Гергьовден, 1937г.
На 6 май 1937г. се състои един от най-мащабните военни паради в България.
Парадът е организиран от ген. Луков започва рано сутринта. В 8:30 на 6 май 1937г. от Военното училище по целия днешен "Евлоги Георгиев" до Орлов мост в пълно мълчание, (за да не развалят "изненадата") са строени десетки хиляди мъже. По Цариградско шосе се наредени бойните машини и очакват знак. Началото е в 10:00ч.
В дълги редици вървят ветераните - генерали, офицери, живи опълченци. Имена легенди с бели мустаци, набиват крак както едно време, ордените подскачат на гърдите им, а огромна маса народ ги замеря с цветя.
Следват блоковете на юнкерите от Военното училище в своите бели кители. Стройни квадрати от 12 колони в 12 редици стъпват като един човек.
След тях откъм университета се чува копитният тропот на Лейбгвардейския полк - дългата редица на конниците, които освен да красят протокола, са преминали през всички големи битки на три войни.
Военният оркестър застава отдясно на сградата на Народното събрание и засвирва "Велик е нашият войник".
Цар Борис III в строева униформа на български генерал и бойна каска вместо фуражка демонстративно слиза от трибуната на стъпалата на парламента и застава на жълтите павета - на нивото на своите войници. Там той застива с длан "за почест" за да посрещне своята нова войска. Ще стои така 6 часа.
Половин ден по жълтите павета минават вълни от прави редици, десетки блокове маршируващи след своите нови знамена. След морето от пехотинци преминават мотоциклетите с кошове, после с много тътен и пушек дълго време преминават бронираните части - "новата кавалерия".
Следва гората от дула на огромните оръдия на артилерията, теглени от конски впрягове, верижни влекачи и камиони.
Небето вибрира от самолети Месершмит и Юнкерс с Андреевския кръст на българските Въздушни войски, които летят в широки клинове и закриват слънцето подобно на ксерксовите стрели.
Само кораби не минават през центъра на София. Моряците обаче са тук и характерните им сини яки привличат погледите.
Час, два...шест. Шест часа тътен от мотори, отмерен гръм от хиляди ботуши, неспирно ура от балкони и тротоари, от съседните улици и разбира се над всичко и над всички "Велик е нашият войник". Песента ехти до пълна изнемогване от военния оркестър, гъгне по високоговорители из целия град, звучи от радиоапарати, които софианци са изкарали по балконите и са усилили докрай.
Някои чуждестранни военни аташета докладват, че това което са видели е невъзможно. Предполагат, че частите обикалят площада и преминават отново по няколко пъти.
Гергьовденският парад на ген. Луков изпълнява своята цел. Само за 6 часа, един победен, унизен, обезверен, загубил посока и вяра народ възкръсва като горда нация. Вече нищо няма да е същото. Този дух се превръща в оръжие. Съвсем скоро след това същите тези конници ще навлязат в свободна Добруджа по килим от цветя, същите тези матроси ще патрулират с катери по Охридското езеро, а пехотата ще марширува по бреговете на Бяло море. Шест години след този парад българските пилоти ще блъскат самолетите си в рояците летящи крепости и ще докажат, че войнът може да бъде унищожен физически, но не и победен.
https://m.facebook.com/story.php?story_ ... 9216918714
Честит 6-ти май - Ден на храбростта и българската армия.
Те смаяха света с нечуваната си храброст, дух и жертвоготовност. Да, приятели! Те бяха изградили най-силната икономически и военно държава на Балканите. Те тръгваха към фронта с хо́ра и песни и щяха да атакуват противника без дори да има офицери, които да ги водят, в името на една мечта - освобождението и обединението на всички българи! Те стояха мълчаливо един до друг - поета и градинаря, богатия и бедния, стиснали здраво своите манлихери и очкаквайки поредната атака. И тогава лъвският рев “Напред! На нож!”, ехтеше из цялата българска земя: от Тулча до Бяло море и от Черно море до Охрид и всяваше страх в сърцата на противниците, събрани от цял свят и им даваше да разберат, че не могат да пречупят устрема на българите към свободата.
https://m.youtube.com/watch?v=kQYocemHB ... 0%B8%D1%8F
https://m.youtube.com/watch?v=qJklyPPlb ... dorTsachev
НА ГЕРГЬОВДЕН ДЕНЯТ НА ХРАБРОСТТА И БЪЛГАРСКАТА БОЙНА СЛАВА ЗА ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ ПРИ ДОЙРАН
Великата българска победа при Дойран се изучава във всички военни академии по света. Записана е невероятна статистика: близо 70 000 убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии - напълно унищожени от една. Това е най-кръвопролитното сражение в цялата Първа световна война, с най-голяма плътност на убитите на километър фронт. В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран.
