Агарта – Земя на исполини…

За всичко което не е доказано.
Отговори
Съобщение
Автор
Българин
Мнения: 120
Регистриран на: съб май 30, 2015 12:28 pm

Агарта – Земя на исполини…

#1 Мнение от Българин » съб сеп 26, 2015 12:47 am

Най-смелата хипотеза – че има цивилизация от хора, живеещи в центъра на Земята, може да се окаже факт. Името на цивилизацията е известно като „Агарта”. На някои може да и м е трудно да повярват. Знам, че за мен беше така пъвоначално, и все пак сега съм уверен в истинността на този факт. Будистите вярват в съществуването на раса от супер мъже и жени, които понякога се качват на повърхността, за да наблюдават развитието на човешката раса. Вярват, че този подземен свят има милиони обитатели и много градове, а столицата им е Шамбала. Господарят на този свят се е вярвало, че давал нареждания на Далай Лама от Тибет, който е неговият земен представител. Неговите послания са били препращани през определени тайни тунели, свързващи този вътрешен свят с Тибет. Известният руски контактьор Николай Рьорих (канал на Възнесения Майстор Ел Мория), твърдеше, че Лхаса, столицата на Тибет, е свързана чрез тунел с вътрешната земя, Шамбала. Входът на този тунел е охраняван от Лами, заклели се да пазят тайната. Подобен тунел се вярваше, че свързва тайните камери в основата на великата пирамида в Гиза и Агарта.

Индийския епос, Рамаяна и Бхагавад Гита са двата най-известни текста в Индия. Рамаяна разказва историята на великия Аватар Рама. Бхагавад Гита разказва историята на Кришна. Рамаяна описва Рама като „емисар от Агарта”, който пристигна с въздушно превозно средство. Доста невероятно е, че и Будистката , и Хинди религията поотделно имат предвид Агарта.

Първото публично доказателство се появи през 1947, когато Контраадмирал Ричард Е. Бърд от Армията на САЩ излетя директно към северния полюс и вместо да отиде над полюса, всъщност влезе във Вътрешната Земя. В дневника си наред с другите свидетелства, той разказва за навлизането във вътрешната кухина на Земята и за изминаването на 1700 мили над планини, езера, реки, флора и фауна. По време на полета е видял чудовищни същества, подобни на мамутите от древността, движещи се сред буйна растителност. Накрая открива градове и процъфтяваща цивилизация.

Самолетът му бил поздравен от летателни апарати от вид, който той не бе виждал преди. Те го ескортирали до безопасно място за приземяване и той бил достойно приветстван от емисарите на Агарта. След като си починал, той и екипажа му били отведени да се срещнат с Владетеля на Агарта. Казали му, че е бил допуснат, поради високо моралния му и етичен характер. По време на разговора разбрал също, че откакто САЩ е пуснал атомни бомби над Хирошима и Нагасаки, те били много загрижени за собствената си безопасност и оцеляване. Затова решили, че е време да осъществят по-сериозен контакт с външния свят и да се уверят, че ние не бихме унищожили тази планета и тяхната цивилизация с нея. Било им разрешено да изразят целта си чрез осъществяване на контакт с някой, на когото имат доверие.

За да съкратим цялата тази дълга история, ще кажем, че Адмирал Бърт и неговия екипаж, при тяхното посещение, били направлявани от домакините си в техния самолет по пътя обратно към външния свят, а животът им се промени завинаги. През януари 1956, Адмирал Бърт се отправи на друга експедиция към Антарктика и Южния Полюс. В тази експедиция той и екипажа му проникват отново на 2,300 мили в центъра на Земята. Адмирал Бърт твърди, че Северния и Южния полюс са всъщност два от многото портали към центъра на Земята. Не мога да не мисля за известната научно фантастична книга на Жул Верн „Пътуване до центъра на Земята”, която много от вас са прочели, или гледали като филмова версия. Адмирал Бърт заявява, че Вътрешната Земя има вътрешно Слънце. Неговата теория е, че полюсите на Земята са по-скоро изпъкнали, а не вдлъбнати. Кораби и самолети всъщност могат да излитат или да влизат право навътре. Американската преса обяви откритието на Адмирал Бърт, обаче то беше веднага потиснато. Рей Палмър, редактор на „Списание за Летящи чинии” написа детайлна статия за откритията на адмирала. Правителството на САЩ купи, или унищожи почти всяко копие, а после унищожи цялото издание и печатницата.

