Българска бойна слава.

Минало, Настояще, Бъдеще, Политика
Съобщение
Автор
Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 643
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#551 Мнение от Тайко » съб ное 06, 2021 7:49 pm

Днес е Мъжка Задушница!

Денят, в който чрез молитвите си се сещаме за мъртвите мъже на България. За воините и офицерите, за героите – хиляди и хиляди, знайни и незнайни. Мъжете на България, оставили костите си по чукарите на Македония, по сипеите на Мека Црев и Гургулят, край Булаир, Чаталджа и Люлебургас, в равните полета на Добруджа – край Кубадин, Кочмар, Карапелит и езерото Туркоайа, в Завоя на Черна, край бреговете на Дойран и по скалите на Мокра планина и Галичица... Ако имаме с какво да се гордеем, това е Българската армия, това е честта на българското оръжие, това е силата на българския дух. Защото без тях днес нямаше да я има България. Без кръвта и окъсаните униформи по балканските фронтове днес нямаше да бъдем същите, нямаше да имаме какво да разказваме на синовете си. Нека запалим свещ за всички тях. Нека сведем глава. Да помълчим пред паметта им, пред паметта на България. Защото това е България! Защото те са войниците и офицерите на България и в камъка на паметните им плочи няма политическа окраска.

Нека бъдем само българи, днес, на Мъжка задушница. Пред паметта, честта и славата на мъжете, дали живота си за България...


Помени, Господи, и всички починали с надежда за възкресение и вечен живот наши отци, братя и сестри, и всички православни християни, всели ги заедно с Твоите светци там, дето сияе светлината на Твоето лице, а нас помилвай като благ и човеколюбив. Амин!
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 643
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#552 Мнение от Тайко » нед ное 07, 2021 12:11 pm

Днес се навършват 64 години от смъртта на Йордан Венедиков - български офицер (генерал-майор), историк и публицист, един от светилата в българската военна историография.

Йордан Венедиков е роден на 15 януари (27 януари нов стил) 1871 г. в село Баня в големия български род Венедикови. Брат е на военния деец Димитър Венедиков и баща на археолога Иван Венедиков и на видния юрист проф. Петко Венедиков. След 1878 година, когато съгласно Берлинския договор Баня остава в границите на Османската империя, семейството му се преселва в столицата на новосъздаденото княжество България София, където баща му притежава работилница за сапун и свещи още от 1865 г. До 5-и клас Венедиков учи в Първа софийска мъжка гимназия.

На 25 август 1889 г. Венедиков постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София и го завършва през 1892 г. с отличие – на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 1-ви конен полк в София.

През 1895 г. Йордан Венедиков става член на Македонския комитет. След арменското въстание през 1895 г., по инициатива на Трайко Китанчев се подготвя Четническата акция за освобождаване на българите в Македония. Венедиков изоставя военната служба и взема участие в акцията, като оглавява чета в Струмишката дружина.

През 1908 година завършва военната академия в Торино, Италия и същата година служи като адютант в Кавалерийската инспекция, а от 1911 г. е командир на ескадрон в 1–ви конен полк. Участва в двете Балкански войни като командир на ескадрон. През 1914 г. е назначен за временен помощник-началник на Военноисторическата комисия в Щаба на армията.

През Първата световна война (1915 – 1918) е командир на 4-и конен полк. В началото на 1917 година полковник Венедиков е назначен за началник на щаба на 4-та Преславска дивизия. На 16 март 1917 г. е назначен за командир на 1-ва бригада от Беломорската отбрана, а през 1918 г. е офицер за поръчки при Щаба на действащата армия. В запас излиза през 1919 година и се отдава на журналистическа и военно-научна работа. През 1936 година за големите му заслуги му е присвоено звание генерал-майор.

Още по време на военната си служба Венедиков усилено се занимава с изследователска работа по теми от българската военна история. От 1914 до 1916 година е заместник-председател на Военноисторическата комисия при военното министерство. През 1901 година е издадена негова статия за войните на българите по времето на цар Калоян, а през 1903 година – брошурата му „Бележки по военния бит на старите българи (Първо българско царство)“. През 1910 година публикува труда си, посветен на Сръбско-българската война (1885). Следващите му проучвания му спечелват името на едно от светилата на българската военна историография. Публикациите на Венедиков засягат проблеми на военната история от Ранното Средновековие до участието на България в Първата световна война. С неговото име са свързани капиталните издания на Военноисторическата комисия за Сръбско-българската война. Някои от научните му изследвания са свързани с бойния път на 4-та Преславска дивизия и полковете, влизащи в нея.

