Траки, Богомили или какво сме забравили.

[******]

Абе, мойто момиче ти полудя ли? Ние всички сме траки, само по Черно море има черкези, ама те русите ни ги доведоха.......

[******]

Ай да помислим тия славяни дето са претопили траките кои са. Аз залагам за Гети.

Гети (лат.: getae), са тракийско племе, което през 339 г. пр. Хр. е обитавало двата бряга на долен Дунав. Херодот ги споменава в историята си със следната забележка: „Гетите са най-мъжествени и най-справедливи сред траките“. По време на похода на Дарий I (522 г. пр. Хр.–486 г. пр. Хр.) срещу скитите (513 г. пр. Хр. ), гетите се противопоставят на персийския владетел, но са победени, както и другите тракийски племена по десния бряг на р. Дунав. След отхвърлянето на персийското владичество, гетите от десния бряг на Дунав стават част от Империята на одрисите (траки), докато те са завладени от Филип II – владетел на Македонското царство, към 340 г. пр. Хр.. Завладяването на земите на гетите от дясната страна на р. Дунав дава повод на македонските владетели да предявят претенции за власт над гетите и на север от Дунав, но опитите на Александър Велики (през 335 г. пр. Хр. и 327 г. пр. Хр.) и Лизимах (310 г. пр. Хр.) да ги подчинят остават безрезултатни.

Според стари източници гети и даки са племена от един и същи род, с един език, но са обитавали различна територия. Обитателите на земите около Дунав са били наричани гети, а тези, живеещи в планините, чак до р. Тиса – даки.

Гети и готи
През вековете, волно или неволно историците объркват историята и имената на гети и готи. Първият, който използва термина „гот“ като еквивалент на „гет“, е императорът-философ Юлиан Отстъпник (361-363 г.). През IV в. еквивалентът е възприет и от други автори и историци и получава широко разпространение.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%82%D0%B8

Готи

Походи южно от Дунава

Император Максимин Тракиеца
След смъртта на император Максимин Тракиеца (* 172/173 - † 238), роден в Долна Мизия, готите и техните съюзници се активизират на юг от Дунава и принуждават Римската империя да им заплаща годишен данък.

През 238 г. те превземат гр. Истрия в Добруджа. През 251 г. три военни колони, водени от готския княз Книва, идващи от Дакия, преминават Дунава в посока гр. Ескус (Гиген) и оперират в Мизия, Тракия и Илирия. Град Никополис ад Иструм (с. Никюп) е обсаден, а гр. Филипопол (Пловдив) е превзет и оплячкосан. Римските войски са разбити най-напред при Берое и след това на 1-ви юли 251 г. в блатата край Абритус (Разград), като в сражението загива роденият край гр. Сирмиум (Срем, Сремска Митровица) в Долна Панония Император Деций (Деций Траян, * 201 - † 251) и синът му и съимператор от 251 г. Херений Етруск (* ок.201 - † 251, ). През 254 г. готите достигат до гр. Солун, а през 255 г. източното Черноморие, от 257 г. преминават Босфора и превземат редица градове в Мала Азия, през 268 г. готите и техните съюзници пресичат Дарданелите, пристигат в Пелопонес, с кораби навлизат дълбоко в Бяло море (Егейско море).

Император Клавдий II Готски (* 213 - † 270), тракоилириец, роден в гр. Сирмиум или в Дардания (част от Горна Мизия), успял да победи готите през 269 г. в две големи битки, едната от които се е състояла на границата между днешните Южна България и Гърция, а другата - при гр. Ниш, Илирия. Тези успехи донесли на императора присъдената за първи път триумфална титла Gothicus (Готски), титла, която се счита за най-старото свидетелство за името готи.

Разширявайки успеха на Клавдий II, мизиецът от селски произход император Аврелиан (* 214 - † 275) нанася през 272 г. решително поражение на готите северно от Дунава, вероятно в днешната Мунтения. Императорът обаче изоставил по съображения за сигурност Траянова Дакия и така освободил за готските, вандалските и сарматските народи тази важна територия за експанзия. С изоставянето на единствената римска провинция северно от Дунав се изтеглили и военните сили и администрацията. Местното романизирано население останало в тези земи и романизирало новите си господари. Известно е напр., че още през 257 г. предците на готския епископ св. Урфил (* ок.311 - † 383, Улфила, Вулфила) били отвлечени от малоазийската област Кападокия при един набег на готите и закарани в земите северно от Дунав. Така в тях дошли християни, които, “направили господарите си свои братя (во Христа)”.

