Богомилското учение - Антон Глогов

Минало, Настояще, Бъдеще, Политика
Отговори
Съобщение
Автор
Потребителски аватар
К.И.О.Т.
Мнения: 2393
Регистриран на: вт мар 03, 2015 11:12 pm

Богомилското учение - Антон Глогов

#1 Мнение от К.И.О.Т. » съб ное 25, 2017 6:41 pm

Богомилското учение
Антон Глогов

В личната библиотека на старозагорец открихме екземпляр от книгата Богомилско учение, издаден през 1935 г. от Антон Глогов от Етрополе. Книгата съдържа описание на живота и учението на богомилите. Екземплярът е доста пожълтял, оръфан, с липсващи страници. Усилията, които направихме да открием наследниците на Антон Глогов в Етрополе, за да допълним липсващите страници, се оказаха напразни.
През 1999 г. успяхме да открием втори екземпляр от книгата, издание 1943 г., който е притежание на известната българска художничка г-жа Весела Цицелкова от София. Това ни даде възможност да попълним липсващите страници. Двата екземпляра са идентични по текст и се различават само по предисловията и кориците.
Издателите
Предговор към издание 1935 от Антон Глогов
Източникът, от дето съм си послужил, за да изложа богомилското учение така подробно в неговата същност, както съм направил в този ми труд, са две апокрифни книги на богомилските Магове от средните векове. Тия документи бяха притежание по наследство на дядо ми Данчо Глогов в Етрополе. Едната книга беше написана с глаголица, а другата с турски букви.
Книгата написана с глаголица представляваше една пергаментна старинност и изразяваше точното богомилско учение.
От нея дядо Данчо ми обясняваше богомилския календар и вписаните в нея древни божества: Ра (творческата сила), Зо (разрушителната сила) и божествата, царуващи през десетте месеци в годината: Ар, Шо, Му, Ко, Йо, Хо, Цо, Ри, Со, За, но имената на които са били строго забранени да се употребяват като противни на богомилите.
Дядо Данчо обаче ценеше повече книгата, написана с турски букви и я наричаше златната книга на богомилските Магове не само, че бяха изразили точното богомилско учение, но и цялата история на българите от първия до последния цар.
За да чета книгата написана с турски букви, дядо Данчо ме учеше на говоримия и писмен турски език.
Увлечен от голямо любопитство по съдържанието на тия две апокрифни книги, аз не оставях свободен нито минута дядо Данчо, когото просто задължавах да ми предава подробно, системно и непрекъснато написаното в тези книги, по който начин изучих цялостното и точно богомилско учение.
Доста дълго време след това, когато дядо Данчо беше вече покойник и апокрифните книги не съществуваха за мен, аз се заех да възстановя богомилското учение напълно така, както ми бе предавано от дядо Данчо по казаните апокрифни книги.
От друга страна, аз трябваше да проуча всички други източници, които можеха да ми послужат за сверка и за подкрепа при установяването на богомилското учение в неговата цялост, както мен бе известно.
Понеже всички други данни, които събрах по предмета, бяха в хармония с това, което бях заучил от уроците на моя дядо, работата значително ми се улесняваше.
Не след много, прочее, мен ми се удаде да пресъздам учението на поп Богомил така подробно, както съм го научил и както съм го изложил тук, след което първата ми грижа беше да наредя да се преведе труда ми на французки, за да го изпратя за преценка на учени, познавачи на богомилската история.
Отговорите които получих, изтъкват ясно ценността на така възпроизведеното от мен богомилско учение, които ме насърчиха да го направя обществено достояние.
Можем да мислим каквото щем за богомилството и за неговия създател, можем да бъдем дори техни решителни убедени противници.
Интересът и вниманието обаче, който учени с международна известност проявяват към издирванията върху учението на поп Богомил, велик човек за своето време и велик наш прадядо, не могат да не поласкаят националното самолюбие на всеки българин и да не предизвикат у него едно желание да добие колкото е възможно по-цялостни познания върху един от най-интересните моменти от историята на България и върху същността на една високо социална и религиозно-философска доктрина, с чисто български произход, чието отражение върху хода на историческите събития се почувства далеч от границите на България в почти всички религиозно социални движения в Европа през средните векове.
Понеже схващам така работата, аз не изменям нищо от учението на поп Богомил, според както аз съм го изучил и го предавам на читателя да го чете било като история, било като философия, било дори като поезия.
Чрез този ми труд аз искам да ознаменувам и 1000 годишнината от появяването на поп Богомил с неговото учение.
Както е известно, 935-та година, 8-та след възцаряването на Петър, се смята като година, когато се е появило богомилството.
За по-голяма пълнота, за да се добие по-цялостна представа за богомилското учение, използвал съм и беседата на презвитер Козма против богомилите. От нея съм взел пасажи, които съм съпоставил на съответните места, дето се касае да се изтъкнат някои съществени точки на учението.
Предговор към издание 1943 от Антон Глогов
За да можем да имаме точното и действително учение на Богомила, предадено тук, се ползуваме от едни апокрифни книги, писани през XV и XVI век на турски език, от тогавашните български богомилски магове, по които книги и самите турци да изучават учението на Богомила, през време на робството ни под турците.
Ако от тези апокрифни книги за учението на Богомила, написани на турски език, не са запазени у нас по една или друга причина, те все още се намират в някои от Цариградските хранилища на стари турски ръкописи.
В всеки случай, така предаденото учение на Богомила, е сверявано с всички други данни, съществуващи за него, които потвърждават, че то е същото, както го излагаме, според казаните апокрифни книги, написани на турски език.

Богомил
Според етап 36 на част I от богомилското учение, Богомил е бил от знатен български болярски род, пръв учен и царски законовед при царуването на Петър (927-978). Някои историци считат дори, че и самият Богомил е от Петровия род.
Знае се във всеки случай, че Богомил, като византийски възпитаник, е бил пръв тълкувател на християноучението, току-що въвеждано тогава, и като такъв, по царска заповед е трябвало да приеме апостолството за разпространението на новата религия в цялото Българско царство, обширно и велико в оная епоха.
В него време, обаче, всред българските селяни съществувало брожение срещу болярите за възвръщане на земите и за равноправие.
Селяните, които са били роби на болярите тогава, са се придържали към своето древно учение за общиарското равноправие между хората, покровителствано от всички небесни и земни сили, и са искали да обработват общо земите и да се ползват равноправно от доходите им, както е било при дедите им и при прадедите им, в по-раншните Български ханства.
Не е мъчно да се разбере, че това учение за равноправие не е било в хармония с християноучението, налагано от царската власт и от болярите в България през него време.
Поставен да избира между едното и другото, Богомил, у когото очевидно е пламтяло чувството на обществената правда, взел страната на селяните. Той дори застанал начело на тяхното движение и се заел да пресъздаде старинния им мироглед, т.е. учението за человеческото общиарско равноправие, за творческата и разрушителната сили в всемира и за всеземночеловеческото творчество, което не може да почива нито на робството, нито на завоеванията, нито на каквито и да било вероучения, които затвърдяват человеческото неравенство.
Така Богомил се обявява против християнството, пригодено към царската власт и създава ново учение с всеземночеловеческо предназначение, състоящо се от две части;
Част I-ва: Мировъзрение за сътворението на света в VI глави и 36 етапи и
Част II-ра: Учение за живота, повели в VI глави и 36 етапа.
След това Богомил се отказал от имотите, на които имал право като болярин, и наметнал червено-кървавата тога, намятвана тогава в България на всеки роб, осъден на смърт. По такъв начин Богомил се обявил за самоприел смъртта, която е очаквала в онова време всеки възстанал против господарите в Българското царство и тръгнал да проповядва своето ново учение. То представлявало не само едно възвестяване на творческите и разрушителните сили, които движат всемира и на които е подчинен и човекът, но в него е била провъзгласена и всеземночеловеческата общиария, всеземночеловеческото общожитие при всечеловеческо равенство и всечеловеческо братство, без лична собственост, без разни царства, без господари и без роби, в което се е състояла и силата му, за да се разпространи по-после не само в България, но и в цяла Европа.
Че Богомил е бил голям учен, писател и философ, това показват първите негови ученици: поп Йеремия, също писател и пояснител на Богомилското учение, поп Василий, учен, врач (лекар), изгорен жив по заповед на византийския император Василий Комнин (1082-1118), след тях: Константин Хризомал, също писател, написал не само учението на Богомила в достъпна форма, но и други богомилски книги, изгорени публично през 1140 година, независимо от ред други учени и философи като Магове (епископи), проповедници на Богомилското учение из разните страни на Европа.
Презвитер Козма пише за Богомила и за богомилите следното: Случи се, че и в българска земя, в годините на правоверния цар Петър, се яви поп на име Богомил, който най-напред почна да разпространява ерес в българската земя. Неговите последователи учат народа да не се подчинява на господарите си, хулят богатите, укоряват болярите и вменяват в обязаност на всеки слуга да откаже да работи на своя господар.
Тази бележка на презвитер Козма достатъчно говори за точността и за същността на Богомилското учение, такова, каквото тук го предаваме, а ще се отнася за личността на Богомила, която учените: Иречек, Ягич, Осокин, Пипин и други я оспорват като действителна и я смесват с поп Йеремия, сам презвитер Козма, съвременник на Богомила, ги опровергава с горната бележка в беседата против богомилите.
Че Богомил е бил действителна личност, това се потвърждава и от синодика на цар Борила през 1211 година, в който синодик изрично се говори за Богомила, като за историческо лице и създател на богомилското учение.
Легендата, че Богомил е родом от село Богомила при Бабуна планина в Македония, гдето е и умрял, не почива на истината.
Съществуващото черковище в с. Богомила, като надгробие на Богомила, ще е вероятно такова върху гроба на някой богомилски Маг, който е бил като духовен началник на богомилите в тази област, която поради засиленото богомилство из нея, се е наричала Богомилско поле, отбелязано от Вилхелм Турски в своите спомени за първия кръстоносен поход (1096).
От где точно е родом, обаче, Богомил и где точно е починал, положителни данни за това нямаме.

Начало и развитие на богомилското учение и на богомилското движение
Като предшественици на богомилството се считат павликяните и манихеите, заселени в Тракия през VIII век от византийския император Константин Копроним, ала според французкия учен А. Ломбард, богомилството като учение и движение се е родило самостойно в България всред кървавите смутове, на които страната е била арена тогава и то е било чисто самородно българско явление.
Сам презвитер Козма казва, че поп Богомил се явил с някакво учение, което не било в връзка с никое друго. По тоя начин мнението на французкия учен добива голяма правдоподобност.
Манихейството е създадено от персиеца Мани, с учение, основано върху дуализма Ормузд и Ариман. Павликените са се появили в Персия през VII и VIII век, учението на които се е приближавало с това на християнството, но както манихейското учение, така и павликенското, нямат нищо общо с учението на Богомила.
Проповедниците на богомилското учение, начело с неговия създател, са или преследвани в България и във Византия, поради което те в неизброими тълпи се насочвали към централна Европа през Босна, през Далмация и през северна Италия, докато най-сетне се настанили и във Франция.
По-късно те добили в различните страни различни имена. В Босна и в северна Италия например се наричали патарени, а във Франция – катари и албигойци.
Така разширено и разпространено, богомилството добило на различните места и различен характер. Някъде в него е вземал връх социалния елемент, другаде философският, а на трето място пък религиозният.
В България, отечеството на богомилите, те са се наричали общиари, защото са се смятали наследници на древното человеческо общожитие (обща земя, при общ труд и равноправно ползване от земния плод), което са искали да се разпростре за человечеството по цялата земя.
В такава насока богомилството се е развило главно във Франция, историята на която е тясно свързана с богомилското движение (албигойството), в резултата на което се явява французката община, а след нея – образецът на съвършената демокрация, която донесе днешната култура на человечеството.
Първоначалното богомилство, обаче, с течение на времето, на много места от чисто социално учение се е изродило в ерес срещу източно-православната църква, която ерес давала все по-нови и по-нови разклонения, като: Валденези, Хусити и пр., та дори и лютерианството.
По тази причина първоначалното богомилско общиарско учение, рожба на небивалото неволничество на робите в царството на българите, останало покрито, като корена на някое дърво в земята, а на лице се виждали само неговите клонове и неговите цветове. Ето защо никой не си е дал труд да проучи същността му, за да се види, че то е било по природата си социално учение срещу средновековното робство. излишно доказателство за тая социална същност на богомилството е фактът, че то е намерило почва за разпространението си из цяла феодална Европа. До каква степен богомилската ерес е успяла да се разрасне през средните векове, свидетелства обстоятелството, че богомилите за Фрабция, за България, за Кроация и за Далмация са имали дори свой папа, антипапа на римския, с безчислено множество църкви във всички страни на Европа.
В 1167 година, в Сент Селикс де Гарамон, е имало събор на богомилските епископи, под председателството на богомилския папа, българин. Съборът е бил свикан, за да разграничи областите на всички епископи. В същото време, обаче, той е бил и една внушителна манифестация на богомилската сила и на богомилската вяра в бъдещето всеземночовеческо общиарство, при пълно равенство и при пълно братство, което богомилите са проповядвали.
Специално за България, богомилството, макар противохристиянско, е било търпяно и е било по-правилно оценявано само от Иван Асен II, благодарение на което тогавашното Велико Българско Царство е било царство на истинско вътрешно братство, без вражди, без неправди и без насилия.

Богомилският календар
Според т. 1 част I от богомилското учение, годината се състояла от десет месеца.
Всеки месец е имал по 36 дни, а всяка седмица шест дни.
Наименованието на месеците е било: яр, фиар, мар, рар, юар, аврар, севар, окар, ноар и декар.
Според етап 36-и на част първа от мировозрението за сътворението на света, тези десет месеца и тям съответните божества са се назовавали и с други имена, както следва: ар (земята), шо (водата), му (слънцето), ко (зеленината), йо (трудът), хо (топлината), цо (плодът), ри (беритбата), со (пазарите), за (веселието). Тия названия на месеците са били изхвърлени от богомилите, като чужди на славянобългарския език, усвоен от тях.
Богомилите са или изхвърлили имената и на двете главни божества: Ра (творческата сила, бог на доброто) и Зо (разрушителната сила, бог на злото, демонът).
Последните две имена, дадени на двете главни богомилски божества, както и ония на десетте божества, споменати по-горе, са били от произход съвсем чужд на богомилите, поради което в глава I, т. 1 на богомилското учение изрично се забранява споменаването им, като се е разчитало, че така ще бъдат забравени.
След изтичането на десетте месеца по богомилския календар, прибавят се за обикновената година пет мъртви дни, без име, празници, посветени на силата на сътворението, а за високосната година се прибавя още един мъртъв ден, посветен на силата на разрушението.
Тия пет или шест мъртви дни в края на годината и сега се тачат от населението по някои места и нас и те пак се наричат мъртви дни, а някъде мръсни дни. Шестте седмици в месеца са имали по шест дни, които са се назовавали: понеделник, вторник, среду, четвъртък, петък и неделя. всеки шести ден е бил празник. Празнуването през работните пет дни в седмицата е било забранено. Наименованието на дните през календарната година с човешки имена е било също забранено.
Презвитер Козма твърди, че богомилите не са спазвали неделните дни и другите празници, установени от християните, което показва, че богомилският календар е бил действително такъв, какъвто го описахме. За него във всеки случай други данни не притежаваме.
Летоброенето на богомилите е почнало, според етап 33 от тяхното мировъзрение, от рождението на човековдъхновителя, т.е. от рождество Христово.
Главните божества на богомилите са били силата на сътворението и силата на разрушението, които не са носили никакви други имена.

Богомилските храмове
Според т. 4 на част II от богомилското учение храмовете на богомилите по вид и по устройство са били като тия на християните но без икони и без украшения. Храмовите служби, които са били в същност главно проповеди на богомилското учение, са се извършвали от свещенослужителите само в празничните дни.
Свещенослужителите са били монаси, на които е било забранено да се женят. За свещенослужители са се допускали и жени девици, които са били длъжни да останат девствени през целия си живот.
На посетителите на храмовете е било забранено да стоят прави. Това е било позволено само на свещенослужителите. Където богомилите не са имали храмове, те са извършвали своето богослужение в къщата на някой предан съмишленик, а гдето по планините са намирали пещери, обявявали са ги за свои светилища и там са проповядвали учението си, както са го проповядвали във всеки същински храм.
Проповядването на богомилското учение съвсем на открито е било забранено. Насядали по земята или на скамейки, посетителите на храмовете са слушали проповедите на свещенослужителя, застанал пред дверите на олтара. Никой никакво възражение не е можел да прави на проповедника.
Богомилските свещенослужители са носели червено облекло, за разлика от християнските свещенослужители, които са носили черно облекло.
В Казанлъшко в подножието на Стара планина има едно селище, което до неотдавна носеше името на червените попове, наречено така, понеже някога там е имало голямо училище за подготовка на богомилски свещенослужители за северна и южна България. То е разположени край Иванкова пътека, която и сега съществува и по която е минал Иванко от южна България на път за Търново. По съображения, които не са ни известни, но в чиято основателност нека ни бъде позволено да се съмняваме, преди известно време, по нареждане на властта, древното име на това селище биде заменено с ново, за да изчезне и последната останка, която ни напомняше за богомилската епоха в историята на България.
За богомилските храмове и богомилската служба в храмовете презвитер Козма казва следното: “Богомилите ненавиждат кръста и не го приемат като символ на правдата в храмовете; те, следователно, не го целуват и не му се кланят; богомилите отричат иконите, на които се кланят християните; богомилите отричат причастието; богомилите отричат и хулят всички литургии и молитви, които се изпълняват от християните. Когато богомилите се кланят и се молят, те не се кръстят...
Че богомилите са имали и проповеднички (жени), вижда се от беседата на същия презвитер Козма против тях. В отдела “Изповед” той казва: “Богомилите се прощават греховете сами, па не само мъжете вършат това, но и жените, което заслужава поругание, защото християнството предписва да не се позволява на жената да поучава, нито да господства над мъжа, а да бъде само в мълчание (безправна)”.
Трябва да се има предвид, че богомилите са проповядвали равноправие и за жената.

Десетте заповеди на маговете богомили до всички първосвещеници и проповедници на богомилското учение
(според златната книга на богомилските магове)

В името на нашата догма:
Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението
и силата на разрушението.

В името на нашата всевдъхновителка, силата на сътворението, като свръхтворческа сила, на която ние служим и която сътвори:
и слънцето,
и месеца,
и звездите,
и земята,
и всички красоти на земята до человека, но не и человека-звяр, ние наставляваме:
1. Съгласно началното учение на нашия всечеловековдъхновител Богомил, да не се допуска при проповедите да се назовава силата на разрушението с думата Сатанаил, или дявол, защото тя изразява злото само според както го разбират павликите (павликените и манихеите), а не както е изразено то в нашето собствено общиарско учение.
2. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме служили на павлико-манихейския Сатанаил (Дявола), комуто се приписва разпъването на человековдъхновителя Христос, почитан от нас, но отречен като всечеловековдъхновител, поради проповедите му към робите да бъдат послушни и поради това, че той признава кесаря (господаря).
3. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме служили на павлико-манихейския Сатанаил, който възстана срещу Бога-Отца, за да разруши света. За нас Бог-Отец е свръхтворческа сила, която няма нито име, нито пол, а за проповедниците на лъжечеловеческото възкресение този Бог-Отец е само мъж, който на земята се явява под формата на цар или на господар, т.е. под формата на разрушителната сила, Сатанаил, Дявола.
4. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме признавали сътворението на Земята от Сатанаил (Дявола). Всъщност ние знаем и учим, че Земята и Всемирът са сътворени от силата на сътворението, на която не придаваме никакъв человечески или животински образ, в каквито образи проповедниците на лъжечеловеческото възкресение представляват своите богове или своите противобогове.
5. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме признавали сътворението на земния рай от Сатанаил (дявола). Всъщност ние знаем и учим, че земният рай е дело на силата на сътворението, а силата на разрушението се яви, за да разруши този земен рай чрез человекомъжа звяр (Сатанаил, Дявола).
6. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме признавали сътворението от Сатанаил (дявола) на първите человеци на земята, Адама и Ева. Защото ние знаем и учим, че първочеловекът на земята е жената в невинност, и че тя е дело на силата на сътворението, а мъжът като человек звяр, е творение на силата на разрушението (Сатанаил, Дявола).
7. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме признавали рождението на първочеловеците Каин и Каломена от бракосъчетанието на Сатанаил в вид на змия с Ева. Всъщност, ние знаем и учим, че от бракосъчетанието на първомъжа звяр, дело на силата на разрушението с първожената в невинност, дело на силата на сътворението, се създаде не человеческият, а человекозверският свят.
8. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме служили на двуличния Сатанаил, който най-напред откри на Мойсея десетте Божи заповеди, а после чрез него разпъна человековдъхновителя Йе-Шо, водокръстен от Йо-Хан, когато ние работим главно за унищожението на този двуличен получовек, на този человек-звяр.
9. Да се отбива при всяка проповед учението за небесния ад и за небесния рай, за които говорят проповедниците на лъжечеловеческото възкресение, защото ние знаем и учим, че Раят и Адът са само на Земята и за человека; Адът, това е человечеството при господари и роби, а Раят, това е всечеловеческото общиарство, основано на равенство и братство.
10. Да се отбива при всяка проповед учението за грешната и безгрешна человеческа душа. Всъщност ние знаем и учим, че душата на человека е една, единна, вечна, безгрешна, че тя се изразява само в творческата мирова сила на силата на сътворението, че тя се вселява само в человеците общиарци, творци на правдата, на мира, на любовта и на равенството, а не в человеците зверове господари, които са воплощение на силата на разрушението и са само за неправди, за неравенство и кръвополитни насищания на техните бесове.

