Българска бойна слава.

Минало, Настояще, Бъдеще, Политика
Съобщение
Автор
Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 315
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#21 Мнение от Тайко » ср фев 05, 2020 8:49 pm

ЕТО ПРИМЕР КАК БЪЛГАРКИ ПРЕДИ НАС СЕ СПРАВЯТ. ПРЕМАХВАТ С УМЕНИЯТА И ЗНАНИЯТА СИ ОТ ДЕДИТЕ НИ УНИЩОЖИТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРИЯ. Днес православната църква почита Света Агатия / Добра. Затова да ви припомня, че България не е била 2 века под византийско робство,по напъните на официалната ни история. Дори напоследък има исторически данни, които показват, че изобщо не сме били под византийско робство. Но сега да се съсредоточим на приноса да я има България на две българки: царица Агатия/Добра, съпругата на цар Самуил и дъщеря им Косара. След смъртта на цар Самуил, на 6 октомври 1014г, съпругата му Агатия отива в манастира „Света Варвара” до Битоля, заедно с дъщеря им Косара. Византийският император иска да сломи продължаващата съпротива на българите. Събира 8500 български войни и ги подготвя за заминаване в Мала Азия, да охраняват границата на империята с Арабския халифат. Това прилича на днешните оголените български граници и елитните български части, които служат на НАТО далеч от Родината. Тогава ДВЕ БЪЛГАРКИ предотвратяват заминаването на българските войни. КАК?! С прословутата българска хитрост, изненада и умения, знайни от дедите. Правено хиляди пъти.
На път за Солун, българският отряд минава покрай манастира „Света Варвара”, малко преди Битоля. Посрещат ги монахините и игуменката с иконата на Света Варвара. Войниците коленичат и молят светицата за благословия в неизвестния им и дълъг път. Тогава жените свалят монашеските си облекла, а под тях са с воински доспехи, с препасани мечове и обримчени с лъкове. Игуменката Агатия се обръща към тях с думите: „Вие сте войни на Самуила, а не на ромейския император. Като негова съпруга и царица ви заклевам да ме последвате за съхраняване на българската държава! Следвайте ме, Бог и Света Варвара са ми показали пътя!” Всички целуват игуменския сребърен кръст и Агатия ги повежда на запад. В областта Торо има българи. Те имат селища и манастири в днешните албански планини. Агатия основава българско царство със столица Дура и се обявява за негова царица. Узнавайки за измяната на Иваница, водителя на българските войни, Василий българоубиец изпраща десетхиляден отряд, да го залови жив и да го отведе при него. Императорът дори и не подозира, че всичко това е организирано от жена. Ромеите, подсилени с 15 хиляди албанци, се канят да плячкосат новата българска столица, манастирите и да отведат хората в робство. В първата битка Косара ползва познания от великия си баща, женската си хитрост и български усет. И унищожава войската на ромеите в тесен планински проход, без нито една жертва на българите. Това приличана на една друга битка, осем века по-късно, при Дойран, Сърбия. Българският генерал майор Владимир Вазов с една девизия поразява седем вражески на англичани, французи, гърци и сърби. От българите загиват под 500 войни, а от врага, над 60 хиляди.
На следващата година Василий българоубиец организира нов поход, този път от запад. Кораби стоварват 30-хилядна войска на Адриатика и тя тръгва да накаже непокорните българи. Косара унищожава и тази войска пак без български жертви. Първият път загиват сред камъни и пръст, а вторият от вода. След втория неуспешен поход Василий българоубиец преустановява опитите си за покоряване на Дурска България, както той я нарича. Той изпраща послание до царица Агатия за сключване на мирен договор. На смъртния си одър царица Агатия поставя условие. Това е възможно само, ако се запази независимостта на българските епархии от времето на Самуиловото царство. Императорът се съгласява с това условие. До неговата кончина Охридската, Битолската, Средецката, Скопската епархия се управляват от български епископи. Тази България съществува до 1056 г., когато умира царица Косара. Някой да е чел в нашата официална история за двете българки?! И до днес там има села, в които се говори на български, а населението живее с традициите и обичаите на своите прадеди. По-справедливо е да се каже „с традициите и обичаите на прабабите си”.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 315
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#22 Мнение от Тайко » чет фев 06, 2020 3:33 pm

