Дата на създаване на България.

Минало, Настояще, Бъдеще, Политика
Съобщение
Автор
Helec
Мнения: 298
Регистриран на: чет мар 07, 2019 2:05 pm

Дата на създаване на България.

#1 Мнение от Helec » съб яну 18, 2020 7:04 pm

Колеги, търся възможно най- точната информация за датата на създаването на България. Предварително благодаря!

Потребителски аватар
manel
Мнения: 781
Регистриран на: вт мар 03, 2015 11:05 pm

Re: Дата на създаване на България.

#2 Мнение от manel » нед яну 19, 2020 8:34 am

Точната дата е нещо относително,имайки предвид манипулирането на историята,но като година виж това от 1844г.
(43).png
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
К.И.О.Т.
Мнения: 2393
Регистриран на: вт мар 03, 2015 11:12 pm

Re: Дата на създаване на България.

#3 Мнение от К.И.О.Т. » пон яну 20, 2020 9:15 am


Helec
Мнения: 298
Регистриран на: чет мар 07, 2019 2:05 pm

Re: Дата на създаване на България.

#4 Мнение от Helec » пон яну 20, 2020 9:42 pm

Колеги, благодаря! Понеже гледах едно видео с прогнози за България за 2020, за което ще сложа линк накрая, се замислих по темата. Според Божидар Димитров (в неговите12 мита за българската история), България не е създадена през 681- ва, а през 632 г. от Христа. (Възможно е да има и по- точна година в древните източници). Хороскопът на България, по който Гал Сасон прогнозира, е изчертан за 680- та година. Чудя се, дали трябва да се търси датата на Дунавска България или на Велика България!?

Линк за измислените, според мен прогнози: https://www.youtube.com/watch?v=VnnDaEJ ... d-Stx2Puu4

Потребителски аватар
К.И.О.Т.
Мнения: 2393
Регистриран на: вт мар 03, 2015 11:12 pm

Re: Дата на създаване на България.

#5 Мнение от К.И.О.Т. » ср яну 22, 2020 2:34 am

Kiril Milchev
6 януари 2017 г.

Кимерийците са упоменати за първи път през 714 г. пр.н.е. в асирийските клинописи под името Gamir, на север от Урарту. Тогава те нападат Урарту и почти 100 години са хегемон в предна и мала Азия. Побеждават Асирия, Фригия, Лидия. Превземат редица градове на изток в Мидия и на запад в Йония.

Значението на самоназванието на кимерийците, т.е. *gam-ir(а), което И.М.Дяконов тълкува чрез ирански като „преден, подвижен отряд“, Иванчик допълва, като обръща внимание, че такъв „преден отряд без обоз и жени“ трябва да включва корена „bal“, ако се вземе предвид скитския език. Превода на „конен отряд“ на скитски e засвидетелствуван в ономастиката (οὐαδτόβαλος) като „бал“ (А. Иванчик), освен това е съхранен и в осетинския, като „балц“.
Между другото, варварското име за военен кон, е съхранено и в летопис на Прокопий от VІ в., като „балан“.

И така, дали урартите наричат кимерийците с името "хуни" и защо, ако е така? За целта бе необходимо да се обърна към древно-източната история на Урарту (Бийан, Бунд) и да потърся в асирийските и урартските клинописи отговор.

Думата "хини(ли)" в урартския език има две значения: едното е "син", в смисъл урартския цар около 780 г. пр.н.е. Аргишти І е син (хини-ли) на Менуа, предишния цар. Но самият Аргишти създава на левият бряг на река Аракс крепостта "Аргиштихинили". Тeзи "хини-ли", които живеят в тази огромна крепост-град, какви са му на Аргишти? Явно не са му всичките деца, независимо, че И.М.Дяконов на едно място допуска такава версия...

Към 643 г. или 639 г. пр.н.е. урартския цар Сардури ІІІ, предвид на военната си слабост, доброволно признава върховенството на Асирия и се именува "син" на асирийският цар. Тоест, видно е, че думата "син" (хини-ли) в урартурският език, освен семейно значение, е имала и значение близко до "зависим". Сардури ІІІ, след като се именува "син" на царя на Асирия, демонстрира външно-политическа зависимост.

Живеещите в града на Аргишти І, т.е. в Аргиштихинили, са в същата зависимост (хини-ли) към създателя на града.

