На 16 септември 1918 частите на Антантата започват масирано настъпление срещу Дойранската позиция. Тя е защитавана от Девета плевенска дивизия.
Край красивото Дойранско езеро Антантата е струпала колосални сили - 4 английски, 2 гръцки и една френска дивизия. Девета плевенска е сама. Резерви няма. Знаейки съотношението на силите, нашите се готвят да умрат. Много офицери обличат парадните си униформи, войниците слагат приготвените за последно бели ризи.
🟡На 16-ти септември по тях са изстреляни 350 000 снаряда, включително и газови, но фортификациите на генерал Вазов пак си казват думата — даваме 9 убити и 40 ранени. В 5.00 ч. на 18 септември три английски и една гръцка дивизия тръгват в атака.
🟤В този момент 220 артилерийски дула започват да бълват огън. Генерал Вазов не пести снарядите - няма вече за кога. 400 български минохвъргачки превръщат скатовете на хълмовете в ад. 440 картечници направо косят настъпващите. Измъкналите се от бункерите българи поддържат такъв плътен огън, че до окопите стигат едва 20-30 процента от атакуващите. А там пък ги посрещат с ужасна и съкрушителна контраатака на нож.
Противникът е спрян и обърнат в бягство, което скоро обхваща целия Дойрански фронт. На бойното поле остават повече от 10 000 трупа в британски униформи. Отчаяният британски генерал Милн праща резервните две дивизии в обход през Беласица да опитат пробив между 9-та плевенска и 11-та македонска дивизия. Нашите ги пускат на 50 метра и ги избиват от упор с картечниците и огнехвъргачките си. 10 000 гърци изгарят по скатовете на Беласица.
На 19-ти септември генерал Милн събира всичко , което може да носи оръжие, за да попълни оределите си части. Но и последната атака е удавена в кръв. Побеснялата българска артилерия коси с барабанен огън, за първи път използва и газови снаряди. Това е най-кръвопролитното сражение в цялата Първа световна война, с най-голяма плътност на убитите на километър фронт. В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран.
В цялата тая сеч Девета плевенска дава само 494 убити и 1208 ранени. На 20 септември разузнаването докладва на генерал Вазов, че пред него няма вражески части. Той пита София да настъпи ли към незащитения вече от никого Солун. Не му разрешават. Благодарение на Дойранската победа, обаче, в подготвяното там споразумение за примирие, загубилата войната България е спасена от окупация.
🟢През 1936 г. в Лондон е организирана среща на ветераните от първата световна война. Българската делегация се води от специално поканения о.з. генерал Владимир Вазов. На гара Виктория я посреща лично лондонският кмет, носител на най-високото английско благородническо звание. Генерал Вазов е настанен в замъка на лорд Харболи, където е пребивавал Наполеон. На парада на ветераните участват 3000 запасни войни и 200 бойни знамена. При появата на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва:
"Свалете знамената! Минава генерал Вазов - победителят от Дойран!"
Българската победа при Дойран - най-голямата в цялата ни 14-вековна история - се изучава във всички военни академии. Тя е записала една невероятна статистика: близо 70 хиляди убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии - напълно унищожени от една.
На 12 септември 1944г. на път от София за Плевен ген. Атанас Стефанов Атанасов е убит без съд и присъда в Луковит от партизанската мастия Митка Гръбчева. В смъртния акт като причина за смъртта се посочва:
"Кръвоизлив от рани, причинени от огнестрелно оръжие." Опелото се извършва в църквата “Св. Марина” в Търново на 13 септември.
Убитият генерал Стефанов е осъден от безродните комунисти с присъда №2 от 2 април 1945г. Отнети са му всички имоти посмъртно "в полза на държавното съкровище”.
