Господ е българин !?

За всичко което не е доказано.
Отговори
Съобщение
Автор
Потребителски аватар
RODIUS
Мнения: 673
Регистриран на: чет апр 02, 2015 1:33 pm

Господ е българин !?

#1 Мнение от RODIUS » пет юли 17, 2015 9:16 pm

За моя голяма изненада, след прословутата фраза - "Господ е ...българин ", от 29.04.2010 г. в Париж, вече имаме и ново доказателство ! Джизъса, /Господа/, е оставил инициалите, си в Рим , а те са БГ /Благой Георгиев/ или BG, което се олицетворява с България , или .... че е българин !?

Потребителски аватар
manel
Мнения: 764
Регистриран на: вт мар 03, 2015 11:05 pm

Re: Господ е българин !?

#2 Мнение от manel » ср яну 13, 2016 11:33 pm

Малко като братята македонци ,но знае ли се.... :D

Прадядото на Наполеон бил българин?!
http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=57975

Потребителски аватар
******
Мнения: 1085
Регистриран на: нед апр 05, 2015 8:40 am

Re: Господ е българин !?

#3 Мнение от ****** » вт май 10, 2016 4:31 pm

ЕВАНГЕЛИЕ НА ТОМА

Това са тайните думи изречени от Живият Исус,
и записани от Дидимус Юда Тома

1.)
Исус каза: Този, който разкрие
значението на тези думи няма да вкуси смърт.
2.)
Нека този, който търси, не се спре в своето търсене
докато не намери. Когато намери, той ще се смути,
И когато се смути, Той ще се изуми от възхита,
и ще царства над Всичко.
3.)
Ако вашите водачи заявяват че царството е на небесата,
птиците на небето ще са там преди вас.
Ако кажат, че то е в морето, рибите на морето ще са там преди вас.
Царството е във вас и без вас. Когато познаете себе си, ще знаете.
Тогава ще знаете, че сте Синове на Живия Отец.
Но ако не познавате себе си, вие сте в бедност, и сте бедност.
4.)
Стар човек натежал в години няма да се смути
Да попита седем дневно бебе, за Мястото на Живота.
И той ще живее, а много, които са първи
ще са последни, обединени с Едното Цяло.
5.)
Исус каза: Знай какво е пред тебе.
Това, което е скрито, ще се разкрие.
6.)
Неговите ученици го попитаха: Изискваш ли от нас да постим?
Как трябва да се молим и да разпределяме милостинята?
Какви правила трябва да спазваме в храненето?
Исус отговори: Не лъжете. Не правете каквото не ви харесва.
Защото всички стоят на показ пред небесата.
Всичко скрито ще се разкрие.
Нищо покрито няма да остане неразкрито.
7.)
Блажен е лъвът изяден от човека, така че той става човек.
Осквернен е човек изяден от лъвът, защото той става лъв.
8.)
Човек е като опитен рибар хвърлящ мрежата си в морето
и изтеглящ я, препълнена с дребни риби.
Ако мъдрият рибар намери между тях една голяма риба,
той изхврля дребната риба обратно в морето,
запазвайки си избраната голяма риба с блаженство.
Този, който има уши да слуша, нека слуша.
9.)
Исус каза: Сеяч дойде насам, Напълнил ръцете си, и сее.
Няколко семена паднаха на пътя, където птиците ги намериха и изкълваха.
Други паднаха между плевелите, където се задушиха, или бяха изядени от червеи.
Но все пак, други семена паднаха на добра почва,
където донесоха добър плод.
10.)
Исус каза: Аз посях огън в света, и го поддържам докато гори.
11.)
Тези Небеса ще преминат и онова отгоре ще премине.
Мъртвият не живее повече, и живият не умира вече.
Когато ядете добри неща, вие сте, които им давате живот.
Но какво ще правите в Светлината?
Когато вие бяхте едно, вие бяхте направени две,
но когато сте две какво ще направите?
12.)
Учениците казаха на Исус: Ние знаем, че ти ще ни напуснеш.
Кой от нас трябва да стане водач?
Исус отговори: Вие ще отидете при Яков Справедливия
За когото Небесата и Земята се изявиха в същността си.
13.)
Исус се обърна към своите ученици: Сравнете ме с някой.
Кажете ми на кого приличам.
Симон Петър каза: Като справедлив Ангел.
Матей отговори: Като мъдър философ.
А Тома отвърна: Истински Господарю, моята уста не може да накара себе си
да изрече сравнение.
И Исус каза: Аз не съм повече твой господар.
Ти пи от бълбукащия извор,който аз донесох,
и си вече напил се.
Той отведе Тома настрана, и му каза три думи.
Когато Тома се върна, неговите съдружници го попитаха:
Какво ти каза Исус? И той отговори:
Ако ви изявя даже само една от думите, които той ми каза,
вие ще съберете камъни и ще ги хвърлите срещу мене,
при което огън ще излезе от камъните, и ще ви изгори.
14.)
Исус каза: Ако постите, ще си направите грехове.
Ако се молите (в молитва), ще бъдете порицани.
Ако дадете милостиня, вие ще нараните себе си.
Ако отидете в земя и странствате из нейните места,
и ви бъде предложено гостоприемство,
яжте каквото ви предложат, излекувайте болните между тях.
Не това, което влиза в устата, ви осквернява,
а което излиза от нея, то ви осквернява.
15.)
Когато забележите Един не роден от жена,
прострете себе си и Му отдайте почит.