Същото нещо по отношение на статията се е случило и на „Нешънъл Джиографик”. Списанието излиза и правителствато глътва почти всеки брой. Ако историята е лъжа, защо правителството се впрегна толкова много? Още по-интересно е, че правителството на САЩ не позволява на самолети да летят над полюсите, в момента дори цензурира наблюденията на астронавтите от Космоса… Всички полети на самолети са ориентирани да летят покрай тях и всеки пилот, летящ по тези линии може да потвърди това. Странно е, че айсбергите, които плават покрай полюсите, са съставени от сладка вода, а не от солена. А и температурата до полюсите (на 600 мили от тях) е по-висока, в сравнение с тази на 1000 мили от тях. В книгата на Д.р Реймонд Бернард, озаглавена „Кухата Земя”, се разказва за човек,който потвърждава историята на Адмирал Бърт. Д-р Нелхи Котън от Лос Анжелис докладва, че един от пациентите му, мъж с Нордическо потекло, му е разказал следната история: „Живеех близо до Арктическия кръг в Норвегия. Едно лято аз и един мой приятел решихме да отидем с лодка заедно колкото можем по-далеч в Северната страна. И така, приготвихме провизии в малка рибарска лодка и се отправихме към морето. След един месец ние бяхме далеч на север, отвъд Полюса и в странна нова страна. Ние бяхме силно удивени от времето там. Топло, и от време на време нощем, почти твърде топло, за да се заспи. И тогава видяхме нещо толкова странно, че и двамата бяхме изумени. Пред нас топлото открито море, в което бяхме, имаше нещо като огромна планина. В тази планина в определено място океанът сякаш се изпразваше. Озадачени, ние продължихме в тази посока и се намерихме плаващи в огромен каньон, водещ към вътрешността на Земята. Продължихме да плаваме и тогава видяхме това, което ни изненада… Слънце, греещо вътре в Земята. Океанът, който ни отнесе до вътрешността на Земята постепенно се превърна в река. Тази река водеше, както осъзнахме по-късно, всичко през вътрешната повърхност на света от единия до другия му край. Тя може да ви отведе, ако я следваш достатъчно дълго, от Северния полюс до Южния полюс. Видяхме, че вътрешната повърхност на Земята е разделена, както и другата, на суша и вода. Има много слънчева светлина и изобилие от животни и растения. Плавахме доста навътре в тази фантастична земя. Фантастична, защото всичко беше огромно по размер, в сравнение с нещата от външната страна. Растенията са огромни, дърветата са гигантски и накрая стигнахме до хора-гиганти.Те обитаваха къщи и градове, както ние на повърхността на Земята. Използваха вид електрически превозни средства, подобни на едноместни коли за превоз на хора. Те се движат по бреговете на реката – от град до град. Няколко от обитателите на Вътрешната Земя, огромни гиганти, забелязаха лодката ни в реката, а ние бяхме напълно изумени. Оказаха се доста дружелюбни. Поканени бяхме да вечеряме с тях в домовете им и така, моят придружител и аз се разделихме, той отиде с единия гигант в дома му, аз с другия, в неговия дом. Моят приятел ме заведе до дома и семейството си, а аз бях напълно изплашен от огромните размери на всичко в дома му. Масата за вечеря беше колосална. Блюдо беше сервирано пред мен, пълно с огромно количество храна,че бих се хранил с него цяла седмица. Гигантът ми предложи чепка грозде, като всяко от зърната беше голямо колкото наша праскова. Когато го опитах, открих, че е далеч по-сладко от което и да било, което бях опитвал. Във вътрешността на Земята всички плодове и зеленчуци имат далеч по-добър вкус и са по-ароматни от онези, които имаме на външната повърхност на Земята. Прекарахме там една година, радвайки се на тяхната компания, както и те се забавляваха, докато ни опознаят. Наблюдавахме много странни и необикновени неща по време на нашето посещение при тези забележителни хора, и постоянно бяхме изумявани от научния им прогрес и изобретения. През цялото време те бяха дружелюбни и ни позволиха да се върнем към дома си по същия начин, както дойдохме… Всъщност, те вежливо предложиха тяхната защита, в случай че се нуждаехме от нея в пътуването обратно”.

Още един интересен разказ за посещение в кухата Земя прави впечатление – на норвежеца Олаф Йансен. Написан е в книга, наречена „Опушеният Бог”, като неин автор е Уилис Джордж Емерсон. Терминът „Опушеният Бог” се свързва с Централното Слънце, което е вътре в Земята и е по-малко и по-малко ярко от нашето външно Слънце и затова изглежда като опушено. Книгата е свързана с преживяванията на баща и син, норвежци, които с малката си рибарска лодка искали да открият „земята отвъд северния вятър”. Буря ги отнася през отвора в полюса в кухата вътрешност на Земята. Книгата е публикувана през 1908 г. Разказва за преживяванията на сина. Очевидно двамата прекарват две години там и после се връщат през отвора в Южния полюс, но бащата загива, когато айсберг се разцепва на две и счупва лодката им. Синът се спасил но по-късно бил затворен в лудница, защото никой не му повярвал. След като бил освободен, прекарва 26 години като рибар, а след това заминава за Съединените Щати. На около 90 годишна възраст се сприятелява с Уилис Джордж Емерсон и му разказва историята си. На смъртното си легло му предава и карти, които е направил на вътрешността на Земята, както и ръкопис с неговите преживявания. Книгата „Опушеният Бог” разказва за неговите преживявания. Хората от Агарта живеели от 400 до 800 години и са силно напреднали в науката. Те владеели телепатията чрез определен тип излъчване. Имали източници на енергия, далеч по-мощни от нашето електричество. Те са създателите на летящите чинии, които се задвижват от тази мощна енергия, извлечена от електромагнетизма на атмосферата. На ръст били около четири метра.

Има и още една препратка от 1942, Нацистка Германия изпраща експедиция, съставена от най-видните си учени, с намерение да открие входа към Вътрешната Земя. Гьоринг, Химлер и Хитлер с ентусиазъм одобряват проекта. Фюрерът бил убеден, че има хора, които живеят вътре в земното кълбо. В „Кухата Земя” Реймонд Бернард също разказва за снимка, публикувана през 1960 в Торонто, Канада Глоуб и Мейл, която представя красива долина с буйни зелени хълмове. Летец твърди, че снимката е била направена от самолета му, докато летял „отвъд Северния полюc. Ченълингите на Джуал Кул за Кухата Земя. Когато и да правя проучване по даден въпрос обичам да взимам под внимание информацията спрямо обратната връзка на Джуал Кул. Въз основа на споделяното с Него и на това, което споделям с вас в тази книга, има да се добавят много интересни неща. Първо, той потвърди, че Адмирал Бърт наистина е пътувал до Вътрешната Земя. Той каза, че има Слънце във Вътрешната Земя, но то е различно от нашето външно Слънце. Сподели, че Полярното сияние не е причинено от Слънцето на Вътрешната Земя, а от различен светлинен източник. Отворите на Полюсите са много широки и кораби и самолети могат да влизат в тях, обаче са естествено защитени от някакъв вид енергийно поле. Хората могат да ги намерят ако действително ги търсят, обаче, те са леко замаскирани от това енергийно поле. Потвърди също така, че има входове към Вътрешната Земя в Египет, Тибет и Юкатан и също добави, че има други входове в Бермудския триъгълник, Русия и Африка.В Агарта имало различни раси, точно както на повърхността на Земята, а някои от тях са доста високи. Получи и информация, че правителството на САЩ и други страни са наясно с Вътрешната Земя, но прикриват тези факти, както и това, че са осъществявали връзка с извънземни.

