Траките са били страхотни алхимици и архитекти,едно от най-старите и прочути братства на занаятчиите е това на Дионисиевите архитекти.
Братството на Дионисиевите архитекти се разпространява из цяла Мала Азия, дори достига Египет и Индия. Те са се установили в почти всички страни, граничещи със Средиземно море..................
Според John A. Weisse те са построили храма на Соломон,на Диана в Ефес и др.
Траки, Богомили или какво сме забравили.
-
******
- Мнения: 1086
- Регистриран на: нед апр 05, 2015 8:40 am
-
manel
- Мнения: 781
- Регистриран на: вт мар 03, 2015 11:05 pm
Re: Траки, Богомили или какво сме забравили.
Разчетоха "Тайната книга на богомилите".
..Черната книга на Камартен, която е и тайната книга на богомилите, е написана върху животинска кожа преди 8 столетия и представлява един от източниците, с които разполагаме, за Крал Артур. Авторът на книгата е неизвестен. Предполага се, че е написана от няколко уелски монаси.
Книгата е била в притежание на древни манастири, а в последствие е закупена от богат колекционер, разказва BIG5.
Текстът в книгата разказва историята на митичния крал, за когото се смята, че е консолидирал властта в Британия след оттеглянето на Римската империя от острова. Това е първият ръкопис, който разказва славната история на Артур, Мерлин, Утър Пендрагон, Ланселот и Гуинивър, както и други герои, които не са включени в официалната версия на легендата днес, според научния портал AOrigin....
http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=47196
..Черната книга на Камартен, която е и тайната книга на богомилите, е написана върху животинска кожа преди 8 столетия и представлява един от източниците, с които разполагаме, за Крал Артур. Авторът на книгата е неизвестен. Предполага се, че е написана от няколко уелски монаси.
Книгата е била в притежание на древни манастири, а в последствие е закупена от богат колекционер, разказва BIG5.
Текстът в книгата разказва историята на митичния крал, за когото се смята, че е консолидирал властта в Британия след оттеглянето на Римската империя от острова. Това е първият ръкопис, който разказва славната история на Артур, Мерлин, Утър Пендрагон, Ланселот и Гуинивър, както и други герои, които не са включени в официалната версия на легендата днес, според научния портал AOrigin....
http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=47196
-
Българин
- Мнения: 120
- Регистриран на: съб май 30, 2015 12:28 pm
Re: Траки, Богомили или какво сме забравили.
Остава сега да ни стане ясно: Нерде Ямбол, нерде Стамбол и нерде връзката м/ду богомилите и крал Артура?! Обожавам да чета пълни глупости измислици-премислици изсмукани от нечии пръсти. 
Разчетоха "Тайната книга на богомилите".
..Черната книга на Камартен, която е и тайната книга на богомилите, е написана върху животинска кожа преди 8 столетия и представлява един от източниците, с които разполагаме, за Крал Артур. Авторът на книгата е неизвестен!!! Предполага се, че е написана от няколко уелски монаси.
-
******
- Мнения: 1086
- Регистриран на: нед апр 05, 2015 8:40 am
Re: Траки, Богомили или какво сме забравили.
The Black Book of Carmarthen, so called because of the colour of its binding and its connection with the Priory of St John the Evangelist and Teulyddog, Carmarthen, is now thought by modern scholars to be the work of a single scribe writing at different periods of his life before and about the year 1250. This makes it one of the earliest surviving manuscripts written solely in the Welsh language. It was designated one of the 'Four Ancient Books of Wales' by William Forbes Skene (1809-92), although he believed it to have been written much earlier in the twelfth century.
The manuscript came into the hands of Sir John Price of Brecon (1502?-1555), a man with antiquarian and literary interests. He had been appointed chief registrar of the crown in ecclesiastical matters and in this capacity undertook the task of searching the monasteries dissolved by Henry VIII. He found the 'Black Book', it is said, in the possession of the treasurer of St Davids Cathedral, the manuscript at the time reputed to have come from Carmarthen Priory.
Little is known of its history after its rescue by Sir John until its acquisition by the seventeenth-century antiquary Robert Vaughan (1592?-1666), who put together a vast collection of printed books and manuscripts of primary importance in Welsh and other languages at Hengwrt, his home near Dolgellau, Merionethshire. However, at some former period it seems to have been owned by another scholar and book-collector, Jasper Gryffyth (died 1614), warden of Ruthin Hospital, who has written in the 'Black Book' both his name in Hebrew characters and a note on its contents. William Salesbury (c. 1520-1584?), translator of the New Testament into Welsh, has also written a note at the bottom of one of the pages. Robert Vaughan himself says in another manuscript (NLW MS 5262, p. 167) that the poet Siôn Tudur (died 1602) of Wigfair, St Asaph, also owned the manuscript at one time.
When Robert Vaughan's great-great-great-great grandson, Sir Robert Williames Vaughan, 3rd baronet, died in 1859, the books and manuscripts at Hengwrt passed by bequest to his friend William Watkin Edward Wynne (1801-80) of Peniarth near Tywyn, Merionethshire. While at Peniarth, the Welsh manuscripts were catalogued by J. Gwenogvryn Evans for his Report on Manuscripts in the Welsh Language published by the Historical Manuscripts Commission in 1899. Since then, the collection has been known as the Peniarth Manuscripts. Gwenogvryn Evans gave priority of place to the 'Black Book', designating it Peniarth MS 1. The Black Book of Carmarthen together with the rest of the Peniarth collection of manuscripts is now housed among the Special Collections of the National Library of Wales, Aberystwyth, the collection having been purchased in 1904 for the proposed National Library by its primary founder and foremost benefactor, Sir John Williams, baronet (1840-1926), physician to the Duchess of York. The price he paid for the collection was £5,500; the Black Book of Carmarthen was valued at £400.
The manuscript is made up of eight gatherings of stout vellum sewn together and bound to form a volume of 54 folios (108 pages). It is not complete for there are a number of folios missing. What strikes the eye of the reader most is the scribe's lack of uniformity, both in the way he has ruled each page before writing and in his handwriting itself, inconsistencies not generally found in manuscripts of the period written by professional scribes. He writes the first twenty folios in large letters, but from folio 21 onwards his letters are much smaller. This variance in the size of script means that the number of lines per page also varies. All this adds weight to the opinion that the scribe was working at different periods of his life. Maybe he intended to compile more than one volume, but instead the various gatherings of vellum were brought together at some stage and bound to form the book now known as the Black Book of Carmarthen.