Генерал-майор Йордан Венедиков умира в дома си на 7 ноември 1957 г. в София.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 643
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#553 Мнение от Тайко » вт ное 09, 2021 7:02 pm

Неизвестната гръцко-българска война, 1948 - 1953 г. В периода 1944-1949 г. в Гърция се води гражданска война. Народноосвободителната армия ЕЛАС владее положението в Северна Гърция. През 1947 г. Англия започва да оказва активна военна помощ с войници и оръжие на правителството в Атина. С мълчаливото съгласие на българското правителство отряди на ЕЛАС са пропускани на наша територия, за да се спасяват при критични за тях ситуации. През 1948-1952 г. са регистрирани 7314 нарушения на границата и при 218 от тях се е стигало до въоръжени стълкновения. Защитавайки териториалната неприкосновеност на страната, българските граничари са ликвидирали 38 нарушители, 29 са ранени и 48 са задържани. Селските патрули с ловни пушки са убили 11 грабители, ранили, задържали и предали на граничарите 25. Всичко това е станало на българска територия. Нито един български войник не е пристъпил и с крачка границата. След подписването на Парижкия мирен договорпрез 1947 г. предвоенното статукво на Балканите е в общи линии възстановено. Още през 1946 г. започват гръцки нападения, навлизания в българска територия и постоянни престрелки с българските гранични постове по южната граница. Напрежението се фокусира основно в долното течение на р. Марица - при точката, в която се събират гръцката, българката и турската граница, край селата Капитан Андреево и Генералово. Гърция проявява аспирации към 39-те острова в реката. Демонстрира особено настоятелни претенции към големия "Източен остров", с площ от 180 дка, само на 600 метра югозападно от село Капитан Андреево, и към "Горния остров", с площ от 70 дка, срещу село Генералово. На 4 април 1948 г. гръцки въоръжени сили навлизат с масирано нападение на българска територия и заемат "Горния" остров, избивайки българските войници от граничния наряд: младши сержант Иван Миладинов Иванов – старши на наряда, и редниците Кирил Богданов Христов и Иван Петров Панев, като изхвърлят телата на граничарите в реката. С бърза контраатака, само със силите на Граничните войски противникът е изтласкан обратно и суверенитетът върху острова е възстановен. На 11 април 1948 г. районът отново е нападнат. При гръцкото нападение е ранен тежко българският граничар редник Михаил Георгиев Михайлов, който след 3 дни умира от получените в боя с гърците рани. В 1952 г. Гърция става член на НАТО и набира още смелост за нападения по южната българска граница. През цялата година островите са подложени на обстрел от страна на гръцката армия. На 26 юли 1952 г. срещу "Източния" остров започва гръцка атака от 15-20 жандармеристи. Атаката е посрещната от само 1 български граничен наряд от 3 граничари. Старши на наряда е редник Цветан Атанасов Петков, заедно с редниците Давидов и Петков. Гръцката жандармерийска част е отблъсната, но в престрелката е ранен единият от българските граничари. През нощта на 26 срещу 27 юли 1952 г. отново двата големи острова - "Източният" и "Горният", са атакувани от няколко десетки гръцки жандармеристи, командвани от офицер и въоръжени с леки картечници. 2-та български острова в този момент са охранявани само от 2 усилени гранични наряда, в състави от по 5 български граничари. Старши на наряда на "Източния" остров е мл. с-т Боню Иванов Бонев, заедно с редник Костадин Г. Костов, а мл. с-т Иван Цветков Иванов е старши на наряда от "Горния" остров. Първи е атакуван от гърците "Източният" остров. Група от 30-35 гръцки жандармеристи е пропусната от българския наряд и с точен, убийствен огън българските граничари поразяват смъртоносно няколко от жандармеристите. Старшият на наряда мл. с-т Бонев забелязва, че зад основната група се движи командващият гръцки офицер заедно с още няколко от жандармеристите, носещи картечница. Отличната стрелба, с която Бонев поразява офицера, а редник Иван Цанков - картечаря, обръщат гръцката част в отстъпление и тази тяхна атака е успешно отблъсната. Противникът се прегрупира, открива огън с няколко картечници, атакува "Горния" остров и отново навлиза на българска територия. Тук численото превъзходство на гърците е сразено от точния кръстосан огън на 2-та български усилени наряда. Атаката става масирана, като стрелба е открита по всички околни острови. Тогава към мястото на основната атака е поведен бойният резерв на заставата, командван от лейтенант Йордан Райчев. Противникът е отблъснат, като изоставя на наша територия убитите офицер и жандармеристи, оръжие и боеприпаси. До 16 август 1952 г. гърците продължават да обстрелват провокативно българските гранични наряди. Мл. с-т Боню Иванов Бонев, проявил изключително хладнокръвие и героизъм по време на сражението от 27 юли 1952г., е произведен в чин младши лейтенант, награден е с кръст за храброст и му е присвоено званието "Герой на Граничните войски по охрана на държавните граници на Н. Р. България". С решителните си действия българските граничари нанасят сериозни поражения и пречупват за дълго желанието за атака на гръцката страна. Командващи на операциите в това направление, от българска страна, са майор Тотляков и капитан Вълков. Тук загиват около 50 български войници и офицери. На гръцката жандармерия са нанесени значителни загуби, но точни данни за тях не са известни. През декември 1954 г., под егидата на ООН, е съставенa смесена комисия, картографирането на реката е уточнено, като е подписан двустранен протокол, с който линията на държавната граница е определена по талвега на река Марица. Всички острови, към които гърците са предявявали претенции, остават български.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 643
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#554 Мнение от Тайко » ср ное 10, 2021 4:59 pm

