Историята,забравена или изопачена.

[******]

Oskios (Thuk.), Skios (Hdt.), Oiskos (Ptol.), Oeskos (Plin.), Hiskus, Uskos (lord.), Iskos (Hierokl.Sun.), Yskos (Cod. Theod.), Нскрь (15 в.) - Искър

[******]

Не търси под вола теле.Все едно да търсиш сходство между днешното име на Река Дунав със старото на Рила-Dunax.
Искъра и от тракийски и от келтски си е вода-Uskijas тр., -Uisce,Uisc ирл., а името на Дунав (Hister)-Истър според мен идва от речния бог.Думата дали е тракийска има спор.По сведение на Йорданес история на готите от 6-ти в. Qui (Danubius) lingua Bessorum Hister vocatur-(тая река на езика на бесите се нарича Истър)

п.п. Сега като се замислих думата Искър е сходна а с Уиски, ха на здраве на всички.

[manel]

"Масонските" знаци в манастирите и църквите на България.
http://ydara.com/index.php?option=com_c ... Itemid=229

[manel]

ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ СА НИ КАЗАЛИ ЯСНО КОЙ Е МАДАРСКИЯТ КОННИК.
http://shtaparov.blog.bg/politika/2015/ ... ik.1387231

[manel]

Славянството е заблуда.Българите са наследници на траките

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=48095
http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=48094

[******]

Now when the Goths saw the Gepidae defending for themselves the territory of the Huns and the people of the Huns dwelling again in their ancient abodes, they preferred to ask for lands from the Roman Empire, rather than invade the lands of others with danger to themselves. So they received Pannonia, which stretches in a long plain, being bounded on the east by Upper Moesia, on the south by Dalmatia, on the west by Noricum and on the north by the Danube. This land is adorned with many cities, the first of which is Sirmium and the last Vindobona. (265) But the Sauromatae, whom we call Sarmatians, and the Cemandri and certain of the Huns dwelt in Castra Martis, a city given them in the region of Illyricum. Of this race was Blivila, Duke of Pentapolis, and his brother Froila and also Bessa, a Patrician in our time. The Sciri, moreover, and the Sadagarii and certain of the Alani with their leader, Candac by name, received Scythia Minor and Lower Moesia. (266) Paria, the father of my father Alanoviiamuth (that is to say, my grandfather), was secretary to this Candac as long as he lived. To his sister's son Gunthigis, also called Baza, the Master of the Soldiery, who was the son of Andag the son of Andela, who was descended from the stock of the Amali, I also, Jordanes, although an unlearned man before my conversion, was secretary. The Rugi, however, and some other races asked that they might inhabit Bizye and Arcadiopolis. Hernac, the younger son of Attila, with his followers, chose a home in the most distant part of Lesser Scythia. Emnetzur and Ultzindur, kinsmen of his, won Oescus and Utus and Almus in Dacia on the bank of the Danube, and many of the Huns, then swarming everywhere, betook themselves into Romania, and from them the Sacromontisi and the Fossatisii of this day are said to be descended.
http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Cou ... dgeti.html


Из увода от автора – доктор Асен Чилингиров: Изясняването на «готския въпрос» е свързано с много важни въпроси от историята на нашия народ, с които се е спекулирало от векове и продължава да се спекулира и до днес. В продължение на векове по всички тези въпроси са се създали и вкоренили редица предубеждения без каквито и да било основания. Изказани някога като предположения, те са възприети като факти и са предавани от поколение на поколение учени, макар да не съдържат и най-малката частица от истина. Те обременяват нашата наука, но и нашето съзнание – като тежка ипотека, оставена ни от миналите векове, с която сега ние навлизаме в новото хилядолетие.

Макар и само повърхносто, в книгата са разгледани и проблемите, свързани с обичаите, езика, писмеността, вярванията, религията и произхода на нашия народ. Те са тясно свързани с «готския въпрос», но изискват по-задълбочено представяне на историческите извори и на данните от археологическите изследвания, на които тук, в рамките на този сборник, не може да се отдели достатъчно място. Въпреки това, дори общия преглед на материята в настоящия сборник може поне да събуди интереса на читателя към размисъл и към преосмисляне на неговите убеждения и предубеждения, с които е обременен още от ученическата скамейка, без да е имал възможността да провери тяхната достоверност.

