Минало незабравимо...
Публикувано: ср авг 05, 2015 11:48 am
Чисто българска далавера е фабрикуването на фотографии, които доказват, че си заслужил пред олтара на отечеството. По-друго си е да снимаш подвига - кадрото урежда документи за безсмъртие, прави те активен борец, дава дебела пенсия.
Снимки в героични пози са аранжирани още по време на игото. Влашките "фотографчийници", както ги наричали, имали нарочен инвентар от комитаджийски одежди, оръжие и всички необходими такъми.
Ателиета като това на Тома Хитров услужливо ги предлагали на хъшовете, които искали да се увековечат за поколенията. Влизал клиентът, обличал гайтанлия куртка, препасвал сабя, слагал пушка до нозете, надувал гърди. После щрак - излизал на кадро. Намерени са фотографии на различни поборници, снимани в еднаква страховита премяна.
Когато изгрява свободата, става жизненоважно да докажеш, че си се борил за България. През 1880 г. е приет първият закон за поборнически пенсии. Той засяга ветераните и семействата на загиналите.
"Свидетелство за поборничество (чл. 9 от закона за подобрение положението на поборниците) се издава на основание свидетелство, подписано от 5-има поборници, които да докажат това си качество с официални документи", информира заинтересованите "Софийски общински вестник".
Важали са бележки от войводи на чети и командири на опълченски дружини, че лицето има дял за свободата на отечеството. Отлична работа вършели и фотосите в героични и мъченически пози. И онези, които са пропуснали да се щракнат, бързат да го сторят.
Кандидати за активни борци, маскирани като диарбекирски заточеници, в центъра на София.
В Българския исторически архив на Народната библиотека се пази вехта снимка на четирима поборници, оковани в тежки вериги. До тях се е изправило униформено заптие. Боси и окаяни, страдалците мрачно гледат в камерата. Последният вдясно е Продан Тишков, възпят от Захари Стоянов като Чардафон Велики. Кадрото не е направено в Диарбекир или друг малоазийски зандан, а в центъра на София. Автор на мистификацията е столичният фотограф Димитър Карастоянов. Последният преди заптието е Чардафон Велики. B пантеона на героичните пози има и жени. Недялка Шилева например се фотографира "с гол в ръката нож". Тя е известна като Голямо конарската Райна Княгиня, ушива знамето на Съединението през 1885 г. и отива под венчило с Чардафон Велики. Диарбекирският заточеник в центъра на София!
Дори действително заслужили деятели прибягват до подобни маскаради, за да подчертаят революционното си минало.
Димитър Петков например, който оставя едната си ръка при боевете на Шипка, театрално реставрира драматичния епизод. Облечен в опълченска униформа, той се е проснал на земята. Един другар му превързва ръката, друг крака, а трети го плиска с вода студена. Камера е запечатала историческия момент за поколенията.
Шипченската драма на Димитър Петков. Този фото етюд е направен след Освобождението
Тази фото традиция е жива през всички епохи. Земеделецът Андрей Шаренков нарочно си слага окови в Централния затвор, снима се и разпраща документа на свои съпартийци.
Това е по времето на Първата световна война, когато неколцина оранжеви са тикнати зад решетките заради мащабна афера със зърно. За съжаление, Шаренковата фотография все още не е намерена.
След войната земеделците идват на власт и радикално се разправят с опозицията.
Александър Стамболийски вкарва всичките й водачи в затвора. Буржоата обаче не са вчерашни и документират със снимка репресията. Александър Малинов, Стоян Данев, Никола Мушанов, Теодор Теодоров, Стоян Костурков и други се фотографират пред банята на Шуменския затвор. После влизат вътре, вземат душ и обличат раираните одежди.
Върху един екземпляр от тази снимка опозиционер се жалва на свой другар отвъд решетките:
"Тертипят ни е арестантски - охраняване, сън и сънна ленност. Блокарите са се одрямали безвъзвратно. Туй, гдето пишат газетите, че са бодри, куражлии и пр., е вятър работа. Пак ще пиша и повече ще пиша", обещава той.
Не е пропуснал да засвидетелства на кадър бурната си революционна дейност и Тодор Живков. Не става дума за прочутото му ръкостискане с партизаните, а за една сравнително рядка фотография от борческите години на младежа от с. Правец.
През пролетта на 1942 г. Янко трябва да пренесе нелегална литература от село Говедарци до Самоков. Опасните книжа са пъхнати в училищния часовник, който уж ще се носи на поправка. Даскалицата Лиляна Костова не е посветена в акцията. Тя е озадачена, защото машината си работи.