Емблемата на богомилите
Върху китката на дясната ръка маговете богомили татуирали един знак, който представлява две елипси пресечени взаимно под прав ъгъл – едната по продължение на ръката, а другата – напречно.
Този знак е белегът (емблемата) на богомилите. Едната елипса, по продължение на ръката, символизира творческата сила, а другата, напречната – силата на разрушението.







Така татуирани, обаче, с този знак-емблема са могли да бъдат само посветените богомили, т.е. маговете. да не се забравя, че богомилите са се делили на две категории: едните – съвършени, посветени, магове, а другите – обикновени последователи.

Част първа
Мировъзрение
(сътворението на света)

Глава първа
Началото и завършекът на първата част от мировото сътворение
Етап 0.
Мъртва точка
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Разкъсване на мъртвата точка
Силата на сътворението и силата на разрушението са били затворени дълго време така в тази мъртва точка, от която нищо не се е почвало и в която нищо не се е свършвало.
Силата на сътворението като творческа сила не е могла да бъде вечно в тази мъртва точка, в която е била държана от силата на разрушението.
Тласкана от съзнанието за творчество, силата на сътворението влиза в борба с силата на разрушението и тая борба свършва най-сетне с разкъсването на мъртвата точка, за да се премине от небитие към битие, т.е. да се почне мировото сътворение, сътворението на света.

Етап 1.
Първото сътворение: тяло

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Сътворение
За силата на сътворението първоначално бе нужно осезание, и първото единствено осезание, върху което тя се спря по замисъл и което тя поиска да създаде, бе тяло. От него започва битието.
Силата на разрушението беше обаче против битието и поради това борбата между тези две сили продължи с още по-голямо ожесточение, докато най-после силата на сътворението сполучи да отстрани от пътя си силата на разрушението и да положи основата на битието. По-нататък силата на сътворението сгъсти голяма част от своето дихание, за да се огради от небитието и от силата на разрушението. Това сгъстено дихание създаде тялото, пожелано от силата на сътворението в нейния първичен замисъл.

Етап 2.
Сътворението на земята
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Сътворение
Силата на сътворението се възрадва много от това първо тяло, сътворено то нея. В началото то беше малко, но после тя в своето творчество го увеличаваше все повече и повече, за да го направи най-сетне толкова голямо, щото никоя сила на разрушението да не може да го разруши. В този си нов замисъл тя го пусна в пространството и каза:
- Върви и да имаш могъществото на моята творческа сила, а всяко мое дихание по-нататък да се трупа върху теб, за да станеш най-голямата сила, която наистина вече от нищо да не може да бъде разрушена.
Победената сила на разрушението пък се свиваше някъде в тъмнотите на пространството, гледайки как върху това тяло, най-напред малко, се трупа диханието на силата на сътворението и как по тоя начин то наистина се превърна в едно голямо тяло, от което се създаде Земята.

Етап 3.
Сътворението на Слънцето
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Сътворение
Силата на сътворението дълго още движи земята в своето дихание, за да я направи колкото се може по-голяма, но после като видя, че земята е само в мрак, в който силата на разрушението може да се опита да я разруши, реши да създаде за новата своя рожба: светлината,с която да се осветлява земята.
Тогава вече силата на сътворението спря да диша за земята и с по-нататъшното дихание създаде второто свое творение Слънцето, в което вложи:
всичкия огън на вдъхновението си,
всичкия огън на творчеството си,
всичкия огън на свръхсилата си,
който огън никога да не загасне и да дава светлина на земята во веки.

Етап 4.
Сътворението на месеца
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Сътворение
Голяма беше радостта на силата на сътворението като видя да блести слънцето във всемира и върху земята, но силата на разрушението търсеше още тъмнотите, в които да се промъкне, за да се опита да разруши земята, която заедно с слънцето стана основа на един мир, дето силата на разрушението трябваше да бъде окончателно погубена.
Силата на сътворението схвана опасността от мрака, в който остава земята от другата страна, гдето не я осветлява слънцето, и тогава тя реши да създаде второ слънце за неосветената част на земята от първото слънце.
така силата на сътворението събра пак всичкото си дихание, за да добие първото си вдъхновение за сътворението на новото слънце.
Силата на разрушението, обаче като видя, че при това второ слънце тя не ще може вече да се доближи никога до земята, събра всички свръхсили, останали още в нея и се нахвърли с всичката си ярост върху силата на сътворението.
В тази борба между силата на сътворението и силата на разрушението, вместо второ слънце, силата на сътворението сътвори едно малко тяло, пак в светлина, но не като тази на слънцето, което бе месецът.

Етап 5.
Сътворението на звездите
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Сътворение
След като силата на сътворението сътвори земята, слънцето и месеца, тя продължи по-нататък опитите си да сътвори второ слънце. Понеже всеки неин опит бе попречван от силата на разрушението, тя успяваше да създава само все по-малки и по-малки светлинни тела, които недовършени така в борбата между силата на сътворението и силата на разрушението, се откъсваха и оставаха разхвърляни из пространството. По този начин се създадоха за всемира и звездите.

Етап 6.
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Праздненство:
След сътворението на месеца и звездите от силата на сътворението, земята, макар слабо осветена от месеца и звездите от към страната, гдето слънцето не можеше да я огрее, все пак не беше вече в мрак. Силата на сътворението остана прочие доволна и се оттегли на почивка, т.е. в праздненство.
Силата на разрушението пък, като видя, че на земята и в всемира няма вече мрак, се счете за победена и отиде при силата на сътворението, на която се призна за напълно подчинена.
Така се завърши първата част на мировото сътворение на земята, на слънцето, на месеца и на звездите.

Глава втора
Земята в всемира и началото на сътворение върху земята

Етап 7.
Създаването на реда в всемира
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Равновесие:
След завършека на първата част от мировото сътворение, силата на сътворението не тури край на творчеството си, защото между телата в всемира се появи опит да се рушат едно друго поради безредието, в което се движеха из пространството. Ето защо силата на сътворението си каза:
- Трябва да се внесе ред в движението на телата в всемира и поради това както се подчини на мен силата на разрушението, така трябва да се подчиняват тези тела едно на друго според силата, която съм им дал.
По този начин силата на сътворението създаде равновесието между нейните творения в всемира, а за център на всемира, тя определи да бъде слънцето, нейното най-могъщо творение, около което да се движат всички други тела в всемира. Така се създаде кръговъртежа в вселената, т.е. земята да се движи около слънцето и да се грее от него, месецът да се движи около земята, а останалите тела да се движат било около земята или около слънцето, било едно около друго, според силата, която им бе предала силата на сътворението, независимо от техния общ кръговъртеж, заедно с земята и с месеца, около центъра на всемира, слънцето.
Силата на сътворението определи за център на всемира слънцето, защото в него бе минала по-голяма част от нейната творческа сила, и то носеше:
и топлина,
и виделина,
и най-силния блясък, за да допълва с него светлината на всички други тела, които бяха с слаба светлина.
Силата на сътворението определи слънцето като център на всемира и като свръхсила по две причини, свързани една с друга: първо в него бе минала и свръхтворческата сила от силата на сътворението и то можеше после не само да запази завинаги тази сила, но и да твори, да създава и пресъздава със своята светлина топлина и със своята светлина в живота на другите тела, и второ, защото самата сила на сътворението почна да отслабва, и за свой заместник в всемира трябваше да определи пак слънцето, като нейно най-съвършено творение.

Етап 8.
Създаването на водата върху земята
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Сътворение:
Като видя установения ред в всемира, силата на сътворението се възрадва още по-много, защото бе отстранена окончателно от всемира силата на разрушението.
И това обаче не бе края на творенията на силата на сътворението, защото тя като разгледа земята, видя, че силата на разрушението, бе в яда си и в отчаянието си, че не може да стори никакво зло на всемира, е почнала да гризе земята и я е превърнала в неописуема грозота от ями, от трапища и от бездни, поради което силата на сътворението, вече значително отслабнала, вместо да сияе от радост, както в началото, потъна в печал, никога небивала.
Гледайки земята, погрозняла от язви, в които се бе настанила силата на разрушението, силата на сътворението прекарваше в горчив плач, докато най-сетне, добила сякаш ново вдъхновение в плача си, поиска да напълни със сълзите си разядените места на земята, да отстрани от тях силата на разрушението. Събирайки последни сили в дихание, тя непрекъснато го превръщаше в сълзи и запълни с тях всички земни празноти. Така се създаде на земята и водата.

Етап 9.
Създаването на въздуха около земята
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Сътворение:
След като сълзите на силата на сътворението запълниха празнините на земята, силата на разрушението излезе от тях и виждайки се окончателно победена, отиде при силата на сътворението и почна да й се моли да й прости, заявявайки, че завинаги й се прекланя и че не само не ще влиза в борба с нея, но че е готова дори да й помага в бъдещето творчество.
Силата на сътворението, която беше милосърдна по природа, като видя, че силата на разрушението в своята немощ е отишла до там, че да предлага дружба, я прие за другарка.
така помирени, двете враждебни сили, силата на сътворението и силата на разрушението, тръгнаха да разгледат какво още липсва на земята и какво още силата на сътворението може да създаде от своите по-сетнешни дихания.
Слънцето светеше и грееше, земята постепенно се обръщаше, за да бъде огрята и от нежната светлина на месеца и на звездите. Това меняване на светлините на земята изпълни силата на сътворението с нова необикновена радост, изразявана с красота на някакви небивали за нея прозрачни синкавини. През това време свободното дихание на силата на сътворението се разливаше из пространството около земята, и от него се създаде и въздухът.
Етап 10.
Създаването на зеленините и на дървесата по земята
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Сътворение:
След като създаде въздуха, в чийто ефир се отразяваха останалите създания на силата на сътворението-слънцето, месецът и звездите – тя изпита и друга радост, тоя път сякаш радосъ в цветове на зеленини, която много й се хареса и с която рече да украси самата земя.
Така силата на сътворението, с всяко по-нататъшно дихание, през където и да мина, из полята и по висините на земята, създаде всички зеленини, които след като благослови да растат и да се извисяват към слънцето, се разцъфтяха в всичката своя красота. Така от тези зелинини се появиха и дървесата на земята.

Етап 11.
Появяването на първия звяр на земята
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Сътворение:
След създаването на въздуха и на зеленините по земята от силата на сътворението, тя, придружена от силата на разрушението, тръгна по необятните простори на своето царство. Из пътя силата на разрушението й рече:
- Защо, моя сила на сътворението, не създаде и някое същество, което да ходи като нас по земята? Ти имаш и силата на движението. какво ти пречи да създадеш и едно творение, което да се движи по земята?
Тогава, за да изпълни желанието на своята другарка, силата на сътворението взе една част от земната твърд, подхвърли я и й рече;
- Имай силата да вървиш, както сега се движиш от моя тласък и бъди първата сила в движение на земята. Оставям те да бродиш из моите земни синкавини и зеленини, дето да черпиш радост, оставена от мен чрез тях на земята.
То бе наистина яко като земната твърд, за да не може да бъде лесно побеждавано, ала то беше и най-злото животно на земята, защото беше сътворено не вече от замисъла на силата на сътворението, а от подсещането на силата на разрушението. Това бе първият звяр на земята.

Етап 12.
Създаването на птиците на земята.
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Сътворение:
При създаването на първото животно на земята от силата на сътворението, се изпита за пръв път твърдостта на земята, която трябваше да издържи силата на един живот в движение върху нея. защото от това първо животно в движение на земята затреперваха всички гори и планини, през които минеше. Силата на сътворението остана доволна от издръжливостта на земята и не се безпокоеше от силата на един създаден живот в движение на земята.
Силата на разрушението, обаче не можеше да се задоволи само от това единствено творение, като сила на движението върху земята и обръщайки се пак към силата на сътворението, рече й:
- О, моя сила на сътворението! Ти създаде и слънцето, и месеца, и звездите, и земята о въздуха за земята, и водата, и зеленините, и дървесата, а най-после и животът в движение по земята. От всичко това, което създаде на земята, кое най-много ти харесва?
Понеже силата на сътворението нищо не отговори, силата на разрушението продължи:
- Наистина, всичко в всемира е бляскаво сътворено, но мен най-много ми харесва живота в движение на земята, защото кой друг след нас ще може да обикаля земята и да се наслаждава от чудесата на твоите творения? Защо тогава да няма такъв живот в движение и из въздуха около земята, и из водата по цялата земя? какво ще е земята само с едно първо животно, като един единствен живот в движение на нея.
Силата на разрушението говореше така, защото мислеше, че с един живот в движение, разпространен навред – из въздуха, по водите, по земята, ще се наруши както равновесието на земята, така и равновесието на всемира, вследствие на което много настояваше за колкото може повече живот в движение на земята и във въздуха около земята.
Силата на сътворението, обаче, като размисли и видя, че наистина са пусти нейните синкавини и полета в зеленини, склони да изпълни и това желание на своята дружка, и откъсвайки листа от зеленините, духна върху тях и им рече:
- О, листа на моите радости! както сега трептите с поглед към моите синкавини, така да имате силата да летите из тях по всички краища на моето първо творение, земята, и да можете да се извисявате най-високо над нея, за да виждате от висините нейната красота и да възвестявате навред по нея моята радост за всичко сътворено до сега от мен.
По този начин се създадоха и птиците.

Глава трета
Създаването на пълния живот в движение на земята: рибите в водата, първия пол, жената и нейния противопол мъжа

Етап 13.
Създаването на рибите във водата на земята
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Сътворение:
След създаването на птиците от силата на сътворението, тя отиде да си почине на един бряг до водата, добита от нейните първи сълзи, но като видя, че тези нейни първи сълзи не са така кристални, както бяха изтекли от нейните очи, пожела да създаде един живот в движение и във водата, който да я избистрюва и да я съживява, както птиците съживиха въздуха около земята.
В този свой замисъл силата на сътворението взе късове от най-сребристите корени на дървесата, хвърли ги в една близка рекичка, която течеше и се вливаше в големите води, и им рече:
- Както плувате сега по тази рекичка, за да влезете в моретата, образувани от моите сълзи, които пролях, за да спася навеки земята от силата на разрушението, така да плувате по всички водни ширини, които да пречиствате и да оживлявате също навеки.
По тоя начин се създадоха и рибите във водата.

Етап 14.
Създаването на другите животни на земята
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Сътворение:
След като се създаде и животът в движение на земята, силата на разрушението отиде при силата на сътворението, за да я насърчи да създаде повече животни, като сили в движение на земята. Тогава силата на сътворението, взимайки още много части от земната твърд, търкаляйки ги и благославяйки ги както при създаването на първото животно в движение на земята, създаде безброй други големи и малки животни в движение на земята, като по тоя начин изпълни всички желания на силата на разрушението за създаването на пълен живот в двиение на земята.
Попълзяха тогава по всички посоки тези големи и малки животни, захвърчаха птиците над земята, заплуваха рибите по всички води, и при вида на всичко това силата на разрушението се обърна към силата на сътворението с думите:
- Видиш ли как наистина се съживи всичко на земята, о моя силата на сътворението и как слънцето е обърнало лъчите си към всички нейни гори и поля? Тогава силата на сътворението отговори:
- Нека първото мое несъвършено творение, земята, стане най-съвършеното от всички мои творения след слънцето.

Етап 15.
Появяването на беса в животните на земята

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Смущение:
Силата на сътворението дълго се радва на пълния живот в движение на земята сътворен от нея, но после, като тръгна със силата на разрушението между животните, и като видя, че те всички са обхванати от толкова страшен бяс, щото сухоземните животни, където минат, измачкват всички зеленини и изпокършват всички дървеса, птиците в яростта си сякаш искат да разбият въздуха, а рибите се мятат в страшно плискане из водите, разбра, че на земята се е появила нова сила на разрушението. Тогава силата на сътворението се смути много и поставяйки силата на разрушението между побеснелите животни, се предаде на плач, като говореше сама на себе си:
- Слаби са вече моите сили да преодоляват натиска на силата на разрушението, а да унищожа всичко вече създадено, трябва сама да стана сила на разрушението. Това обаче е невъзможно, понеже аз съм сила на сътворението.
После, като и дойде ново вдъхновение, тя продължи в плача си:
- Не. Аз ще създам още едно последно животно на земята със силата на движението, и ще му предам всичките мои съвършенства, за да може да укротява всякога беса на животните, създадени до сега. То ще бъде моето най-съвършено творение на земята.

Етап 10.
Създаването на първия пол на земята – жената

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Сътворение:
В замисъла си да създаде най-съвършеното земно творение, което да може да укротява беса на животните, създадено дотогава от нея, силата на сътворението отиде до една котловина, в която течеше кристално бистра вода и като взе от котловината най-бяла пръст, пристъпи към изпълнението на своя замисъл. Размеси пръстта с водата, т.е. със своите сълзи, от което се получи животрептящата смес, на която почна чрез ваяние да придава прекрасна форма, различна от формите на всички други животни.
Така биде създаден първия пол на земята – жената.
По-нататък силата на сътворението, събирайки най-хубавото от хубостите на всички свои създания, украси с него новото си творение, което стана най-съвършеното от всички земни творения: с очи светли и бистри, като сълзите на силата на сътворението и сини като синкавините на надземните висини, с нежни овални форми, чиито трептения излъчваха само наслада и упоение, скоси златисти, игриви и буйни, като планинските ручеи. После силата на сътворението потопи това прекрасно тяло в реката, за да го къпе, през което време над него слънцето грееше, за да му предаде както топлина, така и своя блясък. По този начин в очите на това творение сякаш се отразиха: и земните зеленини, и всички земни и небесни красоти. Възхитена от своето прекрасно творение, силата на сътворението се обърна към него и рече:
- О, мое върховно дело на съвършенство и на последните ми дихания, които влагам в тебе, макар след това да изчезна, щастлива, че ще направя самото тебе вечно и че посредством тебе ще обезпеча всички мои творения в движение на земята, които ще можеш да укротяваш, да ги изцеряваш от бесове и да ги пресъздаваш, ако някога силата на разрушението, след моето загиване иска да ги погуби! О, мое дело на последно вдъхновение, което си надарено като мен с милостта и любовта към всяко мое създание, нека от твоя поглед на милосърдие и на любов се изпарява всеки бяс, който се е вмъкнал чрез силата на разрушението в душите на моите творения, нека чрез тебе бъде нанесена решителна победа над силата на разрушението. О, мое най-съвършено творение, което аз къпя в моите сълзи, за да бъде чисто и невинно като тях, и така навеки да носи най-великото добро, което аз влагам сега в тебе заедно с моето последно дихание! О, мое последно творение на любов и на красота, в което влагам всичките мои творчески сили, бъди последната и вековечна сила за творения и за пресътворения на живот в движение на земята, бъди пол-жена!