[manel]

Франсоа Митеран : Българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета!

Английският изследовател, Арнолд Тойнби пише в 12-томното си издание за историята на народите, че "... В СВЕТА Е ИМАЛО 21 ЦИВИЛИЗАЦИИ. ЕДНА ОТ ТЯХ Е БЪЛГАРСКАТА. РАЗШИРЯВАЛА ГРАНИЦИТЕ СИ ПОСРЕДСТВОМ СВОЕТО СИЛНО КУЛТУРНО ВЛИЯНИЕ. Простирала се е от Белград до Крим и от Карпатите до Бяло Море, наричано в древността Тракийско."

***

Известният английски историк проф. Норман Дейвис казва: "БЪЛГАРИТЕ СА В ЯДРОТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ" С много факти, той доказва, че България е най-старата нация на Стария континент. Нещо повече, според него, когато България е била държава, Европа е "ходела права под масата".

***

Президентите на Франция за българите:
Шарл де Гол: „БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА Е ЛЮЛКАТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРА И ЦИВИЛИЗАЦИЯ” 1962 г.
Франсоа Митеран : “БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД Е ЕДИН ОТ СЪЗДАТЕЛИТЕ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА НА НАШАТА ПЛАНЕТА.”

***

Италианският президент Карло Чампи в словото си при откриването на зимната олимпиада в Торино през 2006 г каза: "БЪЛГАРИТЕ СА ЕДНИ ОТ ПЪРВИТЕ ТВОРЦИ НА НАШАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ".

***

Руския академик Дмитрий Лихачов:"...И чуждите завоеватели не можаха да победят тази ДЪРЖАВА НА ДУХА, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха българският език, писменост и култура!... Българската държава на Духа се простира от Балтийско море до Тихия океан и от Северния ледовит океан до Индийския".
"...вие сте най-древната от съществуващите днес културни нации и то не само в Европа, но и в света. Миналото погълна античността, древния Рим, Гърция и т.н., но България остана като жива отломка от древната европейска култура, най-древната ...отломка. И затова трябва да я съхраним, та днешна България да не бъде само последна отломка от миналото, но и първата от бъдещето – първата култура, която ще прекрачи в третото хилядолетие и ще понесе културата към бъдещето..."

***

"Една от историческите заслуги на българите е тази, че задържаха успешно няколко века турците далече от сърцето на Европа. Те платиха прескъпо с кръвта си, с вярата си, свободата си и упадъка на брилянтната им култура по онова време" - Проф. Санте Грачоти, Италия

***

„Цар Симеон бе Карл Велики за България, но по-образован от нашия Карл Велики и много по-щастлив от него, защото положи основите на една национална литература." - Френският историк Алфред Рамбо

***

“Българите бяха оня народ,който допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която българският дух и култура са останали подкваса за вечни времена”.
Проф. Геза Фехер - византолог, изследвал също историята на древните българи и маджари, както и историческите връзки между тях. Негово дело са трудовете - „Военното дело на прабългарите” и „Облеклото и оръжието на старата българска войска”

***

"Украинците, а също така и белорусите, и руснаците, всички си спомняме, че писмеността, културата ни и православната християнска вяра произхождат от България. Искам да припомня и факта, че двамата първи украински патриарси са етнически българи – Григорий Цамблак и Киприан".
Вячеслав Похвалски – посланик на Украйна в България.

***

Византийски Тропарх от 999 година: "Те, българите, някога бяха най-справедливия от всички народи и от всичко на света почитаха най-много тези добродетели и сами достигаха голяма слава, а градовете и народите се присъединяваха към тях доброволно".

***

Академик Омелян Прицак (специалист по средновековна история) от Университета "Харвард", пред една световна аудитория е заявил следното, което ни кара да се чувстваме горди, че сме българи: "В СРАВНЕНИЕ С ПОТОМЪКА НА АТИЛА - ЦАР СИМЕОН I, ВИЗАНТИЙСКИЯТ ИМПЕРАТОР Е ИЗГЛЕЖДАЛ КАТО ПАРВЕНЮ"!

