Патриций Калокир, изпратен при тавроскитите [русите] по царска воля, пристигнал в Скития [Киевска Русия]. Той се сприятелил с предводителя на таврите, подкупил го с подаръци, очаровал го с примамливи обещания (цялото скитско племе е извънредно алчно и податливо на обещания за подаръци и подкупи) и го склонил да потегли с голяма войска срещу мизите [българите]. Калокир му предложил, като победи мизите, да завоюва страната им и да я притежава като свое собствено владение, но [Светослав] да му помогне срещу ромеите, за да получи (върховната власт в ромейската държава.
При това обещал да му даде от царската хазна големи и неизброими съкровища. Като чул тези думи, Светослав (така го наричали таврите [русите]) не бил в състояние да удържи порива си. Обзет от надежди за богатство, той мечтаел да завладее страната на мизите При това като човек пламенен и смел, силен и решителен той привлякъл цялата младеж на таврите за този поход. И тъй той събрал войска от шестдесет хиляди храбри войници, без наемниците, и тръгнал срещу мизите заедно с патриций Калокир, с когото се сближили чрез приятелство като с роден брат. Щом преплувал Истър и вече се готвел да слезе на брега, мизите разбрали какво става, събрали войска от около тридесет хиляди души и се опълчили срещу него. Обаче таврите стремително се спуснали от лодките и с издадени напред щитове и с извадени мечове започнали от всички страни да избиват мизите. А мизите, като не могли да понесат дори и първия напор, се обърнали в бягство и безславно се затворили в Доростол (яка мизийска [българска] крепост). Казват, че в това (време вождът на мизите Петър, боголюбив и досточтим мъж, опечален от неочакваното бягство, получил апоплектичен удар и като преживял още малко време след това, напуснал този свят.
Смъртта на "боголюбивият" но лош дипломат Цар Петър, който сключвайки анти-византииски съюз с унгарците на лоши основи, дава предпоставка за руските нашествия в България. Факт е също че Петър научава за походът на Светослав чак когато пада и "последната крепост на Истъра", което говори за неговата осведоменост и далновидност.
След като Княз Светослав покорил Мизия, той забравил съюза си с Византииците и потеглил към Константинопол. Това му деиствие е продиктувано от многовековната руска мечта Константинопол да е руски(а България да я няма). По пътя той избивал местното население, което оказвало съпротива. Много българи намерили героично смъртта си, докато се отбранявали от пълчищата на руските варвари. Лъв Дякон споменава следното:
"разказват че като превзел района на Филипопол, той жестоко и безчовечно набил на кол двадесет хиляди души от заловените в града. По този начин уплашил всички противници и ги усмирил"
Какъв удар по българската демография е било избиването на 20 000 души може всеки да прецени сам, когато си спомни че царството на Симеон обхващащо дефакто Влашко, Трансилвания, Молдова и целите балкани без Солун, Константинопол, и Южна Гърция, е имало само между 2 и 2.5 милиона души.
И наистина, бих могъл без никакво затруднение да ви описвам битките между младият Цимисхий, и Светослав... Бих могъл и да ви дам описанието на лодките еднодръвки на Русите, с който търсели храна докато били обсадени в Дръстър, но дали това е най важното? С това нека ви занимават Историците. За нас българите е по-важно друго. Че освен тези 20 000 българи набити на Кол в Пловдив, Княз Светослав съзнателно избива елита на България за ВТОРИ път след покръстването. Но докато Борис 1 избива 52 боляри, то Княз Светослав избива 300 наши благородници.
Докато траела обсадата на Дръстър: "Светослав дълго време размишлявал и съобразил че ако мизите се присъединят към ромеите, неговите работи не ще свършат добре. Той събрал около 300 души мизи, които се отличавали по род и влияние, и извършил върху тях жестоко и безчовечно деяние, като погубил всички, а много други оковал в вериги и заключил в тъмница"
Днес в учебниците ни пише че имало равноправен анти-византииски съюз, между българи и руси
Пише също ,че сме били под робството на хаганатите ,а после на ордата............,
АМА ЗАЩО ТОГАВА РУСИТЕ СА ХОДИЛИ ДА МОЛЯТ БЪЛГАРСКИЯ ЦАР ДА МУ ПЛАЩАТ ДАН? СТРАННО
ДА НЕ БИ ДА Е БИЛ ЦАР И НА ОРДАТА? Казват че тези погански царе не се избирали по родословно коляно ,а по достойнство......,мале май е имало демокрация
Някой път като имам време ще ви разкажа приказката за земята на Бараджът, или змеят ,или казано по нашенски ламята