Историята,забравена или изопачена.

Минало, Настояще, Бъдеще, Политика
Съобщение
Автор



borislav min4ev
Мнения: 661
Регистриран на: ср апр 08, 2015 9:30 pm

Re: Историята,забравена или изопачена.

#334 Мнение от borislav min4ev » чет май 24, 2018 7:17 pm

Ария, едно от най древните имена на Тракия, Stephanus; това е заради войнствения характер на хората, цялата тази страна Euripides нарича местожителството на Марс - Арес; и Sophocles, негова родина. Речник на древната География от 1773 Лондон.


borislav min4ev
Мнения: 661
Регистриран на: ср апр 08, 2015 9:30 pm

Re: Историята,забравена или изопачена.

#336 Мнение от borislav min4ev » ср юни 13, 2018 7:52 pm

Дъщерята на Калоян и идеята за обединена Европа


Анри Фландърски


Преди 800 години
Наследникът на Калоян – Борил, няма славата и успехите на своя предшественик.

Автор: Доц. Йордан Василев, д-р по история

Не му върви и в битките с латинците, които продължават да са в Константинопол. Той не е воин като Калоян и не предвожда войската.
Тя е поверена на явно некадърни военачалници, защото през 1211 и 1212 г. губи битки в Тракия и Загоре, в резултат на което латинците завземат територията между Тунджа и Родопите. Борил иска да сключи мир с тях.

В Търново пристигат пратеници на император Анри. По време на преговорите в двореца виждат Мария, която е надарена с изключителна красота и обаяние. Говори гръцки и латински. В няколко разговора с пратениците ги впечатлява с познанията си в различни области.

Един от тях, който е и художник, я рисува и отнася портрета й в Константинопол. Показва го на император Анри, който е очарован от хубостта й. Разпитва за подробности и научава, че е дъщеря на царя. Всъщност тя е осиновена от него, защото е дете на Калоян. Анри решава, че тя трябва да стане негова съпруга и провожда специално пратеничество в Търново до Борил, за да иска чрез него ръката на Мария. В замяна на това ще му върне завладените български територии.

Когато съобщават на Мария, тя се съгласява, тъй като не се чувства добре в двореца, където е в обкръжението на пастрока си и болярите, изменили на баща й. Император Анри изпраща кавалкада от конни рицари, която да я съпровожда по пътя й от Търново до Константинопол. Заедно с Мария тръгва и български конен отряд.
Анри я посреща в Одрин и заедно влизат в столицата. Венчават се в катедралата „Св. София“, а службата се води лично от патриарха. След това в двореца се провежда церемония по коронясването. На главата на Мария е поставена короната на византийските императрици. За медения си месец младоженците се усамотяват на Принцовите острови в Мраморно море.

През това време граф Де Монгприе организира заговор срещу императора. При Анри идва негов доверен човек и му казва, че войниците на графа са превзели двореца и водят преговори с началника на крепостната стража да премине на негова страна. Анри смята, че това е дребен инцидент, но Мария е на друго мнение. Настоява веднага да тръгнат към столицата. На главната порта ги спират стражите, на които е наредено да не пускат никого. Мария иска да я заведат при техния началник и когато го вижда, без всякакви обяснения взима меча му и го пробожда с него. След това се качва на кон и отива при българския отряд, който я е съпроводил и е определен за нейна лична стража. Води го в двореца, където арестуват заговорниците, а присъдата на Мария е да бъдат хвърлени от крепостните стени в морето.

Анри е смаян и отбелязва, че съпругата му прилича на неговата майка, която винаги е действала с желязна ръка. Казвала се е Мариот, с това име и българката остава в историята – като императрица Мариот.
Тази красива, нежна, очарователна жена се оказва голям държавник. След смъртта на Анри се обявява за регент на малолетния си син и управлява от негово име Латинската империя.

Тя съставя грандиозен план за образуването на голяма федерация, която да обхваща Балканския полуостров и бившите владения на Византия в Мала Азия. Затова предлага династически бракове на българския цар, никейския император, сръбския крал и влашкия войвода. Идеята й е всеки народ да запази своята самостоятелност, но да няма граници помежду им. А при външна заплаха за някоя от държавите в съюза останалите да й се притичат на помощ.
Замисълът й не се осъществява. Но възниква въпросът – не е ли това първата идея за обединена Европа, станала реалност след повече от 8 века?

borislav min4ev
Мнения: 661
Регистриран на: ср апр 08, 2015 9:30 pm

Re: Историята,забравена или изопачена.