Той е виден български офицер (генерал-лейтенант), един от военначалниците на българската армия през 30-те и 40-те години на ХХ век. Военната му кариера започва като подпоручик през Балканската война. По време на Втората световна война достига до чин генерал-лейтенант. Последователно командва 5-та пехотна дунавска дивизия, командир на IV-та армия със седалище Плевен и на Прикриващия фронт (на границата с Гърция и Турция). Неоспорим факт е, че Атанас Стефанов не членува в никакви партии, военни съюзи и не участва в никакви преврати. За него пише, че по пътя към висшата армейска длъжност не се увлича да участва в конюнктурни политически течения и не е поблазнен да участва в политическия живот”. Със сигурност не е с леви или комунистически убеждения. В неговите дневници е отделено изключително малко място на партизани, нелегални, на комунистически саботажи и конспирации във войската. Във външно-политически аспект някои биха го нарекли “германофил”. Генерал Стефанов се възхищава от дисциплината, реда и успехите на германските войски в двете световни войни. Същевременно критикува Германия, че продава на България старите си самолети и с това прави нашата военна авиация непригодна. Други биха го нарекли “русофил” – идеалът му за военен е руският генерал Скобелев. Същевременно изразява възхищението си от Англия, Франция и Америка за успехите им в развитието на военната и гражданска авиация още през 20-те години на ХХ век. Целият живот на генерал Стефанов доказва неоспоримо едно, че той е преди всичко “българофил”. През 1935г. е подпредседател на Изпълнителния комитет за честване 100г. от Велчовата завера. Прави лични дарения и открива войнишки паметници на загиналите във войните за национално обединение. Генерал Стефанов подема и друга инициатива – издигане на паметници по пътя на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от 1868г. Прави лични дарения за селата Вардим – 1000лв.; Хаджидимитрово – 1000лв.; Караисен – 1000лв. и Бяла черква – 1000лв.
Първороден син в семейството на Кръстина и Стефан Атанасови Кинови. Майката – Кръстина е родена в Златарица на 2 март 1874г. Дядото по майчита линия, свещеник Иван Иванов Хаджиев Златарски, е типичен представител на селската възрожднеска интелигенция. Роден е през 1848г. в Златарица. Той е учител, свещеник, председател на местния революционен комитет. На 1 февруари 1870г. написва “Устав на Градинарското благотворително общество в Златарица”, учредено с цел “да спомогне за разпространението на образованието и просвещението на своите млади съотечественици”. На 1 август 1874г. Иван Златарски си съставя седмична програма за самообразование с ръководни начала: “Учи ся сам и дерзай” и “Человек ся учи дор го посече смъртта му”. Притежава голяма за времето си библиотека: съчинения на Раковски, Блъсков, Друмев, Славейков, Богоров, Юрий Венелин и др., както и периодичните издания: “Училище”, “Читалище”, “Ступан”, “Летоструй”, “Зорница”,много учебници по математика, граматика, история, география, френски и турски езици, богословски книги. Спомоществовател е на редица книги и списания. От 1876г. е член на революционния комитет. Оставя няколко приписки с историческо съдържание за боевете при Елена и Златарица по време на Освободителната война. Подпомага ученолюбиви младежи да продължат образованието си в други градове и в Русия. Иван Златарски умира през пролетта на 1882г.
Бащата на Атанас Стефанов е Стефан Атанасов Кинов, родом от село Миндя, Еленска околия. Роден е на 19 декември 1864г., а от 1900г. работи като данъчен и финансов началник в различни градове. По време на Първата световна война е финансов началник в Гюмюрджина – Беломорска Тракия, в Щип и Тетово – Македония. Личните му интереси са в областта на философията, читалищното и театрално дело. В Търново е известен и като дарител – завещава 5000лв. за читалище “Искра”, на църквата “Св. Марина” – 3000лв. и 40 дка ниви в Миндя за учредяване фонд “Подпоручик Иван Стефанов” с цел подпомагане на бедни ученици.
През 1890г. Кръстина поп Иванова и Стефан Атанасов Кинов се венчават. На 13 септември 1891г. се ражда синът им Атанас в Търново, а на 20 май 1893 – Иван. Двамата постъпват като кадети във Военното на Н. В. Училище през 1905г. и са зачислени в 32-ри Царски випуск. При завършване на Военното на Н. В. Училище с височайша заповед №30 от 2 август 1912г. са произведени в чин подпоручик.