https://www.youtube.com/watch?v=SAoTtk9QviM

Потребителски аватар
manel
Мнения: 781
Регистриран на: вт мар 03, 2015 11:05 pm

Re: Агарта – Земя на исполини…

#2 Мнение от manel » чет окт 22, 2015 10:28 pm

Тайните на магическото тибетско царство Шамбала и как нацистите са искали да използват силата му, за да завладеят света!
На пръв поглед може да изглежда екстремно странно, че архитектите на Третия райх биха се интересували от един регион, който мнозина считат за духовния център на света, но това е така само докато не си припомним митологията на Туле, според която този център е бил арийски дом и е бил изместен с падането на Атлантида около 10 800 година пр. н.е.
Оттогава, духовният център, въпреки че остава скрит за огромната част от човечеството, което е „недостойно“ за неговите тайни, се явява основна сила в контрола над съдбата на планетата. Двете скрити царства Агарта и Шамбала съставляват двойният източник на свръхестествена сила, която се излъчва от Тибет и заема много важна част в окултизма и експерименталната наука.
Преди обаче да преминем към интереса на Третия райх към Агарта и Шамбала, е много важно да направим кратка, но необходима пауза за да изследваме ролята на Шамбала в тибетския мистицизъм.
Писателят Андрю Томас прекарва много години изучавайки митовете и легендите на Далечния изток и неговата книга „Шамбала: оазис от светлина“ е силен аргумент в подкрепа на действителното съществуване на царството. В книгата Томас цитира древни китайски писания, които визират Ну и Куа – азиатските прототипи на Адам и Ева и тяхното родно място в планините Кун Лун в централна Азия.
Защо едно такова изолирано и отблъскващо място би служило като аналог на Едемската градина вместо много по-гостоприемните региони като долината Янгце или провинцията Шантунг, е мистерия и точно затова Томас изказва предположение, че пустинята Гоби в миналото вероятно е била вътрешно море заобиколено от плодородна земя.
Както ще видим по-късно Гоби е основният кандидат за мястото, от което древни непознати цивилизации са разпространявали мъдрост през вековете.
Планините Кун Лун имат много специално място в китайската митология тъй като в този район (в който се е вярвало че живеят безсмъртните), се управлявал от Хси Уанг Му – Кралицата Майка на запада. Хси Уанг Му, наричана още Куан Ин, богинята на милосърдието, живеела в девет етажен дворец от нефрит. Около двореца се намирала огромна градина, в която растяло дървото Праскова на Безсмъртието. Само най-мъдрите и добродетелни човешки същества можели да посетят градината и да ядат от плода, който се появявал веднъж на 6000 години.
Безсмъртните, които помагали на Хси Уанг Му в опитите й да направлява човечеството към мъдрост и състрадание притежавали перфектни неостаряващи тела и можели да пътуват навсякъде във вселената и да живеят на планети в други слънчеви системи. Както Томас отбелязва, независимо от това дали древните китайци са вярвали, че Безсмъртните могат да пътуват в космоса със своите физически тела или чрез проекция на съзнанието, това е една много важна концепция, защото е базирана на факта, че космоса е заселен с много обитаеми светове.
Древните китайски текстове са пълни с легенди засягащи опити на много хора да прекосят пустинята Гоби и да отидат в планините Кун Лун. Най-известният от тези търсещи със сигурност е великият философ Лао Дзъ (6 век пр. н.е), автор на книгата на даоисткото учение Дао дъ Дзин, за който се смята че е преминал през пустинята към края на живота си.
Ватиканските архиви също съдържат много сведения направени от католически мисионери относно почитта, която китайските императори
духовните същества живеещи в планините. Тези същества притежавали тела, които са видими, но не са направени от плът и кръв. Те били боговете родени от съзнанието, чиито тела били съставени от изначална атомна материя, която им позволявала да живеят навсякъде във вселената, дори в центъра на звездите.
Хората от Индия също вярват в място на мъдростта и духовното съвършенство. Те го наричат Калапа или Катапа и за него се казва, че лежи в регион северно от Хималаите – в Тибет. Според индийските предания пустинята Гоби е леглото на древно море, в което имало остров наречен Суета-Двипа (Белият остров). Великите йоги, които живеели там в миналото се счита, че живеят там и до днес във високите планини и дълбоки долини, които формирали в миналото острова Суета-Двипа. Този остров е бил идентифициран от ориенталците с Острова на Шамбала от древната литература, който се намирал в центъра на езеро от нектар.
През 17 в. двама йезуитски мисионери Стефан Касела и Джон Кабрал записали съществуването на Чанг Шамбала, както им било описано от ламите от Шигатце, където Касела живял 23 години, до смъртта си през 1650 г. („Чанг Шамбала“ означава „Северна Шамбала“, което различава домът на духовните адепти от един град наречен Шамбала, северно от Бенарес – Индия).
Близо 200 години по-късно един унгарски филолог с име Цома де Корос, който живял 4 години от 1827-ма до 1830 г. в будистки манастир в Тибет, твърдял, че Чанг Шамбала се намира между 45° и 50° северна дължина, отвъд реката Сир Дария.
Легенди за скрития духовен център, свещена зона, чиито обитатели тайно направляват еволюцията на живота на Земята, са доста разпространени в древните култури на Изтока.
Писателката Виктория ле Пейдж описва това чудно царство така:
… Някъде отвъд Тибет сред ледените върхове и усамотените долини на централна Азия, там се намира един недостъпен рай, място на вселенска мъдрост и свещен мир наречен Шамбала… Той е населен от адепти от всяка раса и култура, които формират вътрешен кръг на човечеството направлявайки неговата еволюция.
На това място според легендите пребивават мъдреци (магове) от началото на човешката история. Те живеят в една долина на върховно блаженство, която е защитена от арктическите ледени ветрове и където климатът винаги е умерено топъл, слънцето винаги грее, ветровете са много нежни, а природата цъфти изобилно. Само на най-чистите по сърце им се позволява да открият това място където недостигът, злото, насилието и несправедливостта не съществуват (други мотивирани с по-слаб идеализъм рискуват да намерят леден гроб).
Обитателите притежават както свръхестествени сили, така и високо развита технология. Техните тела са перфектни и те посвещават своя живот и време да изучават различни изкуства и науки. Концепцията на скрития духовен център на света може да бъде намерена в индуизма, будизма, шаманизма и останалите древни традиции. В религията Бон на предбудистки Тибет, Шамбала е наричана с имената Олмолунгринг и Дежонг.
Както може и да се очаква при такова чудесно и обсипано с легенди място, има и голяма доза спекулации за точното му местонахождение, защото едва ли би било открито на координатите дадени в картата на Корос. Докато някои езотерици вярват, че Шамбала е действително място с конкретно физическо присъствие на тайна дестинация на Земята, други предпочитат да гледат на въпроса от гледната точка, че тя съществува в по-висша духовна равнина, нещо което може да се нарече, друго измерение на време-пространството граничещо с нашето собствено. От друга страна, някои считат Шамбала за състояние на съзнанието, по същия начин, както някои описват Свещения Граал.
Трябва да се отбележи, че има определени записани случи при които различни хора живеещи в западните общества са имали видения за място, което силно напомня за Шамбала. Виктория ле Пейдж цитира един много интересен случай в нейната книга „Шамбала: удивителната истина зад мита Шангри-ла“. Случаят е изследван от д-р Рейнър Джонсън, който през 60-те години на 20 в. събира на едно място стотици мистични преживявания от първа ръка. В едно от тях става дума за млада австралийка с психични способности, която е спомената само с нейните инициали – Л. К. В.
