Българска бойна слава.

Минало, Настояще, Бъдеще, Политика
Съобщение
Автор
Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 645
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#491 Мнение от Тайко » нед авг 22, 2021 7:46 pm

🇧🇬 ЕПОПЕЯ НА ЗАБРАВЕНИТЕ.....
Годината е 1918-та. В последните дни от войната комунистическата пропаганда успява да подведе войниците, които напуснали фронта се насочват към главната квартира на армията ни в гр. Кюстендил, а други обявяват Радомирска република възглавявани от земеделеца Райко Даскалов.

Възползвайки се от това критично за България положение, сръбска пехота настъпва към гр. Кюстендил по долината между Царев връх и Калин камък и със снаряди обсипва почти обезлюдените български позиции. Командирите не са в състояние да възпрат нашите отстъпващи войници. На позицията останал само майор Христо Луков с четири оръдия. В този критичен момент българските оръдия пад командата му загърмели и страхотен огън обсипал настъпващите сърби. Те били отблъснати.

Примирието вече е било подписано. На другия ден подполковник Томич поискал да поздрави българските артилеристи спрели настъплението му. Войниците посочили Луков, който още бил с обгоряло от артилерийската стрелба дим лице. “А другите?“- попитал Томич. “Те бяха няколко овчари и козари, които подаваха снарядите на майор Луков при стрелбата”- бил отговорът.

Сърбинът изревал от яд, но скоро се овладял и поздравил майор Луков за големия подвиг извършен от него. “В историята на Франция”, продължил подполковник Томич, има също един, който останал сам да брани Родината си – маршал Пей. Щастлива е България, че има такива защитници офицери.” Ако не беше геройския подвиг на майор Луков, с необуздания си шовинизъм сърбите щяха да претендират по Ньойския диктат и гр. Кюстендил да бъде включен във “Велика Сърбия”.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 645
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#492 Мнение от Тайко » пон авг 23, 2021 1:51 pm

ОПЪЛЧЕНЕЦЪТ ПЕТЪР ГРИГОРЧЕВ ОТ ОХРИД ИЗДАВА КНИГАТА „ЗАЩИТАТА НА ШИПКА”. ПОДАРЯВА ОПЪЛЧЕНСКАТА СИ ПУШКА ЗА СВОБОДАТА НА МАКЕДОНИЯ.

Петър Иванов Григорчев(12.07.1857-1920) е роден в Охрид от родители, православни българи. Учи до II клас в Охридското българско класно училище. До 1876 г. години се занимава с кожухарство, след което без паспорт бяга в Румъния. При избухване на Руско-турската война на 24 април 1877 г. се записва в Плоещ, като доброволец в редовете на Българското опълчение. Служи в 4 рота на 6 опълченска дружина. Сражява се при с. Уфланлий и Казанлък. Участва в пленяването на Сюлеймановата армия, водена от Вейсел паша при Шейново на 28.12.1877 г. След уволнението си от Българското опълчение, през 1878 г. до 1880 г. заминава с чета за Македония, където се включва в бунтовете срещу решението на Берлинския конгрес. Участва в в Кресненско-Разложкото въстание. Награден е с руски сребърен медал от освободителната война 1877/78 г.; Сребърен кръст за храброст – знак на българския военен орден за освободителната война; светло-бронзов медал – учреден от НВ княз Александър I Батенберг от 19.08.1880 г.; През 1895 г. с вълнение ветеранът подарява безценната си опълченска пушка, която пази 18 години като спомен, чрез братя Иванови(вероятно, Димитър Иванов – Таки от Охрид) на революционната организация. Желанието му е да послужи на въстаниците, които се сражават за свободата на Македония. Установил се в новоосвободена България, Петър Григорчев се занимава с книгоиздателска дейност. През 1902 г. издава и разпространява в своята книжарница „Македония” книгата „Защитата на Шипка на 9, 10 и 11 август 1877 г. и Историята на първата българска военна святиня Самарското знаме”, по автентични материали, събрал и написал капитан Никола Радев. Петър Григорчев е неразривно свързан с дейността на Македоно-одринската организация. Умира през 1920 г. Поклон пред този велик македонски българин!
..................
Снимки: Петър Григоревич в пълно бойно снаряжение в студиото на Иван Карастоянов в София( от архива на НБКИ) - на гърба на снимката е изписана кратката му биография ; корицата на книгата „Защитата на Шипка 9, 10 и 11 август 1877 г. и Историята на първата българска военна святиня Самарското знаме”
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 645
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#493 Мнение от Тайко » вт авг 24, 2021 1:11 pm

🇧🇬 ЕПОПЕЯ НА ЗАБРАВЕНИТЕ....

