Папирусът на Уесткар и магичните истории на Старото царство
https://cloud.mail.ru/public/2fGf/FYy3mTUmk
Цар Калоян - победителят на латините
https://cloud.mail.ru/public/9hxb/umeSRtRTz
Нашите създатели - Нибиру и Анунаки
https://cloud.mail.ru/public/BHRb/xC7jF2ibp
25 модерни изобретения с древни корени
https://cloud.mail.ru/public/2BTk/4UtdyXMUV
Тракийският орфизъм – най-древното религиозно учение по българските земи
https://cloud.mail.ru/public/L83v/HLSCoYAMM
БЪЛГАРСКА ОРДА – 1938
https://cloud.mail.ru/public/9UR2/ognxjxNEe
Минало незабравимо...
-
borislav min4ev
- Мнения: 661
- Регистриран на: ср апр 08, 2015 9:30 pm
-
borislav min4ev
- Мнения: 661
- Регистриран на: ср апр 08, 2015 9:30 pm
-
borislav min4ev
- Мнения: 661
- Регистриран на: ср апр 08, 2015 9:30 pm
-
borislav min4ev
- Мнения: 661
- Регистриран на: ср апр 08, 2015 9:30 pm
Странджа
Главната светица в Странджа е Марина. Тя е господарка на
змиите и на животните и е наричана повсемес
т
но "висия",
Славянизираното "висия" е съхранило по необикновено, дори бих казал
поразително убедителен начин тра
кийското субстратно име, което се
среща в лични легендарни имена, като споменатия основател на
Бизантион
-
Константинопол Бузас (Вузас) Бизас (Визас), както и в
топонимите. Извън посочения, запазен в старогръ
ц
ското Бизантион, тук
спадат и днешните Виза, Визи
ца, Урдовиза и подобни, а така също и
античното тракийско Визоне (дн.
Каварна). Този топо
-
антропоним
принадлежи към кръга на тракийските царско
-
жречески имена, каквито са
гетите, бесите, одрисите, той, ще рече, обозначава онзи пръв род, който
властвува и п
оддържа субектите на централния обред за една вярваща
общност:
гетите
са жреците на Залмоксис, чието
божеско име вероятно се
съдържа в наименованието на Странджа или на крайбрежната
й
част
Салмидесос, бесите са жреците на Дионис, одрисите
-
на Аполон и т.н
.
Явно е, че визи
-
те в тракийската древност ще бъдат жреците на великата
богиня
-
майка
,
християнизирана
в света Марина. Ако името на светицата
може да се изведе от тракийски език
,
какъвто вариант съществува, то ще
означава "вода, голяма вода", каквато е вер
оятната етимология на името
на реката "МАрис", славянизирано в Марица. При славянизацията,
прочее; името на великата тракийска богиня
-
майка е било възприето като
"вода", понеже водата е първичен
космогоничен елемент, оплождаща
сила, идентификация на всераждащата и всесъздаваща богиня
-
земя.
Марина обитава пещера и държи там всички животни, според местното
поверие, които надзирава и заключва. Водата която тече в пещерата, е
тъкмо спермата, която се
влива в утробата на великата майка
-
земя, но и
благодатната течност очищението, благодарение на което богинята майка
може и сама да забременее, за да роди първия си син (слънцето или
космоса).
Веднъж годишно, какъвто е например случаят с обреда в пещерата
и
край нея, посветена на света Марина пр
и с. Сливарово до Малко Търново
,
ергени и моми участвуват заедно в нощното тайнство на зачатието в
пещерата
-
утроба. Този обичай на предбрачно общуване е чисто тракийски.
Там, в пещерата хтоничното(земното) начало се с
лива със слънчевото
(соларнот
о). Това е запазено и в песните
: МАрина е заченала след като
майка и помолва Слънцето да и даде чудотворна билка. Условието на
слънцето е, ако се роди момиче да бъде негово. В по
-
усложнения вариант
заченалата девствена Марина е
сестра на Слънцето или на свети Илия.