Тя пише че на 21 години започнала да посещава място чието име било познато като „Нощно училище“. През нощта тя прелитала в съня си до това място, чието местоположение иначе тя не знаела. След като пристигала там, тя се присъединявала към други хора в танцувални упражнения, които тя по-късно разпознава, като подобни на дервишките упражнения преподавани от Гурджиев. След няколко години тя преминала в друг клас, където била обучавана на духовни уроци които били записани във велика книга на мъдростта. Години по-късно, след като започнала да проявява интерес към мистичната литература, тя осъзнала че действителното местоположение на „Нощното Училище“ вероятно е Шамбала.
Л. К. В. имала и други видения, при които тя видяла нещо, което приличало на гигантска антена, която се издигала от Земята дълбоко в междузвездното пространство. Основата на тази антена била в Памир или Планините Тян Шан, региони, които традиционно се асоциират с Шамбала. Тя била отведена до антената от невидим водач и видяла, че на практика това било колона от енергия чиито клони били различни маршрути водещи до други светове. Те били маркирани от геометрични фигури като кръгове, триъгълници и квадрати. Според Л. К. В. тази „антена“ не била нищо друго, а портал към други времеви линии и други региони на вселената.
В допълнение антената служила освен като портал помагащ на душите от Земята да пътуват към други времена и места, но души от други системи в космоса също можели да влязат в сферата на Земята по същия, този път носейки със себе си своите собствени духовни влияния. Л. К. В. също твърдяла, че антената можела да бъде контролирана директно от съзнанието на пътешественика като тя можела да се „разлисти“ и да отвори нов канал в отговор на конкретна мисъл. Този канал се превръщал в „траектория на светлината“ по която душата пътувала. В нейният случай тя се озовала в Китай 30 години напред в бъдещето. Духовното същество което я направлявало и обяснило, че Земята била в процес на пречистване и щяло да има „велико прераждане“. Освен това тя станала и свидетел на идването на огромен грозд „звезди“, които представлявали пристигането на „висши души“, които слизали на Земята за да помогнат на едно специално събитие.
Концепцията за подземните царства е често срещана в различните религии и митологии. В тази връзка в своята книга „Шамбала“ от 1930 г., Рьорих описва своите опити да разбере произхода на подземните легенди и да открие кои спомени са били почитани във фолклорната памет.
Коментирайки тяхната вездесъщност, той отбелязва, че колкото повече човек ги изследва, толкова по-голямо става неговото убеждение, че всички те са „различни глави на една и съща история“. Изследване на фолклора на Тибет, Монголия, Китай, Туркистан, Кашмир, Персия, Алтай, Сибир, Урал, Кавказ, руските степи, Латвия, Полша, Унгария, Германия, Франция ще произведе различни разкази за населения под земята. На много места местните хора могат дори да доведат любопитния пътешественик до пещерните входове на недостъпни места, за които се счита, че водят до скритите светове на хората живеещи под земята.
Централна Азия е дом на легенди за подземна раса наречена Агарти, Алтайските планини са домът на племето Чуд. В книгата „Шамбала“ Рьорих казва че името „Чуд“ на руски има същия произход като думата „чудо“. Неговият водач през Алтайските планини му казал, че Чуд първоначално били силно, но мирно племе, което процъфтявало в тази местност в далечното минало.
Те обаче станали жертва на грабещите банди войници и можели да избягат само като оставят плодородната долина и отидат вътре в земята, за да продължат своята цивилизация в подземните царства. Водачът на Рьорих му казал още че в определени моменти Чуд могат да бъдат чути да пеят в своите подземни храмове. Рьорих споменава също и че навсякъде в Алтайските планини по пътя за Котан, копитата на конете звучали кухо, когато удряли земята, сякаш те яздели над огромни подземни пещери.
Други членове на кервана се обърнали към Рьорих със следното:
„Чуваш ли кои кухи подземни проходи пресичаме? През тези проходи хора, които са запознати с тях могат да достигат далечни страни. Преди много време хора са живеели там, а сега са отишли навътре и намерили подземен проход към подземното царство. Много рядко някои от тях излизат отново на повърхността. На нашия пазар такива хора идват със странни, много древни пари, но никой не може дори да си спомни за времето, в което тези пари са били използвани тук.“
Когато Рьорих попитал дали и той може да види такива хора, неговите придружители му казали:
Да, ако твоите мисли са достатъчно възвишени, за да влязат в контакт с тези свещени хора, защото само грешници се намират на Земята, а чистите и смели хора преминават към нещо по-красиво.
На д-р Фердинанд Осендовски (за когото ще стане дума малко по-късно) пък му било разказано от ламите в Монголия за една прекрасна цивилизация, която съществувала още преди записаната история. За негово удивление ламите твърдели, че когато техните цивилизации намиращи се в Атлантическия и Тихия океан били унищожени от естествени катаклизми, някои от техните обитатели оцелели в предварително подготвени подземни убежища, осветени с изкуствена светлина. Андрю Томас изказва предположение, че келтската легенда „Лордовете от кухите хълмове“ е местен спомен за оцелелите от унищожението на атлантическия континент.
В Индия легендите разказват за раса същества наречени наги. Змиеподобни и екстремно интелигентни, нагите живеели в огромни пещери осветени от скъпоценни камъни.
Въпреки че били влечугоподобни, нагите имали човешки лица и били невероятно красиви. Те можели да летят и сключвали бракове с кралете и кралиците от света на повърхността, въпреки че се стараят да избягват досега с почти всички „наземни“ обитатели, с изключение на много духовно напредналите. Тяхната столица се нарича Богавати и за нея се твърди, че е покрита с рубини, изумруди и диаманти. Томас пише, че много индуси и тибетци са влизали в пещерите на нагите, които се простират стотици мили вътре в планините. Обитателите на този регион говорят за големи цветя лотос, които плуват по повърхността на езерото Манасаравар в западната част на долината Цанг По. Лъчисти фигури също така са били виждани близо до супер студеното сладководно езеро.
Въпреки че е включено в много популярни книги от източния мистицизъм, името „Агарта“ е непознато в азиатската митология.
Фактически една от многото вариации на името „Асгард“ била използвана за първи път от френския автор Ърнест Ренан през 70-те години на 19 в. Въпреки че очевидно е бил повлиян от нордическата митология, Ренан поставил локацията на Асгард в Централна Азия, а пък друг французин Луи Жаколио (1837-1890 г.) е писал по същото време за град с име „Асгарта“.
Жаколио пише няколко книги за връзката между индийската митология и християнството. Била му разказана легендата за Асгарта от група местни брамини, които му позволили да се запознае с различни свещени текстове като „Книга на историческия зодиак“. Според Жаколио, Асгарта била праисторическия „Град на Слънцето“, дом на Брахматма, видимата манифестация на Бога на Земята. Асгарта съществувала в Индия през 13 300 г. пр. н.е., където живеел Брахматма в огромен дворец. Той бил невидим и се появял пред своите подчинени само веднъж годишно. Интересно е да се отбележи, че Жаколио казва, че тази високо развита култура е съществувала далеч преди арийците да завладеят Асгарта около 10 000 пр. н.е. Жреците на Асгарта тогава успели да сформират съюз с победилите арийски брамини, което пък довело до формирането на военната каста Кшатрияс.
