Страница 2 от 4

Re: Дата на създаване на България.

Публикувано: вт фев 04, 2020 7:29 pm
от Тайко
ДО СРЕДНОВЕКОВИЕТО КАТО СЛАВЯНСКИ ЕЗИК Е ДЕФИНИРАН ЕЗИКЪТ НА БЪЛГАРИТЕ, А НЕ ЕЗИКА НА РУСИ, ПОЛЯЦИ, СЛОВАЦИ И СЛОВЕНЦИ.
С РАЗПРОСТРАНЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПИСМЕНОСТ СРЕД ТЕЗИ НАРОДИ ТЕ СА ПРИХВАНАЛИ СТАРОБЪЛГАРСКИЯ КАТО СВОЙ, А СЛЕД ЗАВЛАДЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ ОТ ОСМАНЦИТЕ ЗАПОЧВАТ ДА НАРИЧАТ СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК ЧЕРКОВНО-СЛАВЯНСКИ.
БИЛО ИМ Е НЕУДОБНО ДА КАЗВАТ, ЧЕ ПИШАТ НА ЕЗИКА НА НЯКАВИ РОБИ. Названието славяни е може би най-криворазбраното и обърканото. Повечето хора си нямат понятие какъв е истинският му смисъл и какъв е произходът му. По необясними причини доста сънародници свързват термина славяни с Русия и имперските й амбиции. До 15-ти век руси, украинци, поляци, чехи не са наричали себе си "славяни".
Тук възниква въпроса – Какви са били тогава ТЕ?
За хората запознати с древните исторически извори отговора е пределно ясен.
Описани от старите автори Плиний, Тацит, Цезар и Страбон:
Руснаците са потомци на будините, неурите и скитите.
Украинците са старите агатирзи и анти.
Словенци, словаци, чехи, поляци са вендите, венетите, винделиките, рюгийте, субените и ставаните.
За пръв път думата славяни – в смисъла на етнос е употребена през 1532 г. от хърватски историци - дотогава „slavi” е всъщност „sclavi" - във византийските извори.
Историкът от 6 век комес Марцелин говори за нападението на склавините и антите срещу Ромейската империя през 495 и 517 г. и ги нарича гети - той е почти съвременник на събитията.
Теофилакт Симоката (История VІІ, 2,5) историк от началото на VІІ век твърди, че гети е най-древното име на склавините.
Според възрожденеца Марин Дринов и д-р Ганчо Ценов, склавините/славяните са всъщност траки. На подобно мнение е и изследователя Йордан Табов. Интересено е, че антропологическите черти на т. нар. “славяни” и траките са смайващо еднакви.
Славяните, наричани от старите автори склавини са обитавали земи от Карпатите до делтата на Дунава и от изворите на Висла до река Дон. Това са древни тракийски земи. От Страбон знаем, че владенията на гетите се простират далеч на запад до Германия (чиято източна граница е Висла). Този огромен тракийски народ е населявал дори и черноморските степи. Земите описани като гетски от Страбон съвпадат със земите на склавините описани от Йордан. Потвърждение, че склавините са тракийски народ получаваме от старият историк Теофилакт Симоката, който казва: Гети, наречени още склавини прекосяват границите на Тракия...Склавини, или гети защото така бяха наричани в древността. Че склавините са гети, тракийски народ се вижда и от археологическите данни. Склавинската и тракйска домашна керамика са идентични. Това се признава дори и от П. Цветков. Той обаче не доуточнява, че склавинскиата керамика е идентична не с коя да е, а точно с тази принадлежаща на гетите. Самото название гети е сборно, съществували са много, родствени едно на друго племена, които са влизали в гетската общност. Костобоките, даките и сарматите са едни от най-известните представители на голямото гетско семейство, към което принадлежат и българите. В Именникът ( на българските князе) е споменато, че 515 години преди Аспарух, дедите ни са властвали на север от Дунав. Тези земи са на гетите и щом през II-ри век дедите ни са живели там, то те са и част от гетското семейство. Това всъщност е обяснено отдавна от Страбон, който пише, че гетите са от същия род както и мизите, а също че двете племена говорят езикът на траките. Ще припомня, че мизите са отъждествявани с българите в продължение на хиляда години. Т.е. склавини-гети и мизи-българи принадлежат на един и същи етнос. Векове наред гети и мизи са били съседи, дори са ставали и големи смесвания. Страбон свидетелства, че през I-ви преди Христа сред мизите обитаващи земите на юг от Дунава се заселват петдесет хиляди гети. До истински военно-политически съюз обаче се стига едва през Ранното Средновековие когато дедите ни осъзнават, че само с обединени усилия ще извоюват пълната си свобода от Рим. Така наречените “нашествия от север” на склавински отряди не са нищо друго освен освободителни войни.