Днес се навършват 76 години от смъртта на Кирил Ботев, брат на Христо Ботев.
Преминал Дунав с четата на брат си Христо Ботев, заловен и изпратен на каторга, участник в няколко войни, той склопява очи на 4 февруари 1944 г., на 88 години. Но споменът за него е жив и днес - образец на пламенно родолюбие, висок интелект и всеотдайна служба на род и родина!
Кирил Ботев е роден на 20 април 1856 г. в Карлово, където баща му – видният възрожденски даскал Ботьо Петков през това време учителства. Две години по-късно, през 1858 г. той се премества в Алтън Калофер. Именно тук, в града край бистрата Тунджа, преминава детството на Кирил.
През есента на 1863 г. той постъпва ученик в местното начално училище. След това продължава своето обучение в класното училище. Участва в редактирането на школските вестници "Бръмбар", "Искра" и "Око". Прави стихотворни опити, в които жигосва местните чорбаджии в турската власт.
След преждевременната смърт на баща му през 1869 г. семейството му изпада в тежко материално положение. През 1871 г. Кирил завършва калоферското класно училище. С помощта на пловдивския книжар и издател Драган Манчов, през есента на 1872 г. отива в село Голямо Белово, Пазарджишко и започва работата, като учител. След кратко даскалуване, той напуска селото и през 1874 г. се отправя към Одрин, където постъпва в местната католическа гимназия.
Възмутен от опитите на учителите да наложат католицизма на учениците, след като завършва първата година от своето обучение, Кирил Ботев решава да емигрира в Румъния при бате си Христо.
Преди да избяга, прави опит със своите другари да подпали училището, но пожарът бил забелязан и потушен.
През есента на 1874 г. Кирил е вече в Букурещ при по-големите си братя Христо и Стефан Ботеви. След двегодишен престой в румънската столица той заминава за Гюргево, където е назначен за учител в българското училище. В свободното си време разпространява календара с образа на Васил Левски, вестници и брошури, печатани в печатницата на Любен Каравелов и помага на Сидер войвода да закупи оръжие за предстоящото въстание в България.
След смъртта на Апостола, шепа луди глави решават на свое заседание в Гюргево в късната есен на 1875 г., да вдигнат през пролетта на 1876 г. българите на въстание срещу угнетяващия феодално-деспотичен гнет на османските поробители.
Революционната емиграция във Влашко приема присърце тази идея. Христо Ботев решава да организира чета от 200 юнака, с която да подпомогне предстоящото въстание. Между първите, които се записват в нея е неговият по-малък брат Кирил.
Когато войводата отива да се прости със своята майка, Иванка, с непогрешимия си майчин инстинкт разбрала, че чедото й отива да стори курбан за свободата на поробеното си Отечество. Прегърнала го и през сълзи му рекла: "Христо, Кирила да не вземаш! Няма да ти простя, ако го вземеш!” - след което се строполила в несвяст.
Ала Кирил вече бил на пристанището в Турну Мъгуреле, преоблечен като градинар, очаквайки със своите тридесет другари, идването на австро-унгарския параход "Радецки". В дървените им сандъци, вместо мотики и търнокопи, лежало оръжието на четата. На кея го изпратил по-големия му брат Стефан, туберколозата, от която страдал, не му позволила да последва Кирил и Христо.
Някъде при Милин камък Кирил Ботев заедно със своите другари Иваница Данчов и Мито Цветков загубват дирите на четата и се откъсват от нея. Тежко болният Кирил предлага групата да се придвижи към Враца, но поради засиленото турско присъствие в района, опитът им пропада. Много скоро от тях се отделя и Мито Цветков. Това кара Кирил Ботев и Иваница Данчов няколко дена да се крият във врачанските лозя.
По-късно, с помощта на верни ятаци от село Осъм, Врачанско, те се отправят към Дунава, за да се прехвърлят на румънския бряг. В Лом се крият четири дни в къщата на местния учител Димитър Маринов. При опит да преминат Дунав, те са арестувани на пристанището от турската полиция и отведени във Видин. След 23 денонощия са изпратени с окови в Русчук (Русе), където са изправени пред турски съд.
След разгрома на Ботевата чета във Врачанския Балкан, тук са изпратени заловените четници. Блестящата им зашита от адвоката Илия Цанов, както и решителната намеса на консулите на Великите сили са причина съдът да смекчи присъдите и вместо смърт да поиска доживотна каторга.
Кирил Ботев е осъден на 15 години каторга. Заедно със своите другари е изпратен в Цариградския затвор. Тук се заболява от тифус и когато е прехвърлен с кораб, с още 12 души в крепостта Сен Жан Д Акър в Сирия, е с напълно разбито здраве.
След завършване на Руско-турската война 1877-1878г., съгласно подписаният на 3 март 1878 г. Сан-Стефански мирен договор между Османската империя и Русия, на заточените българи в Анадола е дадена амнистия. Не всички обаче са освободени от нея.