Около 290 г., по времето на роденият в Далмация Диоклетиан (* ок.240 - † 316), от 284 г. Император, от 286 г. въвежда Тетрархията и става Император на източните римски провинции, респ. след приключването на кризата в Римската империя при управлението на т.н. „войнишки императори“, военната ситуация около Дунава за известно време се успокоява. Счита се, че в този период започва разделянето на готите.

Западните готи, известни в историята още като вестготи, са населявали предимно територии около и северно от Дунава, респ. Дакия, Мизия, Добруджа (Малка Скития), Причерноморието и по-късно Тракия и Македония.

Източните готи, известни в историята още като остготи, са населявали предимно територии в днешна Украйна и по-късно Мизия, Тракия и Илирия, а остатъци от тях - около устието на р. Днепър и Крим.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B8

Под Библията на Вулфила се разбира превод на Библията от гръцки на готски език, направен от готския епископ Вулфила (311 до 383) през 4 век. За този превод Вулфила създава готската писменост, като до този момент готите са си служили с рунически знаци. Преводът е създаден в Никополис ад Иструм в днешна България. Тази библия е един от малкото източници на готски език и представлява най-стария писмен документ на германски език.

Най-старият запазен екземпляр на тази библия е "Codex Argenteus" (Сребърната библия) от VI век. Той е съдържал 336 страници, от които са запазени 188. Известeн е с това име поради сребърното мастило, с което е написан върху фин пурпурен пергамент и поради сребърния обков на кориците. Всъщност това е препис на Библията на Вулфила, направен в началото на VI век в двора на готския император Теодорих Велики в Равена, Италия.

Днес библията се съхранява в Швеция в Университетската библиотека в Упсала. В Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ се пази нейно копие.

През 1908 г. известният лингвист Вилхелм Щрайберг публикува паралелен готски и старогръцки текст на съхранените ръкописи от Библията на Вулфила.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0 ... 0%BB%D0%B0

[manel]

БОГОМИЛИТЕ ИМАЛИ КЛЮЧОВЕ ЗА НЕВИДИМИ ПОРТАЛИ.
Защо последната катарска крепост Монсегюр в Пиренеите е била построена като пентагон?

Които са гледали филма „Богомилите и Светият граал” на Максим Караджов, Цветан Томчев и Валентин Гоневски от Франция, са чули от записаните в него френски изследователи, че строежът на замъка е бил ръководен от посветени българи и по тяхно внушение той е била изграден като петостен със специални отверствия. Според задълбочените изследвания на проф. Фернан Ниел в „Монсегюр – вдъхновената планина”, архитектурният план на крепостта се основавал върху различните положения на слънцето през деня и четирите годишни времена, а процепите, оставени в нейните стени, били съобразени с обхода на Слънцето по небесния свод така, че през отворите на прозорците и бойниците, разположени на различни равнища и под различни ъгли, проникналите вътре лъчи през целия ден да освет­яват знакови места. Той е убеден, че така архитектурата въплъщавала богомилско-катарската идея за Слънцето като център на видимия свят и че тя е свързана и с мистичната практика на посветените вътре в крепостта.....................
http://videlei.com/articles/details/bog ... mi-portali

[manel]

КАК СА ИЗГЛЕЖДАЛИ СТАРИТЕ БЪЛГАРИ?

....В летописите от Средновековието са рисувани и изображения, които дават ценна информация за облика на дедите ни. Те са представени като европеиди със слаба пигментация на кожата, а косата е предимно кестенява и тъмно кестенява. В илюстрациите от миниатюрите срещаме и хора с руса и светло кестенява коса. Няма и следа от монголоиди, няма и такива, които да могат да се оприличат като роднини на пащуни и иранци....

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=48987

[manel]

Ето думите на Слава Севрюкова за богомилите:

…Тези аскетични люде се връщат към естеството на природата. Къщите им, доколкото виждам, са бедни, груби. Изглеждат някак недодялани. Стените им – изплетени от клони, уплътнени с кал. С опакото на грапата са изравнявали измазаното.

Белязани с позорна дамга, скверните им образи достигат до нас като представители на разбунтувани ангели, благодарение на смъртните им врагове – благочестивите отци. Но тези духовни Кралимарковци разобличават каноническата поквара. Заложили живота си, разбиват еднополюсния църковен модел.