Балканска война (1912-1913)
На 17 септември 1912г. започва обща мобилизация на българската армия, а на 5 октомври се обявява Балканската война. В нея подпоручик Атанас Стефанов участва като командир на 6-та рота от 18-ти пехотен Етърски на Н. В. Фердинанд I полк в състава на 5-та Дунавска дивизия. Подпоручик Иван Стефанов е командир на 1-ва рота от 20-ти пехотен Добруджански на Н. В. Княз Кирил Преславски полк. Той загива на 5 март 1913г. при езерото Деркос на Чаталджанските позиции. Погребан е в църковния двор на село Караджакьой, Източна Тракия.
Подпоручик Атанас Стефанов взема участие във всички боеве, които полкът води през 1912-1913г.: при Бунар Хисар от 16 до 20 октомври; при Чаталджа на 4 и 5 ноември; пак при Чаталджа на 5, 11, 15 и 21 март 1913г. Той не присъства на погребението на брат си, защото се сражава на Чаталджанските позиции. В атестационната книжка е оценен от подполковник Иван Бойчев така: “... водил ротата си бойко, мъжествено и безпределно храбро”. На 31 декември 1912г. Атанас Стефанов пише на баща си: “... аз се бях сродил, тъй да се каже, с войниците, които водих в боя, заедно с които търпях лишеиния и трудности, и заедно с които излагах живота си на всякия всячина”. При сключване на примирието споделя: “На Чаталджа отсреща турската музика също свири и турци, и българи еднакво ликуват. Чуден контраст, чудна игра на съдбата – вчера два разярени и непримирими врага – днес приятели и другари; вчера топове и пушки – днес музика и песни!?... Таквоз чудо било туй войната”. В автобиографията си лаконично споменава: “Аз взех участие във всички боеве, които полкът ни води през 1912-1913г. с турците и бях награден с Орден за храброст”
Междусъюзническа война
Подпоручик Стефанов участва и в Междусъюзническата война, избухнала на 16 юни 1913г. Отново командва 6-та рота от 18-ти пех. Етърски полк в боевете при Тумба и Черни връх на 24 юни; при връх Св. Илия на Милева планина на 1, 2 и 3 юли; при Острика, Кървав камък, Царица, Панджин гроб, Стретер и връх Бобик на 7, 8, 9, 10, 11, 14, 15,16 и 17 юли 1913г. Пак в автобиографията си спомнава, че е взел участие: “... във всички боеве срещу сърбите през 1913г., без да бъда ранен нито веднъж”.
Първа световна война
На 2 август 1914г. Атанас Стефанов е произведен в чин поручик. Новата мобилизация на българската армия на 10 септември 1915г. го заварва адютант на 2/5 пех. бригада в Търново. По негово настояване отново поема командването на 6-та рота от 18-ти пех. Етърски полк по време на Първата световна война. В продължение на 10 дни, от 22 до 31 октомври, и на 1 и 2 ноември 1915г. се бие срещу сърбите при Геляне. Най-кръвопролитни са сраженията на 26 октомври, които той описва така: “Пукащите се шрапнели в небето приличаха или спомняха огнения дъжд, що Данте описва в своя Ад”.В този бой поручик Стефанов при отбиване атаките на сърбите сам действа с ръчни бомби. Сраженията продължават от 3 до 8 ноември 1915г. при Кулата, с. Бостан. При атаката на Кулата той първи от 6-та рота се хвърля в неприятелските окопи и действа с ръчни бомби. За тези боеве е награден с Орден за храброст IV ст., 1 клас. От 25. ХI. 1916 до 1. IХ. 1917г. е инструктор в Школата за запасни подпоручици в Княжево. След това участва в боевете при Гевгели от 1. ХI. 1917 до 20. IХ. 1918г. Като командир на 1-ва дружина запазва прохода Демир капия до преминаването на частите от 5-та дивизия при Вардар. В боевете срещу французи, англичани и гърци капитан Стефанов “... всякога се е държал образцово. Доблестен, храбър, смел, служи за личен пример на подчинените си”.