Около 5000 години по-късно, Асгарта била унищожена от братята Йода и Скандах, които дошли от Хималаите. Отблъснати от брамините, братята поели на север и дали техните имена на „Один“ и „Скандинавия“.
Фердинанд Осендовски (1876-1945 г.) бил друг от първите пишещи за легендата за Агарта. Въпреки че бил роден в Полша, той прекарал по-голямата част от живота си в Русия, посещавайки университета в Петербург. През 90-те години на 19 в. той пътува в Монголия и Сибир развивайки своя интерес и познание за будисткия мистицизъм.
Той се връща в Европа през 1900 г. и защитава докторат в Париж през 1903 г. преди да се завърне в Русия и да работи като химик за руската армия по време на Руско-Японската война през 1905 г. След това става президент на „Революционното правителство на руския далечен изток“ преди да бъде вкаран в затвора от руското правителство заради неговите анти-царистки дейности.
След две години затвор в Сибир, той преподава физика и химия в сибирския град Омск докато болшевишката революция не го принуждава да напусне Русия с малка група белогвардейци. Заедно те пътуват през Сибир и Монголия, а той пише за техните приключения в своя бестселър „Зверове, хора и богове“ (1923 г.).
Докато е в Монголия Осендовски се запознава с един руснак, жрец с име Тушегун Лама, който твърдял, че е приятел на Далай Лама. Тушегун Лама разказал на Осендовски за подземното царство Агарта, дом на Краля на Света.
Заинтригуван от тази информация, Осендовски попитал своя приятел за допълнителна информация за този мистериозен персонаж.
Само един човек знае неговото свято име. Само един човек, който и в момента е жив е бил в Агарта. Това съм аз. Това е причината, поради която Далай Лама ме почете и точно затова Живият Буда в Урга се страхува от мен. Но това е безпредметно, защото аз никога няма да седна на Свещения Трон на най-висшия жрец на Ласа. Аз не съм монах. Аз съм воин и отмъстител.
Няколко месеца по-късно, докато пътувал из Монголия с няколко водачи оставени от Тушегун Лама (който поел по свой собствен път) Осендовски бил изумен когато неговите придружители изведнъж спрели и отвързали камилите, които веднага легнали на земята.
Монголците започнали да се молят пеейки: „Ом мани падме хун!“
Осендовски изчакал докато свършат да се молят преди да ги попита какво се случва. Един от монголските водачи му отговорил така:
„Не видя ли как нашите камили си мърдаха ушите от страх? Как стадото коне от долината спряха и фиксираха вниманието си и как овцете и добитъка легнаха близо до земята. Забеляза ли, че птиците не летяха, мармотите не бягаха, а кучетата не лаеха. Въздухът трепереше меко и носеше отдалеч една песен, която проникваше в сърцата както на хората, така и на животните и птиците. Земята и небето престанаха да дишат. Вятърът не духаше, а слънцето не се движеше. В такъв момент вълкът, който краде овцата престава да се промъква, уплашените стада от антилопи внезапно променят курса си, ножът на пастира, който прерязва гърлото на овцата пада от ръката му, хищната сибирска белка престава да дебне неподозиращата плячка.
Всички живи същества в страх неволно се впускат в молитва очаквайки своята съдба. Така беше и сега. Това се е случвало винаги, когато „Кралят на Света“ в своя подземен дворец се моли и определя съдбата на всички хора на Земята.“
По-късно Осендовски среща един възрастен тибетец – принц Чултун Бейли, който живее като изгнаник в Монголия и който му предоставя още детайли за подземното царство Агарта и Краля на Света. Според него Агарта се простира през всички подземни проходи на света. Обитателите на Агарта дължат преданост на „Краля на Света“.
Те могат да отглеждат земеделски насаждения благодарение на странна светлина, която обхваща цялото подземно царство. Някои от обитателите на тези региони са много странни. Една раса има два езика в устите си, което им позволява да говорят и на два различни езика по едно и също време. Има и много фантастични животни включително костенурки с 16 крака и едно око.
По това време Осендовски приближавал китайската граница. Той възнамерявал да вземе влак до Пекин откъдето да намери път на запад. В града Урга той среща възрастен лама, който му дава допълнителна информация за Краля на Света.
Влиянието на Краля във всички дейности на световните лидери е огромно. Ако техните планове са богоугодни тогава Краля на Света ще им помогне да ги реализират, но ако не са, тогава той със сигурност ще ги унищожи.
Неговата сила идва от мистериозната наука „Ом“, което е името на древен свят човек, който е живял преди повече от 300 000 години – първият човек който познавал бог. Когато Осендовски попитал дали някой е виждал Краля на Света, стария лама отвърнал, че по време на големи празници свързани с древния будизъм в Сиам и Индия, Кралят се е появил 5 пъти във великолепно превозно средство теглено от бели слонове.
Той носел бяла роба и червена корона, с нишки от диаманти които скривали лицето му. Когато той благословил хората със златна ябълка покрита от фигура на агне – „слепите върнали зрението си, немите проговорили, глухите върнали слуха си, сакатите започнали да се движат свободно, а мъртвите се вдигнали, навсякъде където очите на Краля на Света се спрели“.
След това Осендовски попитал колко хора са били в Агарта.
Ламата отговорил, че много хора са ходили, но никога не са говорили затова какво са видели там. Той продължил и казал, че когато Олетите унищожили Ласа един техен отряд успял да се промъкне до предградията на Агарта, където те научили някои от по-нисшите мистериозни науки. Това е причината за магическите способности на Олетите и Калмукците.
Друг информатор на Осендовски, лама с име Тургут, му разказал че столицата на Агарта е заобиколена от градове на висши жреци и учени – нещо подобно на начина по който дворецът Потала на Далай Лама в Ласа е заобиколен от манастири и храмове.
Кралският дворец е заобиколен от дворците на Горо, които притежават фантастична сила и които лесно биха могли да изпепелят цялата земна повърхност ако човечеството бъде така неразумно да им обяви война.
Легендата за Агарта е дискутирана в подробности и от друг писател, самообразованият християнски херметик Сент-Ив д’Алвейдър (1842-1909 г.), чийто брак с парите му позволил да се отдаде на своите копнежи и да придобие мистично разбиране (тук явно автора има предвид сватбата му с контеса Мари дьо Ризнич-Келер, ход който го прави изключително богат и му дава възможност да се отдаде напълно на своите изследвания, като в същото време му осигурява и редица контакти с основни имена от френския окултизъм и достъп до членство в редица масонски и розенкройцерски ордени – бел. Alien).
През 1885 г. той започва да взима уроци по санскрит от Хаджи Шариф (1838-?) за който се знае изключително малко освен че е напуснал Индия през 1857 г.
Ръкописите от уроците които д’Алвейдър взима, са запазени в библиотеката на Сорбоната в Париж. В тях Шариф споменава за „Великото Училище на Агарта“ и за „Светата Земя на Агарта“. Шариф твърдял че първоначалният език на човечеството е бил наричан Ватан или Ватаниански и е бил извлечен от азбука с 22 букви.
Въпреки че не е имал възможността да посети Агарта физически, д’Алвейдър намира гениална алтернатива. Чрез освобождаване на своето астрално тяло той успява да посети царството в духовна форма. Неговите астрални приключения са публикувани в серия книги („Mission des Souverains“, „Mission des Ouvriers“, „Mission des Juifs“ и „Mission de l’Inde“), които той издава за собствена сметка.
