На 14 април 1915г. в Сливен е роден Любен Захариев Кондаков. Легендарен български ългарски офицер - капитан, летец-изтребител от Въздушните на Н.В. войски. Един от героите на българската авиация от Втората световна война. Загива само на 29 години на „Черния Великден” при последната бомбардировка на София на 17.04.1944 г. в неравен въздушен бой с англо-американските изтребители. Поручик Л.Кондаков е син на офицер. Негов баща е Захари Илиев Кондаков (1881-1951), майор от артилерията. През Балканските войни е капитан, командир на батарея в 6-ти. артилерийски полк. Награден е с орден „Св. Александър” и с три ордена „За храброст”. През Първата световна война е майор и командва отново батарея в 6-ти артилерийски полк.
Майката на Любен - Мария Кондакова е дъщеря на известен сливенски търговец - Янаки Лесинов. Чичовци на летеца са: Тодор Кондаков, учител по математика в Сливенската мъжка гимназия, кмет на града и Борис Кондаков, офицер от запаса, капитан от 11 пехотен полк. В семейството му известен герой е загиналият Русчо Лесинов, брат на майка му, по време на Първата световна война, на върха Каймакчалан като командир на картечна рота от 11-ти пехотен Сливенски полк .
Л. Кондаков учи в Сливен иоще като ученик се увлича в спорта. Той спортува в клуб ''Асеновец”. Дипломира се през 1934г.
Спазвайки традицията, решава да се посвети на военната професия и да стане авиатор.
През есента на 1934 г. Л. Кондаков постъпва във ВНВУ в София в „Трета рота”. През 1934-1935 г. завършва курса за обучение на щурмани, а през 1937 г. продължава обучението си като пилот на учебното летище в Казанлък. През същата година завършва и ВНВУ и на 3.10.1937 г. е произведен подпоручик с 56 випуск.
Започва работа като млад офицер в Учебния орляк. През 1938 г. Л. Кондаков завършва Школа за висш пилотаж в Пловдив. През втората година на военното си образование полага психо-технически изпит и е приет за юнкер-летец във 2-ра рота. Обучава се като летец-наблюдател, летец-пилот, летец-изтребител, висш пилотаж, стрелба по въздушна и земна цел, фотострелба и въздушен бой. Целият курс завършва с отличие.
Изпратен е на специализация като инструктор в гр. Бигдожд, Полша. Завръща се в България. Назначен е за инструктор на Изтребителна школа на летище Марино поле, Карловско.
''Отличен летец, прям, жизнен, сърдечен и честен и офицер. Много взискателен във въздуха и амбициозен в работата си”, характеризират бойните другари Л. Кондаков. Той става командир на 692-ро изтребително ято в 3-ти орляк от 6-ти изтребителен полк. Един от първите български авиатори, усвоили съвременния немски изтребител Месершмит 109Е.
Участва активно във въздушните сражения срещу англо- американска авиация.
На 10.12.1943г. поврежда „Либерейтър“ Б-24, на 30.03. 1944 г. - Б-17 „Фортрес“. Провежда общо 5 въздушни боя с 12 бойни полета.
Загива на ''Черния Великден'' на 17.04.1944г., когато попада под кръстосания огън и е улучен. Близо до село Дренково го разкриват и прострелват. Покрусена и нещастна е съпругата му Райна, а синът му, роден на 16.05.1943 г. остава без спомени за баща си.
Бащата на героя, който е офицер преживява тежко смъртта на сина си, но вдъхва кураж в суровото военно време на своите съвременници.
Съсипан, със сълзи, но с гордо вдигната глава говори: ''Помнете, той загина като истински герой”.
През 1944 г. Любен Кондаков посмъртно е произведен в чин капитан, а чак през 1992 г. - в чин полковник. Носител е на два ордена ''За храброст”.
През 1944г. на лобното място на Любен Кондаков край село Дренково, махала Поповци, днес община Благоевград е изграден голям метален кръст с надпис.
На 15.04. 2014 г. е открита паметна плоча на Любен Кондаков. Паметният знак, е дело на скулптора Николай Султанов. По инициатива на сдружение ''Мати Болгария” е поставена на къща, изградена в близост до родната къща на летеца в Сливен на ул. ''Добри Чинтулов”, пресечка с ул. ''Михаил Колони”.
Българска бойна слава.
-
Тайко
- Мнения: 645
- Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm
Re: Българска бойна слава.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
-
Тайко
- Мнения: 645
- Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm
Re: Българска бойна слава.