Склавините не са нов народ, склавини е само алтернативното* название на тракийското племе гети, населяващо Балканите поне от времето на Неолита. А. Чилингиров поясни в “Готи и Гети”, че хилядите топоними оставени от склавините в Гърция (а и в Тракия) са типични за българския език, а не за руски, украински и т.н. Това е наистина така, названията Българец, Търново, Кожани, Трън, Чернозем са си чисто български. Щом е така, то какъв език са говорили склавините? Не е ли български?
За характерът на древният славянски ( склавонски) може да се отсъди и от други данни.Предоставям думи от стар славяно-руски речник. В първата колонка са славянските думи, а във втората руските**. Обърнете внимание, че езикът дефиниран като славянски е чист старобългарски.
Саробългарски - Руски
азъ - я.
бисе(р) -перла.
бубреги-почки, нырки.
врагъ – ворогъ
врата- ворота.
власть - влада
заключеніе – zамкненье
количество-колкость
лице – особа
лоза- виноградный прутъ.
мракъ - морокъ
оружіе - бронь, zброя
пакост- перешкода
раб - неволникъ
сладость - солодкость
смиренiе - покора
трапеза- столъ.
требованїе - потреба
трудъ – праця
трудолюбiе – коханьеся в праци
хрaбрость - можность, дужость
шествiе – хожене
От това сравнение става ясно, че до Средновековието като славянски е дефиниран езикът на старите българи, а не на украинци, руснаци, поляци, или словенци. С разпространяване на българската книжнина те са прихванали старобългарския език. По късно обаче, когато България пада под османско иго е било неудобно някак си да признаят, че четат и пишат на езика на едни роби. В същото време е нямало свободни българи , които да защитят българските заслуги. Поради тези причини народите запознали се с писмото и четмото на старобългарски език го преименували на черковно-славянски език. Този факт обаче е почти неизвестен на широката публика и поради това възникват недоразумения. Някои сигурно се питат - Защо и други народи освен българите са наречени славяни? Защото от рода на славяните-гети свързали се с българите-мизи произлязоха тези, които пречупиха властта на Рим и създадоха свободна и независима държава. Защото българите разпространиха свещената писменост сред роднините си. Сам Паисий пише – От всите славяни българите бяха най-славни и чуени...!
Славяни са наречени само тези траки непризнаващи римската власт и борещи се за свобода и независимост. Симоката нарича славяни само нахлуващите от север гети. Много други гети към които принадлежи и Йордан са били за запазването на имперската власт в Тракия. Такива са били Аспар, Ардабур, Ареовинт. Макар от тракийски произход те са служели на Рим, а Аспар дори е имал претенции за престола. Не можем да очакваме от Йордан да вземе страната на борещите се за независимост траки. За да разберем по-добре позицията на старият летописец нека разгледаме събитията от Късната Античност. През IV- ти век Св. Йероним определя Мизия като тъждествено на България. През V- ти век има голямо сражение на българи и римляни в Тракия. Годината 513 ( VI-ти век ) е известна с въстанието на Виталин в провинция България. Виталин предвожда българи, а писалия през 550 година Йордан определя като български земи само черноморските степи. Все едно, че няма вековно българско присъствие в Тракия. Все едно няма провинция България, все едно, че Мизия никога не е отъждествявана с България. Живеещите в Тракия българи са били считани за римски поданници, макар да са говорили същия език както и свободните българи от черноморските степи.
Тези данни са почти неизвестни на широката публика понеже има твърде малко езиковеди, които са компетентни и като историци. Един добър лингвист ще разбере лесно какво означава на санскрит слава, вандая, субана...но няма да е в състояние да свърже тези названия с древните славяни, венди и субени. Историкът пък осъзнава, че славяни, венди и субени са роднини, но не може да направи връзката между имената. До скоро пък не се и знаеше, че общият ген за поляци, руснаци, украинци, македонци и българи е и генът на древните арийци покорили Индия в древността. Генетиците от своя страна не са запознати с древните индийски пурани, в които се говори за божествените бргу, бргава ( тракийското племе бриги) нито пък за походът на Дионис и неговите траки към Индия.
Задавате ли си въпроса- На кого пречат тези данни и кой е организирал заблудите в старата ни история? На кого не е изгодна връзката ни с древните арийци?

