Българска бойна слава.

Минало, Настояще, Бъдеще, Политика
Съобщение
Автор
Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 645
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#151 Мнение от Тайко » ср юни 17, 2020 2:30 pm

НА 17 ЮНИ 1945 ГОДИНА ЧАСТИТЕ НА ПЪРВА БЪЛГАРСКА АРМИЯ СЕ ЗАВРЪЩАТ ОТ ФРОНТА В СОФИЯ
доц.д-р Петър Ненков
Капитулацията на Нацистка Германия на 9 май 1945 година заварва българските войски достигнали до района на Клагенфурт в подножието на Австрийските Алпи, където те установяват контакт с частите на Осма британска армия.
Българските войски продължават да се сражават до 15 май с все още оказващите съпротива части на Вермахта и хърватските войски до пълния им разгром и вземане в плен. Първа българска армии допринася за освобождаването на Югославия, Унгария и Австрия
На 17 юни 1945 г. частите на Първа българска армия под командването на своя прославен командир, генерал.лейтенант Владимир Стойчев се завръщат в родината с победно развети бойни знамена.
ОФ власт и населението на столицата им устройва тържествено посрещане на площад „Лъвов мост” и засипват с цветя пътя на първоармейци .
От този паметен ден изминаха точно 75 години …



Днес се навършват 107 години от началото на Междусъюзническата война, наричана още Втора Балканска. Няма да разказвам за нея. Всеки може да прочете. Именно този епизод от новата ни история заби първите гвоздеи в ковчега на Българското Възраждане, сложи начало на унищожението на мечтите за национално величие и обрече на нещастия България и българите и до днес. Този ден трябва да ни е "обеца на ухото" и за друго - няма любов в политиката. Това, което руската империя направи в 1913 е много точен пример за жестоко и високомерно малтретиране. Изобщо няма да коментирам нейните тогавашни протежета и наши тогавашни съюзници Сърбия, Гърция и Румъния. Без нейната подкрепа тези балкански чакали никога нямаше да застанат срещу нас. Но...историята, казват, е да се учим от нея. А ние не се учим. Само като си представя що србомани и гъркофили има у нас днес и ми призлява. Що сиртаки и турбо фолк се лее....изобщо не коментирам наливащите много милиони евро "наши" летовници в гръцмулия.... Срамно е само дори и заради душите на десетките хиляди наши деди, загинали в битка срещу дедите на днешните срби и гръцмули...на същите, на които безродните им внуци се радват днес..... Аз пък казвам - Поклон пред Вас, смели Българи. Простете простотията на правнуците си... По- умният прощава! Бог да Ви прости! И дано отново някога имаме духа на Вашата България!
Нека не забравяме, че дълго преди България да атакува сърбите за да ги сплаши, същите имат таен договор с Гърция и извършват масови зверства в Македония, само и само да предизвикат България да удари първа!
Анри Пози: "Аз чувам още възклицанието на сръбския министър Веснич, в което се четеше триумф: "Най-сетне! Те са в нашите ръце!" Това беше през оная сутрин на 30 юни 1913 г.. когато пристигна в Париж новината, че българските части атакували сърбите.
Наистина "те бяха в техни ръце", както ние бяхме в ръцете на Бисмарк след телеграмата на Емс, когато българите, за които днес се питаме как са били дотолкова заслепени, че не са знаели толкова дълго време нищо за удара, който се замисляше срещу тях, си дадоха сметка, че са обкръжени като в пръстен от сръбско-гръцките войски, беше много късно.
Обаче боеспособността на техните войници беше толкова голяма, толкова пламенно беше желанието им да се освободят от обръча, който ги стягаше, че те щяха да победят, ако не ги беше съсипала намесата на румънците, които ги нападнаха в тил по предвидения план."

ПРОКЛАМАЦИЯ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
БЪЛГАРИ!
Днес, сряда, шестнадесети юний, хиляда деветстотин тридесет и седма година, в шест часа и четиридесет минути, в Престолния ни град София, Нейно Величество ИОАННА, Царица Българска и Принцеса Савойска, Наша августейша съпруга, с Божия помощ благополучно се освободи и роди отроче от мъжки пол, на което дадохме името СИМЕОН и титлата Княз Търновски.
Като обявяваме на Нашия възлюблен народ това щастливо за Нашия дом и за Българския народ събитие, призоваваме Нашите съотечественици да възнесат, заедно с Нас, топли молитви към Всевишния, да пази и закриля Нашия августейши син и Наследник на Българския престол и да му дари здраве, щастие и сполука във всичките му начинания и дела за благото, славата и щастието на нашето мило Отечество.
Издаден в Нашия дворец в София на 16 юни 1937 година.
На първообраза със собствената на Негово Величество ръка подписано
БОРИС III


"Всички отиват на война, стари и млади. Българите изпревариха дори французите по отношение на експлоатацията на човешки материал за целите на войната, които имат водеща роля в Европа по този въпрос, притискайки 14% от населението в техните военни рамки. Българите дадоха 16% без работници във всички области на ежедневието и ... и без оплаквания, без морална депресия. За постигане на национални цели, много по-малко сериозни от нашите полски (през 1912 г., когато Пилсуцки пише, целта на поляците е да се освободят от три империи - HKD), цялото мъжко население се хвърля без колебание. Когато осъзнаем (...), че във въстанието от 1863 г. (полското въстание от 1863 - 1864 година, наричано "Януарско въстание" - HKD) (...) за цялото население на Кралството (част от Полша под руското иго - HKD) броят на бойците никога не е надхвърлял 1 процент (...), не трябва да се усеща повече ревност, но дълбоко унижение, когато се мисли за тези щастливи, които нищо не са забравили. "
Юзеф Пилсудски при анализа на участието на българи в Балканската война.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Helec
Мнения: 298
Регистриран на: чет мар 07, 2019 2:05 pm

Re: Българска бойна слава.

#152 Мнение от Helec » ср юни 17, 2020 11:29 pm

Тайното досие на Раковски, масоните и революцията: https://www.youtube.com/watch?v=hA4ygxofJZA

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 645
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#153 Мнение от Тайко » чет юни 18, 2020 10:28 pm

В хода на Междусъюзническата война.
На 18 юни 1913 г. след първоначалните успехи, 4-та армия получава противоречивата и престъпна заповед да прекрати настъплението и да се върне на изходните си позиции. Тази заповед се оказва фатална. Много от изпратените парламентьори при сърбите са избити, а сърбите продължават бойните действия. 1-ва, 3-та и 5-та армии продължават да бездействат и за този ден не получават заповеди.
В тила на сърбите Тиквешкото въстание продължава и ангажира значителни сръбски сили.
На границата със Сърбия са съсредоточени 4 армии, а военни действия води само една! По числен състав тези армии превъзхождат сръбската и черногорската взети заедно


На 18 юни 1913г. по време на Междусъюзническата война в Солун е разрушена Солунската българска мъжка гимназия от гръцките варвари. Българският революционер Павел Шатев казва:
„Около 15 000 тома от библиотеките на българските гимназии и училища бидоха разграбени, разхвърляни по улиците, където гръцки тълпи се гавреха със славянската и българската писменост, като ги изгаряха на цели купища. През това време ние лично гледахме това варварско зрелище, как немилостиво и дивашки се хвърляха по улиците ценни книги, отбрани съчинения и редки пергаменти.“
Асен Виденов


На 18 юни 1934 година умира ген. Панайот Бърнев.
През 1883 г. завършва в четвъртия випуск на Военното училище в София. През Първата световна война ген. Бърнев е началник на 5-а пехотна дунавска дивизия, която е в състава на 2-ра армия и участва в настъплението към Скопие. От 4 декември 1916 година е началник на 5-а военна дивизионна област в Русе. Произведен е в чин генер


На 18 юни 1913 година умира един от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Христо Батанджиев.
Роден е в град Гумендже (дн. Гърция). През 1888-1911 година е учител в Солунската българска мъжка гимназия и секретар на българската митрополия в Солун. През октомври 1893 година е един от шестимата основатели на революционния комитет в Солун, поставил началото на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. След Младотурската революция през 1908 година се включва активно в Съюза на българските конституционни клубове в Македония.
През юни 1913 година, след избухването на Междусъюзническата война е арестуван от гръцките власти и заедно с много други българи от Солун е натоварен на кораб с цел да бъде интерниран на остров Трикери. По пътя обаче, заедно с българския архимандрит Евлогий Батанджиев е хвърлен в Егейско море.