***

„Това е народът (българите), който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал; народ в който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, в който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение; те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои, и народ, който дълго време е извършвал войните си само с набези”.
Магнус Феликс Енодий – „Похвално слово за крал Теодорих” (6 в.).

***

„Земята Ще се отвори (ще излезе тракийското злато) и ще се открие кои са в същност българите. Българите не са чергари, а откъдето са минали са оставили държава и бел град (белокаменни градове). Българското писмо е едно от най-старите на планетата”.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=49545

[******]

Според историци траките са се "стопили"тотално някъде около шести век и от тогава няма сведение за траки обитаващи милата ни родина.
Но! !!!!!!!!!!! В историята на Никифор Вриений на пример се казва че той бил повикан с императорско писмо от областта на Одрисите,това май се е случило в 11 век.
В тази история се говори и за Славяни, които според Златарски трябва да разбираме българите ,което пък не се връзва,защото по това време българите са си ги наричали българи.
Пак там се казва че скитите опустошавали и грабели България,тези славяни опустошили също Скопие и Ниш.

[******]

Что до названия Фракии, то оно дано ей по имени царя Фрака, некогда жившего и умершего в ней, или же она получила его от нимфы Титаниды, которая прижила с Кроном Долонга, почему и первобытное племя Фракиян называлось Долонгами.
-Об этом свидетельствует Грамматик Иерокл, написавший «Sun™kdjmov», т. е., Спутник, в коем, исчисляя племя Долонгов во Фракии, говорит: «Всех областей и городов, зависящих от Римского императора в Константинополе, первых 64, а вторых 935». Итак, началом Европы я полагаю Новый Рим или Константинополь, царь городов и всего мира. Посему и область, называемую Фракией, поставили мы первою между Европейскими областями, так как и самый город, в древности BuzЂntion, Византион, Византия, построен на земле Фракийской.

http://myriobiblion.byzantion.ru/themata/themata.html



ІІ-46. ДОЛИОНИ, ДОЛОНКИ, ПЕДОЛАНИ
Племето ДОЛИОНИ (Δολíονες, Δολιóνοι, Δολιεsς) обитавало околностите на град
Кизик в Мала Азия между реките Езепос и Риндакос [Detsch. Spr., 148; КЕТД, 85].
Ефор ги определя като пеласги [Schol. ad Apollod., I, 1037]. Според митичното пре-
дание царят на ДОЛИОНИТЕ Кизик сключил брак с Клейта, дъщеря на Меропс
[Apollod., I, 9, 18]. Съседи на ДОЛИОНИТЕ били витини, фриги, мизи, мигдони и
троянци [Strab., XII, 4, 4]. Името на племето DOLONI съдържа корена DOL.
Племето ДОЛОНКИ (Δολóγκοι, Dolongae, Dolongi) заемало част от Тракийски
Херсонес. Херодот: „Херсонес обитавали долонките, тракийско племе; притесня-
вани във война от апсинтите, те пратили царете си в Делфи, за да получат предс-
казание за войната“ [Hdt., VI, 34; ИТМ, 26]. ДОЛОНКИТЕ поканили атински ко-
лонисти, водени от Милтиад Стари. Последният преградил със стена провлака на
Тракийски Херсонес (около 560 г. пр. Хр.) и така били преустановени нападения-
та на апсинтите. Според митологичната генеалогия родоначалникът на племето
ДОЛОНК бил син на Зевс и Траке, а негов брат бил Витин [Steph. Byz., 169, 19].
След персийските походи и засилената гръцка колонизация в Херсонес името на
племето изчезнало от съчиненията на тогавашните автори [КЕТД, 87].
Според мен строежът на името може да се обясни по два начина. То е съста-
вено от: 1) основа, съдържаща корена DOL, и наставка -(ON)KI; 2) от представ-
ка-предлог DO и корен LONK.
Коренът DOL се среща в топоними от тракийските земи:

Чавдар Бонев - праславянските племена кн.2

[******]