С помощта на граф Игнатиев Кирил Ботев пристига в България на 7 април 1878 г. Той решава да се отдаде на учителското поприще във Враца. Още същата година обаче заминава за Пловдив, за да изкара курс за секретари на окръжните управители. Курсът обаче е завършил и той решава да постъпи в Командата на волноопределяюшите се.
По-късно постъпва в откритото в София Военно училище. Завършва го с първия випуск на 10 май 1879 г. и започва офицерската си служба, като кавалерийски подпоручик и командир на взвод в конната сотня на Учебния батальон на Източнорумелийската милиция в Пловдив.
Когато бандити, водени от руския капитан Узатие, ограбват край Пловдив и убиват майката на генерал Михаил Скобелев, командването на Източнорумелийската милиция възлага на Кирил Ботев да арестува със своите кавалеристи убиеца, укрил се в село Фердинанд (Дермендере). Кирил се справя с тази задача блестящо.
В края на 1880 г. той се сгодява за госпожица Добра Брегова. От щаба на Източнорумелийската милиция го изпращат да учи в Офицерската Кавалерийска школа в град Сомюр, Франция. Тук научава изненадващо, че е починала неговата годеница, което преобръща душевния му мир. В края на 1882 г. той завършва кавалерийската школа в Сомюр и кандидатства в Генералщабната военна академия в Белгия.
В Брюксел се залюбва с красивата белгийска аристократка Мари Оли дьо ла Розиер. След Съединението на България от 6 септември 1885 г. и нагнетената обстановка в България, капитан Кирил Ботев прекъсва своето обучение в Брюксел и се завръща у нас. Назначен е за командир на Конната бригада, която е дислоцирана на турската граница, в Търново Сеймен (днешният Симеоновград).
Но войната нахлува в българските предели не от юг, а от запад, от към Сърбия. За командир на Конната бригада е назначен капитан Димитриев, а капитан Кирил Ботев се заема лично с формирането на Четвърти конен полк, за чийто командир е назначен. С конете на този полк, без седла, са пренесени стотици пехотинци турската граница до Сливница, където се разиграва решителното сражение със сърбите. Пристигайки на Сливница, капитан Ботев е назначен за началник на Трънския отряд, който действа на левия фланг на Сливнишката позиция.
В разгара на боевете той научава за смъртоносното раняване на неговия по-малък брат, портупей - юнкер Боян Ботев и успява да го завари все още жив в една софийска болница. Той умира от раните си в неговите ръце.
При пренасянето на бойните действия на сръбска земя, капитан Кирил Ботев е оставен в разпореждане на началника на Генералния щаб на войската, капитан Рачо Петров. Той получава задача да сформира бойно формирование от доброволческите чети, пристигащи постоянно от вътрешността на страната. С така подготвения резерв, дислоциран около град Трън, той трябва да подкрепи обезкървените от бойните действия части на армията, в случай че войната се затегне и продължи.
Българското главно командване си давало ясна сметка, че за пълния разгром на противника ще трябват още сили, тъй като част от южнобългарските войски били съсредоточени в Тракия, за отбива¬не на евентуален турски удар.
След победите при Сливница, Драгоман, Цариброд и Пирот, в щаба на българската войска пристига австро-унгарският посланик в Белград граф Кевенхюлер - Меч, който заявява на младия български княз Александър Батенберг, че ако българите продължат своето настъпление към Ниш и Белград, на пътя си ще срещнат освен сръбски и австро-унгарски императорски войски. И това е краят на войната! За участието в бойните действия ротмистър Кирил Ботев е награден от княз Александър Батенберг със сребърен медал.
През Балканската война 1912-1913 г. е генерал за поръчки към Главната квартира на Българската армия. През Междусъюзническата война 1913 г. е заместник министър на войната в правителството на д-р Стоян Данев.
През 1914 г. генерал-лейтенант Кирил Ботев е назначен за началник на всички военно-учебни заведения в България. На тази длъжност, след 35 години доблестна служба, той преминава в запаса .
Награждаван е многократно с високи войнски отличия. Той е кавалер на военния орден "За храброст" - IV степен, "Св. Александър" с мечове - IV степен и без мечове - II степен, Орден "За военни заслуги" - I степен. Освен тях е удостоен с много сръбски, румънски, германски и турски ордени.
След Първата световна война 1915-1918 г. живо се интересува от положението на българите, останали, съгласно Ньойския мирен договор зад пределите на страната. Пише и публикува стихове във вестник "Отечество" и други вестници. Със своята съпруга нямат щастието да имат собствено дете, затова си осиновяват момче и го кръщават Христо.
На 88 годишна възраст, на 4 февруари 1944 г. старият генерал склопява завинаги очи в село Студена, Пернишко, където е евакуиран заради англо-американските бомбардировки над столицата. Погребан е в старите софийски централни гробища, в парцела, в който са погребани дъщерята на Христо Ботев - Иванка, съпругата му Мари и майка му Иванка. Тленните останки на стария воин са положени в гроба на Иванка Ботева.