НЕ Е СТРАШНО ДА ПАДНЕМ , СТРАШНО Е ДА НЕ ЗНАЕМ ДА СТАНЕМ.....

Кръстю Христов Златарев е роден на 23 февруари 1864 г. в Охрид. През 1884 г. завършва Военното училище в София и на 30 август е произведен в чин подпоручик. Зачислен е в 13 пехотен Рилски полк.

Участва в Сръбско-българската война през 1885 г. като командир на III рота на запасната дружина на Втори пехотен Струмски полк. Сражава се при село Баня, Трънско, при Врабча и Сливница (5-7 ноември). В боевете при Келташ на 15 ноември е ранен, но продължава да се бие, като не позволява да бъде отнесен в лазарета.
Награден е с орден "За храброст" IV степен.

На 30 август 1886 г. е произведен в чин поручик, на 1 януари 1889 - капитан, а от 25 февруари 1900 г. е майор.

Назначен е за командир на дружина в Девети пехотен резервен полк и остава на тази служба до 1907 г., като междувременно, на 27 септември 1904 г. е повишен в чин подполковник.

През 1907 г. е назначен за помощник-командир на 12 пехотен Балкански полк в Стара Загора. От 27 март 1910 г. е командир на 29 пехотен Ямболски полк. На 4 септември 1910 г. е произведен в полковник.

През Балканската война, начело на полка си, участва в боевете и превземането на Лозенград и в щурма на Чаталджа на 4 и 5 ноември 1912 г.

Полкът му показва чудеса от героизъм и заема форта Иллери табия на Чаталджанската позиция. Полкът не получава подкрепа и е принуден да се оттегли на позицията си. Командирът полк. Златарев е ранен.

Участва и в овладяването на Одринската крепост, като на 13 март 1913 г. полкът му превзема форта Илдъз табия. За проявената храброст при сраженията полковникът е награден с орден "За храброст" III степен.

По време на Междусъюзническата война 29 пехотен Ямболски полк и 32 пехотен Загорски полк удържат настъплението на 5 гръцки дивизии по направлението Кукуш-Лахана. Героизмът на българските войници и офицери дава възможност на населението да се изтегли към България.

След превземането на Кукуш от гърците, градът е унищожен. Полкът на полк. Златарев воюва срещу гръцките войски и при Злетовска река, Щип, Брегалница, в Кресненското дефиле, Горна Джумая, село Церово.

След войните, през 1914 г. Златарев поема командването на I бригада от Седма пехотна Рилска дивизия.

Десет дни преди мобилизацията за Първата световна война, през септември 1915 г., е назначен за командир на новосформираната 11 пехотна Македонска дивизия, съставена от българи от Македония и Одринско - доброволци бежанци, неслужили в българската армия, както и дезертьори от сръбската и гръцката армия.

Общият брой на войниците и офицерите е над 33 хиляди. Началник-щаб на дивизията е полк. Петър Дървингов от Кукуш, командир на II пехотна бригада е полк. Григор Кюркчиев от Прилеп, командир на III пехотна бригада е полк. Александър Протогеров от Охрид, а командир на Пети пехотен Македонски полк, който също е в състава на дивизията, е назначен легендарният подполковник Борис Дрангов

Под командването на полковник Златарев , полковете на Македонската дивизия побеждават сърбите и французите при Криволак на 21 ноември, където атакуват главната позиция на френските войски, удържала на атаки повече от месец, при Струмица, Градско, гара Удово, където е разбита дивизията на генерал Сарай, при Бистренци, Богданци, Валандово, Неготино и Кавадарци.

На 1 януари 1916 г. Кръстю Златарев е произведен в звание генерал-майор.

През 1916-1917 г. неговата дивизия заема позиции по южните склонове на Беласица планина, а част от нея е включена в подкрепа на българските части край Дойранското езеро. Полковете на генерала воюват срещу англичани и гърци, като отразяват всичките им офанзиви без да отстъпят нито педя земя.

Заедно с дивизиите от Първа армия спират настъплението на Съглашението през септември 1918 г. на Дойранския участък на Македонския фронт. Генерал Златарев никога не се поколебава да бъде в първата линия на бойците и да ги окуражава.

След подписването на Солунското примирие в края на септември 1918 г. дивизията се оттегля по посока на Горна Джумая, където е демобилизирана, а през април 1919 г. е разформирована.

На 25 юни 1919 г. Кръстю Златарев е произведен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса.