Навършват се 107 години от началото на Втората Балканска война
ВАСКА ЗОЙЧЕВА - ДЕТЕТО, КОЕТО СЕ ПРЕВЪРНА В СИМВОЛ НА БЪЛГАРЩИНАТА В МАКЕДОНИЯ
доц.д-р Петър Ненков
Васка Зойчева е дъщеря на Данаил и Люба Зойчеви от Прилеп. Баща ѝ е член на Прилепския комитет на ВМОРО. През Балканската война, когато България и Сърбия са съюзници в Балканския съюз и воюват заедно срещу Османската империя се случва една случка, която и до днес отеква в душите на българите, които милият за своя род и родина
В хода на бойните действия сръбската армия разгромява турските войски в Македония и на 14 октомври влиза победоносно в Скопие. По това време семейството на Васка Зойчева живеело в града. Седемгодишното момиченце било избрано заедно с други деца от градските първенци да посрещне по стар народен обичай с цветя сръбските войници и техните началници
На Каменния мост над река Вардар сръбският престолонаследник и главнокомандващ на сръбската армия Александър Караджорджевич поел букетите цветя и попитал Васка Зойчева: “Па шта си ти?“ Детето отговорило чистосърдечно: „ Я съм бугарка!”
Шокиран от отговора, бъдещият сръбски крал ударил шамар на девойчето и продължил да го пита: „Речи ща си ти ?“ - на което Васка отново отговорила, че е българка !
Александър решил да подкупи детето. Извадил монета и му казал, че ще му я даде, ако каже, че е сръбкиня. Васка Зойчева обаче отговорила още по-категорично, че е българка. Разярен от това, безсилен и унизен сръбският престолонаследник ударил още две плесници на детето и го напсувал вулгарно, след което отминал ядосан със свитата си.
Всичко това се разиграло пред погледите на българите, които били шокирани от тази проява на простотия и шовинизъм на сръбския принц.
Вестта за случилото се предизвикала бурни реакции и неодобрение в българския печат и българското общество. В изразяване на незадоволството се включва и народният поет Иван Вазов, който, в емоционален изблик на чувства, написва своето стихотворение „Па шта си ти?“ през април 1913 година.
През същата година семейството на Васка Зойчева търси спасение от сръбските репресии в София. Негативният отзвук от тази грозна постъпка накарала вече коронясания за крал Александър Караджорджевич да се позаинтересува от семейството на Васка Зойчева.
Сръбската легация в София през 1920 и 1921 г. потърсила Данаил Зойчев, и му предложила един милион лева, за да каже публично, че е измислица, твърдението, че принцът е ударил шамар на детето в Скопие. Данаил е поканен в посолството, но той отказва да отиде и да вземе подкупа.



Новината за раждането на българския престолонаследник е повод за всенародна радост и веселие. По-добра представа за емоциите в тези щастливи мигове добиваме от спомените на Христо Бърдаров, който по това време е адютант на Цар Борис III. Той пише:
“НА 16 ЮНИ 1937 Г. СТРАНАТА НИ ПРЕЖИВЯ ЕДНО РАДОСТНО СЪБИТИЕ. РОДИ СЕ НАСЛЕДНИК НА ПРЕСТОЛА НА БЪЛГАРСКИЯ ЦАР. ТОВА БЕШЕ НЕОПИСУЕМ ВЪЗТОРГ НА ЦЯЛ НАРОД. ОЩЕ ПО ТЪМНО НА СУТРИНТА, СЛЕД КАТО ТОПОВНИТЕ ГЪРМЕЖИ ВЪЗВЕСТИХА ТОВА СЪБИТИЕ, УЛИЦИТЕ НА СТОЛИЦАТА СЕ ИЗПЪЛНИХА С РАДОСТЕН НАРОД. ДВОРЕЦЪТ БЕШЕ БЛОКИРАН ОТ СОФИЯНЦИ, КОИТО НЕПРЕКЪСНАТО ВИКАХА „УРА!“ И ПЕЕХА ПАТРИОТИЧНИ ПЕСНИ. РАДОСТТА БЕШЕ ПРЕМИНАЛА ВСЯКАКВИ ГРАНИЦИ. ХОРАТА ХОДЕХА ПО УЛИЦИТЕ ПИЯНИ ОТ ВЪЗТОРГ, ПРЕГРЪЩАХА СЕ, ЦЕЛУВАХА СЕ И ПЕЕХА. ВСИЧКО ЖИВО БЕШЕ ИЗЛЯЗЛО НА УЛИЦАТА И ПЛОЩАДИТЕ. РАБОТНИЦИТЕ БЯХА НАПУСНАЛИ ФАБРИКИТЕ, ЧИНОВНИЦИТЕ – УЧРЕЖДЕНИЯТА, УЧЕНИЦИТЕ – УЧИЛИЩАТА, И ВСИЧКИ СЕ НАСОЧВАХА КЪМ ДВОРЕЦА С ПЕСНИ И НАЙ-ВЕЧЕ С ПЕСЕНТА „КРАЙ БОСФОРА ШУМ СЕ ВДИГА…“. С ТОВА НАШИЯТ НАРОД ПОДСКАЗВАШЕ КАКВО ДА БЪДЕ ИМЕТО НА МАЛКИЯ ПРЕСТОЛОНАСЛЕДНИК. ЗА ДА СЕ ДАДЕ НЯКАКЪВ ОТДУШНИК НА ТОВА НАСТРОЕНИЕ, ЦАРЯТ НАРЕДИ ДА СЕ ОТВОРЯТ ДВЕТЕ ВРАТИ НА ДВОРЕЦА И НАРОДЪТ ДА СЕ ПУСНЕ ДА МИНАВА, НАПРАВО ОТ БУЛЕВАРДА ПРЕЗ ДВОРА НА ДВОРЕЦА. ТОЙ ЗАСТАНА НА БАЛКОНА, ОТКЪДЕТО ПРИЕМАШЕ ОВАЦИИТЕ НА НАРОДА. ТОВА БЕШЕ ЕДИН БУЕН ПОТОК ОТ ЕНТУСИАЗИРАНИ ХОРА,КОИТО С МУЗИКИ, ПЕСНИ И УРА, ТЕЧЕШЕ ПРЕЗ ДВОРЕЦА, ОТРУПВАЙКИ БАЛКОНА С ЦВЕТЯ. МНОЗИНА, ПРИСТИГНАЛИ ОЩЕ ОТ СУТРИНТА, ОТ СЕЛО НОСЕХА НАЙ-РАЗЛИЧНИ ПОДАРЪЦИ: ОВНЕТА, ТЕЛЕТА, КОНЧЕТА, КОКОШКИ, ЗАЙЦИ И КАКВО ЛИ НЕ ОЩЕ. ПОДНАСЯХА ГИ ОЩЕ ПРИ ВЛИЗАНЕТО В ДВОРА НА ДВОРЕЦА.
ТОВА СЪБИТИЕ БЕШЕ ОЗНАМЕНУВАНО ОТ ЦАРЯ С МНОГО И НАЙ-РАЗЛИЧНИ НАГРАДИ. МНОГО ЗАТВОРНИЦИ БЯХА ПУСНАТИ СВОБОДНИ, МНОГО – ПОМИЛВАНИ, МНОГО ДЪЛГОВЕ БЯХА ОПРОСТЕНИ. ВСИЧКИ УЧЕНИЦИ ПРЕМИНАХА В ПО-ГОРЕН КЛАС, СЛАБИТЕ БЕЛЕЖКИ БЯХА ПОВИШЕНИ. МНОГО УЧИЛИЩА И ЧИТАЛИЩА БЯХА ПРЕДВАРИТЕЛНО КРЪСТЕНИ НА ПРЕСТОЛОНАСЛЕДНИКА. ИЗОБЩО НЕ ОСТАНА ОБЛАСТ В ДЪРЖАВНИЯ ЖИВОТ, НЕЗАСЕГНАТА ОТ ТОВА РАДОСТНО СЪБИТИЕ.”