Apart from a small group of triads relating to the horses of legendary Welsh heroes, the 'Black Book' is essentially a poetry manuscript. The verse it contains falls into a number of categories. There are poems with religious subjects such as the 'Dialogue between the Body and the Soul', and odes of praise and mourning such as the 'Elegy to Madog ap Maredudd' (died 1160), anonymous in the 'Black Book' but, according to another manuscript, written by the court poet, Cynddelw Brydydd Mawr (floruit 1155-1200). But most remarkable are the poems, which have as their themes stories relating to heroes of Dark Age Britain, and especially those connected with the legend of Myrddin.
There are three poems definitely relating to the legend, 'Yr Afallennau', 'Yr Oianau' and 'Ymddiddan Myrddin a Thaliesin'; a fourth poem 'Y Bedwenni' is also thought to be relevant. However, it is only in the 'Ymddiddan' that Myrddin is named, although the place-name Caerfyrddin occurs once in 'Yr Oianau'. In the first two poems, we find an unnamed man living alone in a forest addressing an apple tree in the former poem and a pig in the latter, and prophesying the success or failure of the Welsh in forthcoming battles with the Normans in South Wales, prophecies that were fulfilled during the late twelfth and early thirteenth centuries. The lines containing these prophecies were obviously composed after the events they purport to foretell and must be regarded as additions to a nucleus of lines composed much earlier, probably in the ninth or tenth century. This small core refers to a legend concerning a warrior who goes mad during the Battle of Arfderydd fought c. 573 between Rhydderch Hael and Gwenddolau, two rival kings of British tribes in the 'Old North' and who, on the defeat of his master Gwenddolau, flees to the Caledonian Forest where he lives as a wild man and acquires the art of prophecy. Later, this story was relocated in Wales. However, it was Geoffrey of Monmouth in his History of the Kings of Britain (1136) who first gave this prophet of Welsh tradition the name of Myrddin and connected him with the town of Carmarthen (Caerfyrddin). In 'Ymddiddan Myrddin a Thaliesin', we encounter Geoffrey's Myrddin in conversation with the poet Taliesin, who was also credited with prophetic powers.
Other legendary verse in the 'Black Book' includes the poem which begins 'Pa ŵr yw'r Porthor?' in which Glewlwyd Gafaelfawr, the gatekeeper, confronts King Arthur and his companion Cai, and in which Arthur is portrayed more as a folk-hero than the great emperor-king created by Geoffrey of Monmouth; verses (englynion) to Geraint son of Erbin, who achieved fame as one of Arthur's knights; 'Englynion y Beddau', a series of verses recording the graves of dead heroes of Welsh tradition; a dialogue between Gwyddno Garanhir and Gwyn ap Nudd, lord of the Other World; verses relating to Seithenyn and the drowning of Cantref Gwaelod; and a poem concerning the story of Ysgolan and the burning of the books.
https://www.llgc.org.uk/discover/digita ... armarthen/
Ето и книгата
http://digidol.llgc.org.uk/METS/DUC0000 ... =reference
The manuscript came into the hands of Sir John Price of Brecon (1502?-1555), a man with antiquarian and literary interests. He had been appointed chief registrar of the crown in ecclesiastical matters and in this capacity undertook the task of searching the monasteries dissolved by Henry VIII. He found the 'Black Book', it is said, in the possession of the treasurer of St Davids Cathedral, the manuscript at the time reputed to have come from Carmarthen Priory.
Little is known of its history after its rescue by Sir John until its acquisition by the seventeenth-century antiquary Robert Vaughan (1592?-1666), who put together a vast collection of printed books and manuscripts of primary importance in Welsh and other languages at Hengwrt, his home near Dolgellau, Merionethshire. However, at some former period it seems to have been owned by another scholar and book-collector, Jasper Gryffyth (died 1614), warden of Ruthin Hospital, who has written in the 'Black Book' both his name in Hebrew characters and a note on its contents. William Salesbury (c. 1520-1584?), translator of the New Testament into Welsh, has also written a note at the bottom of one of the pages. Robert Vaughan himself says in another manuscript (NLW MS 5262, p. 167) that the poet Siôn Tudur (died 1602) of Wigfair, St Asaph, also owned the manuscript at one time.
When Robert Vaughan's great-great-great-great grandson, Sir Robert Williames Vaughan, 3rd baronet, died in 1859, the books and manuscripts at Hengwrt passed by bequest to his friend William Watkin Edward Wynne (1801-80) of Peniarth near Tywyn, Merionethshire. While at Peniarth, the Welsh manuscripts were catalogued by J. Gwenogvryn Evans for his Report on Manuscripts in the Welsh Language published by the Historical Manuscripts Commission in 1899. Since then, the collection has been known as the Peniarth Manuscripts. Gwenogvryn Evans gave priority of place to the 'Black Book', designating it Peniarth MS 1. The Black Book of Carmarthen together with the rest of the Peniarth collection of manuscripts is now housed among the Special Collections of the National Library of Wales, Aberystwyth, the collection having been purchased in 1904 for the proposed National Library by its primary founder and foremost benefactor, Sir John Williams, baronet (1840-1926), physician to the Duchess of York. The price he paid for the collection was £5,500; the Black Book of Carmarthen was valued at £400.
The manuscript is made up of eight gatherings of stout vellum sewn together and bound to form a volume of 54 folios (108 pages). It is not complete for there are a number of folios missing. What strikes the eye of the reader most is the scribe's lack of uniformity, both in the way he has ruled each page before writing and in his handwriting itself, inconsistencies not generally found in manuscripts of the period written by professional scribes. He writes the first twenty folios in large letters, but from folio 21 onwards his letters are much smaller. This variance in the size of script means that the number of lines per page also varies. All this adds weight to the opinion that the scribe was working at different periods of his life. Maybe he intended to compile more than one volume, but instead the various gatherings of vellum were brought together at some stage and bound to form the book now known as the Black Book of Carmarthen.
