Re: Българска бойна слава.
Публикувано: ср фев 05, 2020 8:49 pm
ЕТО ПРИМЕР КАК БЪЛГАРКИ ПРЕДИ НАС СЕ СПРАВЯТ. ПРЕМАХВАТ С УМЕНИЯТА И ЗНАНИЯТА СИ ОТ ДЕДИТЕ НИ УНИЩОЖИТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРИЯ. Днес православната църква почита Света Агатия / Добра. Затова да ви припомня, че България не е била 2 века под византийско робство,по напъните на официалната ни история. Дори напоследък има исторически данни, които показват, че изобщо не сме били под византийско робство. Но сега да се съсредоточим на приноса да я има България на две българки: царица Агатия/Добра, съпругата на цар Самуил и дъщеря им Косара. След смъртта на цар Самуил, на 6 октомври 1014г, съпругата му Агатия отива в манастира „Света Варвара” до Битоля, заедно с дъщеря им Косара. Византийският император иска да сломи продължаващата съпротива на българите. Събира 8500 български войни и ги подготвя за заминаване в Мала Азия, да охраняват границата на империята с Арабския халифат. Това прилича на днешните оголените български граници и елитните български части, които служат на НАТО далеч от Родината. Тогава ДВЕ БЪЛГАРКИ предотвратяват заминаването на българските войни. КАК?! С прословутата българска хитрост, изненада и умения, знайни от дедите. Правено хиляди пъти.
На път за Солун, българският отряд минава покрай манастира „Света Варвара”, малко преди Битоля. Посрещат ги монахините и игуменката с иконата на Света Варвара. Войниците коленичат и молят светицата за благословия в неизвестния им и дълъг път. Тогава жените свалят монашеските си облекла, а под тях са с воински доспехи, с препасани мечове и обримчени с лъкове. Игуменката Агатия се обръща към тях с думите: „Вие сте войни на Самуила, а не на ромейския император. Като негова съпруга и царица ви заклевам да ме последвате за съхраняване на българската държава! Следвайте ме, Бог и Света Варвара са ми показали пътя!” Всички целуват игуменския сребърен кръст и Агатия ги повежда на запад. В областта Торо има българи. Те имат селища и манастири в днешните албански планини. Агатия основава българско царство със столица Дура и се обявява за негова царица. Узнавайки за измяната на Иваница, водителя на българските войни, Василий българоубиец изпраща десетхиляден отряд, да го залови жив и да го отведе при него. Императорът дори и не подозира, че всичко това е организирано от жена. Ромеите, подсилени с 15 хиляди албанци, се канят да плячкосат новата българска столица, манастирите и да отведат хората в робство. В първата битка Косара ползва познания от великия си баща, женската си хитрост и български усет. И унищожава войската на ромеите в тесен планински проход, без нито една жертва на българите. Това приличана на една друга битка, осем века по-късно, при Дойран, Сърбия. Българският генерал майор Владимир Вазов с една девизия поразява седем вражески на англичани, французи, гърци и сърби. От българите загиват под 500 войни, а от врага, над 60 хиляди.
На следващата година Василий българоубиец организира нов поход, този път от запад. Кораби стоварват 30-хилядна войска на Адриатика и тя тръгва да накаже непокорните българи. Косара унищожава и тази войска пак без български жертви. Първият път загиват сред камъни и пръст, а вторият от вода. След втория неуспешен поход Василий българоубиец преустановява опитите си за покоряване на Дурска България, както той я нарича. Той изпраща послание до царица Агатия за сключване на мирен договор. На смъртния си одър царица Агатия поставя условие. Това е възможно само, ако се запази независимостта на българските епархии от времето на Самуиловото царство. Императорът се съгласява с това условие. До неговата кончина Охридската, Битолската, Средецката, Скопската епархия се управляват от български епископи. Тази България съществува до 1056 г., когато умира царица Косара. Някой да е чел в нашата официална история за двете българки?! И до днес там има села, в които се говори на български, а населението живее с традициите и обичаите на своите прадеди. По-справедливо е да се каже „с традициите и обичаите на прабабите си”.
На път за Солун, българският отряд минава покрай манастира „Света Варвара”, малко преди Битоля. Посрещат ги монахините и игуменката с иконата на Света Варвара. Войниците коленичат и молят светицата за благословия в неизвестния им и дълъг път. Тогава жените свалят монашеските си облекла, а под тях са с воински доспехи, с препасани мечове и обримчени с лъкове. Игуменката Агатия се обръща към тях с думите: „Вие сте войни на Самуила, а не на ромейския император. Като негова съпруга и царица ви заклевам да ме последвате за съхраняване на българската държава! Следвайте ме, Бог и Света Варвара са ми показали пътя!” Всички целуват игуменския сребърен кръст и Агатия ги повежда на запад. В областта Торо има българи. Те имат селища и манастири в днешните албански планини. Агатия основава българско царство със столица Дура и се обявява за негова царица. Узнавайки за измяната на Иваница, водителя на българските войни, Василий българоубиец изпраща десетхиляден отряд, да го залови жив и да го отведе при него. Императорът дори и не подозира, че всичко това е организирано от жена. Ромеите, подсилени с 15 хиляди албанци, се канят да плячкосат новата българска столица, манастирите и да отведат хората в робство. В първата битка Косара ползва познания от великия си баща, женската си хитрост и български усет. И унищожава войската на ромеите в тесен планински проход, без нито една жертва на българите. Това приличана на една друга битка, осем века по-късно, при Дойран, Сърбия. Българският генерал майор Владимир Вазов с една девизия поразява седем вражески на англичани, французи, гърци и сърби. От българите загиват под 500 войни, а от врага, над 60 хиляди.
На следващата година Василий българоубиец организира нов поход, този път от запад. Кораби стоварват 30-хилядна войска на Адриатика и тя тръгва да накаже непокорните българи. Косара унищожава и тази войска пак без български жертви. Първият път загиват сред камъни и пръст, а вторият от вода. След втория неуспешен поход Василий българоубиец преустановява опитите си за покоряване на Дурска България, както той я нарича. Той изпраща послание до царица Агатия за сключване на мирен договор. На смъртния си одър царица Агатия поставя условие. Това е възможно само, ако се запази независимостта на българските епархии от времето на Самуиловото царство. Императорът се съгласява с това условие. До неговата кончина Охридската, Битолската, Средецката, Скопската епархия се управляват от български епископи. Тази България съществува до 1056 г., когато умира царица Косара. Някой да е чел в нашата официална история за двете българки?! И до днес там има села, в които се говори на български, а населението живее с традициите и обичаите на своите прадеди. По-справедливо е да се каже „с традициите и обичаите на прабабите си”.