ПРОСТРАНСТВЕНО ВРЕМЕВИ ИЗМЕРЕНИЯ НА МАТЕРИЯТА
Публикувано: ср дек 02, 2015 11:38 pm
В съвременната физика принципа на Хайзенберг е принцип за неопределеност. Тази неопределеност е фундаментална, няма своя причина и съответно няма и свое обяснение, и се интерпретира като свойство на материалните частици в природата. Фактическата действителност е съвършено различна. Принципът на Вернер Хайзенберг е принцип за наличие на второ времево измерение в собственото време на всяка частица в естеството. В този принцип определено става въпрос за неопределеност, но тази неопределеност е ефект и
причината за този ефект е наличието на второ времево измерение. Фундаменталната неопределеност анонсирана в този принцип е следствие от наличието на второ времево измерение.
Всяко нещо, което е налице, има своята причина да го има. Всяко нещо, което не е налице, има своята причина да го няма. Когато разберем причината за най фундаменталните факти във физиката ще разберем смисъла на естеството.
Големият взрив (big bang), като начало на съществуване на вселената, е причината вселената да я има, но е
любопитно каква е причината за големия взрив. Може би причината големият взрив да го има е, че е началото на нещо, което не може вечно да го няма. И може би причината големият срив да трябва да го има е, че ще е краят на нещо, което не може вечно да го има.
Неопределеността е фундаментален факт и причината за нея е второто времево измерение. Квантовите свойства на материята са фундаментален факт и причината за тези свойства са както наличието на второ времево измерение, така и наличието на допълнителни компактифицирани в нищожни размери измерения на пространството. Гравитационното привличане между телата е фундаментален факт и причината за него е изкривяване на пространство-времето. Огледайте се около себе си и като видите kpивината на ространството и кривината на времето ми се обадете. Не виждате кривината, но виждате ефекта от нейното наличие. Свободното падане на предмети към земята е ефект от изкривяването на пространство и времето от земята. По същият начин, не виждате второто времево измерение и допълнителните компактифицирани измерения на пространството, но виждате ефектите от тяхното наличие и те са квантовите свойства на материята и неопределеностите свързани с тях.
Времето в съвременната физика има едно измерение. Това което разбираме под време в съвременната физика фактически е неговото първо измерение. Собственото време на всяка частица в природата има две измерения и може да се разглежда като времева спирала, като навивките на спиралата се формират от второто времево измерение. Всеки времеви момент от първото измерение на времево е дискретен набор от навивки на времевата спирала.
Линията на историята на една частица в пространството и времето (мировата линия на частицата) е последователността от събитията които се случват с частицата. Това което се разбира под събитие е това частицата да се намира в даден времеви момент някъде в пространството, като времевия момент е
момент от първото измерение на собственото време на частицата.
Реално съществуващите частици имат континуална времева спирала и линията на тяхната история в пространството и времето е непрекъсната. Виртуалните частици имат разтеглена времева спирала и тяхната мирова линия е дискретна поредица от точки. Първото времево измерение на реалните частици е
континуално и може да се изобрази с ориентирана права. Реалните частици съществуват в първото времево измерение и съответно са пряко наблюдаеми. Линиите на техните истории в пространството и времето са непрекъснати. Първото времево измерение на виртуалните частици е дискретно и може да се изобрази с
ориентирана дискретна последователност от следващи една след друга точки. Виртуалните частици не съществуват в първото времево измерение и това е причината тези частици да не могат да бъдат наблюдавани пряко. Те съществуват единствено и само във второто времево измерение. Частиците на
тъмната материя съществуват единствено и само във второто измерение на времето. Линиите на техните истории в пространството и времето съответно са дискретни.
Интересен е въпроса за структурата на второто времево измерение. Времето във нашите представи или първото времево измерение е линия ориентирана от миналото към бъдещето, а това е континуална
поредица от времеви моменти, които в нашите представи са точки по времевата линия. Но всяка времева точка от първото времево измерение е времеви интервал или континуална поредица от времеви моменти на второто времево измерение. Всяка времева точка от второто времево измерение е времеви интервал или континуална поредица от времеви моменти на трето времево измерение. Всяка времева точка от третото времево измерение е времеви интервал или континуална поредица от времеви моменти на чевтърто времево измерение. Процеса е итеративен. Макротелата има битие в свят с едно времево измерение. Микротелата имат битие в свят с повече от едно времево измерение. Някои микротела имат битие в свят с две времеви
измерения, други с значително по-малка маса имат битие в свят с три времеви измерения. Частиците които нямат маса в покой имат битие в свят с изброимо количество на времевите измерения. Колкото по-малка е масата на частицата толкова по-голям е броят на нейните фактически времеви измерения.