Apart from a small group of triads relating to the horses of legendary Welsh heroes, the 'Black Book' is essentially a poetry manuscript. The verse it contains falls into a number of categories. There are poems with religious subjects such as the 'Dialogue between the Body and the Soul', and odes of praise and mourning such as the 'Elegy to Madog ap Maredudd' (died 1160), anonymous in the 'Black Book' but, according to another manuscript, written by the court poet, Cynddelw Brydydd Mawr (floruit 1155-1200). But most remarkable are the poems, which have as their themes stories relating to heroes of Dark Age Britain, and especially those connected with the legend of Myrddin.
There are three poems definitely relating to the legend, 'Yr Afallennau', 'Yr Oianau' and 'Ymddiddan Myrddin a Thaliesin'; a fourth poem 'Y Bedwenni' is also thought to be relevant. However, it is only in the 'Ymddiddan' that Myrddin is named, although the place-name Caerfyrddin occurs once in 'Yr Oianau'. In the first two poems, we find an unnamed man living alone in a forest addressing an apple tree in the former poem and a pig in the latter, and prophesying the success or failure of the Welsh in forthcoming battles with the Normans in South Wales, prophecies that were fulfilled during the late twelfth and early thirteenth centuries. The lines containing these prophecies were obviously composed after the events they purport to foretell and must be regarded as additions to a nucleus of lines composed much earlier, probably in the ninth or tenth century. This small core refers to a legend concerning a warrior who goes mad during the Battle of Arfderydd fought c. 573 between Rhydderch Hael and Gwenddolau, two rival kings of British tribes in the 'Old North' and who, on the defeat of his master Gwenddolau, flees to the Caledonian Forest where he lives as a wild man and acquires the art of prophecy. Later, this story was relocated in Wales. However, it was Geoffrey of Monmouth in his History of the Kings of Britain (1136) who first gave this prophet of Welsh tradition the name of Myrddin and connected him with the town of Carmarthen (Caerfyrddin). In 'Ymddiddan Myrddin a Thaliesin', we encounter Geoffrey's Myrddin in conversation with the poet Taliesin, who was also credited with prophetic powers.
Other legendary verse in the 'Black Book' includes the poem which begins 'Pa ŵr yw'r Porthor?' in which Glewlwyd Gafaelfawr, the gatekeeper, confronts King Arthur and his companion Cai, and in which Arthur is portrayed more as a folk-hero than the great emperor-king created by Geoffrey of Monmouth; verses (englynion) to Geraint son of Erbin, who achieved fame as one of Arthur's knights; 'Englynion y Beddau', a series of verses recording the graves of dead heroes of Welsh tradition; a dialogue between Gwyddno Garanhir and Gwyn ap Nudd, lord of the Other World; verses relating to Seithenyn and the drowning of Cantref Gwaelod; and a poem concerning the story of Ysgolan and the burning of the books.
https://www.llgc.org.uk/discover/digita ... armarthen/
Ето и книгата
http://digidol.llgc.org.uk/METS/DUC0000 ... =reference
-
******
- Мнения: 1086
- Регистриран на: нед апр 05, 2015 8:40 am
Re: Траки, Богомили или какво сме забравили.
Стара българска литература. Апокрифи
Донка Петканова
Българско творчество в традициите на апокрифите
ТАЙНА КНИГА НА БОГОМИЛИТЕ
В науката произведението е известно освен с това име още като ”Свети Йоанова книга” и “Лъжовно евангелие на Йоан”. Запазено е в два латински преписа — т. нар. Каркасонски от XIV в. и Виенски от XII в. Възниква в България като книга на богомилите най-вероятно през XI—XII в. Съчинена е въз основа на по-стари апокрифни извори. Двата преписа на творбата се различават помежду си по езика и по отделни подробности. Те са два различни превода от един общ оригинал.
И з д а н и я: B e n o i s t, Histoire des Albigeois et des Vaudois ou Barbets. T. I, 1691 (по Каркасонски пр.); J. С. T h i l o, Codex apocryphus Novi Testamenti, Lipsiae, 1832, T. I, S. 884 (също по Кар. пр.); V. D o l i n g e r, Beitrage zur Sektengeschichte des Mittelalters. Munchen, 1890, T. II, S. 85 (по Виенски пр.); И в а н о в, Богомилски книги, с. 73—78 по двата преписа); R e n e N е l l i, Ecritures Cathares. Paris, 1968 (по Каркасонски пр.); М. И. С о к о л о в, Славянская книга Еноха. М., 1910, с. 165—175 (по двата пр.).
Новобългарски преводи: И в а н о в, Староб. разкази, с. 9—17 (по Каркасонски пр.); К р и с т а н о в — Д у й ч е в, Естествознанието, с. 204— 209 (по Виенски пр. паралелно с лат. текст); Х р и с т о м а т и я, с. 192— 197 (препечатан преводът на Иванов). Тук помествам също този превод без промени.
1. Аз, Йоан, ваш брат, който участвувах в скърбите, за да бъда съучастник и в небесното царство (и търпението на Исуса Христа), когато на тайната вечеря се бях облегнал до гърдите на господа нашего Исуса Христа, рекох: “Господи, кой ще бъде този, който ще те предаде?” И като ми отговори, каза: “Който затопи в блюдото заедно с мен. Тогава сатаната ще влезе в него и той ще поиска да ме предаде.”
2. После запитах: “Господи, преди да беше паднал Сатаната, каква слава имаше той пред твоя отец.” — “Той имаше, отговори ми, такава слава, че заповядваше на небесните добродетели. Аз пък седях при моя отец. Сатаната беше строител на всички неща и подражател на отеца. Той слизаше от небето в преизподнята и от преизподнята възлизаше до престола на невидимия отец. И като наблюдаваше славата на оня, що движи небесата, намисли да постави своето седалище над облаците и пожела да стане подобен на всевишния. Па като слезе във въздуха, той рече на ангела, що заповядваше на въздуха: “Отвори ми вратите на въздуха!” И той му отвори вратите на въздуха. После, като се стремеше по-надолу, срещна ангела, що заповядваше на водите, и му рече: “Отвори ми вратите на водите!” И той му ги отвори. И като слизаше, той се вести пред лицето на земята, цяла покрита с вода, а като премина под земята, намери, лежащи на водите, две риби, които бяха съединени като волове за оран и подпиращи, по заповед на невидимия отец, цялата земя от запад до изток. И когато слезе по-долу, срещна надвиснали облаци, които държаха морето, а още по-долу намери своя пъкъл, т. е. геенната огнена. След това вече не можа да слезе по-нататък поради пламъка на горещия огън. Тогава Сатаната, изпълнен от злоба, върна се назад и отиде при ангела на въздуха и при оня, що беше над водите, па им рече: “Всичко това е мое. Ако ме послушате да поставя седалището си на облаците, аз ще стана подобен на всевишния и като издигна едни от водите горе на тая твърд, а другите води събера в широки морета, тогава вече няма да има вода по повърхнината на цялата земя и ще царувам заедно с вас по веки веков.” Това като каза, възлезе и към другите ангели, дори до петото небе, и на всекиго от тях говореше така: “Ти колко дължиш на своя господар (бога)?” Първият отговори: “Сто мери пшеница.” И сатаната му рече: “Вземи перо и чернило и пиши: шестдесет.” И на втория каза: “А ти колко дължиш на своя господар?” Той отговори: “Сто делви масло.” — “Седни, рече му, и напиши: петдесет.” И като възлизаше към всички небеса, все така говореше дори до петото небе и съблазняваше ангелите на невидимия отец.