Re: Дата на създаване на България.

Публикувано: вт фев 04, 2020 8:07 pm
от manel
БЛАГОДАРЯ!Много интересно,и във връзка него погледнете това:

http://www.osterholm.net/thracian.html

и това:
http://www.osterholm.net/swedes.html

Re: Дата на създаване на България.

Публикувано: нед фев 09, 2020 3:29 pm
от Тайко

Re: Дата на създаване на България.

Публикувано: пон фев 10, 2020 11:37 pm
от Тайко
ВЕЛИКАЯ БОЛГАРИЯ: какое государство было на месте Киевской Руси.

В середине VII столетия между Кубанью и Днепром процветало государство Великая Болгария. Но недолог был его век. После смерти своего основателя государство рассыпалось на части, а его население рассеялось по континенту.
Истоки
Родиной болгар (в древней историографии — протоболгары или булгары) принято считать Среднюю Азию, а точнее горный район Памира и Гиндукуш. В индийских источниках это место называется Балхара, в греческих — Бактрия. Впервые о булгарах летописи упоминают с IV века. Армянский историк V века Мовсес Хоренаци описывает переселение булгар в Закавказье: «В дни Аршака I (армянский царь) возникли большие смуты в цепи великой Кавказской горы, в Стране булгаров; многие из них, отделившись, пришли в нашу страну». В этот период в прикаспийских степях наряду с другими кочевниками булгары оказались вовлеченными в масштабный процесс Великого переселения народов, в котором они на время «растворились». Вплоть до распада Гуннской империи свидетельства об активности булгар исчезают из источников. Это дает историкам основание предположить, что булгары входили в огромный племенной союз, который современники именовали гуннами. После падения Тюркского каганата в начале VII века на его руинах начинается формирование новых государств. Самым крупным из них стал Хазарский каганат. Параллельно происходит размежевание булгарских племен Приазовья и Причерноморья, которые входили в два племенных союза, — кутригур и утигур. Первый связал свою судьбу с аварами и ушел на Запад, а второй попал под власть тюркютов. В VII веке на исторической сцене появляется еще одно племя — гуннугундур, которое византийские авторы, в частности, Константин Багрянородный, называют болгарами. По предположению исследователей, это племя раньше было известно под именем оногур и проживало к востоку от Азовского моря, между Доном и Кубанью. Советский историк и археолог Михаил Артамонов пишет, что приазовские болгары в это время находились под властью тюркютов, а во главе их стоял удельный тюркютский хан. Однако междоусобная война сильно пошатнула мощь Тюркского каганата и дала возможность некоторым племенам освободиться из-под его власти. К 635 году вождь гунногундур хан Кубрат изгнал из Северного Причерноморья тюркютов (по другой версии, авар) и сумел объединить под своей властью приазовских и причерноморских болгар.

Скоротечное величие.