В книгата си, De Magistratibus, Йоан Лидийски пише, че Константин Велики писал на своя роден език няколко Беседи, които оставил на потомството. Внимателно избягвайки да определи какъв точно е бил родният език на Константин, Лидийски преднамерено или не, ни е оставил една нишка. Очевидно Константиновият “домашен” език не може да е бил гръцкият; иначе прилагателното “οικειοs” щеше да е неуместно, дори объркващо [2]. Нито пък латинският е можел да бъде роден език на Константин. За да означават латинския език по друг начин, освен със собственото му име, византийските писатели в повечето случаи използвали думите “πατριs φονη” (“отчески, бащин, отечествен език”).
2. Лидиецът е писал своята книга някъде между 551 и 546 г. сл. Хр., когато латинският език в Константинопол е бил в пълно отстъпление [3]. За самия Юстиниан се казва, че е говорел развален латински, а гръцки – като варварин [4]. Това е било два века след смъртта на Константин. Логично е, че през този период в Константинопол е имало хора, които са можели да четат латински и/или гръцки, и такива, които са можели да четат Константиновите “Беседи”, написани на неговия “домашен език”. Лидиецът смътно загатва, че по негово време латинският е бил изтласкван извън официалните дела. Но от кой друг език?
3. Съществуват обилни косвени доказателства, че Константин Велики е бил трак; съществуват и достатъчно преки данни за това, а именно:
I). Дядото на Константин – Евтропий (Eutropius), е бил трак от Дардания [5];
II). Самият Константин е роден и отраснал в Ниш (Naissus), тракийски (дардански) град [6];
III). Той завършил образованието си в Никомедия – тракийски град, в двора на Галерий (Galerius) – тракийски император (управител?), роден в Сердика (днешната София). Галерий бил толкова не-римлянин, че за него се е смятало, че дори не си и помислял за името на империята да обели прилагателното “римска”, заменяйки го с “дакска” – Дакия (Dacia), по това време една от няколкото големи тракийски провинции [7];
IV). Юлиан Отстъпник, племенник на Константин, няколко пъти се изказва, че семейството му е тракийско, от Мизия (Mysia) [8];
V). Самият Константин премества столицата на империята далеч от Рим – във Византион (Byzantium), в сърцето на Тракия;
VI). За него се казва, че е основал “в страната на скитите” четири града, а именно Перстлаба (Persthlaba; също Перстлава – Бел. прев.), Плискуба (Pliscuba; също Плиск, Плискоба – Бел. прев.), Констанция (Constantia) и Дристра (Dristra) [9].
II.
4. На нас обаче ни се казва, че тракийският език е изчезнал, както и самите траки [10]. И както и това, че траките никога не са имали книги [11], да се каже, че езикът на Константин е бил тракийски, би било все едно да се замени една непозната величина с друга. И така би било наистина, ако можеше да се докаже, че траките и техният език са изчезнали. Все пак, основавайки се на изследвания, това изчезване ще се окаже нещо по-лошо, отколкото едно безпочвено твърдение: то изпада в крещящо противоречие с редица свидетелства.
5. Разбирането на тези доказателства предполага кратък размисъл над едно наблюдение, направено от Херодот (Herodotus). Траките, казва Херодот, “имат много имена, в зависимост от съответните им области” [12]. Разбира се, същинската Тракия и до ден днешен е името на област, оградена от Стара планина (Haemus) и Егейско море. Но хората, живели на север от планината Хемус, в Мизия, също са смятани за траки, защото са говорели същия език. На същото основание терминът трак(ийски) е бил използван като обичайно название за хората, живеещи във Витиния (Bythinia), т.е. в азиатската част на проливите, също както и за хората северно от Дунав, т.е. тези в първоначалната Дакия (Dacia, наричана също Готия – Gothia). Сред траките, често споменавани от античните историци, най-изтъкнати са пеоните, фриги(йци)те, мизите, македонците, одрисите, бесите и готите.
6. Огромни усилия са положени от някои съвременни учени, за да замъглят народността на тракийските народи. Това ни принуждава да погледнем по-отблизо на този въпрос, започвайки евентуално с пеоните.
• Тези хора са били познати на Херодот, който сравнително обстойно говори за техните обичаи. Петстотин години по-късно Страбон (Strabo) отбелязал, че пеоните живеели от двете страни на реката Вардар (Axius) [13]. Много пеони обаче живеели по на север. Дион Касий (Dio Cassius), човек с всички предпоставки да знае това добре, тъй като известно време е бил управител на тази провинция, е писал, че пеоните “живеят близо до Далмация по продължение на самия бряг на реката Истър (Ister), от Норикум (Noricum) до Мизия (Moesia) . . .” [14]. Това е било двеста години след времето на Страбон.
• След още 350 години Йоан Лидийски обяснява, че истинското име на провинцията е било Панония (? Бановина – Г.С.), “която гърците били назовали Пеония (Paeonia), нагласяйки името с цел благозвучие и за да избегнат една варварска словесна форма” [15].
• Йоан Цеца (Ioannes Tzetzes), пишейки почти 600 години след лидиеца, не е отбелязал, че тези хора са изчезнали. За него те все така са били там, както и преди, и той казва кратко и ясно: “Пеоните са българи.” [16]
7. Други известни траки са били фригийците.