И излезе глас от престола на отца, говорещ: “Какво вършиш ти, отстъпнико от отца, прелъстителю на ангелите? Ти, създателю на греха, скоро извършвай онова, каквото си наумил!” Тогава бог отец заповяда на своите ангели, казвайки: “Вземете одеждите им!” И те взеха одеждите, престолите и венците на всички ангели, които бяха послушали сатаната.”
3. И пак аз, Йоан, попитах господа: “Когато падна сатаната, на кое място той обитаваше?” Отговори ми: “Моят отец го преобрази поради неговото високомерие: светлината му бе отнета, лицето му стана на цвят като нажежено желязо и се уподоби изцяло на човешко лице. С опашката си той повлече третината божи ангели. Тогава той бе изхвърлен от божието седалище и лишен от управлението на небесата. Но като слезе сатаната тук на твърдта и не можа да намери мира нито той, нито ония, които бяха с него, замоли отца, казвайки: “Бъди търпелив спрямо мене, аз всичко ще ти върна.” Тогава бог отец се смили над него, даде му спокойствие, нему и на ония, що бяха с него, за да направи каквото пожелае до седем деня. И така сатаната седна на твърдта и заповяда на ангела, който беше над въздуха, и на оня, който беше над водите, и те подигнаха земята [която беше във вода] и тя стана суха. После взе венеца на ангела, що беше над водите. От едната му половина направи светлината на месеца, от другата — светлината на звездите, а от камъните на венеца [короната] направи всички небесни войнства и звезди. И след това направи своите служители ангели, според реда, установен при всевишния, и създаде гръмотевицата, дъжда, градушката и снега, и над тях изпрати свои служители ангели. Той заповяда на земята да произвежда всякакви хвъркати и влечуги, дървета и треви, а на морето — да произвежда риби и птици небесни. После намисли да направи човека да прилича на него и да му слугува. За тая цел той заповяда на ангела на третото небе да влезе в глинено тяло, па като взе част от това тяло и направи друго във вид на жена, заповяда на ангела на второ небе да влезе в женското тяло. Ангелите, щом видяха, че са облечени в смъртна форма и че са различни по вид, много плакаха. После сатаната им заповяда да извършат плътско деяние [съвокупление] с глинените си тела, без те да проумеят, че с това правят грях. При това създателят на злото намисли в своя ум да направи рай и там въведе човеците. Сетне дяволът посади тръстика в средата на рая и от храчката си направи змия, на която заповяда да влезе в тръстиката. Така дяволът скри своето намерение от човеците, та да не узнаят неговата измама. После той влезе при тях и им рече: “Яжте от всички плодове, които са в рая, но да не ядете от плода на дървото за познание на доброто и лошото.” А в туй време той влезе в змията и прелъсти ангела, що имаше женски вид, изля неговият брат греховна похот и изпълни с похотта си Ева при свистенето на змията. Ето защо са наречени рожби на дявола и рожби на змията ония, които вършат сладострастието на своя отец дявола, дори до свършека на тоя век. И пак дяволът изля в ангела, що беше у Адама, своята отрова и сладострастие, което ще наплоди рожби на змията и рожби на дявола, дори до свършека на тоя век.”
4. После аз, Йоан, запитах господа, казвайки: “Ако е тъй, как тогава разказват людете, че Адам и Ева били създадени от бога и настанени в рая, за да слушат заповедите на отца, и като ги престъпили, били обречени на смърт?” И господ ми рече: “Слушай, Йоане, възлюблен на моя отец. Невежите злоупотребяват също като казват, че моят отец бил направил тела от пръст; всъщност той създаде чрез духа светаго всички небесни добродетели, те обаче, поради вероломството си, получиха смъртни тела от пръст и бидоха осъдени на смърт.” И пак аз, Йоан, запитах господа: “Как тъй може човек от дух да бъде в плътско тяло?”, на което господ ми рече: “Паднали от небето ангели влизат в тялото на жените и приемат плът от плътска похот, и от духа се ражда дух, а от плътта плът; така се свършва царството на сатаната в тоя свят у всички народи.”
5. И запитах господа, казвайки: “Докога сатаната ще царува в тоя свят над човешкия род?” Отговори ми: “Моят Отец му позволи да царува седем деня, които са седем века.” И пак запитах аз господа: “Какво ще бъде в това време?”, а той ми отговори: “Дяволът, откакто отпадна от божията слава и пожела да въздигне своята слава, седна на облаците и изпрати своите огнени служители ангели при людете, като се почне от Адама, та до своя служител Еноха. Той издигна Еноха над небесната твърд, показа му своята божественост и заповяда да му дадат перо и чернило. Енох седна и написа шестдесет и седем книги. После дяволът му заповяда да ги занесе на земята и да ги предаде на своите синове. Енох свали книгите на земята, предаде ги на синовете си и почна да ги учи как да принасят жертви и да извършват незаконни тайнства, и така той скри от людете небесното царство. И дяволът им казваше: “Знайте, че аз съм ваш бог и освен мене няма друг бог.” Ето [продължава Исус] моят отец ме изпрати на тоя свят да разкрия на людете да познаят лошите намерения на дявола. И когато сатаната узна, че съм слязъл от небето на света, изпрати един ангел, който взе три дървета и ги даде на Мойсея, за да ме разпънат на тях; тия дървета и досега се пазят. Мойсей проповядваше пред народа божествеността на дявола, който му заповяда да даде закон на синовете Израилеви и да ги преведе по сухо пред морето. Когато моят отец намисли да ме изпрати на тоя свят, проводи преди мене своя ангел, по име Мария, който да ме приеме. Аз, като слязох, влязох през едното ухо на Мария и излязох през другото. Тогава сатаната, господар на тоя свят, като узна, че съм слязъл да диря и спасявам людете, що бяха загинали, изпроводи своя ангел пророк Илия, който кръщаваше във вода и който се наричаше Йоан Кръстител. Илия запита господаря на тоя свят: “Как ще мога да го позная [Исуса Христа]?”, на което господарят му рече: “Над когото видиш да слиза дух във вид на гълъб и да стои над него, той е същият, който кръщава с дух свети за опрощаване на греховете, той, който може да погубва и да спасява.”