🇧🇬
През 1912 г. Йордан Йовков е мобилизиран в армията и участва в Балканската война.Заедно с брат си Коста заминава за Бургас, където постъпват в 41-пехотен полк.Назначен е за командир на 5-та рота и участва в кръвопролитните боеве с турците при Кайпа, Одрин и Чаталджа.
По време на Междусъюзническата война, в боя при Дойран е ранен в крака и неговите войници го носят на гръб повече от 4 км, за да не попадне в плен на гърците.
На 28 юли 1913 г. е повишен в чин поручик.За проявеният героизъм е награден с орден за храброст.Йовков обаче счита обичта на войниците си за по-голяма награда от ордена.

Голям българин!
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 643
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#555 Мнение от Тайко » пон ное 15, 2021 5:58 pm

На 15 ноември 1861 година е роден генерал-лейтенант Петър Тантилов – наричан „баща" на българската артилерия и създател на планинските артилерийски части

ЕДИН ЖИВОТ МЕЖДУ ОСАННА И РАЗПНИ ГО !

доц. д-р Петър Ненков

Петър Тантилов е роден в Карлово на 15 ноември 1861 година. Баща му Марко /Матю/ Тантилов е една от най - колоритните фигури във възрожденската история на града. Той е виден учител и притежава огромна библиотека , която завещава на местното читалище . Убит е от турците по време на Страшното в Карлово през Руско-Турската Освободителна война 1877- 1878 г.

След Освобождението, синът му Петър Тантилов, който завършва петокласното училище в родния си град, заминава по препоръка на Найден Геров за Пловдив и постъпва в Командата на волноопределящите се.

Той е всред първите четири български младежи, записали се в тази команда, наричана още “золотая рота“ на капитан Александър Осипович Стрижевски, които са удостоени с първо офицерско звание прапоршчик, още преди да постъпят във Военното училище. След създаването на Военното училище в София, заедно със своите другари от Командата се записва в него и през май 1879 г. го завършва с първия му випуск .

Произведен е в чин подпоручик и е оставен да служи в училището като взводен командир. През 1880 г. е назначен субалтерн офицер в Софийското артилерийско отделение, дислоцирано в Самоков . Като млад офицер се отличава със “своя пъргав ум и отлична воинска дисциплина”. През 1882 г. е повишен в чин поручик и назначен за адютант - ковчежник и старши офицер в 1-ва батарея на 1-ви артилерийски полк. Подава рапорт и е изпратен да учи във Висшата офицерска артилерийска школа в Царское село, край Санкт Петербург в Русия .

