Траки, Богомили или какво сме забравили.
-
- Мнения: 120
- Регистриран на: съб май 30, 2015 12:28 pm
Re: Траки, Богомили или какво сме забравили.
Такааа… хайде стига вече с измислиците и да си сверим малко часовниците с историческите справки и документи.
Кои са дефакто Богомилите?!
Най-ранният извор за богомилското движение е едно писмо на константинополския патриарх Теофилакт (933-956) до българския цар Петър. От самото писмо се разбира, че това не е първото писмо, което двамата си разменят. Петър изпратил писмо, на което получил отговор, но това не го задоволило. На второто писмо получил по-задоволителен отговор. Това писмо, написано от хартофилакса на Патриаршията Йоан, назовава движението „новопоявила се ерес” и не споменава името на нейния създател. В писмото се заклеймява идеята за дуализма, за двете начала, за създаването на всичко видимо от дявола.
Богомилската ерес се появява в съчиненията на Козма Презвитер. "Беседата срещу богомилите"
започва със "Случи се, че в българската земя в годините на правоверния цар Петър се появи поп на име Богомил, а по-вярно е да се нарече Богунемил. Той пръв почна да проповядва ерес по българската земя."
Едно изречение, което ни дава доста информация за това къде се заражда ереста, по времето на кой владетел и с кое име е свързана. В едно писмо, изпратено от патриарх Козма І или Козма ІІ Атик до всички митрополити на Константинополската Патриаршия се анатемосват всички богомили. "На поп Богомил, който при Петър, цар на българите, възприе тази манихейска ерес и я пося из цяла България, и на всички негови някогашни и бъдещи ученици, анатема." Тази анатема била включена в текста на гръцкия Синодик в неделята на Православието, а от него проникнал и в Синодика на цар Борил през ХІІІ в. В друг пасаж на Синодика се отправя проклятие към поп Богомил и неговия ученик Михаил, както и към последователите му Тодор, Добри, Стефан, Василий и Петър.
Още през 1217 г. доминиканският монах Етиен дьо Бурбон обяснява произхода на ереста на т.нар. Kатари, както и другите имена, с които са назовавани богомилите в Западна Европа: "Те се наричат българи, понеже главното им убежище е в България". Т.нар. катари - всъщност богомили. Ясно, нали?
А сега малко и за крал Артур:
Съществувал ли е крал Артур, кой е неговият първообраз, къде се е намирал приказният замък Камелот, кои и колко са били рицарите на Кръглата маса? Крал Артур е легендарен вожд на британците от 5-6 век, централна фигура в митологията на Великобритания. Той е главен герой на много епични произведения и рицарски романи. Представлява идеала за крал по време на война и в мирно време.
Съществуват разногласия по въпроса дали Артур или личността, вдъхновила неговия образ, наистина са съществували. До този момент историците не са намерили доказателства за неговото историческо присъствие!!!
От написаното до тук става ли поне малко ясно, че исторически погледнато няма никаква засечка м/ду богомили-катари, крал Артур, Папата в Рим и прочее манджа с грозде?!
Кои са дефакто Богомилите?!
Най-ранният извор за богомилското движение е едно писмо на константинополския патриарх Теофилакт (933-956) до българския цар Петър. От самото писмо се разбира, че това не е първото писмо, което двамата си разменят. Петър изпратил писмо, на което получил отговор, но това не го задоволило. На второто писмо получил по-задоволителен отговор. Това писмо, написано от хартофилакса на Патриаршията Йоан, назовава движението „новопоявила се ерес” и не споменава името на нейния създател. В писмото се заклеймява идеята за дуализма, за двете начала, за създаването на всичко видимо от дявола.
Богомилската ерес се появява в съчиненията на Козма Презвитер. "Беседата срещу богомилите"
започва със "Случи се, че в българската земя в годините на правоверния цар Петър се появи поп на име Богомил, а по-вярно е да се нарече Богунемил. Той пръв почна да проповядва ерес по българската земя."
