Българска бойна слава.

Минало, Настояще, Бъдеще, Политика
Съобщение
Автор
Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 645
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#251 Мнение от Тайко » съб окт 10, 2020 10:48 am

На 10 октомври 1927г. след успешен атентат над сръбския генерал генерал Михайло Ковачевич погива войводата Ипократ Развигоров заедно с четника си Илия Лилинков.
Ипократ и е роден през 1900 година в Щип в семейството на дългогодишен български учител. Племенник на големия войвода на ВМОРО Мише Развигоров.

Включва се във ВМРО през 1922 година преминава в нелегалност и участва в редица акции на организацията. До 1925 година е участник в четите на Григор Хаджикимов и Панчо Михайлов в Кочанско. По време на Горноджумайските събития заедно с Христо Балвански, внук на Иван Бърльо, е охрана на Петър Шанданов, Панчо Михайлов, Иван Михайлов и Йордан Гюрков. През 1925 година извършва успешно покушение над комунистическия депутат Харалампи Стоянов.

През 1927 година тройка на ВМРО, в която освен Ипократ Развигоров влизат и съгражданинът му Илия Лилинков и Благой Кралев от Куманово провежда наказателната акция на ВМРО срещу сръбския генерал Михайло Ковачевич – убит на 5 октомври в Щип.

Напускат Щип, но на 8 октомври Кралев е заловен край Калаузлия, а на 9 октомври Развигоров и Лилинков са открити от сръбските войски в пещера в планината Плачковица. Водят сражение срещу многоброен противник в продължение на 20 часа. След като привършват боеприпасите си, на 10 октомври Развигоров и Лилинков се самоубиват.

Атентатът срещу генерал Ковачевич предизвиква несигурност и дори паника сред сръбските управници, не само в Македония. То е и повод за мащабни репресии – убийства, арести, побоища, обиски и съдебни процеси. Сред убитите непосредствено след атентата са брата на Ипократ Развигоров, бащата на Илия Лилинков, членове на семейството на Иван Михайлов и други.




Деца, внуци и правнуци на Райна Княгиня – жертви на комунистическия терор
.
На днешния ден преди 76 години 10.10.1944 г., на път за работа, изчезва безследно синът на Райна Княгиня - ВЛАДИМИР ДИПЧЕВ, носител на 3 ордена ''За храброст'' от войните за национално обединение.
Разстрелян е без съд и присъда oт комунисти-терористи.
Синът му Христо Дипчев е български офицер и е настанен от комунистическата власт след преврата от 9 септември в концлагера Богданов дол. А внукът му Владимир (правнук на Райна княгиня) завършва с отличие инженерство, но го уволняват от завода на третия ден след постъпването, тъй като досието върви по петите му.
На снимката - Петимата синове на Райна Княгиня. Прави: Георги, Иван и Владимир - най-вдясно. Седнали: Асен и Петър.
Четири от нейните пет деца / Петър умира едва 13 годишен/, стават ЖЕРТВИ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ТЕРОР.
1. ГЕНЕРАЛ ИВАН ДИПЧЕВ - герой от войните, носител на ПЕТ ОРДЕНА ''За храброст'' и медали за военни заслуги, концлагерист и затворник, УБИТ от комунистите в затвора в Ловеч на 30.03.1954г.
2. ГЕОРГИ ДИПЧЕВ - умира няколко години след края на ВСВ.
3. ВЛАДИМИР ДИПЧЕВ
4. ПОЛКОВНИК АСЕН ДИПЧЕВ - с ОРДЕН ''За храброст'' от Първата световна война дълги години лежи по лагерите. Лишават го дълги години от пенсия, не разрешават на децата му да следват. Умира през 1964г. в Бургас.
Така комунистите безродници и национални предатели, затриват рода на Райна княгиня, нещо, с което дори османските турци не дръзнаха да направят.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 645
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#252 Мнение от Тайко » нед окт 11, 2020 12:55 pm

На днешния ден 10.10.1944 г "безследно" изчезва на път за работа подполковник Владимир Дипчев. Първоначално е арестуван и прехвърлен в концлагера "Куциян" в Перник, след което следите му се губят, като и до ден днешен не се знае кога точно Владимир намира смъртта си и къде е погребан. Синът на Райна (княгиня) Попгеоргиева е участник в трите войни за национално обединение, кавалер на три ордена за храброст, е ликвидиран като "враг на народа".
Синът му Христо Дипчев - офицер, е въдворен от комунистическата власт в концлагера Богданов дол. А внукът Владимир (правнук на Райна княгиня) завършва с отличие инженерство, но го уволняват от завода на третия ден след постъпването, тъй като досието върви по петите му.
Четири от нейните общо пет деца стават ЖЕРТВА НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ТЕРОР след преврата на 9.09.1944г. и ОКУПАЦИЯТА на България от Червената армия ПОРОБИТЕЛ.
Така комунистите със завидна последователност и методична жестокост успяват да затрият рода на Райна княгиня, постижение, с което дори османските турци не могат да се похвалят. Една ''патриотична'' постъпка на българските комунисти, истински национални предатели и вечни ВРАГОВЕ на България.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 645
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#253 Мнение от Тайко » нед окт 11, 2020 12:58 pm

На 11 октомври 1939г. на 90-годишна възраст почива революционерът Никола Обретенов, деец на БРЦК, ВРО и Гюргевски революционен комитет, участник в четата на Христо Ботев.

