На тази дата през 1903г. в сражение с турците загива войводата на ВМОРО Йордан Силянов известен като Пиперката.
В Кичевско и Демирхисарско славата на един войвода още приживе надхвърля представите на легендарното. Йордан Пиперката е сред най-прославените революционери в песенния фолклор, съперничещ си в това отношение само с Гоце Делчев.
Йордан Силянов – Пиперката е роден на 23 юни 1870 г. в село Козица, Кичевско. Учи в Битолската гимназия, но не я завършва, тъй като семейството няма възможност да го издържа. До 1891 г. работи в хлебарница в Битоля, но след като ранява един грък, бяга при вуйчо си в София. В столицата, сред тамошните дейци, се увлича по революционното движение. Пиперката взима участие в четническата акция, организирана от Върховният македоно-одрински революционен комитет (1895 г.). Подвойвовода е на четата на Никола Геройски от с. Брезово. В Паланечко четата е обградена от турски аскер, води няколко часово сражение, след което се разпръсва, войводата Геройски е пленен, а Пиперката с още двама четници пробиват обръча и се изтеглят. На следващата година той се .завръща в родното си село и се присъединява към четата на Дуко Тасев. Две години по-късно по революционните дела е изпратен в София. Известна е свръзката му с Борис Сарафов, а когато последният застава начело на ВМОК, Пиперката е сред неговите поддръжници. Сарафов на няколко пъти му възлага да изпълни смъртни присъди срещу шпиони. Сред емиграцията в София остава известен със своята решителност и лют характер. За него се казва: „Станеше ли някое убийство, полицията отиваше най-напред него да търси в „Охридския хан” да види дали се касае до убийство на шпионин или не.”
През 1900 г. се завръща в Македония и се присъединява към четата на Никола Русински в родния си Кичевско-Демирхисарски край. През лятото на същата година Йордан Пиперката с другарите си съдействат за формирането на четническия институт в Крушево. На 17 декември 1902 г. четата му отсяда при секретаря – Сотир Кросонарот в с. Брезово. Същата вечер къщата е обсадена от турската милиция, начело с юзбашията. Пиперката с един изстрел успява да убие юзбашията, а димящата в стаята печка хвърля срещу струпалите се около него войници като по този начин в суматохата комитите си пробиват път. За въпросния сблъсък е написана народната песен „Огин го гори Брезово.”
На Смилевския конгрес 17–22 април 1903 г. Йордан Пиперката е избран заедно за делегат на Демирхисарския район. По главния въпрос за въстанието, битолският войвода Георги Попхристов пише, че Пиперката е непреклонен в позицията си, въстанието да бъде вдигнато възможно най-скоро, като в противен случай заявява, че сам ще вдигне своя район. След завръщането в своя район Пиперката полага грижи за масова подготовка. На решената дата – 20 юли (Илинден) кичевци и демирхисарци се вдигат срещу вековния поробител. Вечерта на 19 срещу 20 юли Пиперката планира да атакува и превземе турския гарнизон в с. Прибилци. Намеренията на въстаниците са узнати от турците и в селото се води няколко часово сражение, след което Пиперката с четата си се изтегля за с. Цер. През месец август в целия район се дават още няколко мащабни сражения в с. Карбуница и Кладник. Предвождащият турския башибозук в Битолския вилает – Бахтияр паша превзема Крушево, а на път за Кичево подпалва на 21 август с. Цер – най-голямото и богато българско село в областта, смятано за крепостта на Пиперката. На следващия ден – 22 август той се запътва към селото като минава през полята на с. Сълп, където четата му е обградена. След ожесточената схватка четата дава много жертви. В това сражение загива и войводата Йордан Пиперката. Турците не разбират, че е убит и четниците успяват да го пренесат до с. Велмевци, където по негова воля остава завинаги на възвишението, гледайки към Демирхисар – „любима негова околия”.
На 22 август 1916 г. по време на Първата световна война, гордата и величествена Първа Българска Армия РАЗГРОМЯВА сръбските нашественици и тяхната армия (Дунавската сръбска дивизия)!
Първа Армия е българска военна част формирана за действие основно в западно направление и защита при нападение от Сърбия.
Воюва в Балканските войни, Първата и Втората световна война.
Вечен поклон и вечна слава за всички величествени българи дали живота си за Отечеството
Да живее България!
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
английска страна 
Вечен поклон и вечна памет на чутовните герои дали всичко, включително и живота си за Освобождението на България от турско робство.
Да живее България!