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 645
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#154 Мнение от Тайко » пет юни 19, 2020 10:37 pm

На 19 юни 1898 г. в Дупница е роден полковник Никола Дренски (1898 – 1944). Като юнкер участва в Първата световна война (1915 – 1918), след което завършва Военното училище в София (1919) и служи в пехотата. На 11 септември 1943 г. е назначен за командир на 55-и пехотен охридски полк от 15-а пехотна охридска дивизия в състава на 5-а армия. Прекратяването на дипломатическите отношения с Берлин (5 септември 1944 г.) и обявяването война на Третия райх налагат бързото прибиране на българските войски в довоенните граници, поради което на 7 септември към старите предели на страната се насочва дислоцираната в Македония 5-а армия. Нейната 15-а пехотна дивизия трябва да се съсредоточи в Прилеп, след което да продължи изнасянето си към долината на р. Вардар. Същевременно от Гърция на северозапад започва изтеглянето на 350-хилядната германска група армии „Е“, за чието безпрепятствено придвижване немското командване заповядва разоръжаване и дезорганизиране на оттеглящите се български части до степен на невъзможност да се противопоставят като военна сила. На 9 септември сутринта по-голямата част от 15-а пехотна охридска дивизия (Охридски и Битолски гарнизон) е обкръжена и пленена в района на Битоля. Полковник Никола Дренски, командир на 55-и пехотен полк, избира смъртта пред пленничеството и сам слага край на живота си. Пленените българи са изпратени в лагер край Солун, където остават до овладяването на града от английските войски през ноември 1944 г.
На изображението: Никола Дренски като майор


На 19 юни (стар стил) 1913 г. в хода на Междусъюзническата война
4-та армия отстъпва с десния си фланг.
2-ра армия се приготвя за отбрана. Срещу нашите 2 дивизии настъпват 8 гръцки. При Кукуш една бригада се сражава с 4 гръцки дивизии!
Тиквешкото въстание продължава. Освободен е от сърбите град Кавадарци.
1-ва, 3-та и 5-та армии нямат заповед за действие.
Поверително писмо № 334 на министър-председателя Никола Пашич в Белград до Сръбското върховно командуване в Скопие:
"Аз треперя, защото предвиждам скорошна интервенция на Силите (Великите сили). Българите са декларирали, че атаката била предприета без знание на правителството и, че те са наредили спиране на неприятелските действия и изтегляне. Ускорете една бърза офанзива!"
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 645
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#155 Мнение от Тайко » съб юни 20, 2020 10:22 pm

На 20 юни 1951г. в концлагера Белене е убит от комунистическите престъпници и първи подлоги на поробителите от Москва, полковник Димитър Младенов. След 9 септември 1944г. е репресиран от комунистите. През юни 1948г. е арестуван по обвинение за действия против партизаните в Македония през войната. Без присъда е въдворен в лагерите в Куциян и Белене.
През 1992г. полк. Д. Младенов е предложен на президента Желю Желев за посмъртно повишаване в чин генерал - майор. Ж. Желев обаче отказва. Така след като комунистите убиха един достоен български офицер, герой от Втората световна война, сражавал се успешно с германските войски, те не позволяват и до днес реабилитация на името му. През 2008г. излиза книгата за полк. Д. Младенов на Христо Троански ''Кажи кога да умра“.
Той е роден на 14 октомври 1895 г. в Банско, в многoдетното семейство на Марко и Милана Младенови. Има шест сестри и един брат. Семейството се включва от рано в революционните борби в Македония. Баща му Марко е четник в четата на войводата Радон Тодев за време на Илинденско - Преображенското въстание през 1903г. и бил един от шестимата четници, оцелели в боя, при който загива войводата. По времето на Балканската война (1912-1913), Марко Младенов е в четата на войводата Христо Чернопеев, която след завършването на войната го препоръчва да бъде назначен от генерал Стилиян Ковачев за общински съветник на Банско.
През 1914 г. Димитър Младенов се записва във Военното училище во София. Завършва го през 1916г. Участвувал в Първата световна война, първо в Шумен, а после е изпратен на Солунския фронт в Македония. Служи в различни артилерийски части. В края на войната в 1918г. за кратко е заложник на силите на Антантата. След освобождението от военен лагер с чин майор Д. Младенов се връща в България.
През Втората световна война служи в Македония в състава на 15-та пехотна Охридска дивизия със щаб в Битоля. Командва 15-ти дивизионен артилерийски полк към дивизията. След като нейния началник генерал Иван Маринов става военен министър в септември 1944г. той поема командването на дивизията. Записва името си по време на боевете с германските войски при отбраната на Прилеп. Проявява изключителна храброст. Изоставен от българското ОФ правителство, води тежки боеве с превъзхождащи германски войски и не позволява да бъде унищожен гарнизона му. Заедно с войските си, чиновници и техни семейства полк. Д. Младенов успява да изтегли гарнизона си към България.
Убит е от комунистите в лагера Белене през 1951г. Дата на смъртта му - 20 юни 1951г.
Военна служба:
1917-1918г. - 3-ти гаубичен артилерийски полк;
? - 7-ти артилерийски полк;
? - 17-ти артилерийски полк;
? - 7-мо полско артилерийско отделение;
1928г. - Командир на батарея в 4-ти артилерийски полк;
1933г. - Школата за ротни, батарейни и ескадронни командири;
1933г. - Командир на батарея в Артилерийската школа;
1934г. - Завеждащ учебната част на Артилерийската школа;
1934г. - Командир на артилерийско отделение в Артилерийската школа;
1935г. - Командир на 2-ро конно артилерийско отделение;
1935г.- Командир на 2-то товарно артилерийско отделение;
1940г. - Командир на 1-ви дивизионен артилерийски полк;
1942г. - Командир на 15-ти дивизионен артилерийски полк;
5.09.1944-10.1944 - Командир на 15-та пехотна дивизия;
1944 - Началник на артилерийския отдел на 4-та армия;
? - Началник на артилерийския отдел на 2-ра армия;
1946 - Началник на артилерийското отдел в Шаба на войската;
1947 - В запас.
Офицерски звания:
05.10.1916г. - Подпоручик;
30.05.1918г. - Поручик;
30.01.1923г. - Капитан;
26.08.1934г. - Майор;
06.05.1937г. - Подполковник;
06.05.1941г. - Полковник.
Награди:
Орден "За храброст" 4-та степен, 1-ви клас;
Орден "Св. Александър" с мечове.