• Според Страбон “Brygi, Bryges и Phryges са едни и същи хора”. А другаде: “А самите фригийци са българи, народ тракийски . . .” [17].
• В един фрагмент (№ 25) от своята Книга седма, силно изопачена от мафиоти, които явно са се мъчили да унищожат колкото е възможно повече свидетелства за траките, Страбон се позовава на Херодот, чийто думи са: “Според преданието на македонците, фригийците, по времето, когато местопребиваването им е било в Европа и жевеeли с тях в Македония, носели името бриги; но при преместването си в Азия те сменили името си по същото време, както и местоживелището си.” [18]
8. Мизите (Mysi, Moesi) са били пак тракийски народ, чиито поселища изпълвали областите между Дунав и Стара планина (Haemus), както и Витиния (Bithynia) на източната страна на Босфора (Bosphorus) и егейския бряг на Мала Азия (Asia Minor).
По въпроса за народността на мизите Страбон е твърде категоричен.
• Мизите в Мала Азия, казва той, са траки, “които сега живеят между лидийците и фригийците, и троянците” [19].
• И другаде: “Страната северно от Пергам (Pergamum) се държи в по-голямата й част от мизите.”
• И отново: “А гърците смятаха гетите за траки, гетите пък живееха от двете страни на Истър, както и мизите, те също бидейки траки.” [20]
9. Идентификацията на македонците и траките също е неоспорима, макар и начинът на назоваване от автор до автор да е различен.
• Полибий (Polybius) нарича траките и македонците ομογενεs, т.е. хора от един и същи народ, род или раса [21].
• Плиний (Pliny) говори за мизо-македонци в Мала Азия, които “са се събрали (conveniunt) в Ефес” [22].
• Апиан (Appian) нарича синтите македонско племе; Страбон ги нарича траки [23]. И двамата, разбира се, са прави.
• В началото на II в. сл. Хр. Дион Хризостом (Dio Chrysostom) отбелязва, че населението на Никомедия (Nicomedia) се е състояло от “водещите измежду гърците и македонците” [24].
• По това време Никомедия е бил най-големият град на Витиния. Той е бил основан, казва Павзаний (Pausanias), от Зипет (Zipoetes) – “трак по рождение, съдейки по името му” [25].
• Страбон обяснява, че “витините . . . получили това ново име от траките . . . , които притеснили страната” и сочи Никомед III като “Витинеца” [26].
• Четири века по-късно Зосим (Zosimos) се позовал на едно пророчество, в което Никомед II (Nicomedes II) е титулуван “тракийски цар” [27], докато Йоан Малала (Ioannes Malalas) казва, че Никомед I бил “от македонски произход” [28].
10. От интерес в тази връзка са няколко “литературни” факта.
• Еврипид (Euripides, Rhesus, 404) “кара” Хектор (Hector) да нарече тракийския цар Тес (Thesus) εγγενηs, т.е. смята, че троянците (фригийците) са от същия род или раса, както траките от Македония.
• Другият подобен пример е приведен от Конон (Conon). В своя 46-ти разказ Конон говори за Орфей (Orpheus), който “царувал над македонците и страната на одрисите”, след това препраща към “жителите на Тракия и Македония” и към “група траки и македонци, отиващи заедно към Либетра (Leibethra)”, където се смята, че Орфей е умрял от ръцете на “жените на Тракия и Македония” [29].
• Еврипид и Конон може да са писали само за развлечение, но Павзаний, съвременник на Конон, се е стараел да даде точно описание на Гърция и нейната система от знания. И според него Орфей е бил трак [30], докато пет века по-късно Йоан Малала нарича Орфей “най-известния лирически поет, одрис от Тракия” [31].
11. Осем века по-късно идентичността на траките и македонците е засвидетелствана от Никифор Грегора (Nicephorus Gregoras). От едно писмо, което той е писал в годината 1325 или 1326, описвайки пътуването си през Македония, научаваме, че болшинството от местните хора са били “още от самото начало мизийски заселници, които са живели размесени с нашия народ” [32].
• Грегора използва думата αρχηθεν (“от самото начало”), отхвърляйки по този начин предварително всякакви празни приказки за последващо идване на траки (мизи) в Македония. Той не ни казва кога са пристигнали първите гръцки заселници, но
• Помпей Трог (Pompeius Trogus) казва, че те са дошли под предводителството на Каран (Caranus), събитие, случило се през годината 810 пр. Хр. или приблизително тогава. Преди това време цяла Македония е била населена от траки [33].