Тези духовни народни водачи не отхвърлят Бога, а приемат великата свобода Божественост. Въпросните „еретици” се борят за освободеност на духа.

Не са неверници! Богопочитанието им е искрено и силно. Те имат освободена , в известен смисъл, по-съвремена представа за Висшата Сила. Нима вярата в каноните прави хората по-добри? Тяхната Светая светих е душата на човека. Творецът, за богомилите, не е аскетично сух и надменно студен, както се приема в Средновековието.

… Самозаточени в духовното си царство, отказват изгоди заради чувството си за правда и дълг. Не виждам тези отшелници и адепти, притиснати от застрашения от идеите им клир, да са агресивни. Свободата за тях е в духовността, а не в измамните материални придобивки. Но времената са размирни, а светът – жесток. Никаква толерантност.

… И се разгаря зверски поход срещу тях. Клеймени като безбожна рат, измъчвани, душени, горени, превръщани в кървава салата… Злокобен век. Чудовищно престъплениеВ Европа отеква затуленият вопъл на протеста. Дивашката саморазправа не допуска надежда за един нов свят. Малцината оцелели са прогонени. И те поемат от тук, за да „заразят” цялата земя.

С преследванията богомилите се капсулират. В спящ вулкан от Духовност. Неговата лава и днес клокочи в жилите ни.

Жестока съдба. Но какво са могли да им сторят, освен да раняват, жигосват и смазват крехките земни обвивки на „прокълнатите”? А после лицемерно да ги оплакват заради отклоненията им. Всемощен в кръстния си път е Духът!

Виждам недостигнала до нас богомилска Библия – ръкописен свитък, изписан върху обработена брезова кора, който един от техните правосвещеници носи винаги със себе си. Скрит в ствола на кухия му бастун.

Богомилите„Не, богомилите малодущно не спасяват кожи. Вярват – лишени от тела, Творецът ще ги дари с такива в друг, по-извисен живот, ако са обречени на светостта Доброта. Убедени в превъплъщаването на душите, затворени в тайното си учение, това им дава сила. А Силата, когато е чиста, никога не ползва сила…”

… Ето, пред мен се разкрива чуден богомилски ритуал. Виждам събрание на тяхното братство. Разположени в церемониален кръг – скромно облечени мъже и жени. След кратка молитва разрязват хляба. Правят го с острие на ножа насочено срещи себе си. Забележете, задължително срещу себе си… Това говори – съзнават жертвата, която ще дадат. Запленяваща мистерия извира от душите им…

В зверските гонения богомилите не проклинат мъчителите, клира, страната, народа си. Оттук пламва българската карма. Ако бяха възроптали, едва ли поетото от тях страдание щеше след столетия мощно да натежи на съдбата на нашето племе, огънало се под силата на полумесеца…

Одеждите им са бели. В контраст с катранените църковни одеяния. Съответстват на светлата богомилска душевност. Виждам и заемащите висш духовен сан техни свещеници. Семпли наметала, за разлика от ярко крещящите власеници на висшия ортодоксален клир – епископи, владици, патриарси. Съшити на ръка от късове едро разкроен груб плат. Коланът на снежнобелите им раса не е въжен, като при монасите. Изработен е от материята на широките им бели одеяния. Накрайникът на колана, доколкото забелязвам, се разширява, разширява… И завършва, оформяйки джоб. В него аскетичните богомилски монаси са държали жизнено потребните за тяхното време огниво и прахан.

Богомилите, помнете добре, не са рожби на мрака, а стожери, изпреварили времето.

[manel]

Разчетоха кивота на Орфеевия завет.