6. И пак, аз, Йоан, запитах господа: “Може ли човек да бъде спасен чрез кръщението Йоаново, без твоето кръщение.” Господ отговори: “Освен ако аз не бъда кръстил някого за опрощение на греховете, никой други не ще може да види царството небесно чрез водно кръщение, защото аз съм хлябът на живота, слязъл от седмото небе, и тия, които ядат моето тяло и пият моята кръв, ще се нарекат синове божи.” После запитах господа: “А какво ще рече — който яде моето тяло и пие моята кръв?”, на което той ми отговори: “Преди още дяволът и всички негови войнства да бяха отпаднали от славата на отца, те го прославиха и му се молеха така: “Отче наш, който си на небето...”. И тъй всички техни песни се възнасяха пред престола на отца; а когато те паднаха, вече не можеха да славословят бога с тая молитва.”
7. И запитах господа: “Как тъй всички приемат кръщението Йоаново, докато пък твоето не всички приемат?”, на което той ми отговори: “Защото делата им са лоши и не дохождат при светлината. Учениците на Йоана [Кръстител] се женят и ходят по сватби; моите пък ученици никак не се женят, а са като божиите ангели на небето.” Аз рекох: “Ако наистина е грях с жена, то човек не би трябвало да се жени?” Господ пък ми каза: “Не всички разбират тая дума, освен ония, на които е дадено. Има скопци, които тъй са родени още от утробата на майка си, има скопци, които са направени такива от людете; а има и такива, които сами себе си скопяват за царство небесно. Който може да разбере, нека разбере.”
8. После попитах господа за съдния ден: “Какъв знак ще покаже твоето пришествие?” Господ ми отговори, казвайки: “Когато се навърши броят на праведните според броя на падналите венци, тогава сатаната ще се освободи от затвора си и много разгневен, ще отвори война на праведните, които ще нададат силен вик към господа. И на часа господ ще заповяда на архангела да засвири с тръба, и тръбният глас на архангела ще се чуе от небето до пъкъла. Тогава слънцето ще се помрачи, месечината няма да праща своята светлина, звездите ще попадат, четирите ветрове ще излязат от своите източници и ще направят да се разтърси земята, морето, планините и хълмовете; небето силно ще се разлюлее, ще затъмнее слънцето и ще свети до четвъртия час. Тогава ще се покаже знакът на Сина человечески и всички свети ангели с него, и той ще постави седалището си над облаците и ще седне на престола на своето величие заедно с дванадесеттях апостоли на дванадесет седалища на неговата слава. Ще бъдат отворени книгите и той ще съди цялата вселена за вярата, която е проповядвал. Тогава синът человечески ще проводи своите ангели да изберат неговите избраници от четирите края на света, от висините на небесата дори до краищата им; и те ще ги приведат. Тогава син божи ще прати лошите бесове да доведат при него всички народи и ще им каже: “Елате, вие, които казвате: да ядем и да пием, и ще получим съответната награда от тоя свят.” После ще бъдат доведени всички народи, които, разтреперани, ще застанат пред съдния престол. И като бъдат разтворени книгите на живота, ще бъде открито неблагочестието на всички народи, праведниците ще бъдат похвалени за тяхното търпение, добри дела, почтеност, непоквареност и послушност спрямо ангелските заповеди; що се отнася до неправедниците, върху тях ще се излее господният гняв и те ще бъдат обзети от скърби и притеснения. Тогава син божи ще. изведе своите избраници измежду грешниците и ще им рече: “Елате, благословени на моя отец, да наследите приготвеното за вас царство още от сътворението на света!” А на грешниците ще каже: “Махнете се от мене, проклети, идете във вечния огън, който е приготвен за дявола и за неговите ангели.” И те ще бъдат отлъчени и хвърлени в пъкъла. И по заповед на невидимия отец неверните духове ще излязат от затворите. Тогава ще се чуе моят глас и ще има едно стадо и един пастир. А от най-долните части на земята ще излезе мрак, който е мрак на геенната огнена; тя ще затъмни вселената отдолу та до твърдта на въздуха. И господ ще бъде в твърдта дори до най-долните части на земята. И ако човек, който е на тридесет години, дигне камък и го хвърли долу, камъкът би стигнал до дъното едва след три години: толкова голяма е дълбочината на огненото езеро, гдето ще обитават грешниците. Тогава сатаната ще бъде вързан, както и всички негови войнства, и ще бъдат хвърлени в огненото езеро. Син божи ще излезе да се разходи със своите избраници по небесната твърд, и ще затвори дявола, като го върже с яки, неразрушими вериги; плачещите пък и вайкащи се грешници ще рекат: “Погълни ни, земьо, за да ни довърши смъртта!” Тогава праведниците ще засияят като слънце в царството на невидимия отец, казвайки: “Ето ме, аз и моите чеда, които ми даде бог. Светът не те позна, но аз те познах в истината, защото ти ме проводи. И тогава отец ще отговори на сина си, казвайки: “Сине, възлюблени мой, седни от дясната ми страна, докато положа за подножие на краката ти твоите врагове, които не ме признаха и казваха: “Ние сме богове и освен нас няма други бог”, които убиха твоите пророци и преследваха твоите праведници, и ти ги прогони във външните мракове. Там ще бъде плач и скърцане на зъби.” Тогава син божи ще седне в дясно от отца и отец ще заповядва на своите ангели, както и на праведниците, които ще бъдат причислени в хора на ангелите, па ще ги облече в одежди неразрушими, ще им наложи неувяхващи венци, ще им даде неподвижни седалища, и бог ще бъде посред тях. И не ще да имат вече ни глад ни жажда, ни ще ги жари слънчев пек или друга горещина. Бог ще изтрие всички сълзи на очите им, и син божи ще царува със своя свет отец во веки веков.”