Етап 17.
Първият рай на земята

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Сътворение:
Като свърши с благословията си над своето последно творение за вечен живот и вечна красота на земята, силата на сътворението пророни последната си сълза над него и го изпълни с подлените си дихания. Така то доби живот в движение, и сякаш пробудено от сън, то осия с погледа си цялата околност, по който начин се създаде на земята на съвършеният живот в движение. След това силата на сътворението изчезна завинаги, като за свои заместници остави: слънцето, месеца, звездите, земята и всичко каквото бе сътворила на земята заедно с живота в движение, пол-жена.
Силата на разрушението пък, останала само с първичните животни, сътворени под нейно подсещане и в които се бяха вмъкнали бесове, се опита да пресъздаде , но когато силата пол-жена се яви между тях, с красотата си така ги обая и ги укроти, щото от тях изчезна всичкият бяс и силата на разрушението остана поразена.
От страх да не бъде омаяна самата тя и чрез това да бъде победена завинаги, силата на разрушението избяга, за да не се яви вече дълго време нито пред силата пол-жена, нито между животните, създадени по нейно подсещане.
От тогава силата пол-жена заживя с всичкия си пламък и с всичката си дарба за творчество. Само с появата й между живите твари и с погалването им от нейна страна, те се превръщаха в нейния пол и добиваха женска красота, според вида на самото животно.
Така, чрез тази промяна на земните и хвъркати животни в пол, те заживяха само в смирение, в леки игри и в ласки, и между тях настъпи мир и щастие.
В това състояние на мир, на щастие, на леки игри и на ласки всред животните у тия от тях, които оставаха непогалени от силата пол-жена, се създаде противополът. Така силата пол-жена, като въплъщение на силата на сътворението, извърши първото творческо дело на земята.
Защото първичният живот в движение, създаден с подсещане от силата на разрушението бе несъвършен, безполов и вън от кръговъртежа за творение и пресътворение, в който силата на сътворението е предопределила да тече животът в движение на земята.
При несъвършенството на животните в движение на земята, които бяха вън от творческия кръговъртеж, които бяха в застой, в мъртва точка, в безполие и в бес, силата на разрушението поиска да им отнеме възможността, като създания на силата на сътворението, да се пресъздават. Силата полъжена, обаче осуети завинаги този замисъл на силата на разрушението, чрез създаването на пола в тях, а заедно с това тя победи и самата сила на разрушението, която вече нямаше друг противник на земята, освен силата пол-жена.
В изпълнение на своята мисия, силата пол-жена продължи да се любува на мира и щастието, всред които живееха всички земни твари.
Когато тя се явяваше между рибите в водата, за да се опресни в сълзите на силата на сътворението, рибите я приемаха като тяхна другарка и най-гальовно играеха около нея, защото те бяха сътворени със същата нежност, каквато притежаваше силата пол-жена.
При това милуване на рибите около силата пол-жена, с допирането им до нея, и у тях се създаваше женския пол, който пък предизвика противопола, т.е. мъжкия пол у рибите, които не успяха да се допрат до силата пол-жена.
Защото първите животни във водата, като създадени с подсещане от силата на разрушението бяха също в безполие, но запазвайки вечността си, предадена им от силата на сътворението, се пресътворяваха в своята първичност чрез деление, т.е. чрез разпадването им на части за създаване на нови животни като тях.
Когато силата пол-жена тръгнеше пък между зеленините из полята и по горите, при всяко нейно помирисване, на която и да било зеленина, зеленината се разцъфтяваше; от тия цветове се раждаше плод за ново пресъздаване и за ново размножаване на зеленините, и по тоя начин се създаде съвършеният рай на земята, който получи вид на най0съвършеното творение в красота.
Върху този земен рай слънцето изсипваше обилно своите лъчи, за да му предаде пълно съвършенство.
Така на земята не остана никъде място за силата на разрушението. Навред се въдвори любовта на силата пол-жена, а заедно с това и любовта на самата сила на сътворението.
Тоя земен рай изпълваше с радост не само силата пол-жена, но и всеки живот в движение и в растеж на земята. Трептенията на тази всемирна радост почнаха да се изразяват в звукове и така се явиха първите чуруликания, първите песни на птиците, а за другите животни – първичния звуков език.
Зачуруликаха тогава птиците по висините на земята, за да възхваляват блясъка и красотите на всички творения на силата на сътворението, заблеяха стадата по полята и по горите, затрептяха листата на дърветата, за да отдадат и те чрез своя шепот хваление на своята сътворителка, а слънцето пращаше предвечерния си привет на всички земни твари, както и на луната и на звездите, които идеха след слънцето, за да хвърлят всички създания в неизразимо блаженство и в блянове за други, още бедни радости от творчества, които може да им даде тяхната възлюблена, силата пол-жена.
Силата пол-жена дълго се наслаждава от този съвършен рай на земята, но с течение на времето, при всяко закриване на слънцето и при всяко показване в трепет на първата звезда, тя почна да изпитва някаква мъка, непозната преди това. Измъчваше я мисълта, че докато всички животни, които от предишното им несъвършенство бяха минали в съвършенство, изпитваха радост на пол и противопол, за нея тази радост бе недостижима и непозната.
При тази мъка силата пол-жена и при чувството на самота, което бе я налегнало, тя се отдаде на нов плач, пред който замря целия земен рай, чиято царица беше тя, но който не разбираше болката й.

Етап 18.
Сътворението на мъжа на земята
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Сътворение:
Плачът на силата пол-жена биде чут от силата на разрушението, която тогава се криеше някъде из пустите места. И тя си каза, че й се предоставя последния случай да победи силата на сътворението в нейния последен вид, като творческа сила на земята.
Силата на разрушението разбра мъката на силата пол-жена и замисли да й създаде противопол, с форми като нейните, но надарен със сила, каквато тя можеше да вземе от най-свирепите и страшни животни на земята. Така силата на разрушението възнамеряваше да победи окончателно силата на сътворението.
С тия намерения силата на разрушението отиде между животните в беса, останали още из недостъпните гори, и като ги изварди през нощта, както те спяха, от едно от тях взе главата му, обраснала цялата в косми, от друго – беса, който дреме в него, от трето – най-силните му части и т.н., събра всичко това, нареди го и му придаде същата форма, каквато имаше силата пол-жена.
Така сглобено, новото животинско тяло и оставено между другите спящи животни, при изгрев слънце, когато всички те се събудиха и го видяха, отидоха при него, и обзети от любопитство, почнаха да го подушват. От техните дихания, трупът се съживи, стана и от зверския му поглед другите животни бидоха така изплашени, щото всички удариха на бяг, кой където види.
Ето как от това ново животно на земята, съчетание от бяс и от дихания на несъвършени животни, дело на силата на разрушението, се създаде противосилата на силата пол-жена или както после беше наречена, мъж или человекомъж.

Глава шеста
Началото на человеческия род на земята във вид на мъж и жена и във вид на майка и дете

Етап 19.
Първата проляна кръв на земята
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Падение:
Когато новосъздаденото животно человеко-мъж като звяр в бяс, тръгна от планината към полята, до него не смееше да доближи никаква жива твар. Когато, обаче, то стигна до котловината, гдето почиваше силата пол-жена, тя го видя и, незнаейки какво е това животно, което по форма я наподобяваше, за пръв път изпита чувство на свян.
След това силата пол-жена успя да покрие тялото си с дългата си буйна коса, и се яви пред животното человеко-мъж, което гледайки я с бясно остървение, издаде такъв страшен звук, щото силата пол-жена се изплаши и побягна, за да се скрие във водата между рибите.
При нейния бяг тялото й се откри. Тогава голотата й извика в животното человеко-мъж противопола на силата пол-жена, то се спусна с небивала стръв след силата пол-жена и, като я видя къде се скри, притаи се наблизо между зеленините, за да я чака да излезе.
Силата пол-жена наблюдава това животно человеко-мъж в бяс и като видя, че очите му изразяваха ту жал, ту острота на пламъци в мрак, изпита някакво влечение към него. Чувствайки обаче, грозната му сила, тя се колебаеше да излезе от водата. Най-после, забелязвайки, че то се е простряло като мъртво на земята, излезе на сушата, доближи го тихо и отиде, та седна до сами него.
Като гледа така дълго това мъртво и спящо животно, силата пол-жена все повече и повече се увличаше в неговите форми, макар груби, но прилични на нейните, докато най-после чрез това съзерцание в нея властно заговори женския пол.
Тогава тя реши да събуди или да съживи чрез своите дихания животното, но още с допирането си до него, сякаш заразена от неговия бяс, вместо да го съживи или да го събуди, тя го хвана за гърлото и поиска да го удуши.
Разбудено така внезапно, животното человеко-мъж сграбчи силата пол-жена, и гледайки я с ярост и със жажда да я разкъса, така силно я ухапа, защото тя с вика си от болки потресе целия земен рай.
От това ухапване силата пол-жена биде обляна цялата в кръв, от което произлезе падението на силата пол-жена, защото наред с нея остана като вечна сила и силата на разрушението, олицетворена от животното человеко-мъж.

Етап 20.
Първият мъж и първата жена на земята

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Преход:
След като животното человеко-мъж ухапа силата пол-жена, бесът му премина и то после почна да й се моли да му прости, извинявайки се, че каквото е извършило, извършило го е в безсъзнание. От тогава в него настъпи съзнанието, което го отличава от другите животни и то се нарече само мъж, а силата пол-жена, вече победена от силата на разрушението, се примири с падението си и се нарече само жена.
От тук започна историята за сътворението на по-сетнешния человек на земята във вид на мъж и жена.

Етап 21.
Първата всеземна и всемирова скръб и началото на человеческата трагедия на земята

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Разкаяние:
Като се съвзе от ухапването, силата пол-жена погледна животното человеко-мъж, което бе също окървавено. Макар тя да не смяташе владяна от бяс, ней при все това мина през ум, че може би и тя е ухапала человеко-мъжа, както той нея. С тази мисъл тя също почна да се гали около него и да му се извинява. Така предишната тяхна скръб за случката мина в пълен покой. Когато силата пол-жена и животното человеко-мъж прекарваха в този покой, в галения, в прегръдки и в сладостно унасяне, внезапно надземните висини се затъмниха, ревна страшна буря, гръм и светкавици почнаха да цепят небесните простори. Сразена от ужас, с някакво смътно чувство, че тя е извършила тежък грях, силата пол-жена почна да се моли на небесните сили да й простят. Едновременно с това, тя взе да се чувства като най-жалкото и обикновено животно между другите животни на земята, на които по-рано беше царица.
Много време продължи силата пол-жена да се моли на небесните сили да й простят греха пред тях и пред силата на сътворението. Това първо моление на силата пол-жена е началото на историята на всяка религия за по-нататъшния човек на земята във вид на жена и на мъж. Така родоначалникът на всички религии е силата пол-жена, а животното человеко-мъж гледаше гледаше цялата тази трагедия в душата на силата пол-жена и нищо не разбираше.
От молбите на силата пол-жена, небесните сили като че ли се омилостивиха, защото гърмът и трясъците престанаха, последвани от първия дъжд на света.
Силата пол-жена като помисли, че този дъжд не е друго освен сълзите, които небесните сили проливат заради страшния грях, сторен от нея, горчиво се разплака, ронейки сълзи изобилни, като самия дъжд.
Сълзите на силата пол-жена, заедно с тия на небесните сили се ляха толкова дълго време и така изобилно, щото потопиха голяма част от първия земен рай. Така първия земен рай от радост се превърна във всеземна и всемирна скръб.
Цветята, дървесата и всички зеленини на земята наведоха глави, и от тогава започна техния упадък като първичност в постоянна и вечна красота, защото тази скръб засегна и тях.
Най-после, трогнати от този безкраен плач на силата пол-жена, небесните сили се успокоиха и висините почнаха да се разясняват.
Когато дъждът престана и слънцето взе да проблясва през синкавините силата пол-жена и животното человеко-мъж се запътиха заедно из долините без определена цел. През време на тоя поход у тях постепенно се появи чувството, че всичко, което ги окръжава ги гледа с укор и с присмех. Гонени от това чувство на срам, те ускориха хода си, търсейки някакво скривалище, дето да бъдат недостъпни за ничии погледи.

Етап 22.
Първата майка и първото дете на земята

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Изкупление:
След като силата пол-жена и животното человеко-мъж се приютиха в едно каменно скривалище, силата пол-жена падна на легло, защото нейния пръв грях й отне предишната сила. Страданията и мъките на силата пол-жена продължиха докато земята се обърна спрямо слънцето триста тридесет и три пъти. Гледайки как страда неговата жертва, животното человеко-мъж започна да изпитва някакво гризение на съвестта. И то бдеше денонощно над силата пол-жена, докато най-после след триста тридесет и три обръщания на земята към слънцето, силата пол-жена отдели от себе си едно малко създание, по форма прилично на двамата. От тогава започва историята на человеческия род и така свършиха изкупителните мъки на силата пол-жена, първата майка на человека на земята.

Етап 23.
Първите полумъже, полужени, полусили на земята

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Пресътворение:
При вида на първото дете на земята, създадено от силата пол-жена, человеко-мъжът изпадна в изумление и незнаейки да се радва ли или да скърби, той заплака над това създание, а после почна страстно да го милва и да го гали, докато силата пол-жена стоеше равнодушна при още пресния спомен за първия свой грях и за мъките, които току-що бе преживяла.
Между това, слънцето пак изсуши земята от първия дъжд и чрез изобилните си лъчи извика за нов живот зеленините и цветята, защото видя, че с раждането от силата пол-жена на малкото, силата на разрушението е победена за последен път и че вместо чрез человеко-мъжа да бъде унищожена силата на сътворението в лицето на силата пол-жена, работите стигнаха до ново творчество.
Слънцето събуди нов живот в зеленините и в цветята на земята още и за това, защото желанието му беше да пресъздаде първия земен рай за новия живот в движението на земята във вид на дете, което после израства и биде наречено человек. За да поддържа топлина и светлина, колкото бе нужно за израстването на това дете-человек на земята, слънцето се спираше всеки ден над каменното скривалище на силата пол-жена и человеко-мъжа, дето заставаше в неподвижност дълго време. Това спиране на слънцето привличаше към каменното скривалище и други животни, които виждайки малкото в ръцете на человеко-мъжа и обаяни от него, с особени звуци изразяваха някакви желания. Когато детето радостно посегнеше към тях, за да ги погали, те му се оставяха и така от тия погалвания тям се придаде същата сила да се пресътворяват чрез раждането на малки. От тук води началото си историята на съществуването и на другите земни животни в раждане и прераждане.
След земните животни, при новороденото почнаха да идват и птиците, които чуруликаха и пееха песни от радост пред него. Силата пол-жена, вече майка, пригласяше на тези птичи песни. Своето дете тя продължи нататък да отглежда с песни, преизпълнена с доволство от съзнанието, че тъкмо с това раждане е изпълнила най-великото желание на своята създателка, силата на сътворението.
Така с песни расте това малко създание, докато стигна до положението да може самостойно да се движи, когато силата пол-жена и человеко-мъжът започнаха да го извеждат от каменното скривалище и да го развеждат из околните поля, дето първият земен рай вече бе се напълно подновил.
Расте то в този земен рай в игра с цветята и с зеленината, добивайки ту красотата на силата пол-жена, ту силата на человеко-мъжа. От тогава почва историята на по-сетнешните полумъже и полужени, защото след раждането на това дете, силата пол-жена като красота в първичност и първосилата на человеко-мъжа почнаха да се израждат в много такива сили, но не вече като сили на първичност, а като полусили (полу-мъже и полу-жени), с каквито само се насели по-после земята.

Етап 24.
Първият человек смъртник на земята
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Кръговръщение:
С възвръщане силите на силата пол-жена и на животното человеко-мъж чрез тяхната рожба, те бидоха обхванати пак от бяс на пол и повтаряха първия грях, от който почнаха да се раждат второ, трето и повече малки създания от различен род. Това непрекъснато грехопадение хвърли силата пол-жена на легло, гдето тя една вечер, заобиколена от всичките си рожби и от человеко-мъжа склопи завинаги очи, т.е. умря.
От тогава води началото си смъртта за человека, която като неопредолима сила и като сила на разрушението срещу творческите земни и надземни сили, остана вечност в света. Така человекът стигна до първата мъртва точка от преди всемира. В нея се прелива, както битието, така и небитието на человека, който макар смъртен, чрез вечно кръговръщение е предопределен за все по-нови и по-нови раждания и прераждания.

Глава пета
Първата вяра в безсмъртието и първите земни идоли на човека

Етап 25.
Първата вяра в задгробния живот на човека
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Утеха:
След смъртта на силата пол-жена, понеже человеко-мъжът и неговите рожби бяха чужди на съзнанието за нейната смърт, те дълго я чакаха да се събуди, но тя не само не се събуждаше, но сякаш сълзите от които бе сътворена от силата на сътворението се бяха изпарили, а от бялата пръст, от която тя бе изваяна, една заран беше намерена само следа.
През това изчезване на силата пол-жена, децата и человеко-мъжът почнаха горчиво да плачат. Все пак, человеко-мъжът, мислейки, че тя може би още живее някъде около тях, започна да утешава малките. Това е началото на вярата в съществуването на человеческия живот след смъртта, която вяра премина във всички по-нататъшни человеко-мъже и человеко-жени, изобщо у всички животни и человеци.

Етап 26
Първото самопожелание на смъртта от человека

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Отчаяние:
Първият человеко-мъж, в любовта си към своята изчезнала другарка, силата пол-жена, почна да я търси навсякъде около каменното си жилище. Като не я намери, нему почна да се струва, че животът му без нея е невъзможен. Така у него се породи желанието да иде при нея също чрез изпарение и разпадане, с други думи чрез същата смърт, зад която той допускаше, че неговата възлюблена съществува под някаква друга невидима форма.
Така първият человеко-мъж, в своето отчаяние и в своята скръб заради страшната загуба, падна също на легло, гдето след известно време склопи очи и умря, както бе умряла неговата другарка, силата пол-жена.
По този начин се завърши историята на първия человеко-мъж.
Така, благодарение силата на разрушението, се роди смъртта и за самия человеко-мъж, макар той да бе създаден от самата нея като противосила на силата пол-жена. Защото силата на разрушението бе въобще срещу всеки проявен живот на земята, който тя не желаеше да бъде вечен.

Етап 27.
Създаването на вечния человек на земята

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Человечество:
Смъртта на человеко-мъжа и на силата пол-жена не попречи за размножаването на человеческия род, защото зародишът на живота, като вечност, вложен от силата на сътворението във всяко същество на земята и във всемира, бе даден и на силата пол-жена. Макар тя да не можа да остане във вечност след греха й с нейния противопол, человеко-мъжа, тоя зародиш на вечност в силата пол-жена премина в нейните по-нататъшни пресътворения чрез раждания и прераждания, за да не изчезне никога человека от лицето на земята, което бе и желанието на силата на сътворението. Вместо единичен и вечен обаче, той се раздели на две: смъртен человеко-мъж и смъртен человеко-жена, които чрез раждане и прераждане образуваха безсмъртие под името человечество.

Етап 28.
Появяването на идолопоклоничеството за человека
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Человечество:
След като умря първият человеко-мъж под своя каменен покрив, дето бе умряла и неговата другарка – силата пол-жена, техните рожби също се разплакаха, очаквайки да се събуди техния баща. Понеже той не се събуди, те най-сетне решиха да го оставят и да напуснат каменното скривалище, като построят друго, по-светло в някое по-красиво място на земята, което и сториха.
След известно време най-голямото дете се върна в първото жилище, за да види не се ли е съживил неговият баща, но не намирайки нищо от него освен прах, то също започна да мисли, че той може би се е преселил и си живее някъде другаде наоколо. Така вярата в безсмъртието на человека продължи да владее човешкия дух. Върху това именно човешко и мирово безсмъртие человекът почна после да размишлява, незнаейки нищо нито за своето произхождение, нито за произхождението и за сътворението на всемира.
Съзнанието, обаче, на първочеловека, че неговото съществуване зависи от слънцето, от водата, от въздуха и от всички земни и надземни сили, го застави да почне да им се кланя и да им се моли. По този начин се появи идолопоклоничеството, което най-ярко се проявяваше в почитта към силата на сътворението, въплътена във всички тези сили и свръхсили, на които человекът се кланяше и на които се молеше.

Етап 29.
Началото на всеземния человечески род

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Человечество:
Децата на първата сила по-жена и на първия человеко-мъж, като пораснаха и като се развиха в два различни рода, се групираха в двойки от человеко-мъж и человеко-жена. Тия двойки се пръснаха по цялата земя и от тях чрез раждане и прераждане се създаде всеземния человечески род.
Така се създаде человекът, предопределен за раждания и прераждания през всичките векове, за да се осуети замисъла на силата на разрушението, за която този вечен человек с творческа сила беше най-могъщата първосила на земята и когото тя искаше да унищожи.


Етап 30.
Създаването на человека като месояден

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Вродената кръвожадност у человеко-мъжете и человеко-жените не само не се изкорени с изчезването на първата жена и на първия мъж, но напротив постоянно се увеличаваше като почна да се проявява и спрямо другите животни, които биваха изтребвани, било просто, за да се върши делото на силата на разрушението, било за да се уталожи с плътта кръвожадният человечески бес.
Така се създаде с человека месоядството, което по-после за зверовете человеко-мъж и человеко-жена се разви до такава степен, щото в беса си за месоядство те почнаха да убиват и да изяждат дори и собствените си рожби.