Участникът в четири войни, блестящият командир, сражавал се наравно с войниците си и неколкократно раняван, успява да избегне смъртта. Тя обаче го застига далеч от бойното поле, съвсем неочаквано и немислимо, в мирно време. Ген. Златарев загива при атентата в църквата "Света Неделя" на 16 април 1925 г.

Дни след трагичната гибел на генерала, служил при него офицер разказва своите спомени за забележителния пълководец:

"Чух първи път за него през нощта в атаката на Чаталджанската позиция в 1912 г.

" - Кръстю Златарев, полковник Златарев, командир на 29 пехотен полк, превзел с полка си посоченото му в заповедта за атаката на тази позиция укрепление; ранен тежко, недостигнал целта. Жалко, че заповядаха да се оттеглим".

Това беше новината, която се носеше от уста на уста на войници и офицери в паметната нощ, когато атакувахме укрепената чаталджанска позиция.

Тогава узнах, че той е раняван и в Сръбско-българската война в 1885 г., че е охридски българин, и къпан в тамкашните езера, милван от лъчите на палещото македонско слънце, слушайки легендите за Цар Самуил."

Ако само неколцина храбри и упорити началници биха достигнали същия успех преди да се получи заповедта за оттегляне от тази позиция, картата на нашата държава днес би включвала, може би, родния град на Златарев, столицата на Самуил - в една с тези на Симеон и Асен.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 645
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#494 Мнение от Тайко » ср авг 25, 2021 4:30 pm

† Подофицер Сава Геров - картечар от 1-ви пехотен Софийски полк, загинал във войната срещу Русия и Румъния при боевете за овладяване на румънската столица Букурещ през 1916г.
ИСТИНСКИ БЪЛГАРСКИ ЮНАК, голям храбрец, автор на неповторим в българската история боен подвиг. 🇧🇬 Заличен изцяло и до днес в официалната ''българска'' история.
Сава Геров Арнаудов е български подофицер, картечар, загинал геройски през Първата световна война.
Роден е в село Богданлия, Софийско, тогава Новоселска околия, днес община Елин Пелин, Софийска област. Точната дата на раждане е неизвестна. Набор 1908г. Участва като войник в Балканските войни през 1912-1913г. с 1-ва Софийска дивизия с началник Стефан Тошев в боевете срещу турците в Тракия и след това срещу сърбите в Поморавието.
През Първата световна война воюва като подофицер в състава на 1-ва пехотна Софийска дивизия, известна като "Желязната дивизия". Преминава бойния й път в боевете срещу сърбите в Поморавието през октомври 1915г., Косово поле през ноември 1915г., в Добруджа през септември-ноември 1916г. и в Румъния от 23 до 30.11.1916г.
Още в кампанията по разгрома на Сърбия през октомври-ноември 1915г. като младши подофицер Сава Геров се изявява като голям храбрец. Отличен е с първия си кръст ''За храброст'', IV ст. Мотиви за награждаване: за героични прояви във войната през 1915г.
През 1916г. е вече старши подофицер и като такъв воюва в Добруджа и Румъния срещу руснаци, румънци и сърби. И отново се отличава в кръвопролитните боеве. С бойните си подвизи става едно от най-известните имена не само в 1-ви пехотен Софийски полк, воювал както при Тутракан, така и при Кубадин, но и въобще в дивизията.
Подофицер Сава Геров загива като истински юнак в неравен бой с врага при село Комана на 30.11.1916г. срещу 1.12.1916г., когато не мръдва с картечницата до последно при отразяването на една от руските ''Брусилови атаки''.
Подвигът, който извършва Сава Геров е описан от подпоручика от 41-ви пехотен полк на същата 1-ва Софийска дивизия Георги Георгиев в спомените му "Един от първа дивизия":
"На 30 ноември 1916г., Първи полк настъпва към Коман-Букурещ. Той е на десния фланг на дивизията. Пратените патрули не могат да влязат във връзка с частите в дясно. Дяснофланговата рота е излязла много напред. Патрулите ѝ донасят за гъсти руски маси, които настъпват. Върху ротата се изсипва смъртоносна градушка. В мрачния ден отекват зловещо пръскащите се в гората снаряди.
Патрулите докладват, че руснаците са натъкнали щиковете си. Славният командир на Първи полк подполковник Велизар Лазаров от София заповядва ротата да се оттегли на общата полкова линия.
Оттеглят се войниците. Оттеглят се подофицерите и офицерите. Оттегля се и една картечница. Само другарката ѝ остава. До нея е застанал подофицер Сава Геров - шоп от село Богданлия.
- Хайде, господин старши - подемат войниците.
- Хайде, Сава - заповядват офицерите.
Но старшията Сава не мърда. Макар и ранен не се отдръпва по-рано. Не се отдръпва и сега.
- Вие вървете аз ще остана!
Прегърнал картечницата той натиска спусъка. Под мощното ѝ прикритие нашите се изтеглят. Зад тях се чува непрекъснатото злокобно тракане. Може би това са последните минути на картечницата. Но тя все още трака. Звукът отслабва. Тракането разредява. Звука отмира. Денят отмира.
Когато на другия ден полкът и дивизията се понасят победоносно напред и ротата достига познатите места, намират Сава и картечницата. Пред тях 300 руски трупа. До картечницата нито един патрон. Но до нея като верен страж лежи падналият защитник. За всички картината е ясна - дал и последният си изстрел не е направил и опит да се спаси. Дочакал е руснаците, които са го заобиколили от всички страни и са го вдигнали на щиковете си!
Сава Геров е гордост не само за Първи полк! Той е гордост и за всички полкове от Първа дивизия! Защото Сава Геров е самата Първа дивизия!"
Така, на 30.11.1916г., загива Сава Геров, прикривайки оттеглянето на другарите си, макар и ранен, УНИЩОЖАВА над 300 вражески руски войници. Погребан е с високи военни почести напълно заслужени при село Романул. Днес гроб - заличен и унищожен.
После полкът и дивизията му прегазва всякаква руска съпротива и на 06.12.1916г. Букурещ е овладян. Букурещ става втората балканска столица, превзета с бой от българските войски в Първата световна война след Ниш в октомври 1915г. и място на втория парад на победата на 09.12.1916г. с участие на сборни части на същата тази 1-ва Софийска дивизия''Желязната''. Името му е било изписано на мемориала на софийските 1-ви и 6-ти пехотни полкове, официално открит през 1934г., заличен от комунистите след окупацията на България от Червената армия ПОРОБИТЕЛ след преврата на 09.09.1944г. и НЕВЪЗСТАНОВЕН и до днес пак по вина на същите комунисти русофили, фалшификатори на истинската българска история, в която за такива големи герои като ПОДОФИЦЕР САВА ГЕРОВ НЯМА МЯСТО.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 645
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#495 Мнение от Тайко » чет авг 26, 2021 12:44 pm