В
това си качество Марина е и първата жрица на божеството, жрица
-
магьосничка.
Върху иконите е изобразявана със змии
(хтоничен атрибут) във
вдигнатите си ръце, с брадва готова да убие змея или змията,
а и със змия в
пр
естилката
си
. Марина за това е и лечителка по многобройните си
параклиси.
Цели родове е българският дял на Странджа се именуват "висии".
Техният старейшина поддържа определен обред, като организира "панагир"
в чест на почитания светец, когото нарича "Свет
ок", и му приготвя
общоселски курбан. Сега разбира се, тези "светци" могат да бъдат различни,
сред тях е дори и "свети Дух", който се почита от "висията" на село
Заберново край Малко Търново. "Панагирът"
и курбанът се разиграват в
деня на светеца. Всяко съмнение за достоверността на живата старина
може напълно да изчезне, ако посетителят види това празненство
организирано и ръководено от "висията" на село Заберново пред
полуразрушения тракийски долмен край
селото, който се тачи като параклис
(свето място). Древния паметник е поддържан и днес със свещи, а в него е
вграден и случайно намерен откъс от надпис на византийски, който е схванат
като свещен.
В задължението на "висии"
-
те влиза и целогодишното подръ
жане
3
на "манастирче"
-
то и на "светока". Най
-
разпространения
т
"светок" в
българския дял на Странджа е свети Илия. Неговият култ е познат и в Сакар,
и в Източните Родопи, и във всички закътани планински места. Той изглежда
здраво свързан с тракийската мегал
итна (скална) култура. Съгласно
тракийското вярване изповядано в условията на тези каменни паметници,
царят
-
жрец периодически се възражда. Всяка година , за да изпълни
основния обред, той се изкачва на връх, където сам изповядва слънчевия
култ т.е. идентиф
ицира се със сина на великата богиня майка. Тракийските
мегалитни (скални) светилища пръснати в Странджа, особено онези с
издълбани стъпала в скалата и с жертвени ями (т. нар. Басейнчета) са
именно места за самото изповядване на култа чрез жертвоприношение
на
свещенно животно (бик, овен, козел,в старината и кон). В литературата е
предположено, че съшествува пряка връзка между фолклорния епически
герой Марко и тракийската божеска персонификация на сина на великата
богиня
-
майка, която е най
-
известна под името
"Орфей".
Често срещащите
се в планината "марко камъни" са типични древни "орфически светилища".
Главният момент в обредната действителност на празника и на
цялата митология на свети Илия е неговата обиколка на небето.
"Светокът"
обикаля следователно кос
моса с колесница, в която са впрегнати четири
коня или елена.
Това се репродуцира на земята от самия цар
-
жрец. В
странджанския фолклор тези обиколки са дълбоко съхранени. Най
-
популярна е родолюбивата легенда за "момата, залюбена от султана". След
смени на
конете, тази мома достигнала залива при Урдовиза (дн. Атлиман
при село Китен) и успяла да "огради" с еднодневен бяг днешната Хасекия на
север от Босна. Обредната обиколка се възпроизвежда легендарно и в
заораването в кръг, което е запазено в легендите за о
сноваването на Виза и
с. Визица, на Дебелт и на селата Калово, Заберново и Граматиково в
Малкотърновския район. Според легендата двама братя близнаци с два
вола близнака до първи петли изорали кръг с рало, направено от тях самите
през същата нощ.Символични
ят образ на Слънцето върху земята и
символичната защита срещу врагове и болести. Броят на овчарите в
странджанските легенди се мени от двама до двадесет, но те винаги са
близнаци, синове на самото Слънце.Тук, прочее, може да се наблюдава,
понеже тази леген
да продължава да се играе, най
-
древният пласт на индо
-
иранските вярвания от Индия до Стара Гърция (близнаците там
известни
по литературни данни като ашвики и диоскури).
