[quote="******"]ПРЪСТЕНЪТ ОТ ЕЗЕРОВО
Тракийските Надписи от Новото Царство
(1000 г. пр.н.ера – до н.ера)
Съвсем естествено е след направения анализ на толкова много древни текстове в Египет и проявената очевидна връзка на същите с Древното Тракийско Пиктографско Писмо от енеолитна Тракия, да се запитаме дали има някакво продължение на Тракийската литературност, религия и култура в самата “Тракия Вера” (“Същинска Тракия” на Балканите), по подобие на приемствеността на тази писменост, религия и култура от Старото Царство, през Средното Царство, и най-после до Новото Царство в Древен Египет. Може би аналогията е съвсем подходяща да бъде приложена и към историческите периоди в “Тракия Вера”, особено като се имат предвид ново-откритите факти за присъствието на Тракийските династии “Хиксос” през всичките тези периоди от историята на Древен Египет.
Особено интересно за нас естествено би било разчитането на Тракийски артефакти от Новото Царство, например, особено като се вземе в предвид, че няколкото намерени цели надписи от това време са написани не на пиктографски скрипт, но с “гръцки букви” според мнението на преобладаващия брой наши учени, но “текстът на посланието е на тракийски език” с което са съгласни всичките наши и чуждестранни траколози. Именно такъв един добре известен сред научните пък и сред по-широките културни среди е буквеният надпис върху т.нар. “Златен Пръстен-печат от Езерово”. Ето как изглежда той:
Въпреки направените няколко опита за разчитането му и дадените предложения за “възможен” превод и тълкуване от наши известни учени, между които и проф. Владимир Георгиев в книгата му “Траките и техният език”, преобладаващото мнение между българските траколози и лингвисти е, че нито едно от досегашните предложени “разчитания” не е успешно.
Трудността идва от факта, че текстът се състои от непрекъснат низ от букви без интервали (или препинателни знаци) между думите и/или изреченията, и до настоящия момент не са били известни никакви граматически данни за евентуалния строеж на изреченията в Тракийската Реч. Освен това, събраният с дългогодишен труд на мнозина, твърде оскъден речник, състоящ се от само около двеста думи с вероятен тракийски произход, публикуван от проф. Владимир Георгиев в книгата му “Траките и техният език”, се оказва съвсем “непосилно” помагало за разрешаване на проблеми с такова ниво на сложност. Затова, никак не е странно, че вече толкова много години от намирането на тази безценна археологическа находка, съдържаща тракийски текст в цялост и пълнота, до този момент успешен превод не е бил направен.
Днес, обаче, след разчитане на древните пиктографски знаци от Енеолитна Тракия върху плочките от Градешница, Тартария, Караново и Точиларе по Метода на Гайд, както и с доказването на тяхната директна връзка с йероглифното писмо и множество текстове в Древен Египет, стана пределно ясно, че един от говоримите диалекти в Египет има общ произход и сходно звучене на някои диалекти в съвременния български език, както бе особено ярко демонстрирано в Книга 2 на Тракийското Писмо Декодирано. Както стана видно при анализа на текста върху древно-тракийските артефакти там, много от произношенията на пиктограмите, както са се запазили в Северно-египетския коптски диалект, известен като Бохарски Диалект, са не само идентични или подобни на “тракийските глоси” от речника на проф. Владимир Георгиев, но също и на техните смислови съответствия в диалектите на съвременния български език. Този факт ни даде нова посока за превод на тракийския надпис върху пръстена от Езерово, а именно, през Бохарския диалект, който твърде вероятно е бил силно повлиян и близък до някои от тракийските диалекти говорени по нашите земи, съдейки по досегашните резултати от изследванията върху древно-тракийските текстове върху Плочките от Енеолитна Тракия и техните съответни аналози в Пирамидните, ковчезни и папирусни текстове от “Книгата на Мъртвите” в Древен Египет. За мое най-голямо удивление и радост, се оказа, че такъв прочит не само стана възможен, но бе постигнат с елегантна лекота и непринуденост, следвайки директно най-простите правила на Бохарския диалект, без каквито и да е умувания, усуквания, или нужда от хипотетични тълкования или заемки от други съседни езици!!!
Което е още по-вълнуващо, така направеният вече напълно достоверен превод, разкри пред очите ни изяществото и дълбочината на още един сакрален за траките текст, който е в пълно съзвучие с другите вече прочетени по Метода на Гайд древно-тракийски текстове от Енеолитна Тракия, както и с техните аналози от папирусите на Древен Египет. И така, пред вас е първият действителен, смислен и логичен “прав прочит” на текста върху Пръстена от Езерово, който е написан съвсем очевидно на близка разновидност на Бохарския Диалект. За нашия анализ, текстът е разделен на два сегмента за по-лесен поетапен прочит. Ето го и първият сегмент от Пръстена-Печат от Езерово:
http://www.stephen-guide.com/ezerovo.html
Малееееееееее
Не могли да го прочетат
То и кьорав ще го прочете това. Стига писали глупости ,че хората ще ни се смеят!
ПОЛИС Т ЕНЕА СН
ЕРЕНЕA ATИЛЕА
ТЕА НИСКОА
Р
А АХЕА ДОМЕА АНТИЛЕУ ??? МИНЕУРАИ
Арена (на старогръцки: Ἀρήνη, Arene) в гръцката митология е дъщеря на спартанския цар Ойбал и на Горгофона (дъщеря на Персей). [1] Тя е полусестра на Тиндарей, Икарий и Хипокоон, които са синове на Ойбал и нимфата Батия. [2]
Тя е съпруга на Афарей (цар на Месена) и майка на аргонавтите Линцей и Идас. Според Павзаний Афарей нарича новооснован от него град на нея Арена. [3] На нея е наречен също извора Арена в Трифилия в Пелопонес.
Да, Зевс — синът на Кронос,
мъжът на Хера със красивия венец —
той подари на Хераклидите[1] града:
напуснали онази ветровита Еринея,
дойдохме с тях в обширния Пелопонес.