На 20 юни (стар стил) 1913 г. в хода на Междусъюзническата война
На поста помощник главнокомандващ, генерал Михаил Савов е сменен с генерал Радко Димитриев. Петте български армии получават заповед да не се увличат в сериозни акции.
2-ра армия е оставена сама срещу цялата гръцка армия. Битката на Кукуш и Лахна продължава. Нашите герои въпреки смазващото гръцко превъзходство се държат. 41 пехотен полк води ожесточена битка с Десета гръцка дивизия край Калиновското дефиле. Гръцката артилерия подпалва полето пред българските позиции и под прикритието на дима гръцката пехота атакува. Отхвърлена е със самоотвержена контраатака "на нож" от частите на 41 пехотен полк.
4-та армия се отбранява успешно срещу сърбите. 27,28 и 49 полкове прекарват под убийствен артилерийски огън от сръбската позиция на Орло баир край Криволак. Вечерта, в пълна тишина се придвижват по сипеите към сръбските окопи и след жесток ръкопашен бой превземат позициите. Същият ден 21, 9 и 11 пехотни полкове водят тежки боеве край Драгоево и Шех Оба.
Тиквешкото въстание продължава. Срещу въстаниците от Ваташа, Кавадарци, Неготин и околните села са изпратени 30 000-на сръбска армия, сръбски чети и турски башибозук.
На снимката генерал Радко Димитриев.


Български кавалерист геройски загинал със сабя в ръката. Български достоен син на майка България, напоил с горещата си кръв, свещената българска земя бранейки я и положил доблесно живота си пред олтара на Отечеството. Добруджа, 1916г.
" България и Първата световна война"
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Последна промяна от Тайко на ср юни 24, 2020 4:27 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 645
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#156 Мнение от Тайко » нед юни 21, 2020 3:54 pm

На 21 юни (стар стил) 1913 г. в хода на Междусъюзническата война

В битката при Криволак, лявото крило на 4-та армия, командвано от генерал Димитър Гешов (на снимката), разгромява десният фланг на сръбската армия. Цялата сръбска Тимошка дивизия е разбита и пленена артилерията и. Настъплението на 2-ра Тракийска дивизия е спряно и успехът не е развит. Десният фланг на 4-та армия отстъпва. Нашата 5-та армия наблюдава безучастно. Няма заповед за действие.
Трудното положение на 2-ра армия продължава. Нашите юнаци са принудени да изоставят Кукуш и Лахна. Българският град Кукуш е изгорен, цивилните, които не са се оттеглили с армията са избити.
Тиквешкото въстание е в разгара си. След разгрома на дясното крило на сръбската армия при Криволак, разстоянието между въстаниците и левият фланг на 4-та армия е няколко километра.
1-ва, 3-та и 5-та армии нямат заповед за действие.



На 21 юни 1917 г. в с. Мирково, Софийско, е роден капитан Неделчо Бончев (1917 – 1944). Бончев завършва Военното училище в София (1940) и Изтребителната школа в Карлово. Служи като боен пилот в 1-ви армейски въздушен полк (1940 – 1942 ) и в 6-и изтребителен полк (1942 – 1944). От август 1943 г. командва 642-ро ято от 2/6 изтребителен орляк и участва в отбраната на София срещу масираните въздушни удари на англо-американската авиация (1943 – 1944). На 20 декември 1943 г. поврежда американски бомбардировач Б-24 „Либърейтър“ над района на Кюстендил, на 30 март 1944 г. сваля Б-17 „Летяща крепост“, който пада западно от Перник, а на 17 април 1944 г. извършва втория таран в историята на българската авиация. Със своя „Месершмит" Bf 109 се блъска в един Б-24, който експлодира и пада край село Крапец, Пернишко. При удара самолетът му е разрушен, а той е изхвърлен от кабината заедно със седалката. С големи усилия успява да се освободи от коланите и да отвори парашута си, но при приземяването е ранен в крака. През първия период на войната срещу Германия (септември – ноември 1944 г.) воюва като пилот от Въздушната ескадра. На 5 октомври 1944 г. при атака на земни цели по шосето Куманово – Крива паланка, е свален от зенитната артилерия на противника край с. Псача в Македония. Скача с парашут, но е заловен и откаран във военнопленнически лагер в Скопие, където е убит. Посмъртно е произведен е в чин капитан (1 януари 1945).



"Поклон пред вас Лъвове свидни"
О Черна, Чеган, Добруджа, помните ли окървавените бойни знамена на свищовци, врачанци, козлодуйци, шипченци, родопчани?
Помните ли трагичната драма, геройското величие обагрено в кръв и откъснатата българска плът?
О Черна, Чеган, Добруджа, какви брутални касапници преживяхте, подтикнати от стремежа свещен, на един изстрадал народ, да събере плътта си в границите на екзархия българска!
Вий помните зная, но нека и нашето племе да помни подвига титаничен, да помним епичната българска слава, слава отечествена, скъпо платена.
Почивайте в мир великани, поставили костите си за милата ни родна земя.
О, Майко Българийо, какви синове си "родила", умираха с гордост, свирепи и смели, за тебе Майко живяха, за тебе умряха!
Поклон за вас лъвове свидни, кръвта ми бушува, изтръпва главата, за вашия подвиг когато се сетя!
Страница "Истинските българи, борци за независима България"



ГЕНОЦИДА НА ГРЪЦКАТА АРМИЯ НАД КУКУШ ДА СЕ ПРИЗНАЕ!
На 21.06.1913 г. в хода на Междусъюзническата война в Егейска Македония престава да съществува Кукуш, български град с хилядолетна история (според граничния надпис от Наръш, още в 904 г. е в пределите на българската държава). В историята има примери за войни с унищожени градове. Но за малко от тях историческите факти в 21 век са арогантно преиначени. В Октомври 1912 г. Кукуш е освободен от османското владичество, като се въвежда българско военно-административно управление, начело с Тодор Александров. Четиридесет хилядна гръцка армия, подкрепена от многочислена артилерия влиза в обезлюдения град. Според Карнегиевата анкетна комисия, ограбени, опожарени и сринати до основи са 1846 къщи, 612 дюкяни, 6 мелници и хиляди помещения за стопанската дейност на жителите му. Ако през 1903 г. паравоенни андартски формирования извършват колежа в Загоричане, то 10 г. по-късно официалната гръцка държава извършва геноцид над българското население в Кукуш. Гърция подменя историческата истина, като го приравнява с „освобождаване” от българския окупатор. Кого освобождава гръцката армия, след като над 10 000 жители напускат града с отстъплението на българските войски. Малцината останали стари и немощни хора са избити, или загиват в пламъците и руините на собствените си къщи. Цялото българско население е щяло да бъде избито, ако не беше напуснало града. Спасяват се единствено 300 човека, потърсили закрила в католишката конгрегация „Св. Йосиф”, над която се вее френския флаг. Официалната гръцка историография мълчи за тези факти. Процъфтелият през османското владичество Кукуш е унищожен от едни по-големи варвари! Днешният Килкиш, гърците не посмяват да построят върху руините на българския Кукуш! Но в него функционира военен музей, където са изложени военните униформи на „победителите” и пленените трофеи, оръдия на „победените”. Историята се пишела от победителите?! Време е България да изиска от Гърция историята и истината за унищожения Кукуш да се пренапише!!!
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Последна промяна от Тайко на нед юни 21, 2020 10:00 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
К.И.О.Т.
Мнения: 2393
Регистриран на: вт мар 03, 2015 11:12 pm

Re: Българска бойна слава.