змиите и на животните и е наричана повсемес
т
но "висия",
Славянизираното "висия" е съхранило по необикновено, дори бих казал
поразително убедителен начин тра
кийското субстратно име, което се
среща в лични легендарни имена, като споменатия основател на
Бизантион
-
Константинопол Бузас (Вузас) Бизас (Визас), както и в
топонимите. Извън посочения, запазен в старогръ
ц
ското Бизантион, тук
спадат и днешните Виза, Визи
ца, Урдовиза и подобни, а така също и
античното тракийско Визоне (дн.
Каварна). Този топо
-
антропоним
принадлежи към кръга на тракийските царско
-
жречески имена, каквито са
гетите, бесите, одрисите, той, ще рече, обозначава онзи пръв род, който
властвува и п
оддържа субектите на централния обред за една вярваща
общност:
гетите
са жреците на Залмоксис, чието
божеско име вероятно се
съдържа в наименованието на Странджа или на крайбрежната
й
част
Салмидесос, бесите са жреците на Дионис, одрисите
-
на Аполон и т.н
.
Явно е, че визи
-
те в тракийската древност ще бъдат жреците на великата
богиня
-
майка
,
християнизирана
в света Марина. Ако името на светицата
може да се изведе от тракийски език
,
какъвто вариант съществува, то ще
означава "вода, голяма вода", каквато е вер
оятната етимология на името
на реката "МАрис", славянизирано в Марица. При славянизацията,
прочее; името на великата тракийска богиня
-
майка е било възприето като
"вода", понеже водата е първичен
космогоничен елемент, оплождаща
сила, идентификация на всераждащата и всесъздаваща богиня
-
земя.
Марина обитава пещера и държи там всички животни, според местното
поверие, които надзирава и заключва. Водата която тече в пещерата, е
тъкмо спермата, която се
влива в утробата на великата майка
-
земя, но и
благодатната течност очищението, благодарение на което богинята майка
може и сама да забременее, за да роди първия си син (слънцето или
космоса).
Веднъж годишно, какъвто е например случаят с обреда в пещерата
и
край нея, посветена на света Марина пр
и с. Сливарово до Малко Търново
,
ергени и моми участвуват заедно в нощното тайнство на зачатието в
пещерата
-
утроба. Този обичай на предбрачно общуване е чисто тракийски.
Там, в пещерата хтоничното(земното) начало се с
лива със слънчевото
(соларнот
о). Това е запазено и в песните
: МАрина е заченала след като
майка и помолва Слънцето да и даде чудотворна билка. Условието на
слънцето е, ако се роди момиче да бъде негово. В по
-
усложнения вариант
заченалата девствена Марина е
сестра на Слънцето или на свети Илия.
В
това си качество Марина е и първата жрица на божеството, жрица
-
магьосничка.
Върху иконите е изобразявана със змии
(хтоничен атрибут) във
вдигнатите си ръце, с брадва готова да убие змея или змията,
а и със змия в
пр
естилката
си
. Марина за това е и лечителка по многобройните си
параклиси.
Цели родове е българският дял на Странджа се именуват "висии".
Техният старейшина поддържа определен обред, като организира "панагир"
в чест на почитания светец, когото нарича "Свет
ок", и му приготвя
общоселски курбан. Сега разбира се, тези "светци" могат да бъдат различни,
сред тях е дори и "свети Дух", който се почита от "висията" на село
Заберново край Малко Търново. "Панагирът"
и курбанът се разиграват в
деня на светеца. Всяко съмнение за достоверността на живата старина
може напълно да изчезне, ако посетителят види това празненство
организирано и ръководено от "висията" на село Заберново пред
полуразрушения тракийски долмен край
селото, който се тачи като параклис
(свето място). Древния паметник е поддържан и днес със свещи, а в него е
вграден и случайно намерен откъс от надпис на византийски, който е схванат
като свещен.
