Съвременната индоевропеистика не схваща появата и развитието на индоевропейските езици в Древността като „изригващи” от един „вулкан-прародина” и разпространяващи по територията на Евро-Азия, а аргументира, че на цялата тази територия (от полуостров Индустан до Атлантическия океан) се извършва индоевропеизация на населението като процес, който може да бъде видян най-активно в отделни огнища-прародини на индоевропеизация.
Едно от тези огнища – една от тези прародини е Югоизточна Европа с Анатолия. Това достигнато равнище в развитието на науката дава възможността да се обясни и появата на първите исторически засвидетелствани индоевропейци на историческата сцена. В този контекст, може да се каже, че резултатите от развитието на Циркумпонтийската общност от ІІІ хил.пр.Хр., наричана и International Ages, се регистрират след началото на ІІ хил.пр.Хр. чрез политическите прояви – видяни в раннокласовите държави на хитити, микенски гърци и трояно-тракийски народности; и чрез индоевропейските им езици им – документирани в най-ранните писмености, използвани от хититите и микенските гърци.
Според запазените глоси (=думи, обяснени от античните автори какво значение имат на съответния негръцки език) от древните езици: пеласгийски/тракийски (вкл. и късния дакийски), македонски (?), фригийски, карийски, както и според данните на ономастиката (=наука за изследване на имената), за Югоизточна Европа и Северна-Северозападна Мала Азия, теорията на индоевропейстиката и палеобалканистиката определят тези езици като близки и родствени. Те се обединяват с термина палеобалканска група езици. Към тази група езици се причислява и арменският.
Много важно е специално да се отбележи, че гръцкият език е самостоятелно и отделно стоящ, но сроден с всеки един от палеобалканските езици, поотделно.
Терминът палеобалкански езици е условен, защото наименованието му предполага, че всички те са се появили и развили на Балканския полуостров, тоест в Югоизточна Европа, а сетне, някои от тях, са се разпространили в Северна-Северозападна Мала Азия.
Това допускане е трудно доказуемо, тъй като античните автори съобщават за едни и същи народностни движения, както от Европа в Азия, така и от Азия в Европа (Hdt. 5, 13; VII, 20; 7, 75; Helanic. fr. 31, fr. 71 c; Pseudo-Skymn. 688-810; Diod. 5, 47-78, 3; Strab. 7, fr. 49; Xant. fr. 5, fr. 8). Ето защо е по-сигурно, тези езици да бъдат виждани там, където те реално са говорени и са оставили следи не само и толкова чрез сведенията на античните автори, колкото в ономастичните данни, а някои от тях (като фригийски, карийски, а и тракийски) и в собствени писмени паметници.
В Северна-Северозападна Анатолия това са езиците: пеласгийски/тракийски (включително и троянски в Троада), фригийски и карийски.
По северните острови на Егейско море, но и на остров Крит, на юг – пеласгийски/тракийски.
В Югоизточна Европа: в повечето области на Елада – пеласгийски/тракийски; от Егейско море до река Дунав – пеласгийски/тракийски, а в югозападния край на тази територия, в южната част от Омирова Пеония и югозападната част на Тракия – македонски(?); от река Дунав до Карпатските планини – тракийски/дакийски, като данните за този тракийски диалект – в тази му разновидност – са от края на І хил.пр.Хр. – началото на І хил.сл.Хр.
Очевидно е, че палеобалканската група индоевропейски езици се разполага не само в източната и в южната част на Балканския полуостров (тоест – като палеобалканска тя е югоизточноевропейска), но се разполага и в северната-северозападната част на Малоазийския полуостров. Ето защо, палеобалканската група езици трябва да се нарича палеобалкано (или югоизточноевропейска) – северозападно анатолийска; а за по-кратко – палеобалкано-западноанатолийска или палеобалкано-западномалоазийска
Така, за носителите на тези езици, както Мраморно, така и Егейско море, се оказват вътрешни морета. Впрочем, изворите изобилстват със сведения за мореплаването и пиратството на народности от тази група, като пеласги, траки, фриги и кари – най-вече в Егейско море.
В областта на тракологията палеобалканските езиковедски и ндоевропейски изследвания аргументират единството на тракийския език в Югоизточна Европа и Северозападна Мала Азия и доказват хронологията на езиковите явления, като с това неизбежно придобиват характер на културно-исторически проучвания.
В средата на 80-те години на ХХ в. съветската историография определи разбирането си за антична балканистика много по-разширено. Основания за това даде безспорният факт, че от Европа най-напред в тракийските земи се появява произвеждащо стопанство през новокаменната епоха VІІ–VІ хил.пр.Хр., и че тук се създават първите европейски цивилизации и държавни организации през каменно-медната епоха – V хил.пр.Хр. Хронологически антична балканистика обхваща времето от тази най-дълбока древност Ранното Средновековие, в конкретния случай до славянизацията на Балканския полуостров и създаването тук на Първата българска империя (VІІ–ХІ в.). В нейните компетенции са некласическите древности, представяни от археологическите култури, историята на негръцките етноси и реконструкцията на реликтовите езици въз основа на античните и ранновизантийски извори.
В това разширено разбиране на палеобалканистика/антична балканистика тракологията участва със следната тематика:
1. Пратракийско (VІІ–V хил.пр.Хр.) и прототракийско население (ІV–ІІІ хил.пр.Хр.) – селищна система и обществено устройство, приемственост на културно-историческото и етнокултурното развитие; 2. Траките в Югоизточна Европа и Северна-Северозападна Анатолия през ІІ–I хил.пр.Хр.; 3. Етнически и езикови отношения в южната част на Евро-Азия; 4. Етнокултурни общности около басейна на Черно море; 5. Тракийска космология, митология, религия; 6. Раннокласово устройство на тракийското общество и тракийските държавни организации между Карпатите, Егейско море със Северозападна Мала Азия, включително; 7. Тракийското наследство в българската и в балканската народна култура.
С тази тематика тракологията се представя като най-съществената част на палеобалканистиката/античната балканистика, чрез която се вписва в проблематиката на индоевропеистиката не само като лингвистична, но и като културно-историческа наука.
Калин Порожанов
http://www.thracians.net/index.php?opti ... Itemid=100