Роден е на 28 май 1849 г. в град Русe в семейството на прочутата Баба Тонка и Тихо Обретенов, заможен и просветен за времето си българин, близък на Георги Сава Раковски. Има четирима братя и две сестри, всичките неразривно свързани с национално-освободителните борби на българският народ. Братята му Ангел и Петър са четници в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. По-малкия му брат Георги е убит през 1876 като четник в Сливенската чета на Стоил войвода.

През януари 1863 г. като ученик в местното училище, участва в изгонването от Русчук на гръцкия владика Синесий. През 1864 г. завършва Главното българско училище в Русе. През есента на същата година отива при баща си в гр.Исакча, днес в Румъния, където основават първото българско училище в Исакча, просъществувало до м. март 1866 г.

От месец ноември 1867 г. Никола Обретенов е библиотекар и член на настоятелството, на русенското читалище "Зора", основано през 1866 от Драган Цанков и по-интелигентни русенски граждани, превърнало се в една от тайните квартири на Българския Революционен Централен Комитет (БРЦК). На 7 юни 1871 г., Никола Обретенов е поканен от Христо Иванов-Големия, да се включи в революционната борба, като куриер между България и БРЦК в Букурещ. На 29 юни 1871 г. Никола Обретенов отива в Букурещ да представи препоръките си на председателя на БРЦК Любен Каравелов.

След като е утвърден от Любен Каравелов, Никола Обретенов и Димитър Горов от Гюргево разработват нелегален канал, за пренасяне на поща, печатни материали и оръжие, между Букурещ-Гюргево и Русе.

Следвайки разпорежданията на Любен Каравелов и препоръките на Ангел Кънчев, Никола Обретенов, Тома Кърджиев и Ради Иванов, основават Русенския частен революционен комитет. Учредителното заседание на комитета е на 10 декември 1871 г., в дома на Никола Обретенов (къщата на баба Тонка). По-късно в комитета са приети Георги Икономов, Ганчо Карамаждраков, Иларион Драгостинов, Никола Сакиларов, Захари Стоянов, Никола Табаков и много други.

Към средата на м.ноември 1875 г. е създаден и започва да заседава Гюргевският революционен комитет под председателството на Стефан Стамболов. Заседанията продължават до 25 декември 1875 г. Решено е да бъде подготвено въстание, което да избухне на 11 май 1876 г., като Никола Обретенов е избран за апостол на IV Софийски революционен окръг заедно с Никола Славков. В началото на 1876 г. "апостолите" се отправят към определените им революционни окръзи. На 24 януари 1876 г. Никола Обретенов и Георги Апостолов преминават Дунав при Оряхово и се отправят към гр.Враца.

Във Враца Заимов и Никола Обретенов, отчитайки обстановката, решават той и Георги Апостолов да се върнат в Румъния, за да купят оръжие и при избухване на въстанието да го донесат във Враца, с чета. Никола Обретенов и Георги Апостолов, с помощта на Крайовския Революционен комитет, закупуват оръжие и муниции, а големият родолюбец Христо Ботев пламенно се заема с организирането на четата. На 17 май, понеделник, 1876 г. Никола Обретенов с четата водена от Христо Ботев слиза от парахода "Радецки" на Козлодуйският бряг, където четниците целувайки родната земя се заклеват пред знамето, изработено от сестра му Петрана Обретенова.

Никола Обретенов участва във всички битки на четата. Бил е с Христо Ботев при смъртта му на 20 май 1876 г. На 3 юни 1927 г., като член на нарочна комисия, Никола Обретенов установява точното място на гибелта на поета-революционер Христо Ботев, за което е съставен протокол.

След един месец изпълнен със сражения, скитане и глад из неприветливата през тази 1876 т. планина, на 17 юни Никола Обретенов, заедно с другарите си Сава Пенев, Димитър Тодоров и Стоян Ловчалията са предадени от братята Пенчо и Петър и заловени в Балювият хан близо до с.Шипково, Троянско от турската потеря.

Съдът в Търново ги осъжда на смърт. Присъдата не е подписаната, и осъдените са изпратени в Русе да бъдат съдени от извънреден съд.

