
ЕПОПЕЯ НА ЗАБРАВЕНИТЕ....
НЕ Е СТРАШНО ДА ПАДНЕМ , СТРАШНО Е ДА НЕ ЗНАЕМ ДА СТАНЕМ.....
Кръстю Христов Златарев е роден на 23 февруари 1864 г. в Охрид. През 1884 г. завършва Военното училище в София и на 30 август е произведен в чин подпоручик. Зачислен е в 13 пехотен Рилски полк.
Участва в Сръбско-българската война през 1885 г. като командир на III рота на запасната дружина на Втори пехотен Струмски полк. Сражава се при село Баня, Трънско, при Врабча и Сливница (5-7 ноември). В боевете при Келташ на 15 ноември е ранен, но продължава да се бие, като не позволява да бъде отнесен в лазарета.
Награден е с орден "За храброст" IV степен.
На 30 август 1886 г. е произведен в чин поручик, на 1 януари 1889 - капитан, а от 25 февруари 1900 г. е майор.
Назначен е за командир на дружина в Девети пехотен резервен полк и остава на тази служба до 1907 г., като междувременно, на 27 септември 1904 г. е повишен в чин подполковник.
През 1907 г. е назначен за помощник-командир на 12 пехотен Балкански полк в Стара Загора. От 27 март 1910 г. е командир на 29 пехотен Ямболски полк. На 4 септември 1910 г. е произведен в полковник.
През Балканската война, начело на полка си, участва в боевете и превземането на Лозенград и в щурма на Чаталджа на 4 и 5 ноември 1912 г.
Полкът му показва чудеса от героизъм и заема форта Иллери табия на Чаталджанската позиция. Полкът не получава подкрепа и е принуден да се оттегли на позицията си. Командирът полк. Златарев е ранен.
Участва и в овладяването на Одринската крепост, като на 13 март 1913 г. полкът му превзема форта Илдъз табия. За проявената храброст при сраженията полковникът е награден с орден "За храброст" III степен.
По време на Междусъюзническата война 29 пехотен Ямболски полк и 32 пехотен Загорски полк удържат настъплението на 5 гръцки дивизии по направлението Кукуш-Лахана. Героизмът на българските войници и офицери дава възможност на населението да се изтегли към България.
След превземането на Кукуш от гърците, градът е унищожен. Полкът на полк. Златарев воюва срещу гръцките войски и при Злетовска река, Щип, Брегалница, в Кресненското дефиле, Горна Джумая, село Церово.
След войните, през 1914 г. Златарев поема командването на I бригада от Седма пехотна Рилска дивизия.
Десет дни преди мобилизацията за Първата световна война, през септември 1915 г., е назначен за командир на новосформираната 11 пехотна Македонска дивизия, съставена от българи от Македония и Одринско - доброволци бежанци, неслужили в българската армия, както и дезертьори от сръбската и гръцката армия.
Общият брой на войниците и офицерите е над 33 хиляди. Началник-щаб на дивизията е полк. Петър Дървингов от Кукуш, командир на II пехотна бригада е полк. Григор Кюркчиев от Прилеп, командир на III пехотна бригада е полк. Александър Протогеров от Охрид, а командир на Пети пехотен Македонски полк, който също е в състава на дивизията, е назначен легендарният подполковник Борис Дрангов
Под командването на полковник Златарев , полковете на Македонската дивизия побеждават сърбите и французите при Криволак на 21 ноември, където атакуват главната позиция на френските войски, удържала на атаки повече от месец, при Струмица, Градско, гара Удово, където е разбита дивизията на генерал Сарай, при Бистренци, Богданци, Валандово, Неготино и Кавадарци.
На 1 януари 1916 г. Кръстю Златарев е произведен в звание генерал-майор.
През 1916-1917 г. неговата дивизия заема позиции по южните склонове на Беласица планина, а част от нея е включена в подкрепа на българските части край Дойранското езеро. Полковете на генерала воюват срещу англичани и гърци, като отразяват всичките им офанзиви без да отстъпят нито педя земя.
Заедно с дивизиите от Първа армия спират настъплението на Съглашението през септември 1918 г. на Дойранския участък на Македонския фронт. Генерал Златарев никога не се поколебава да бъде в първата линия на бойците и да ги окуражава.
След подписването на Солунското примирие в края на септември 1918 г. дивизията се оттегля по посока на Горна Джумая, където е демобилизирана, а през април 1919 г. е разформирована.
На 25 юни 1919 г. Кръстю Златарев е произведен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса.
Участникът в четири войни, блестящият командир, сражавал се наравно с войниците си и неколкократно раняван, успява да избегне смъртта. Тя обаче го застига далеч от бойното поле, съвсем неочаквано и немислимо, в мирно време. Ген. Златарев загива при атентата в църквата "Света Неделя" на 16 април 1925 г.
Дни след трагичната гибел на генерала, служил при него офицер разказва своите спомени за забележителния пълководец:
"Чух първи път за него през нощта в атаката на Чаталджанската позиция в 1912 г.
" - Кръстю Златарев, полковник Златарев, командир на 29 пехотен полк, превзел с полка си посоченото му в заповедта за атаката на тази позиция укрепление; ранен тежко, недостигнал целта. Жалко, че заповядаха да се оттеглим".
Това беше новината, която се носеше от уста на уста на войници и офицери в паметната нощ, когато атакувахме укрепената чаталджанска позиция.
Тогава узнах, че той е раняван и в Сръбско-българската война в 1885 г., че е охридски българин, и къпан в тамкашните езера, милван от лъчите на палещото македонско слънце, слушайки легендите за Цар Самуил."
Ако само неколцина храбри и упорити началници биха достигнали същия успех преди да се получи заповедта за оттегляне от тази позиция, картата на нашата държава днес би включвала, може би, родния град на Златарев, столицата на Самуил - в една с тези на Симеон и Асен.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.