Времето като свойство на материята
Публикувано: чет ное 28, 2019 1:43 am
Според теорията на Айнщайн всяко тяло с различна от нула маса и скорост на движение близка до скоростта на светлината би трябвало да изразходва безкрайно много енергия за да поддържа скоростта си на движение. Скоростта на светлината е приблизително 299 792км/с. Знаем, че вселената ни се разширява с около 72км/с и ние пъуваме с такава скорост. Идеята ми е, че времето не е отделно нещо от материята. Ако няма материя би ли имало време? Времето е изменението на материята. Та ние пътуваме с тази почти постоянна скорост (тази с която се разширява вселената) и изразходваме енергия. Разбира се не ни се налага тя да е безкрайна, а изразходваме малко - това изразходване отчитаме като изменение на материята. Едно емпирично доказателство на теорията ми е следното:
Предполагаме, че ще бъде направена машина на времето.
Ако просто пътуваме само във времето, а не в пространството - то няма да попаднем в същата точка от вселената, защото тя се разширява.
От което следва следното - времето е свойство на материята - може да се добавя и премахва - тогава обекта ще пътува във времето, но винаги ще попада в същата материална точка от вселената (всъщност това би могло да се манипулира в последствие).
Според теорията ми даже нещо да се промени в миналото, то ние вече живеем в промененото време, вече сме взели решенията за промяната и тя вече е факт от миналото. Сиреч не може да се случи парадокса внука да се върне във времето и да убие прародителя си, просто защото живее във потока време на вселената ни.
Предполагаме, че ще бъде направена машина на времето.
Ако просто пътуваме само във времето, а не в пространството - то няма да попаднем в същата точка от вселената, защото тя се разширява.
От което следва следното - времето е свойство на материята - може да се добавя и премахва - тогава обекта ще пътува във времето, но винаги ще попада в същата материална точка от вселената (всъщност това би могло да се манипулира в последствие).
Според теорията ми даже нещо да се промени в миналото, то ние вече живеем в промененото време, вече сме взели решенията за промяната и тя вече е факт от миналото. Сиреч не може да се случи парадокса внука да се върне във времето и да убие прародителя си, просто защото живее във потока време на вселената ни.