Той е вашият Отец.
16.)
Човек си мисли че Аз дойдох да донеса мир на света.
Те не знаят, че аз нося разделение, огън и меч и война.
Ще има пет в един дом, с трима срещу двама, и двама срещу трима.
Баща срещу син, и син срещу баща, и те ще бъдат оставени на себе си.
17.)
Исус каза: Аз ще ви дам каквото око не е видяло,
ухо не е чуло, ръка не е пипнала, нито някое сърце е получило.
18.)
Учениците Му казаха: Предупреди ни какъв ще ни е края.
Исус отговори: Открихте ли вече началото, че питате за края?
Където е началото, там ще е и края. Блажен е този, който
стои в началото, защото той разбира края, без да е вкусил смърт.
19.)
Блажен е този, който е бил преди да стане(бъде).
Ако станете мои ученици и се отзовавате на моите думи,
камъните ще се изправят във ваша услуга.
Вие имате пет дървета в Рая, непроменими през лятото и зимата,
никога не сменящи листата си.
Този, който ги познава всичките, никога няма да вкуси смърт.
20.)
Учениците го предизвикаха: Кажи ни, като какво е Царството Небесно.
Той отговори: Царството е като синапово зърно.
Макар и най-малко от всички семена, когато падне върху плодородна почва,
то израства в голямо стъбло, което става великолепен подслон за птици.
21.)
Мария Магдалина попита Исус: Като какво са Твоите ученици?
Той отговори: Те са като деца поставени в поле, което не е тяхно.
Когато собствениците на полето ги достигнат и заповядат:
Дайте ни обратно полето! Те ще са голи пред тях, и ще им го подадат.
Та, аз ви казвам: Ако собственикът на къщата знае за идването на крадеца,
той ще очаква неговото идване, за да му препречи пътя за към къщата.
Царството така пази своята собственост. Бъдете предпазливи за света.
Опашете слабините си със сила. Така че грабителя да не влезе,
защото облагата, която очаквате ще се намери: нека бъде мъдър измежду вас,
човек на разбирането. Когато плодът зрее, той идва с бързия си сърп, и жъне.
Този, който има уши да слуша, нека слуша.
22.)
Исус видя да хранят малки дечица. Той се обърна към учениците си:
Тези бебета, които кърмят, са като тези, които влизат в Царството.
Те го попитаха: Ще влезем ли и ние в Царството? Ние сме малки.
Исус каза: Когато направите две в едно,
и което е вътре, да е като това, което е вън,
и което е вън, да е като това което е вътре.
И което е горе, да е като това, което е долу,
и когато обедините мъжкото и женското в едно,
така, че мъжкото да не е вече мъжко, и женското да не е вече женско,
Когато направите око на мястото на око,
и ръка на мястото на ръка, и крак на мястото на крак,
и образ на мястото на образ, тогава вие ще влезете в Царството.
23.)
Аз трябва да избера един от хиляда, и двама от десет хиляди,
и те ще бъдат в единство.
24.)
Неговите ученици помолиха:Научи ни за МЯСТОТО
където Ти живееш, за да го търсим.
Той каза: Този, който има уши нека слуша.
Има светлина в човекът на светлината,
който дава светлина на света.
Ако той не дава светлина, има само Тъмнина.
25.)
Обичай своя брат, както своята душа.
Пази го, като зеницата на окото си.
26.)
Вие виждате сламката в братовото си око,
но не виждате гредата в своето.
Когато извадиш гредата от своето си око,
ще можеш да извадиш и сламката от братовото.
27.)
Докато не се въздържате от света, няма да намерите Царството.
Докато славите съботата, няма да видите Отца.
28.)
Аз седях в мъглата на света и намерих всеки един пиян,
и не жаден. Тогава моя дух съжали всички синове на човека.
Защото те са слепи в своите сърца. Те не могат да разберат,
че са дошли празни в света, и празни трябва(могат) да го напуснат.
Сега те са пияни, но когато се откажат от виното те ще се разкаят.
29.)
Ако плътта е дошла заради духа, това е мистерия.
Но ако духът е дошъл заради тялото, това е удивително чудо.
Как такова богатство, чудя се, е направило своя дом в такава бедност?
30.)
Където има три Бога, Те са Богове.
Когато има двама, или един, Аз съм с Него.
31.)
Никой пророк не е признат в своята си родина.
Никой доктор не може да излекува, този, който го познава добре.
32.)
Никой град, Построен върху планина, и добре укрепен,
не може да бъде превзет, или да остане скрит.
33.)
Исус каза: Каквото и да чуете,
с едното си ухо и с другото,
проповядвайте го от покрива на къщата си.
Никой не запалва лампа, за да я скрие на тайно място.
Поставете я на постваката на светилника,
така че всеки който влиза или напуска,
да види светлината й.
34.)
Когато сляп води слепец, те падат и двамата в ямата.
35.)
Никой не може да превземе със сила,
или да влезе в къщата на силен човек,
освен с вързани ръце.
Само тогава къщата може да бъде претърсена (огледана).
36.)
Утро за Ева и Ева за Утро
Не мисли какво обличаш.
37.)
Учениците Му Го попитаха: Кога Ти ще ни се откриеш
и кога ние ще Те видим?