Представете си момента от първото времево измерение (точка според представите ни) като кръг и ще получите идея за времева спирала, която за реалните частици е континуална (стъпката на спиралата е равна на нула и времевата линия фактически е цилиндър) и е дискретизирана, или разтеглена за виртуалните частици и частиците на тъмната материя. Второто времево измерение създава спиралност на първото времево измерение. Представете си момента от второто времево измерение (нямаме и представа, че го има и причината е че сме макротела) като кръг и ще получите идея за времева спирала, която може също да е континуална (стъпката на спиралата е равна на нула и времевата линия фактически е цилиндър) или
дискретизирана. Третото времево измерение създава спиралност на второто времево измерение. И този процес е итеративен.
Всичко казано до тук се отнася и за пространствените измерения. И те измат свойството фракталност, и те се формират итеративно. В мигът на големият взрив света е бил с изброимо количество на пространствените и времевите измерения. Всичко след това е процес на еволюция на тези измерения. Еволюция предизвикана от структурирането на материята. Любопитното е, че структурирането на материята е ефект от еволюцията на пространствените и времевите измерения, а не причина за тази еволюция. Фотоните като частици с маса в покой равна на нула носят в себе си информацията за битието на света в момента на големият взрив.
Макротелата образно казано тотално са загубили тази информация или по-точно казано са в битие коренно различно от битието на света при големия взрив.
В микросвета, или в неговото, образно казано, интимно битие, няма никаква разлика между пространствените и времевите измерения. Очевидната разлика за нас се дължи на факта, че сме макротела или сме ефект от структурирането на материята и съответно сме в среда в която забелязваме тази разлика. В микросвета са възможни трансформации на пространственото измерение във времево и обратното.
Представете си как една частица се движи в пространственото измерение на втора частица, което фактически е времево измерение на втората частица, при което фактически първата частица се движи във времето на втората частица. Едната частица се движи в пространство, което фактически е време на другата частица.
Ние като макротела забелязваме разликата между пространство и време, защото сме в среда в която тази разлика се забелязва. Тази среда се е формирала от структурирането на материята предизивикана от еволюцията на пространствено-времевите измерения на света. И това ни отдалечава от възможността да пътуваме във времето. Но всичко е въпрос на технологията на трансформиране пространствени измерения във времеви. Тази трансформация може да се постигне при скорости по-големи от скоростта на светлината и това някак си е очевидно в СТО. И за мен това пътуване е напълно възможно, но засега тази технология ни липсва.
В микросвета идеите се формират от фракталност, итеративност и идеи за количества изразени с кардинални числа. В дадем момент на първото времево измерение и в различните моменти на второто времево измерение, тялото има различни копия на себе си на различни места в пространството. Под количество в случая разбирам количеството на тези копия. Тези копия не могат да взаимодействат помежду си защото тялото ще трябва да въздейства на себе си. Движението на микрочастицата е преход от едно към двуго разпределение на тези копия в пространството. А това е дифузия без стълкновение. Урванението на Ервин Шрьодингер е елементарно уравнение на дифузия, но тази дифузия е без стълкновение. Дифузионният харакер на уравнението се формира от наличието на второ времево измерение.
причината за този ефект е наличието на второ времево измерение. Фундаменталната неопределеност анонсирана в този принцип е следствие от наличието на второ времево измерение.
Всяко нещо, което е налице, има своята причина да го има. Всяко нещо, което не е налице, има своята причина да го няма. Когато разберем причината за най фундаменталните факти във физиката ще разберем смисъла на естеството.
Големият взрив (big bang), като начало на съществуване на вселената, е причината вселената да я има, но е
любопитно каква е причината за големия взрив. Може би причината големият взрив да го има е, че е началото на нещо, което не може вечно да го няма. И може би причината големият срив да трябва да го има е, че ще е краят на нещо, което не може вечно да го има.
Неопределеността е фундаментален факт и причината за нея е второто времево измерение. Квантовите свойства на материята са фундаментален факт и причината за тези свойства са както наличието на второ времево измерение, така и наличието на допълнителни компактифицирани в нищожни размери измерения на пространството. Гравитационното привличане между телата е фундаментален факт и причината за него е изкривяване на пространство-времето. Огледайте се около себе си и като видите kpивината на ространството и кривината на времето ми се обадете. Не виждате кривината, но виждате ефекта от нейното наличие. Свободното падане на предмети към земята е ефект от изкривяването на пространство и времето от земята. По същият начин, не виждате второто времево измерение и допълнителните компактифицирани измерения на пространството, но виждате ефектите от тяхното наличие и те са квантовите свойства на материята и неопределеностите свързани с тях.
Времето в съвременната физика има едно измерение. Това което разбираме под време в съвременната физика фактически е неговото първо измерение. Собственото време на всяка частица в природата има две измерения и може да се разглежда като времева спирала, като навивките на спиралата се формират от второто времево измерение. Всеки времеви момент от първото измерение на времево е дискретен набор от навивки на времевата спирала.
Линията на историята на една частица в пространството и времето (мировата линия на частицата) е последователността от събитията които се случват с частицата. Това което се разбира под събитие е това частицата да се намира в даден времеви момент някъде в пространството, като времевия момент е
момент от първото измерение на собственото време на частицата.