12. Произходът на името Македония (Macedonia) също има известно отношение към нашата тема. Според едно предание (някои предпочитат да го наричат легенда) египетският цар Озирис (Osiris), по-късно повишен от жреческата каста в ранг на бог, имал двама сина – Анубис (Anubis) и Македон (Macedon). Вторият бил оставен по завещание на баща му за управител на Македония, наричана по-рано Ематия (Emathia), и от него тя получила името си [34].
• От таблици, останали от Манетон (Manetho) и достигнали до нас, може да се пресметне, че Македон е царувал около 2326 г. пр. Хр. [35].
• Хезиод (Hesiod), като добър гръцки поет, “дарява” Македон с гръцко родословие; той го прави син на Зевс (Zeus) и Тия (Thyia), дъщерята на Девкалиион (Deucalion) [36].
• От друга страна, Хеланик (Hellanicus) смятал, че Македон е бил син на Еол (Aeolus), когато македонците “обитавали страната заедно с мизите” [37].
13. Независимо от толеранса на грешките при сортирането на пресмятанията на древните хронисти по отношение на тези събития, името македонец трябва да е било известно навред из Изтока по времето на Троянската война.
Защо тогава то не се споменава от Омир (Homer)?
Никой досега не е предложил задоволително обяснение. Все пак, имайки насреща си фанатичното усърдие, с което гръцките писатели са се стремели да заличат някои “варварски” имена, преправяйки други така, че да ги направят приятни за чувствителните атически уши, ние сме доволни, че сме способни да извършим едно “сдобряване”. Омир може би не го е било грижа да допуска, че без помощта на някои македонци, гърците са щели да бъдат унищожени пред стените на Троя. Затова навярно както той, така и някой друг като него не е мислел да заменя македонците с мирмидонци.
И е станало точно така, че за Йоан Малала Омировите мирмидонци са били идентични с онези българи, чиято родина някога е била в Тесалия – област в Македония [38].
14. От I век от нашата ера насам една много важна част от историята на Централна и Източна Европа е играна от гетите. Някои писатели са наричали гетите даки, други са предпочитали да ги назовават готи. По-голямата част от това население е живяло между Дунава и Карпатските планини, макар че е имало гетски поселища и южно от Дунав и много други в пространството североизточно от Карпатите. Дълго време е била в ход мощна кампания от готите да бъде направен ретроактивно (с обратна сила; Бел. прев.) един германски народ. Тази теза трябва да бъде отхвърлена. В действителност всяко късче информация на наше разположение клони да доказва, че готите не са били нищо друго, освен хуцулите – клон на гетите, тракийски народ пар екселанс [39].
15. Тракийските народи никога не са преставали да съществуват. Те никога не са изгубвали своята сила. Дион Касий (Dio Cassius) разказва за унизителното поражение, което те нанесли на Марк Антоний в Мизия [40]. Те явно са били много силни, след като Светоний (Suetonius) казва за Октавиан, че искал ръката на една тракийска принцеса [41].
• Плиний Стари, който загинал при изригването на вулкана Везувий (79 г. от н.е.), нарича траките един от най-могъщите народи в Европа [42]. През III век те прогонили римляните от Дакия [43]. В зората на IV век техният водач Константин (Constantine) предприел поход към Рим, сразил Максений (Maxenius) на моста на р. Мулвия, разформировал преторианските кохорти и премествайки столицата на империята при Босфора, свалил Рим до положението на провинциален град.
• От Теофан (Theophanes) научаваме, че в годината 497 сл. Хр. Анастасий (Anastasius), подкрепян от един от своите генерали в Изтока, излъчил една армия от готи, беси “и други тракийски народи” [44].
• Прокопий (Procopius) ги нарича “римляните от Тракия” [45]. Той също така прави препратка към град Анхиало (Anchialo) на Черно море, който, по думите му, е бил “населяван от траки” [46].
16. След като бесите и готите не са изчезнали, ние не се изненадваме да четем, че техните диалекти са се говорели в средата на VI век. Затова Йорданес (Jordanes) е записал, че Хистер е било името на Дунава на езика на бесите [47]. Езикът на бесите със сигурност е бил говорен в годината 570 сл. Хр., както научаваме от пътеписа на Антонин Плацентин (Antoninus Placentinus) [48].
Колкото до готския, той се е чувал в Константинопол и в много части на Италия, където някои готски клирици изглежда са можели да пишат на него, въпреки че очевидно не можели да пишат на латински [49].
17. Тракийските диалекти били широко говорени не само във Византийската империя;