Историки располагают ограниченными сведениями о Курбате — основателе государственного объединения, получившего название Великая Болгария. Египетский эпископ Иоанн Никиусский в своей хронике указывал на то, что Кубрат был воспитан в Византии. Тесно связанный с Константинополем, в качестве болгарского государя он осуществил провизантийскую политику. Средневековый писатель Никифор Григора отмечает, что Кубрат и византийский император Ираклий I вплоть до смерти последнего сохраняли между собой мир. Что же касается самого государства Великая Болгария, то о нем также известно немного. Как исключение, упоминание в хронике византийского монаха Феофана Исповедника. Приведем этот фрагмент полностью: «По ту сторону, на северных берегах Евксинского Понта, за озером, называемым Меотийским, со стороны океана через землю Сарматскую течет величайшая река Атель (Волга); к сей реке приближается река Танаис (Дон), идущая от ворот Иверийских в Кавказских горах (Дарьял); от сближения Танаиса и Ателя, которые выше Меотийского озера расходятся в разные стороны, выходит река Куфис (Кубань), и впадает в Понтийское море близ Мертвых врат, против мыса Бараньего лба. Из означенного озера море, подобно реке, соединяется с Евксинским Понтом при Боспоре Киммерийском, где ловят мурзулию и другую рыбу. На восточных берегах Меотийского озера за Фанагорией, кроме евреев, живут многие народы. За тем озером, выше Куфиса, в котором ловят болгарскую рыбу коист, находится древняя Великая Болгария и живут соплеменные болгарам котраги». Историки находят в этом отрывке много географических погрешностей. В частности, Феофан здесь путает реки Дон и Кубань. Именно Кубань, а не Дон берет свое начало в горах Кавказа. Так или иначе, можно предположить, что Великая Болгария охватывала обширные пространства, простираясь от предгорий Кавказа до среднего Приднепровья. Другими словами, это государство располагалось на территориях современных России и Украины. К середине VII века возглавляемое ханом Кубратом государство болгар превратилось в могучую силу. Недаром византийские составители исторической хроники называли его «Древняя Великая Болгария». В хронике отмечается, что в знак почета ромейский император Ираклий I удостоил Кубрата титулом «патриций» и наградил его богатыми дарами. Упоминаемая Феофаном Фанагория, расположенная на побережье Керченского пролива, была столицей Древней Болгарии (сегодня это руины неподалеку от поселка Сенной в Краснодарском крае). Бывшая греческая колония, практически полностью разрушенная гуннами, Фанагория была заново отстроена болгарами и превращена в центр ремесла и торговли. Рядом со столицей быстро выросли другие оседлые поселения, жители которых занимались ремеслами, большей частью гончарным делом и земледелием. Однако основная часть населения продолжала вести преимущественно полукочевой образ жизни, промышляя скотоводством. Профессор истории из Японии Шигеоши Мацумае писал, что «Болгарская культура эпохи средних веков — среди семи цивилизаций в истории человечества, сыгравших ответственную посредническую роль по причине своей миссии связывающего звена между Востоком и Западом».

Рассеяние.

После смерти Кубрата, предположительно в 50-х — начале 60-х годов VII века, Великая Болгария просуществовала недолго. По преданию пятеро сыновей хана — Батбаян, Котраг, Аспарух, Кубер и Альцек — разделили между собой земли государства. Однако лишенные единства мелкие уделы были не в состоянии справиться с возросшим могуществом Хазарского каганата. В ходе столкновений с хазарами в 660-е годы Великая Болгария как государство прекратила свое существование. Старший сын Батбай (Безмер) со своей ордой, которая известна как «черные болгары» остался на месте, превратившись в данника хазар. В частности, «черные болгары» упоминаются в договоре князя Игоря с Византией, по которому Игорь обязуется защищать византийские владения в Крыму от нападений этих племен. Тем не менее «черные болгары» довольно быстро заняли Крымский полуостров, степи и лесостепи Приднепровья. В 1912 году у села Перещепино в окрестностях украинского города Полтавы был обнаружен клад золотой и серебряной посуды, драгоценного оружия и украшений. «Сокровища Кубратхана» — так назвали археологи этот клад, связав его с именем основателя Великой Болгарии. И не случайно. Здесь была найдена могила богатого правителя, предположительно самого Кубрата. Важно отметить, что распространение влияния как Великой Болгарии, так и Хазарского каганата на Приднепровье дает историкам основание предположить, что Киев за несколько столетий до того, как стал столицей Древней Руси, был преимущественно неславянским городом. Другое значительное переселение булгар связно с именем второго сына Кубрата — Котрага. Он перешел Дон и двинулся на север, основав новые города на Каме и Волге. Так возникла Волжская Булгария, население которой стало предками современных чувашей и татар. Остальные три сына основателя Великой Болгарии направились на Запад. Аспарух ушел за Дунай, создав там Болгарское царство. Именно дунайские булгары, слившись со славянами и остатками фракийских племен, заложили основы современного болгарского этноса. Кубер согласно преданию со своей ордой ушел в Паннонию и примкнул к аварам. Там он предпринял неудачную попытку стать аварским каганом, затем затеял захват города Салоники — снова провал. В конце концов его племя объединилось со славянскими племенами Македонии. Младший сын Кубрата Альцек добрался до самой Италии, где попросил землю у короля лангобардов Гримоальда. Бенедиктинский монах VIII века Павел Диакон писал о булгарах Альцека: «И они живут в этих местах, про которые мы говорили, до теперешнего времени, и хотя они говорят и на латинском языке тоже, но все-таки ещё до конца не отказались от использования своего языка».