В задължението на "висии"
-
те влиза и целогодишното подръ
жане
3
на "манастирче"
-
то и на "светока". Най
-
разпространения
т
"светок" в
българския дял на Странджа е свети Илия. Неговият култ е познат и в Сакар,
и в Източните Родопи, и във всички закътани планински места. Той изглежда
здраво свързан с тракийската мегал
итна (скална) култура. Съгласно
тракийското вярване изповядано в условията на тези каменни паметници,
царят
-
жрец периодически се възражда. Всяка година , за да изпълни
основния обред, той се изкачва на връх, където сам изповядва слънчевия
култ т.е. идентиф
ицира се със сина на великата богиня майка. Тракийските
мегалитни (скални) светилища пръснати в Странджа, особено онези с
издълбани стъпала в скалата и с жертвени ями (т. нар. Басейнчета) са
именно места за самото изповядване на култа чрез жертвоприношение
на
свещенно животно (бик, овен, козел,в старината и кон). В литературата е
предположено, че съшествува пряка връзка между фолклорния епически
герой Марко и тракийската божеска персонификация на сина на великата
богиня
-
майка, която е най
-
известна под името
"Орфей".
Често срещащите
се в планината "марко камъни" са типични древни "орфически светилища".
Главният момент в обредната действителност на празника и на
цялата митология на свети Илия е неговата обиколка на небето.
"Светокът"
обикаля следователно кос
моса с колесница, в която са впрегнати четири
коня или елена.
Това се репродуцира на земята от самия цар
-
жрец. В
странджанския фолклор тези обиколки са дълбоко съхранени. Най
-
популярна е родолюбивата легенда за "момата, залюбена от султана". След
смени на
конете, тази мома достигнала залива при Урдовиза (дн. Атлиман
при село Китен) и успяла да "огради" с еднодневен бяг днешната Хасекия на
север от Босна. Обредната обиколка се възпроизвежда легендарно и в
заораването в кръг, което е запазено в легендите за о
сноваването на Виза и
с. Визица, на Дебелт и на селата Калово, Заберново и Граматиково в
Малкотърновския район. Според легендата двама братя близнаци с два
вола близнака до първи петли изорали кръг с рало, направено от тях самите
през същата нощ.Символични
ят образ на Слънцето върху земята и
символичната защита срещу врагове и болести. Броят на овчарите в
странджанските легенди се мени от двама до двадесет, но те винаги са
близнаци, синове на самото Слънце.Тук, прочее, може да се наблюдава,
понеже тази леген
да продължава да се играе, най
-
древният пласт на индо
-
иранските вярвания от Индия до Стара Гърция (близнаците там
известни
по литературни данни като ашвики и диоскури).
-
borislav min4ev
- Мнения: 661
- Регистриран на: ср апр 08, 2015 9:30 pm
Re: Минало незабравимо...
Мистериозната карта на османския адмирал Пири Рейс
https://cloud.mail.ru/public/25Zr/3uCDCktck
Над гробовете на българските царе видяхме
https://cloud.mail.ru/public/2BQE/yTShUjVrH
Русокастро – последната голяма средновековна победа на България
https://cloud.mail.ru/public/EWeR/4VyogC1Pc
https://cloud.mail.ru/public/25Zr/3uCDCktck
Над гробовете на българските царе видяхме
https://cloud.mail.ru/public/2BQE/yTShUjVrH
Русокастро – последната голяма средновековна победа на България
https://cloud.mail.ru/public/EWeR/4VyogC1Pc
-
borislav min4ev
- Мнения: 661
- Регистриран на: ср апр 08, 2015 9:30 pm
-
borislav min4ev
- Мнения: 661
- Регистриран на: ср апр 08, 2015 9:30 pm
-
borislav min4ev
- Мнения: 661
- Регистриран на: ср апр 08, 2015 9:30 pm
-
bester
- Мнения: 357
- Регистриран на: вт мар 03, 2015 9:52 pm
Re: Минало незабравимо...
Много добре е описан живота и ерархията на тъмните сили.
За радост ние 40% от дененощието сме със светлината.
За радост ние 40% от дененощието сме със светлината.