Най-интересното обаче е, че той унищожава цялата партида от последната си творба – „Mission de I’lnde“, от страх че е разкрил прекалено много тайни за Агарта и може да си плати за това прегрешение с живота си. Само 2 копия оцеляват – едното той пази за себе си, а друго е скрито от печатаря (книгата е преиздадена година след неговата смърт и в нея се описва как д’Алвейдър е овладял изкуството на астралното пътуване в резултат на това, което е научил от Шариф и благодарение на това е посетил Агарта – подземен град с многомилионно население, напреднали технологии и мистични сили – бел. Alien).
Според д’Алвейдър Агарта се е преселила под земята в началото на Кали юга около 3200 г. пр. н.е, а жителите й притежавали технология впечатляваща от гледна точка на времето в което той е живял.
Жителите на Агарта знаели всичко за обитателите на повърхността и понякога пращали емисари. Агарта имала много библиотеки в които цялото познание на Земята било записано на каменни плочки с ватански символи като се включвало дори начините чрез които живите могат да комуникират с душите на мъртвите.
Освен това д’Алвейдър казва, че въпреки че милиони ученици са се опитвали да достигнат до тайните на Агарта, много малко са успели да преминат отвъд външните кръгове на царството. Както и в доста други източници описващи Агарта, д’Алвейдър говори за тях като по-висши от човечеството във всеки един аспект и че са истинските управници на света.
Нацистите и тибетския мистицизъм
Легендите около Шамбала и Агарта са меко казано доста объркващи, а тяхната противоречива природа не помага особено, за да се разбере тяхното влияние върху отвратителната философия на Третия райх.
Както видяхте, вече някои писатели твърдят, че Шамбала и Агарта са физически места, градове намиращи се под земята с къщи, дворци и милиони обитатели. Други твърдят, че са места само за посветени, съществуващи в друго ниво на реалността, което очевидно граничи с нашия физически свят. По отношение на тяхното точно местоположение Дейвид Чилдрес предлага кратко обобщение на многото възможни локации:
„Шамбала понякога е представяна че се намира северно от Ласа, вероятно в пустинята Гоби, а друг път някъде в Монголия или пък в северен Тибет в платата Чангтанг.
Агарта пък се намира южно от Ласа близо до манастира Шигатце или дори в североизточен Непал под връх Канченджунга. Понякога е споменавано, че се намира в Шри Ланка. И двете дестинации са представени, че се намират вътре в кухата земя.“
В допълнение към цялата тази неяснота са и често правените твърдения, че двата центъра си противостоят един на друг като Агарта следва пътят на дясната ръка на добротата и светлината, докато Шамбала следва пътят на лявата ръка на злото и тъмнината (противопоставяне често изразявано като духовност срещу материализъм).
Едва ли има нужда да се казва че съществува и противоположната гледна точка която твърди, че Агарта е място на злото, а Шамбала олицетворява добротата. Има и известен брой слухове засягащи практикуващи черна магия, които действат в Тибет и сами се наричат Шамбала или Агарти.
Въпреки че очевидно са отхвърлени извън закона от тибетските будисти, счита се, че те продължават дейността си в тайна. Един автор, който твърди, че се е срещал с тях е германец с име Теодор Илион, който прекарва 30-те години на 20 в. пътувайки из Тибет.
В неговата книга „Тъмнина над Тибет“ (1937 г.) той описва как е открил дълбока шахта. Искайки да разбере дълбочината й, той хвърлил няколко камъка в нея и зачакал да ударят дъното – той бил възнаграден само с тишина. Било му казано от един посветен, че шахтата била „невероятно дълбока“ и само най-висшите посветени знаели къде свършва.
Неговият придружител добавил: „Всеки който узнае докъде води и за какво се използва – ще умре.“
Илион твърди, че е успял да се домогне до подземен град населен с монаси, които той по-късно разбрал че са „черни йоги“, които планират да контролират света чрез телепатия и астрална проекция.
Когато разбрал че храната, която му била дадена съдържала човешка плът, той решил да избяга оттам колкото се може по-бързо като няколко монаси го преследвали. След няколко седмици в бягство той успял да се измъкне от Тибет и се върнал на запад с тази меко казано странна и плашеща история.
Освен всичко друго има и доста постоянни твърдения, че нацисткия интерес към Тибет (който сам по себе си е документиран исторически факт), е бил фактически вдъхновен от желанието да се влезе в контакт с черните адепти от Шамбала и/илиАгарта, като се спечели тяхната подкрепа в завладяването на света. Един от най-ярките представители на тази идея е британския окултен писател Тревър Рейвънскрофт.
Схизмата между Шамбала и Агарта е описана от Рене Генон, който в своята творба „Le Roi du Monde“ („Кралят на Света“) описва как древната цивилизация от пустинята Гоби била унищожена от естествен катаклизъм а някои нейни представители се оттеглили в пещерите под Хималаите и изградили отново тяхната цивилизация.
След това следвала информация за две групи:
Агарти, които следвали пътят на духовността
Шамбалисти, които следвали пътя на насилието и материализма
Генон твърдял (както и Илион няколко години по-късно), че обитателите на подземния свят искали да влияят върху живота и действията на хората на повърхността чрез различни окултни практики, включително телепатична хипноза и послания чрез медиуми.
Чилдрес намира за много интересен факта, че Хитлер праща експедиции до Тибет в края на 30-те, скоро след издаването на книгата на Илион „Тъмнина над Тибет“ и счита че нейната истинска цел е била да се установи контакт с окултните групи.
Този крипто-исторически сценарий продължава с това, че Хитлер се е запознал с мистериозен тибетски монах, който му казал че Германия може да завладее света формирайки алианс с „Господарите на Съзиданието“.
Докато руснаците си проправяли път през руините на Берлин (а според някои твърдения там били открити телата на няколко тибетски монаси), според конспиративните сценарии Хитлер използвал подводница която да го откара до Аржентина или Антарктика. Има и друга вариация на тази теза при която фюрера е избягал в Тибет като е бил скрит от тези, с които е искал да влезе в съюз.
Разглеждайки въпроса за това дали подобни черни магове наистина са живели и все още живеят в Тибет. Чилдрес напомня, че в книгата си „Посвещения и посветени в Тибет“, френската писателка Александра Дейвид-Нийл (1868-1969 г.) описва среща с човек който можел да хипнотизира и убива от разстояние.
Рьорих също споменава окултисти от древната религия Бон, които били във война с будистите от Тибет.
Както Чилдрес отбелязва:
Шамбала силно прилича на описанията на Земята на безсмъртните (Хси Уанг Му) за която се казва, че е великолепна тучна долина сред високите планини, която има висока и здрава нефритена кула от която блести силна светлина.
Точно както и в планините Кун Лун, Агарта и Шамбала притежават скрити фантастични изобретения и артефакти от далечни цивилизации от миналото.
За разлика от Долината на Безсмъртните в планините Кун Лун, обществата в пещерите с техните невероятни изгледи били частично илюзорни според Илион и Рейвънскрофт.
В Долината на Безсмъртните вероятно наистина е имало древни артефакти от отминали времена пазени от древни учители. Въпреки това е малко вероятно, ако някой не е специално избран от пазителите на това хранилище – да бъде допуснат да влезе там. Нито пък тези които са влезли (за какъвто се счита, че е Рьорих) биха издали местоположението или какво точно са видели вътре.