Реално съществуващите частици имат континуална времева спирала и линията на тяхната история в пространството и времето е непрекъсната. Виртуалните частици имат разтеглена времева спирала и тяхната мирова линия е дискретна поредица от точки. Първото времево измерение на реалните частици е
континуално и може да се изобрази с ориентирана права. Реалните частици съществуват в първото времево измерение и съответно са пряко наблюдаеми. Линиите на техните истории в пространството и времето са непрекъснати. Първото времево измерение на виртуалните частици е дискретно и може да се изобрази с
ориентирана дискретна последователност от следващи една след друга точки. Виртуалните частици не съществуват в първото времево измерение и това е причината тези частици да не могат да бъдат наблюдавани пряко. Те съществуват единствено и само във второто времево измерение. Частиците на
тъмната материя съществуват единствено и само във второто измерение на времето. Линиите на техните истории в пространството и времето съответно са дискретни.
Интересен е въпроса за структурата на второто времево измерение. Времето във нашите представи или първото времево измерение е линия ориентирана от миналото към бъдещето, а това е континуална
поредица от времеви моменти, които в нашите представи са точки по времевата линия. Но всяка времева точка от първото времево измерение е времеви интервал или континуална поредица от времеви моменти на второто времево измерение. Всяка времева точка от второто времево измерение е времеви интервал или континуална поредица от времеви моменти на трето времево измерение. Всяка времева точка от третото времево измерение е времеви интервал или континуална поредица от времеви моменти на чевтърто времево измерение. Процеса е итеративен. Макротелата има битие в свят с едно времево измерение. Микротелата имат битие в свят с повече от едно времево измерение. Някои микротела имат битие в свят с две времеви
измерения, други с значително по-малка маса имат битие в свят с три времеви измерения. Частиците които нямат маса в покой имат битие в свят с изброимо количество на времевите измерения. Колкото по-малка е масата на частицата толкова по-голям е броят на нейните фактически времеви измерения.
Представете си момента от първото времево измерение (точка според представите ни) като кръг и ще получите идея за времева спирала, която за реалните частици е континуална (стъпката на спиралата е равна на нула и времевата линия фактически е цилиндър) и е дискретизирана, или разтеглена за виртуалните частици и частиците на тъмната материя. Второто времево измерение създава спиралност на първото времево измерение. Представете си момента от второто времево измерение (нямаме и представа, че го има и причината е че сме макротела) като кръг и ще получите идея за времева спирала, която може също да е континуална (стъпката на спиралата е равна на нула и времевата линия фактически е цилиндър) или
дискретизирана. Третото времево измерение създава спиралност на второто времево измерение. И този процес е итеративен.
Всичко казано до тук се отнася и за пространствените измерения. И те измат свойството фракталност, и те се формират итеративно. В мигът на големият взрив света е бил с изброимо количество на пространствените и времевите измерения. Всичко след това е процес на еволюция на тези измерения. Еволюция предизвикана от структурирането на материята. Любопитното е, че структурирането на материята е ефект от еволюцията на пространствените и времевите измерения, а не причина за тази еволюция. Фотоните като частици с маса в покой равна на нула носят в себе си информацията за битието на света в момента на големият взрив.
Макротелата образно казано тотално са загубили тази информация или по-точно казано са в битие коренно различно от битието на света при големия взрив.
В микросвета, или в неговото, образно казано, интимно битие, няма никаква разлика между пространствените и времевите измерения. Очевидната разлика за нас се дължи на факта, че сме макротела или сме ефект от структурирането на материята и съответно сме в среда в която забелязваме тази разлика. В микросвета са възможни трансформации на пространственото измерение във времево и обратното.
Представете си как една частица се движи в пространственото измерение на втора частица, което фактически е времево измерение на втората частица, при което фактически първата частица се движи във времето на втората частица. Едната частица се движи в пространство, което фактически е време на другата частица.
Ние като макротела забелязваме разликата между пространство и време, защото сме в среда в която тази разлика се забелязва. Тази среда се е формирала от структурирането на материята предизивикана от еволюцията на пространствено-времевите измерения на света. И това ни отдалечава от възможността да пътуваме във времето. Но всичко е въпрос на технологията на трансформиране пространствени измерения във времеви. Тази трансформация може да се постигне при скорости по-големи от скоростта на светлината и това някак си е очевидно в СТО. И за мен това пътуване е напълно възможно, но засега тази технология ни липсва.
В микросвета идеите се формират от фракталност, итеративност и идеи за количества изразени с кардинални числа. В дадем момент на първото времево измерение и в различните моменти на второто времево измерение, тялото има различни копия на себе си на различни места в пространството. Под количество в случая разбирам количеството на тези копия. Тези копия не могат да взаимодействат помежду си защото тялото ще трябва да въздейства на себе си. Движението на микрочастицата е преход от едно към двуго разпределение на тези копия в пространството. А това е дифузия без стълкновение. Урванението на Ервин Шрьодингер е елементарно уравнение на дифузия, но тази дифузия е без стълкновение. Дифузионният харакер на уравнението се формира от наличието на второ времево измерение.