"Мили батковци,

Здравейте крилати храбреци!

Здравейте безстрашни български летци!

Малките ни детски сърца бият до спукване от радост пред вашата мощ и сила…

Безсилни сме да изразим голямата благодарност към вас. Отправяме гореща молитва към Бога да ви закриля и пази. Сълзи струят от очите ни за нещастните наши другарчета, толкова невинно пострадали. Защо не сме големи, та заедно да отмъстим на злия враг. Страшна е омразата ни към тоя жесток подъл демон, който толкова много се е забравил, че без вина разсипва красивата ни столица и избива добрите деца. Не ще забравим никога това безчовечно дело и справедливо ще си отмъстим.

Ще чуят всички, ще чуй светът за българската мощ, ще си отмъстим!

Но, мили крилати борци, ние не ще хвърляме бомби върху невинни и радостни дечица, а ще осъдим на жестоко презрение виновниците на тази безчовечност.

Бъдете все така безстрашни, храбри и здрави, а скоро и ние ще бъдем във вашите редици, за да пазим безкрайно обичното ни отечество.

Да живее България!

Да живеят нейните храбри чеда!

Ученици от IV-о отделение на училище „Г.Н.Кесяков“,

гр. Сливен

гр. Сливен, 16.12.1943 г.







Цар Борис III и ген. Христо Луков на Гергьовденския парад 1937 г.




Карта на Царство България от 1914г. Представя
военно-териториалното деление на страната. Латинските числа са номера и областта на всяка пехотна дивизия, а арабските - номера и региона на всеки пехотен полк в Българската армия.🇧🇬

Дивизионните области са 1-ва Софийска, 2-ра Тракийска, 3-та Балканска, 4-та Преславска, 5-та Дунавска, 6-та Бдинска, 7-а Рилска, 8-а Тунджанска, 9-та Плевенска и 10-та Беломорска.

Мирновременният състав на дивизионната област включва 4 пехотни полка. При мобилизация по време на война се образуват още два полка, т. е. общо една българска пехотна дивизия е със 6 пехотни полка, разделени на по 3 бригади.

