Българска бойна слава.

Минало, Настояще, Бъдеще, Политика
Отговори
Съобщение
Автор
Тайко
Мнения: 29
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Българска бойна слава.

#1 Мнение от Тайко » нед май 26, 2019 6:40 pm

На 26 май 1917г. по време на Първата световна война в бой и при френски артилерийски обстрел в околностите на кота 1050, в завоя на река Черна (Южния фронт в Македония) пада убит легендарният български вожд Борис Стоянов Дрангов. Един от най-великите, смели и храбри български военни. Български офицер (полковник) и военен педагог. Жертвал живота си в бой за България.

Шрапнелът от падналия до него снаряд разкъсва крака му, което води до тежка кръвозагуба. По-късно същата вечер умира от раните си. Последните думи на подполковник Борис Дрангов са също толкова вдъхновяващи колкото и делата му приживе:
“Колко много исках още да служа на България“.
По време на славното Илинденско-Преображенско въстание в бунтовната 1903г. Дрангов напуска военната служба и заминава за Македония заедно с други офицери, където събира чета от 120 души, която се подвизава в планината Плавица, Кратовско. През Балканската война (1912-1913) е началник на щаба на 1-ва бригада от 1-ва пехотна дивизия. Печели славни победи - при Гечкинли (22 октомври 1912), Чаталджа (17 ноември 1912), Одрин (13 март 1913), Селиолу, Ескиполос и Петра. При овладяването на Селиолу лично предвожда една от дружините в атака. За проявения героизъм е награден с орден „За храброст“ IV степен. През Междусъюзническата война (1913) се сражава със сърбите при връх Бубляк. През Първата световна война (1915-1918), като командир на полка, от дивизията, която е съставена почти изцяло от необучени българи от Македония, Дрангов успява за кратко време да го подготви и да направи от него напълно боеспособна бойна единица. Участва в боевете при Калиманци, Кочани и Щип. На 25 ноември 1915г. с нощна атака под неговото ръководство е превзето село Градец.
Той е роден на 3 март (15 март нов стил) 1872г. в Скопие в семейството на Стоян и Гюрга Дрангови. Баща му е богат търговец на дървен материал. Завършва пети клас на българското педагогическо училище в родния си град с отличен успех. През 1891г. е приет във Военното училище в София и със заповед №102 от 11 юли е зачислен към 1-ва юнкерска рота.
През 1894г. след конфликт със строеви офицер със заповед №63 от 10 юни старши портупей-юнкер Дрангов е освободен, разжалван и приведен в 3-ти конен полк в Пловдив. Няколко месеца по-късно на 11 октомври със заповед №112 наказанието му е отменено и той продължава образованието си във Военното училище. На 1 януари 1895г. е произведен в първия офицерски чин - подпоручик и назначен за младши офицер в 3-ти конен полк в Пловдив. На 21 януари 1893г. със заповед №3 е назначен за младши офицер в четвърти ескадрон на 2-ри конен полк в Лом. На 1 януари 1899 година със заповед №2 е произведен в чин поручик.
В Лом младият офицер се запознава с Райна Денкова Попова - дъщеря на Денко Николов Попов от село Мало Нагоричене - четник на дядо Ильо войвода, участвал в Сръбско-турската война (1876). През Руско-турска война (1877-1878) влиза с отряда на генерал Йосиф Гурко в София. Участвал в Илинденско-Преображенското въстание (1903) и в Балканската война (1912 - 1913) като опълченец. Райна и Борис се женят, имат 5 деца, едно от които - Кирил Дрангов е виден деец на ВМРО.
На 17 август 1903г. от Кюстендил той изпраща писмо на съпругата си, в което пише:
„ ...В тоя тържествен миг, аз, без да се колебая, поставям Отечеството по-високо от семейството, неговата доброчестина по-горе от нашите лични блага... “
През 1904г. като поручик във 2-ри конен полк е командирован в Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург, Русия, като междувременно на 3 януари 1905г. е произведен в чин ротмистър. През 1907г. завършва академията с отличие и се завръща в България, за да продължи службата си в армията - 6-ти пехотен, а след това в артилерийски полк. За кратко време е назначен за преподавател в Школата за запасни подпоручици в Княжево, а след това е ескадронен командир в 10-и конен полк в Шумен. На 4 септември 1910г. е произведен в чин майор и е назначен за преподавател по тактика във Военното училище в София. През този период започва да пише във военни издания, предимно в списание „Народ и армия“.
В годините 1910-1912 година майор Дрангов заедно с подполковник Александър Протогеров, майор Петър Дървингов и подполковник Климент Кръстев застава начело революционната група от дейци, принадлежащи към бившия Върховен комитет.
