Историята,забравена или изопачена.

[borislav min4ev]

Ватикана е интересен,какво крие той.

[******]

Ватикана е интересен,какво крие той.

Никой нищо не крие вече,просто има много ПРОСТИ ОРА

[borislav min4ev]

https://lira.bg/archives/131233

[borislav min4ev]

Тайните архиви

Малцина избрани представители на римокатолическата църква пазят тайни документи с обществено значение. Според слуховете голяма част от тях доказват присъствието на Сатаната на Земята.

[******]

Много интересно ..............! Открийте десетте разлики
Бела III (на унгарски: III. Béla, хърватски: Bela II.; Béla III Árpád; * 1148; † 24 април 1196) e крал на Унгария от династията на Арпадите и управлява от 1172 г. до смъртта си. Той е крал и на Хърватия, Далмация и Рама от 1172 – 1196 г.

След смъртта на Мануил I Комнин (1180), Бела нарушава клетвата и завладява от Византия Белград, Браничево и долината на река Морава, като достигайки Средец, отмъквайки през 1183 г. от ротондата „Свети Георги“ мощите на Свети Иван Рилски. Бела омъжва дъщеря си Маргарита Унгарска през 1185 г. за византийския император Исак II Ангел и връщайки Поморавието с мощите на Рилския светец обратно във Византия.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0 ... %D0%B0_III

Цар Йоа̀н Асѐн I (често само Асен, всъщност „Иван“ или „Йоан“ е рожденото му име; † 1196 в Търновград), известен още с прозвището Белгу̀н (от кумански – мъдър, знаещ), е владетел, управлявал България от 1190 г. до 1195 г.

През 1193 – 1194 г. български войски завземат Сердика и селищата по Горна Струма, а през следващата година и важните крепости Сяр, Струмица и много други градове и села по Долна Струма и Беломорието. През 1195 г. цар Йоан Асен I пренася мощите на Св. Йоан Рилски от София в Търновград. През 1194 – 1195 г. са разбити нахлулите войски на Бела III и от унгарско владичество са отвоювани Нишко, Поморавието, Белградската и Браничевската области.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0 ... B5%D0%BD_I

Много,много интересно , кой от кого ,какво и кога е взел ?-След като Бела е взел мощите на светеца от София и ги е занесъл във Византия през 1185 г.,Как Йоан Асен пак ги е взел от София в ,но ги занесъл в Търновград в 1195 г.........,Като по-горе пише че е роден или умрял в 1196 г.,не става много ясно! ,излиза че ги е взел или като е бил на 1 годинка , или 1 година след смъртта си?

Имаме си един по- велик Йоан Асен ,наричан още и Александър също орач и победоносец,но той е живял има няма 5-6 века преди тези двамата

[borislav min4ev]

ПРАОТЕЦ НА БЪЛГАРИТЕ – Е СТАРОЗАВЕТНИЯТ НОЙ



През 4 ти век – Свети Йероним съставя карта, на която Мизия е отъждествена с България – Moesia hic et Vulgaria.

Българите са преки наследници на праотеца Ной. Едно от главните доказателства за това е един стар документ от IV-ти век наречен “анонимен римски хронограф”, който се съхранява във библиотеката на Ватикана.

През 354-та година там е записано “ ZIEZI EX QUO VULGARES “ – ЗИЕЗИ, ОТ КОЙТО ПРОИЗЛИЗАТ БЪЛГАРИТЕ. Зиези е наш баща и внук на праотеца Ной.

Няма да разсъждаваме, защо един официален древен документ, датиран и съхраняван в европейска библиотека и говорещ за Българи през 354 година се игнорира от историците, които си държат на лето 681 – во. Сами можете да си отговорите на този и на другите въпроси. Тук само ще споменем за извори, които говорят за Българите в още по – древни времена.

В друг съхраняван във Ватикана документ също се говори за България. Това е карта от 4-ти век съставена от Свети Йероним.



Квинт Курций Руф съобщава за народът балагрии живял по времето на Александър Велики IV-ти – век преди Христа. В новите издания на Руф обаче, а и в новите лексикони и речници балагриите са просто изтрити…

Д. Хоматиян също е пределно ясен твърдейки, че българите са били в контакт с Александър Велики – “…Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия”. Изключително важния пасаж – “Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море”… не присъства изобщо в “Подбрани Извори за Българската История” -II, София, 2007, стр.107…Kак тогава хората да разберат, че част от дедите им са живели край мизийския Олимп преди повече от 2300 години?

Живелият през IV-ти и V-ти век Орозий Павел споменава в своята работа География, че земите на българите са между Гърция и Каринтия ( днешна Австрия).