Глава шеста
Създаването на племената и на народите, на господарите и на робите и появяването на всечеловеко-вдъхновителя Богомил, най-великият учител на человеците на земята

Етап 31
Създаването на племената и на народите и началото на войните между тях на земята

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Человечество:
Человеко-мъжете и человеко-жените, пръснати по земята се навъдиха много, ала вместо да образуват една обща сила за творчество, както искаше силата на сътворението, те се разделиха на племена, а после на народи, за да се вмъкне между тях пак силата на разрушението и да ги направи врагове един на други било поради разноезичие, било поради бесовска стръв, придадена тям от силата на разрушението.
Така тези племена или народи влязоха във взаимни изтребителни войни, които бяха най-демонското дело на силата на разрушението на земята.
При тези войни силата на разрушението се представяше ту като чест, ту като слава, ту като победа, за да може да въвлича в безкрайни кръвополития человеческия род. За да ги оправдаят отделни личности проповядваха на народите, че с тия войни народите пишат своята история, която не е нищо друго, освен възхвала на силата на разрушението, доволна че по този начин се осуетяват усилията за единното всеземно человеческо творчество на земята.

Етап 32.
Първите бесове на вери и суеверия между человеците на земята

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Человечество:
На силата на разрушението не стигна това, дето народите се изтребваха един други. Тя искаше в самите народи да проникне несъгласието, да проникнат различия, за да стане невъзможно никакво единно человеческо творчество. И ней се удаде да постигне целта си чрез един нов бяс, бяс на вери и суеверия. Така различните человеко-мъже и человеко-жени почнаха да вярват в различни неща и да се кланят на различни същества. Едни да се кланят на животни по-силни от тях,, други започнаха да вярват в съществуващи и несъществуващи бесовски сили и т.н. С този нов бяс на вери и суеверия, на смътни понятия и на хаос от понятия, силата на разрушението раздроби напълно человеческия род, като свръхсила и като творческа сила на земята.
Понеже от друга страна силата на сътворението вече не съществуваше за человека и нямаше кой да извади человеческия род от този хаос на все нови и нови бесове, създавани от силата на разрушението, человеците си останаха с тях.

Етап 33
Първият человековдъхновител на животночеловеците на земята

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Человечество:
Дълго време животните человеко-мъже и человеко-жени живяха така в пълно незнание за себе си и в непознаване историята на своето произхождение. Тя се знаеше само от силата на разрушението, която на никого нищо не съобщаваше, за да не бъде победена за сетен път.
После един от человеко-мъжете, кръстен във вода (ЙЕ-ШО), като человеко-вдъхновен и человеко-вдъхновител, поиска да узнае тази истина за мировото и человеческо произхождение и да я предаде на человеците, но тогава хаосът от вери, неверия и разноезичия, дето владееше силата на разрушението, толкова се разяри, щото всички племена близки до ЙЕ-ШО, се нахвърлиха върху самия него с хули и с камъни, докато най-после го убиха.
По-късно някои последователи на человеко-вдъхновителя съчиниха за него разни лъжеистини, които проникнаха между человеците и така се увеличи още повече хаосът от понятия за мировото и человеческо сътворение, за да победи и този път силата на разрушението, държейки человечеството още в бесовете.

Етап 34.
Господарката на человечеството – смъртта

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Человечество:
След человеко-вдъхновителя, убит с камъни, се опитаха и други человеко-мъже да открият първоистината върху человеческото и мировото произхождение, но всякога, когато те се доближаваха до първоистината, силата на разрушението се явяваше било във формата на животно-человеци, които да убият първите, било в друга някоя форма, за да ги унищожат и така, тази първоистина и тази история за сътворението на света оставаха известни само на силата на разрушението.
С течение на вековете животните человеци почнаха да съзнават, макар смътно, тази сила на разрушението, но лишени от ясна представа за нея, те я нарекоха: Смърт. Смъртта, прочее, не беше нищо друго, освен въплощение на силата на разрушението, и тя стана за человеците най-голямото страшилище.
От тогава силата на разрушението, под името смърт, остана господарка на человеците на земята след силата на сътворението, и человекът не можеше да се освободи от хаоса на разноверия по същността на тази смърт.

Етап 35.
Разделянето на человеците на земята на господари и роби

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Человечество:
След като вкара человека в хаоса от бесове, от разноверия и разнопонятия за мировото и человеческо сътворение, силата на разрушението замисли още по-голямо раздробление на человеческия род във всички племена и народи на земята.
В този си замисъл тя поласка самолюбието на животните человеко-мъже и человеко-жени, и внушавайки им мисълта за също такова господство на подобните тям, каквото господство имаше смъртта над тях, раздели человеците във всяко селище на господари и роби, като господарите бъдат покровителствани от смъртта, дори сами те понякога да вършат делото на смъртта спрямо человеците, а робите да бъдат винаги под страха от господарите и от смъртта, която господарите могат да им причинят. така се създаде хаосът и в едноверците человеци и в человеческото еднодържавие. Така, с други думи, биде завършена картината на всечеловеческия хаос като възстанаха господари срещу роби, сити срещу гладни, боси и голи срещу обути и облечени, имотни срещу безимотни.
Така в общочеловеческия хаос от разноверия и разноезичия завилняха бесове за господство, които докараха пълното озверяване на человека.

Етап 36.
Появяването на всечеловековдъхновителя Богомил, най-великият учител на человеците на земята

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Общиярство:
Тази е историята за сътворението на света, която бе известна само на смъртта, но беше предугаждана и от езичниците българи, които живееха в общожитие.
Когато, обаче, се създаде царството на българите, силата на разрушението се появи и в него със същия бяс на разноверия и разнопонятия, със същото деление на господари и роби, както в другите царства на земята, като прибави и някаква нова вяра за някакво лъжечеловеческо възкресение.
В това време един учен и един законовед от българския царски двор на име Богомил, възстана срещу новата вяра за лъжечеловеческото възкресение, срещу войните, които царството на българите водеше със съседните му царства, както и срещу разделението на человеците на господари и роби, т.е. на същински человеци, каквито се считаха първите, и на обикновени животни, за каквито бяха считани вторите.
Господарите, обаче, въплощение на силата на разрушението, наказваха със смърт всеки възстанал срещу тях, която смърт Богомил прие като изкупление за унищожението на человеческото робство и за създаване царството на братството и на равенстовто, в което живееха по-рано българите, което той искаше да възтържествува за цялото человечество на земята.
Така Богомил се предаде на смъртта и се сближи с нея, така тя му разкри истината за человеческото и мирово сътворение.
Като голям учен законовед и противник на учението за лъжечеловеческото възкресение, проповядвано тогава в царството на българите, Богомил прозря, че историята за человеческото и мирово сътворение, която му разказа смъртта е най-правдивата и почна да я разгласява. По-после, въз основа на тази история за человеческото и мирово сътворение, Богомил създаде свое учение, като на мястото на бесовете на разноверия, разноезичия, на войни и кръвополития, на господство на човек над човека и на неправди провъзгласи братството и равенството не само за человеците в царството на българите,но и за человеците по цялата земя, които, сплотени от това равенство и от това братство, да се превърнат в една единна сила на творчество, втора по рода си след слънцето.
Робите в царството на българите, чието общиарско учение се приближаваше до това на Богомила, последваха новия учител и го провъзгласиха за най-великия от человеците на земята, а последователите му се заеха да пръснат неговото учение между человеците на всички земни краища.
Последователите на Богомила в царството на българите установиха въз основа на новото учение, имената, числото и реда на своите древни месеци в годината, както и седмичните дни и праздниците, но Богомил забрани да се споменават имената на древните им божества:
Ра (силата на сътворението), Зо (силата на разрушението), Ар (земята), Шо (водата), Му (слънцето), Ко (зачатието), Йо (труда), Хо (горещините), Цо (плодът), Ри (есента), Со (пазарите), За (веселието).
Богомил забрани и назоваването с каквито и да било имена силата на сътворението и силата на разрушението, както и назоваването на дните в годината с человечески имена.
По-нататък Богомил и неговите последователи откриха домове за проповядване на учението си, т.е. храмове, но след като брожението на робите под името богомили общиари срещу господарите в царството на българите взе големи размери, богомилите бидоха изгонени от царството на българите, за да се пръснат по целия свят и да проповядват богомилското учение за всеземночеловеческото общиарство, допълнено и нови повели, които да бъдат ръководни правила за человеците на земята в тяхното битие.
По този начин Богомил се яви на человеците като пълен и последен победител над силата на разрушението, и той провъзгласи силата на сътворението за единствена покровителка на человеческата и всеземночеловеческа общиария, във вид на равенство и братство.
Според него тая общиария трябва да изразява всецяло величието и могъществото на силата на сътворението, която сътвори:
и слънцето,
и месеца,
и звездите,
и земята до человека, който вече могъщ и свободен, тепърва ще заеме своето място на творческа сила, за да царува над смесицата от творчество и разрушения и над разноцарствията на животните человеко-мъже и человеко-жени, т.е. получовеци, които населяват земята.

Част втора

Учение
(повели)


Глава първа
Учение за календара, за работните дни, за праздниците, за мъртвите дни и за храмовете

1. За календарната година

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Етапите, през които се сътворяваше и пресътворяваше светът до последната победа над силата на разрушението чрез появяването на Богомила бяха 36, поради което на всеки месец от годината се посвещават 36 дни.
Етапите пък до завършека на първата част от мировото сътворение бяха 5, а шестият послужи за почивка и за тържество на силата на сътворението. Ето защо, за човека на земята седмицата трябва да се състои от пет работни дни и един праздничен, за възхваление на извършената творческа работа през петте работни дни.
Завъртането на земята около слънцето става за 360 дни, плюс 5 мъртви дни, през които земята е в преход за ново движение и приближаване към слънцето, нейният вдъхновител, за нови бъдни земни творчества чрез светлината и топлината му, т.е. за нова година.
През всеки три години в четвъртата мъртвите дни за земята са 6, а другите 360. Такава година се нарича високосна.
През този шести мъртъв ден на високосната година силата на разрушението се опитва пак да смути хода на земята във всемира, за да я разруши, поради което този ден се посвещава на силата на разрушението за омилостивяването й.
Движението на месеца около земята през годината е 10 обръщания. Затова и годината се разделя на 10 месеци, със следните наименования и с указанията на съответните творчески сили, които господстват за човека през всеки месец.
Първи месец, ЯР: През него като творческа сила господства земята.Това е месецът през който тя заживява отново след мъртвите 5 или 6 дни. Това е с други думи новогодишен месец.
Втори месец, ФИЯР: През него като творческа сила господства водата, която заживява отново след смразяването й от жълтата сила и 5-те или 6-те мъртви дни. Това е водният месец.
Трети месец, МАР: През него творческата сила е слънцето, защото то отново извиква към живот земята. Това е слънчевият месец.
Четвърти месец, РАР: През него господстваща творческа сила е зачатието. Тогава се пресъздават и се пробуждат зеленините, които украсяват земята. Това е месецът на красотата.
Пети месец, ЮАР: През него като творческа сила господства трудът. Това е месецът на трудещият се человек, който обработва полето и така възвелича земните създания на силата на сътворението. Това е трудовият месец.
Шести месец, АВРАР: През него господства творческата сила на жарта. Това е месецът на зреенето, на мощното слънчево творчество за узряването на плодовете по дървесата и в зеленините. Този е жаровият месец.
Седми месец, СЕВАР: През него като творческа сила господства плодът. Това е месецът на беритбата на плодовете от зеленините и от дървесата, беритбеният месец.
Осми месец, ОКАР: През него господстваща е жълтата сила. Той е месецът на замиращата слънчева мощ и месец на жълтата сила, която разрушава красотите на земята в зеленини. Това е жълтият месец.
Девети месец, НОАР: Господстваща творческа сила през него е размяната. Месец, през който плодовете, прибрани от полята и дървесата се разменят между человеческите общиарии. Този е пазарен месец.
Десети месец, ДЕКАР: През него господства творческата сила на веселието. Месец на радостите за придобивките от творческия человечески труд през изтеклите девет месеци, които придобивки вдъхновяват человеците за нов труд и за ново творчество под покровителство на силата на сътворението. Това е веселият месец.
Наричането на месеците с други имена или с имена: АР, ШО, МУ, КО, ЙО, ХО, ЦО, РИ, СО, ЗА, както и наричането на двете главни сили във всемира, силата на сътворението с името РА и силата на разрушението с името ЗО, се забранява.
Наименованията на седмичните дни са следните: първи работен ден, понеделник; втори работен ден, вторник; трети работен ден, сряда; четвърти работен ден, четвъртък; пети работен ден, петък; шести ден праздник, неделяй.
Позволява се да остане летоброенето считано от рождението на человековдъхновителя ЙЕ-ШО (етап 33 от сътворението на света), който се счита по начало противник на силата на разрушението, но не и покровител на силата на сътворението, понеже той провъзгласява покорството на робите и признава кесаря, т.е. господаря.

2. За праздниците и за дните на годината

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
На силата на сътворението се посвещават всички 60 праздници, плюс петте мъртви дни в годината, а на силата на разрушението се посвещава само шестия мъртъв ден при високосната година.
Жертвоприношенията в името на силата на сътворението са забранени както през работните дни, така и през праздничните, както и през петте мъртви годишни дни, освен през шестия мъртъв ден, при високосната година, в който се позволява да бъде пренесено в жертва най-старото дърво в околността на общиарията, като под него се наклажда огън и то се изгаря за омилостивяване на силата на разрушението.
Принасянето на животински жертви пред силата на разрушението се забранява.
Въвеждането на праздници през работните пет седмични дни също се забранява.
Забранява се и наименованието на дните през годината на името на человеческите същества. Годишните дни не могат да носят други наименования, освен тези на шестте седмични дни.
Петте мъртви дни за обикновената година и шестия мъртъв ден за високосната година са безименни.
Праздненствата се състоят в дообедни посещения в храмовете, гдето присъстващите слушат от свещенослужителите чтения върху етапите за сътворението на света и върху учението за човеческото общожитие, а след обед-почивка и веселие, за да се ознаменуват творческите человечески дела, извършени през петте работни дни.
В шестия мъртъв ден на високосната година службата в храмовете е забранена, освен тази, която се извършва без свещенослужители, само от общиарския първостарейшина, при изгарянето на най-старото дърво около общиарията. Това е жертвоприношение за омилостивяване на силата на разрушението, и то се съпровожда с хвърляне в огъня на стари шамии (покривки за глава), на стари мъжки шапки, стари и окъсани дрехи, всяка покъщнина, която се смята вече за съвършено негодна като проядена, окъсана, разрушена от силата на разрушението, която навестява человеческите жилища през трите обикновени години. Този шести мъртъв ден от високосната година се прекарва и в пълно бдение през нощта, за да не се промъкне и да не се настани в человеческите жилища или в общиарията силата на разрушението, а при смъртен случай през този ден, мъртвецът се погребва още същата нощ, за да не бъде видян от слънцето и от новия ден на новата година, който е и нов ден на силата на сътворението.
При раждане през този мъртъв шести ден на високосната година, детето се обещава на храма на силата на сътворението, за да се пречисти. Там то е длъжно да прислужва до 10-годишната си възраст.
Празднуването на петте мъртви дни всяка година, които дни са посветени на силата на сътворението, става много тържествено.
Проповедите в храмовете тогава се превръщат на тържествени заклинания, в които цялата общиария се заклева, че ще бъде делова (трудолюбива) и през настъпващата нова година, както е била през току-що изтеклата, че ще пази общожитието, в което липсва частна собственост, и че всеки член на общиарията е готов да се пожертва в борбата си за осуетяване всякакъв опит за разтуряне на общиарията и за въвеждането на ново робство.
Тази клетва се дава от всички пълновъзрастни членове на общиарията и от двата пола през време на дообедните служби в храмовете през тези пет мъртви дни в годината.
Следобедните веселия през същите тоя дни стават с игри и песни, в които се ордава възхвала на силата на сътворението и на нейните земни и мирови творения. Тези веселия се извършват на открити места, за да могат да участват в тях всички членове на общиарията заедно с децата си.
Нощните веселия са забранени.

3. За делничните дни и за труда.
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Човешкото прераждане е само продължение на силата на сътворението, пред която всички человеци са равни. Следователно, человекът е с равни права и с равни задължения спрямо всички нему подобни, които са еднакво израз и творение на силата на сътворението. Олицетворение на това всечеловеческо равенство, което осигурява равни права и равни задължения за всички, е общожитието, общиарията.
Силата на сътворението, обаче, е олицетворено творчество, а творчеството е труд.
Ето защо, първата любов след тази към силата на сътворението и подобните нам, е любовта към труда.
Трудът като творчество трябва да се прояви във всичко, което е полезно за общиарията, но главно в отглеждането и възсъздаването на земните творения на силата на сътворението. Тези земни творения са: всички полски растения, чиито плодове са предназначени за храна на человека и за посеви, за възпроизвеждане на нови такива творения; всички горски растения и дървеса, чиито цветове и плодове също са предназначени за человека; всички други земни животни, които чрез своята сила подпомагат труда на человека, и всички други животни, от млякото, от яйцата, от вълната, а най-сетне и от кожата на които при естествената им смърт, се ползува човекът.
Животворното слънце е предназначено да подпомага человеческия труд за отглеждане и въздаване на земните творения на силата на сътворението и затова, при всеки свой изгрев, то трябва да намери человека само в труд, било в полето, било в жилището, било по горите, било на каквото и да е друго място, гдето человекът е поставен от общарията.
Работното време е от изгрев до заход слънце, а почивката е през полуденствието на обяд, за нахранване на человека.
Трудът на человека е само в полза на общарията, а не за негова лична полза, освен извънредния труд, употребен от женския пол в творчество на накити, за домашна украса и за домашни потреби.
През работните дни трудът е задължителен за всеки пълновъзрастен член на общиарията.
Общиарията може да използува и детския труд, и този на непълновъзрастните във всички случаи, които се наложат при липса на достатъчно пълновъзрастни членове, за посевите, за копането, за жътвата, за вършитбата, за направата на жилища, за направата на пътища и за други нейни, на общиарията, нужди.
По право, децата, начиная от седемгодишната им възраст до пълновъзрастието им, прекарват половината на деня до обяд в учение на писменост, а другата половина, след обяд в изучаването на занаяти, каквито те си изберат, за да има подготвени за общиарията и занаятчии, които да задоволяват нуждите на общожитието.
Свръхтрудът, както и всяко изобретение за творчество от особена полза за общиарията, се награждават с отличие под форма на огърлие, което награденият носи през праздничните дни в годината, но което след смъртта му остава пак собственост на общиарията.
От задължителния труд се освобождават само болните и крайно недъгавите, било поради старост, било поради тежки неизлечими заболявания.
От резултатите на труда се ползуват всичките членове на общиарията, но дотолкова, доколкото им е необходимо. Остатъкът се счита за излишък и той служи за обмяна срещу предмети, които са нужни на общиарията, но които й липсват и които се намират в други общиарии.
Размяната на излишъците може да става и срещу злато и сребро, стига това злато и това сребро да послужат само за украса, но не и като монетна стойност.
Монетите-златни, сребърни, или други – създадени от царете и от господарите са дело само на силата на разрушението и при размяната на излишъците между общиариите те се изключват като ценности, защото като основа за преценка на другите произведения в размяната служи крина жито.
Пълната размяна на излишъците се забранява. Най-малко една трета от тях се оставя като запас до прибиране на плодородието от втората година.

4. За храмовете

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Храмовете се считат посветени на силата на сътворението и се състоят от олтар и салон без никакви икони и без никакви украшения.
Олтарът е към изток, а входовете са откъм запад, откъм севера и откъм юг.
Олтарът е отделен от салона чрез преграда. На средата на преградата са олтарните двери, които свещенослужителят отваря, за да остане всред тях и да проповядва.
Посетителите на храмовете биват призовани там с камбани, които бият веднъж преди почването на проповедите и повторно след свършването им. В двора на храма има жилище, в което живее свещенослужителят или свещенослужителката.
Правостоенето в храмовете е забранено, и заради това на разположение на посетителите се поставят скамейки за сядане.
Дворовете около храмовете биват заградени, а за вход за двора има само една врата.
Разработването на дворовете около храмовете за производство на овощия и зеленчуци е забранено. Допуска се само дворовете да бъдат залесявани с благоуханни дървета и с благоуханни цветя.
В двора зад олтара е гробницата на умрелите свещенослужители или на свещенослужителки. Там, гдето няма храмове, всяка къща и всяка пещера могат да се обърнат в храм. Проповядването на открито е забранено.