Извънредният съд в Русе, отново ги осъжда на смърт чрез обесване. Никола Обретенов и Стоян Заимов са разкарвани из целият град (Русе) с присъдата окачена на шията им. По заповед на султана присъдата е заменена с вечно заточение в Мала Азия.

На 2 юли 1876 г. в крепостта Сен Жан Д'Акр, Никола Обретенов се среща с брат си Ангел заточен 8 години преди това, като участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Освободен по силата на капитулациите, към Санстефанският мирен договор, през 1878 г. Никола Обретенов се завръща в освободеното си отечество.

Никола Обретенов активно участва в строителството на съвременна България. Членува в либералната, по-късно народно-либералната партия, продължавайки сътрудничеството си със Стефан Стамболов. Бил е окръжен управител в Тутракан, в Силистра, където дейно участва в потушаването на бунтовете на офицерите русофили.

През 1907 г. Никола Обретенов е избран за народен представител и кмет на Русе.

Навършил 90 годишна възраст, на 10 октомври 1939 г., в гр. Русе, Никола Обретенов умира, няколко дни преди официалното честване от русенското гражданство на юбилея му. Така си отива от този свят последният представител на поколението отдало своята младост на борбата за националната независимост на България.

Най-добрата характеристика за човека и революционера Никола Обретенов, може би се съдържа в Прощалното писмо, което пише до майка си, при заминаването му с Ботевата чета:

"А ти, мамо, недей престава никога от да се трудиш за народа си, не се страхувайте от нищо и от никого...За слава никога не гледайте, а за чест и правда - то е най-светото нещо на този свят."
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 645
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#254 Мнение от Тайко » ср окт 14, 2020 4:07 pm

14 октомври 2020 г., сряда. – На 14 октомври 1927 г. в София почива Пантелей Георгиев Киселов (още известен като победителят край Тутракан) - български офицер (генерал от пехотата), герой от отбраната на Видинската крепост през Сръбско-българската война (1885), от сраженията при Гечкинли и Селиолу в Балканската война (1912 – 1913), и от добруджанската кампания (1916), командир на 4-та пехотна дивизия (1914 – 1918).
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 645
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#255 Мнение от Тайко » пет окт 16, 2020 10:45 am

"Днес, 16 октомври 1912 г., към 11.00 ч. преди пладне, се направи едно летение с аероплан към Одрин в продължение на 50 минути."
16 октомври 1912 г. - първият боен полет в историята на българската военна авиация - разузнавателна мисия над обсадения Одрин от екипаж Радул Милков ( пилот ) - Продан Таракчиев ( наблюдател ) със самолет "Албатрос". За първи път българската авиация използва самолета за бомбардиране на противников обект на 17 ноември 1912 г. Бомбардировката е извършена от екипаж: италианският доброволец Дж. Сабели - пилот и майор Васил Златаров ( Командир на Въздухоплавателния парк ) - наблюдател.
Първата бомбардировка в света е извършена на 1 ноември 1911 г. по време на Триполитанската война от италианския летец мл. лейтенант Гавоти.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 645
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#256 Мнение от Тайко » нед окт 18, 2020 2:09 pm

In Memoriam: 93 години от смъртта на ген. Пантелей Киселов - победителят при Тутракан, който с атака "На нож" превзе* "непривземаемата" крепост и обърна в паническо бягство 40 хилядна румънска армия, и записа със златни букви бляскавите победи на 4-а Преславска пехотна дивизия във военната история на България! Дълбок поклон и вечна слава!
* Най-добрите френски и белгийски инженери проектират уникално, мощно и много модерно за времето си военно полево съоръжение за отбрана на Тутракан като предмостова крепост – „тет дьо пон“. Укреплението е във формата на полукръг, умело е използвана естествената защита на река Дунав от север и особеностите на терена. Крепостта е строена 3 години. Около града са изградени две отбранителни линии с дълбок овраг между тях. На първия пояс с форма на полукръг са изградени 15 мощно укрепени форта с циментови укрития за оръдия. Между фортовете са опънати телени заграждения широки над 10 метра и предхождани от вълчи ями с набити вътре колове. Подстъпите към крепостта в близката гора са осеяни с огромни ями запълнени със смола и сухи клони, които е трябвало да бъдат запалени със снаряди, за да бъде изгорена жива българската войска, която се осмели да навлезе в района. Гарнизонът наброява близо 40 000 души. В очите на военните експерти превземането на тази съвременна крепост изглеждало невъзможно без продължителна обсада. Но ген. Киселов разбива тези представи. И румънските илюзии.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 645
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#257 Мнение от Тайко » пон окт 19, 2020 12:58 pm

На 19 октомври 1925 година български граничари копаят кладенец и гръцки граничен патрул започва да се заяжда, че копаят окопи, при което избухва престрелка Убит е един гръцки войник а един гръцки офицер е тежко ранен.