Исус отговори: Когато отхвърлите срамът си,
и свалите дрехите си, поставите ги на земята,
и ги стъпчите с краката си като деца,
тогава ще видите Синът на Живият, и не ще имате страх.
38.)
Вие често сте желали да чуете думите,
които Аз сега ви говоря.
Когато нямате друг, когото да слушате дните ще дойдат,
(и ще дойдат) когато ще търсите, без да сте ме намерили.
39.)
Книжовниците и фарисеите
получиха ключовете на разбирането, и ги скриха.
Те не влязоха, нито позволиха на желаещите да влязат.
Бъдете мъдри като змиите и невинни като гълъбите.
40.)
Лоза беше засадена вън от Отца,
и макар никога да не беше ползвана за връзване,
тя беше изскубната от корена и умря.
41.)
Този, който има нещо в ръцете си,
ще получи, а от този който няма нищо,
ще бъде отнето и което има.
42.)
Исус каза: Бъдете минувачи.
43.)
Учениците Му Го запитаха: Кой си Ти да ни казваш това?
Исус отговори: Вие не разбирате
кой съм Аз, от това което ви говоря.
Станали сте като Юдеите. Те обичат дървото, а мразят плода.
Или обичат плода, а мразят дървото.
44.)
Този, който хули Отца ще му се прости.
И този, който хули Сина ще му се прости.
Но този, който хули Светия Дух,
няма да получи прошка на земята и небето.
45.)
Не се бере грозде от тръни.
Нито смокини от камилски трън.
Добрият човек принася добро от своето съкровище.
Лошият човек принася зло от сърцето си,
говорейки зло, когато изявява себе си.
46.)
Исус каза: От първият човек до Йоан Кръстител,
никой роден не е по-висок от Йоан Кръстител, чието око
остава неопетнено. Който стане малък
ще разбере Царството и ще се възвиси над Йоана.
47.)
Човек не може да възседне два коня едновременно,
или да опъне два лъка едновременно.
Слуга не може да е послушен на двама господари,
защото трябва да почита единия, и презира другия.
Никой едновременно не пие старо вино и да желае ново.
Нито ново вино се налива в стари мехове,
за да не се спукат.
Старо вино не се налива в нови мехове,
за да не се развали.
Нова кръпка не се поставя на стара дреха,
защото ще се скъса.
48.)
Ако двама направят съюз в една къща,
те могат да заповядат на планината да се премести,
и тя ще се премести.
49.)
Исус каза: Блажени са самотниците и избраните,
защото те ще намерят Царството от което идват,
и в което трябва да се върнат.
50.)
Ако ви попитат за вашия произход, отговорете:
Ние идваме от Светлината,
където Светлината дойде от Себе Си.
Тя почива появявайки се в техния образ.
Ако ви попитат за вашата самоличност, отговорете:
Ние сме Негови Синове, и Избраното от Живия Отец.
Ако ви попитат за знака на вашия Отец, отговорете:
Движение и покой.
51.)
Учениците попитаха Исус: Кога ще започне покоят на смъртта?
И кога новят свят ще се появи?
Той отговори: Убежището, което очаквате е тука,
макар и да не го виждате.
52.)
Неговите ученици коментираха:
Двадесет и четери пророка говориха в Израел.
Всички отансяйки се към Тебе.
Исус отговори:
Вие пренебрегнахте този който живее с вас,
за да говорите за смъртта.
53.)
Учениците Му попитаха: Има ли полза от обрязването?
Той каза: Ако беше полезно,
вашият Отец щеше да ви роди обрязани
в майките ви. Но истинското обрязване от Духа
винаги е било полезно, и нищо освен полезно.
54.)
Блажени са бедните,
защото тяхно е Царството на небесата.
55.)
Исус каза:
Този, който не може да се откаже от баща си и майка си,
не може да е мой ученик, както и този,
който не може да се откаже от брат си и сестра си,
и вдигне своя кръст, както аз направих,
не може да е достоен за мене.
56.)
Този който е опознал света е намерил труп,
и светът е не струващ за този, който е намерил труп.
57.)
Царството на Отца
е като фермер, който притежава добро семе.
Една нощ неговият враг посял плевели между семето,
но фермера отказал да изкорени плевелите,
за да не повреди корените на житото.
В деня на жътвата, плевелите ще се изкоренят и изгорят.
58.)
Блажен е човекът който е страдал,
защото той истински е открил живота.
59.)
Гледай към Живият, докато си жив, за да не умреш.
Тогава го търси и пропадни.
60.)
Самарянин носеше агне през Юдея.
Исус попита учениците си, защо му е на оня агнето.
Те отговориха, че той ще го заколи и изяде.
Той каза:
Докато агнето е живо, той няма да го изяде.
Той може да го направи, само ако то е мъртво.
Няма друг начин, отвърнаха те.
Той отвърна: Вие също търсите покой,
за да предодвратите превръщането ви в трупове,
и узреете, за да бъдете изядени.
61.)
Двама споделят едно легло.
Единият ще живее, а другият ще умре.
Саломе Го предизвика, Кой си ти?
Възкачил ли си се на леглото ми,
и ял ли си на масата ми?
Исус се обърна към нея: Аз съм безпристрастен.
Аз давам неща принадлежащи на Моя Отец.
Саломе отговори: Аз съм твой ученик.
А Исус отвърна: Когато човек израства безпристрастен,