Според лингвистичния анализ на плочката и кивота, се касае за тракийска писменост отпреди 7 000 години.
Орфеевият кивот с първата заветна плочка се намират във Врачанския исторически музей. Работата си по разчитането им представи във Враца д-р Стефан Гайд.
Находките са открити през 60-те години от археолога Богдан Николов край село Градешница и се съхраняват повече от 30 години в музея. Според лингвистичния анализ на плочката и кивота, се касае за тракийска писменост, предхождаща египетското пиктографско писмо с близо 2000 години.
Разчитането на тези два артефакта би могло да промени вижданията за българите като нация и свещен народ, допълни д-р Гайд.
Според Стефан Гайд, кивотът е на 7 000 години.
Тази своя хипотеза той разви пред журналисти при посещението си във Регионалния исторически музей във Враца. Тя е в основата на новата му книга „Тракийското писмо декодирано-II„.
Другото твърдение в книгата е, че при продължаващите проучвания на екипа на Гайд е открито запазено в бохарския диалект в Египет название на един от знаците за храм.
Той звучи „Орфей“ или „Ерфей„. Изговорът е запазен до днес в диалекта, разпространен в Северен Египет, в делтата на Нил. Фонетично той съвпада с името на считания за праотец на траките Орфей, категоричен е Стефан Гайд. Това е първият исторически факт за Орфей, смята лингвистът.
Втората книга на Стефан Гайд е посветена изцяло на оброчната плочка и другиартефакти, открити край криводолското село, изпъстрени с пиктографски знаци. В нея се твърди още, че откритият при разкопките артефакт, считан досега за макет на храм, всъщност е първият кивот. В смисъл на свещен ковчег със завета на божеството и избрания от него народ, поясни Гайд.
Основание за твърдението си намира в разчитаните, както и при култовата плочка, пиктографски знаци, с които е изпъстрено глиненото ковчеже. Според него ясно се различават знаците, означаващи „Орфей“ /храм/, „Кивот“ /ковчег/ и „Завет“ /пакт, договор/, а посланието записано по стените на ковчежето гласи: „Кивотът на Орфеевия завет„.
През юни Стефан Гайд представи своята първа книга „Тракийското писмо декодирано„. В нея се твърди, че пиктографските знаци върху плочките от Градешница и Караново са най-старата писменост в света, тя е създадена от траките и може да бъде разчетена през египетското пиктографско писмо.
Според неговите сравнителни и компютърни анализи текстът върху плочката от праисторическото селище край Градешница е молитва към триединния бог.
Системни разкопките на селището край Градешница се правят в продължение на няколко години от археолога от врачанския музей Богдан Николов. То е датирано от ранната халколитна епоха или 5000 години преди Христа, информира археологът Георги Ганецовски.
Още тогава Богдан Николов изказва тезата, че пиктографските знаци върху 17 глинениартефакта са най-старата писменост в света. Правени са три опита за нейното разчитане, коментира археологът Георги Ганецовски.

http://bradva.bg/bg/article/article-59792#.VgVhGcvtmko

Браво човече, успя да намериш нещо добро и в днешния ден.
10+
Admin

[manel]

Боян Магесника - князът-богомил .

Боян Магесника е живял през Х век - златния век на България. Той е средният син на цар Симеон І Велики. Макар, че е член на царското семейство, за живота на Боян Магесника премълчават и византийските, и българските хронисти. Сведенията за него са съвсем оскъдни. Някои от тях стигат до нас благодарение на епископ Лиутпранд.

Според него цар Симеон имал двама сина. Единият бил Баян / Боян/, а другият – Петър. Петър бил роден от втория брак на царя, а от първия Симеон всъщност имал и други синове: Михаил, който приел монашеството и Йоан /Иван/, известен като Иван Рилски - покровител на България.

Кога точно е роден Боян Мага не е изяснено точно – дали е през 908 или 910 година, а годината на смъртта му пък е напълно неизвестна. Сигурно е само, че не е бил дълголетник.

Според летописците, макар че се е занимавал с магьосничество, Боян е покръстен и е приел християнското име Вениамин. Смята се, че е завършил Магнаурската школа в Константинопол. Смята се също, че е учил и в тайна школа, където са преподавани, само на избрани, египетските мистерии. В Константинопол по онова време е имало таен клон на египетските мистерии - своеобразна световна академия на науките. Там Боян добил солидни познания по различни религиозно-философски и медицински въпроси. Така че, заедно със заниманията в Магнаурската школа, Боян е завършил и египетска езотерична школа, където е получил и своето духовно посвещение като маг.

Този български княз се е занимавал с магия, но не се е отрекъл от православието, нито е станал еретик. В какво точно се е състояло магьосничеството на княза никъде не е изяснено.

През онази епоха, изкуството на Боян се било твърде разпространено и България се е славела с множество магьосници, чийто имена и умения не са достигнали до наши дни. Вероятноте са използвали магически ритуали от практиката на прабългарската и славянската езическа традиция.

Някои изследователи на живота на мага смятат, че той или е бил отстъпник от християнството, или представител на богомилството. Царският син, който би могъл да има блестяща кариера като политик, духовник или учен, провокирал духовенството и цялата общност с еретическите си възгледи. Някои смятат, че именно Боян Магесника е
създател на богомилството, след като се върнал в България, повлиян именно от египетските мистерии, смята се, че той е истинският водач на богомилите, а поп Богомил бил неговата дясна ръка.