#337 Мнение от borislav min4ev » ср юни 13, 2018 7:53 pm

Българските княгини
Олга (Елена) - Велика княгиня на Киевска Рус, реформаторка и просветителка

През 902 г. княз Олег идва в Преслав да търси съпруга от знатен род за своя брат Игор, който е владетел на Киевска Рус. Цар Симеон го посреща радушно и му представя младите български аристократки. Олег най-харесва племенницата му Елена, дъщеря на ослепения му по-голям брат Владимир (Расате), който преди него е бил на престола. Освен съгласието на Симеон, Олег иска и бащината благословия. Той я дава, защото това е добро бъдеще за дъщеря му.
Раздялата между двамата е трогателна. Откакто е ослепен по заповед на баща му Борис, Елена е останала единствения смисъл на живота му и негова опора, защото тя изцяло поема грижата за злочестия си баща.

Още по пътя й дават ново име - Олга, и така я представят на Игор. Той е заслепен от нейния чар. Женят се и тя става Велика княгиня на Киевска Рус. Започва да го убеждава да приеме православната вяра, но той не е подготвен за такъв ход. Това означава да бъде покръстен и народът на Киевска Рус, но той се прекланя пред славянски божества. Поради това Олга се задоволява на този етап да построи параклис, в който извършва богослужения и молитви.
Захваща се с държавни дела. Съветва Игор да реорганизира войската си по образец на създаденото от чичо й Симеон българско войнство. Той се вслушва в нейните думи и през 929 г. русите нанасят голямо поражение на хазарите, които непрекъснато правят набези в тяхната територия. В чест на победата е издигнат паметник, на върха на който са поставени статуи на Игор и Олга в бойни доспехи.
През 945 г. по време на лов заговорници убиват Игор и Олег, и се отправят към двореца с цел да ликвидират Олга и нейния син Светослав. Княгинята събира верни на нея хора, прави засада на заговорниците и ги пленява. За измяната си те са наказани със смърт чрез посичане. След това поема изцяло властта. Връща се отново към идеята си да покръсти в православна вяра руския народ. За целта започва да строи черкви - "Св. Николай" и "Св. София" в Киев и "Благовещение на Пресветата Богородица" във Витебск, в които служат повикани от България свещеници. Води всеки ден в параклиса сина си Светослав, но той остава чужд на нейните поучения. Много хора обаче откликват на божието слово и се покръстват. Семето е посято и Олга е убедена, че то ще даде желаните плодове.
През 957 г. предприема пътешествие. Посещава Преслав и се среща с цар Петър - син на Симеон и неин първи братовчед. След това стига до Константинопол и там се среща с император Багрянородни. Целта на пътешествието й е да се установят търговски, транспортни и културни връзки между трите държави. След завръщането си предоставя властта на сина си Светослав, но при условие, че ще изпълнява нейните съвети.
Двамата замислят да обединят Българското царство и Киевското княжество. Постигнато е споразумение с цар Петър. Неговите велможи обаче се възпротивяват. Тогава Светослав нахлува в България, пленява ги и заедно със семействата им ги повежда към родината си, където има намерение да ги разсели. Когато стигат до Дръстър, получава съобщение от Олга, че татари нападат страната им. За да не губи време, Светослав заповядва велможите да бъдат убити, а семействата им да се освободят.
Пристига навреме. Татарите са обсадили Киев, но Олга се защитава успешно. Чрез тайни пратеници двамата се уговарят за съвместна акция. Светослав ще ги нападне в тил, а когато татарите се обърнат към него, Олга с отряда си ще ги удари откъм крепостта. Планът е осъществен с блестящ успех. Двамата нанасят такова голямо поражение на татарите, че те в продължение на 25 г. със страх заобикалят територията на Киевска Рус!
Олга и Светослав се връщат към осъществяване на идеята за обединение на Царство България и Руското княжество. На остров в Дунав започва изграждането на град Малък Преславец, който да бъде административен център на новата държава.
Великата княгиня Олга умира през 969 г., а Светослав - през 974 г. На престола се възкачва синът му Владимир, кръстен на българския си дядо. Него Олга е успяла да възпита в православна вяра и го е покръстила. Той приема делото на баба си като свое. През 988 г. покръства русите и създава черква "Св. Борис" на името на своя прадядо, който е покръстил българите. Олга е канонизирана за светица през 1011 г. По повод 900-годишнината от това събитие през 1911 г. в Киев й е издигнат паметник, който е разрушен през 1923 г. Възстановен е през 1996 г.