Това е пълната със заблуждения тайна [книга] на еретиците от Конкорецо [1], донесена от България от Назария [2], неин епископ.
http://www.promacedonia.org/bg_ap/dp_42.html
Донка Петканова
Българско творчество в традициите на апокрифите
ТАЙНА КНИГА НА БОГОМИЛИТЕ
В науката произведението е известно освен с това име още като ”Свети Йоанова книга” и “Лъжовно евангелие на Йоан”. Запазено е в два латински преписа — т. нар. Каркасонски от XIV в. и Виенски от XII в. Възниква в България като книга на богомилите най-вероятно през XI—XII в. Съчинена е въз основа на по-стари апокрифни извори. Двата преписа на творбата се различават помежду си по езика и по отделни подробности. Те са два различни превода от един общ оригинал.
И з д а н и я: B e n o i s t, Histoire des Albigeois et des Vaudois ou Barbets. T. I, 1691 (по Каркасонски пр.); J. С. T h i l o, Codex apocryphus Novi Testamenti, Lipsiae, 1832, T. I, S. 884 (също по Кар. пр.); V. D o l i n g e r, Beitrage zur Sektengeschichte des Mittelalters. Munchen, 1890, T. II, S. 85 (по Виенски пр.); И в а н о в, Богомилски книги, с. 73—78 по двата преписа); R e n e N е l l i, Ecritures Cathares. Paris, 1968 (по Каркасонски пр.); М. И. С о к о л о в, Славянская книга Еноха. М., 1910, с. 165—175 (по двата пр.).
Новобългарски преводи: И в а н о в, Староб. разкази, с. 9—17 (по Каркасонски пр.); К р и с т а н о в — Д у й ч е в, Естествознанието, с. 204— 209 (по Виенски пр. паралелно с лат. текст); Х р и с т о м а т и я, с. 192— 197 (препечатан преводът на Иванов). Тук помествам също този превод без промени.
1. Аз, Йоан, ваш брат, който участвувах в скърбите, за да бъда съучастник и в небесното царство (и търпението на Исуса Христа), когато на тайната вечеря се бях облегнал до гърдите на господа нашего Исуса Христа, рекох: “Господи, кой ще бъде този, който ще те предаде?” И като ми отговори, каза: “Който затопи в блюдото заедно с мен. Тогава сатаната ще влезе в него и той ще поиска да ме предаде.”
2. После запитах: “Господи, преди да беше паднал Сатаната, каква слава имаше той пред твоя отец.” — “Той имаше, отговори ми, такава слава, че заповядваше на небесните добродетели. Аз пък седях при моя отец. Сатаната беше строител на всички неща и подражател на отеца. Той слизаше от небето в преизподнята и от преизподнята възлизаше до престола на невидимия отец. И като наблюдаваше славата на оня, що движи небесата, намисли да постави своето седалище над облаците и пожела да стане подобен на всевишния. Па като слезе във въздуха, той рече на ангела, що заповядваше на въздуха: “Отвори ми вратите на въздуха!” И той му отвори вратите на въздуха. После, като се стремеше по-надолу, срещна ангела, що заповядваше на водите, и му рече: “Отвори ми вратите на водите!” И той му ги отвори. И като слизаше, той се вести пред лицето на земята, цяла покрита с вода, а като премина под земята, намери, лежащи на водите, две риби, които бяха съединени като волове за оран и подпиращи, по заповед на невидимия отец, цялата земя от запад до изток. И когато слезе по-долу, срещна надвиснали облаци, които държаха морето, а още по-долу намери своя пъкъл, т. е. геенната огнена. След това вече не можа да слезе по-нататък поради пламъка на горещия огън. Тогава Сатаната, изпълнен от злоба, върна се назад и отиде при ангела на въздуха и при оня, що беше над водите, па им рече: “Всичко това е мое. Ако ме послушате да поставя седалището си на облаците, аз ще стана подобен на всевишния и като издигна едни от водите горе на тая твърд, а другите води събера в широки морета, тогава вече няма да има вода по повърхнината на цялата земя и ще царувам заедно с вас по веки веков.” Това като каза, възлезе и към другите ангели, дори до петото небе, и на всекиго от тях говореше така: “Ти колко дължиш на своя господар (бога)?” Първият отговори: “Сто мери пшеница.” И сатаната му рече: “Вземи перо и чернило и пиши: шестдесет.” И на втория каза: “А ти колко дължиш на своя господар?” Той отговори: “Сто делви масло.” — “Седни, рече му, и напиши: петдесет.” И като възлизаше към всички небеса, все така говореше дори до петото небе и съблазняваше ангелите на невидимия отец.
И излезе глас от престола на отца, говорещ: “Какво вършиш ти, отстъпнико от отца, прелъстителю на ангелите? Ти, създателю на греха, скоро извършвай онова, каквото си наумил!” Тогава бог отец заповяда на своите ангели, казвайки: “Вземете одеждите им!” И те взеха одеждите, престолите и венците на всички ангели, които бяха послушали сатаната.”