Тодор Живков пренася нелегална литература. Янко наема фотограф да документира опасната акция.
"Лиляна, качвай се молчи и не рассуждай!", нарежда й Живков да седне в двуколката.
В операцията е включен и фотограф. По пътя революционерите спират, снемат часовника, за да се види по-добре, и загадъчно се усмихват пред обектива.
"Събитието е увековечено със снимка - разказва Лиляна. - Много по-късно, след 9. IX. 1944 година, при разговор с д-р Малеева наред с много други спомени узнах, че в часовника са пренасяни партийни материали и нелегална литература."
Учителката твърди, че дълбоко са я разтърсили клетвените думи на другаря Живков:
"Молчи и не рассуждай!" Освен снимката с часовника Живков оставя и други документи за нелегалната си дейност. Това са неговите партизански писма до бригада "Чавдар".
Четири депеши са публикувани в сборника "Въоръжената борба на българския народ против фашизма". Книгата излиза през 1962 г., когато Живков става министър-председател и окончателно окупира властта. Тя е богато илюстрирана, но факсимилетата на текстовете са спестени.
Бомбата експлодира покрай юбилея на Тато по случай неговата 70-годишнина. През 1981 г. ЦК на БКП решава да издаде албум за живота и делото на Генералния. Отговорен редактор е поетът Димитър Методиев. Луксозната тухла е със заглавие "Син на своя народ, син на своето време". Извъртяна е в 20 115 екземпляра. Появява се тъкмо за 7 септември - рождения ден на Живков.
Фаталната страница е 58, където се мъдри факсимиле на едно от историческите писма. От него става ясно, че е изпратено през 1944 г., но е сътворено след правописната реформа от 1945 г. Янко освобождава словото си от широкото "ъ" и двойното "е". Маха краесловните ерове и пише "щаб", а не "щабъ".
Със замаха на гения зачерква Дриново-Иванчовски правопис по фашистко време и го замества с отечественофронтовския. Само граматик от величината на Живков може да прозре как ще пише българинът след народната победа!
Сестрата на Левски без пенсия от парламента
Яна Кунчева обаче пропуска да се снима. Родена през 1835 г., тя е сестра на Васил Левски и член на Карловския революционен комитет. Изпълнява куриерски задачи, които не са документирани на кадро като акцията на Живков.
По тази причина след Освобождението Народното събрание отпуска на Яна само 50 лева месечна пенсия. В същото време депутатите си гласуват 15 лева дневни и скоро ги вдигат на 20. А на вдовицата на княз Александър Батенберг дават 40 000 франка годишна плата. Въпреки че тя няма нищо общо с България, защото сключва брак с него след абдикацията.
Обаче и 50 сребърника се виждат много на власт имащите. През 1896 г. законът за поборниците е променен и пенсията за роднинство отпада. Яна Кунчева получава тъкмо такава като сестра на Апостола.
На 16 януари 1897 г. тя праща молба до председателя на парламента Георги Янкулов. Проси милост да не й отнемат препитанието. Янкулов няма време за скучни четива и препраща молбата в Прошетарната комисия. На 8 февруари там слагат резолюция: "Комисията го остави без последствие."
Нейната молба се съхранява в Централния държавен исторически архив. Тя е ярък документ за унижението на една горда жена и безхаберието на българските властници. Онези, които влизат в Народното събрание за сочни кюфтета и отказват парче хляб на народа, който ги е пратил в святата обител на демокрацията. Молбата на Яна Кунчева е свидетелство, че нищо в историята на нашия парламентаризъм не се е променило.
Трябва ли да ми се откаже заслуженото право на поборница?
Господин председателю,
Почитаемото Народно събрание през 1889 г. предвид на големите заслуги, принесени пред олтара на отечеството от покойния ми едноутробен брат Васил Левски, от една страна, и предвид на обстоятелството, че от семейството на покойний, което целокупно се пожертва за свободата на отечеството ни, единствена аз останах жива, на твърде преклонна възраст и в крайно бедно положение, от друга - благоволи да разреши да ми се отпусне една
пожизнена пенсия в размер на 50 лв. месечно, благодарение на която посрещах необходимите си нужди за живота.