В “Лангобардска История” Павел Дякон твърди, че имало военен сблъсък между българи и лангобарди ( в началото на V-ти век, в описаните от Орозий земи). Българите победили Агелмунд и взели дъщеря му за заложница.

Връщайки се още по – назад във времето, ние с изненада установяваме, как старите автори описват, че и от двете страни в Троянската война воюват Българи:

„Тесалийските мирмидонци на Ахил са Българи.“

„Шестоднев“ на Йоан Екзарх:

„Ахил заминал заедно с Атридите, като водил своя собствена войска от три хиляди души, наричана тогава мирмидонци, а сега Българи.“

Йоан Малала – Византийски хронист.

Йоан Цеца също твърди, че Ахил е българин:

“И тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби,

с тях бе Ахил, многославният син на Пелей,

и на Тетида, дъщерята на философа Хирон,

Бе предводител на хуните, българите-мирмидонци,

на брой две хиляди и петстотин …”

Той описва и българи на страната на Троя:

“А Пирехми водеше пеонците, сиреч българите,

от река Аксиос, сиреч от известната Вардар…

Хроми и Еном стояха начело на всички мизи.“

Освен това Вергилий – един от най-значимите поети на Древен Рим, пише в своята „Енеида“ за трака Еней от Троя, племенник на цар Приам, завел след погрома над града-държава част от съгражданите си траки (т.е. Българи бел. ред.) до Апенинския полуостров през ХІІ век пр. н. е. и създал града-държава Рим. Касае се за исторически факт, а не за легенда, каквато е историята за Ромул, Рем и Вълчицата.



Има още много извори, които говорят за нашата велика и древна история.

Всичко, обаче което противоречи на доктрината на Златарски или се укрива, или се обявава за заблуда- сведенията на Квинт Курций Руф, Анонимният хронограф, Св. Йероним, Орозий Павел, Павел Дякон, Д. Хоматиан, Л. Дякон, М. Аталиат, Й. Малала, Прокопий, Й. Цеца, Фулко, Й. Кантакузин...Нищо, че данните се подкрепят едни други, нищо, че антропологическите изследвания на проф. М. Попов доказаха, че сме европейци, това не трогва ни най-малко една определена група безсъвестни личности. Те решават да вярват единсвено и само на задъханите от омраза към българите Теофан и Никифор…Сами преценете дали ни се преподава история, или са ни поднасяни умело подбрани извори? Как мислите, какво би било нашето самочувствие, ако на всички нас бе известно, че сме потомци на народът започнал пръв да обработва златото, народът създал първата писменост… Нямаше ли да имаме самочувствие знаейки, че предците ни са дали едни от най-способните императори на Рим и най-смелите военоначалници!

Величието на България, за слава Божия:

[borislav min4ev]

http://bulbg.cloudaccess.host/?p=818

[******]

Прочие, елините са приемали, че гетите са траки. А гетите са обитавали от двете страни на Истър, както и мюзите, които също са траки и са еднакви с народа, който днес се нарича мизи. От тези мюзи произхождат също и мюзите, които днес живеят между лидийците, фригите и троянците. А самите фриги са бриги, тракийско племе, каквито са и мигдоните, бебриките, медовитините58, витините и тините, и, според мен, също така и мариандините. Всички тези народи, разбира се, напълно са напуснали Европа, но мюзите (мизите) са останали там. И Посидоний според мен е прав в предположението си, че Омир поставя мюзите в Европа (имам предвид тези в Тракия), когато казва:

После обърна очи лъчезарни в обратна посока,

вгледан далеч към родината на коневъдци тракийци

и на мизийци, прочути в бой ръкопашен…59

Защото със сигурност ако Омир имаше предвид мизите в Азия, то изказването нямаше да е свързано. Всъщност, след като Зевс извръща очи от троянците към земята на траките, би било акт на човек, който обърква континентите и не разбира фразата на поета, да свърже с Тракия земята на азиатските мизи, които не са „далече”, а имат обща граница с Троада и са разположени зад нея и от двете й страни, а са отделени от Тракия с широкия Хелеспонт. Защото „обърна” означава преди всичко60 назад, а този, който премества погледа си от троянците към народа, който е или зад троянците, или от двете им страни, всъщност измества погледа си по-надалече, а не „назад”61. А добавената фраза62 е доказателство за точно тази гледна точка, тъй като поетът е свързал с мизите „хипемолгите”, „галактофагите” и „абиите”, които всъщност са живеещите във фургони скити и сармати. Защото в днешно време тези племена, както и племената на бастарните, са се смесили с траките (всъщност повече с тези от другата страна на Истър, но също и от тази страна). С тях са се смесили и келтските племена, боите, скордиските и тавриските. Скордиските обаче някои ги наричат „скордисти”. А тавриските биват наричани също така „тевриски” 63 и „тавристи

Май не слушаш какво ти пее радиото!