той ще бъде покрит със светлина, но когато расте разделящ,
той ще бъде погълнат от тъмнина.
62.)
Исус каза: Аз разкрих Моите тайни,
на тези които ги заслужават.
Не позволявайте на своята лява ръка
да знае какво дясната върши.
63.)
Богат мъж притежавал голям късмет
и решил да го ползва така, че да сее,
жъне, строи и пълни хамбарите си с плодове,
за да няма недостиг на нищо.
Същата нощ той умрял.
Който има уши да слуша, нека слуша.
64.)
Подготвяйки празненство,
домакина изпратил своя слуга да покани гостите.
Слугата отишъл при първият и казал:
Моят господар те кани.
Оня отговорил:
Търговци, които са ми длъжници
ще ме посетят довечера.
Трябва да ги посъветвам.
Съжалявам, но не мога да дойда.
Слугата посетил друг:
Господарят ми ме прати да те поканя на тържеството.
Оня отговорил:
Купих къща, и си уредих среща за днес.
Нямам време.
Отишъл слугата при друг и му известил:
Господарят ми те кани.
Отговорът бил:
Моят приятел се жени,
и аз организирам тържествената вечер.
Не мога да дойда и трябва да съм извинен.
Тогава той отишъл при друг и казал:
Господарят ми те кани.
Отговорът бил:
Аз тъкмо купих жилища и трябва да събера наемите.
Няма да мога да дойда.
Тогава слугата се върнал при господаря си
и му съобщил:
Всички, които покани не могат да дойдат.
Господаря отвърнал:
Излез вън на улицата,доведи всички, които намериш
да участват в празненството.
Търговци и прекупвачи няма да влязат в дома
на моя Отец.
65.)
Добродетелен мъж притежавал лозе,
което дал на фермери за обработка,
като се договорил да получи плод от тях.
Той изпратил слугата си да прибере уговорения дял.
Слугата бил хванат и пребит почти до смърт.
Върнал се и разказал на господаря си за случилото се.
Вероятно не са го познали, помислил си господаря.
И изпратил друг слуга.Фермерите набили и него.
Тогава господаря изпратил сина си, мислейки,
че онези ще проявят уважение към сина му.
Фермерите знаейки, че това е наследникът,
хванали го, и го убили.
Този който има уши нека слуша.
66.)
Покажи ми камъка, който зидарите отхвърлиха.
Той е глава на ъгъла.
67.)
Този който знае Всичко, и не познава себе си
е пропуснал всичко.
68.)
Вие сте блажени,
когато човек ви бие и преследва.
Защото те няма да намерят спокойно място,
докато седят на мястото, на което са ви измъчвали.
69.)
Блажени са тези,
които са били преследвани в сърцата си.
Те са познали Отца в Истината.
Блажени са гладните, защото който жадува
ще се насити.
70.)
Когато сътвориш това вътре, което имаш, то ще те спаси.
Това което нямаш вътре, ще те убие.
71.)
Исус каза: Аз ще унищожа тази къща,
и никой няма да може да я възстанови.
72.)
Един мъж помолил: Кажи на братята ми
да поделят бащините неща с мене.
Той отвърнал: Кой ме направи разделящ?
Обръщайки се към учениците си, Той каза:
Аз разделям ли нещата?
73.)
Реколтата е богата, но работниците са няколко.
Помолете Господ да изпрати работници на жътвата.
74.)
Вижте, има много хора около извора,
но няма никой в него.
75.)
Има много на вратата. Но само самотниците ще влязат
във Сватбената Стая.
76.)
Царството е като търговец,
който намерил перла, да добави към своите притежания.
Бидейки умен търговец, той продал всичките си неща,
и купил за себе си перлата.
Търсете като него съкровището, което не избледнява,
в място където молци не влизат за да поядат,
и червеи да похабят.
77.)
Исус каза: Аз съм Светлината,
Която е над всички тях. Аз съм Всичко.
Всичко е дошло от мене, и всичко се връща в мене.
Разцепи дърво, и Аз Съм там. Вдигни камък и ще Ме намериш.
78.)
Защо сте излезли в полето? Да видите тръстика люлееща се на вятъра?
Да видите човек облечен в мека дреха? Вашите царе и велики мъже,
всички се обличат в меки дрехи, и при все това не могат да видят истината.
79.)
Жена от тълпата се обърнала към Него:
Блажена е утробата, която Те е родила,
и жената която Те е кърмила.
Той отговори:
Блажени са тези, които чуха Словото на Отца,
и го отстояваха в истина, защото ще дойде денят,
в който ще кажете, блажена е утробата,
която не е зачевала, и жената
която не е кърмила.
80.)
Този който е познал света е намерил тялото,
но този, който е намерил тялото, е твърде велик за света.
81.)
Този, който е богат може да стане цар.
Този който има сила може да мине и без това.
82.)
Този, който е близо до мене е близо до огън.
Този, който е далече от мене е далеч от Царството.
83.)
Образите се виждат от човек, и светлината, която е вътре
е скрита в образа на Бащината Светлина.
Той ще разкрие Себе Си, и Своят образ, скрит от светлина.
84.)
Когато видите свое подобие, вие сте щастливи,
но когато видите своя образ изправящ се отпред
безпомощен и недостъпен, колко дълго може да издържите на това?
85.)
първият човек появил се от велика сила и велико богатство,