Бойните събития при Дойран по време на Първата световна война излизат от границите не само на военната, но и на чисто човешката логика. Тежки сражения там се водят и през 1916 г. и през 1917 г., обичайно завършващи с българска победа. Но онова, което се случва през септември 1918 г., прилича не толкова на битка, колкото на история от античната митология. България нанася най-страшното поражение на английската армия в цялата й история.
Към 14 септември крайният изход на войната вече е предрешен и след пробива при Добро поле Антантата решава да приключи с малка България.
Замисълът е че след като остава само Дойран, лесно ще бъде превзет и 600-хилядната ни армия в Македония ще попадне в "чувал" и ще бъде ликвидирана, а страната ни окупирана. Румънците искат всичко до Стара планина, Гърция – всичко до Пловдив, а Сърбия — до Места и Искър.
Английският генерал Милн има на разположение колосални сили - 4 английски, 2 гръцки, една френска дивизия и подкрепа на 3 държави, докато срещу него е само 9-та плевенска дивизия, начело с генерал Владимир Вазов. Плевенци са сигурни в смъртта си, но дори не мислят за отстъпление. Генерал Вазов признава, че никой не се е надявал на победа. Но всички българи решили, че неприятелят ще влезе в България само през трупа им. Готвейки се да умират, по стар български обичай, войниците облекли чисти ризи, а офицерите - парадните си мундири.
На 16 септември върху българските окопи се стоварват 350 000 снаряда, много от тях - с отровен газ. Благодарение на блестящата подготовка с дълбоки окопи на генерал Вазов жертвите от българска страна са точно... 9 души.
Три английски и една гръцка дивизия тръгват в атака, мислейки, че на хълма не е останала жива душа.
В този момент 220 български дула откриват мощен огън. Генерал Вазов не пести снарядите – няма вече за кога. 400 български минохвъргачки превръщат скатовете на хълмовете в ад. 440 картечници направо косят настъпващите. Последва и ужасна съкрушителна контраатака на нож.
Противникът е спрян и обърнат в бягство, което скоро обхваща целия Дойрански фронт. На бойното поле остават повече от 10 000 трупа в британски униформи. Отчаяният британски генерал Милн търси начин да заобиколи Дойран. Праща резервните две дивизии в обход през Беласица да опитат пробив по фланга. Нашите ги пускат на 50 метра и ги избиват от упор с картечниците и огнехвъргачките си. 8000 гърци остават завинаги по скатовете на Беласица.
На 19 септември в 3:00 часа след 9 обстрела с газови снаряди англичаните хвърлят в пехотна атака всички налични сили (включително готвачи и санитари) и една от гръцките дивизии. Те успяват да нахлуят в българските окопи и тук в ожесточен 6-часов бой на нож са унищожени до последния човек. На мястото, където съседстват 9-та и 11-та дивизия, се разиграва нова трагедия - една английска бригада и втората гръцка дивизия атакуват през поле, обрасло с висока изсъхнала трева. Достигналата до българските окопи англо-гръцка пехота е отблъсната. Оцелелите изгарят живи в подпаленото от българската артилерия поле.
В края на 19 септември английските тръбачи свирят отбой. Гененерал Милн е загубил 47 000 англичани и 20 000 гърци. Вазов губи по-малко от 500 бойци. През 1936 г. в Лондон е организирана среща на ветераните от Първата световна война. Българската делегация се води от специално поканения генерал Владимир Вазов. В британската столица легендарният полк на английската армия свежда знамената си само пред един противников войн - генерал Вазов. При появата на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва: "Свалете знамената! Минава генерал Вазов - победителят от Дойран!"