#157 Мнение от К.И.О.Т. » нед юни 21, 2020 4:44 pm

Поздрав за всички толупи с това парче със страхотни месирки по случай положението.
https://www.youtube.com/watch?v=mgG-CE20SVY

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 645
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#158 Мнение от Тайко » пон юни 22, 2020 11:11 am

На 22 юни (стар стил) 1913 г. в хода на Междусъюзническата война

4-та армия се отбранява. Успехът при Криволак не е развит и не се съединява с тиквешките въстанници.
2-ра армия продължава да отстъпва. Полковник Каварналиев с неговите 3000 юнака, води кръвопролитна битка с 42 000 гръцка армия край Дойран.
5-та армия има задача да подпомогне 4-та армия в битката със сърбите.
3-та армия настъпва към Пирот.
1-ва армия с командир генерал Васил Кутинчев (на снимката) настъпва към Княжевац.Пограничните сръбски сили се разбягват.
Тиквешките въстанници още се държат. Към тях се присъединяват и други чети, една от които на Христо Чернопеев.

Една велика българска победа. Битката при Версиникия.
На 22 юни 813 г. българската войска, под предводителството на кан Крум, разгромява тагмите на Източната римска империя (Византия) в битката при Версиникия (дн. село Маломирово, Елховско). До битката се стига след отказа на ромеите да възстановят мирния договор от 716 г. Това дава повод на кан Крум да възобнови военните действия и нахлуе в Тракия. Византийският император Михаил I Рангаве събира внушителна войска, с която да се опълчи на българите. Въпреки численото си превъзходство, ромеите претърпяват ново голямо поражение, две години след разгрома при Върбишкия проход.
Ромейската армия се придвижва от Константинопол до Одрин, където изчаква българите, без да направи опит да отвоюва Месемврия. Крум разполага войските си на възвишения край малката крепост Версиникия северно от ромейския стан. В продължение на 15 дни ромеите напразно призовават българите да слязат от укрепленията, за да се бият на открито. Околността е опустошена и от двете противникови войски, които изземват всичко необходимо за изхранването си. Накрая Йоан Аплакис, стратегът на Македония, който командва един от фланговете на ромейския боен строй, решава да атакува българските позиции. Въпреки че разполагат с числено превъзходство, войските му не атакуват координирано. Това се оказва решително за изхода на сражението. Войниците от македонската и тракийската тема, начело с Аплакис, атакуват българите, но не са подпомогнати от останалите ромейски части. Затова те са обкръжени и разгромени от българите, а Аплакис загива. Останалите ромеи побягват. Подозирайки, че противникът иска да увлече българите в преследване и да ги разбие с контраатака, кан Крум първоначално се въздържа от преследване. Едва след като бягството на ромеите става всеобщо, българите се впускат след тях и довършват разгрома. Голяма част от победената войска се укрива в малки крепости, където по-късно е обсадена и пленена от българите. Този път императорът успява да се спаси с бягство, но загубата му струва титлата. Пътят към Константинопол пред българите е открит и на следващия месец кан Крум вече е пред стените на Константинопол, подготвяйки се за превземането му. Поражението струва на Михаил Рангаве титлата. Скоро след битката той е принуден да се откаже от престола в полза на Лъв Арменец. В резултат на победата при Версиникия Крум става господар на Тракия. През юли 813 г. българите достигат Константинопол. Редица ромейски крепости, в това число и Одрин, падат под българска власт. Българското нападение срещу ромейската столица не се осъществява заради смъртта на Крум (13 април 814). Неговият наследник, кан Омуртаг, сключва мир с Източната империя, в резултат на който границата между двете страни се измества на юг в Тракия.