През Междусъюзническата война (1913) се сражава със сърбите при връх Бубляк. Поради критичните си статии за военния министър генерал Иван Фичев и инспектора на кавалерията генерал Александър Танев е даден под съд. Делото започва да се разглежда на 18 февруари 1914г. в Пловдивския военен съд. На 25 февруари Дрангов е оправдан, но пловдивският военен прокурор касира делото и на 12 март го представя на Главния военен съд в София. Още на 16 април делото срещу него е подновено. Негови доброволни защитници са юристът професор Моллов и о.з. полковник Топалов. Присъдата отново е оправдателна, но Дрангов изпада в немилост, повишаването му в чин умишлено се забавя и той е изпратен да служи в редица градове в провинцията. На 19 февруари 1915г. със заповед, която влиза в сила от 15 февруари, е произведен в чин подполковник. На 2 септември 1915г. със заповед №420 се сформира 11-а пехотна дивизия - наследник на Македоно-одринското опълчение. В състава на дивизията влизат 1 артилерийски и 6 пехотни полка, а подполковник Дрангов е назначен за началник на 5-и македонски полк.
През февруари-март на 1916г. полкът се намира източно от Петрич. Там по идея на Дрангов (в землището на днешното село Дрангово) през този период се изгражда паметник-чешма на загиналите войници и офицери от 5-ти пехотен македонски полк, върху която е изписан следният надпис:
"1916
на
ПАДНАЛИТѢ ЮНАЦИ
от 5 пѣх. Македонски полкъ"
Големите жертви, които дава офицерския състав на армията, налага през месец май 1916г. да се създаде Школа за запасни подпоручици в Скопие. На 15 май за началник на школата е назначен подполковник Дрангов. Така той напуска редиците на 5-и македонски полк и заминава за родния си град. На 17 май школата е тържествено открита и в нея постъпват 1053 младежи. Там Дрангов се ползва с изключителен авторитет, благодарение на изключителното си ораторско майсторство, откритостта, чистосърдечността и личния пример, който винаги дава. Големият български писател Чудомир пише в спомените си за Борис Дрангов:
"Още щом ни посрещна, щом се яви пред нас, подполковник Дрангов ни грабна и покори. Висок, строен, опънат като струна, със сини очи, които магьосват, той сякаш непрестанно гореше. И какъв изключителен оратор... Голям педагог, сърцевед, когото чувствувахме повече като добър баща, отколкото началник... Неизброими качества на човек, войник и вожд притежаваше Дрангов и мъчно биха се изброили в това тясно място, но начело на всички стоеше без съмнение личният пример."
Школниците са произведени в чин на 17 септември, като успешно завършват 876 души. На 21 септември 1916г., след като школата е закрита, Дрангов заема длъжността началник-щаб на 1-ва пехотна дивизия и близо 6 месеца е по бойните полета на Добруджа в кампанията срещу Румъния.
На 18 март 1917 г. поема командването на 9-ти пехотен пловдивски полк от 2-ра пехотна дивизия. Отбранява участъка от кота 1020 до завоя на река Черна (Южния фронт).
На 26 май 1917г. при артилерийски обстрел, подполковник Дрангов е тежко ранен и по-късно вечерта умира от раните си. Погребан е в двора на църквата „Свети Димитър“ в Скопие, но по-късно сръбските власти преместват костите му в градското гробище. В негова чест котата се преименува в „Подполковник Дрангов“. На 20 юли 1917г. посмъртно е повишен в чин полковник.
В чест на Борис Дрангов три български населени места носят името Дрангово. На Борис Дрангов е кръстен и Дрангов връх в Брезнишките възвишения на остров Гринуич в Антарктика.
През 2007г., по инициатива на историка Рада Банялиева, на мястото, където са били казармите на 9-ти пехотен пловдивски полк в Пловдив, е издигнат паметник в чест на Дрангов. Той е открит на 31 май 2007г. и е дело на скулптура Атанас Карадечев. Монументът е във формата на щик, изработен от мрамор и метал с височина 9 метра.

На гроба на Борис Дрангов в Скопие редовно се провеждат възпоменания в присъствието на посланика на България в Република Македония и местни македонски българи.

„…В тоя тържествен миг, аз, без да се колебая, поставям Отечеството по-високо от семейството, неговата доброчестина по-горе от нашите лични блага…“
Полковник Борис Дрангов
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Тайко
Мнения: 29
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#2 Мнение от Тайко » чет май 30, 2019 11:58 pm

На 30 май 1941г. по време на Втората световна война капитал Иван Томов спасява гр. Пирея /Гърция/ от разрушение, а жителите от сигурна смърт.