5. За свещенослужителите и за свещенослужението в храмовете

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Свещенослужителите са монаси, които не са били женени и които нямат право да се женят през целия си живот. Те посвещават живота си на силата на сътворението и на учението за нейното ново творчество чрез създаването на всеземната человеческа, т.е. единна творческа сила, като общиарията (всеземночеловеческо общожитие при равенство и братство).
Допускат се свещенослужители и жени, но само девици, каквито са задължени да останат през целия си живот.
Освен това, свещенослужителите трябва да бъдат учени и добри познавачи на учението за общиариите и с дар слово.
Облеклото им, както при служба в храмовете, така и през другото време вън от службата, се състои само от червено расо без никаква покривка на главата и без никакви други украшения.
На свещенослужителите е забранено да се стрижат и да се бръснат.
Проповедите за възвеличението на силата на сътворението се държат само в храмовете и само до обяд през шестдесетте празднични дни и през петте мъртви дни в годината.
Те се състоят в четене, тълкуване и разясняване на 36-те етапи за сътворението на света и учението, което ги обхваща, именно: по три етапа и по три учения във всеки праздник, начиная от първия годишен праздник, 6-тия ден на месец ЯР. Така през годината се извършват пет повторения по ред на проповедите за сътворението на света и на тълкуванията на ученията на общиарията, а през петте мъртви дни се четат и се проповядват само ученията за человеческото общожитие и се отдават възхваления чрез молитви на най-важните творчески сили на человека, които са:
1). зачатието. То е самата същност на силата на сътворението, основа на всеки земен живот, и подтик за появата и за растежа на всяко новосъздадено земно творение заедно с человека.
2). Слънчевият лъч, покровител на всеки земен живот.
3). Работната земя, за която человекът е създаден да я обработва и да я посява за създаване и пресъздаване на растителния живот на земята.
Свещенослужителят извършва проповедите правостоящ пред олтарните двери, посетителите са насядали.
всякакви възражения от страна на посетителите срещу проповедите са забранени. всеки, който си позволи да възрази или да прекъсне проповедта на свещенослужителя, се счита за носител на силата на разрушението и се откарва вън от селището, за да се върже на някое дърво, като се държи така, докато се изпари от него силата на разрушението.
Че действително силата на разрушението се е изпарила от провинения, това се счита за доказано, ако той, след като е стоял вързан 24 часа, признае, че е прегрешил спрямо силата на сътворението. В случай че и след три дни той не признае греха си, остават го вързан още седем дни, за да бъде за десет дни разрушен от силата на разрушението чрез гладна смърт.
Тогава тялото му се заравя на същото място, без да се поставя какъвто и да било знак, от който да личи, че там е погребан човек. Преживее ли пък грешникът тези десет денонощия без храна и без вода, той бива отвързан и бива пуснат на свобода, но без право да се върне в своята общиария. Него го осъждат на скитничество или му позволяват да се пресели в друга общиария, дето може да бъде приет.
Свещенослужителите и свещенослужителките, ако проявят пола си, се наказват също така с унищожението им чрез гладна смърт, но тях връзват голи на някое дърво, далеч негде из планините между зверовете и без пазител и без да се интересува някой какво е станало по-нататък с тях.
При наказаните вързани несвещенослужители обикновено се поставя пазач.
Наказанията се налагат с издаване на нареждане от първостарейшината на общиарията, а се превеждат в изпълнение в присъствието на един от старейшините.
свещенослужителите живеят в постройки при храмовете, но там, където свещенослителите са жени, постъпването на ученици свещенослужители мъже е забранено, както е забранено постъпването на ученички в храмове, в които свещенослужителите са мъже.
Влизането в дворовете на храмовете нощем е забранено.

6. За учениците свещенослужители в храмовете

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
За ученици свещенослужители в храмовете се приемат само пълновъзрастни по желание, след като са проявили успех в учението им по писменост и по дар слово.
Приетите остават на постоянно живеене в дворното помещение на храма, гдето се предават на изучаване общиарското учение под ръководството на свещенослужителите.
С постъпването си, учениците се обличат в червени раса и се отричат завинаги от светския живот.
След прекарване на 5-годишен курс, учениците държат изпит чрез едногодишни проповеди в храмовете и според това дали общиарията намира ученика подготвен за свещенослужител или не, той добива или не правото да свещенодейства.
В случай на неодобрение на ученика за свещенослужител, вой се освобождава от храма и се възвръща в светския живот, като обикновен член на общиарията.
В храмовете, гдето свещенослужителите са мъже (монаси), за ученици постъпват мъже, а в храмовете, в които свещенослужителите са жени (монахини), за ученици постъпват само жени.
Ученичките, девици се произвеждат свещенослужителки по същия ред, както мъжете.
Дали кандидатът за свещенослужител е подготвен за своята работа или не, за това се произнася първостарейшината на общиарията, който при своята преценка държи сметка за общото мнение на всички нейни членове. Когато има спор, въпросът се решава чрез гласоподаване.
Свещенослужители и свещенослужителки, признати за подготвени, остават на служба или при същите храмове, гдето са подготвяни или постъпват при други храмове, в която и да е общиария, която би ги поискала.

Глава втора
За новородените, за мъртъвците, за образуване на семейството и за общиарията

7. За новородените

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Всяко новородено е творение и пресътворение на силата на сътворението.
Всяко новородено е и изкупление на първичен грях, сторен по замисъл на силата на разрушението, ала то е в същото време крайното тържество на силата на сътворението, която чрез раждания и прераждания продължава, умножава и възвеличава человеческия род.
С ражданията и преражданията человекът иначе смъртен и временен, остава да бъде за света вечност. Чрез него силата на сътворението остана да бъде за человечеството също вечност срещу силата на разрушението, чрез която смъртта продължи разрушенията между человеците, излагайки ги на войни, на неправди, на неравенства, на разноезичия, на разнонародия и разноверия, като ги разделя чрез граници и като ги дели на господари и роби, въвличайки ги в непрекъснати кръвополития и самоизтребления.
Инак самата смърт, която настъпва след като человекът е вложил своята творческа сила за местната или за всеземночеловеческата общиария, не е смърт-скръб, а смърт-радост.
Все пак, за человечеството носители на всички сили на силата на сътворението са само новородените, след като техните предшественици са станали или предстои да станат жертва на тази общиарска смърт-радост.
Защото силата на разрушението остана да съществува при человеческите общиарии в братство и равенство само като естествена смърт-радост, а не и за да сее друга смърт, възможна само вън от человеческите общиарии, гдето владее неравенството.
заради това, всяко новородено, бъдещ человек, се счита за творческа сила на общиарията. Заради това, при всяко новородено, без разлика на пола, общиарията още вечерта след раждането устройва в дома му веселие, чрез което се отдава най-голямо възхваление на силата на сътворението, и дарява отрочето с дарове, за да осигури най-веселото му и безгрижно отглеждане до пълнолетието му, което за женския пол настъпва с навършването на 16 години, а за мъжкия – 18 години, след което лицето бива зачислено като пълновъзрастен член на общиарията.
До пълнолетието на всяко новородено, то се счита дете на общиарията, но още не е неин редовен член. Наименованието (кръщаването) на новороденото се извършва в първия праздник след раждането му и то непременно в дома на родителите му.
Това кръщаване става в присъствието на един от старейшините на общиарията, пред когото свещенослужителят оповестява името на новороденото о държи проповед за ролята на детето като бъдещ човек, след което то се изнася, за да се покаже на слънцето с благословение да бъде творческа сила за общиарията като самото слънце.
Присъствието на бащата при кръщаването на новороденото е забранено. Той се явява само след като бъде изнесено, за да се покаже на слънцето. Тогава бащата се покланя на детето-бъдещ човек, целува го и се заклева, че ще се грижи за него и ще го пази като зеницата на окото си.
Когато детето-бъдещ человек проходи, то бива заведено за пръв път в храма, бива обкичено с венец от цветя и от житни класове, за да се отдаде почит на изгряващата нова человеческа сила в общиарията, а заедно с това и да се възвеличи още веднъж, чрез детето бъдещият човек и силата на сътворението.
Новороденото се записва в общиарията с три имена: първото е неговото собствено, второто – името на майката, към което се притуря окончанието ин (неин), и третото – името на бащата, към което се притуря окончанието ов (негов).

8. За мъртъвците

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Крайната цел на силата на разрушението е да умъртви човека, създаден от силата на сътворението.
Силата на разрушението е винаги около човека и го следи като сянката му. По тази причина человекът трябва винаги да бъде опресняван. Това опресняване става по разни пътища, а именно: чрез сълзите на силата на сътворението т.е. водата (къпане и миене); чрез диханието на силата на сътворението т.е. въздухът (проветряване на жилището и прекарване на открито); чрез посрещане всяка сутрин първите животворни лъчи на силата на сътворението, изпращани от слънцето,; чрез отдаване на почит вечер на другите небесни творения на силата на сътворението, каквито са месецът и звездите, като ги съзерцаваме; чрез ежедневния труд, който никога не бива да бъде прекъсван, освен в определените праздници през годината; най-после, чрез одухотворяване от празничните проповеди в храмовете.
всичко това е предназначено да поддържа здравето, бодростта и преуспяването, както на отделния човек, така и на самата общиария.
Когато все пак някой член на общиарията стане жертва на силата на разрушението и умре, тогава камбаната при храма бие тревожно, и всеки общиарец е длъжен след работните часове да отиде при мъртвеца и да изрази пожелание, щото душата на покойника да се пресели в тялото на човека, който ще се роди в най-близко бъдеще, за да се възвърне чрез новородения пак при живите, и така да победи силата на сътворението, която може да разруши у човека само материята, но не и духа му, който е вечен и чиято вечност прави щото по тоя начин и самия човек да бъде вечен. Погребението на мъртъвците става на определени места извън селището, и то се извършва само вечер след заход слънце, или сутрин рано, преди изгрев слънце.
Внасянето на мъртъвци в храмовете е забранено, защото се смята, че мъртвото тяло принадлежи на силата на разрушението. Мъртъвците се вземат от домовете им и се занасят направо на определеното място за погребение. Присъствието на свещенослужители при мъртвеца строго се забранява. Мъртъвците се носят и погребват само в присъствието на един от старейшините като при погребението се забранява всяко присъствие на жени, на роднини на мъртвеца и непълнолетни. На погребението на мъртвеца отиват само приятелите му и почитателите му. Върху гроба на всеки мъртвец се поставя плоча, на която са написани името и възрастта му, както и денят и годината, когато е погребан.
Само на третия ден от погребението, на гроба могат да отидат близките на покойника, които после в течение на 40 дни от деня на смъртта, всеки праздничен ден, продължават тоя свои посещения, за да отправят молитви към силата на сътворението духът на погребания да бъде вселен в тялото на някое новородено, което очакват да се яви на света из средата на техните близки. При тия молитви около гроба бива поливано с елей, а самият гроб бива накичен с благоуханни треви и цветя.
Носенето на траур заради умрелите се забранява. Когато мъртвецът е общиарски първостарейшина, той бива погребван от неговия заместник старейшина, и на погребението са длъжни да присъстват всички пълновъзрастни от двата пола, освен свещенослужителите и непълновъзрастните. На гроба на такъв първостарейшина до плочата се издига паметник, който изобразява силата на сътворението във вид на девица, над която блести слънцето.
Надгробните плочи, паметници и гробовете на първистарейшините се пазят от общиарията на вечни времена.
Мъртъвците се погребват, увити само в плащ, без никакви други дрехи или ценности по тях.
Когато умре някой свещенослужител, той бива погребван в двора на храма, в специално подготвена гробница, която е зад олтара. Такова погребение се извършва от първостарейшината, с участието на всички старейшини, без свещенослужител, но с задължителното присъствие на всички от общиарията, без разлика на пол и на възраст. В гробницата на свещенослужителя, която е покрита, той бива погребан с облеклото му, такова, каквото е носил, а над гроба се поставят плоча и паметник, също такива, каквито се поставят над гроба на първостарейшина в общите гробища на общиарията.
Гробницата на свещенослужителите е отворена за поклонение всеки праздничен ден до обед.
Мъртъвците ученици или ученички свещенослужители се погребват в общите гробища по реда, по който се погребва всеки друг мъртвец, член на общиарията.

9. За семейството

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
За силата на сътворението семейството са всички мирови и земни творения, сътворени от нея. От тук следва, че и за человека семейството са всичките человечески поселения във вид на общожитие, без граници, без лична собственост и с обща размяна на плодовете на человеческия труд.
Образуването на отделно семейство от мъж и жена става чрез взаимна любов и то само след пълнолетието им, което за жената настъпва след 16, а за мъжа след 18 навършени години.
Този акт се извършва само чрез простото лично заявление от двете страни пред първостарейшината на общиарията, че взаимната любов съществува, без всякакво участие на каквито и да било свещенослужители или на близки на мъжа или на жената.
Девствеността се изисква и от двата пола до пълнолетието. Когато се установи, че е нарушено това изискване от едната или от другата страна, а установяването на подобни нарушения става, като мъжът или жената лично направят изповед пред първостарейшината, в такъв случай бракът се разтуря.
Ако провиненият е мъжът и ако се касае за пръв негов брак, нему се забранява в срок от три години да образува второ семейство с девица. С вдовица обаче, или с разведена той може да влезе в брак, когато пожелае.
Ако пък провинената страна е жената, за нея забраната да образува семейство е само за една година, докато се види дали ще има плод от първото й сношаване с мъж.
При умирането на жената, мъжът може да встъпи в брак още след 40-я ден от погребението й, а при умиране на мъжа, жената не може да встъпи в брак преди да изтекат поне три месеца от погребението на мъжа.
Децата от втория брак носят презимената на новата майка или на новия баща, според случая, а децата от първия брак запазват старите си презимена.
Встъпването в брак на възрастен мъж с девица, на възрастна вдовица с млад момък и на вдовци с девици не е забранено, стига само да е налице взаимна обич.
Изгасне ли и взаимната обич, семейството може да бъде разтурено във всяко време, щом макар само една от страните поиска от първостарейшината това.
всяка двойка от мъж и жена може да образува семейство, стига двамата да не са брат и сестра или еднокръвни братовчеди.
Понеже семейството на семействата е самата общиария, то грижата за децата и за непълновъзрастните е общ дълг на всички пълновъзрастни общиарии. Защото децата и малолетните се считат преди всичко достояние на общиарията, а след това синове и дъщери на техните майки и бащи.
По тази причина и възпитанието на децата и непълновъзрастните се ръководи преди всичко от общиарията, чиито помощници и органи са майките и бащите, подчинени на общите разпореждания на общиарията.
Основен елемент на семейството се счита по право жената, поради което и общиарията взима всички мерки, щото новороденото от женски род до пълнолетието му да бъде добре гледано, за да бъде здраво и добре подготвено за мисията на бъдеща майка.
Когато предстои да се създаде семейство, мъжът и жената биват предварително преглеждани голи от най-старата врачка в общиарията. Ако при този преглед се окаже, че по тялото на единия или на другия съществуват рани или въобще врачката обяви единия или другия за болни, бракът не се допуска. На болния се разрешава да образува семейство само след като врачката удостовери, че е оздравял.
При заразителна болест у някой член на семейството, болният се отделя в специално помещение, гдето наедно с други болни, бива гледан и лекуван от врачки и врачове. Болните в тия помещения се връщат по домовете си само след като оздравеят.
Никой мъж не може да има едновременно две или повече жени, макар и като прислужнички, както и никоя жена не може да има повече от един мъж, макар и като прислужник, защото прислужничеството въобще и робството в общиариите е забранено.
Всяка изневяра, било от мъжка, било от женска страна се счита за нарушение на взаимната любов и в подобни случаи семейството се разтуря.
Вдовствуването на мъжете повече от 6 месеца е забранено, както е забранено и вдовстването на жените повече от една година, освен на овдовялите по старост.
Девица, която роди дете без да е образувала още семейство, или през време на непълнолетието си, има право да се омъжи само за вдовец или за разведен мъж, който встъпва в брак не за първи път.
В такъв случай роденото от девица носи презимето само на майката, освен ако тя покаже кой е бащата и ако той се съгласи детето да носи неговото презиме. Такъв баща не може да бъде заставен против желанието си да вземе родилката за жена.
За отличаване на девиците и момците от другите членове на общиарията, те носят цветя или зеленини на дясното си ухо през всяко време на деня, където и да са.
Позволява се на пълновъзрастният мъж да носи и четвърто име, което означава специалният му занаят, ако има такъв.

10. За общиарията

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Силата на сътворението сътвори всемира в равновесие в общожитие, което равновесие силата на разрушението, останала да съществува още на земята, не може да наруши, освен това между земните живи творения, създадени тъкмо по нейното посещане.
Това нарушение на равновесието и на общожитието на земните създания на силата на сътворението се е извършило чрез беса, вдъхнат от силата на разрушението в животните на земята, за да се преследват едно друго. Този бяс можа да проникне най-много в человечеството, гдето се изразяваше във вражди между племена, вражди между народи, и най-после във вражди между самите человеци от едно и също селище под различни предлози, създавани винаги от силата на разрушението.
И стана ясно, че тези вражди, раздухвани от бесовски дух до степен на кръвополития и войни межди племена и народи, дори между едноселци, разделени на господари и роби, не донасят нищо друго, освен преждевременна смърт на много човеци и преждевременно изчезване на много племена и народи, предназначени да създадат чрез творчество рая на земята за райско блаженство на человека на земята.
Въпреки това тия не човеци, а по-скоро животно-човеци, си останаха с бесовете на силата на разрушението за тяхно собствено унищожение.
И стана ясно, че разделянето на человеците от силата на разрушението на племена, народи, царства, господари и роби, има за последствие само непрекъснати человечески изтребления, които да не позволяват на человека да превъзмогне себе си и които да осигурят господство върху земята само за животните человеци-зверове, изпълнени от бесове още в началото от силата на разрушението.
Поради всичко това, види се, че раят на земята ще настъпи само когато се премахнат господарството и робството, като се премахнат границите между народи и между племена, като се премахнат царете и царствата и само след като всеземните человечески поселения заживеят в всеземно человеческо общожитие, с други думи, в общиария, в която няма да има място за силата на разрушението, за да зацарува за человечеството на земята само силата на сътворението във вид на человеческо творчество, без войни без разрушения. Така всяко человеческо земно селище в общиарията, отдадено на творчество, при обща земя, при общ труд, при пълно равенство и при пълно братство ще бъде част от всеземната человеческа общиария, в която человеците ще творят и пресътворяват всички за един и един за всички, като една единствена и свръхтворческа сила, каквато е била в първичност силата на сътворението, когато можа да създаде и слънцето и месеца, и звездите, и земята; семя, разбира се, съвсем не предопределена нито за зверове, нито за животни человеко-мъже и человеко-жени, прилични на зверове.

11. За управлението на общиарията

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Силата на сътворението, сътвори всичко: и слънцето, и месеца, и звездите, и земята, а най-после, чрез человека и человеческата общиария, провъзгласена в равенство и в братство срещу останките от силата на разрушението във вид на человечески неравенства и бесовски духове.
Всяко человеческо поселение при общожитие без лична собственост, с обща земя и с общ труд има за цел равноползването от произведенията на този общ труд, като свръхпроизводството на известен предмет бъде за обмяна с другите общиарии, но пък за равноползване.
Всяко человеческо поселение в общожитие се управлява от един първостарейшина и от негови помощници старейшини, до 12 на брой, в зависимост от числеността на селището. Всичките се избират за един срок от 5 години.
При избора на първостарейшина и на старейшините гласуват всички пълнолетни членове на общиарията, мъже и жени.
Не могат да избират старейшини или да бъдат избирани за такива само свещенослужителите.
Първостарйшините пък от всички общиарии за едно племе или за един народ съставляват племенния или народен събор, който се събира през всеки 5 години и в който първостарейшините избират помежду си за 5 години всеплеменния или всенародния първостарейшина, със седалище в централното място на племето или на народа, което централно място се нарича главно селище или столица.
Този всеплеменен или всенароден първостарейшина представлява племето или народа пред всечеловеческия общиарски събор.
Всеплеменните пък или всенародни първостарейшини образуват всеземночеловеческия събор, който се събира също всеки пет години и в който се избира всеземночеловеческия първостарейшина.
На това всеземночеловеческо първостарейшинство е предоставено да се грижи между другото и за уреждане на стокоразмяната между разните части, от които е съставена главната общиария, и в неговите ръце е съсредоточено цялото върховнотворчество, насочено към усъвършенстване човешкия живот на земята. Крайната цел на това усъвършенстване е да се създаде свръхтворческия човек, в когото да бъде напълно превъплотена силата на сътворението, за да изчезнат последните останки от силата на разрушението във всичките й форми, както за человека, така и за всяко друго творение на земята.