107 ГОДИНИ ОТ ЧУДОВИЩНИЯ ГРЪЦКИ ПОГРОМ НАД БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ И ГАРНИЗОН В СОЛУН - 18 ЮНИ 1913 г.
"Българската войска победи турците при Солун, а данайците го купиха от Тахсин паша" - 27 октомври 1912 г.
22 – 23 октомври –Трета бригада на 7-а дивизия с командир ген. м-р Спас Георгиев (по-късно произв.в ген. л-т)преодолява Рупелският пролом и влиза в Демир Хисар.
25 октомври – Авангардът на 7-а дивизия влиза в Кукуш
На 26 октомври преди обед гръцката среща българската съюзническа конница водена от м-р Гаврил Анастасов при с. Постол между Куфалово и гр. Енидже Вардар на 38 км севеозапазво от Солун отвъд р. Вардар,отвъд реката остават и главните гръцки сили. Около 12ч. по обед 2ри ескадрон на м-р Гаврил Анастасов от 5-ти Конен полк на 3-та бригада от 7 Релска дивизия заема с. Али Хаджилар на 12 км пред Солун и докладва в щаба на ген. Тодоров за гърците. Солунският гарнизон има 15 000—20 000 деморализирани войници с изоставени и без стойност укрепления, обаче гръцката армия не се решава да настъпи и спира на р. Галик, понеже според германския генерален консул В. Швьорбел „не се чувствуваше достатъчно силна” изчаквайки решаващото въздействие на българското настъпление от изток и север.
На 27 октомври - щаба на 7 рилска дивизията с ген. Тодоров е на 7-ия км от Солун по пътя за Сяр в с. Гювезна, същият ден Трета бригада на дивизията командвана от генерал м-р Спас Георгиев в боя при Айватово разбива турските войски на 3 km северно от Солун. На 27 октомври началникът на 7-а рилска дивизия изпраща до цар Фердинанд кратка, но ясна телеграма: „Солун от днес е под скиптъра на Ваше Величество.”
Стряскащият вик „българите идат” принуждава турският паша на Солун да се предаде. Докато на 26-ти българите прочистват височините над Солун около Айватово, командващия Южната корпусна група турски войски и комендант на солунския гарнизон ген. Хасан Тахсин паша подкупен с 60 000 златни лири от местни гръцки банкери уплашени от перспективата Солун да стане български и с гаранцията чифлиците му да се пазят, в 4 и 30 часа сутринта на 27-ми подписва с гърците предаването на града срещу задълженето 3000 турски войници, всички офицери плюс жандармерията и полицията да останат въоръжени и впоследствие целия турски солунски корпус да бъде превозен с кораби до Мала Азия. На 27 октомври в 10,30 ч. 2-ри ескадрон от 5-и конен полк, разузнаващ пред 1-ва бригада, заема кота 246, откъдето се вижда целият град: „Никакъв изстрел отникъде. Турците отстъпват без бой.” В 15 ч. обаче българските конници са блокирани от съюзна гръцка част по заповед на престолонеследника командващ гръцката армия: „Никой да не влиза в града до окончателното привършване на преговорите по предаването.” Вечерта на 27 октомври в овладяното с. Айватово, на 3 км от града, се явявят двама турски офицери парламентьори, за да съобщят, че гарнизонът е капитулирал и молят да се прекрати стрелбата, пратените след това български парламентьори подпоручик Д. Станчов, подполковник Пройнов и капитан Николов се завъръщат от Солун в 21,30 ч. заедно с адютанта на Тахсин паша, носейки в щаба на дивизията протокола на капитулацията пред гърците. Оказава се обаче, че в Солун още няма никакви гръцки войски. Войските сражаващи се против 7-а рилска дивизия, не са подчинени на Тахсин паша, така че тя може да овладее и с бой Солун, но ще трабва да се сражава и с турския гарнизон и срещу гърците когато те пристигнат.
На 28 октомври Д. Станчов и ген. Рачо Петров договарят с принц Костантинос едновременно влизане в Солун и незабавно на 28 октомври в 10,30 ч. сутринта от север в Солун влизат 2-ри ескадрон на м-р Гаврил Анастасов от 5-ти Конен полк и водената от Георги Мончев чета № 27 на МОО в БА посрещнати радостно от 65% от немусулманското население - от българското население с голям възторг под звуците на „Шуми Марица” и с български знамена и акламации от еврейското, войската ни марширува по бул. „Мидхад паша” през триумфалната арка на Галерий и през бул. „Вардар” заема обърнатата от поробителя на джамия църква Св. София недалеч от морския бряг. По същото време от юг при брега влиза докараната с влакове, които още отпреди сръбското правителство иска да им предостави, гръцка 1-ва дивизия начело с „диадоха” принц Костантинос. На 28 октомври, между командващия VІІ Рилска генерал Георги Тодоров и гръцкия престолонаследник принц Константин формално е прието гръцкото искане за влизането само на две български дружини в новоосвободения Солун. Обаче още същия ден до вечерта в града влизат не две български дружини, а цялата пехотна бригада с три батареи и един конен ескадрон. На следващия ден тържествено лизат и договорените две дружини, в пълен състав и един ескадрон с развято знаме и с музика, начело на Техни Царски Височества българските князе Кирил и Борис, аташираните при тях офицери и щаба на VІІ пехотна Рилска дивизия с церемониален марш през арката на Галерий. Привечер пристига и още един български полк, така въпреки гръцките претенции, в Солун се съсредоточават повече от 10 000 български войници от победоносната Седма пехотна Рилска дивизия. Окрити са
българска поща и
клон на БНБ,
работят
българската болница и
7-те български училища,
4те български църкви ,
най-малко 3 български вестника излизат в Солун, работят
българските книжарници,
печатници
и магазини,
Солунската бългалска община урежда българска власт за българските квартали,
закупената неотдавна страда за консулство става Солунски дворец на Българския цар,
действа бъларска комендатура на ж.п. гарата,
щаба на българския гарнизон е срещу контролираната от него катедрала Св. София където след 500 г. турско робство от българите са възобновени богуслужениета,
След като солунската турска армия е прехвърлена на тракийския фронт, гърците предлагат същото и на българските сили, макар българсакат армия да е съвдем близко заела ливията в самия Солун остава само една дружина от 14-и Македонски полк, Седма дивизия е прехвърлена от гръцкия флот в Дедеагач и е включена в състава на новосформираната Четвърта българска армия. На 26 януари 1913 година Първа и Трета бригада на дивизията отблъскват турската атака при Булаир и провалят замисъла на турското командване за настъпление в тила на българската армия. След тази битка на фронта пред Булаир настъпва затишие.
След април 1913 г. в Солун остават само три роти от 14 македонски полк, чийто статут е регламентиран през месец май чрез специална конвенция между двете правителства. Този малък гарнизон е разквартируван в около десетина къщи, разположени в различни квартали на града по главните бул. „Митхадпаша", бул. „Хамидие", ул. „Фейзли" и пр. Всеки ден гарнизонът разставя около 16 поста да пазят официалните учреждения и домовете на българските висши военни, граждански и църковни служители. Така българските войскови части стоят разпръснати в източната част на града. Непосредствено преди началото на междусъюзническата война гърците концентрират над 10 000 щика с картечни части и артилерия срещу едниствената дружина на м-р Лазаров. С началото на войната войниците ни са внезапно атакувани, постовите са избити на място, а останалите храбро се сражават, падат към 100 войници, но устояват на колосално превъзхождащия ги противник. Напълно отрязани от силите на армията на другия ден 18 юни 1913 доблестните защитници скланят да прекратят огъня и договорят спиране на боя, при положение, че запазят оръжието си (без щиковете), а също така обозите и паричните си средства. Гърците сблъскали си с храбростта на българите, заявяват че приемат, но това е лукава византийска измама, след като вземат под конвой войниците ни измислят предлог, че те се опитват да крият щиковете си и всички заедно с много солунски българи от гражданското население са безусловно арестувани и към 8000 души са депортирани в Трикери - първият концлагер в Европа, или хвърлени в затвори и крепости, където повечето от тях загиват, други, като солунския български архимандрит Евлогий, касиерът на солунския клон на БНБ Илия Неболиев, куриерът Никола Илиев, счетоводителя му Янков и пр. са убити от гърците още по пътя или, като предприемача Спиро Суруджиев, умират от истезанията след като са откупени и приети от близките им. Свърх това се развихрят погроми над домовете, магазините и работинниците на българите в Солун, а българските консулство-дворец, болница, училища, храмове, дори гробища са плячкосани и заграбени от гърците. Тези гръцки престъпления и етническо прочистване са осветлени от Карнегиевата комисия.
На 9 април 1941 г. сутринта Вермахта влиза в Солун. Гърците с голямо раболепие с владиката си начело излизат на 3 километра извън града със знамена и букети да посрещнат немските войски и командващия фелдмаршал Лист. Върховното военно и административно управление е поверено на командването на областта "Солун - Егея". Това е един от трите германски военно-административни района в окупирана Гърция. Областта между р. Вардар, на запад и р. Струма, на изток е със статут на военноадминистративна единица. Първият й командир е германският генерал - лейтенант Курт фон Кренцки.
В 1941 г. българщината в Солун възкръсва – отварят врати
Солунският български клуб,
българската черква „Св. Георги“,
българска болница и
българско училище,
българския дворец е върнат и става училищен пансион,
започва да се излъчва българска емисия по радио Солун.
На 17 април Б. Филов приема проф. Д. Яранов и председателя на МНИ проф. Никола Стоянов. Министър-председателят разговаря с двамата по македонския въпрос, като очертава пред тях задачите на мисията на Яранов в Солун. През следващите дни проф. Д. Яранов заминава за Солун, където организира "Представителство на българското правителство при щаба на германските войски "Солун-Егея". В него са включени още историкът Веселин Бешевлиев и проф. о.з. капитан Н. Саранов. Секретар на представителството е Борис Дорев. Основната задача на представителството на българското правителство е да контактува с българското население в Югозападна Македония и да поддържа неговия дух, за да може успешно да се противопоставя на усилията на гръцката администрация да го тероризира, да ориентира правилно германския щаб по македонския въпрос, да подпомага изхранването на македонските българи, както и да им съдейства в областта на църковното и просветното дело.
Освен организирането на представителство, със съгласието на фелдмаршал Лист, в края на май към неговата армия в Гърция са изпратени група "офицери за свръзка". Така към щаба на командванео на групата армии "Солун-Егея" е командирована групата на майор Л. Митков, към групата армии "Е" – групата на полковник М. Мирчев, а към щаба на групата армии "Югоизток" - групата на капитан I ранг С. Иванов. Ролята на "офицер за свръзка" играе и ген.-лейт. Ат. Жилков, седалището на които е в българската легация в Атина, а впоследствие е преместен към щаба на германската армейска група "Югоизток" в Солун. Офицерите за свръзка разполагат с малки щабове и са пряко подчинени на Щаба на войската в София. Тези офицери са прикрепени към германските военни комендантства и осъществяват връзката им с местното население, активно подпомагат дейността на представителството и на Българския клуб. Така към комендантството в Лерин е изпратен поручик Антон Калчев и поручик Цветан Младенов, във Воден – поручик Георги Саракинов и др.
Освен офицерите за свръзка при германските щабове и комендантство са изпратени и български преводачи, добре знаещи немски език. Такива преводачи има в Солун, Костур, Воден, Лерин и Кайлари. В Костур преводач за определено време става историкът Иван Дуйчев. Всички те трябва да защитават интересите на българското население пред германските и италиански военни власти.
Една от първите неотложни задачи, с която се заема представителството на българското правителство в Солун, офицерите за свръзка и Българският клуб, е издирването и освобождаването на българите от гръцката армия, попаднали в гръцките затвори и концентрационни лагери, както и в германските и италианските военнопленнически лагери. За тази цел още на 20 април 1941 г. между Щаба на войската и германското Главно командване е подписано специално споразумение. Постъпки са направени и пред италианското правителство в Рим. Към Министерството на войната е изградена специална комисия, която издирва и освобождава военнопленниците, политическите затворници и лагеристи – българи. Подготвени са списъци на военнопленниците, политическите затворници и интернираните и са обходени военнопленническите лагери в Гърция, Италия и Германия, както и затворите и лагерите по гръцките острови. Така само до края на юни 1941 г. от военнопленническите лагери са освободени повече от 1500 българи. Само от италианските военноплениически лагери са освободени около 1000 българи, предали се на италианската армия, не желаейки да се бият за интересите на своя поробител Гърция. През следващите месеци са освободени нови стотици военнопленници, които са откарвани в София и са освобождавани да се завърнат по родните си места.
Освободени са и стотици концлагеристи и политически затворници от островите Крит, Митилини, Акронавпия, Макранисос и др., политически затворници от затворите "Авероф" и "Навплион" край Атина, "Едикуле" в Солун и др. Само до 11 май 1941 г., въпреки непрекъснатите пречки на гръцките власти, от военнопленническите и концентрационни лагери и затворите са освободени повече от 500 българи от Леринско, Воденско, Костурско, Ениджевардарско, Гюмендженско и др. Между лагерниците има стари хора и деца, свещеници и др. Общо от затворите и лагерите са освободени няколко хиляди македонски българи, които диктатурата на Метаксас е изпратила там в изпълнение на своята антибългарска денационализаторска политика.
Министерството на войната отпуска не само транспорт, но и пари, храна и дрехи за репатрираните военнопленници, затворници и лагеристи.
Заедно с грижата за освобождаването на военнопленниците, интернираните и политическите затворници Българският клуб в Солун разгръща и широка организаторска дейност. Той си изработва устав, който е одобрен от командира на армейската група "Солун-Егея" ген. Кренцки. Освен в Солун, скоро са образувани клубове във всички главни градове на Югозападна Македония, както и в по- големите български села. В тях се включват десетки хиляди българи не само в Солунско, но и в Ениджевардарско, Берско, Гюмендженско, Леринско, Воденско, Костурско и др. Членовете на клубовете са снабдени със специални членски карти, които са превърнати в своего рода документ за самоличност и българска национална принадлежност.
В своята организационна работа дейците на Българския клуб в Югозападна Македония са активно подпомагани от офицерите за свръзка Калчев, Младенов, Вирчев, Гроздов и др. Те свикват общоградски и общоселски събрания, разказват на населението за освободителните борби на техните деди и бащи против гръцката денационализация, за свобода и национално обединение, разясняват им заветите на ВМРО и Илинденско-Преображенскато въстание, укрепват вярата му, че идва краят на гръцкия гнет и обединяввнето с "майка България", зоват го на общ отпор срещу гръцкия терор.
Със съдействието на българските офицери за свръзка и преводачите при военните комендантства са образувани клубове в Лерин, Костур, Воден, Ениджевардар, Гюмендже, Бер и в селата Добролища, Загоричани, Старичане, Мокрене, Сурович, Рупища, Екшису и много други.
За да сплаши българското население да не членува в Българския клуб, гръцката администрация и гръцките националистически организации си служат със заплахи и терор. Така по къщите на членовете на клуба са изписани лозунги и заплахи, че са "осъдени на смърт" и над тях ще последва физическа разправа. Полицията привиква в участъците членовете на клуба и ги принуждава да се откажат или иска насила да им отнеме членските карти. Когато това не помага, се преминава и към убийства на членове на Българския клуб. Така в селището Лагадина краи Солун зверски са убити две жени – активистки на местния Български клуб. В с. Лахана е убит Хр. Чангаров, тъй като искал да стане член на Българския клуб.
Въпреки заплахите, терора и убийствата обаче Българският клуб постоянно увеличава своя членски състав и обхвата на своята дейност за укрепване и разширяване на българското национално дело в Югозападна Македония. Той разпространява български вестници, книги и списания, набира младежи – стипендианти на българската държава, за да продължат образованието си в Софийския университет.
Големи грижи полага Българският клуб в Солун, представителството при армейската група "Солун-Егея" и офицерите за свръзка, както и преводачите, за развитието на българското просветно дело. Така в Солун е открито основното училище "Св. св. Кирил и Методий" с около 300 ученици, интернат за учениците от селата, както и безплатна трапезария. 3а нуждите на училището Министерството на просветата изпраща 100 чина, катедри, столове и други пособия. През лятото на 1943 г. за учениците е учредена безплатна почивка в стара България. Те посещават София и други градове, запознават се с историческите забележителности и със свои съученици.
В Солун е открита и българска болница. Тя се помещава в къщата на българския патриот Божил Шатев и в оборудвана от българското правителство с необходимата апаратура, лекарства и медицински персонал.
Със съдействието на МВнР и Светия синод и след споразумение между командването на армейската група "Солун-Егея" и офицера за свръзка майор Л. Митков, на 6 февруари 1942 г. тържествено е открита в Солун българската църква "Св. Георги", в която богослужението се извършва на български език и от български свещеник.
За нуждите на българското просветно дело в Югозападна Македония Министерството на народната просвета (МНП) изпраща чрез майор Митков в Солун през май 1943 г. 1500 буквара и 500 читанки за второ отделение. Те са раздадени безплатно на учениците, по които става обучението в българските училища.
Създаването на Българския клуб в Солун и неговото бързо организационно разрастване и укрепване, както и широката му народополезна деиност, са посрещнати "на нож" от гръцкото прогерманско правителство. На 16.Х.1941 г, то изпраща "Меморандум" до германските военни власти в Солун. В него ген. Г. Чолакоглу изразява силната си загриженост и негодувание от дейността на клуба, клеветейки го, че провеждал "терористични акции" против гръцкото население. Губернаторът на областта Рагавис също бърза да изпрати официален протест до германското командване в Солун, с искане за разтуряне на Българския клуб. Но в резултат на решителния протест на солунските българи пред ген. Кренцки, Българският клуб продължава своята народополезна работа.
Клеветени като комунисти от гръцката администрация, българите в италианската окупационна зона са подложени на непрекъснати репресии от властите. Така военната полиция извършва масови арести в българските села Драче, Дреничево, Желебоже, Косинец и др. Арестуваните са подложени на жестоки изтезания. Между арестуваните е и активният деец на Българския клуб Христо Руков, който е жестоко бит в ареста на италианската военна полиция в Костур. Масови арести и жестоки побоища са извършени и в с. Загоричане, Куманичево, Шестеово, Бабчор и др. от гръцката полиция. Единствената "вина" на селяните е, че членуват в Българския клуб.
През лятото на 1941 г. по предложение на министър-председателя Б. Филов представителството в Солун, заедно с Българския клуб и офицерите за свръзка, организират преброяване на населението в българските селища в Югозападна Македония. Про. Д. Яранов, както и останалите членове на представителството, ръководството на Българския клуб в Солун и офицерите за свръзка, обикалят на няколко пъти областта, за да организират преброяването. Активно в него се включва и Ив. Дуйчев, който по предложение на българското правителство е делегиран като преводач при италианското комендантство в Костур. Според това преброяване в Гюмендже и още 15 села в околията българите наброяват 6595 души. Според петициите – списъците от селата в Леринско, Воденско, Костурско, ниджевардарско и Гюмендженско, подписани от 20 000 души, те представляват повече от 140 000 българи. В района между р. Струма и Вардар живеят 30 000 българи, от които само 11 000 в Солун. Само в селата Герман, Шаховица, Бостанджиевци, Ръмби, Медово, Пая, Щърково, Рудари, Пъпла, Дряново, Ахил, Винени, Нивица, Орово, Граждино и др., общо 18 села в северната част на Костурско живеат 9087 българи и 1060 преселници – гърци от Мала Азия, които обитават само три села.
Като българи на запад от р. Вардар се определят 182 656 души. В Леринска аколия българите са 52 279 (76.9%), в Костурска - 54 995 (75.2%), във Воденска - 87 567 (54.8%), Гюмендженска – 11 035 (52.8%), Каилярска – 12 131 (32.3%), Ениджевардарска – 10 472 (31.3%) и Негушка - 6285 (24.2%). В с. Екшису цялото население е българско. Според източници на ГКП от 1946 г. в Лерински окръг 80% от населениета е славяногласно, т.е. българско, а в Костурско 70%. Или общо в този район живеят 180 000 българи. Според преброяването българите на запад от р. Места наброяват 360 000 души.