На 02 май корабът „Княгиня Мария-Луиза“ отплава от Варна към Солун, където товари провизии. После ги разтоварва в Пирея и отново товари в Солун. При разтоварването обаче в Пирея на 30 май избухва пожар в трюм на кораба, вероятно причинен от диверсия. Екипажът, въпреки помощта на пожарникарите от Пирея и Атина, не успява да загаси пожара.
Хипотезите как е възникнал са много. Най-налаганата е, че е това е акт, подготвен от активистите на съпротивата. Пирея е на ръба на унищожението. На кея има 6000 тона боеприпаси. Ако се взривят, верижната реакция ще предизвика апокалипсис. На "Княгиня Мария Луиза" е обявена тревога. Целият екипаж се хвърля да гаси. Четири пожарни коли охлаждат парахода отвън. Напразно. Огнените езици пълзят към хамбара с бомбите. Корабът вече е обречен, а за да се спаси градът, той трябва да бъде потопен на място. За това обаче е нужен поне час. Капитанът Томов не е сигурен, че има това време. И тогава той прави най-трудния си избор. Нарежда на палубата да останат само помощниците и машинистите за маневра. Всички останали бързо да слязат на брега. Два гръцки влекача издърпват горящата крепост. Томов брои секундите. Корпусът на огромния съд се тресе. Той е вече на километър навътре в морето. Опасността за града силно е намаляла. Следва втора заповед: Всички да напуснат. Сам ще продължи да води кораба. Отписал е живота си.
Мощен взрив събаря надстройките на офицерската столова. Под развалините й остава първият помощник Георги Бобев. Със счупен крак Веселин Георгиев /Фоса/ успява да се прехвърли през борда. Спасение във водата намират кормчията, въглищарят и третият помощник Йордан Чолаков.
Следяат две мощни детонации, които разтърсват кораба и го разцепват на две.
Кап. Томов е български морски офицер и капитан на гражданския параход „Княгиня Мария-Луиза“ – първия български океански кораб. Има скромен произход. Записва през 1914г. да учи във Военноморското училище във Варна, а след 3-ти курс е изпратен във Фленсбург, Германия да следва за корабен офицер.

Поклон пред саможертвата на големия БЪЛГАРИН!
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Тайко
Мнения: 29
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#3 Мнение от Тайко » пет юни 07, 2019 11:47 pm

Български войник от Добруджа в пълно бойно снаряжение, сниман преди да замине на фронта за участие в Балканската война. Вероятно е от някой от полковете на 4-та Преславска дивзиия на 3-та Българска армия.🇧🇬
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Тайко
Мнения: 29
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#4 Мнение от Тайко » ср юни 12, 2019 12:01 am


Тайко
Мнения: 29
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#5 Мнение от Тайко » пон юни 17, 2019 1:02 pm

На 16 юни (стар стил) 1913 г. в отговор на сръбските репресии над българите в Македония, с цел да респектират бившите си съюзници, две от петте български армии настъпват срещу сърби и гърци. Започва Междусъюзническата война.

СЪЮЗНИЦИ - РАЗБОЙНИЦИ !
текст на Любомир Бобевски

Поехме ний ръка на брат,
У вас душа се крила ад,
Привичка на разбойник стар,
Погазил име, чест, олтар!
Съюзници - разбойници,
Коварни, подли и без срам,
Обрахте ни, ограбихте
Отечествения наш храм!
Не хора сте, демони вий,
У вас престъпността се крий,
Загнездила се здраво днес;
Вий рожба сте на злоба, бес!
За сатанинския ви план
О, подла, завистлива сган,
Помнете, сметка ний държим
И люто ще си отмъстим!
Снимка на Войните на България.

Тайко
Мнения: 29
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#6 Мнение от Тайко » нед юли 14, 2019 9:19 pm

Ножот

Отново Ножот с нож сече
съня ми в тези тихи нощи!
Дали прокоба зло тъче
или съвеста ме гложди?

Сънувам родни небеса
със два върха подпрени:
eдиният потънал в светлина,
а другия – в мъгли стаени!

На Шипка Вечността пламти,
на Ножот – тя едвам мъжди!
Равни сте във нашите души,
но различни вашите съдби!

На Ножот чужденец се поклони,
а свои те оставиха в забрава!
Кому е дълг да оцени
по чест безсмъртната ти слава?

1992, Иван Грудев

На 14 юли 1907 г. се състои легендарната битка на връх Ножот. Над 200 български юнаци се сражават с 3000 турска военна част. Накрая останалите живи четници се самоубиват.

Вечна им памет и слава!
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Отговори