В отговор гръцкото правителство решава да нападне България възползвайки се от нейната изолация и липсата на армия след Първата световна война.

Българското правителство се опитва по мирен начин с посредничеството на Обществото на народите да уреди започналият военен конфликт. Освен с малобройната българска войска обаче гръцката армия се сблъсква с една добре организирана сила в този район – четите на ВМРО.За отбраната на Петрич тя успява бързо да събере около 4 500 четници, разделени в пет отряда. В резултат на ожесточени няколкодневни сражения те не само успяват да спрат гръцкото настъпление, но и на някои участъци на фронта гърците са разбити и минават в отстъпление. При това цял един гръцки полк, отделил се от основните сили, е обкръжен и напълно унищожен от дейците на ВМРО.На 27 октомври ОН разпорежда на Гърция незабавно да прекрати военните действия срещу България и изпраща към района военни представители на Англия, Италия и Франция.
На 28 октомври гръцкото правителство издава заповед за изтегляне на своите войски от българска територия. Гръцката армия се изтегля безславно, понесла поражение не от редовна войска, а от мобилизирани чети на ВМРО, селяни и доброволци.
На 29 октомври Съветът на ОН назначава специална анкетна комисия да разследва конфликта. Анкетната комисия констатира, че са опожарени 12 български села, 15 000 бежанци са напуснали родните си места, а цивилните жертви от Петрич и околните села са около 40 души.
На основата на доклада на комисията Общото събрание на ОН осъжда Гърция като агресор и отрежда да бъдат заплатени на България репарации в размер на 30 млн. лв.
Така приключва необявената 10-дневна война между Гърция и България и за пръв и последен път едно решение на ОН е изпълнено и влиза в сила. В тези събития България показва, че макар и разоръжена и без армия, има народ, който е сплотен и готов да спре всеки агресор.
Няколко месеца по-късно гръцкият министър-председател ген. Пангалос е свален от власт. Умира през 1952 г.(допуснали бяхме грешка, като бяхме написали, че ген. Пангалос е разстрелян, за което се извиняваме, всъщност само е свален от власт).

На снимката: чети на ВМРО готови да отбраняват град Петрич.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 645
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#258 Мнение от Тайко » вт окт 20, 2020 10:35 am

На 20 октомври 1912 г. нанасяме тежко поражение на османските сили в Тракия с което приключва Люлебургаско-Бунархисарската операция през Първата Балканска война.

Това е най-кръвопролитната битка през Балканската война. В нея българските войски под общото командване на генерал-лейтенант Радко Димитриев нанасят тежко поражение на османските сили в Източна Тракия, които са принудени да отстъпят към столицата Цариград. Това е най-голямата битка, водена в Европа между Френско-пруската война и Първата световна война.
Поклон!
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 645
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#259 Мнение от Тайко » ср окт 21, 2020 11:46 pm

На 21 октомври 1912 г. Хасковският отряд, предвождан от полковник Васил Делов, разбива корпуса на Явер паша и присъединява Кърджали с Източните Родопи към България.

Българският отряд наброява 8700 пушки и 42 оръдия, докато корпусът начело с Явер паша (две дивизии и 36-ти низамски полк), които са разположени срещу него, са над 20000 души. Рано сутринта на 21 октомври (8 октомври стар стил) Явер паша пресреща българите на подстъпите към града. Благодарение на пълното превъзходство на артилерията си и с удари „на нож“ войските от Хасковския отряд преодоляват османската отбрана и предотвратяват опита да бъдат обходени от запад. Застрашени сами от обход от същата посока, турците отстъпват през Арда, изоставяйки голямо количество боеприпаси и снаряжение. Към 16 ч. българските войски влизат в Кърджали.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 645
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#260 Мнение от Тайко » чет окт 22, 2020 3:01 pm

“Влизането на България на страната на антихитлеристката коалиция"

През октомври 1944 г. България подписва примирие със СССР, САЩ и Великобритания. Дотогава страната се е намирала в уникалното положение на война едновременно с Антихитлеристката коалиция и с Германия.

Съгласно Московското примирие (20.10.1944) България се задължава да предостави войската си на Съветското главно командване за война срещу Германия и да поеме издръжката на съветските войски на своя територия. Българската армия и администрация са задължени да се изтеглят от окупираните територии в Македония и Беломорието, а на Гърция и Югославия трябва да се изплатят репарации. Според клаузите на примирието, в страната ще действа Съюзна контролна комисия, която да регулира изпълненията на мирните условия.

От септември 1944 г. до капитулацията на Германия българските войски, под командването на маршал Ф. Толбухин от III Украински фронт, дават 30 хил. жертви срещу Вермахта, подкрепяйки левия фланг на съветската армия. Паметни остават Нишката, Дравската, Мурската, Сремската, Косовската военни операции.

На каква цена България се освобождава от зависимостта си от нацистите?
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Отговори