Пръв за Боян Магесника пише Юрий Венелин. Според него магът имал склонност към наука, поезия и музика. Според него князът може да се нарече "магьосник", но само в метафоричен смисъл. Раковски също героизира Боян Магесника в поемата си "Горски пътник". Академинк Балан подкрепя тезата, че става дума не са магьосник, а за голям поет, чийто творби са изчезнали. В книгата си "Богомилски легенди" Николай Райнов отбелязва, че за Петър Дънов Боян Магът и Поп Богомил са били два архангела, които са слезли на земята, за да продължат Христовия импулс, "защото той беше отслабнал".

Какви точно са били магиите на Боян Магесника и дали той е истинският създател и водач на богомилите, вероятно ще остане завинаги една от големите мистерии в българската история. Със сигурност обаче, той е умеел да примирява езичеството и каноничните претенции на християнството.

Легендата

Князът-магесник бил живата памет на българите, той бил тяхната будна съвест, той бил Духът-пазител на България. След години Боян-Магесникът изчезнал. Но народът го почитал и обичал. Народът вярвал, че Боян Магесникът е жив, и че бди над България.

Тъмни предания мълвяли, че княз Боян живее в дълбока пещера някъде в канарите край Ломовете, и че заедно с него, неотстъпно до него е лъчезарната му щерка Бояна. За българския народ настанали тежки години. Свирепи врагове напирали от всички страни, за да завладеят благодатната българска земя. Българите се сражавали до смърт, но враговете били многобройни и силни. Тогава българите призовали своите братя на помощ. И заприиждали отбрани бойци от Волга, от Кавказ, от Причерноморските степи. Но противникът не отстъпвал – сякаш всички зли сили на земята, водата, въздуха и огъня му помагали. На мястото на един паднал се изправяли трима нови…

Последният, решителен бой се разразил на скалите покрай Ломовете. Българите не отстъпвали ни крачка от последната педя свободна българска земя. Българите се топяли като восък на горяща свещ. Краят бил близо. Неизбежен… Тогава… Небето се покрило с черни буреносни облаци. Огненочервени светкавици озарили бойното поле, покрито с трупове и залято с кръв. Проехтяла многогласна гръмотевица, и за един дълъг миг заглушила грохота на боя.

На една островърха канара се появило сияещо кълбо светлина, която огряла сражаващите се. От светлината изплувал мъж с великански ръст. Той протегнал ръка към Изгрев-Слънце. Всички познали Боян-Магьосника-Княз. Канарата под него се разтворила, и от вълшебната пещера излетяла девойка на бял кон, цялата в бяло, с огнен поглед, със златен шлем върху буйните коси, златен щит и златен меч в ръката. И отново всички познали – княгиня Бояна.

След нея на вълни от пещерата излизали, пропускайки бясно, вихрени конници, целите в синкава стомана. Враговете се стъписали, олюляли се и ударили на бяг. Малко от тях успели да спасят живота си. А свободата отново изгряла над изстрадалата българска земя.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=50290

[manel]

Показаха сензационния надпис край Първомай! Символите разкриват тайната за българите.
Току що изследователят Павел Серафимов обяви сензационното си откритие.
Публикуваме без редакция неговият разказ и снимки от надписа край Първомай, който не просто задава въпроси около историята на траките и българите, но направо има потенциала на ядрена бомба, която може да взриви цялата официална световна история.
Ето какво пише Серафимов в блога си sparotok.blogspot.nl
Доста българи знаят за думите на покойната Ванга, за това, че скоро земята ще разкрие тайните си и истината за народа ни ще стане известна....
.......................................................................................................................................................................................Грехота е да сме потомци на хора, които са считани за богове от много народи и да не знаем това. Грехота е да сме потомци на ковачите на историята, а да сме принудени да се свием в ъгъла и да се подчиняваме покорно на прищевките на чужденци. Грехота е в гените ни да са закодирани сила и способности, но те да бъдат подтискани.
Историята не е само изучаване на прашните книги, тя е и средство за възпитание. Както родителите оформят бъдещето на детето си посредством пример, съвети и напътсквия, така също и историята оформя бъдещето на един народ посредством примера на достойните наши предци. За тях трудностите не бяха проблем, а предизвикателство, за тях опожаряването на земята им не бе край, а ново начало. Така дедите ни оцеляха на кръстопътя наречен Балкани, днес ние имаме примера им, трябва само да го следваме.

http://politikata.net/%D1%81%D0%B1%D1%8 ... jt=1&fbp=1

[******]

Тракийските владици не бяха ариани, обаче между тях и гръцките се създаде сега едно изкуствено различие относно Св. Троица. Те държаха на гледището, че Дух Свети излиза от Отца, но се предава чрез Сина.