В 1943 г. Седма Рилска пехотна дивизия е отново при Солун и заема цялата солунска област (без самия град)
От 1 до 7.07.1943г. дивизията извършва мобилизацията си. В Кюстендил се мобилизира 13-ти пехотен Рилски полк, в София - 41 -ви пехотен полк, в Дупница - 1 -ви армейски попълващ полк. Мобилизират се още 1-ви конен полк, 12-и дивизионен артилерийски полк, 12-та инженерна дружина, 12-та тежкокартечна дружина, 7-а свързочна дружина, 7-и конен дивизион, 12-та противовъздушна батарея, 7-а дивизионна интендантска дружина и 7-а етапна дружина. На 7.07.1943г. завършва мобилизацията и окомплектоването на дивизията. След това започва съсредоточаването на нейните части към заповядания й район. Придвижването им става по жп линиите Дупница - Симитли и София - Ниш - Гевгели - Солун, както и по шосетата Симитли - Демирхисар - Астровалта. Районът на дислокация на дивизията е определен на 5.07.1943г., когато й е заповядано да заеме Солунската област, да осигурява реда и спокойствието в заетия район и да поеме отбраната на беломорския бряг от фара Епаноми , на 25 км южно от центъра на Солун, Халкидическия полуостров, Струмския залим до устието на р. Струма и по реката на север по новата беломорска до старата и новата българска траница в Македония и от нея на юг по р. Вардар до Топчиево, от там на изток до Текелиево и по р. Галик до Хортач планина над Солун, после по билото й до обезлюденото турско село Исенли (Мерсин) и върха над него, от там включвайки обкина Царево село (Василика) до пасачения нос Разпределителен (Епаноми) на Солунския залив.
Съсредоточаването на 7-а Рилска дивизия в определения й участък започва на 8.07.1943г.
На 12.07.1943г. от Дупница потегля и нейният щаб. На 15.07.1943г. той се установява в градчето Лагадина.
На 25.07.1943г. началникът на дивизията генерал - майор Борис Богданов донася на командващия областта "Солун - Егея", че прехвърленето на частите й е завършило. 7-а Рилска дивизия заема участък със следните граници: на запад - разграничителната линия преминава от село Епаноми на Солунския залив, по планинския гребен, южно от Лагадинското езеро до езерото Аджи гъол, след което продължава западно от жп линията и достига до село Вардаровци, Кукушко. После минава по шосето и жп линията до село Кара суле, Кукушко и от там по р. Вардар до град Гевгели; на север - по старата гръцко-югославска граница; на изток - р. Струма и на юг - крайбрежието на Бяло море.
След деветосептемврийския просъветски преврат в 1944 г. войската се изтегля от Солунско и всякакви български обществени и дори дипломатически обекти са ликвидирани от гърците, а имотите отново са заграбени. След десетиления прекъсване на 1 декември 1973 отново е открито българското консулство в Солун, но предишнага сграда собственост на България, не е върната. На 15 септември 2008 г. Българско училище в Солун отново отваря врати като неделно с подкрепата на българския Зографски манастир в Света гора, който предоставя на училището за безвъзмездно ползване притежаваните от него в помещения на площад „Хиподрума”(Иподромиу).
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Последна промяна от Тайко на ср юни 24, 2020 1:45 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 645
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#159 Мнение от Тайко » вт юни 23, 2020 7:43 pm