След завършването през 1884 г. на школата с отличен успех, служи през периода 1883-1884 г. като артилерийски офицер в руската армия в Киев. След завръщането си в България е повишен в чин капитан и назначен за адютант на началника на артилерията. След това капитан Петър Тантилов е назначен за командир на 5-та конна батарея от 1-ти артилерийски полк .

Сред обявяването на Съединението на 6 септември 1885 г. се отправя със своите артилеристи към южната граница, откъдето се очаква евентуалната агресия на Османската империя. Но ударът идва от запад . Командваните от капитан Тантилов артилеристи се отличава със своя точен огън в боевете със сърбите при Гургулят, Келташ и Пирот. Лично младият княз Александър Батенберг посещава лагера на артилеристите, изразява служебна благодарност на капитан Тантилов и го награждава с орден за храброст – 4 степен и орден “Свети Александър“-4 степен с мечове .

След Сръбско-българската война -1885 г., капитан Тантилов е назначен за военен комендант на столицата и член на главния военен съд . Офицерската му кариера преминава през редица командни длъжности. Последователно командва 2- ри и 3-ти артилерийски полкове .

На 1 април 1887 г. е повишен в чин майор и назначен за инспектор на артилерията на българската армия. На 18 август 1891 г. е повишен в чин подполковник, а през 1893 г. поради личен конфликт с княз Фердинанд си подава оставката, напуска армията и преминава в запаса.

Князът споделя с министър-председателя Стефан Стамболов и военния министър, полковник Сава Муткуров, оплакването на един търговец от еврейски произход, че майор Тантилов му е поискал голяма комисионна при сключването на сделка за доставка на артилерийски впрегатни коне и заявил, че „по-голям хайдук от него в Българската армия няма”.

През 1898 г. отново е назначен на служба, като командир на артилерийско отделение . От 1898 до 1904 г. е командир на планински артилерийски полк. На 1 януари 1904 г. е повишен в чин полковник . През 1907 г. е назначен за командир на 7 –ми артилерийски полк. През 1908 г. завършва с отличен успех Генералщабната военна академия в Торино, Италия. От 1908 до 1912 г. изпълнява длъжността главен инспектор по въоръжението в армията.

През 1912 г. се създава Балкански съюз, в който влизат Сърбия, България, Гърция и Черна гора. В този съюз нашата страна е решаваща военнополитическа сила. Тя свиква под знамената си 600 хилядна армия с 1116 оръдия, много повече от колкото всички съюзници, взети заедно и изнася главната тежест на войната.

Основната задача на българската армия е да настъпи в Източна Тракия,да превзема Родопската област, да прекъсне връзката между Тракийския и Македонския оперативен театър на бойните действия и да действа в Македония с ограничени сили за съдействия на сърбите и гърците.

Турското командване съсредоточава срещу българите своята Източна турска армия в състав около 235 хиляди души под командването на Абдулах паша. Българското Главно командване насочва 2-ра армия на генерал Никола Иванов срещу Одринската крепост, 1-ва армия на генерал Васил Кутинчев в междината между Лозенградската и Одринската крепост, а 3-на армия на генерал Радко Димитриев срещу десния фланг на турската армия. Тази армия до началото на бойните действия остава неразкрита от турското военно разузнаване и внася истинско объркване в противника с удара си към Лозенград .

Полковник Петър Тантилов е назначен за началник на артилерията на 3-та армия. На 9 октомври пламват жестоки срещни боеве на авангардите на двете армии при селата Гечкенли, Петра, Селиолу, Ескиполос, в които българските войни обръща в паническо бягство турските низами.

Възхитен от героизма на българските пехотинци, руският военен кореспондент Немирович Данченко пише: ”При Ескиполос щикът превъзходно свърши своето. Суворовските чудо-богатири не биха извършили това по-добре, а скобелевци от 1877/1878 г. биха признали своите ученици за равни на себе си !”

Турската армия е обхваната от неудържима паника.Още в първите дни на войната пада силната Лозенградска крепост.За тази победа английският вестник “Дейли телеграф” пише: ”Превземането на Лозенград на седмия ден от началото на бойните действия е един от най-големите военни триумфи, които въобще военната история познава. Има нещо невероятно в този подвиг. Достатъчно е да се цитира известният немски генерал на турска военна служба фон дер Голц паша, който заявява, че за превземането на Лозенград ще бъде необходимо да се мобилизира първокласна армия и тя ще трябва да поддържа непрекъсната обсада на крепостта поне в продължение на три месеца”.