Re: Дата на създаване на България.

Публикувано: ср фев 12, 2020 8:36 pm
от NeRoN_8

Re: Дата на създаване на България.

Публикувано: чет фев 13, 2020 11:59 pm
от Helec
Да, този Христо Маджаров ми е интересен, прослушван е вече. Ще си копирам тук поста от 11 октомври, 2019:

Колеги, предлагам двата тома на Христо Маджаров- „Големият заговор срещу българите”:

1. https://cloud.mail.ru/public/2siD/2stLCZ16y

2. https://cloud.mail.ru/public/3qJf/5xPSjruqz

Интересни са интервютата на Христо Маджаров със Стойчо Керев, лекциите му също: https://www.youtube.com/results?search_ ... 0%B8%D1%8F

Христо Маджаров има две нови книги, които са на книжния пазар: „Златна България” и „Древните българо- чуваши”. Неговата съпруга- Галя Маджарова, също има издадени книгите: „Български царици- амазонки”, „Отново амазонки” и „Кабала”(Атлантида, Тракия, Европа). Ето линк за издателството: http://alfyola.com/

Искам да помоля, ако някой има тези книги или си ги закупи, при добро желание да ги сканира и качи във форума. Предварително благодаря!

Re: Дата на създаване на България.

Публикувано: чет фев 20, 2020 6:54 am
от Тайко

Re: Дата на създаване на България.

Публикувано: чет фев 27, 2020 8:59 pm
от Тайко
От Скрижалите на Тот

“И тогаз събрах аз своите хора
И влязох във великия кораб на Господ
И тръгнахме към утрото
Тъмнината се разтвори над Храма
С внезапно появилите се над него води
Изчезна от Земята, До определеното време
Великият Храм

Бързо се носехме насреща към утринното слънце,
Докато не се появи земя под нас
Земята на децата на Кхем
Неистови, ни посрещнаха с тояги и копия, потопени в гняв
Да ни погубят всички до един, синовете на Атлантида,
Вдигнах аз жезъла си и насочих лъч
Та станаха те неподвижни като каменна гора
И се обърнах към тях с мирен глас
И им показах моща на Атлантида
И им казах, че ние сме децата на Слънцето и неговите посланници...”

В тези стихове е записано още едно потвърждение за Потопа над Черно море и преселението на Изток от Децата на Слънцето – Българите. Те се пръскат на всички страни, носейки знания и светлина.
Следвайки Завета, те тръгнали, към изгрева на слънцето все на изток, докато стигат дивите пустини и планините. В случая става въпрос за земите отвъд Аралско море – Тарим и планините Хиндукуш и Тенгри-кан (Тен-шан). Там те дават знания на местните хора, които по-късно се разселват на изток към Алтай/Памир и на юг към Хималаите и са в основата на източните култури – токарийци, балхари и кушани. Техните лидери, строителите на Таримските пирамиди – Синовете на Тангра си остават духовните им учители (във Ведите наречени брахмани). Друга част от бълг-арите стигат по-наблизко – до Кавказ, създавайки самарската култура. Тези самари по късно след оттеглянето на водите се разселват на север (скити), на югоизток към земите на Междуречието, давайки основата на шумерската култура. Други пък се опитват след края на потопа да се върнат на запад, заселвайки се в Анатола (хети, кимерийци, троянци) и на югозапад към Сирия (арамеи). Малцина пък пресичат Средиземноморието за да стигнат до земите на Египет. Единственият оцелял египтолог от на Тотанкамон през 1923г. твърди, че древните жреци на Хор (Херос) били обучени от бели хора.
Една част от българите обаче не тръгнала никъде – те си останали в родопските масиви до отлива – известните ни траки. Но в Завета има и още нещо – Определеното време, когато народа на Слънцето трябва да се върне там, окъдето е тръгнал. Това става след хилядолятия, а Мадарския конник ознаменува събитието. Не е случайно, че Испериг пресича Дунав и обявава война на световната суперсила Византия. Той просто е следвал Завета.

Re: Дата на създаване на България.

Публикувано: пет фев 28, 2020 8:57 pm
от Helec
"Тайното знание за Черноморската Атлантида", Христо Смоленов: https://cloud.mail.ru/public/5g9N/5veQwW4FE

Re: Дата на създаване на България.

Публикувано: съб фев 29, 2020 9:09 am
от manel