След мобилизацията през септември 1915г. от областите със същите имена се създават 10 пехотни дивизии. Те стават 11 на брой със създаването на ''Кадровата'' или още 11-та Македонска дивизия през август - септември 1915г. По-късно в хода на войната са създадени и нови дивизии - 12-та пехотна и Сборната дивизия. Има и Планинска дивизия.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 315
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#23 Мнение от Тайко » пет фев 07, 2020 8:35 am

--- ДНЕС ....... на 6 февруари / стар стил / преди 146 години увисна на бесилото край София, най-великият син на Майка България, ВАСИЛ ЛЕВСКИ . Дълбок поклон пред светлата му памет !!! ...

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето

ХРИСТО БОТЕВ
------------------------------
О, ДЯКОНЕ!
Valentin Jeliazkov/Napolitano/
------------
О, Дяконе не знаем ний къде си
от нас те скриха твоят гроб,
слуги на турски интереси
гаврят се със твоя скъп народ!
Страхуват се дори от твой'те кости,
страхуват се от живият ти дух,
страхуват се от думите ти прости,
за тебе пускат слух след слух.
Убиец те изкараха - престъпник,
нарекоха те даже терорист,
казват, че си бил родоотстъпник,
отречен Дякон - антихрист.
Страхуват се от думите ти свети,
от твой'та истина за свобода,
те искат да сме жалки - клети
за тях си сякаш... Сатана.
О, Дяконе, о Дяконе къде си,
влей сила в този сляп народ,
слуга на чужди интереси
не виждащ още, че е РОБ!
---
С лъжи делата ти заместват
"добре, че рано си отиде",
вероятно нямаше да те обесят.
Сам, щеше да се гръмнеш - приживе!



На 6 февруари 1908 г. четата на прославеният Мануш войвода е обкръжена от голяма турска войска и башибозук край Петрич. Първоначално се измъкват, но после отново са обкръжени. След 10 часова битка загиват Мануш войвода и още 23-ма четници.
Вечна им слава!

Песен за Мануш войвода

Стига сме яле, яле и пиле,
вино, ракия и руди ягния.

Развевай байрак, ти Мануш Войвода!
Развевай байрак из Струмишко поле! /2

Нашите майки се у църно одат,
се у църно одат и за назе жалат.

Развевай байрак, ти Мануш Войвода!
Развевай байрак из Струмишко поле! /2

Нашите сестри бело цвеке садат,
бело цвеке садат, ама не се китат.

Развевай байрак, ти Мануш Войвода!
Развевай байрак из Струмишко поле! /2
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Последна промяна от Тайко на пет фев 07, 2020 8:08 pm, променено общо 2 пъти.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 315
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#24 Мнение от Тайко » пет фев 07, 2020 2:03 pm

🇧🇬 На днешният ден, преди 120 г. издъхва защитникът на Беломорска Тракия и Родопите - Капитан Петко войвода, легендарният български войвода, пред чиито подвизи прекланят глава не само българи, но и много други народи...

"Де се е чуло, видяло,
във едно царство два царя,
два царя, два господаря.
В Стамбула Султан царува,
в Мароня Петко войвода
и неговата дружина..."

Снимка - паметникът на Петко войвода в Рим/Италия



На 7 февруари 1866 година в Гайтаниново е роден ген. Иван Стойков - български офицер, командир на 2-ра Конна дивизия по време на Първата световна война.

Иван Стойков участва като доброволец в Сръбско-българската война. През 1887 година завършва Военното училище. В 1895 година завършва Генералщабна академия в Торино, Италия.

През Балканската война Стойков е началник на щаба на 9-та пехотна плевенска дивизия. След сключеното примирие през 1913 година е началник на Военната академия в София.

През Първата световна война от 30 ноември 1915 година Стойков е командир на Конната дивизия, която освобождава Охрид, а от 5 май 1916 командва новата 2-ра конна дивизия. На 30 май 1917 година е произведен в генерал-майор и става началник на 9-та дивизионна област. Към края е началник на Главната ревизионна комисия. През 1918 година минава в запаса.