Командващият 3-та армейски турски корпус, отбраняващ Лозенградската крепост Махмуд Мухтар паша гледайки бягащите си войски завява тъжно: ”В цялата ни военна история не може да се намери друго такова бягство.”

При Люлебургас и Бунархисар 3-та армия заедно с 1-ва армия се изправят в грандиозен сблъсък с 1-ва и 2-ра Източни турски армии. След петдневни ожесточени бойни действия, българите вземат превес и разгромяват турците, които панически се отправят към Чорлу. В ръкопашните боеве, българските пехотинци проявяват мъжество и храброст . Дори и ранени,те отказват да напуснат бойния строй .

В тази битка генерал Радко Димитриев покрива своето име с неувяхваща слава и се проявява като бележит пълководец.За първи път във нашата военна история той командва фронтово обединение от две армии.

С високо бойно майсторство се прославя и началника на артилерията 3-та армия, полковник Петър Тантилов. Неговите артилеристи проявяват завидно хладнокръвие и точност при своята стрелба и имат голям принос за разгрома на турската армия.

Кореспондентът на английския вестник “ Дейли телеграф” пише по този повод: “ Никога не съм чувал такъв гръм от артилерия. Махмуд паша е концентрирал всичките си сили и той по численост надвишава българите. Нищо не помага. С една ловкост, която учудва всички, българската артилерия взема надмощие“.
За умелото командване на артилерията на 3-та армия, полковник Тантилов е награден с орден за храброст – 3 степен.

В последвалата Междусъюзническа война 1913 г. полковник Петър Тантилов воюва със своите артилеристи срещу сърбите при град Трън. След войната, на 8 септември същата година е повишен в звание генерал-майор и е назначен за началник на 5-та пехотна Дунавска дивизия .

През 1914 г. за втори път е уволнен от армията и преминава в запаса . При мобилизацията на Българската армия за участие в Първата световна война през септември 1915 г. той получава назначение на длъжността началник на 1-ва Софийска дивизиона област. След това е началник на Нишкия укрепен район до 1916 г. През 1916 година е назначен за началник на Главно тилово управление и инспектор в Главната квартира на Действащата армия. След това става български представител при военното управление в Румъния , а по-късно през 1918 г. е началник на Македонската военна област .

Участва, като представител на Царство България при подписването през 1918 г. на Брест-Литовския сепаративен мирен договор между Съветска Русия и държавите от Централните сили - България , Германия, Австро-Унгария и Османската империя, като достойно защитава целостта на североизточните български земи. След подписването на този договор, Русия се признава за победена и излиза от Първата световна война 1914-1918 г.

При демобилизацията на Българската армия, последвала поражението и в Първата световна война, е произведен в звание генерал-лейтенант. След това за трети път е уволнен от армията и окончателно преминава в запаса.

Генерал-лейтенант Петър Тантилов е кавалер на военния орден “За храброст”–3 степен, 2 клас, 4 степен, 2 клас , орден “ Свети Александър“ – 3 степен без мечове по средата , орден “ За военна заслуга “ – 3 степен на обикновена лента и орден “За заслуга “ на обикновена лента .

Генерал-лейтенант Петър Тантилов има големи заслуги за развитието на българската артилерия и издава много научни трудове по балистика и артилерийско дело, които с пълно право му спечелват огромна популярност всред войската. Особено ценни са издадените от него през 1889 г. “Правила за пристрелка и стрелба в артилерията“ , които се превръщат в настолна книга за младите български офицери в артилерията Наричан е още приживе “баща на българската артилерия” и основател на планинските артилерийски части в армията.

След Първата световна война е заподозрян в афери като главен интендант на армията, които уронват престижа му на изтъкнат военноначалник. Някои политици и журналисти наричат генерал-лейтенант Петър Тантилов - “баща на корупцията в Българската армия”.