Източник: Алън Бейкър – „Невидимият орел – историята на нацисткия окултизъм“
http://patyk.info/?p=36143&oid=2748348

Потребителски аватар
******
Мнения: 1086
Регистриран на: нед апр 05, 2015 8:40 am

Re: Агарта – Земя на исполини…

#3 Мнение от ****** » пет окт 23, 2015 6:36 pm

Превод от немски
Светослав Коев
Властта на тайните общества през XX век-Ян ван Хелсинг

Адолф Шикългрубер и обществото „Туле“
За да внеса малко светлина в обгърнатия със загадки Трети райх и ролята на Адолф Хитлер, бих искал да започна малко по-отдалеч. Като германци, и особено след последните атаки над общежитията за чужденци, навсякъде по света продължават да ни свързват отново и отново с Третия райх. Повечето от нас обаче не познават подтиците зад събитията от онова време. Нещо повече — навсякъде се говори за „учението за арийската господарска раса“ и за „евреите в газовите камери“, но дори и един процент от хората нямат представа как са възникнали те. Германските деца учат за злия Адолф Хитлер, който с помощта на съзнателна пропаганда и масова хипноза, както изглежда, е единственият виновник за събитията по онова време. Никой обаче не споменава откъде фюрерът заимства идеологията си, кой го издига на поста му и най — вече кой го финансира. Книгите, които биха могли да разкрият всичко това, съвсем целенасочено са унищожени или забранени от Съюзниците и между другото това е причината, поради която над миналото ни и до днес лежи тъмен, мистичен воал. Намерението ми да внеса малко светлина в този мрак е повече от необходимо — дори за някои възгледите на тези хора да изглеждат възмутителни. Тук ще откриете „верния материал“, който по-късно да дискутирате.
Между 1880 и 1890 г. много личности, между които са най — забележителните умове на Англия, се обединяват и създават ХЕРМЕТИЧНИЯ ОРДЕН НА ЗЛАТНАТА ЗОРА (The Hermetic Order of the Golden Down). Членове на „Златната зора“ най — вече са МАСОНИ от Великата английска ложа (Майчината ложа) и РОЗЕНКРОЙЦЕРИ. „Златната зора“ е, така да се каже, върхът на тогавашното (относително позитивно) езотерично масонство в Англия и същевременно неговият най — вътрешен таен кръг.
Между членовете са:

• ФЛОРАНС ФАР;
• У. Б. ЙЕЙТС (носител на Нобелова награда за литература); БРАМ СТОКЪР (авторът на „Дракула“);
• ГУСТАВ МАЙРИНК (авторът на „Голъм“ и „Зеленото лице“);
• АЛИСГЬР КРОУЛИ (най — известният магьосник през последните сто години, който по-късно залита към черната магия, основател на църква Thelema и на 33-та степен на Шотландския ритуал);
• РУДОЛФ ЩАЙНЕР (създател на антропософското учение, Шотландския ритуал, водач на теософското общество в Германия, Велик майстор на илюминирания орден ORDO TEMPLI OR1ENTIS (ОТО) и Велик майстор на разклонението AWSTERA MYSTICA AETERNA; по-късно напуска „Златната зора“ поради различия във възгледите).