3. И пак аз, Йоан, попитах господа: “Когато падна сатаната, на кое място той обитаваше?” Отговори ми: “Моят отец го преобрази поради неговото високомерие: светлината му бе отнета, лицето му стана на цвят като нажежено желязо и се уподоби изцяло на човешко лице. С опашката си той повлече третината божи ангели. Тогава той бе изхвърлен от божието седалище и лишен от управлението на небесата. Но като слезе сатаната тук на твърдта и не можа да намери мира нито той, нито ония, които бяха с него, замоли отца, казвайки: “Бъди търпелив спрямо мене, аз всичко ще ти върна.” Тогава бог отец се смили над него, даде му спокойствие, нему и на ония, що бяха с него, за да направи каквото пожелае до седем деня. И така сатаната седна на твърдта и заповяда на ангела, който беше над въздуха, и на оня, който беше над водите, и те подигнаха земята [която беше във вода] и тя стана суха. После взе венеца на ангела, що беше над водите. От едната му половина направи светлината на месеца, от другата — светлината на звездите, а от камъните на венеца [короната] направи всички небесни войнства и звезди. И след това направи своите служители ангели, според реда, установен при всевишния, и създаде гръмотевицата, дъжда, градушката и снега, и над тях изпрати свои служители ангели. Той заповяда на земята да произвежда всякакви хвъркати и влечуги, дървета и треви, а на морето — да произвежда риби и птици небесни. После намисли да направи човека да прилича на него и да му слугува. За тая цел той заповяда на ангела на третото небе да влезе в глинено тяло, па като взе част от това тяло и направи друго във вид на жена, заповяда на ангела на второ небе да влезе в женското тяло. Ангелите, щом видяха, че са облечени в смъртна форма и че са различни по вид, много плакаха. После сатаната им заповяда да извършат плътско деяние [съвокупление] с глинените си тела, без те да проумеят, че с това правят грях. При това създателят на злото намисли в своя ум да направи рай и там въведе човеците. Сетне дяволът посади тръстика в средата на рая и от храчката си направи змия, на която заповяда да влезе в тръстиката. Така дяволът скри своето намерение от човеците, та да не узнаят неговата измама. После той влезе при тях и им рече: “Яжте от всички плодове, които са в рая, но да не ядете от плода на дървото за познание на доброто и лошото.” А в туй време той влезе в змията и прелъсти ангела, що имаше женски вид, изля неговият брат греховна похот и изпълни с похотта си Ева при свистенето на змията. Ето защо са наречени рожби на дявола и рожби на змията ония, които вършат сладострастието на своя отец дявола, дори до свършека на тоя век. И пак дяволът изля в ангела, що беше у Адама, своята отрова и сладострастие, което ще наплоди рожби на змията и рожби на дявола, дори до свършека на тоя век.”
4. После аз, Йоан, запитах господа, казвайки: “Ако е тъй, как тогава разказват людете, че Адам и Ева били създадени от бога и настанени в рая, за да слушат заповедите на отца, и като ги престъпили, били обречени на смърт?” И господ ми рече: “Слушай, Йоане, възлюблен на моя отец. Невежите злоупотребяват също като казват, че моят отец бил направил тела от пръст; всъщност той създаде чрез духа светаго всички небесни добродетели, те обаче, поради вероломството си, получиха смъртни тела от пръст и бидоха осъдени на смърт.” И пак аз, Йоан, запитах господа: “Как тъй може човек от дух да бъде в плътско тяло?”, на което господ ми рече: “Паднали от небето ангели влизат в тялото на жените и приемат плът от плътска похот, и от духа се ражда дух, а от плътта плът; така се свършва царството на сатаната в тоя свят у всички народи.”
5. И запитах господа, казвайки: “Докога сатаната ще царува в тоя свят над човешкия род?” Отговори ми: “Моят Отец му позволи да царува седем деня, които са седем века.” И пак запитах аз господа: “Какво ще бъде в това време?”, а той ми отговори: “Дяволът, откакто отпадна от божията слава и пожела да въздигне своята слава, седна на облаците и изпрати своите огнени служители ангели при людете, като се почне от Адама, та до своя служител Еноха. Той издигна Еноха над небесната твърд, показа му своята божественост и заповяда да му дадат перо и чернило. Енох седна и написа шестдесет и седем книги. После дяволът му заповяда да ги занесе на земята и да ги предаде на своите синове. Енох свали книгите на земята, предаде ги на синовете си и почна да ги учи как да принасят жертви и да извършват незаконни тайнства, и така той скри от людете небесното царство. И дяволът им казваше: “Знайте, че аз съм ваш бог и освен мене няма друг бог.” Ето [продължава Исус] моят отец ме изпрати на тоя свят да разкрия на людете да познаят лошите намерения на дявола. И когато сатаната узна, че съм слязъл от небето на света, изпрати един ангел, който взе три дървета и ги даде на Мойсея, за да ме разпънат на тях; тия дървета и досега се пазят. Мойсей проповядваше пред народа божествеността на дявола, който му заповяда да даде закон на синовете Израилеви и да ги преведе по сухо пред морето. Когато моят отец намисли да ме изпрати на тоя свят, проводи преди мене своя ангел, по име Мария, който да ме приеме. Аз, като слязох, влязох през едното ухо на Мария и излязох през другото. Тогава сатаната, господар на тоя свят, като узна, че съм слязъл да диря и спасявам людете, що бяха загинали, изпроводи своя ангел пророк Илия, който кръщаваше във вода и който се наричаше Йоан Кръстител. Илия запита господаря на тоя свят: “Как ще мога да го позная [Исуса Христа]?”, на което господарят му рече: “Над когото видиш да слиза дух във вид на гълъб и да стои над него, той е същият, който кръщава с дух свети за опрощаване на греховете, той, който може да погубва и да спасява.”
6. И пак, аз, Йоан, запитах господа: “Може ли човек да бъде спасен чрез кръщението Йоаново, без твоето кръщение.” Господ отговори: “Освен ако аз не бъда кръстил някого за опрощение на греховете, никой други не ще може да види царството небесно чрез водно кръщение, защото аз съм хлябът на живота, слязъл от седмото небе, и тия, които ядат моето тяло и пият моята кръв, ще се нарекат синове божи.” После запитах господа: “А какво ще рече — който яде моето тяло и пие моята кръв?”, на което той ми отговори: “Преди още дяволът и всички негови войнства да бяха отпаднали от славата на отца, те го прославиха и му се молеха така: “Отче наш, който си на небето...”. И тъй всички техни песни се възнасяха пред престола на отца; а когато те паднаха, вече не можеха да славословят бога с тая молитва.”
7. И запитах господа: “Как тъй всички приемат кръщението Йоаново, докато пък твоето не всички приемат?”, на което той ми отговори: “Защото делата им са лоши и не дохождат при светлината. Учениците на Йоана [Кръстител] се женят и ходят по сватби; моите пък ученици никак не се женят, а са като божиите ангели на небето.” Аз рекох: “Ако наистина е грях с жена, то човек не би трябвало да се жени?” Господ пък ми каза: “Не всички разбират тая дума, освен ония, на които е дадено. Има скопци, които тъй са родени още от утробата на майка си, има скопци, които са направени такива от людете; а има и такива, които сами себе си скопяват за царство небесно. Който може да разбере, нека разбере.”