Генерал Никола Михов
На 29 ноември 1891 година в град Велико Търново е роден регентът на Царство България генерал Никола Михов.
Син е на учителя Михаил Недев Михов и Параскева Михова /Бечева/. Има двама братя – Димитър и Паскал, и две сестри – Стефанка и Мария. Женен е за Екатерина, която галено нарича Тинка. Имат две деца – Михаил и Мария.
Тримата братя – Никола, Димитър и Паскал
Възпитаван е в родолюбие и патриотизъм. Завършва Военното на Негово Величество училище. През 1911 г. е произведен в чин подпоручик с 31-ви випуск на училището, с ротен командир подполковник Борис Дрангов. Сражава се в Балканските войни. Командва батарея при атаката и превземането на Одринската крепост, за която през 1936 г. Кирил Искров пише: „И младите подпоручици Михов и Илинов, бързо заели местата на батарейни командири, чувстват само, че са длъжни да умрат в служба на Отечеството. След тях батареите ги следват със завидна вярност и преданост. Всички, само с едно желание – да умрат като храбреци. Защото няма по-скъпо нещо от войнишката чест!“.
По време на Първата световна война отново е в центъра на тежки битки за превземането на една от най-добре укрепените крепости в Европа – Тутраканската. Назначен е за командир на конно артилерийско отделение.

След войната заема различни длъжности. Инструктор по артилерийската част във Военното на Негово Величество училище, адютант на Артилерийския отдел на Министерството на войната. На 2 май 1933 г. е назначен за командир на 7-ми дивизионен артилерийски полк, а на 17 октомври – за командир на 3-ти пехотен полк. От 17 февруари 1937 г. до 19 април 1941 г. полковник Михов е началник на Военно на Негово Величество училище.
На 01.03.1941 г. България, под угроза да бъде окупирана от немските войски, слага край на своя неутралитет и се присъединява към тристранния пакт, но без да влиза във военни действия. На 19 април 1941 г., вече като генерал-майор, Никола Михов поема командването на 5-та армия, която влиза в освободения Охрид. Там на 24 май 1941 г. генерал Михов командва издигането на българския флаг. Така, макар и за малко, Отечеството е обединено. О