По-нататък Посидоний казва за мизите, че поради своята набожност се въздържат от ядене на живи същества, а заради това – включително и от стадата им. И че за храна използват мед, мляко и сирене, като живеят мирен живот и по тази причина са наричани „богобоязливи” и „капнобати

[******]

Волга (на руски: Во́лга, на марийски: Юл, на татарски: Идел, на чувашки: Атӑл, на ерзянски: Рав, на старобългарски: Вльга, на казахски Еділ) е голяма река в европейската част на Русия, най-дългата в Европа, трета в Русия след Лена и Об и една от най-големите реки на Земята. Дължината на реката е 3531 km (до построяването на водохранилищата по течението на реката – 3690 km). Дължината ѝ заедно с река Кама е 3560 km, а с река Ока – 3731 km. Площта на водосборният басейн – 1 360 хил. km². Влива се чрез огромна делта в Каспийско море, като крайният ляв ръкав от делтата ѝ река Кигач протича по територията на Казахстан.
Предполага се, че първото споменаване на Волга се среща в трудовете на древногръцкия историк Херодот (V в. пр.н.е.) В разказ за похода на персийския цар Дарий срещу скитите Херодот съобщава, че Дарий, преследвайки скитите зад река Танаис (Дон), спира на река Оар[3]. Възможно е Оар да е Волга, макар че Херодот пише също, че Оар се влива в Меотида (Азовско море).

Да кажа аз пак на академиците ,че Оар наистона се влива в Азовско море , (Танаус) сиреч ВОЛГА ,също там! Поне в 10 извора е пояснено! Та сега коя е река Волга ?

[borislav min4ev]

Намерена е българска история отпреди Паисий Хилендарски!