Неговите далавери и безобразия по време на Първата световна война започват в Букурещ и свършват в Скопие. Обвиненията срещу него са събрани в един том от 350 листа. За твърде сериозни престъпления и грубо нарушаване на служебните си обязаности с користна цел, за колосални спекулативни сделки, извършени с една упорита престъпна воля” е осъден след войната, на 20 май 1920 година на 6 години строг тъмничен затвор, лишаване от гражданско права и да заплати на държавата 1 милион и 698 499 лева. След военния преврат на 9 юни 1923 г., извършен от Военния съюз, той е амнистиран .

Генерал-лейтенант Петър Тантилов е женен за Еленка Тантилова от чийто брак през 1886 г. се ражда дъщеря им Лида. Тя се омъжва за Венко Божаров.

Генерал-лейтенант. Тантилов и неговите братя подаряват на читалище „Васил Левски”-Карлово над 1150 книги притежание на рода и така възниква т.н. „Тантилова библиотека ”. След време тя е допълнена с още дарени книги от по-малките братя на генерала - инж. Васил Тантилов и доктор Христо Тантилов.

На 15 декември 1927 г. братя Тантилови учредяват за вечни времена фонд „Учител Матьо Тантилов”. Първоначално те внасят в Българска земеделска и кооперативна банка сумата 30 000 лева. На 2 май 1930 г., в чест на 100-годишнината от рождението на своя баща, братя Тантилови удвояват сумата. От лихвите на този капитал, ежегодно те определят награда от 2 000 лева за най-добрия ученик на гимназията завършил последния клас, 1 000 лева се дават помощ на читалище „В.Левски” – Карлово, 1 000 лева се дава помощ на църквата „Свети Николай”, а останалата сума се дава на трите най-бедни карловски семейства за Рождество Христово.

Братовчед на генерал-лейтенант Петър Тантилов е роденият в Калофер на 28 февруари 1874г.,генерал-майор Иван Тантилов, участник в Балканската и в Междусъюзническата войни, военен пълномощник на българската армия при австро-унгарския император през Първата световна война и флигел-адютант на цар БорисIII.

Генерал-лейтенант от запаса Петър Тантилов умира на 3 май 1937 година в София и е погребан с воински почести в софийските гробища.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 643
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#556 Мнение от Тайко » пет ное 19, 2021 5:15 pm

🇧🇬 "...Обичай Царя и Отечеството и бъди готов да умреш за тях, ако трябва!
Бъди юначен и правдив!
Пази оръжието в ред, тялото чисто, облеклото спретнато!
Не забравяй Бога!
Мирни жители не закачай, те ни поят и хранят!
Боят решава съдбата на Отечеството.
Сам умри и другаря си спаси!
Всякога бий, никога не отбивай: счупи ли се ножът, удряй с приклада, строши ли се прикладът, бий с юмруци; повредят ли се юмруците, захапи със зъби!
Който в бой умре, той вечно ще живее. Който остане жив, нему чест и слава!

...Юнаци, нека твърдо да вярваме, че за да победим, от смърт не трябва да се боим. Две смърти няма, без една не бива!”

🇧🇬 Полковник Дрангов

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 643
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#557 Мнение от Тайко » чет ное 25, 2021 11:02 pm

ГАЛЕРИЯ: ПЪРВОСТРОИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

На 25 ноември 1935 година в София умира генерал-лейтенант Иван Сарафов

доц.д-р Петър Ненков

През последните години у нас се развихри една недостойна и яростна кампания срещу български офицери, участвали в детронирането на княз Александър Батенберг, в бунта на офицерите-русофили или служили в руската армия. Те са заливани с помия и наричани „рубладжии и национални предатели.“ Ако ги изброя, ще се окаже, че това са едни от най-прославените български военноначалници, покрили във войните за национално обединение, знамената на командваните от тях части и съединения с неувяхваща бойна слава.

Един от тях е „бащата на българската конница“ и командир на първа конна дивизия в Първата световна война, генерал-лейтенант Иван Колев, участвал като юнкер във Военното училище в свалянето на княз Александър Батенберг от престола и конвоирането му до Дунава, откъдето е качен на кораб и прогонен от пределите на България. След извършения контрапреврат той заедно с юнкерите, участвали в това дело, е арестуван, разжалван и изпратен да служи, като войник в 3-ти пехотен Бдински полк. Какво и той ли е национален предател и рубладжия?