Професор Богдан Филов, княз Кирил и генерал-лейтенант Никола Михов полагат клетва като регенти на извънредно заседание на Народното събрание. София, 11 септември 1943 г.
От края на 1941 г. до 1942 г. е началник на Първа армия, а после е военен министър във второто правителство на проф. Богдан Филов. След кончината на цар Борис III е избран за регент.
Винаги е бил скромен и отдаден на работата си. От дневника му, който беше публикуван в книга, разбираме, че е живял със семейството си в малък апартамент в София. Едва на 1.03.1944., месеци след като е избран за регент, посещава родното Търново. Казва: „Скромно е у дома, но е у дома и всичко ме радва”.
Като регент се старае да помага на министрите и често се ядосва, че са нерешителни. Дразнят го чиновничеството, политическите интриги, сметкаджийството на политиците, липсата на волеви, силни, умни и борчески натури. Докато едни работят за преодоляването на трудните моменти, други ги използват, за да натрупат политически и икономически дивиденти. Не одобрява борбата с противодържавните елементи да се води само с полицейски мерки, а иска на младите идеалисти да се „въздейства с хубавото, което те ще възприемат” и „със средствата на правата кауза”, защото много от тях са подведени или принудени.
Михов иска държавата да се грижи за добруването на всеки човек. Ето част от мислите и разсъжденията на ген. Михов за съдбата и политиката на България, които той записва в дневника си:
„Не на сила, а с добро да имаме добри отношения /с Русия/”.
„Правото е със силния. Вече няма морал при воюването”.
„Ей богу, бих се оставил да ме изгорят на кладата за доброто на България”.
„Грехът ни е, че продължаваме да искаме нашето законно, справедливо и човешко желание да се обедини нашият народ.”
„Ако се търси повод за скъсване /от страна на СССР отношения с България / и под вола теле, каквото и да сторим, не ще ни помогне. Не е важна добра воля само от наша страна.”
„Ние се намесихме в тристранния пакт, когато и Вие, русите, бяхте в приятелски отношения с Германия”
За подпомагането от наши комунисти на партизанското движение на съседните държави казва: „Не е добър българин този, който помага на сърби и гърци, които и като комунисти си остават националисти”.


Близо година заедно с другите регенти – принц Кирил и проф. Филов, управлява държавата в динамично и трудно време, като води умерена и балансирана, но и твърда политика, която запазва постигнатото обединение на България, отстоява нейната независимост, като не допуска окупация и това войската ни да бъде въвлечена в бойни действия, българи да умират по бойните полета и запазва страната от вътрешни кръвопролития.

Ген. Михов е екзекутиран на 1 февруари 1945 г. от коминтерновския башибозук, който устройва поредното си антибългарско и античовешко престъпление. В услуга на чужда държава и в изпълнение на плана си за класово и политическо прочистване, една шайка нискограмотни, озверели комунистически главорези устройва болшевишика кланица в България, като прави най-страховитото масово изтребление на държавници в цяла Европа – в тази нощ са разстреляни и хвърлени в общ гроб трима регенти, 22 министри, 67 депутати, 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и един княз.

За сравнение Нюрнбергският трибунал има само 14 постановени смъртни присъди за видни нацисти, във Франция Де Гол дори отменя смъртната присъда на ръководителя на режима ВИШИ Филип Петен, а изпълнените присъди са „едва” 791, докато българският Народен съд с всичките си областни поделения директно избива 2730 държавници. И това при положение, че до септември 1944 г. българската армия не води бойни действия, а администрира територи, населени предимно с етнически българи.

Практически в България не се изършва наказване на виновни за разпалване и водене на Втората световна война, както е според решение на конференцията в Техеран и по-късно залегнало в Потсдамската декларация, а има политическа чистка, отваряща пътя към диктатура и пълна зависимост от Съветска Русия.

Новата власт допуска окупация на България от СССР, хвърля войската ни по бойните полета, зловещо предава Македония и работи за помакедончването на българите там, окървавява България с вътрешни братоубийства и за няколко десетилетия страната ни губи своята независимост.

Генерал-лейтенат Михов е реабилитиран с решение на Върховния съд от 1996 г. Десетилетия името му беше осъдено на забвение и охулване от палачите му.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 645
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#496 Мнение от Тайко » пет авг 27, 2021 7:58 pm

"Драги офицери, подофицери и войници!
Драги мои бойни другари!

Днес е денят на храбростта и годишният празник на нашата родна армия. Днес честваме ония велики добродетели, с които българското войнство е служило и служи вярно на Родината и с които то създаде безсмъртни подвизи и легендарни епопеи.
Под своите бойни знамена,скромните, но велики по дух български воини изпълниха вярно и самоотвержено върховния си дълг към Отечеството; под тях те жънеха безсмъртна слава, но не лично за себе си, а за българското име.
Под тия знамена те показаха как беззаветно може да се обича България и как достойно може да се умира за нея на полето на честта.
Поклон смирен пред светлата памет на падналите за Родината доблестни наши герои!
Почит и признателност към техните живи сподвижници.
Днес тия бойни знамена, покрити с лаври на победите, тия светини, скъпи на всяко българско сърце, ще отнесем благоговейно в пантеона на българската прослава, за да бъдат запазени на вечни времена за назидание и вдъхновение на градящите поколения.