За тази стара българска история, писана преди историята на Паисий Хилендарски, сведения дават независимо един от друг Г.С.Раковски и П.Р.Славейков.
Това е българска история, писана преди 1762 г., когато Паисий Хилендарски написва своята история за българите и Паисий е черпил данни от нея. Тя е от анонимен автор и още преди да бъде намерена в Зографския манастир в Света гора, бе наречена от проф. Златарски през 1900 г. - „Зографската история“. През 1908 г. проф. Йордан Иванов откри ръкопис от нея именно в Зографския български манастир в Атон и така се утвърди името й „Зографска история“.
През 1792 г. йеросхимонах Спиридон Габровски също пише история за българите, трета поред след Зографската и Паисиевата, и също е черпил, подобно Паисий, от „Зографската история”.
Нейният автор, както казахме, е анонимен монах от манастира Св.Георги Зографски в Атон.
Тази българска история е видяна при едно от посещенията на Зографския манастир в Атон от руският богослов Порфирий Успенски (1804-1885), вероятно това през 1858 г., и за нея той съобщава в „Извлечение из письма с Афона: о греческих и славянских старинных рукописях (Дух. беседа, 1859, т. VII, № 33)”.
Порфирий Успенски е видял препис от нея, поместен в ръкописен манастирски сборник от 1785 г., преписан от „преподобни Стефан светогорец”.
През същата 1785 г., през месец декември, този сборник е преписван и от „монах Яков”, който обитавал параклиса „Св. Апостоли“, намиращ се на 20 минути път източно от Зографския манастир (Йордан Иванов. Български старини из Македония, 1908) .
Интереса към преписването от монасите на този сборник идва от летопис за историята на монашеския остров Атон, който светогорци през 1659 г. напечатват в Солун в книгата „Рай мысленный”.
Как „Зографската история” попада в двата ръкописни сборника на манастира Зограф?
Проф. Йордан Иванов, който издаде през 1908 г. преписа на монах Яков в своите „Български старини из Македония”, съобщава, че проигуменът на Зографския манастир Константин подарил преди своята смърт в 1802 г. българската си история на отца Илариона, който много пъти му бил услужвал с преписване. Това показва, че летописа е бил самостоятелен текст и става част от по-обширни сборници, заради книжовната манастирска дейност по преписвания.
Несъмнено първи, който оповестява на българите за „Зографската история” е Г.С.Раковски на стр. 200 от книгата му „Българска старина”, издадена през 1865 г. в Букурещ. Там Раковски посочва, че ръкописа му е донесен през 1856 г. в Белград от книгопродавеца Хаджи Найден Йоанович.
Раковски, който до 1865 г. е бил вече запознат с историята на Паисий, когото цитира няколко пъти в книгата си „Неколко речи о Асеню Пьрвому, 1860”, отдава обаче първенство на сведението за произхода на българите на „Зографската история”. Нещо повече, изглежда Раковски през 1856 г. в Белград е получил от Хаджи Найден оригинала на този най-стар български летопис, понеже пише, че хаджи Найден е донесъл този ръкопис от Атон, но не съобщава от кой манастир. Това е доста странно, при условие, че той публикува през 1865 г. началото на ръкописа, именно за да отстоява сведението на анонимния летописец, че българите произхождат от Волга и преди са се наричали „гимери и кимери”.
Изглежда няма друга причина да се умълчи от Раковски от кой точно манастир в Атон идва този летопис, освен ако хаджи Найден не е изнесъл оттам именно оригинала. Към това предположение ни насочва и началото на „Зографската история” при Раковски, където четем че произхода на българите е от „гимери и кимери” и те идват от Волга, без да се споменава никаква „Скандинавия”, както е в преписа на този летопис в двата по-горе споменати зографски сборника.
Йеромонах Спиридон през 1792г спори с автора на Зографската история, понеже, според Спиридон, тези „гимери и кимери”, не са славяни. Спиридон е апологет на славянския произход на българите в светлината на Илирийската теория.
Паисий Хилендарски през 1762 г. е по-коректен към сведението за произхода на българите от кимерийците в Зографската история, той просто го премълчава, като съобщава все пак, че е „чел разни ръкописи и печатни истории” за „откъде са произлезли” българите.
Началото на „Зографската история” е много интересно. Анонимният автор сякаш полемизира с някой, понеже отстоява, че българите са „отпреди Александър Македонски”. Нещо повече, следвайки духа на "библейската таблица на народите", където имената на праотците на народите са идентични с имената на съответен народ или област, той посочва, че първият български цар е Илирик (отъждествяването с областта е изцяло в духа на библейската „Таблица на народите”), но вече след като е казал, че българите са се наричали още опреди времето на крал Илирик „гимери и кимери”.
С кого може да полемизира анонимния автор на „Зографската история”, във връзка с това дали българите са „отпреди” или „след” Александър Македонски?
Според мен, той би могъл да спори задочно единствено с историческото сведение в канона за Св. Климент на гръцкия архиепископ Димитър Хоматиан от началото на ХІІІ в., където се твърди, че българите са произлезли от онези мизи, които Ал. Македонски прогонил. Нашият анонимен автор на Зографската история, полемизира с тази охридска легенда при Хоматиан и това е видно от факта, че той пише, че след Илирик на трона бил Бладилий, който „Филип македонския цар победи”. Димитър Хоматиан пее в канона, че българите са се появили от онези мизи, които Ал. Македонски прогонил от Азия (виж. Мизия в Анатолия). Анонимният автор на Зографската история отстоява, че българите се наричали „гимери и кимери“ на Волга и европейската област Илирик носи името на техен цар, а сина на Илирик, т.е. Бладилий, е съвременник на бащата на Ал. Македонски.
Между другото, това име Бладилий се носи дълго сред хуно-българите, чиито предци както знаем от автора от VІ в. Прокопий Кесарийски, са кимерийци. Атила имал брат, който се казвал „Бледа”, според историка от V в. Приск Панийски.
И така, според анонимния автор на Зографската история, словените се появяват едва при Брем, който е брат на Болг. Болг владял на изток, а Брем на запад. Ето защо за летописеца българите са при р. Волга по времето на византийския император от ІV в. от н.е. Валент („Оулент”). Тази равнопоставеност на словените на Брем от запад с българи на брат му Болг от изток, е причината анонимния автор на нашата история да я озаглави „История вкратце о Болгаро – Словенском народе”. Това, че кимеро-българите са водещ фактор, спрямо славяните, го различава от заглавието „История славенобългарска” (1762 г.) на хилендарският монах Паисий. Спиридон Габровски пък, като поддържник на Илирийската теория, направо полемизира с автора на „Зографската история” със заглавието на своята от 1792 г.: „История во кратце о болгарском народе славенском”.
Между другото Паисий и Спиридон еднакво се борят за да докажат, че българите са най-стария от славянските народи, а Спиридон даже пише, че сърбите произхождат от българите.
В славянските концепсии на Паисий и Спиридон не влизат „гимерите и кимерите” на анонимния автор на Зографската история. В европейските източниците, които ползват и двамата, кимерите не са припознати като славянски народ. Нещо повече, дори са объркани с „кимврите/цимврите“ от Скандинавия, което очевидно е оказало влияние при появяването на „Скандинавия” в преписите в Атон на Зографската история, в чийто оригинал – ако съдим по летописа при Раковски – „Скандинавия” е отсъствала като прародина на кимеро-българите.