12. За враговете на общиарията, за престъпленията и за наказанията при престъпление

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
всички ония, в които е въплотена силата на разрушението, се считат за врагове на общиарията и се преследват от нея. Такива са:
1. Неверующите в учението за сътворението на света, така както е възприето от общиарството.
2. Всички, провинени в постъпки, които нарушават спокойния творчески живот на общиарията.
3. Всички, които проявяват склонност към използване чуждия человечески труд за лична облага.
4. Всички, склонни към заграбване и присвояване на чужда вещ.
5. Всички, провинени в нарушаване спокойствието на веднъж установеното чуждо семейство.
6. Склонните към лъжа, заблуждение и клевета.
7. Склонните към оскръбление и нападение на себеподобния.
8. Всички, които проявяват склонност да убиват каквото и да е живо творение на земята, което не е вредно за общиарията.
9. Всички, които проявяват склонност да убиват себеподобните си.
10. Склонните към месоядство и към опиване от каквито и да било питиета.
11. Всички мъже, които изнасилват жени.
12. Всички, които проявяват пол през непълнолетие или към непълнолетни.
13. Нарушителите на храмовия ред.
14. Най-после всички проповедници на учения, противни на общиарското учение за пресътворението на человеческия и всечеловечески живот.
Всички, които проявяват една или друга от склонностите, изброени по-горе, се считат врагове на общиарията и ако са пълнолетни, се изключват от редовете й, а малолетните губят правото да станат нейни членове.
Това изключване или отнемане на права при първо провинение, освен ако се касае за убийство, е за един период от три дена, след изтичането на който, ако провиненият признае виновността си и обещае, че няма да се провини повторно, се счита за напуснат от силата на разрушението и се опрощава от първостарейшината на общиарията.
Ако провинението се повтори, виновният се наказва с отнимане на общиарските права за нови седем дни. Потрети ли се, виновникът се изключва завинаги от общиарията.
Изключеният може да се засели в друга общиария, гдето след известен период на изпитание могат да го приемат за член.
Които са временно изключени от общиарията, биват задържани в особени помещения, гдето им се дава само хляб и вода.
Убийците се наказват веднага на умъртвяване чрез глад. За тази цел, те биват връзвани голи за някое дърво извън селището и биват оставяни така, за да ги изядат след смъртта им хищните зверове и да не става нужда от погребение.
всеки, който си позволи да развърже такъв осъден, се наказва по същия начин.
На осъдените на гладна смърт се позволява да се самообесят. Тогава те имат право на погребение, като всеки обикновен мъртвец на общиарията.
Наказанията на провинените по другите точки на учението се налагат според съответните му повеления.
Най-строги са наказанията за злоумишлено възразяване през време на проповедите в храмовете и за проявяване на пол от страна на свещенослужителите.
Такива провинени биват осъждани на умъртвяване чрез глад, като и там се позволява да се обесят сами, за да придобият правото да бъдат погребани като обикновени мъртъвци.
Обявяването на наказанията се извършва от първостарейшината, а прилагането им става в присъствието на един от старейшините.
За врагове на общиарията се считат и всички земни человечески поселения, които не живеят в общожитие и в които има господари и роби, като не робите, а господарите се смятат за същински нейни врагове.
За унищожение на робството в такива человечески поселения, ако робите сами не могат да сторят това, се позволяват походи на общиарци, готови на самопожертвувание.
Унищожението на робството в тия вражески поселения означава унищожение на една от формите, в които се проявява силата на разрушението, олицетворена в господарите.
На общиарците, следователно, е позволено да влизат и във войни с господарите на противообщиариите, за да положат така началото на превръщането на такива поселения в общиарни, в каквито само е възможен животът на творческия человек, на человека на силата на сътворението.
За врагове на общиарията се считат още: всички божества, измислени от господарите и всички человеци, възвеличени до степен на някакви светци от господарите. Също така се преследват от общиарията всички храмове, всички вери и всички учения, с които до сега са си служили и си служат господарите за разделяне на человеците на господари и роби, на разноверующи в гонения и на разноцарствия в беса.
Всяко человеческо самопожертване за общиарството и за всеземната человеческа общиария се счита за най-великата жертва за творение и поресътворение на света в едно райско всеземно человеческо царство, в което не ще има достъп силата на разрушението и от гдето ще бъде прогонен всякакъв бяс, който би могъл да наруши спокойното творчество на всеки человек, създаден от силата на сътворението само за творение и пресътворение на земята.

Глава трета
За живота на человека в общиарията

13. За месоядството

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Силата на сътворението създаде на земята живота в движение за творчество. Понеже това се извърши по подсещане от силата на разрушението, първоначалните животни в движение на земята, предтечи на човека, останаха в бяс.
След създаване на животночеловека, пак в бяса, се поведе борба между тези първични животни и животночеловека. Тая борба най-сетне доби образа на взаимно изяждане. Така се появи месоядството.
Когато пък поникнаха земните человечески поселения, человекът прибра около себе си и много немесоядни животни, от чиято сила се ползваше в своята работа, но той пак остана месоядно животно. Понеже месоядството беше дълбоко проникнало в живота на человека, той посегна и на тия животни, наричани от него домашни и безпощадно ги убиваше заради месото им.
После животночеловекът прибра около себе си и много хвъркати немесоядни животни, чието месо служеше за насищане кръвожадността на първичния человек.
Този человек-звяр не бе нищо друго, освен силата на разрушението.
Така силата на разрушението остана да владее в самия дом на человека, за да направи от него убиец на домашните животни, които бяха негови сътрудници и от чието мляко, от чиято вълна, от чиито яйца, от чиято кожа и пр. при естествената им смърт, той се ползваше. недоволен от това и ненаситен в своето плътоядие, человекът-звяр убиваше не само тях, но и току-що родените техни малки, преизпълнени от силата на сътворението много повече, отколкото самия той.
Защото това окървавяване на человека за месоядие от животните води подир себе си и други окървавявания, които засягат дори близките на человека: неговия съселянин, жаната на неговия съселянин, детето му и пр., които человекът-звяр убиваше при най-нищожния повод, създаван винаги единствено от силата на разрушението.
За да се изкорени силата на разрушението в человека и при този случай, месоядието в общарията се забранява.
Всеки общиарец, който се прояви като месоядец, се счита за заразен от силата на разрушението и се изпъжда от общиарията без никакво право на опрощаване, а за убийството на полезно домашно животно виновният се наказва като убиец на себеподобен, на умъртвяване чрез глад.
Всички полезни домашни животни и други земни животни се оставят да свършат своя живот чрез естествена смърт, като се позволява на человеците да се ползват от кожите им и от месото им чрез претапяне, но за други цели, а не и за ядене.
Позволено е да се убиват само такива животни, които са вредни за общиарията, за общиарското творчество. Само в такъв случай человекът убиец е ненаказуем, защото се смята, че той е унищожил един живот, който е бил преизпълнен само със силата на разрушението.

14. За веселието

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Силата на сътворението сътвори всичко: и слънцето, и месеца, и звездите, и земята, и всичко на земята, които творения са само за человека, но не са и за животно-человека-звяр.
Человекът на земята е само за творчество. От него той добива веселие, но не веселие на бяс, който свършва пак с бяс.
Такова веселие на бяс, който свършва с бяс, е пиянството.
Силата на сътворението създаде плода на лозата като най-благодатна храна за человека, а силата на разрушението чрез человека превърна плода на лозата във вино, чрез което да изгонва от человека силата на сътворението.
Защото всяко изкуствено опиянение свършва със унищожение на творческата сила в человека и с пробуждане само на разрушителните сили, които силата на разрушението е оставила в человека в неговата първичност. Опиянението на человека трябва да идва не от виното, а от вдъхновението към творчество, към любов и към веселие от плодоносното творчество и от плодоносната любов.
Защото изкуственото веселие чрез вино не е плод на себедоволството след някое свръхчеловеческо придобитие, а е веселие след человеческото себеунижение и человеческото себеотрицание.
При такова себеунижение и при такова себеотрицание человекът е в подчинение само на силата на разрушението. Заради това, употребяването на виното или на други средства за изкуствено человеческо веселие и за изкуствено человеческо опиянение в общиарията, се забранява.
Всеки общиарец, който се опита да прави вино или прояви склонност към изкуствено опиянение с вино или с други изкуствени упоителни средства, бива задържан в пръв път за три дни, за втори път за седем дни, а за трети път се изключва и се изпъжда от общиарията, като животночеловек, който е изпълнен само от силата на разрушението.
Опияняването на человека в общиарията трябва да бъде от мириса на цветята, от мириса на тревите в полята, от въздуха от надземните синкавини, от полските и горски зеленини, от бистротата на водата, от слънчевия изгрев, от слънчевия залез, от месеца, от звездите, от плодовете на всеобщия общиарски труд, от праздничните игри на момите и момците в общиарията, от другарката жена на человека, от децата в семейството, от проповедите в храма, и от всяко творение във всемира и на земята, плод само на силата на сътворението, в който няма дял силата на разрушението, която от творческия человек в първозамисъл направи животно-человека звяр на земята.

15. За человеческата скръб

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Силата на сътворението сътвори всичко: и слънцето, и месеца, и звездите, и земята, и всичко на земята, което е само за радост на человека, но не и за скръб.
Скръбта е прониквала в человека само когато на пътя му се изпречи силата на разрушението, било като смърт, било като друга някаква пречка, която се явява при неговото творчество. От тук следва, че и самата скръб за человека не е друго, освен една от формите на силата на разрушението, която го е победила и се е настанила в него.
Заради това, всеки человек, обзет от скръб, трябва да се счита за заразен от силата на разрушението и да се отстранява от другите человеци около него и от семейството.
Защото скръбта е заразителна и чрез нея силата на разрушението може да се настани във всички членове на семейството, които по такъв начин да станат негодни за никакви творчески дела в общиарията.
Такова семейство, вече заразено от скръб, трябва също да се отстранява от другите общиарски семейства, понеже то може да я разнесе из цялата общиария.
Всеки человек, който чрез разговора си с околните разнася скръб, трябва да се счита също за заразен от скръб.
Всеки человек, който проповядва скръб трябва да се счита за враг на общиарията .
Всеки съчинител на песни, които сеят скръб, трябва да се счита също за враг на общиарията.
С такива свои врагове, общиарията постъпва както с всички нейни врагове, т.е. като ги задържа веднъж за три дни, втори път за седем дни, а трети път ги изключва завинаги от своя състав.
Не се считат за виновни песнопойците, чиито гласове, макар и при невинни песни, навяват скръб, стига след нея да настъпва успокоение, както и съчинителите на песни, гдето се възпяват известни общиарци, паднали жертва за делото на общиарията и в които песни за момент също прозвучава скръб, но след това настъпва ободрение.
За разсадници на силата на разрушението в общиарията се считат изобщо всички ония, чиято скръб и до три дни не е преминала, както и тези проповедници или съчинители на песни, които сеят между человеците в общиарията само скръб.
Скръбта на человека за умрели се счита също за зараза.
Скръбта на человека за изгубена любов се счита също за зараза.
Заради това, с всеки скърбящ човек в общиарията се постъпва така, както настоящето учение повелява.

16. За человеческото аз

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Силата на сътворението сътвори всичко: и слънцето, и месеца, и звездите, и земята, а силата на разрушението искаше да го разруши.
Частно, за животночеловека на земята, силата на разрушението, освен гдето му вдъхна бесове, но и погали неговото самолюбие, за да се създаде така в него и беса под формата “аз”, който бяс никога да не го примири с нему подобните.
Този человечески бес, който носи името “аз”, е и една от първопричините, за да се появят царете и господарите, чиито души са пълни с бесове спрямо всички завладяни от тях, подчинени тям или заставени да им бъдат роби.
Пак това аз, когато се е промъквало в семейството между мъжа и жената, за да ги раздели и да създаде от тях пълни противоположности, се е проявявало като най-зверски бяс, който е довеждал до кръвопролития и до убийство.
Чрез това “аз” силата на разрушението е искала да се настани в семейството, което е основата на общиарията.
По тази причина, всяко семейство на общиарията, в което се е промъкнал и се е настанил в мъжа или в жената человеческия бяс под името “аз”, бива разрушено.
Всеки мъж и всяка жена, в това или онова семейство, заразени с беса “аз”, биват считани за врагове на общиарията и тям се налагат известните наказания: две последователни запирания, едното тридневно и едното седемдневно, и при трето провинение – изпъждане из общиарията.
Когато някой общиарец на публично място прояви своето “аз”, за да оповести на всеслушание, че той не мисли така, както мисли и учи общиарията, това се счита за най-опасно проявление на силата на разрушението, и провиненият се наказва както се наказват ония, които възразяват на проповедите в храмовете (учение 5), т.е. с умъртвяване чрез глад.
На заразените с беса “аз”, като проповедници на учение, различно от общиарското, се налага същото наказание.
Проявлението обаче, на человеческото “аз” в творчество за преуспяване на общиарията, се счита за талант, за свръхчеловеческа творческа сила, и всеки общиарец, който прояви подобен талант, се награждава с отличие, както се награждават свръхчеловеческия труд и всяко изобретение за свръхчеловеческо творчество по учение 3.
Всички други проявления на чеолвеческото “аз” в беса и във вреда на общиарията, влачат подире си наказания, различни, според важността на случая.

17. За собствеността и за произхода на собствеността
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Силата на сътворението сътвори всичко освен мъжа, който наистина беше получил живота от нейното дихание, чрез другите животни, и който заживя в нейното дихание, т.е. от въздуха, но който бе замисъл на силата на разрушението.
Силата на сътворението сътвори и слънцето и месеца, е звездите, и водата, и зеленините, и синкавините. От вдъхновенията на тия творения пък бе сътворена жената, която носеше и топлината на слънцето и неговата светлина, и бистротата на водата, и играта на зеленините, и нежността на синкавините, и всички земни и надземни красоти, с които силата на сътворението бе надарила както земята, така и цялото свое мирово сътворение.
Най-после в жената се чувстваше и последното дихание на силата на сътворението, и така тя бе като първичност само красота и красота във вечност.
От друга страна, мъжът в първичност, след като победи жената като неин противопол и след като жената го прие за другар, я назова: моя.
Така тя остана негова, защото беше в грях и защото не можеше вече на нищо друго да принадлежи, освен нему, като мъж. Така се създаде последния бяс за человечеството, собствеността.
Така чрез человекомъжа се тури началото на собствеността. Това бе пак замисъл на силата на разрушението за нови разрушения в света чрез борби на бяс за собственост.
Защото това моя или мое се предаваше на всички човеци, които после се раждаха.
Този бяс между мъжете за жена, която всеки да може да нарече моя, бе бяс между животните человеко-мъже, който ги докарваше в страшно остървение. Жената, обаче никой никога не питаше на кого тя иска да принадлежи.
Този бяс на животното человеко-мъж за жена не бе подбуден от никаква любов, а бе само проявление на силата на разрушението.
Защото любовта бива само взаимна и щом няма взаимна любов между мъжа и жената, това показва, че там се е настанила силата на разрушението, и че животът на семейството тече в насилие.
А понеже всяко насилие е пък проявление на силата на разрушението, то в общиарията семействата чрез насилие не могат да съществуват.
Мъжкият бяс за собственост не се ограничи само с жената, а се прояви и в други направления: в бяс за собственост на земя, в бяс за собственост на заграбени други животни, дори бяс за насилствено заробване на други человеци. Така в бяса си за собственост человекът скоро стигна до борба с всеки свой съперник за собственост. От тогава водят началото си войните между человеците за притежание.
Тези войни, първо само между отделни человеци, постепенно се превърнаха във войни между племена и между народи за собственост, което означаваше пълно господство на силата на разрушението.
За да се изгони силата на разрушението, проявена в тоя вид на бяс за собственост, създаде се всеземната человеческа общиария без този бяс за лична, племенна, разнородна или разноцарска собственост, които не са нито за лична, нито за племенна, нито за разнородна, нито за разноцарска, а само за всеобща и вселочеловеческа собственост.

18. За жената
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Силата на сътворението сътвори всичко: и слънцето, и месеца, и звездите, и земята, и жената.
Силата на разрушението, обаче не можеше да победи самостойно жената, като последен вид на силата на сътворението, а си послужи за тая цел с мъжа.
Въпреки побеждаването на жената чрез мъжа, силата на разрушението не можа да й вдъхне направо онези бесове, които предаде на мъжа, следователно, жената се заразяваше от тях само чрез мъжа, а тя самата по естество остана чиста от силата на разрушението.
Грехът на жената е само един, грях на пол, но при него силата на сътворението пак се проявява, защото с този грях жената доби силата на раждане и така за човека се осигури безсмъртие, макар чрез раждане и прераждане.
Заради това грехът на жената се нарече после грях за творения и за пресътворявания на человека.
Все заради това в общиарията, плодът от този грях на жената бива ознаменуван с тържество.
Ако жената, въпреки своето прегрешение, не роди, семейството се разтуря и тя повтаря греха си с втори, с трети и т.н. мъж до 50-годишната си възраст. След като жената и до 50-годишната си възраст не роди, тя отива при свещенослужителките за прислужница, и там с молитви към силата на сътворението се старае да изпроси за себе си прераждане след смъртта си, за да може поне тогава да даде своя плод на земята.
Защото жената е предопределена от силата на сътворението тъкмо да създава человеци на земята, толкова, колкото може да роди.
Ето защо всяка жена, която умишлено избягва раждането, се счита за заразена от силата на разрушението.
Ето защо всяка жена, която умишлено умъртви своята рожба, било вече родена, било още в зачатие, се счита за убийца на ней подобни и се наказва чрез умъртвяване чрез глад, така както се наказват и свещенослужителите, провинени в проявяване на пол (учение 5).
Человеците, които всяка жена е предназначена да дава на общиарията, трябва да бъдат рожба само на взаимна любов между жената и мъжа, която е основата на всички радости, както за самата общиария, така и за семейството.
Заради това, всяко семейство в общиарията трябва да се основава на взаимна любов. За да стигнат пък мъжът и жената до тази любов, тя трябва да се гради не само върху пола, но и върху духа на человека, защото само при взаимно общение между духа на мъжа и оня на жената може да се дойде до най-висшата точка на человеческото съвършенство, за да почувствува човек своето безсмъртие и творческа сила, която той носи за себе си и света.

Глава четвърта
За всеземната человеческа общиария

19. За първостарейшинството на всеземната человеческа общиария

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Силата на сътворението сътвори всичко: и слънцето, и месеца, и звездите, и земята, но за центъра на движението на всемира тя определи слънцето, защото в него бе изляла най-могъщата си сила, като първосила и защото го предназначи само за творения и пресътворения на земята.
Подобен могъщ център за человечеството на земята е първостарейшинството на всеземната человеческа общиария, чието централно управление е като второ слънце, не само за человека и за земята, но и за всеки земен живот.
Заради това человечеството трябва да даде всички жертви за пълното създаване на тази всеземна человеческа общиария, която ще стане може би по-велика творческа сила и от слънцето и земята и за човека при нейните безчислени източници за все по-нови и по-нови творения на земята.
Първостарейшинът на всеземната человеческа общиария се избира от първостарейшините на всеземните племенни и народни общиарии, според както е указано в учение 11.
Към този всеземночеловечески първостарейшина всяка земна племенна или народна общиария придава по няколко от най-учените и най-способните си мъже или жени, които заедно с него образуват всечеловеческия общиарски съвет за управление на всеземната человеческа общиария.
Този съвет урежда как да стават размените на свръхпроизводствата на племенните или народните общиарии, как да става пренасянето им по реките и по моретата, за да бъдат улеснявани всеземночеловеческите общиарии. Той промишлява за прокарването на пътища и пр.; с една дума, той, вдъхновяван от силата на сътворението, осигурява прилагането на всяка творческа замисъл, полезна за всеземната человеческа общиария.
Към първостарейшинството на всеземната человеческа общиария се придава и един първосвещеник, който е подчинен на първостарейшината. Той се назначава от първостарейшинството, което за целта подлага на изпит свещенослужителите монаси и монахини, представени като най-способни от всяка племенна или народна общиария.
Първосвещеникът, избран по такъв начин, изпълнява тая служба 5 години. Неговото назначение е да тълкува учението за общиариите. Чрез тия две всеземночеловечески сили, първостарейшинството и първосвещеничеството при всеземночеловеческата общиария, се преследва целта да се осигури победата над силата на разрушението, която господства неограничено навред, гдето человечеството не живее в общиария.