Доблестни воини,
Светата църква изпроси благословението на Всевишния над родната войска и освети новите знамена, които аз със вълнение и гордост предавам днес на вашите части. Свещена емблема на България, нека те се веят винаги гордо и високо над вас, да сплотят волите и сърцата ви за единна и предана служба на Родината.
Славата, добродетелите и традициите, олицетворени в победните знамена, които отнасяме на съхранение, преминават във вашите нови знамена. Те занапред ще ви напомнят делата на героите, ще ви сочат величието на саможертвата и на честно изпълнения дълг, ще ви напътстват в светлия път, водещ към благоденствието, моща и щастието на България.

Офицери, подофицери и войници,
Вземете вашите нови полкови светини и служете под тях на Отечеството с верността и усърдието, присъщи на българската войска.
ПАЗЕТЕ ГИ СВЕТЛИ И НЕОСКВЕРНЕНИ И ГИ ПОКРИЙТЕ СЪС СЛАВА И ЧЕСТ, ЗА ДА БЪДЕТЕ ВИНАГИ ИСТИНСКИ ПАЗИТЕЛИ И ОПОРА НА РОДИНАТА И ГОРДОСТ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!
ДА ЖИВЕЕ ХРАБРАТА БЪЛГАРСКА ВОЙСКА!"

6 май,1937 г. на полковете са предадени новите знамена. В този възвишен момент пред войските с новите символи на единния народ царя произнася речта.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 645
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#497 Мнение от Тайко » пон авг 30, 2021 11:04 am

130 години от връчването на първите бойни знамена в армията ни.
На 30.08.1881 г., на своя имен ден, княз Батенберг връчва на всички пеши дружини осветените знамена. Това на 22-ра става полково на 19-ти пехотен Шуменски полк през 1889 г. Това е знамето, с което преминаваме през Тракия (1912/13 г.), Добруджа (1916 г.) и Македония (1918 г.), спасено от командира си - подп. Марин Куцаров и било в бойния строй до 30-те години на миналия век. Сега това знаме се съхранява в НВИМ-СОФИЯ.
"Свято да пазим и да предаваме от поколение на поколение....."
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 645
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#498 Мнение от Тайко » вт авг 31, 2021 11:35 am