Запазените писма от фронта свидетелстват, че кап. Стефанов с интерес следи военните новини. От български, френски и руски вестници той се информира за хода на войната и положението по фронтовете. Към края на войната не може да допусне, че “... толкова подвизи, толкова победи и толкова слава” са отишли напразно. Писмата му от началото на октомври 1918г. са изпълнени с много болка и страдание: “ ... в тези критични за народа и Отечеството дни”, “като смаян стоя и се чудя на това, което става през последните двадесет дни”.
На Кръстовден 1919г. Атанас Стефанов се сгодява за Кръстина Атанасова Стамболова, родом от Търново от известния Стамболов род. Венчавката се извършва в църквата “Св. Марина” на 23 ноември 1919г. в Търново. Срещу Коледа 1921г. се ражда единствената им дъщеря Кръстина.
Втора световна война
На 1 март 1941г. България се присъединява към Тристранния пакт. С височайша заповед №146 от 11 август 1941г. се назначава “командирът на 5-а пехотна Дунавска дивизия генерал-майор Атанас Стефанов за командващ IV-та армия ( началник на армейска област)”. От 1 януари 1943г. Атанас Стефанов се повишава в чин генерал-лейтенант. До 25 декември 1943г. той е командир на Прикривающия фронт.
Името на генерал-лейтенант Атанас Стефанов се объжда за министър на войната в трите правителства на България през 1944г. На 31 януари в дневника си той пише: “... Хаджипетков ми каза, че много се говорело за мен да стана Министър на войната... Отговорих, че съм скромен човек и такива аспирации не съм имал...” Повече сведения има за третото обсъждане при съставяне правителството на Константин Муравиев на 2 септември 1944г. Регенът Богдан Филов пише в дневника си: “... обядвахме във Военното министерство. За военен министър Князът и Михов се спряха върху Атанас Стефанов”.
На 7 септември 1944г. няколко хиляди души разбиват затвора в Плевен и освобождават политическите затворници. Генерал Стефанов и войската се намесват: затворниците са върнати и “размириците са прекратени без жертви”. През нощта на 7 срещу 8 септември ген. Стефанов получава заповед с щаба си да замине в Дупница на западната граница. Превратът на 9 септември го заварва в Министерство на войната. На 10 септември той вече е в Дупница на фронт срещу германците в 22-ри пех. полк. За съветската армия в Добруджа той пише: “Русите днес влязоха в България като приятели в Русе, Шумен и Варна”.
След Деветосептемврийския преврат, въпреки че има на разположение самолет, разузнавателна и лека кола, той не напуска България. Остава верен на войнския си дълг и Отечество.
С Царска заповед №117 от 14 септември 1944г., подписана от новите отечественофронтовски регенти, убитият ген. Стефанов се уволнява поради навършване на 25-годишна служба.
Убитият генерал Стефанов е осъден с присъда №2 от 2 април 1945г. Плевенският народен съд, II състав: “присъжда всички имоти посмъртно на починалия генерал-лейтенант Атанас Стефанов в полза на държавното съкровище”.
Единствената му дъщеря Кръстина Атанасова Чолакова подава молба за преглед по реда на надзора на издадената присъда, вх. № 14651/ 1993г. – VI на Главна прокуратура. На 12 юни 1997г. Главна прокуратура внася във Върховния касационен съд предложение. На 28 януари 1998г. Върховният касационен съд – I наказателно отделение “оставя без уважение” предложението на главния прокурор срещу влязлата в сила присъда...
Обществена дейност
През 1931г. става председател на Комитета за постройка на Военния клуб и основава аероклуб в Търново. Поддържа оживени контакти с организации, комитети, сдружения, духовници, с местните власти и институции, среща се с фелдмаршал фон Макензен, майор Годлей – председател на Британския легион, английския адмирал Търл и много други.