С други думи, кимерийците, които към VІ в. пр.н.е. губят своята хегемония в Мала Азия и през Урарту се насочват към своите земи на север, са очевид приети в поселища на пост-урартците (бундур), между които и гр. Занави („Мокцевай Картлисай”) и са наречени "хини-ли" от самите бундурк (урарти), което буквално значи "осиновени", а преносно "зависими"(?).

Оттук ни става ясно, защо кимерийските племена утигури и кутригури (Прокопий, VІ в., виж. цитат 1) са създали към ІV в. от н.е. именно „хунски съюз“, т.е. съюз от зависими на тях племена…Хуните не са етнос, няма народ „хуни“, това е име за съюз от „зависими“ (= хини, хони, хуни) племена, които са подчинени на ядрото на съюза, а то е именно от българите утигури и кутригури. Ето защо е правомерно да се пише за „хуно-българи“, но също така трябва да се обяснява, че произхода им е кимерийски, според източниците…

Добре, но откъде знаем, че кимерийци и урарти (самоназвание "Биайн“, с форми: Боян, Бунд, бундур) са живеели съвместно след VІ в. пр.н.е.?

В грузинското съчинение от V в. „Мокцевай Картлисай” се дават древни сведение за „военното племе хони”, което се заселило в гр. Занави, като мястото му за заселване им била отстъпена от „бундурк”.

Това станало преди времето на Александър Македонски, според грузинското съчинение.

При по-късните преписи на грузинския извор, особено след идването по тези места на турките на Истеми към средата на VІ в., това име „бундур”, където „к” е очевидно арменски афикс, се изписва погрешно от преписвачите „бунтурки”.

Очевидно е, че „бундур” (тук „дур” е явно форма на персийската дума за врата „дер” и сочи за присъствие на Бун на Каспийската врата, наричана по-късно Чор и Дербенд) не могат да са „турки”, защото „Мокцевай Картлисай” и по-късното грузинско средновековно съчинение на Леонти Мровели „Животът на Картлийските царе”, дават сведения, че „бундур” са коренните жители на Картли, преди в края на ІV в. пр.н.е. там да се заселят иберите.

Бундур живеели по течението на р. Кура в четири града, те са по тези места, според „Мокцевай Картлисай”, още преди Александър Македонски (ІV в. пр.н.е.), както посочихме. „Когато цар Александър обърна в бягство потомците на Лот и ги отблъсна към полунощната страна, тогава (той) за първи път видял свирепите племена бундурк, живеещи по течението на Кура в четири града с тяхните предградия: град Саркин, Каспи, Урбнис и Одзрах, и крепостите им (чети: цитаделите – бел.ред.): голямата крепост Саркин, правителствените (чети: царските – бел.ред.) Каспи, Урбнис, Одзрах.” (гл.І, Мокцевай Картлисай).

Упоменаването на цитателите и на градовете отделно, дава много ясно указание, че тук става дума за пост-урартски градове, тъй като е невероятно населението на такава мощна антична държава като Урарту да изчезне безследно след VІ в. пр.н.е., когато е превзета от Мидия и Вавилон.

Несъмнено под името на свирепите „бундурк” в грузинското съчинение, е останал спомен от урарти, тъй като при разчитането на урартските клинописи в началото на ХХ в., се оказа, че самонаименованието им не е Урарту, както са ги наричали, а Биайн (Биайн-ли).

Крепостта, наричана „Саркин” в грузинското съчинение, напомня името на урартския владетел Сардур І (има и негови потомци Сардур), който е оставил следният надпис за себе си, като „цар на Биайнед, владетел на град Тушла”. Езерото Ван тогава е било наричано „морето Наири”, но благодарение на самоназванието на урарците, е запазило етнонимът им „Биайн” като „Ван”.

Цялата земя нагоре до Шара, както пише през VІ в. арменският историк Мовсес Хоренаци, се е наричала от древните „Баоенан” (= Урарту- бел.ред.): Кн.ІІ, гл.6: ”/Валаршак/ се спусна към зелените пасбища на предела Шара, който древните са наричали Безлесен или Горен Баоеан, а впоследствие, заради колонизаторите българи Вндур на Бунд, заселили се там, били наречени по неговото име Вананд. И досега селища там носят названия, получени от имената на неговите братя и потомци.”

Тя се казвала така, според Хоренаци, понеже българинът Бунд, заедно със своите хора „бундур”, я били колонизирали.

На друго място, същият автор пише, че „страната на българите” се намирала в пояса на Кавказката планина - Кн.ІІ, гл.9: ”В дните на Аршак възникнаха големи смутове в пояса на великата планина Кавказ, в Страната на българите...”