Генерал-майор Иван Стойков загива при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Последна промяна от Тайко на нед фев 09, 2020 3:44 pm, променено общо 2 пъти.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 315
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#25 Мнение от Тайко » съб фев 08, 2020 9:31 am

На днешната дата 8 февруари (26 януари стар стил) през 1913 г. на Галиполски фронт в кръвопролитен бой при Ексемил и Булаир, полковете на 7-ма пехотна Рилска дивизия удържат настъплението на турците и контраатакуват "На нож". В жесток срещен бой 13-ти пехотен Рилски полк разбива Мюретебската дивизия. След него атакуват 22-ри пехотен Тракийски, 49-ти и 50-ти пехотни полкове. Маневрените войски на дивизията – 26-ти пехотен Пернишки полк окончателно пречупва устрема на турските дивизии. Същевременно Македоно-Одринското опълчение задържа десанта на 10-ти Армейски корпус на Хуршид паша при Шаркьой и връх Свети Илия. Турската армия е разбита и затворена в ъгъла на полуостров Галиполи.
Загуби на българските части: Убити – 4 офицери, 110 войници, Ранени – 5 офицери, 432 войници
Турските загуби – над 5 000 убити и 10 000 ранени войници и офицери. Трофеи: 1 знаме и турските части оставят почти цялата си техника на бойното поле.

ВЕЧНА СЛАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГЕРОИ !!!
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 315
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#26 Мнение от Тайко » нед фев 09, 2020 3:47 pm

Генерал - лейтенант Христо Недялков ''Танка'' - началник на Първа пехотна Софийска дивизия в ПСВ. В цялата си военна кариера няма нито едно изгубено сражение! "Българският Суворов" е побеждавал сърби, турци, румънци, руснаци, италианци и французи. Роден на 23.12.1864 във Велико Търново. Завършва Военното училище в София през 1884. Член на Съюза на българските учени, художници и писатели. Димитър Азманов отбелязва за генерал Недялков : ''В цялата си продължителна бойна служба, Недялков можеше да се похвали, че не е изгубил, подобно на Суворов, нито едно сражение... Неговият девиз беше "Всичко за България" и той ѝ даде най-скъпото, което един баща има.'' Генерал Недялков е баща на дееца на ВМРО Михаил Недялков, загинал на 24.07.1924 в сражение със сръбски части край Царево село.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 315
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#27 Мнение от Тайко » пон фев 10, 2020 7:28 pm

Един уникален документ! Писмо на родолюбиви ученици, Отецпаисиевци, до ген. Луков.Ген. Христо Луков за Първа софийска “желязна” дивизия





Една статия, написана лично от ген. Луков и публикувана във вестник “Средец” на 5 май 1937 г. В нея Генералът говори за легендарната Първа пехотна софийска дивизия, наричана още “Желязната дивизия” или “Шопската дивизия”, част от която е бил самия той.

Те бяха ,,коравите шопи’’. Тяхната дивизия наричаха веднъж ,,храбра’’, други пъти ,,непобедима’’, и най-често ,,желязна’’.

Ала винаги заслужено и справедливо!

Аз не мога да говоря за софийци обективно – не мога да им бъда историк. Защото сам софиец и скромен сподвижник в дивните подвизи на непобеждаваните полкове от прославената 1-ва Софийска дивизия, вече двадесет години от тогава, не мога да се освободя от спомени за ония големи събития, в които софийци показаха цялото величие на своя корав и непобедим дух.

А колко славен е бойният път на доблестните софийци!

Буйният устрем на младата софийска дивизия при Селиолу, на Тутракан е вече стихия. Но в паметните нощни боеве на Арджеш шопите на софийската бригада разкриха всички ценности на своя несъкрушим дух. Два дена и нощи двата софийски полка устояват на бесния напор на цялата 40-ста руска дивизия, дето полето на честта е само просека от 300 м. в гъстата и непроходима гора Дадилов. Тук няма място за маневра, за изкуство в командването и дума не може да става. Всичко е заложено на една карта – упоритостта на бойците. Атаките следват непрестанно една след друга. На упоритостта на софийци, русите отговарят със своето безгрижно и презрително отнасяне към смъртта. Боят е хаотичен и жесток. В тъмнината не виждаш кой е до тебе. Само блясъка от гранатите помага да се отличи врагът. Пехотинци, артилеристи, кавалеристи – всички са в единствения горски окоп, всички с една задача, всички с една грижа: да удържат до край. И наистина издържаха. Противникът се отчая и оттегли без да прибере труповете на своите войници. Славни, честни и доблестни времена…

Те често трябва да се сочат на градящите поколения, за да черпят от тях примери на доблестно служене на Родината и за да укрепва тяхната вяра в сигурното и достойно бъдеще на нашето кораво и упорито племе.