Обаче през миналата година Пенсионната комисия при финансовото министерство, натоварена с приспособлението на новия закон за подобрение положението на поборниците и опълченците, според който закон за поборници се считали само тези лица, които с оръжие в ръка са земали участие в движенията за освобождението ни, като намерила, че не съвпадам в категорията на поборниците и опълченците, решила да ми се прекрати разрешената от V обикновено народно събрание пенсия от 1 септември, откогато и престанах да се ползвам от нея.
Небезизвестно Ви е, господин председателю, колко големи са заслугите към отечеството на това бедно семейство, из средата на което е излязъл един Левски, който чудесно се самопожертва за извоюването на свободата на отечеството ни.
Небезизвестно Ви е тъй също на какви нечувани преследвания е било изложено цялото ни семейство през време на революционните движения: изтезавани, затваряни, ограбвани, вследствие на които то биде окончателно разорено, догдето най-сетне и петима души от същото това семейство станаха жертва на петвековните ни угнетители - турците.
Не по-малко са Ви известни както Вам, тъй и на мнозина съвременници граждани всичките заслуги, принесени от нас изобщо и в частност за постигането на народния идеал - освобождението. Обстоятелство, което се потвърждава и от приложеното тук свидетелство №4505 на Карловското градско общинско управление.
Прочее предвид на всичко гореизложено, от една страна, и от друга, като се вземе във внимание крайно бедното ни положение и преклонната ми 65-год. възраст - неужели трябва да ми се откаже заслуженото право на поборница и да бъда лишена от една твърде скромна държавна помощ, каквато ми бе разрешена?
Неужели трябва да ми се отнеме възможността да прекарам с облекчение останалите дни от живота си и на стари години да бъда доведена до крайно печално положение
- нуждаеща се от насъщните си нужди? Наклонна съм твърдо да вярвам, господин председателю, че ще счетете подобно едно решение за крайно онеправдание на една скромна жена, заслужила на отечеството си.
Наконец, като апелирам пред просветените Ви чувства на справедливост и хуманност срещу взетото решение на горепоменатата комисия да ми се прекрати разрешената пенсия, най-смирено Ви моля, господин председателю, да благоволите да вземете под внимание настоящата ми скромна молба и да настоите пред почитаемото Народно събрание да се направи едно изключение от закона и да ми се разреши наново законно дадената ми пенсия от 50 лева месечно и от този акт на справедливост и человеколюбие да ми се даде възможност да прекарам последните дни на живота си.
С най-дълбоко почитание:
Яна Ив. Кунчева
Яна Кунчева умира в мизерия през 1913 г.
Снимки в героични пози са аранжирани още по време на игото. Влашките "фотографчийници", както ги наричали, имали нарочен инвентар от комитаджийски одежди, оръжие и всички необходими такъми.
Ателиета като това на Тома Хитров услужливо ги предлагали на хъшовете, които искали да се увековечат за поколенията. Влизал клиентът, обличал гайтанлия куртка, препасвал сабя, слагал пушка до нозете, надувал гърди. После щрак - излизал на кадро. Намерени са фотографии на различни поборници, снимани в еднаква страховита премяна.
Когато изгрява свободата, става жизненоважно да докажеш, че си се борил за България. През 1880 г. е приет първият закон за поборнически пенсии. Той засяга ветераните и семействата на загиналите.
"Свидетелство за поборничество (чл. 9 от закона за подобрение положението на поборниците) се издава на основание свидетелство, подписано от 5-има поборници, които да докажат това си качество с официални документи", информира заинтересованите "Софийски общински вестник".
Важали са бележки от войводи на чети и командири на опълченски дружини, че лицето има дял за свободата на отечеството. Отлична работа вършели и фотосите в героични и мъченически пози. И онези, които са пропуснали да се щракнат, бързат да го сторят.
Кандидати за активни борци, маскирани като диарбекирски заточеници, в центъра на София.
В Българския исторически архив на Народната библиотека се пази вехта снимка на четирима поборници, оковани в тежки вериги. До тях се е изправило униформено заптие. Боси и окаяни, страдалците мрачно гледат в камерата. Последният вдясно е Продан Тишков, възпят от Захари Стоянов като Чардафон Велики. Кадрото не е направено в Диарбекир или друг малоазийски зандан, а в центъра на София. Автор на мистификацията е столичният фотограф Димитър Карастоянов. Последният преди заптието е Чардафон Велики. B пантеона на героичните пози има и жени. Недялка Шилева например се фотографира "с гол в ръката нож". Тя е известна като Голямо конарската Райна Княгиня, ушива знамето на Съединението през 1885 г. и отива под венчило с Чардафон Велики. Диарбекирският заточеник в центъра на София!