Едно изречение, което ни дава доста информация за това къде се заражда ереста, по времето на кой владетел и с кое име е свързана. В едно писмо, изпратено от патриарх Козма І или Козма ІІ Атик до всички митрополити на Константинополската Патриаршия се анатемосват всички богомили. "На поп Богомил, който при Петър, цар на българите, възприе тази манихейска ерес и я пося из цяла България, и на всички негови някогашни и бъдещи ученици, анатема." Тази анатема била включена в текста на гръцкия Синодик в неделята на Православието, а от него проникнал и в Синодика на цар Борил през ХІІІ в. В друг пасаж на Синодика се отправя проклятие към поп Богомил и неговия ученик Михаил, както и към последователите му Тодор, Добри, Стефан, Василий и Петър.
Още през 1217 г. доминиканският монах Етиен дьо Бурбон обяснява произхода на ереста на т.нар. Kатари, както и другите имена, с които са назовавани богомилите в Западна Европа: "Те се наричат българи, понеже главното им убежище е в България". Т.нар. катари - всъщност богомили. Ясно, нали?
А сега малко и за крал Артур:
Съществувал ли е крал Артур, кой е неговият първообраз, къде се е намирал приказният замък Камелот, кои и колко са били рицарите на Кръглата маса? Крал Артур е легендарен вожд на британците от 5-6 век, централна фигура в митологията на Великобритания. Той е главен герой на много епични произведения и рицарски романи. Представлява идеала за крал по време на война и в мирно време.
Съществуват разногласия по въпроса дали Артур или личността, вдъхновила неговия образ, наистина са съществували. До този момент историците не са намерили доказателства за неговото историческо присъствие!!!
От написаното до тук става ли поне малко ясно, че исторически погледнато няма никаква засечка м/ду богомили-катари, крал Артур, Папата в Рим и прочее манджа с грозде?!
- ******
- Мнения: 1086
- Регистриран на: нед апр 05, 2015 8:40 am
Re: Траки, Богомили или какво сме забравили.
Е ти са ме уби. За келти да си чувал нещо?К.И.О.Т. написа:Весело, ти го изкара, че когато Аспарух си е забил копието тук и е казал, че това ще е България в Англия вече са си били направили замъци и другите неща. Cлед разпада на Рим там няма нищо 400-500 години. От 10-11 век е легендата за Артур, преди това 300-400 година си ги има Катарите, които са прихванали "ереста" от Богомилите. Най-ранни са Богомилите, а Артур праща войски по нареждане на Папата да им бута замъците и прибира златото и понеже не могат крадливците да си го поделят им хрумнало да си имат друга църква пак Християнска, но по-различна. Богомили, Катари изповядват тракийското виждане за света. Така е според мен. Много народ е затрила църквата през вековете.
Между другото тези общества са вярвали, че материалното е сътворено от Сатаната..........подобно на Пайк, дето ми избърса темата.
-
- Мнения: 120
- Регистриран на: съб май 30, 2015 12:28 pm
Re: Траки, Богомили или какво сме забравили.
Ето още малко писаници за богомилите:
Поне от век изследователите мечтаят за т.нар. съкровище на богомилите-катари. Първи немският познавач на темата Ото Ран стига до извода, че то е не друго, а Светият Граал. Някои автори, неизвестно защо, твърдят, че подобно на рицарите тамплиери, с които се смятат за свързани, те са своеобразни банкери, затова разполагат с баснословии богатства. Трупането на материални ценности от богомилите обаче е изключено с оглед на вярванията им и обета на "съвършените" да нямат никаква собственост. По-близо до истината изглежда твърдението, че тамплиерите, като банкери, държат на депозит "съкровището на катарите".
Документирано е свидетелството пред Инквизицията на Имбер де Сал, един от благородниците, защитавали последната им твърдина Монсегюр, командир на отряд стрелци с алебарди, който заявява, че около Коледа 1243 г. двама "съвършени" са изпратени на специална мисия от братята си, като успяват да напуснат незабелязано обсадената крепост, спускайки се с въжета по непристъпната западна стена. Това са Пиер Боне, дякон от Тулуза, и Матей. Свидетелството му е, че изнасят "злато, пари и други скъпоценности", за да ги скрият в предварително укрепена и замаскирана за целта пещера.
Дали е било така?