и все пак беше незначим за вас.
Бидейки значим, той не би изпитал смърт.
86.)
Лисиците имат свои леговища, и птиците свои гнезда.
Но човешкият син няма място, където да положи глава, и почине.
87.)
Злочесто е тялото, зависещо от тялото.
И злочест е духът, зависещ от двете.
88.)
Исус каза: Ангелите и пророците ще ви посетят
и ще ви дадат, което е ваше.
От ваша страна, вие им дайте каквото имате в ръката си,
и попитайте себе си, кога те ще се върнат да приберат своето си.
89.)
Защо измивате външността на чашата?
Не разбирате ли, че човекът,
който е създал външността е създал и вътрешността?
90.)
Елате при мене, защото моят хомот е светлина,
моето правило е меко, и ще намерите покой.
91.)
Те го попитаха: Кажи ни кой си,
за да повярваме в тебе.
Той отговори: Вие вкусвате лицето на
Небесата и Земята и не сте познали човекът пред вас.
Вие даже не знаете как да вкусите този момент.
92.)
Исус каза: Търсете и ще намерите.
Което сте ме попитали на скоро, не съм ви го казал тогава.
Искам да ви го кажа сега, когато не ме питате.
93.)
Не давайте святото на кучетата,
за да не бъде отнесено на торището.
Не хвърляйте бисерите на свинете
за да не ги унищожат.
94.)
Който търси ще намери. И вратите ще се отворят
за този, който почука.
95.)
Ако имате пари не ги давайте с лихва,
а ги дайте на този, който не може да ви ги върне.
96.)
Небесното Царство е като жена, която взема малко мая,
поставя я в тестото и прави големи хлябове.
Който има уши нека слуша.
97.)
Небесното Царство е като жена
която носи гърне с гозба на дълъг път.
Гърнето се спуква и гозбата се разпилява зад нея,
така че тя не разбира това докато се прибере у дома си.
Когато поставя гърнето пред себе си,
тя открива, че то е празно.
98.)
Царството Небесно е като човек,
който желае да убие благородник.
Той изважда мечът си у дома,
и го размахва срещу стената,
за да провери дали ръката му е достатъчно силна.
Тогава той излиза и убива благородника.
99.)
Учениците Му казаха: Братята Ти и майка Ти са отвън.
Той отговори: Тези, които изпълняват волята на Отца Ми
са Моите братя и Моята майка.
Те са, които ще влязат в Царството на Отца Ми.
100.)
Показаха Му златна монета и казаха:
Цезаровите хора искат данък от нас.
Той отговори:Отдайте на цезаря, неговото.
и отдайте на Бога божието,
а на Мене ми дайте Моето.
101.)
Който не може да се откаже от майка си и баща си,
както Аз правя, не може да Ми е ученик.
И който не обича майка си и баща си,
както Аз правя, не може да е Мой ученик.
Защото Моята майка Ме уби,
но Моята истинска майка Ми е дала живот.
102.)
Горко на фарисеите. Те приличат на куче в яслите,
което нито се храни, но и не дава на воловете да се хранят.
103.)
Блажен е този, който знае времето
когато грабителя идва,
защото той може да стане, да се организира,
и да опаше слабините си в готовност.
104.)
Казаха Му: Ела. Нека се молим днес и да постим.
Исус отговори: Какъв грях съм извършил?
В какво съм се провалил?
Когато младоженецът излезе от брачната стая,
тогава можете да постите и се молите.
105.)
Този който знае майка си и баща си,
трябва да се нарича копеле.
106.)
Когато направите двете едно, тогава вие ставате Синове Божии,
и ако заповядате на планината да се помести, тя ще се помести.
107.)
Царството е като овчар, който притежава сто овце.
Най-голямата от тях се заблудила.
Той оставил деветдесет и деветте,
и търсил едната, докато я намери.
След всичките си неприятности той казал на овцата:
Аз те обичам повече от всичките деветдесет и девет.
108.)
Който пие от Моята уста ще стане като Него.
За този скритото ще се открие.
109.)
Царството е като човек в неведение за съкровището
скрито в неговата нива.
Когато той умре, оставя нивата на сина си,
който я продава.
Купувачът ще открие съкровището, докато оре,
и ще даде парите от него с лихва.
110.)
Този, който е открил светът и богатството,
трябва да се откаже от светът.
111.)
Небесата ще се навият обратно,
и земята ще се разпростре пред очите ви.
Живият вън от Живият не вижда нито смърт, нито страх,
При което Исус каза, че светът е неструващ за човек,
който е открил себе си.
112.)
Горко на плът зависима от Духа,
и горко на дух зависим от плътта.
113.)
Учениците Му Го запитаха:
Кога Царството ще дойде?
Исус отговори:
То никога няма да дойде, ако го очаквате.
Никой няма да каже виж тука е, или там е.
При все това, Царството на Отца е разстлано върху земята,
и никой човек не го вижда.
114.)
Симон Петър им предложи:
Мария Магдалина трябва да ни напусне.
Жените са незначими за живота.
Исус отговори:
Аз ще я водя така, че да я направя мъж,
и да може да стане Живеещ Дух, както(правя) вас мъжете.
Защото всяка жена направена мъжествена,
ще влезе в Небесното Царство.