Дори действително заслужили деятели прибягват до подобни маскаради, за да подчертаят революционното си минало.
Димитър Петков например, който оставя едната си ръка при боевете на Шипка, театрално реставрира драматичния епизод. Облечен в опълченска униформа, той се е проснал на земята. Един другар му превързва ръката, друг крака, а трети го плиска с вода студена. Камера е запечатала историческия момент за поколенията.
Шипченската драма на Димитър Петков. Този фото етюд е направен след Освобождението
Тази фото традиция е жива през всички епохи. Земеделецът Андрей Шаренков нарочно си слага окови в Централния затвор, снима се и разпраща документа на свои съпартийци.
Това е по времето на Първата световна война, когато неколцина оранжеви са тикнати зад решетките заради мащабна афера със зърно. За съжаление, Шаренковата фотография все още не е намерена.
След войната земеделците идват на власт и радикално се разправят с опозицията.
Александър Стамболийски вкарва всичките й водачи в затвора. Буржоата обаче не са вчерашни и документират със снимка репресията. Александър Малинов, Стоян Данев, Никола Мушанов, Теодор Теодоров, Стоян Костурков и други се фотографират пред банята на Шуменския затвор. После влизат вътре, вземат душ и обличат раираните одежди.
Върху един екземпляр от тази снимка опозиционер се жалва на свой другар отвъд решетките:
"Тертипят ни е арестантски - охраняване, сън и сънна ленност. Блокарите са се одрямали безвъзвратно. Туй, гдето пишат газетите, че са бодри, куражлии и пр., е вятър работа. Пак ще пиша и повече ще пиша", обещава той.
Не е пропуснал да засвидетелства на кадър бурната си революционна дейност и Тодор Живков. Не става дума за прочутото му ръкостискане с партизаните, а за една сравнително рядка фотография от борческите години на младежа от с. Правец.
През пролетта на 1942 г. Янко трябва да пренесе нелегална литература от село Говедарци до Самоков. Опасните книжа са пъхнати в училищния часовник, който уж ще се носи на поправка. Даскалицата Лиляна Костова не е посветена в акцията. Тя е озадачена, защото машината си работи.
Тодор Живков пренася нелегална литература. Янко наема фотограф да документира опасната акция.
"Лиляна, качвай се молчи и не рассуждай!", нарежда й Живков да седне в двуколката.
В операцията е включен и фотограф. По пътя революционерите спират, снемат часовника, за да се види по-добре, и загадъчно се усмихват пред обектива.
"Събитието е увековечено със снимка - разказва Лиляна. - Много по-късно, след 9. IX. 1944 година, при разговор с д-р Малеева наред с много други спомени узнах, че в часовника са пренасяни партийни материали и нелегална литература."
Учителката твърди, че дълбоко са я разтърсили клетвените думи на другаря Живков:
"Молчи и не рассуждай!" Освен снимката с часовника Живков оставя и други документи за нелегалната си дейност. Това са неговите партизански писма до бригада "Чавдар".
Четири депеши са публикувани в сборника "Въоръжената борба на българския народ против фашизма". Книгата излиза през 1962 г., когато Живков става министър-председател и окончателно окупира властта. Тя е богато илюстрирана, но факсимилетата на текстовете са спестени.
Бомбата експлодира покрай юбилея на Тато по случай неговата 70-годишнина. През 1981 г. ЦК на БКП решава да издаде албум за живота и делото на Генералния. Отговорен редактор е поетът Димитър Методиев. Луксозната тухла е със заглавие "Син на своя народ, син на своето време". Извъртяна е в 20 115 екземпляра. Появява се тъкмо за 7 септември - рождения ден на Живков.
Фаталната страница е 58, където се мъдри факсимиле на едно от историческите писма. От него става ясно, че е изпратено през 1944 г., но е сътворено след правописната реформа от 1945 г. Янко освобождава словото си от широкото "ъ" и двойното "е". Маха краесловните ерове и пише "щаб", а не "щабъ".
Със замаха на гения зачерква Дриново-Иванчовски правопис по фашистко време и го замества с отечественофронтовския. Само граматик от величината на Живков може да прозре как ще пише българинът след народната победа!
Сестрата на Левски без пенсия от парламента
Яна Кунчева обаче пропуска да се снима. Родена през 1835 г., тя е сестра на Васил Левски и член на Карловския революционен комитет. Изпълнява куриерски задачи, които не са документирани на кадро като акцията на Живков.