20. За първостарейшините на племенните или народни общиарии
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Първозамисълът на силата на сътворението е съвършенство, вечност във всемира, рай на земята, и вечно творение и пресътворение, чрез което да се осъществи началния замисъл за съвършенство във вечност на всеки живот на земята.
Това съвършенство във вечност на всеки живот на земята не се постигна за человека, защото бясът на силата на разрушението не остана само в зверовете, но проникна и в человека и го сведе до равнището на обикновените животни.
Така силата на разрушението не позволи да се създаде съвършения творчески человек, чист от бесове, както беше замисълът на силата на сътворението.
Като пръв в племенната или народната общиария, който да се доближава до идеала за този съвършен человек и който да насърдчава и да подпомага всички в стремежа им към този идеал, е първостарейшинът.
И понеже измежду първостарешините на племенните или народни общиарии се избира първостарейшинът за всечеловеческата общиария, те трябва да бъдат най-учените и най-съвършени в творчество от всички първостарейшини на селските и общоградските общиарии.
Всеки първостарейшина на племенните или народни общиарии, за отличие от другите членове на общиарията, носи червена лента през рамо.
В помощ на племенния или народен първостарейшин също се придават и от племето или от народа известно число мъдри и учени лица, мъже или жени, безразлично, за образуването на племенния или народен творчески съвет, от който пък се преизбират най-съвършените и най-учените за творческия съвет при първостарейшинството на всеземночеловеческата общиария.
За първосвещеник при първостарейшинството на племенните или народни общиарии се счита свщенослужителят или свещенослужителката при централния храм в главното селище (столицата). Той е постоянен и за такъв се избира най-способният проповедник измежду свещенослужителите в селищните и градски общиарии.

21. За първостарейшините в селищните общиарии

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Първоначално человеците се заселваха в малки селища, пръснати навред по земята. После, с течение на времето, постепенно, от тия селища се образуваха племена или народи според сходството на звуковете при говора.
Основата, обаче, на тия племена или на тия народи, различни по език, си остават селищата, които са основата и на племенната или народната общиария, както и на всечеловеческата общиария.
Заради това, селищният първостарейшина и неговите помощници, до 12 на брой, трябва да бъдат най-съвършените и най-учените люде в селищната общиария. Същото важи и за градските общиарии.
Селищният първостарейшина, за отличие от другите общиарци, носи на лявата си ръка червена лента.
Ако членовете на една селищна общиария заявят, че нямат помежду си творческо-вдъхновения человек, когото да поставят за свой първостарейшина, тогава такъв има се изпраща от племенния или народен творчески съвет.
Той е също за пет години, освен ако най-малко две трети от членовете на общиарията изявят недоволство от него. В подобен случай тям се разрешава да си изберат първостарейшин от самото селище. Ако пак заявят, че нямат подходящ человек за първостарейшина, изпраща им се друг от творческия племенен или народен съвет, без да имат право да го сменяват пет години.
Като причина за недоволство, обаче, не може да се счита строгото съблюдаване на общиарското учение от страна на първостарейшината, само ако той се провини като обикновен человек, бива отстраняван от мястото, което заема и бива наказван като всеки обикновен обшиарец, който с нещо се е провинил.

22. За человечеството вън от общиарията

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Като творческа сила за человека, силата на сътворението се проявява в человеческото общожитие, в равенство в общиарията, а силата на разрушението подбужда всечеловеческото разединение, чрез разноверия и разноцарствия и като разделя человеците на господари и роби.
След създаването, обаче, на една, на две или повече племенни или народни общиарии, вън от тях все пак могат да останат още много други противообщиарски человечески поселения на земята във вид на племена или на народи. Естествено е, че за всеземната человеческа общиария те не могат да бъдат друго, освен врагове, пред които тя не може да стои равнодушна. Ето защо нейните свещенослужители, във вид на проповедници, навлизат в тия противообщиарски поселения, за да вдигнат на бунт робите, и всеки общиарски свещенослужител, който падне жертва за общиарията в такива походи се счита за създател на етап към всечеловеческата общиария, която го провъзгласява за апостол.
Ако в такива человечески шротивообщиарии робите възстанат и поведат борба за общиария и ако в тая борба поискат помощ от общиариите, тя трябва да им се даде.
Тази помощ може да отиде даже до война с человеческата противообщиария, и заради това всяка новооснована общиария трябва да се подготви всестранно за война, за да може да победи всяка человеческа противообщиария и да я превърне в общиария, в името на всеземната человеческа общиария.
В подобен случай на война срещу известна человеческа противообщиария, общиарците трябва да предпочитат да измрат до един, но да не оставят общиарията в ново робство на господарската или царска противообщиария.
Когато в такава война противообщиарията бъде победена, господарите в нея не се преследват, а само биват заставяни да се подчинят на установения общиарски ред. В случай на съпротивление или на неподчинение от тяхна страна, те биват наказвани съгласно провиненията им според съответните точки на общиарското учение.
Така ще се постъпва от всяка общиария срещу всяка противообщиарията, докато се стигне до всеземната человеческа общиария.

23. За войните с человеческите противообщиарии

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Най-яркото проявление на силата на разрушението са войните, в които няма нищо общочеловеческо, защото се водят само за разширение на господарските или царски владения във вид на земи или във вид на нови роби за обработване на господарските земи.
Заради това, тези царски или господарски владения се считат като най-голяма пречка за очаквания и желания всеземен человечески и всевечен мир при всеземната человеческа общиария.
Заради това, макар че всяка война между человеците е проявление на силата на разрушението, войната срещу противообщиарските царства се счита за последен етап към бъдния всечеловечески и всевечен мир, при всечеловеческо равенство във всеземната человеческа общиария, и тя се оправдава.
Такива войни се предприемат само след изпитване на всички други средства за превръщане противообщиариите в общиарии, но когато най-сетне войните се наложат на общиариите, тия последните трябва да се водят при най-голямо ожесточение, с участие на всичко живо от общиариите, което може да воюва. Защото, такива войни са войни на живот или смърт за всечеловеческата и всевечна общиария, която е крайния етап за всечеловеческото пресътворение в една единна творческа и свръхтворческа сила.

24. Всеземночеловеческия първостарейшина

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Първомировите творения на силата на сътворението, предназначени за вечен живот, бяха земята и слънцето, от които слънцето остана като върховна и вездесъща творческа сила, а свръхчеловеческото творчество на земята се олицетвори в първостарейшината на всеземната человеческа общиария.
Заради това, смята се, че посредством този първостарейшина силата на сътворението се е напълно възцарила за мировия и всеземен человечески, животински и растителен живот, чиито творения и пресътворения са преизпълнени само от силата на сътворението, въпреки всички опити на силата на разрушението да разруши този живот.
Пак заради това, облеклото на първостарейшината на всеземната человеческа общиария трябва да отразява през всяко време и блясъците на слънцето, и нежното сияние на месеца, и трептението на звездите, и ефира на надземните синкавини, и пъстротата на земните зеленини. Такова сияещо и скъпоценно облекло носи само той, за разлика от всички други първостарейшини на отделните человечески общиарии.
Това отличие на всеземночеловеческия първостарейшина в облекло съвсем не му дава право да се държи като неравен спрямо останалите членове на общиарията.
Всеземночеловеческият първостарейшина председатеслва винаги творческия съвет при всеземночеловеческата общиария, и всяка година той посещава другите всеземни человечески общиарии, за да следи лично вървежа на творчеството в тях.
През време на неговото отсъствие за тая цел, което трае общо най-малко три месеца в годината, наведнъж или с прекъсвания, той бива заместван от първосвещенослужителя, съвместно с творческия съвет при общиарията.
Наредбите на всеземночеловеческия първостарейшина в областта на творчеството са задължителни за всички негови общиарии, освен ако противоречат на основното общиарско учение.
Всеки всеземно человечески първостарейшин, след изтичане на пет годишния му мандат, може да бъде преизбран.
Първосвещенослужителят при всеземно человеческото първостарейшинство, за отличие от другите свещенослужители, носи жезъл в червено, който на върха си изобразява слънцето. Този жезъл бива носен през всяко време и навсякъде.

Глава пета
За самия человек в съвършенство и в несъвършенство

25. За человека като вечност

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Силата на сътворението сътвори всичко: и слънцето, и месеца, и звездите, и земята, поради което всичко във всемира е вечност, освен животните и человека. Тия последните също са във вечност, но само чрез раждане и прераждане, защото те бяха сътворени по подсетата на силата на разрушението.
За человека това раждане и това прераждане дойдоха след като се яви противополът на жената – мъжът, също замислен от силата на разрушението.
Това раждане и прераждане на человека става с участието на двете противоположни сили: силата на сътворението – олицетворена в жената, и силата на разрушението – олицетворена в мъжа.
По тоя начин, обаче вместо от раждането и прераждането да се яви безсмъртния человек, който за силата на сътворението трябваше да бъде человекът – дух, роди се смъртният получовек или животното человек в пол, т.е. человекът звяр.
Като противопол на жената, замислен от силата на разрушението, мъжът е само звяр, който заживя като человек тъкмо чрез вдъхновението на жената в първичност.
Това дело на жената е най-големият неин първороден грях. Защото без нейното вдъхновение, мъжът никога не щеше да съществува.
Може би, без този звяр-мъжът в пол, творческият и безсмъртен человек щеше да остане само един, като тяло и дух за вечно творчество, тъй както го беше замислила силата на сътворението в лицето на първата жена, но силата на разрушението победи и накара първожената да се отдаде на мъжа. така человекът остана само в зародиша си като безсмъртие и като вечност, колкото да не изчезне никога от лицето на земята, но отделният человек вече не е вечност, а смъртен.
Така остана да владее в света и силата на разрушението, която человеците наричат смърт.
Така человекът биде предоставен да бъде през цялото свое битие в плен на бесовете на силата на разрушението, олицетворена в мъжа.
Така беше до появяването на человеческата общиария, преди която человекът не познаваше от где почва и где свършва силата на разрушението.
Така беше до появяването на человеческата общиария, в която вече друга смърт не трябва да съществува, освен естествената смърт, и то след като человекът е оставил своята творческа сила на земята.
Така беше до появяването на человеческата общиария, в която да се ражда и преражда человекът само в творчество и за творчество, за да се роди най-сетне чрез това непрекъснато творчество безсмъртният свръхтворчески человек, който ще бъде последното творение на силата на сътворението и творение на самия човек.

26. За пола и за невинността

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Силата на сътворението сътвори всичко във всемира заедно с жената на земята. След първородния грях на жената, тя престана да бъде символ на творчество във вечност.
Така жената, поразена от силата на разрушението чрез мъжа, остана като продължение на силата на сътворението само чрез способността си да ражда, т.е. да създава и пресъздава смъртния человек, който по замисъла на силата на сътворението трябваше да бъде безсмъртен.
В зародиша си человекът не е нищо друго освен безсмъртната сила на сътворението във вид на человек-дух, безсмъртен в творчество.
Ако жената иска до равнището на този безсмъртен человек-дух да се издигне, тя трябва от себе си пола да изгони. Същото се отнася и до мъжа. В общиарията тая безполовост нс мъжа и жената трябва да се поддържа до пълновъзрастието им, докогато ще може да се всели в тях този человек-дух безсмъртен в творчество, върху когото именно се гради бъдната им любов, а не само върху пола.
За храмовите свещенослужители и свещенослужителки в общиарията такава безполовост трябва да се поддържа през целия им живот, за да живее само в тях този общиарски человек-дух, безсмъртен в творчество и така да бъдат те в служба само нему.
За другите мъже и жени в общиарията такава безполовост след пълнолетието им е забранена, защото след като отделният человек стана смъртен, от силата на сътворението е предопределено да се поддържа человеческото безсмъртие, чрез раждане и прераждане.

27. За безсмъртието на человеческия дух

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Силата на сътворението сътвори всичко, а силата на разрушението искаше да го разруши.
Първото творение на силата на сътворението бе тяло, и силата на разрушението поиска да разруши това тяло.
Человекът, като творение замислено от силата на сътворението, трябваше да бъде пак тяло.
И понеже всичко сътворено от силата на сътворението е вечност, то и тялото на човека, в неговия жив вид трябваше да бъде вечност.
Този безсмъртен человек за силата на сътворението бе олицетворен само в жената, в която бе вложено последното дихание на същата сила.
По-после, обаче, чрез мъжа, този безсмъртен человек остана само като замисъл, и неговото безсмъртие трябваше да се поддържа само чрез раждане и прераждане с пола.
Така според замисъла на силата на сътворението человекът остана пак вечен, благодарение на неговите по-нататъшно раждания и прераждания. Така, прочее, силата на разрушението биде най-после победена от силата на сътворението.
Защото срещу временността на човешкото тяло в неговия жив вид, остана вечността на човека изобщо, изразена чрез неговото раждане е прераждане пак в жив человек, чийто безсмъртен дух е винаги един, единен и вездесъщ както е една, единна и вездесъща силата на сътворението в нейните мирови и земни вечни творения и пресътворения.
Человекът, обаче, в който не живее този безсмъртен дух, единен и вездесъщ в творчество, още не е человек, асамо животно-человек.
Всяко животно-человек пък е толкова творчество, колкото и разрушение, защото той е още под властта на силата на разрушението.
Такъв животно-человек не е человек, а е полочовек, който не може да се доближи до безсмъртния человеко-дух, вечен в творчество.
Заради това, всяка общиария трябва да направи от своите членове получовеци същински человеци, обзети от безсмъртния единен и вездесъщ творчески человечески дух, а заедно с това да провъзгласи този безсмъртен, единен и вездесъщ творчески человечески дух за бъдещата всеземна человеческа общиария.

28. За видимия и за невидимия человечески живот

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Силата на сътворението сътвори всичко, а нейното първо творение беше тяло. Силата на разрушението пък искаше да разруши това тяло. Тя постигна целта си чрез пола, но силата на сътворението пак си остана в зародиша на человека, като вечност чрез жената, макар и тя в пол.
Защото силата на разрушението не е опасност за самата скрита и невидима творческа сила в человека, която е дух, вечност и непобедима, а е опасност само за неговото видимо тяло, в което тя може всякога да проникне, щом като человекът вижда живота си само в своетп тяло, а не и в творческия вечен и несъкрушим человечески дух.
За да заживее человекът с вечността, в която той е като зародиш във вечен творчески дух, невидим за самия него, той трябва да се превърне и като живот в този дух. Защото само в този вече, творчески дух, невидим за человека, е неговата творческа и свръхтворческа сила, и защото по величина този дух се доближава до всемира, безкрайно далеч от нищожната нагледна величина на човешкото тяло.
За человека този дух, който е самата вечна и непобедима силата на сътворението, изразява не само вечността като същество на земята, но и всички творчески сили на всемира, подбудители на человеческото творчество на земята.
Само в този дух се ражда и преражда человекът и става творческа и свръхтворческа сила.
Този творчески и свръхтворчески дух, именно, трябва да обхване членовете на всяка общиария, и той трябва да бъде цар на всеземната человеческа общиария, защото това е духът на силата на сътворението, която сътвори света и за всемира, на която силата на разрушението не съществува. Силата на разрушението е останала да владее само върху человека на земята, по-право само върху животното-человек.

29. За красотата и за грозотата на жената

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Силата на сътворението сътвори всичко: и слънцето, и месеца, и звездите, и земята, и всичко на земята до жената, и с жената, защото силата на сътворението в своето творчество търсеше и красота.
И създаде тя красота: и в слънцето, и в месеца, и в звездите, и във всичко на земята с жената.
И бе красота велика.
Още по-велика бе тя в жената, която трябваше да остане като красота вечност, но не остана.
Защото силата на разрушението виждаше в красотата творчество. И посегна тя върху жената чрез пола, за да й убие красотата, защото красотата бе творчество.
И прие жената пола, с което тя от красота се превърна в полукрасота, та дори и в грозота.
Защото полът на жената, като противопол на мъжа се роди чрез пола на мъжа, който беше замисъл на силата на разрушението и беше само грозота.
Така жената заживя двоен живот: от една страна като жена-дух, надарена с неземна красота, още при самото й създаване, от друга – като жена-пол, във видима полукрасота или в грозота.
В тази жена-дух, духът на любов или на творчество е и зародишът за раждането на человека и за прераждането му навеки.
В тази именно жена-дух, духът на любов и на творчество остана красотата като първичност.
В тази невидима духовна красота трябва да заживее всяка жена от общиарията, защото само така тя ще ражда и ще преражда человека в същия този дух на свръхчеловеческа любов към свръхчеловечески творчества, срещу всяка проява на силата на разрушението във видимост, която видимост за человека е само полукрасотата ии грозотата.

30. За излишния человек на земята

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Силата на сътворението сътвори всичко: и слънцето, и месеца, и звездите, и земята и всичко на земята заедно с жената.
След падението на жената във вечност, силата на сътворението остана в слънцето, в месеца, в звездите, в земята и във всичко на земята. В жената пък тя остана като вечност само в нейния зародиш.
И раздели се така жената след първия й грях от една страна на вечност и красота само в зародиш, а от друга страна – на смъртност при грозота и при пол.
Първо мъжът от своя страна, като другар на жената, беше само пол, защото той не беше още человек, а животно человек.
След грехопадението на жената и след пълното й отдаване като творческа сила, повтаряйки непрекъснато своя грях, тя най-сетне един ден склопи очи и умря. От тогава мъжът, комуто преди това смъртта бе непозната, почна да се замислюва за вечността, т.е. за смъртността или безсмъртието на человека.
Защото пред него жената вече не бе като вечност, а бе смъртна и в невечност, и тя вече за него не съществуваше в първоначалния й жив вид.
Пожела тогава мъжът да намери жената във вечността, гдето той мислеше, че тя продължава да съществува след нейната смърт и склопи очи, т.е. умря, за да не бъде повече в тази невечност сам, без своята другарка.
След като, обаче, склопи очи и умря, мъжът пак не намери жената във вечност, защото рожба на силата на разрушението, той самият беше невечност, т.е. беше смъртен, и само до смъртта се простираше неговия живот.
Тогава именно и стана това, което не беше ставало: вечността се превърна в невечност, человекът, замислен като безсмъртен от силата на сътворението, стана смъртен.
Това стана така, защото вечността не можеше да търпи невечности и всеки нетворчески живот на земята не можеше да остане повече във вечност.
Защото вечността за человека се простира, докато той е в творчество. Престане ли да твори, той става мъртъв и всяко негово общение с вечността, която е само творчество и само за творчество се прекъсва.
Заради това всеки человечески живот, който е престанал да твори, е неизбежна жертва на силата на разрушението във вид на смърт.
А вечното творчество на человека се постига чрез раждане и прераждане.
Само така се побеждава силата на разрушението, на която се остава само оня человек, който е лишен от творческата си сила. Такъв человек се смята излишен за общиарията, излишен и за земята.

Шеста глава
За человеческите божества, за человеческите лъжебожества и за последния съвършен человечески свят

31. За първите деца на человека

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Силата на сътворението сътвори всичко, освен мъжа, който се яви не по неин замисъл, а само бе получил живот от нейното дихание, чрез другите животни.
Така мъжът за дълго си остана смес от всички замисли на силата на разрушението и от диханията на всички животни зверове.
Тъй като жената встъпи в грях с тази сбирщина, тя стана същата сбирщина.
После тя пожела да очисти своята красота, и така се родиха първите деца, на които се предаде същата грозота.
Като позна своята грозота чрез жената, мъжът се превърна цял в бяс, за да убие и последните останки от красотата на жената и да я направи като себе си грозота.
Това стана така, за да бъдат и малките, децата, в грозота, макар че първата майка неше само красота.
Малките, следователно не познаваха своята първа майка като красота, а познаваха себе си в грозота и грозотата на своята майка в пол.
Така техните грозоти бяха красоти за тях.
Така първият мъж и първата жена, вече смъртни, създадоха първите малки, т.е. първите деца, също смъртни.
Понеже децата не знаеха нищо за вечността, за тях невечността беше вечност, и вечността – невечност.
Така человекът живя в слепота докато общиарията успя да открие силата на разрушението и да очисти человекът от тази негова враждебна сила.
Така чрез общиарията се възроди за света силата на сътворението.
Ето защо, на всяко дете, което ще бъде един ден член на общиарията, трябва да бъде известна тази история за сътворението на света, чрез борба между силата на сътворението и силата на разрушението, за да познава то замислите на силата на разрушението и да се чувства само като рожба на силата на сътворението.
Защото детето като творение е плод на силата на сътворението, и пред неговата невинност самата сила на разрушението се вижда безпомощна.
До таква невинност, каквато притежава детето, трябва да се издигне всеки общиарец, за да може да с епохвали, че той завинаги е очистен от силата на разрушението и че творческият му дих е по-светъл и по-ясен и от слънцето.