Потребителски аватар
manel
Мнения: 764
Регистриран на: вт мар 03, 2015 11:05 pm

Re: Господ е българин !?

#4 Мнение от manel » нед ное 20, 2016 7:20 pm

ФРАКИЯ, БОЛГАРИЯ И ВЕСЬ ЭТОТ МИР!
http://thracebulgaria.blogspot.pt/2013/ ... 5.html?m=0

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 271
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Господ е българин !?

#5 Мнение от Тайко » чет яну 23, 2020 10:58 am

ПЛЕННИКЪТ
В двореца на хан Омуртаг живееше Кинам, благородник от Адрианопол - мъж хубавец, който умееше добре да се облича, умно да приказва и любезно да се отнася към всички.
Казваха, че бил от царско потекло. Движенията и погледът на Кинам бяха властни: подобно на човек, който е обмислил всичко добре и знае, че думите му ще бъдат изпълнени, защото желае онова, което е редно и право.
Умееше да пристъпи, да седне и да се обърне към човека. Всичко вършеше с обаяние. Думите му и кроткият му глас пленяваха сърцата и караха всички да го обичат. По нрав бе кротък, търпелив и нежен, с което повече наподобяваше на мома, отколкото на мъж.
Ханът и царедворците бяха забелязали, че понякога, като заговори за нещо, Кинам се замисля дълбоко, сякаш се вслушва в думите на някой невидим, който е далеч. Тогава погледът му ставаше лъчезарен и от лицето му засияваше светлина.
Между царедворците нямаше друг подобен на Кинам. Той не беше от племето на българите.