8. После попитах господа за съдния ден: “Какъв знак ще покаже твоето пришествие?” Господ ми отговори, казвайки: “Когато се навърши броят на праведните според броя на падналите венци, тогава сатаната ще се освободи от затвора си и много разгневен, ще отвори война на праведните, които ще нададат силен вик към господа. И на часа господ ще заповяда на архангела да засвири с тръба, и тръбният глас на архангела ще се чуе от небето до пъкъла. Тогава слънцето ще се помрачи, месечината няма да праща своята светлина, звездите ще попадат, четирите ветрове ще излязат от своите източници и ще направят да се разтърси земята, морето, планините и хълмовете; небето силно ще се разлюлее, ще затъмнее слънцето и ще свети до четвъртия час. Тогава ще се покаже знакът на Сина человечески и всички свети ангели с него, и той ще постави седалището си над облаците и ще седне на престола на своето величие заедно с дванадесеттях апостоли на дванадесет седалища на неговата слава. Ще бъдат отворени книгите и той ще съди цялата вселена за вярата, която е проповядвал. Тогава синът человечески ще проводи своите ангели да изберат неговите избраници от четирите края на света, от висините на небесата дори до краищата им; и те ще ги приведат. Тогава син божи ще прати лошите бесове да доведат при него всички народи и ще им каже: “Елате, вие, които казвате: да ядем и да пием, и ще получим съответната награда от тоя свят.” После ще бъдат доведени всички народи, които, разтреперани, ще застанат пред съдния престол. И като бъдат разтворени книгите на живота, ще бъде открито неблагочестието на всички народи, праведниците ще бъдат похвалени за тяхното търпение, добри дела, почтеност, непоквареност и послушност спрямо ангелските заповеди; що се отнася до неправедниците, върху тях ще се излее господният гняв и те ще бъдат обзети от скърби и притеснения. Тогава син божи ще. изведе своите избраници измежду грешниците и ще им рече: “Елате, благословени на моя отец, да наследите приготвеното за вас царство още от сътворението на света!” А на грешниците ще каже: “Махнете се от мене, проклети, идете във вечния огън, който е приготвен за дявола и за неговите ангели.” И те ще бъдат отлъчени и хвърлени в пъкъла. И по заповед на невидимия отец неверните духове ще излязат от затворите. Тогава ще се чуе моят глас и ще има едно стадо и един пастир. А от най-долните части на земята ще излезе мрак, който е мрак на геенната огнена; тя ще затъмни вселената отдолу та до твърдта на въздуха. И господ ще бъде в твърдта дори до най-долните части на земята. И ако човек, който е на тридесет години, дигне камък и го хвърли долу, камъкът би стигнал до дъното едва след три години: толкова голяма е дълбочината на огненото езеро, гдето ще обитават грешниците. Тогава сатаната ще бъде вързан, както и всички негови войнства, и ще бъдат хвърлени в огненото езеро. Син божи ще излезе да се разходи със своите избраници по небесната твърд, и ще затвори дявола, като го върже с яки, неразрушими вериги; плачещите пък и вайкащи се грешници ще рекат: “Погълни ни, земьо, за да ни довърши смъртта!” Тогава праведниците ще засияят като слънце в царството на невидимия отец, казвайки: “Ето ме, аз и моите чеда, които ми даде бог. Светът не те позна, но аз те познах в истината, защото ти ме проводи. И тогава отец ще отговори на сина си, казвайки: “Сине, възлюблени мой, седни от дясната ми страна, докато положа за подножие на краката ти твоите врагове, които не ме признаха и казваха: “Ние сме богове и освен нас няма други бог”, които убиха твоите пророци и преследваха твоите праведници, и ти ги прогони във външните мракове. Там ще бъде плач и скърцане на зъби.” Тогава син божи ще седне в дясно от отца и отец ще заповядва на своите ангели, както и на праведниците, които ще бъдат причислени в хора на ангелите, па ще ги облече в одежди неразрушими, ще им наложи неувяхващи венци, ще им даде неподвижни седалища, и бог ще бъде посред тях. И не ще да имат вече ни глад ни жажда, ни ще ги жари слънчев пек или друга горещина. Бог ще изтрие всички сълзи на очите им, и син божи ще царува със своя свет отец во веки веков.”
Това е пълната със заблуждения тайна [книга] на еретиците от Конкорецо [1], донесена от България от Назария [2], неин епископ.
http://www.promacedonia.org/bg_ap/dp_42.html
-
Българин
- Мнения: 120
- Регистриран на: съб май 30, 2015 12:28 pm
Re: Траки, Богомили или какво сме забравили.
Два поста публикации и отново никаква яснотa по моя въпрос: Каква е общата взаимовръзка м/ду Богомилите и краля Артура?! Не че точно или именно ти си длъжна да отговориш.
-
******
- Мнения: 1086
- Регистриран на: нед апр 05, 2015 8:40 am
Re: Траки, Богомили или какво сме забравили.
Ми не знам 
-
К.И.О.Т.
- Мнения: 2393
- Регистриран на: вт мар 03, 2015 11:12 pm
Re: Траки, Богомили или какво сме забравили.
Катари това е връзката, трябва да познаваш историята повече.
-
******
- Мнения: 1086
- Регистриран на: нед апр 05, 2015 8:40 am
Re: Траки, Богомили или какво сме забравили.
Артур е герой от 5ти век,а катарството е възникнало май в 10ти. Тия легенди много са омазани според мен.
-
К.И.О.Т.
- Мнения: 2393
- Регистриран на: вт мар 03, 2015 11:12 pm
Re: Траки, Богомили или какво сме забравили.
Весело, ти го изкара, че когато Аспарух си е забил копието тук и е казал, че това ще е България в Англия вече са си били направили замъци и другите неща. Cлед разпада на Рим там няма нищо 400-500 години. От 10-11 век е легендата за Артур, преди това 300-400 година си ги има Катарите, които са прихванали "ереста" от Богомилите. Най-ранни са Богомилите, а Артур праща войски по нареждане на Папата да им бута замъците и прибира златото и понеже не могат крадливците да си го поделят им хрумнало да си имат друга църква пак Християнска, но по-различна. Богомили, Катари изповядват тракийското виждане за света. Така е според мен. Много народ е затрила църквата през вековете.