6 май е празник и на Българската армия. Армия, чийто знамена не са попадали в плен. 
Но сега ще върнем доста по-далеч във времето, когато българите нямат своя държава, следователно и своя армия, но не са забравили и за своята държава, и за своята армия, а най-вече – за своята свобода! И искат да си ги върнат обратно!
В първия поход на полско-унгарския крал Владислав III Ягелончик от 1443-1444 г., се споменава, че българите вземат дейно участие в борбата срещу османските нашественици. Първоначалните победи на сборната християнска армия дават надежда на българското население и то по всякакъв начин помага на кръстоносците – с провизии, разузнаване, логистика и дори в сраженията. След битката при Ниш българите нападат и избиват обърнатите в бягство османски войници. В писма на главнокомандващия християнската армия - Янош Хуняди, и на кардинал Джулиано Чезарини, четем за възхищението им от желанието и ентусиазма, с които българското население се включва в похода. Чезарини смятал, че има голям шанс местното население (българите) да се вдигнат срещу османците и да престанат да им се подчиняват. Калимах констатира, че в градовете населението прогонва османските гарнизони и преминава на страната на християнската армия. Бонфини от своя страна отбелязва, че всеки град, през който преминава полският крал, се поставя под негово подчинение.В началото на втория поход и превземането на Видин, надеждите на кардинал Чезарини за повторна помощ от страна на българското население се оправдават напълно. В съчинението си Бехайм подчертава, че след падането на Видин първенците са избити, но на обикновените християнски жители не е сторено нищо и те потеглят с войската. След неуспешната обсада на Никопол, много жители се прехвърлят през крепостните стени и преминават в лагера на кръстоносната армия. Множество автори, сред които Бехайм, Калимах, Длугош, Туроци, Бонфини потвърждават, че много селища преминават в ръцете на крал Владислав без съпротива. Жителите на Варна доброволно предават ключовете от градските порти.Още преди походите от 1443-44 г. българите не се примиряват с незавидното си положение. В стремежа си за независимост те продължават да се борят и да търсят нови възможности да се вдигнат на борба. Примери за това са въстанието на Константин и Фружин (1404-1408) и походът на бургундските рицари от 1445 г., когато жителите на много дунавски градове демонстрират жаждата си да бъдат свободни.На 6 май преди 86 години се слага началото на едно от най-зловещите предателства към българския род, извършено с дейното участие на СССР и българските комунисти. Във Виена е подписан и обнародван така нареченият Майски манифест. Той прави разлика за първи път между „македонския“ и другите балкански народи и поради това този акт се смята днес в Република Северна Македония, като един от основните жалони по пътя към официалното създаване и признаване на отделна македонска нация. За България обаче последиците са зловещи – откъсната е жива плът от народа и изконните български земи, фалшифицирана е историята с измислена македонска нация, която днес е заела войнстващи позиции срещу Отечеството си. Така за по-малко от 100 години комунистите успяха да накарат българи с българи да се мразят и да се отрекат от рода си.
На 6 май 1869 г. в село Боймица е роден Апостол Петков Терзиев, известен още като Постол войвода.
Той е български хайдутин и революционер. Започнал своята борба с Османската империя в края на XIX век като хайдутин, в 1897 година Апостол войвода е привлечен от лидера на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Дамян Груев и постепенно се превръща в основна фигура на организацията в Солунски революционен окръг. Участва в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година и след него организира българската съпротива в района на Ениджевардарското езеро срещу новопоявилите се гръцки андартски чети. Името на Апостол става легендарно сред българското население – войводата е наречен с любов Вардарското (Ениджевардарското) слънце и е възпят приживе в десетки народни песни.