Бащата на Омуртаг, силният хан Крум, когато превзе Адрианопол от гърците, плени повечето жители на града и околностите, па ги засели по градовете около Стара планина. Благородниците от града също бяха пленени. А когато хвърлиха за тях жребие, Кинам се падна на княз Омуртаг.
Князът отведе пленника в Плиска. И така го обикна, че когато се качи на бащиния си престол, го назначи свой съветник.
Всички видяха, дори и завистниците, че не князът не бе сбъркал. Кинам разбираше и владееше много изкуства. Можеше да направи чертеж, по който да се издигне сграда и да се украси. Знаеше да отлива склуптори от бронз и други сплави. Умееше да извае от камък или дърво образ на човек или животно. Идеше му отръки да построи стенобитно оръдие. На младини беше правил и кораби. Затова и когато се зае да украсява престолния град с нови сгради, Омуртаг назначи Кинам за ръководител. И всичко излезе дори по-хубаво, отколкото си представяше ханът.
Само едно караше Омуртаг да скърби. Кинам бе християнин.
Веднъж ханът потегли на лов с неколцина царедворци. Повика и Кинам.
По пътя се отдели с него и му каза:
- Ти виждаш, че, макар и да си ми пленник, никой не те смята за роб. Правото на войната ми даде власт над живота ти, но аз те направих свой приближен, свой съветник. Можеш ли да искаш повече от това?
- Господарю, - отвърна Кинам, - на такава висока милост никога не съм се надявал. От сърце ти благодаря! Ала има друго нещо. Ти и сега имаш власт над тялото ми, но не и над живота ми.
- Че то - тяло и живот, не е ли все едно?
- Не е, господарю. Бог дава живота. Той е негов господар - и по Божия воля човек е безсмъртен. Палачът може да умъртви тялото, но над душата неговият нож няма власт: човешката душа ще отиде там, откъдето е дошла.
- А къде ще отиде? Откъде е дошла?
- Ще отиде в духовното небе, при Бога.
Омуртаг се замисли, па рече:
- Ей тия думи не ми се нравят, Кинаме. Ти живееш заради моята обич и милост. Всички виждат това. Защо намесваш тук своя Бог, Когото никой не е видял? Не си Го видял и ти самият, а приказваш за Него. На всички ни е достатъчно криво, че вярваш в тия византийски лъжи. Остави тия суеверия! Вашият Бог живее някъде в страната на сънищата. Откажи се от Него! Ще ти дам много земи, роби. Ще станеш болярин. Тогава ще бъдеш не само свободен, а и властен. Съгласен ли си?
Кинам отговори:
- Имал съм земна власт, господарю, та знам колко струва тя. Не ме блазни вече такава власт. А свободен мога да бъда дори и в тъмницат - за душата няма окови.
- Е, що искаш тогава?
- Искам да запазя светлата вяра, в която съм кръстен. Тя ми дава друга власт, каквато малцина имат.
- Каква власт?
- Властта на живота, господарю.
- Не съм чувал за такава власт и нищо не знам за нея. Такава власт няма. Човек, който принася жертва, сам признава, че е роб на кумира. Не е ли тъй?
- Тъй е, господарю, но аз не говоря за кумири. Когато ти подаряваш на свой болярин земя и роби, не се ли засилва твоята власт над него? Не е ли длъжен той да ти доведе войници, когато ти потрябва за война? Не ти ли той помага и ти е покорен, понеже не може без тебе? Също тъй, когато човек с милостиво сърце даде дреха на голия, за да го облече, не добива ли, без да иска, власт над него? Не му ли е благодарен гладният, когото той е нахранил, или болният, когото е излекувал? Тая власт може да получи всеки, стига да желае.
- Не е голяма тази власт, Кинаме.
- Но има и по-голяма власт, господарю. Много по-голяма власт получава оня, който може да даде живота си за другите. Над всички нас, които населяваме земята, владее безкрайна власт Иисус Христос, Който е дал живота Си, за да ни спаси. Ние християните не желаем друга власт освен Неговата, господарю.
- Тогава остани си с тая власт - рече ханът и препусна с коня си напред.
Ловът свърши. Болярите се събраха, за да се похвалят пред Омуртаг, че са избили много дивеч. Кинам се върна с празни ръце. Ханът го погледна и запита:
- А ти, Кинаме, нищо ли не уби? Мигар си лош стрелец?
- Тъй ще да е, господарю, - отвърна славянинът. - Много отдавна не съм стрелял, макар и на лов не бия. Нашата вяра ни забранява да убиваме. Не ме бива за ловец.
- Болярите се изсмяха. Драго им стана, че ханският съветник е станал смешен пред господаря.
Когато сградите в Плиска бяха свършени, хан Омуртаг принесе изобилни жертви на боговете и даде богато угощение на болярите. Поканен беше и Кинам. Отделиха му видно място, понеже се беше показал изкусен ръководител на строителите. Той седна, любезно заприказва с хана и царедворците, но от вкусните ястия не хапна. Яде само хляб и плодове.
- Защо не ядеш от месото на жертвите? - запита го жрецът. - Ти оскърбяваш хана и не зачиташ нашата вяра. Бива ли това?
Кинам отговори:
- Господарят уважавам и му служа доколкото имам сила и дарби. Ти знаеш това. Ничия вяра не презирам. Всеки си вярва както му казва неговата душа и както са го научили родителите и наставниците му. Дори и оня, който се покланя на дърво, камък или истукан, тачи не веществото, а Бога, Който го е създал. Но ние християните не принасяме кървави жертви и не ядем жертвено месо. Както аз зачитам вашата вяра, тъй и вие трябва да не презирате моята.
Омуртаг и болярите вече се бяха развеселили от виното. Всички те настояха пред Кинам да хапне от сложените ястия.
- Яж, Кинаме! Яж! Няма да те отровят, както не отровиха нас. Твоят Христос не ще ти се сърди, като Му кажеш, че си ял на ханската трапеза. Хапни си, не се бой!
Но Кинам каза:
- Господарю, едно време, когато се озовах в Цариград, видях на големия площад старо мраморно изваяние: мъж, който носи на гърба си огромно кълбо и го подпира с ръцете, шията и главата си. Наричаха го Атлас и казваха, че той поддържа света. Не - рекох си аз. - Това е Христос, Който носи тежестта на целия свят. И наистина, господарю, това е Христос, с Когото ти и болярите се шегувате. Той носи всички мъки, болки, неправди и злополуки на людете - и ги носи с радост. Каква е тая душа, която понася всичко без ропот и без да й дотегне. Тая душа е божествена. Тя е притисната от вси страни с неволя, страдание, отчаяние и злочестина. Тя е като между чук и наковалня, а много са чуковете и наковалните: брой нямат те. Но божествената душа е спокойна. Тя свети като небесна дъга. Тя всмуква в себе си чуждите плачове, проклятия и ропот. И вместо тях праща на страдалците и на мъчителите им благословия. Неспирен подвиг е животът на тая душа. Затова, господарю, не мога да се отрека от Христа и не ще хапна от месото, заклано пред вашите кумири.
Като чу тия думи, ханът се разгневи:
- Ти си твърдоглав, - викна той на славянина - моите думи са повеля. Не искаш ли да се покориш и да ядеш?
- Не мога, господарю.
- За това непокорство ти заслужаваш смърт, но аз мисля, че скоро ще се разкаеш.
И той заповяда да хвърлят Кинам в тъмница. Когато изведоха християнина, Омуртаг рече на болярите:
- Обичах тоя мъж. Но защо е толкова глупав, та не цени милостта на своя господар, а мисли за облаци? Нищо! Като полежи в тъмницата, той ще забрави Оногова, Който носи кълбото, и сам ще поиска жертвено месо.