На 13 март 1244 г., непосредствено преди падането на крепостта, трима "съвършени" и един "вярващ" се възползват от сключеното с кръстоносците примирие, за да се измъкнат по подобен начин, въпреки че според споразумението с папските войски, за всеки, който опита да избяга, ще бъдат убивани оставените заложници. Установено е, че четиримата напускат твърдината по решение на цялата богомилска общност, която е с ясното съзнание, че рискува заколението на много от своите. Очевидно са изпратени да укрият нещо изключително важно. Или да помогнат на вече избягалите да го пренесат. "Съществува цяла една тенденция, според която тамплиерите са пропити от идеите на катарството", пише Умберто Еко в "Махалото на Фуко".
Един друг италианец с името Умберто обаче откри безценни документи, които обясняват много неща в тази така загадъчна доскоро история. Става въпрос за проф. Умберто Кардини, чиито записки за връзката между катари и тамплиери все още не са издадени. Само някои откъси са публикувани посмъртно от учениците му. Особен интерес представляват три писма, открити от него в хранилището на Fondo Malnipote, чиято автентичност е доказана от няколко водещи експерти. Те са писани през 1245 г., 1256 г. и 1270 г. от тамплиерския магистър за Прованс между 1248 и 1250 г. Ронселин де фос, който през 1253 г. става магистър на Ордена за Англия, а през 1260 г. - отново за Прованс. Седалището му е в градчето Пиюс, където се провежда един от съборите на богомилите-катари. Вероятно тогава "добрите хора" се сближават с рицарите.
Той адресира писмата до сравнително малко известния тамплиер Ришар, чийто брат Рено де Вишие по-късно става Велик магистър на Ордена на тамплиерите, като го ръководи от 1252 до 1273 г. Според писмото Рено де Вишие покровителства катарите и се ангажира да скрие тяхното съкровище. Ненавижда водача на кръстоносния поход срещу тях Симон дьо Монфор и племенника му Филип, който е господар на крепостта Тир в Светите земи. Още в началото на писмото се появява избягалият от обсадената крепост Монсегюр богомилски дякон на Тулуза Пиер Боне. Става ясно как той и другарите му изпълняват мисията, на която са изпратени. По молба на рицарите им помагат от мюсюлманската секта на асасините, водена от тайнствения мъдрец, наричан Стареца от планината.
В писмото богомилите са изписвани навсякъде с главни букви "Добри Хора", "Добри Мъже", "Добри Братя", а нежните създания между тях по френски учтиво са наречени "Добри Дами". Именно на жените е поверено да пренесат и скрият съкровището. Ето какво пише Ронселин де фос на Ришар де Вишие през 1245 г. Въпросът е разгледан и в книгата "Светият Граал - съкровището на богомилите бугри": "Мой скъпи братко во Христе. Тук, в Акра, мога вече да ти пиша, за да докладвам за успеха на мисията, която ми повери в деня на рождението на нашия Господ през 1243 година, когато дяконът от "Добрите Хора" Пиер Боне пристигна в нашата къща и поиска помощта ни и закрилата ни за тяхното Съкровище. Ти ми повери задължението да придружа и ескортирам "Добрите Дами" и тяхната Реликва."
Накрая на писмото се казва, че реликвата на Йосиф е занесена в Ерусалим и скрита. Пише: "Последователите на Стареца ни показаха как олтарът може да се отвори. Необходимо е да се вкарат едновременно четири необикновени медальона във всяка от четирите му дупки, които са в центъра на кръгове. После предоставиха по един от тези ключове на всяка от седемте "Добри Дами", които положиха в гроба Реликвата на Йосиф. Нека по волята на Бога да остане винаги скрита и защитена от атаките на Сатаната до уречения за нейното разкриване час независимо от възможната заплаха."
Под Реликвата на Йосиф може да се разбира единствено чашата, с която е пил Иисус на тайната вечеря и в която Йосиф Ариматейски събира кръвта му след Разпятието. Известна е още като Светия Граал.
Поне от век изследователите мечтаят за т.нар. съкровище на богомилите-катари. Първи немският познавач на темата Ото Ран стига до извода, че то е не друго, а Светият Граал. Някои автори, неизвестно защо, твърдят, че подобно на рицарите тамплиери, с които се смятат за свързани, те са своеобразни банкери, затова разполагат с баснословии богатства. Трупането на материални ценности от богомилите обаче е изключено с оглед на вярванията им и обета на "съвършените" да нямат никаква собственост. По-близо до истината изглежда твърдението, че тамплиерите, като банкери, държат на депозит "съкровището на катарите".