Апостол войвода бързо изплита здрава революционна мрежа в Ениджевардарско и Гевгелийско и става организационен войвода, истински защитник на българщината в региона, заради което печели и народното признание с прозвището си Ениджевардарското слънце. Христо Силянов пише:
„ Населението така се привърза към своя войвода-баща, че му посвети не една песен и го укичи с най-изразителното име – Ениджевардарско слънце – слънце, което прорязва с лъчите си мрака на неговата робска неволя и стопля сърцето му със сладка надежда. “
Апостол успява да привлече към организацията и повечето българи гъркомани от областта, които постепенно изоставят каузата на елинизма и приемат върховенството на Българската екзархия. Към 1903 година гъркомани остават единствено в Гумендже и в селата Крива и Петрово. Налага сериозна дисциплина в района си като често провинилите се наказват със смърт. Намесва се в бита на населението и забранява скъпите сватби и чеизи, отделно организира такива по своя преценка и събира данък от бубарството.Също нарежда бойкот на гръцките и турските търговци в Енидже Вардар и в Гумендже през септември 1905 година, докато града не напусне гръцкият лекар Ангелос Сакелариу, който е и лидер на гръцкия комитет. Вследствие градският пазар е затворен, а българските, гръцките и турските търговци търпят големи загуби. При лошо отношение спрямо местните българи Апостол войвода редовно изпраща заплашителни писма до собствениците на чифлици, каймакамина и мюдюрите в казата. През 1905 година изпраща писмо до българския екзарх Йосиф I Български, в което заплашва да убие председателя на българската екзархийска църковната община в Енидже Вардар Никола Шкутов:
„ Ясъ се чудамъ защо го държите тоя лъжливъ и страхливъ председатель, кога цалъ народъ не го сака и ако вие не го дигнете отъ тука като куче ке го убиямъ. Цалувамъ вашата света десница и оставамъ съ почитание ваше чедо во Христа Апостолъ войвода.
През 1906 година американският журналист Алберт Сониксен заедно с воденския войвода Лука Иванов посещава Апостол войвода в Ениджевардарското езеро и оставя колоритен разказ за живота на харамията в книгата си „Изповедта на един македонски четник“.
„ Първият, който скочи на брега, беше лек, мургав човек на средна възраст, с бели, албански тесни, опнати потури, с широки ръкави риза, въоръжен не само с манлихерка и нагант, но и с кама със сребърна дръжка, увиснала на неговия патрондаш. И да не го познавах, щях да налучкам кой е, защото неговите портрети висяха във всички кръчми на България, тъкмо в тези комитски дрехи... Апостол беше македонският Робин Худ. Тринадесет години той бе носил оръжие. Още преди Дамян Груев да организира прочутия Централен комитет, Апостол бе кръстосвал планините. Той бе от ония фантастични герои, които се явяват сред потъпканите народи през всичките полуварварски периоди на историята и чиито подвизи са възпявани от народите. Те са се въодушевявали едничко от идеята за смърт и разрушения, първия инстинкт на първичните, непросветени хора.
Когато се създала революционната организация с програма за обща дейност, Апостол войвода, в различие от мнозина свои колеги от разните части на страната, предложил услугите си, въпреки всички ограничения, които е трябвало да понесе поради дисциплината в тази организация, да се отказва от плячката си и да слуша заповедите на анемичните градски учители.
Апостол войвода загива в 1911 година, отровен от гъркоманин.
На 2 август 1911 година Апостол войвода заедно с войводите Георги Мучитанов Касапчето и Васил Пуфката загиват в ениджевардарското село Крушари (днес Абелиес, Гърция). Бившият четник и секретар на четата Тодор Чифтеов ги отравя в дома си, след което телата им са пренесени между лозята и старите гробища и е инсценирано сражение с турския аскер. По-късно телата на тримата са пренесени в Енидже Вардар, където са разпознати и погребани. Остават съмнения, че Трайко Курлев също участва в заговора срещу Апостол Петков.
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Апостол Ениджевардарски (19-и във втората колона).
След смъртта на Апостол войвода ръководител на Солунския революционен окръг става войводата Ичко Димитров, който за наказание запалва къщата на Тодор Чифтеов. Апостол войвода оставя дъщеря в София, която умира в бедност.
В разказа си „Пирин“ от книгата „Те победиха“ Йордан Йовков описва Апостол Петков Ениджевардарското слънце така:
„ ...тоя легендарен войвода, всичкото възхищение и любов към когото е тъй силно изразено в това име, което му е дал народът... “
Постол войвода е герой в трисерийния български филм „Мера според мера“ – последната роля на големия български актьор Григор Вачков.