Но додето беше жив Омуртаг, Кинам не пожела жертвено месо.
Не поиска и след неговата смърт, когато на царския престол седна Маламир, наместо по-големия си брат - Енравота, за когото се знаеше, че се увлича от нова религия - християнството. Но една нощ Енравота видя сън. При него дойде мъж, чието лице сияеше като слънце.
Мъжът каза на Енравота:
- Когато беше жив баща ти Омуртаг, той заповяда да хвърлят в тъмницата Кинам, пленникът от Адрианопол, славянин. Над Кинамовата глава свети звездата на Второ Рождество, защото той биде кръстен с Дух Светий и огън. Кажи на хана да го пусне! От Кинам ти ще чуеш нещо за Светилото на Света.
Щом стана от сън, Енравота отиде при Маламир и му рече:
- Брате, имаше някога между царедворците пленник на име Кинам. Нашият баща го затвори, понеже славянинът отказа да яде жертвено месо на едно угощение. Той бе християнин, затова отказа. Помня, че Кинам бе много учен. Той ми трябва. Искам да си поговоря с него.
- Добре, - каза Маламир - ще го потърся и ще ти го пратя, ако е още жив.
Ханът заповяда на свои люде да намерят Кинам. Когато Маламир го видя, не можа да го познае, толкова се беше променил.
Ханът го запита:
- Ти Кинам ли си? Пратих да намерят Кинам, а ми водят Кинамовата сянка. Кинам беше снажен, хубав и усмихнат мъж. Той носеше свила и кадифе. Лицето му беше лице на юноша. Сега пред мене стои прегърбен старец - погрознял, изсъхнал, пожълтял, със скъсани дрехи, кален и треперещ. Ти ли си оня, когото търся?
Кинам отвърна:
- Ако търсиш Кинам, господарю, ти си намерил оногова, когото търсиш. Тъмницата, гладът и мъките направиха от Кинам наистина Кинамова сянка.
Тогава ханът заповяда на своите люде да окъпят пленника, да го нахранят и облекат в нови дрехи и да го заведат при Енравота. А на Кинам рече:
- Ти си свободен, Кинаме. Не си вече пленник. Бъди занапред разумен. И животът ти ще бъде щастлив.
Когато Кинам се яви при Енравота и ханският брат не можа да го познае. И той го разпита защо се е променил толкова.
- Изменил съм се - отговори християнинът - от окови, страдания, глад и мъчения. Не е все едно за човека дали ще живее навръх планината, където пеят ангели и цялата земя благоухае и от небето грее слънце, или ще крее в студена и влажна тъмница, дето толкова убийци, крадци и злосторници са оставили след своята смърт тленните си останки. Да бяха по-мъдри силните на тоя свят, не биха затваряли никого в тъмница, а биха го накарали да работи, за да го отучат от зло. Но на мене тоя дълъг живот в затвора беше подвиг и победа. Там разбрах, че плътта е нищо. Наистина, знам сега, че плътта е робиня на духа и че духът живее в блаженство, дори и когато тялото страда и се превръща в сянка.
Енравота се зачуди на тия думи.
- Как? - рече той. - Нима толкова много си страдал, а си останал жив! Кое те крепеше в мъките и поддържаше сърцето ти.
- Крепеше ме, княже, вярата в Христа и обичта към Него. За християнина няма по-голямо щастие от това - да пострада заради Христа, Който е дал живота Си за нас.
Тогава Енравота разказа на Кинам за своя сън и за слънцеподобния мъж.
- Кой е тоя Мъж? Толкова лъчезарен и мощен - попита той?
А Кинам отвърна:
- Явил ти се е Христос, Който е видял доброто ти сърце и чистия ти живот. Пожелал е да ти покаже истинската светлина.
От тоя ден Енравота прибра Кинам в своя дом, обикна го и постоянно беше с него. Те разговаряха за Христовата вяра. В сърцето на княза се разпалваше все по-силно почитта към Спасителя. И един ден той каза на Кинам, че иска да стане християнин.
Кинам го кръсти.
Мина се време. Кинам остави Плиска и отиде в тракийските градове, за да проповядва християнската вяра. Там и почина.
Енравота междувременно се беше променил. Един ден ханът разбра, че брат му не ходи в капището, нямо го при жертвоприношенията и не идва на обредните угощения. Запита и болярите, дали не знаят, какво е станало с Енравотa, че е изстинал към вярата на своите бащи и деди. Болярите не смееха да издадат, че братът на хана е християнин, макар и да се приказваше в двореца и по цялата столнина за това.
Единствено жрецът се осмели да подхвърли, че откакто Енравота се е събрал с Кинам, никой не го е виждал да влезе в капището.
- Какво искаш да кажеш? - попита Маламир. - Ти имаш нещо предвид. Кажи го!
- Говори се, господарю, че княз Енравота бил вече християнин.
- Това не вярвам. Това не може да бъде!
- Не зная, господарю. Не твърдя. Тъй чух. Попитай самия него.
Маламир прати да повикат Енравота и направо го попита:
- Вярно ли е това, дето се говори - че си приел чужда вяра, вярата на Кинам?
- Не са те излъгали - отвърна Енравота - Аз вярвам в Спасителя Христа. Той Сам ми се яви и ми показа светлината.
Маламир беше ревностен езичник. Стана му тежко, че неговият брат е дръзнал да отстъпи от бащината си вяра, и му каза:
- Опомни се, брате! Безумни думи чувам от устата ти. Що би рекъл ти, ако повереше някому съкровище, а той го хвърлеше в калта, за да понесе вместо него грозен речен камък. Нашите бащи и деди са ти дали вяра в боговете, които ни помогнаха да станем господари на толкова чужди земи. А ти хвърли в калта безценното съкровище. Не си ми вече брат и не си достоен да бъдеш болярин на нашия народ.
Енравота рече кротко:
- Господарю, и аз ще дръзна да те попитам: що би сторил ти, ако ти дадяха грозен речен камък и ти кажеха, че са ти връчили съкровище, а ти намереше след това бляскав елмаз? Тъкмо това се случи с мене.
Тоя отговор прогневи Маламир. Той викна:
- Вижда ли, вероотстъпнико, тия стражи с голи мечове? Ако не се отречеш от чуждоплеменния Бог, веднага ще те предам на тях.
Енравот рече спокойно:
- Божият Син, в Когото вярвам, също е бил изтезаван и убит. Но палачите не са угасили светлината. Никакви мъки не ще ме откъснат, господарю, от тая светлина.
- Ти ще бъдеш наказан със смърт!
Когато вързаха Енравота и го отведоха на височината, дето биваха наказвани осъдените на смърт, много жени и мъже се бяха събрали - да видят как ще бъде наказан братът на хана.
Князът Енравота обаче беше бодър. Той изгледа всички събрани. В очите му блясна пророчески пламък. А друг един пламък, подобен на огнен език, слезе над главата му. Енравота тогава изрече с мощен глас:
- Мили съплеменници, вярата за която умирам, ще покрие цялата земя Българска. По всички селища ще се явят люде, които да служат на Бога, Комуто се служи само с чиста мисъл, дух и дело. Той не иска от нас капища, ни кървави жертви, ни ръкотворни образи на лъжовни богове. Тялото вие можете да убиете, но за духа няма меч. И ти, господарю, ще загинеш за това, че предаваш брата си на смърт. Твоите богове не ще те наградят дори и с дълго царуване.
Като изрече тия думи, Енравота наведе глава под меча на палача. Всички събрани усетиха, че по телата им преминаха тръпки. Те всички наведоха глави и никой не пожела да види как ще падне главата на мъченика.
Хан Маламир живя само три години след това. Когато умря, за хан биде избран братанецът му (братов син, племенник) Борис, който покръсти българите.

Отговори