Документирано е свидетелството пред Инквизицията на Имбер де Сал, един от благородниците, защитавали последната им твърдина Монсегюр, командир на отряд стрелци с алебарди, който заявява, че около Коледа 1243 г. двама "съвършени" са изпратени на специална мисия от братята си, като успяват да напуснат незабелязано обсадената крепост, спускайки се с въжета по непристъпната западна стена. Това са Пиер Боне, дякон от Тулуза, и Матей. Свидетелството му е, че изнасят "злато, пари и други скъпоценности", за да ги скрият в предварително укрепена и замаскирана за целта пещера.
Дали е било така?
На 13 март 1244 г., непосредствено преди падането на крепостта, трима "съвършени" и един "вярващ" се възползват от сключеното с кръстоносците примирие, за да се измъкнат по подобен начин, въпреки че според споразумението с папските войски, за всеки, който опита да избяга, ще бъдат убивани оставените заложници. Установено е, че четиримата напускат твърдината по решение на цялата богомилска общност, която е с ясното съзнание, че рискува заколението на много от своите. Очевидно са изпратени да укрият нещо изключително важно. Или да помогнат на вече избягалите да го пренесат. "Съществува цяла една тенденция, според която тамплиерите са пропити от идеите на катарството", пише Умберто Еко в "Махалото на Фуко".
Един друг италианец с името Умберто обаче откри безценни документи, които обясняват много неща в тази така загадъчна доскоро история. Става въпрос за проф. Умберто Кардини, чиито записки за връзката между катари и тамплиери все още не са издадени. Само някои откъси са публикувани посмъртно от учениците му. Особен интерес представляват три писма, открити от него в хранилището на Fondo Malnipote, чиято автентичност е доказана от няколко водещи експерти. Те са писани през 1245 г., 1256 г. и 1270 г. от тамплиерския магистър за Прованс между 1248 и 1250 г. Ронселин де фос, който през 1253 г. става магистър на Ордена за Англия, а през 1260 г. - отново за Прованс. Седалището му е в градчето Пиюс, където се провежда един от съборите на богомилите-катари. Вероятно тогава "добрите хора" се сближават с рицарите.
Той адресира писмата до сравнително малко известния тамплиер Ришар, чийто брат Рено де Вишие по-късно става Велик магистър на Ордена на тамплиерите, като го ръководи от 1252 до 1273 г. Според писмото Рено де Вишие покровителства катарите и се ангажира да скрие тяхното съкровище. Ненавижда водача на кръстоносния поход срещу тях Симон дьо Монфор и племенника му Филип, който е господар на крепостта Тир в Светите земи. Още в началото на писмото се появява избягалият от обсадената крепост Монсегюр богомилски дякон на Тулуза Пиер Боне. Става ясно как той и другарите му изпълняват мисията, на която са изпратени. По молба на рицарите им помагат от мюсюлманската секта на асасините, водена от тайнствения мъдрец, наричан Стареца от планината.
В писмото богомилите са изписвани навсякъде с главни букви "Добри Хора", "Добри Мъже", "Добри Братя", а нежните създания между тях по френски учтиво са наречени "Добри Дами". Именно на жените е поверено да пренесат и скрият съкровището. Ето какво пише Ронселин де фос на Ришар де Вишие през 1245 г. Въпросът е разгледан и в книгата "Светият Граал - съкровището на богомилите бугри": "Мой скъпи братко во Христе. Тук, в Акра, мога вече да ти пиша, за да докладвам за успеха на мисията, която ми повери в деня на рождението на нашия Господ през 1243 година, когато дяконът от "Добрите Хора" Пиер Боне пристигна в нашата къща и поиска помощта ни и закрилата ни за тяхното Съкровище. Ти ми повери задължението да придружа и ескортирам "Добрите Дами" и тяхната Реликва."
Накрая на писмото се казва, че реликвата на Йосиф е занесена в Ерусалим и скрита. Пише: "Последователите на Стареца ни показаха как олтарът може да се отвори. Необходимо е да се вкарат едновременно четири необикновени медальона във всяка от четирите му дупки, които са в центъра на кръгове. После предоставиха по един от тези ключове на всяка от седемте "Добри Дами", които положиха в гроба Реликвата на Йосиф. Нека по волята на Бога да остане винаги скрита и защитена от атаките на Сатаната до уречения за нейното разкриване час независимо от възможната заплаха."