Един от тези бележити български военноначалници, служили в българската и руската армии и оставил ярки дири в тях със своята дейност, е генерал-лейтенант Иван Сарафов. Той е роден на 23 март 1856 г. в Търново. Брат е на политика Михаил Сарафов и доктор Георги Сарафов. Завършва Търновското класно училище и гимназия в Загреб. През 1876 г. постъпва, като доброволец в руската армия. Участва в Руско-турската война (1877-1878 г.), като опълченец в 10-та дружина на Българското опълчение. Назначен е за командир на взвод и е повишен в чин унтерофицер. През 1879 г. завършва Юнкерското пехотно училище в Одеса. На 12 април 1879 г. е произведен в звание - подпоручик.

След войната остава да служи в българската войска . На 30 август 1882 г. е повишен в звание поручик, а на 30 август 1885 г. - в звание капитан. Като офицер служи в милицията на Източна Румелия, в 6-та пеша Старозагорска дружина, след което е преместен в I-ва пеша Пловдивска дружина. Прехвърля се в Българската земска войска и служи в 17-та пеша Търновска дружина, 5-та пеша Тетевенска дружина, 2-ра Варненска дружина.

През Сръбско-българската война -1885 г. е командир на 8-ми пехотен Приморски полк, с който се сражава при Драгоман, Цариброд и Пирот. Участва в преврата на офицерите – русофили срещу княз Александър Батенберг на 9 август 1886 г., след което емигрира в Русия. През 1898 г. завършва Генералщабната академия на руската армия в Санкт Петербург.

След положителното решаване на офицерския емигрантски въпрос през 1898 година се завръща в България и постъпва в Българската армия. От 16 март 1900 до 19 септември 1902 г. е командир на 10-ти пехотен Родопски полк.

На 30 декември 1903 г. с указ № 83 е създадена 8-ма пехотна Тунджанска дивизия и полковник Сарафов е назначен за пръв неин командир. На тази длъжност остава до 1908 г. По време на Балканската война е командир на 3-та пехотна Балканска дивизия и е повишен в звание – генерал майор. Дивизията се бие храбро в сраженията при Лозенград и Чаталджа. Излиза в запаса през 1913 година.

След започването на Първата световна война постъпва в руската армия. Участва в бойните действия, като командир на 103-та пехотна дивизия. От 1 юли 1915 г. е назначен за командир на 101-ва пехотна дивизия, а след това командва 32-ри армейски корпус. На 3 юли 1915 г. е повишен в звание генерал-лейтенант от руската армия Излиза в запаса през 1917 г. След войната се завръща в България Умира на 79 години на 25 ноември 1935 година в София.

Награден е орден „За храброст”- III и IV степени, 2-ри клас, княжески орден „Св. Александър“- III степен, с мечове, народен орден „За военна заслуга “- III степен, с военно отличие, орден „Стара планина“ - I степен с мечове, посмъртно, руски орден „Св. Анна“- I степен, с мечове, руски орден „Св. Георги“ IV степен и руски орден „Св. Станислав.“
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 643
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#558 Мнение от Тайко » съб ное 27, 2021 9:40 am

НЯМА ДА ЗАБРАВИМ, НЯМА ДА ПРОСТИМ!!! ДОЛУ НЬОЙ!!!

27 ноември е датата,на която България беше нарязана на парчета от така наречените Велики сили.Тези, които сега са водещи в ЕС, те са същите!
Същите, които тогава говореха за мир и справедливост оставиха близо 2 млн. българи откъснати от родината си.
Пред погледа на европейските миротворци тези българи бяха подложени на геноцид, избивани, измъчвани, вкарвани в лагери и затвори само заради българската си идентичност, което продължава и до днес!

През ПСВ, България се сражава, за да освободи неосвободените си територий, тя не се бие за да завладява нови, тя се бие за да освободи своите сънародници...
Това обаче е наказано от така наречените Велики сили, които не се претисняват да ограбват чужди държави, да мачкат техните народи,да ги експлоатират...
България обаче няма право да освободи своите братя,така смятат Франция, Англия и другите...
Разбираем е техния страх... Защото България разби "великите" им армий по всички бойни полета Дойран, Тутракан, Добрич, Криволак, Лерин, на Червената стена и при река Черна, на Каймакчалан, позволили си да стъпят на свещенната Българска земя!



ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ - ЖИВ Е БЪЛГАРСКИЯТ БОГ!

27 ноември 1919 година.
Подписан е Ньойският мирен договор.

Клаузите за България са потресаващи. Чуждестранни дипломати са втрещени от диктата, наложен ни с този договор. Коментират помежду си, че този договор ще доведе до неминуемата гибел на България и ще се преустанови съществуването й като самостоятелна и независима държава.

Представителите на Англия не крият огромното си желание да накажат жестоко тези, които няколко месеца по-рано, в битката при Дойран, са нанесли най-тежкото поражение на британската армия в нейната история, въпреки многочисленият й превес на бойното поле.

От страната ни, съгласно клаузите на договора, са откъснати изконни български територии с над 2 милиона българско население. Подложени на варварски геноцид, стотици хиляди българи от тези земи потеглят към останалите неокупирани територии на България. Пристигат с по една бохча багаж и къшей хляб. Обречени на глад и мизерия. Държавата не е в състояние да помогне на бежанците, тъй като финансовите задължения, които са й наложени са убийствени.

Сумата на репарациите е 2,25 милиарда златни франка. Тази сума е умопомрачителна за онези времена и се равнява на 22% от цялото ни национално богатство! Договорените вноски по изплащането на репарациите възлизат на 55% (петдесет и пет процента!!!) от целия годишен държавен бюджет по това време. Подобно съотношение на репарациите е без аналог в световната история!

Освен това това България трябва да предаде на страните победители и 33 000 овце, 13 500 крави, 12 500 коня, 2 500 мулета, 9 200 вола и 125 бика.

България трябва да предостави и 50 000 тона въглища, което се равнява на пълният производствен капацитет на минната ни промишленост за 5 години!

Никой в Европа не се е съмнявал в това, че при подобни условия държава не може да съществува... Очаквало се, че България ще престане да съществува като самостоятелна и независима държава. Очаквало се, че България ще рухне и ще бъде разпарчетосана...

За да се избегне военен отпор срещу изпълнението на клаузите, договорът предвижда и почти пълно разформироване и разоръжаване на българската армия.

България е парализирана от Втората национална катастрофа...

След като излиза от войната с над 115 000 убити мъже и десетки хиляди осакатени военноинвалиди...
Обществеността в България е шокирана. Народът не може да повярва, че Великите сили са откъснали още парчета от снагата на Отечеството. Народът не може да повярва, че държавата ни няма да има дори армия...

Притеснени и уплашени, хората започнали да излизат по улиците и да търсят утеха един от друг... Така се стига и до възникналото спонтанно шествие срещу Ньойския договор. Събралият се народ решава да тръгне към дома на патриарха на българската литература, към дома на народния поет Иван Вазов. Хилядното множество искало да чуе думи за кураж и утеха от своя духовен водач.

Част от словата на Иван Вазов пред унилото множество са най-силният завет, който той ни е оставил:
„Братя, българи! С бодър дух трябва да посрещнем ударите на съдбата, без да се отчайваме, без да изпадаме в униние… Да бъдем всички убедени, че ще превъзмогнем нещастието си и ще създадем наскоро една нова, единна и мощно духовна България!
Не се отчайвайте!…
Жив е българският Бог!“

Словата на Вазов са пророчески. България не само не изчезва като държава, както са предвидили надменните Велики сили, но обединеният и вдъхновен народ наистина създава една нова, единна, мощна и духовна България!

След само 20 години България е сред водещите икономики в Европа с брутен вътрешен продукт, който е съпоставим с този на Италия и Испания.

Сърбия - страна победител в Първата световна война е с брутен вътрешен продукт, който е 1/3 от българския.

Румъния - страна победител в Първата световна война е с брутен вътрешен продукт, който е четири пъти по-малък от българския...

Да, България оцелява и се възражда след опустошителната национална катастрофа.

Защото народът е вярвал, че българският Бог е жив!...

Днес отново сме след катастрофа.
Тотална и опустошителна национална катастрофа.
Безкрайно продължаващата катастрофа, която наричаме Преход!
Ще оцелеем ли след нея?
Ще се възродим ли отново?

Да!
Защото ЖИВ Е БЪЛГАРСКИЯТ БОГ!
И той ще е жив, докато вярваме в себе си.

27 ноември 2019 год.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Отговори