По тази причина след Освобождението Народното събрание отпуска на Яна само 50 лева месечна пенсия. В същото време депутатите си гласуват 15 лева дневни и скоро ги вдигат на 20. А на вдовицата на княз Александър Батенберг дават 40 000 франка годишна плата. Въпреки че тя няма нищо общо с България, защото сключва брак с него след абдикацията.
Обаче и 50 сребърника се виждат много на власт имащите. През 1896 г. законът за поборниците е променен и пенсията за роднинство отпада. Яна Кунчева получава тъкмо такава като сестра на Апостола.
На 16 януари 1897 г. тя праща молба до председателя на парламента Георги Янкулов. Проси милост да не й отнемат препитанието. Янкулов няма време за скучни четива и препраща молбата в Прошетарната комисия. На 8 февруари там слагат резолюция: "Комисията го остави без последствие."
Нейната молба се съхранява в Централния държавен исторически архив. Тя е ярък документ за унижението на една горда жена и безхаберието на българските властници. Онези, които влизат в Народното събрание за сочни кюфтета и отказват парче хляб на народа, който ги е пратил в святата обител на демокрацията. Молбата на Яна Кунчева е свидетелство, че нищо в историята на нашия парламентаризъм не се е променило.
Трябва ли да ми се откаже заслуженото право на поборница?
Господин председателю,
Почитаемото Народно събрание през 1889 г. предвид на големите заслуги, принесени пред олтара на отечеството от покойния ми едноутробен брат Васил Левски, от една страна, и предвид на обстоятелството, че от семейството на покойний, което целокупно се пожертва за свободата на отечеството ни, единствена аз останах жива, на твърде преклонна възраст и в крайно бедно положение, от друга - благоволи да разреши да ми се отпусне една
пожизнена пенсия в размер на 50 лв. месечно, благодарение на която посрещах необходимите си нужди за живота.
Обаче през миналата година Пенсионната комисия при финансовото министерство, натоварена с приспособлението на новия закон за подобрение положението на поборниците и опълченците, според който закон за поборници се считали само тези лица, които с оръжие в ръка са земали участие в движенията за освобождението ни, като намерила, че не съвпадам в категорията на поборниците и опълченците, решила да ми се прекрати разрешената от V обикновено народно събрание пенсия от 1 септември, откогато и престанах да се ползвам от нея.
Небезизвестно Ви е, господин председателю, колко големи са заслугите към отечеството на това бедно семейство, из средата на което е излязъл един Левски, който чудесно се самопожертва за извоюването на свободата на отечеството ни.
Небезизвестно Ви е тъй също на какви нечувани преследвания е било изложено цялото ни семейство през време на революционните движения: изтезавани, затваряни, ограбвани, вследствие на които то биде окончателно разорено, догдето най-сетне и петима души от същото това семейство станаха жертва на петвековните ни угнетители - турците.
Не по-малко са Ви известни както Вам, тъй и на мнозина съвременници граждани всичките заслуги, принесени от нас изобщо и в частност за постигането на народния идеал - освобождението. Обстоятелство, което се потвърждава и от приложеното тук свидетелство №4505 на Карловското градско общинско управление.
Прочее предвид на всичко гореизложено, от една страна, и от друга, като се вземе във внимание крайно бедното ни положение и преклонната ми 65-год. възраст - неужели трябва да ми се откаже заслуженото право на поборница и да бъда лишена от една твърде скромна държавна помощ, каквато ми бе разрешена?
Неужели трябва да ми се отнеме възможността да прекарам с облекчение останалите дни от живота си и на стари години да бъда доведена до крайно печално положение
- нуждаеща се от насъщните си нужди? Наклонна съм твърдо да вярвам, господин председателю, че ще счетете подобно едно решение за крайно онеправдание на една скромна жена, заслужила на отечеството си.
Наконец, като апелирам пред просветените Ви чувства на справедливост и хуманност срещу взетото решение на горепоменатата комисия да ми се прекрати разрешената пенсия, най-смирено Ви моля, господин председателю, да благоволите да вземете под внимание настоящата ми скромна молба и да настоите пред почитаемото Народно събрание да се направи едно изключение от закона и да ми се разреши наново законно дадената ми пенсия от 50 лева месечно и от този акт на справедливост и человеколюбие да ми се даде възможност да прекарам последните дни на живота си.
С най-дълбоко почитание:
Яна Ив. Кунчева
Яна Кунчева умира в мизерия през 1913 г.