Тази е целта и на бойните чествания. Те не са предназначени за да се създава омраза към бившите противници, нито да се възбужда чувство на мъст. От такива чувства българският войник не се е въодушевявал и в ония паметни времена, когато по съдба трябваше да воюва дори срещу своя освободител.

Друго е чувството, което днес стопля сърцата на празнуващите бойци. Възторгът от подвига, от храбростта, от доблестта събира и старо и младо, и оцелелия храбрец и сакатия инвалид, и младата майка, която готви своето чедо за Родината, и тъгуващите вдовици, които още не знаят гробовете на своите героични съпрузи. Събира ги в името на една идея, на един и същи кумир. Събира ги в еднакви възвишени чувства.

Народ, който се прекланя пред подвига и знае да почита своите герои, е отреден да пребъде.

Ще пребъде и Българският народ.

ХРИСТО ЛУКОВ - Генерал-майор – Министър на войната
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 315
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#28 Мнение от Тайко » ср фев 12, 2020 1:29 am

Скопските варвари и мародери разкопаха гробовете на видния български войвода Христо Чернопеев и на дузина негови другари, родени в различни краища на поробената Македония, и унищожиха най-безцеремонно тленните им останки. Героичната смърт на българските войници по време на Първата световна война ги бе събрала в двора на новоселската църква „Света Богородица” в Щип. Чернопеев и бойните му другари пролежаха в гробовете си в родната махала на Тодор Александров и Иван Михайлов необезпокоявани цели 85 години. На какъв ли изрод му хрумна да поругае гробовете на войводата и останалите български офицери и войници, сложили костите си за свободата на Родината? Какъв ли варварин трябва да бъдеш, за да направиш тази диващина, родееща се с канибализма? А най-голямата гавра тук е, че днес тези варвари принадлежат към Православната църква и се кръстят пред иконите на Исус Христос и Света Богородица!..... Опело на убити български военни, загинали край Криволак, Щипско, на 23 октомври 1915 г в бой със сръбски, френски и английски войски. 1.подпор. Христо Чернопеев 2.кап.Тодор Кюлюмов 3.пор. Милош Станишев 4.пор. Димитър Митрушев 5.пор. Славейко Стрезов 6.подпор. Илия Цирункарев
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 315
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#29 Мнение от Тайко » ср фев 12, 2020 9:18 pm

Най - прочутият и най-големият български военачалник в кавалерията, НЕПОБЕДИМИЯТ генерал - лейтетант Иван Колев - страшилището за всички врагове на България, легендарен генерал, записал като командир на 1-ва Конна дивизия най-славните страници в историята на българската кавалерия през Първата световна война, във войната за освобождение на Добруджа през 1916-1917г.🇧🇬
Той все още чака неговите НЕДОСТОЙНИ наследници българи, увредени от комунизъм и русофилство да му издигнат паметници в Добрич, Добруджа и цяла България.


Не трябва да се забравя, че след 9 септември 1944 г. беше убит духът на българите. Българите, които имаха самочувствието да воюват срещу целият свят за своите идеали - Обединена България. Те бяха обявени за "Великобългарски" шовинисти и осъдени на смърт.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 315
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#30 Мнение от Тайко » чет фев 13, 2020 6:06 pm

77 години от подлото убийство на генерал Христо Луков - 13.02.1943г. 🇧🇬☦️
По заповед на Москва комунистическите терористи Виолета Якова и Иван Буруджиев убиват генерала в гръб, докато влиза в дома си пред очите на семейството му, в това число неговата дъщеря. Това подло убийство на достойния български офицер се окачествява от комунистите и до днес като голям подвиг. Типично за тях като безродници, терористи и национални предатели. Иначе и до днес генерал Христо Луков продължават да го ''убиват'' постоянно с много лъжи и измислени антибългарски митове, за да оправдаят и прикрият престъплението си.