На 23 юни (стар стил) 1913 г. в хода на Междусъюзническата война

2-ра армия продължава да отстъпва. Получава заповед да пази гърба на 4-та армия. Край Дойран загива славният полковник Каварналиев (на снимката).

4-та армия се отбранява успешно, но загубата при Дойран води до известна паника.

1-ва, 3-та и 5-та армии продължават настъплението от предния ден.

Тиквешките въстанници водят неравна битка със сръбската войска.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 645
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#160 Мнение от Тайко » ср юни 24, 2020 1:42 pm

На 24 юни през 1893 г.. в с. Маломир умира прославеният български революционер Желю Войвода.

Желю Войвода е роден в Ямбол през 1828 г., а семейството му се премества в с.Маломир 3 години по-късно. Според легенда той се захваща с хайдушки живот след като убива двама турци, които се опитали да изнасилят сестра му. Първоначално участва в четата на Димитър Калъчлията, а след залавянето му се присъединява към четата на Панайот Хитов. През 1868 г. се планува да създаде собствена дружина, в която трябва да участва и Христо Ботев, но след преминаването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на румънско-турската граница бива арестуван от румънските власти с множество други българи.
Желю войвода участва в Сръбско-турската война (1876), Руско-турската война (1877-1878) и Сръбско-българската война (1885). По време на Руско-турската война той командва чета от 300 души, която действа в района на Котел. В Края на 1878 г. той участва в прочистването на Източна Стара планина от башибозук.На 24 юни 1911 г. е поставено началото на свързочното дело във военноморския флот. На учебения крайцер „Надежда“ е монтирана радиостанция „Телефункен“. Първото разузнаване е осъществено на 16 октомври 1912 г., когато флотските свързочници на „Надежда” прихващат радиограма от чужд кораб, съдържаща данни за бреговата батарея и минните заграждения по българското крайбрежие. При обсадата на Одринската крепост радиотелеграфистите от военния флот извършват смущения на противниковата свръзка между Одрин и Цариград и поставят началото на радио-противодействието по време на бойни действия.
На картичката: Военен параход „Надежда“



На 24 юни 1911 г. е поставено началото на свързочното дело във военноморския флот. На учебения крайцер „Надежда“ е монтирана радиостанция „Телефункен“. Първото разузнаване е осъществено на 16 октомври 1912 г., когато флотските свързочници на „Надежда” прихващат радиограма от чужд кораб, съдържаща данни за бреговата батарея и минните заграждения по българското крайбрежие. При обсадата на Одринската крепост радиотелеграфистите от военния флот извършват смущения на противниковата свръзка между Одрин и Цариград и поставят началото на радио-противодействието по време на бойни действия.
На картичката: Военен параход „Надежда“



На 24 юни (стар стил) 1913 г. в хода на Междусъюзническата война.
1-ва армия превзема Княжевац. Съвместно с 3-та армия с командир генерал Рачо Петров (на снимката) започват подготовка за превземане на Пирот. По-късно 1-ва армия получава заповед от командването да се изтегли.
Командването на 4-та армия решава да се оттегли на Калиманското плато. Сърбите отслабват натиска към нея, защото прехвърлят сили на север да спрат настъплението на 1-ва и 3-та армии.
2-ра армия отстъпва организирано.
Тиквешките въстаници напускат Кавадарци и се изтеглят с българското население в планините.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Последна промяна от Тайко на ср юни 24, 2020 4:33 pm, променено общо 3 пъти.

Отговори