Тракийският език е бил писмен непрекъснато от второто хилядолетие пр. Хр.
• Еврипид сочи тракийски плочици (дъсчици, таблици?), писани на езика на Орфей [50]. Фактът, че тази литература е спомената в една драма, а не в исторически трактат, не трябва да ни заблуждава. Еврипид несъмнено влага в поезия и в диалогична форма нещо, което е било общоизвестно през неговата епоха.
• Херодот, който не е бил драматург, сочи съществуването на тракийски оракулски плочици (дъсчици, таблици?) [51].
• Овидий (Ovid) е записал факта, че е съчинявал поема на езика на траките гети [52].
• Фотий (Photius) разказва, че един писател от VII в. сл. Хр. използвал тракийски книги [53].
• А Константин Велики е писал своите “Беседи” на родния си език, т.е. на тракийски.
18. Старите тракийски книги са били “успешно” напълно изличени от религиозни фанатици и други жестоки хора, които много пъти са се опитвали да унищожат и самите тракийски народи. Но тракийският език е оцелял през вековете, както и самата тракийска писменост [54]. Всички съмнения, касаещи тези въпроси, се разсейват за всеки, който се постарае да се спре за момент върху свидетелството на Теофилакт Симоката (Theophylactus Simocata).
• Писал през VII в. сл. Хр., Симоката два пъти заявява, че славянските народи от неговата епоха са същите онези, които в по-раншни времена са били наричани гети.
• Те са били народите, на чието богатство се е възхищавал Херодот, чиято медицинска наука е ценял Платон (Plato) и чиято войска веднъж победила Филип II, а по-късно и силите на Лизимах (Lysimachus). [55]
Следователно, родният език на Константин Велики е бил славянски диалект.
/ Кои са славяните и каква е връзката траки-българи търсете отговорите в посланията на родолюбивите историци и в сърцата си.
Следва продължение на статията.
С благодарност на Павел Серафимов за блога му www.sparotok.blog.bg , където той възкръсява истината за нас българите . С възхита към пламенната амазонка www.saradiva.blog.bg С поклон пред всички родолюбиви българи от миналото и днес, в чиито сърца тупти Любовта към Народа и Отечеството и които като Апостоли на Истината ни даряват познание забравено от нас...С презрение към търговците с българска история вършеещи от Монголия до Иран за да продават от скъсаните си "научни" дисаги Българското.

(превод от английски Ради Панайотов)