Думите на генерал Христо Луков, казани пред българската патриотична младеж малко преди да бъде убит от комунистите:
"С борба и със сила ще градим държавата си, но не с насилие. Ние няма да повторим печалния опит на бивша Югославия. Като не можа да опре изграждането на своята скърпена империя върху плещите на едно здраво национално съзнание и като не можа да намери своята нова мисия в живота, Югославия възприе насилието, разврата и денационализацията, като единствени средства за притъпяване на националните различия и копнежи на народите, които я населяваха в името на една нескопосана идея за създаване, чрез насилие унитарна държава с унитарен народ. И се провали.
Ако трябва да подражаваме, ние имаме свой собствен обединителен, поради своя исторически блясък пример от далечното ни минало. Примерите на първото ни царство. Исперих, Борис не покоряваха славянските племена от Мизия, Тракия и Македония с насилия и кърви, нито ги обайваха със своята висока и изтънчена култура, а ги приобщаваха към българската държава със силата на нейния авторитет, като организация за ред и грижи за народа и преди всичко с високия морал, с който еднакво се отличаваха цар и велможа, войник и поданик. Туй беше то новото, което в древността българите донесоха тук на Балканите и с което под носа на двете велики империи – Римска и Византийска и на могъщото влияние на техните стари цивилизации, създадоха нова държава, със самобитно устройство, и нова цивилизация, която наложиха на цялото славянство. Ето кое трябва да ни вдъхновява в новия ни национален и държавен живот. Ето на кое трябва да подражаваме.
Една държава могъща, силна с правото и с морала и един народ с борчески дух и със стремеж да твори история, ето новият идеал, за който всеки българин трябва да бъде готов да се жертвува.
Аз твърдо вярвам, че така и ще бъде !"

https://conservative.bg/10-02-general-t ... WoDj6E1LWz


На 13 февруари 1901г. в Пловдив умира легендарният Иван Атанасов (Танов) Арабаджията. Един от най-великите и значими български революционери и национален герой. Той е от най-преданите съратници на Васил Левски. Пратеник на събранието в Оборище, единствен от всички делегати упълномощен от пет комитета, участник в славното Априлско въстание в бунтовната 1876г. и Съединението, народен представител.
За него Захарий Стоянов ще напише в безсмъртната си книга "Записки по българските въстания":
"Тук в това село/Царацово/ живее бай Иван Атанасов, наречен Арабаджията, който е бил дясната ръка на Левски още от 1864г. при когото са дохождали за съвети Димитър Общи, Ангел Кънчев, Ст. Стамболов, Бенковски, Волов и тн. Дали има събитие извършено в Тракия от 1862г. за нашето освобождение, в което той да не е взел участие. Бае Иван е едничкият селянин по цяла България и Тракия, който е работил най-деятелно и усърдно, който е стълб на българските движения. Село Царацово е столицата на българските апостоли, бай Иван Арабаджията им е баща и съветник, а скромната му къщица е тяхно прибежище!”
Роден в село Каратопрак (дн. Черноземен), Пловдивско. По-малък брат е на революционера Петър Арабаджията. След 1865 г. се заселва в село Царацово, област Пловдив, където живее дълги години работейки като арабаджия (коларо-железар).
Революционната си дейност започва като близък сподвижник на Васил Левски, когото укрива в собствения си дом и придружава при изграждането на революционни комитети на ВРО. Заедно с това е от ключовите фигури на БРЦК в Пловдивско. Изпълнява отговорни задачи. Гибелта на Левски не сломява революционния му дух и той продължава да служи на революционното дело. Дейно участва в подготовката на Априлското въстание (1876). В качеството си на представител на революционния комитет в село Царацово присъства на събранието в Оборище. След избухването на въстанието организира чета в селото, но е заловен. В продължение на няколко месеца е подложен на нечовешки изтезания и след това освободен.
Ползва се с авторитет след Освобождението. Взема участие в Съединението на Княжество България с Източна Румелия като предводител на малка чета. За огромната си родолюбива и революционна дейност е избиран за народен представител в IV- о, V- о и VI- о Обикновено Народно събрание
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Отговори