Улфиловият ученик, доростолският владика Авксентий, формулира на събора в Аквилея отношението на Св. Дух към Отца и Сина по следния начин:
„Но и Св. Дух не е нито Отец, нито Син, а е създаден от Отца чрез Сина преди вселената.“
Понеже в Аквилея не можаха да се разберат, гърците свикаха друг събор в Цариград (381–382 г.), където се отправиха и тракийските владици под водителството на Улфила, но не бяха допуснати на събора. Гърците по всяка вероятност, са се страхували, че ще се образува мнозинство против тях. Тук почина Улфила. Предчувствайки смъртта си, той завеща своето верую, в което относно Св. Дух се казва:
„(Вярвам)… че е един Св. Дух, осветляващата свещена сила, както Христос каза след Възкресението си на своите апостоли: «Ето, Аз ви пращам обещаното от Отца. Вие обаче стойте в града Йерусалим, докато получите силата отгоре».
Приемете дошлата отгоре сила на Св. Дух, който нито е Бог (Отец), нито Господ (Христос), а е помощник на Христа, подчинен и послушен във всяко отношение на Сина, а Синът пък е във всичко подчинен и послушен на Бога-Отца.Тъй схващаха отношението на Св. Дух към Отца и Сина владиците на Никопол на р. Янтра, на Силистра, на Арчар, на Белград, на Мурза, т.е. тези на Мизия и Долна Панония, чиито жители от четвърти век насам се наричаха българи. Същото схващане споделяха и владиците на Илирия и Тракия — тези на София, Пловдив, Нице, Верея и пр., чиито жители, както изложихме в първата книга, се наричат ту хуни, ту българи. С една дума, това бе веруюто на българската църква.

Гърците обаче на Цариградския си събор през 381–382 г. формулираха друго верую. Те запазиха формулата на Никейския събор относно Христа, като прибавиха следното за Св. Дух:
„Вярвам и в Св. Дух, животворния господар, който излиза от Отца, комуто, както и на Отца и Сина, трябва да се молим, който говореше чрез пророците“[16].
С това гърците напуснаха евангелието, което казва, че Св. Дух излиза от Отца, но се предава от Сина на вярващите.
Затова гърците нарекоха своята църква съборна, т.е. вярно е онова, което водените от партизански страсти събори са решили.


Римляните пък после отидоха в друга крайност, като казаха, че Св. Дух произлиза от Отца и Сина, което също не се намира в евангелието, защото там се казва само, че Св. Дух произлиза само от Отца, а се предава (а не излиза) от Сина.
С тази софистическа разлика във възгледите за отношенията на Св. Троица отношенията между гърци и тракоилирийци станаха още по-изострени.

Кроватова България и покръстването на българите
Ганчо Ценов

[******]

Трябва да се гордеем от историята и корените си!!!!

http://ydara.com/index.php?option=com_c ... Itemid=231

ТРАКИЙСКАТА ПИСМЕНОСТ
http://sparotok.blogspot.pt/2013/06/blog-post_29.html

Всеки трябва да го прочете!

Всеки трябва да прочете тези книги.Аз съм чела втори и трети том,ако се появят и другите ще е чудесно.


Прочетох и другите томове и с риск да ме линчувате ще кажа.....СТИГА ПИСАЛИ ГЛУПОСТИ !,вместо да ни изпишете веждите ,ни вадите очите
Това са два древни езика които нямат нищо общо.......... Единия е индоевропейски-тракийски.-другият АФРО-АЗИАТСКИ-египетски.
Много ми е жал ,че има българи които копнеят за истината и я усещат защото е заложено в гените им,но има и хора които прибързано искат да ги метнат от трън на глог ,поради незнание или по други причини.................
Не искам да си налагам мнението , ще ви покажа надпис писан на двата езика върху един атрефакт ,с цел и двата народа да разберат какво пише.Връзката на двата народа не е генетична , а партньорски в едно време от историята.