borislav min4ev
Мнения: 661
Регистриран на: ср апр 08, 2015 9:30 pm

Re: Историята,забравена или изопачена.

#338 Мнение от borislav min4ev » чет юни 21, 2018 4:38 pm

Забранената история на траките.
Историята на траките е забранена,защото римляните,гърците и германците са я откраднали от траките- историята,културата,
религията,науката и всичко каквото са успели.
Историци-германофили издигнащи в култ „арийския велик произход” на своя народ,фалшифицират и отстояват до днес, тезата, че траките-готи били някакви неоформени още прагермански племена, което е в пълно противоречие с писмените извори на всички древни автори, които категорично заявяват, че готите са гетите и са траки.
Но въпреки "героичните" усилия" да заличат всички артефакти,бавно,но неизбежно истината излиза наяве.
Псевдоучени правят всичко възможно да бъде скрита връзката между европейските и азиатските траки, макар Страбон на няколко пъти да споменава, че става дума за хора от един и същ произход,а артефактите и генните анализи са категорични.
Според Страбон траките били наричани още халдеи. Земите им се простирали от южните брегове на Черно Море, та чак до Северен Ирак (Ван Долен, стр. 685).
Дори за съвременните "европейци" обаче е немислимо да признаят, че сме траки. Трябва да признаят,и че са заели са наша земя, унищожили са и са асимилирали наши роднини.
Като ни изкарат азиатски пришълци имат оправдание за омразата и многобройните войни срещу България. Трябвало е на всяка цена българите да бъдат откъснати от тракийските им корени.

Хрониките на латинския историк Авила, и „Произход и Деянията на гетите” от тракиецът Йорданес, разказват за историческия период на борби на тракийските народи под ръководството на гетските тракийски династии на Арихите, които повеждат всичките тракийски племена,изтласкани и изселени методично от Рим на север от река Дунав, и ги обединяват в държавния Съюз на Бесите и гетите, и в държавния Съюз на Истро-гетите, в които влизали и множество други племена, живеещи по горното и долно течение на р. Дунав-Истрос.

Разкрива се дълбоко пазената тайна, че т.нар. гетско- готско „нашествие” на Балканите и в цяла Европа, не е нашествие на новопоявили се „варвари” в границите на Източната и Западна Римска империя,а е част от неспиралата война на народа на траките-българи, при които се обединяват за всеобща борба против Западната и Източната Империя,че това са същите онези траки – беси и гети, които са били изтласкани от римските легиони на север от река Дунав и на североизток чак до р. Днепър и Кримския полуостров и земите на Беспорското царство,на Митридат и Велика България.
И тези държавни Съюзи водят непрекъснати войни с Рим за освобождението на родните земи и тракийското население – беси, гети, одриси, трибали, останали поробени в родните земи в рамките на вражеската Империя до времената на пълния разгром на Рим,до Атила,до Аспарух и Тервел.

Беси-гетите и истро-гетите траки успяват да освободят огромни територии от своите поробени от Рим земи и да се поселят обратно в тях по „правото на род” -„суб гени” и по „правото на родна земя” -„суб соли”, което дори Империята е принудена да признае под натиска на тяхната храброст и военни успехи.
В този период гетският тракийски народ повел останалите свои сънародници – беси, трибали, одриси, котригури -„другите тракийски царе” и оногондури „свещениците-царе”, както и някои германо езични племенни групи по поречието на Истрос/Дунав), успял да превземе на два пъти Рим и да основе велики гетски царства на Балканите и по Адриатика, в Панония -Австрия, Унгария и Словения, в Италия, Франция и Испания, и се разпрострял и поселил в обширни области чак до Британия.



Отговори