32. За произхождението на человеческия първобог

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Силата на сътворението сътвори всичко, включително жената, а мъжът бе само нейно дихание чрез другите животни и замисъл на силата на разрушението.
От първожената след нейното грехопадение, се роди человекът, като смъртен. По-после този смъртен человек поиска да се свърже с вечността, защото почна да му се вижда страшна неговата смъртност.
В това търсене той почна да се опитва да отгатва, както своето произхождение, така и началото на всеки живот, и на всяко явление във всемира, които се откриха пред очите му.
Понеже началото на първочеловека във вид на человекомъж беше силата на разрушението, той тръгна от това начало, който Бог не бе във същност друго освен силата на разрушението.
Така человекът създаде своя първобог, който бе: богът-бяс за наказание, богът-бяс на господари, богът-бяс за очищение, богът-бяс за мъст и най-после бог за благоволения.
Защото за человека като животно человеко-мъж, замисъл на силата на разрушението, бесът е бил и творчество и всичко.
Зацарува тогава този бог и человекобог в беса за человечеството, за да остане за человеците силата на разрушението и власт в бяс, и бог, който бог, измислен от человека бе последния бог в общиарията.
Общиарията, обаче, разкри същността на този противочеловечески бог в бяс и той престана да съществува.
Престана да съществува, защото той бе бог, с когото си служеха само господарите срещу робите, и защото общиарията откри и самата силата на разрушението, която царуваше чрез този бог.
Нека вече никога да не се възвърне за света този пръв Бог и Бог в бяс, защото той е най-големият враг на общиарията.
С поклонниците на такива Богове в бяс, общиарията постъпва така, както учението й повелява, и както постъпва с най-големите нейни врагове.

33. За свършека на человека и за свършека на человеческия род на земята

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Силата на сътворението сътвори всичко, а силата на разрушението искаше да го разруши.
В борбата, която от това се зароди, силата на разрушението биваше побеждавана навсякъде. Едничкото нейно прибежище остана человекът, по-право неговия пол и неговият противопол.
Така и силата на разрушението остана във вечност.
Понеже на человека беше известно само това, което бе видимо за него, той придаде на божеството от което смяташе, че произхожда пак своя вид. Така се създадоха все по-нови и по-нови богове на името на някой человек или във формата на някое животно-человек.
Така за человечеството се създадоха богове в различен бяс и в хаос, за да се създадат по-после и богове в съвършен бяс.
Тези богове създаваха человеци само като тях, за да зацарува за человечеството с най-голяма свирепост силата на разрушението, която също искаше съвършенство. Колкото повече тя се доближаваше до своето съвършенство във вид на богове и человеци в бесове, толкова по-голямо ставаше человеческото унищожение, чрез изтребления и самоизтребления, защото тя само това можеше да извърши, безсилна да унищожи било слънцето, било месеца, било звездите, било някое друго творение на силата на сътворението, освен человека.
Стремейки се към това съвършенство, т.е. към унищожението на человека, силата на разрушението действително би постигнала своята цел, ако не бе й се изпречила на пътя общиарията.
Преди да се появи общиарията, така гниеха цели человечески племена, така се затриваха цели народи и человечески царства от лицето на земята, така чрез войни и чрез войнствени бесове се изтребяваха взаимно человеческите поселения по цялата земя.
Така человечеството беше дошло до прага на своето пълно унищожение.
Общиарията, обаче, разкри този замисъл на силата на разрушението, привеждан в изпълнение чрез всевъзможните богове, които беснуваха между человеците на земята, и провъзгласи едновременно всяко племе или всяко царство, дето тези бесове съществуваха във вид на богове или във вид на человеко-богове, за най-голям враг на человека и общиарията.
Спрямо такова племе или спрямо такова царство общиарията предписва да се постъпва, както спрямо нейния най-голям враг, който спъва делото и за спасяване на человека от всички лъжебогове и человекобогове, като негови господари и крепители само на самозванци человеци-господари, животно-человеци в бесове.
Срещу такова племе и срещу такова царство общиарията може да прибегне и до войни, за да се прекрати тяхното вредно съществувание, след като за человека е разкрито, че силата на разрушението чрез такива племена чрез такива царства преследва погубването на человека и гибелта на человеческия род на земята.

34. За отрицанието

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Силата на сътворението сътвори всичко, а силата на разрушението искаше да го разруши.
Като сътвори най-сетне и жената, силата на сътворението й рече:
“Всичко това сътворих за теб. Нека прочие бъде то твое, което значи и мое, защото аз ще остана да живея навеки само чрез теб”.
И така, всичко на земята биде създадено само за радостите на жената, заедно с това за радостите на самата сила на сътворението.
После, обаче, мъжът, в който се бе въплотила силата на разрушението, дойде при първата жена и биде приет от нея. Така от жената земните радости, които бяха и такива на силата на сътворението, станаха радости и на мъжа, за да започне трагедията на жената, трагедия едновременно и за самата сила на сътворението за изгубените радости, които станаха радости и за мъжа и за силата на разрушението, вече пълна владетелка чрез мъжа над цялото человечество.
Преизпълнен така от радости при трагедията на жената, мъжът помисли, че всичко сътворено в света, включително и самата жена, е само за него. При нейния опит, прочее, да си възвърне първоначалната свобода за радости, той в своя бяс й рече:
- Ти си създадена за мене и трябва да ми бъдеш подчинена, защото същността на света съм аз, мъжът, а ти добиваш същност само след проявяването на моята първосъщност.
Така мъжът отрече жената като същност за человеческия род, с което отрече и силата на сътворението като същност за человека.
От тогава започна най-голямата трагедия за самия человечески род, защото в него зацарува силата на разрушението чрез отричане от мъжа творческата сила на жената.
Насърдчена от тоя успех, силата на разрушението, проявена в бяс на отрицание, взе в своята власт отделните человеци, които станаха самолюбиви и горди, обладани от чувство на презрение към подобните си и от стремеж да подчинят по-слабите и да ги превръщат в роби.
Следователно, всяко отрицание на мъжа спрямо жената или на жената спрямо мъжа, или всяко отрицание на человек спрямо человек, както и всяко отрицание към каквото и да било учение за человеческата общиария, се считат като едно от най-силните проявления на силата на разрушението.
Защото в общиарията всеки человек трябва да бъде преизпълнен само от творческата сила на силата на сътворението, тъй като всички общиарци, без разлика на пол, са равни помежду си, както са равни по между си всички человеци.
Това означава, че всеки опит за създаване на неравенство в общиарията чрез каквото и да било отрицание, е опит на силата на разрушението да проникне и по този начин в человека. Пропитият с толкова отрицания человек в общиарията се наказва съгласно най-строгите повели на общиарското учение.

35. За мировата радост, за мировата скръб и за детето – бог


Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Велико бе делото на силата на сътворението, защото тя сътвори и слънцето, и земята, и всичко на земята, включително и жената.
От всички красоти най-великото дело на силата на сътворението бе жената, защото тя притежаваше творческите красоти и на слънцето, и на месеца, и на звездите, и защото в нея трептеше негата както на синкавините, така и на всички други красоти във всемира, за които тя бе и радост, и свръхкрасота, и свръхтворчество, и вечност.
Дойде, обаче, първият грях на жената и радостта на всемира се превърна в скръб.
Защото и скръбта на жената, както и първорадостта беше след първия й грях пак мирова: скърбеше слънцето, скърбеше месеца, скърбяха звездите, скърбяха всички мирови творения за своята първорадост, загубена чрез жената, която първорадост сега беше се превърнала само в скръб.
Скръбта на жената беше понятна за всички мирови създания, освен за мъжа.
Защото мъжът като животно в първичност, беше само пол, и за него жената не бе друго, освен пол на неговия противопол, който като първичност бе пол на бяс.
И заживя така жената след грехопадението си, сама в собствената си скръб, както по-рано живееше сама в собствената си радост.
Това не беше само скръб на жената, а скръб и на силата на сътворението в нея.
И освободи се после жената от тази скръб, защото силата на сътворението, не можейки повече да бъде при бяс на пол, се прероди в дете.
Така остана завинаги: силата на сътворението при бяс на пол, да се преражда в дете.
Защото детето не знаеше нито грях, нито скръб.
А скръбта започваше само от грях в грях или при грях.
Така най-великата и първа радост на всемира и на силата на сътворението остана да се изразява за человеците като радост само в малките, чрез жената.
Защото малките бяха творения на силата на сътворението и чрез тях тя се изразяваше като непобедима сила за человека във вечността срещу силата на разрушението, която употребяваше всичко, за да унищожи човека на земята.
С тия последни творения и пресътворения силата на сътворението в деца се продължи отново радостта на жената в първичност, защото силата на сътворението не искаше да остави жената, макар и при грях, само в скръб.
Защото радостта и скръбта на жената, като творчество бяха и мирова скръб и мирова радост.
Така силата на сътворението искаше да създаде за жената и нейния пръв Бог, към когото тя да се обръща в своята скръб, защото скръбта беше тежка и за самата сила на сътворение, чието последно и велико творение в красотата бе жената, която от първорадост бе преминала вече в скръб.
И създаде се тогава този пръв Бог и за жената и за человека на земята, който Бог остана единствен, защото е най-великият Бог на силата на сътворението, чрез който се възвръща първорадостта за човека, и който и за силата на сътворението, и за жената, и за человека се нарече: дете.
За жената този Бог бе и слънцето, и месеца, и звездите, и радостите, и всички още радости, от които я създаде силата на сътворението.
За него проливаше жената всичките си сълзи, към него бяха отправени всичките й надежди, към него-пръв и последен нейн Бог.
Защото за нея този Бог-дете бе не само красота, но и невинност, тъй като силата на сътворението бе създала в невинност всичко във всемира.
Този Бог биваше разбиран от всичко във всемира, освен от мъжа. Мъжът не само не го зачиташе, но дори и посягаше на него, защото богът на мъжа не беше бог на невинност, а бог само на разрушението и на бяса.
И поведе се тогава най-страшната борба между силата на сътворението и силата на разрушението: борба между Бога на человека в невинност и Бога бяс на животно-человека.
И продължи тази междучеловеческа борба, в която бесът на силата на разрушението хвърли всичките си сили срещу невинността на силата на сътворението. Тази невинност съществуваше във вид на дете или във вид на други человеци, смирени и трудолюбиви, но заробени от человеко-животните, наречени господари, преизпълнени от бесовете на силата на разрушението.
И този, обаче, пъклен опит на силата на разрушението да унищожи человека и человечеството биде разкрит от общиарията, в която най-сетне трябваше да зацарува невинността на детето-бог не само за жената, но и за мъжа, пресътворен и прероден в невинност и в чистота, за да стане чист като дете, невинен и съвършен человек в съвършената всеземна человеческа общиария, в която да няма и най-малката следа от силата на разрушението.

36. За последния человечески бог

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Силата на сътворението сътвори всичко, включително и жената, а силата на разрушението искаше да го разруши.
Всичко от творенията на силата на сътворението запази своето величие, освен жената в първичност, защото жената бе наистина най-голямата от всички красоти на силата на сътворението, но заедно с това тя цяла бе от нежност, чиито трептения винаги извикваха противопола.
Това свойство на жената бе и греха на силата на сътворението при сътворяването на жената.
Силата на сътворението после изкупи този свой грях, защото от началната и първа, тя се превърна за человека само в една малка сила, и се предостави да бъде пресътворявана и прераждана чрез жената, която си остана в своя грях.
Защото жената, която в първичност бе само чиста любов без пол, след греха се превърна в любов само на пола към противопола, и така се нарече жената на мъжа или жена на силата на разрушението, олицетворена в мъж.
Така бе с първата жена.
Така после биде с всички жени на земята.
Защото чистата любов остана само на силата на сътворението, а жената след грехопадението си вече биде лишена от нея.
Но бесът на първия мъж преди грехопадението на жената не бе само за нейния пол, а и за чистата й любов, която той искаше да премине в него.
След грехопадението й, като изгуби жената своята първична чиста любов, бесът на мъжа се още повече усили, защото той още търсеше от нея тая любов.
И усилваше се все повече и повече бесът на мъжа, който не преставаше да търси от жената любовта й в първичност, но като не я намери в беса си, той се обърна така към жената:
- Жена, извън пола, ти не си никаква любов; ти си само груб пол.
Това, което мъжът каза на жената бе една истина, която, обаче, биде последвана от една неистина, най-страшната за света. Защото от тогава за мъжа любовта се състоеше само в неговия пол, който зацарува в него с най-голям бяс.
От тогава, колкото по-необуздан биваше половия бяс на мъжа, с толкова по-голяма настойчивост мъжът уверяваше, че това е съвършена любов и многобесието за разрушение, което се проявяваше в мъжа чрез половия бяс, биваше считано за бяс на любов, чрез която се изразява най-голямото величие на мъжа.
Това величие на мъж пред пол в бяс биваше толкова по-голямо, колкото повече жени имаше мъжът, жени-робини.
тези жени-робини не бяха, обаче, за творения и за пресътворения на человека, а само за пол. И гинеше така жената за человеческия род, като робиня само за пол. И тържествуваше силата на разрушението, че ще може безпрепятствено да извърши своето най-разрушително дело, с което преследваше унищожението на человеческия род.
Защото останеше ли жената за человеците само за пол, но не и за любов към творчество, за раждане и за прераждане на человека, человечеството щеше да престане да съществува.
И тази, обаче, най-скрита замисъл на силата на разрушението биде разкрита от общиарията, която не можеше да търпи робството на жената само в пол и само в пол, и която не можеше да допусне мъжът да бъде за человечеството само пол и само в бяс на пол.
Разкри се прочее, от общиарията тази най-скрита замисъл на силата на разрушението, за да се възстанови между мъжа и жената равноправие и да не носят жената и мъжът друго име, освен името человек или другар.
Разкри се от общиарията тази най-скрита замисъл на силата на разрушението, за да се възвърне в жената първичната й любов, вдъхвана в нея от силата на сътворението и чрез жената да се предаде и на мъжа.
Разкри се от общиарията тази най-скрита замисъл на силата на разрушението, за да бъдат мъжа и жената в радост само от взаимната си любов, от любов към пресъздаване на малки, т.е. деца, бъдещи човеци, предназначени за нови творения и пресътворения.
Разкри се от общиарията тази най-скрита замисъл на силата на разрушението, за да се счита вече нито жената собственост на мъжа, нито мъжът собственост на жената, което означава изчезването на всяка лична собственост за человека, освен тази на всеземната человеческа общиария, собственост всеравночеловеческа и всеземночеловеческа.
Разкри се от общиарията тази най-скрита замисъл на силата на разрушението, за да няма вече на света разноверия, тазнонародия, и разноцарствия, за да няма господари и роби или робини и да няма вече на света други богове или лъжебогове, освен този на всеземната человеческа общиария под името: Бог и богочеловек на равенството, на любовта, на творчеството, на творенията и пресътворенията за създаване на най-съвършения человек за творчество и за създаване на най-съвършената творческа всеземна человеческа общиария.

Край

Потребителски аватар
manel
Мнения: 781
Регистриран на: вт мар 03, 2015 11:05 pm

Re: Богомилското учение - Антон Глогов

#2 Мнение от manel » съб ное 25, 2017 8:29 pm

Благодаря!Интересно е за не челите го,много истина има...10+

Потребителски аватар
******
Мнения: 1086
Регистриран на: нед апр 05, 2015 8:40 am

Re: Богомилското учение - Антон Глогов

#3 Мнение от ****** » пет дек 01, 2017 9:17 am

Магнаурската школа (също Магнаура или Магнавра, вероятно от латински: Magna aula – „Голяма зала“) е най-висшето и престижно училище във Византийската империя, основано през 425 г. Името си получава от двореца Магнаура, в който е настанена около 855 г.

В нея получават образованието си императорските деца и членовете на висшата византийска аристокрация, а в отделни случаи – и високопоставени чужденци, които се подготвяли за бъдеща държавна и църковна кариера в своите родни страни

Основана е през 425 г. от император Теодосий II с 31 катедри – по право, философия, медицина, аритметика, геометрия, астрономия, музика, риторика и други предмети, преподавани в 15 от тях на латински и в 16 на гръцки. Просъществува до 15 век, като периодично се трансформира в частна или подчинена на църквата образователна институция. Никога не придобива официален статут на университет от типа на появилите се през 11 – 12 век в Западна Европа висши училища. Унищожен е през 1453 г. след падането на Константинопол.[1]

При обучението са се изучавали разни дисциплини в 2 степени: тривиум и квадривиум.

Преподавани са граматика, аритметика, геометрия, астрономия, музика, поезия, риторика, църковно и светско право, диалектика, както и 2-та раздела на тогавашната философия – в първоначалната степен т.нар. външна философия (обхващаща античната елинска и латинска философия и поезия) и в горната степен т.нар. вътрешна философия (изучаваща висшето богословие и по-специално догматиката). Неотменно е било знанието на високо ниво на гръцки, латински, еврейски и сирийски езици.

Образованието като цяло е било подчинено на утвърждаването на християнските ценности и усвояване на догматичните тънкости в религията. Познанието на същността на християнското обучение, но и на езическите антични философи, юдаизма, исляма, римското право, историята и въобще на достъпните тогава достижения на науката и културата, е било важно за правилното управление на държавата и църквата и се е считало за особено полезно в църковно-политическите борби, дипломатическата и мисионерска дейност.

Преподаватели

Лъв Математик – философия
Патриарх Фотий – гръцка философия
Константин-Кирил Философ – философия
Теодор – геометрия

Константин-Кирил Философ , не този дето е брат на Методий :!:

Потребителски аватар
******
Мнения: 1086
Регистриран на: нед апр 05, 2015 8:40 am

Re: Богомилското учение - Антон Глогов

#4 Мнение от ****** » пет дек 01, 2017 11:28 am

On the death of Theophilus his empress, Theodora, became regent (her son, Michael III., being but five years of age), and for fifteen years ruled with a rod of iron. It is a remarkable fact that the empresses and em-press-regents of these Byzantine dynasties were always more cruel, destructive, and persecuting in their dispositions than the emperors. Theodora was no exception to this rule. She restored the images and pictures, convened a council of bishops at Nicaea, which she compelled to register her edict for the maintenance of these idolatrous pictures in the churches, and then turned her whole energies to the destruction of the Armenian Paulicians. She issued her decree that all her subjects should conform to the Greek Church, and when the Armenians refused she sent her armies into their land, put to death, either by the sword or the stake, over one hundred thousand Paulicians (some accounts say two hundred thousand), and drove the remainder into exile.[5]

Satisfied at last that this cruel queen (whose private life was as infamous as her rule was imperious and despotic) meant nothing less than their utter extermination, the Armenians rose in rebellion, having as their leader a brave Paulician named Car-seas, asserted their independence, and after driving Michael III. and the usurper Bardas out of Armenia and threatening Constantinople, established the free state of Tephrice with absolute freedom of opinion for all its inhabitants.[6] From the capital of this free state, itself called Tephrice,[7] went forth a host of missionaries to convert the Sclavonic tribes of Bulgaria, Bosnia, and Serbia to the Paulician faith. Great was their success—so great that a large proportion of the inhabitants of the free state migrated to what were then independent states beyond the emperor's control. The free state of Tephrice declined for some years, and finally became extinct by the emigration of most of its inhabitants and the surrender of the remainder to the Saracens. The times were not propi-tious to its permanence—for a higher intelligence than then existed among the masses is essential to the existence of a free state—but it had lasted sufficiently long to demonstrate that the religious basis is the best on which to found a state, and that it was possible for a nation to exist while maintaining perfect religious freedom. More than seven hundred years later these problems were wrought out with a grand success on the coasts of a land in the far West, of whose existence no man then dreamed, the motives which prompted the establishment of a free state being the same in the latter as in the former case, and the doctrines professed by these exiles for their faith differing very slightly..


Потребителски аватар
К.И.О.Т.
Мнения: 2393
Регистриран на: вт мар 03, 2015 11:12 pm

Re: Богомилското учение - Антон Глогов

#6 Мнение от К.И.О.Т. » пет дек 01, 2017 8:09 pm


Отговори