Земите на север от Урарту са били автохтонни за кимерийците през VІІІ в пр.н.е., но между Гамирая и Урарту е съществувала област, именувана в асирийските клинописи „Gu/Qu-ri-a-ni-a”. Летописецът Агатий Миринейски ни дава ценното сведение, че там някога е била "Оногурия"...

През VІ в. от н.е. Агатий Миринейски в своя труд "За царстването на Юстиниан", кн. ІІІ, 5 пише: „Римляните по съвет на Мартин се подготвили веднага да нападнат с всички сили над персите, като обсадят Оногурис. Тази местност се казва така от древността, когато по всяка вероятност хуните, наричани оногури, на същото това място се сражавали с колхите и били победени, и това име в качеството си на трофей било присвоено от местните. Понастоящем от мнозинството тази област не се нарича така, но на името на издигнатия наблизо храм на Св. Стефан /…/, но на мен нищо не ми пречи да използвам старото название, както и подобава за историк. И така, римската войска се подготвила за поход срещу Оногурис…“

И така, кога кимерийците са започнали да ги наричат "бал///гар"???

Терминът „бал”, според данни на ономастиката, посочени от Иванчик, е бил известен още на скитите (οὐαδτόβαλος) и означава „любимец на дружината”. В осетинския език, родствен със скитския, понятието „балц” е означавало „военни походи” и е свързано с няколко степени на инициация, през която са преминавали младежите, за да станат мъже. Думата „бал”, в този смисъл, в скитския и осетинския, е означавал „отряд участващ в поход”…

Следователно термина „бал/гар” вероятно е съставен от „бал” (скитско-осетинската дума за участници във военни походи) и от „Гар” („Gu/Qu-ri-a-ni-a”), както е известна земята на север от Урарту, откъдето са идвали кимерийците през VІІІ-VІІ в. пр.н.е. на юг и откъдето след VІ в. пр.н.е. са тръгвали на север срещу скитите.

През 354-357 г.г. именно един такъв военен конен отряд на Зиези, става известен на запад във втората редакция на „Анонимния латински хронограф“ от 354 г., като „българи“, „Vulgares“…

https://www.facebook.com/kiril.milchev? ... KM&fref=nf

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 645
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Дата на създаване на България.

#6 Мнение от Тайко » вт яну 28, 2020 12:47 pm

Още през 535 г. предците ни поставят на колене всесилната империя, владееща тогавашния свят. “Българите никога не се съмняваха в победата си. Никога не са срещали противник, който да им устои”, пише тогава духовникът Енодий.

Прабългарите през 535 година превземат Рим. По този повод в италианското градче Челе ди Булгерия неотдавна бе открит паметник на Алцек, брата на Аспарух. Медиите отразиха масово, но пестеливо церемонията с участието на посланика в Рим и бивш служебен премиер Марин Райков и кметовете на Челе ди Булгерия и на Велики Преслав Джино Марота и Александър Горчев.

Градчето е в полите на планината Булгерия. Статуята е 3-метрова, на каменен постамент с тегло 3-4 тона и е в самия му център. Там обаче е имало прабългари век и половина преди Алцек. Той просто е дошъл по стъпките им. Най-смайващото е, че те влизат в Италия от Африка и стигат до Рим.

Българите обсаждат Рим и го превземат през 535 г. като част от византийската войска на император Юстиниан Велики (527-565) с техен стар враг – готите. Хрониките разказват, че заедно с тях са се биели и славяни. Това обяснява защо после Аспарух лесно прави с тях обща държава.

През 535 г. Византия се опитва да си върне Запада, най-вече Апенините. Император Юстиниан успява с помощ от българите. Но първият българо-византийски съюз е с император Зенон от 480-482 г. Той също е за война с готите.