Под Реликвата на Йосиф може да се разбира единствено чашата, с която е пил Иисус на тайната вечеря и в която Йосиф Ариматейски събира кръвта му след Разпятието. Известна е още като Светия Граал.
- ******
- Мнения: 1086
- Регистриран на: нед апр 05, 2015 8:40 am
Re: Траки, Богомили или какво сме забравили.
-Според тези общества Христос не е имал плът. Не е ял, нито е пил, а само така е изглеждало.Под Реликвата на Йосиф може да се разбира единствено чашата, с която е пил Иисус на тайната вечеря и в която Йосиф Ариматейски събира кръвта му след Разпятието. Известна е още като Светия Граал.
За какъв Граал говорим?
-
- Мнения: 120
- Регистриран на: съб май 30, 2015 12:28 pm
Re: Траки, Богомили или какво сме забравили.
Това са писаници от нета, колежке. Аз само съм ги публикувал и нищо повече. За Граала давай сега други писаници - ти си на ход!
- К.И.О.Т.
- Мнения: 2393
- Регистриран на: вт мар 03, 2015 11:12 pm
- ******
- Мнения: 1086
- Регистриран на: нед апр 05, 2015 8:40 am
Re: Траки, Богомили или какво сме забравили.
Еми как няма да изчезнат траките? Ти не си ли чел в рекордите на Гинес за русите племена, дето за има няма 200 г. се разселили из Европа и целия балкански полуостров. Тези симпатяги които живеели в землянки, претопили всички "хорица" по пътя си освен гърците и станали високоразвита цивилизация с градове, култура и писменост. Жалко че не са оставили некоя гаванка поне за артефакт на потомците си по нашите земи.
После дошли и пра-хората, дето родината им била некъде из Азия, произходът им бил тюркски, външните черти – монголски, животът им номадски и те така, тия племена за 200 г. претопили траките. После на повечето славянски народи им изчезнали старите книги........И казвате че няма вълшебници?
После дошли и пра-хората, дето родината им била некъде из Азия, произходът им бил тюркски, външните черти – монголски, животът им номадски и те така, тия племена за 200 г. претопили траките. После на повечето славянски народи им изчезнали старите книги........И казвате че няма вълшебници?
-
- Мнения: 120
- Регистриран на: съб май 30, 2015 12:28 pm
Re: Траки, Богомили или какво сме забравили.
Darling, би ли споделила повечко инфо за "русите хора"*, дето дошли от не знам си къде и били толкова големи вълшебници/магесници, та чак правейки да изчезват от книги до цели народи (освен гръцкия разбира се, щото те са с по 6 пръста на ръцете и краката). И били те толкова велики, че надминали дори себе си във всичките свои начинания и станали високоразвита цивилизация с градове, култура и писменост... A като за последно се направили сами да изчезнат яко дим в небитието, неоставяйки ни папер, ни гаванка подире си.
Мисля си, че и останалите искат да научат повечко за тези древни фантазми, ей тъй на просто за обогатяване на общата култура.
* в днешния ден е излишно да споменавам мнението на другите хора за "русите хора".
Мисля си, че и останалите искат да научат повечко за тези древни фантазми, ей тъй на просто за обогатяване на общата култура.
* в днешния ден е излишно да споменавам мнението на другите хора за "русите хора".
- ******
- Мнения: 1086
- Регистриран на: нед апр 05, 2015 8:40 am
Re: Траки, Богомили или какво сме забравили.
Е, то си има един период вълшебен от историята, дето е изчезнал с магическа пръчка, също като траките. Да, ама не..... говорила съм си с много турци от Тракия и они си спорят. Викат абе къзъм сен делирдин ми? Биз хепси траклар, саде кара денизде черкезлер вар, ама онна руслар бизи гетирдилер.
- К.И.О.Т.
- Мнения: 2393
- Регистриран на: вт мар 03, 2015 11:12 pm
Re: Траки, Богомили или какво сме забравили.
可以不可以你给我翻译?
(Може ли да ми дадеш превод?)
(Може ли да ми дадеш превод?)