Щайнер отказва приемането на окултиста Требиш — Линкълн в „Златната зора“, за което по-късно е наказан.
През 1917 г. във Виена се срещат окултистът БАРОН РУ — ДОЛФ ФОН ЗЕБОТЕНДОРФ, ученикът на Гурджиев КАРЛ ХАУСХОФЪР, военният летец ЛОТАР ВАЙЦ, ПРЕЛАТ ГЕРНОТ от тайното „Наследствено общество на Тамплиерите“ (Societas Templi Marcioni) и МАРИЯ ОЗРИЧ (Орзик), медиум от Загреб. Те разговарят за „Златната зора“, нейните учения, ритуали и азиатските тайни ложи. Зеботендорф и Хаусхофър са изследователи с опит в Индия и Тибет и са завладени от източните митове и учения. По време на Първата световна война Карл Хаусхофър завързва контакти с едно от най — влиятелните тайни общества на Азия ЖЪЛТИТЕ ШАПКИ (dGe-lugs-pa). То е основано през 1409 г. от будисткия реформатор Цонгкхапа (Tsong-kha-pa). Хаусхофър е посветен в него и се заклева, че ако „мисията“ му не успее, ще се самоубие. Връзката между него и „Жълтите шапки“ довеждат до създаване на тибетски общности в Германия през 20-те години.
На срещата във Виена тези млади хора се надявали да научат нещо повече за тайните откровения на ТАМПЛИЕРИТЕ, както и за тайното братство на ГОСПОДАРИТЕ НА ЧЕРНИЯ КАМЪК. Прелат Гернот е свързан с НАСЛЕДСТВЕНОТО ОБЩЕСТВО НА ТАМПЛИЕРИТЕ, което, доколкото знам, е единственото ИСТИНСКО тамплиерско общество. Говорим за потомците на Тамплиерите от 1307 г., които предават тайните си от баща на син — до ден — днешен. Гернот вероятно е разказал за идването на новото време и прехода от епохата на Рибата към епохата на Водолея. Коментира се, че 12-те ЛУННИ обиколки разделят нашата Слънчева година на 12 месеца и аналогично кръженето на Слънцето около Великото централно слънце („Черното слънце“ от старите митове) също се подразделя на 12 периода. Така световната епоха се определя чрез прецесията на конусовидното самодвижение на Земята, базирано на наклонената земна ос. Един такъв „космически месец“ продължава 2155 години, а „космическата година“ — около 25 860 години. Според твърденията на Тамплиерите обаче на нас ни предстои не само обикновена смяна на епохите, но и краят на една и началото на друга, нова космическа година. С изтичането на 25 860 години Земята променя слабото си излъчване (епохата на Рибата) към силно излъчване (епохата на Водолея). Според индо-арийската дефиниция идва краят на „Кали — Юга“, епохата на греха. Всички преходи са белязани от политически, религиозни, обществени, както и геоложки промени от голяма величина. Трансформиращата фаза от стара към нова епоха е наричана от ученията на Месопотамия „трите двойни стъпки на Мардук“ — период от 168 години, като основното в тази фаза е първото попадане на ИЛЮ-вълните — божествените лъчи — върху Земята.
След внимателни изчисления Тамплиерите приемат, че тези вълни ще достигнат планетата на 4 февруари 1962 г. Така е фиксиран центърът на 168-годишната трансформираща фаза и се предвижда, че 1934 и 1990 вероятно ще са години за важни събития.
Една от основните теми в разговора е пасажът в Новия завет, Матей 21:43, в които Исус към ЕВРЕИТЕ:

„Затова ви казвам, че Божието царството ще се вас и ще се даде на ДРУГ (авторът) народ, който принася плодовете му“.

В оригиналния първичен текст, пазен в архива на Soaetas Templi Marcioni, нещата са много по-ясни най — вече, що се отнася до това, кой е „другият народ“ който Христос има предвид. Той всъщност говори за германците, които изпълнявали службата си в един римски легион, и посочва, че е избрал ТЕХНИЯ народ. Зеботендорф и неговите приятели искат да се уверят в това: че германците са натоварени със задачата да създадат на Земята царство на светлината. Като място за попадане на лъчите се посочва Унтерсберг край Залцбург. В края на септември 1917 г. Зеботендорф се среща с членове на ГОСПОДАРИТЕ НА ЧЕРНИЯ КАМЪК в Унтерсберг, за да получи силата на черно — виолетовия камък, на който е кръстено обществото.
„Господарите на черния камък“ които произлизат от Тамплиерското общество на марсионитите през 1221 г. и са водени от Хубертус Кох, имат за цел да изкоренят злото и да изградят Христовото царство на светлината. Тъмната сила, с която се борят, се открива пред Мойсей и другите пророци в т.нар. „Стар завет“ като „Бог“ (Яхве) и се обръща към Авраам с думите (на еврейски): „Ани ха Ел Шадай“, преведено: „Аз съм Ел Шадай“ — „отхвърленият главен ангел“ (Шадай Ел) — сатаната[1] (Виж Библията на Хардер, първи оригинален превод, Мойсей 17:1.).
С това за Зеботендорф фронтовете се изяснили: Шадай, старозаветният Бог, е сатаната — антагонист на Бога. Неговите привърженици работят за унищожаването на Земята, на природата и на хората. Това са юдеите — еврейският народ.
В Евангелие от Йоан Христос го заявява без заобикалки:
Те (юдеите) в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза. Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да въртите. А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил. Вие вършите делата на БАЩА СИ (авторът). Те му рекоха: Ние не сме родени в блудство; един Отец имаме: Бога. Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе си, но Той ме прати. Защо не разбирате Моето говорене? Защо не можете да слушате Моето учение? Вие сте от баща дявола и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща. А понеже Аз говоря истината, вие не Ми вярвате. (Йоан 8:39–45)
Днес много хора продължават наивно да питат: защо Хитлер е бил против евреите? Надявам се, че последните редове в и дадоха отговор. Според възгледите на ОБЩЕСТВОТО ТУЛЕ, от което по-късно възникват DAP[2], NSDAP[3], SS и др., еврейският народ е този, на който старозаветният Бог ЯХВЕ възлага „да създаде ад на Земята“ и това е причината, поради която светът отново и отново се заплита във войни и раздори.
Членовете на Туле добре познават еврейската банкова система, осведомени са за Ротшилд и компания, както и за „Протоколите на Сионските мъдреци“ и се чувстват призвани — съгласно откровението „Саяха“ — да се преборят с тях, по-специално с банковата система и ложите, и да създадат царство на светлината.


http://chitanka.info/text/15908/33

10+

Отговори