Патриархът на Антиохия Михаил Сирийски в своята „Хроника“ за времето на император Маврикий (582-602) описва съперничеството между българи и готи така: „По това време трима братя излезли от Вътрешна Скития… на брой 30 000 души…, дошли до реката Танаис (Дон) и Меотида (Азовско море). Когато те дошли до границата на ромеите (земите край Азовско и Черно море, които са византийско владение), един от тях, наречен Булгариос, взел 10 000 души и се отделил от братята си. Той минал реката Танаис по посока към Дунав, който се влива в Понтийско (Черно) море. Той помолил Маврикий да му даде една област да се заселят и да станат съюзници на ромеите… Те се заселили там и станали ромейска стража. И били наречени българи.“

Хронистът Йорданес, разказвайки за българите край Понтийско (Черно) море, също акцентира на съперничеството им с готите, владеещи голяма част от Западната Римска империя, включително почти цяла Италия. Според Йорданес „по протежението на Понтийско море са местата, обитавани от българите, които се прославиха заради нашето нещастие и греховете наши“. Той разказва, че те воювали яростно с могъщия готски крал Теодорих Велики (453-526). В похвалното си слово за този владетел близкият до него духовник Магнус Феликс Енодий ги нарича през 506 г. „страшните по целия свят българи“. Той пише: „Сблъскваха се два народа, на които бягството никога не бе помагало при сражение. И готите, и българите са учудени, че се намират люде, подобни на тях, и че всред човешкия род имат противник, равен на себе си… Те, българите, които никога не се съмняваха в победата си и на които се учудваше светът…

Това е народът, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал народ, в който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, в който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение. Те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои, и народ, който дълго време е водел войните си само с набези. По-рано те вярваха, че светът е открит за тях.

Сега смятат, че за тях е затворена само онази част от земята, която ти пазиш!“

Именно с остготите воюват българите, когато нахлуват на Апенините. Хронистът Павел Дякон твърди, че първата им поява е през 568 г., когато заедно с лангобардите на крал Албоин нахлуват в Италия. Завоюват областта, в която по-късно Алцек ще бъде настанен с ордата си. Благословена земя, нарече по-късно Ломбардия. Всъщност около 30 г. по-рано българите вече се бият там.

Като мъдър управник Юстиниан решава, че е по-добре да им плаща, за да помагат на войските му, вместо да трепери от набезите им.

Впрочем Юстиниан произхожда от бъдещите български земи. Смята се, че е роден в градчето Тауризиум, сега село Таор близо до Скопие. Има и версия, че е от Сердика и е с тракийско потекло. Твърди се също, че е латинизиран славянин. Но е последният император, говорещ латински като роден.

NeRoN_8
Мнения: 16
Регистриран на: ср май 29, 2019 9:20 pm

Re: Дата на създаване на България.

#7 Мнение от NeRoN_8 » вт яну 28, 2020 3:15 pm

Доста интересна теза за произхода на българите и годината на саздаване на българската държава. Заслужава си отделеното време.
https://www.youtube.com/watch?v=Rb-YR66 ... GwraSzt390
https://www.youtube.com/watch?v=7uGIJlgTxGU

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 645
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Дата на създаване на България.

#8 Мнение от Тайко » вт яну 28, 2020 9:43 pm

ВРЪЗКА МЕЖДУ БЪЛГАРСКОТО ИМЕ КАРДАМ И ДРЕВНО-ТРАКИЙСКО КАРДАМИС ПРАВИ ФРЕНСКИЯТ УЧЕН АЛБЕРТ ДЮМОН
Албер Дюмон издава книга засягаща древните надписи от нашите земи. При анализа на тракийските лични имена Кардентес и Дорзентес, френският учен прави съпоставка със старобългарски имена и с древния топоним Кардамис – пристанище на Пропонтида, Кардесос-град в Скития и Кардам – князът на българите. Дюмон не само вижда връзката между българското име Кардам и тракийското Кардентec, но дори използва титлата prince-княз, а не хан, или кан. Интересно е да се отбележи, че старобългарската умалителна наставка –енте, е идентична на тракийската умалителна наставка –ентес, срещаща се в имената на Дорзентес и Кардентес.

Helec
Мнения: 298
Регистриран на: чет мар 07, 2019 2:05 pm

Re: Дата на създаване на България.

#9 Мнение от Helec » вт яну 28, 2020 9:49 pm

Колега, NeRoN_8, тези две видеа са много въздействащи, в кратък интервал от време са казани почти всички важни и укривани дълги години неща, свързани с историята на България. Благодаря на всички колеги, които се отзаваха по темата! И все пак, ако трябва да се направи хороскоп на България, коя година, месец, ден и час трябва да се използват...

Потребителски аватар
К.И.О.Т.
Мнения: 2393
Регистриран на: вт мар 03, 2015 11:12 pm

Re: Дата на създаване на България.

#10 Мнение от К.И.О.Т. » вт фев 04, 2020 12:43 pm

Големите лъжи в българската история 2/Унищожението на тракийската цивилизация
https://www.youtube.com/watch?v=7uGIJlgTxGU

Отговори