Уж умни глави трябва да коват държавните съдбини на България, пък все не става! Генерал-майор Константин Кирков е роден на 31 август 1869 в Плевен. Произхожда от известната българска фамилия Киркови, която дава на България много учители, лекари, музиканти, инженери, архитекти. Генералът, артилерист и морски офицер, е първи братовчед на Георги Кирков-Майстора, а офицерът е само две години по-млад, при това рано остава сирак. Колко малко знаем за БЪЛГАРИТЕ преди нас, чийто живот и работа могат да са добра поука за днешните хора. Константин Кирков завършва Априловската гимназия. През 1889 година завършва успешно Военното училище в София и постъпва на служба в 4-ти артилерийски полк. Със стипендия продължава образованието си във Висшата инженерно-артилерийска школа в Торино (Италия). Тук завършва с отличие и е обявен за първенец на академията между всички чуждестранни слушатели. Завръща се в България и отново е назначен за преподавател във Военното училище по военна педагогика. Това е целият му капитал за написването на "Записките". Сравнително скоро капитан Константин Кирков напуска преподавателското поприще, за да командва артилерийски подразделения в Родопите, Берковица, Видин и Стара Загора. Извървява трънливите пътища на Балканските и Първата световна война.
Тук е наложителен един паралел между двамата бележити военни педагози - генерал-майор Константин Кирков и полковник Борис Дрангов. Като че ли независимо един от друг и двамата демонстрират почти еднакви мисли, методи за възпитание и практически действия. Дрангов е само три години по-млад и негови кумири са руските военачалници Суворов и Драгомиров. Ето как у двамата български военни педагози е обединено най-доброто в Европа. За да се въздигне българското.Многозначително е казаното от Константин Кирков за българския феномен в боя "На нож!": "Щикът издига на върха си победата... Прочее, ударът с щик е най-високото изражение на душевната сила на атакуващия; той е върховно потвърждение на моралното му надмощие..."
Нека повторим оценката на "Руски инвалид": "Забележителна книга!" Това е
събитие за българската военнопедагогическа мисъл. Един български капитан от артилерията, ненавършил още 31-годишна възраст, издава книга, която получава международно признание. Квалифицирана от познавачите като първа книга по военна педагогия не само в България. Книга, напълно подкрепена от тогавашната наука. Посрещната радушно и предизвикала възхищение. За честта на българската армия и родната артилерия! Военнопедагогически връх!
Всъщност животът и творчеството на артилериста и на морския началник Константин Кирков са низ от най-важното в историята на България. Бурни следосвобожденски години, формиране на администрацията и армията, Съединението... В Сръбско-българската война той е един от "капитаните" - началник на артилерията във Видинската крепост.
На 18 януари 1914 г. подполковник Константин Кирков встъпва в длъжност началник на Флота и го ръководи по време на цялата Първа световна война. И без да е морски офицер се справя успешно. Под негово ръководство е разработен план за изграждането на модерен флот. Периодът на управлението му се характеризира с осъществени нови доставки на военна техника и материали за флота. На 25 май 1916 г. в състава на флота е приета първата българска подводница UB-18. На 1 май 1917 г. официално е открита Българската водохвърчилна станция, която първоначално разполага с 4 водосамолета, впоследствие техният брой нараства на 10, с три пункта за базиране и метеорологична станция. По време на неговото командване Българският флот извоюва своята втора морска победа – взривяването на 25 февруари 1916 г. на българско минно заграждение, на руския ескадрен миноносец „Лейтенант Пушчин”. Името на К. Кирков е свързано със създаването на морска пехота, която на 5 септември 1916 г. извършва успешен десант в района на Балчик и заедно със сухопътните части на Трета армия освобождава Добруджа.
Сред приоритетите му като началник на Флота е заздравяването на реда и дисциплината. Успява да преодолее интригите и разногласията и си спечелва авторитет и уважение. Прави всичко по силите си за утвърждаване авторитета на българските военноморски кадри, за тяхното обучение и развитие, за издигане престижа на Машинното училище. За снабдяването на по-бедните ученици с учебници през 1916 г. се създава фонд на възпитаниците на Машинното училище, наречен на името на генерал Кирков, което е признание за приноса му за развитието на морското и техническото образование в България.
На 27 февруари 1917 г. Константин Кирков е произведен в чин генерал-майор. След прекратяване на военните действия в Черно море дейността му има повече политически и дипломатически характер, отколкото военен. Той защитава българските интереси и се противопоставя на опитите на Германия да подчинят българския морски флот и на Австро-Унгария да обсеби корабоплаването по река Дунав.
На 19 май 1919 г. генерал-майор Кирков напуска флота поради заболяване. Умира на 1 септември 1920 г. в гр. Казанлък.
Военният педагог и човекът Константин Кирков си отива от белия свят, но неговите "Записки" и днес са особено актуални. Ето някои кратки извадки: "Ония началници, които имат тесен умствен кръгозор, твърде много са склонни да злоупотребяват с властта си. Като им липсват умствени и нравствени превъзходства, те се стремят да закрепят своя авторитет изключително с наказания."
Тъй като по онова време основната двигателна сила в армията е конят, педагогът съветва: "...Прочее, войникът не трябва да бъде жесток и безсърдечен в обръщенията си към своя кон... Който е безсърдечен към коня си, не може да бъде много добър и към хората. Грубите отношения към коня правят животното плашливо, недоверчиво и малко способно за назначението си..."
А на войниците капитан Кирков препоръчва да избягват препирните и обидите, да не се създават причини за разправии и долагания... Колко много им липсват на днешните млади уроците, които щяха да научат в казармата от "Записките", разглеждани като най-високия връх на военнопедагогическата мисъл в България.
Уви! Уж умни глави трябва да коват държавните съдбини, пък все не става!
ПОКЛОН ПРЕД ГЕНЕРАЛ МАЙОР КОНСТАНТИН КИРКОВ!
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 645
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#499 Мнение от Тайко » ср сеп 01, 2021 10:17 am

На 1 септември 1916 г. започва безсмърнтият поход на българската армия срещу Румъния. В периода 14-28 август 1916 г. румънската армия и власт извършват варварски геноцид над българите в Добруджа. Отвлечени, бити и избити са повече от 35000 българи, откарани в концентрационни лагери в Северна Молдова. От тях се завръщат по малко от 1/3. Към края на месеца Румъния се включва на страната на Антантата и армията им обстрелва нашите дунавски градове. На 1 септември България обявява война на Румъния.

Част от заповед №480
"Покажете на тези безотечественици, че българинът знае жестоко да отмъщава и да наказва онези, който сквернят родната му земя. И нека вашите мишци не отслабват и вашите ножове не се притъпяват до пълното унищожение на врага. Няма милост, нито прошка за подлеците. Те трябва да бъдат смазани без жал и всякакво състрадание."
Генерал-майор Никола Жеков
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 645
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#500 Мнение от Тайко » чет сеп 02, 2021 5:41 pm

🇧🇬❤️🇧🇬
ДОБРУДЖАНСКАТА ЕПОПЕЯ
Още не е утихнала артилерийската канонада над щурмуваната Тутраканска крепост, когато на Изток, в самото сърце на Добруджа се решава едно друго сражение, друга епопея.Битката при Добрич изправя българските войници пред тежки предизвикателства, а от нейния изход зависи цялото по-нататъшно развитие на Добруджанския фронт.
Бързите успехи на българската армия, особено при Карапелит и Кочмач обезкуражават румънския гарнизон в Добрич и той напуска града още вечерта на 3-ти септември.
На следващия ден войските на генерал Кантарджиев са възторжено посрещнати от местното население.Скоро става ясно, че преди да напуснат града, румънците са разстреляли 53 видни граждани на Добрич.Техните тела са открити в района на жп гарата.Стотици местни българи пък са пленени и отвлечени на север.

Битката за Добрич е пример за изумителния героизъм на войниците и офицерите, както и на обикновените хора.Млади и стари, жени и деца, християни и мюсюлмани - всички се впускат да спасяват ранените, да носят вода, боеприпаси, да помагат, под дъжд от вражески куршуми...

Един от разказите на Йордан Йовков е озаглавен просто "Българка" - незнайна жена с кобилицата и менците до премаляване носи вода за прегрялата българска картечница...

Осъзнавайки численото превъзходство на противника, както и сериозността на положението, командирът на 35-ти полк подполковник Таслаков изпраща следната телеграма:

"Всички офицери да държат здраво в ръцете си хората, твърдо да се държат на позицията и да спасят честта на полка и армията.При наближаването на противника да се срещне с адски огън, особено с картечниците, с бомби и ножа.Разпоредено е Конната дивизия да настъпи във фланг, 2-ра и 4-та дружина да дойдат и подкрепят полка.
Втори път заповядвам - твърдо на местата си и там всеки да сложи костите си!"

Настъплението на руските и сръбските части продължава.Техните вериги обхващат и двата фланга на отбраняващите се български войници.Останал без никакви резерви, подполковник Таслаков събира малко пионери и група отпускари, които още не са се върнали по частите си и веднага ги хвърля в боя.
В окопите се бият ординарци, шивачи, готвачи, войници от обоза.Леко ранените също се връщат от лазаретите към позициите.
Поручик Дундеков пада ранен, а командването на 1-ва дружина е поверена на подпоручик, който също е изкаран от строя.
На много места войниците, остали без офицери, се командват сами.

Около 13 часа пристигат двете дружини на 35-ти полк, разположени преди това на шосето за Балчик, заедно с артилерийските отделения.
С пристигането на подкрепленията положението за известно време се затвърдява, но изтощените войници се бият на предела на силите си.

В решителния момент се включва Конната дивизия на генерал Колев, заедно с придадените към нея две дружини от 16-ти Ловчански полк.След като разбира за критичното положение при Добрич, без да дочака заповед от щаба на армията, генерал Колев тръгва с дивизията към града.След невероятен шестчасов марш, Конната дивизия достига мястото на сражението, във фланга на противника.Под звуците на химна "Шуми Марица" българите помитат като лавина изненаданите сърби, хървати и руснаци, които панически започват да отстъпват.В хода на сражението е постигнат обрат и до вечерта противника по цялата линия е обърнат в бягство.

По късно Иван Вазов ще напише:
"Не конница -
морски вълни побеснели!"

Освобождението на Добруджа е акт на автентично национално единство.Един поглед върху картата на Южна Добруджа, върната в пределите на родината през 1940 г., е показателен - националната солидарност е увековечена в имената на селищата Врачанци, Козлодуйци, Бдинци, Ловченци, Шуменци, Софийци, Търновци, Приморци, Генерал Тошево, Генерал Попово, Полковник Минково, Полковник Таслаково, Полковник Чолаково, Полковник Савово, Полковник Свещарово, Фелдфебел Дянково, Поручик Гешово и др.

Добруджанската епопея от есента на 1916 г. ни задължава да помним онези, за които родината не беше абстракция или просто название на територия, а живо същество - Майка България, за която проливаха кръвта си и даваха живота си, без колебание!
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Отговори