Иван Фичев е роден на 15 април 1860 г. в Търново, в заможно еснафско семейство. Баща му Иван е френк-терзия (майстор-шивач), и е най-възрастният син на възрожденския самобитен архитект Колю Фичето. Има двама братя Коста и Георги.Учи в родния си град, първоначално при известния тогава учител и изтъкнат педагог даскал Георги, след което продължава в подготвителния клас на даскал Петър, след това в класно училище, в което преподаватели са Цани Гинчев, Ангел Границки и др. След това Иван Фичев напуска Търново и продължава обучението си в Априловската гимназия в Габрово. Две години по-късно заминава за Цариград, където постъпва в Робърт колеж. Не завършва колежа, тъй като през март 1877 г. почива баща му и се налага да прекъсне образованието си и да се завърне в Търново.По-късно същата година в България се формират новите 6 дружини от българското опълчение (т.н. Второ опълчение) и 17-годишният Иван Фичев постъпва като доброволец в 8-а опълченска дружина. Благодарение на доброто си обучение бива забелязан от руското командване, изтеглен от частта и назначен последователно за преводач на габровския окръжен управител, преводач на търновския губернатор и секретар на търновския окръжен началник, като на последната длъжност е до април 1880 г.На 26 май 1880 г. постъпва като юнкер във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София, на 30 август 1882 г. завършва (девети по успех от 62 випускници), произведен е в чин подпоручик и зачислен във Двадесета пеша варненска дружина. На 2 октомври се явява в частта си и е назначен за младши офицер в 3-та рота, а през 1883 г. е назначен за и.д. адютант на дружината. Подпоручик Фичев служи в дружината до август 1884 г., когато е изпратен на служба в Седемнадесета пеша търновска дружина.На 30 август 1885 г. Фичев е произведен в чин поручик. Няколко дена по-късно, поради обявяването на Съединението и изтеглянето на руските войски от България, Фичев е назначен за търновски воински началник, но веднага във връзка с избухналата Сръбско-българска война (1885) е командирован в Северния отряд, където поручик Фичев е назначен за командир на 2-ра рота от 5-а запасна дружина на Пети пехотен дунавски полк, с който участва в защитата на Видинската крепост (12 – 16 ноември).След сключването на мирния договор Фичев е върнат на предишната си служба като търновски воински началник, на която длъжност остава до 1 април 1886 г., когато е назначен за командир на рота от Девети пехотен пловдивски полк.През същата година поручик Фичев е редактор на първия български военен вестник „Народна защита“, чийто първи брой излиза на 30 май 1886 в Търново.През 1898 завършва Военната академия в Торино, Италия, а след завръщането си, през 1899 е произведен в чин подполковник и назначен на служба в Оперативното отделение на армията, а през 1900 г. е привлечен в Генералния щаб. По-късно в продължение на една година подполковник Фичев командва Шести пехотен търновски полк, след което е началник на Оперативното отделение в щаба на войската, където служи цели 3 години.През 1903 г. е произведен в чин полковник и като такъв е началник-щаб на Първа пехотна софийска дивизия, на която служба е една година. На 9 януари 1905 г. полковник Иван Фичев е назначен за помощник на началник-щаба на армията, на която служба е до началото на 1907 г., когато е назначен за командир на Втора пехотна тракийска дивизия с щаб в Пловдив, на която служба е до 1910 г.На 23 март 1910 е назначен за началник на генералния щаб на Българската армия, като съгласно Указ № 1 от 22 септември 1912 г. е назначен за началник-щаб на Действащата армия, която длъжност заема по време на двете Балкански войни. Неговият най-крупен принос като началник-щаб на армията е разработването на новия военно-оперативен план за война с Турция.През Балканската война (1912 – 1913) ръководи военните операции на Тракийския боен театър, белязали победоносното настъпление на българските армии до Чаталджанската укрепена линия, когато изпада в немилост и остава на заден план в ръководството на войната. В знак на протест на 13 май 1913 г. подава оставката си (макар фактически и неприета) от поста началник на Щаба на действащата армия.След Междусъюзническата война той продължава да е началник на Щаба на армията. На 14 януари 1914 г. е повишен в чин генерал-лейтенант и назначен за началник на Трета военноинспекционна област със седалище в Русе.С указ № 5 на Министерския съвет от 14 септември 1914 г. е назначен за министър на войната, на който пост встъпва на следвашия ден.На 17 август 1915 г. по собствено желание и съгласно височайша заповед № 29 генерал Фичев преминава в запаса.
Умира на 18 ноември 1931-
Тайко
- Мнения: 645
- Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm
Re: Българска бойна слава.
Иван Фичев е роден на 15 април 1860 г. в Търново, в заможно еснафско семейство. Баща му Иван е френк-терзия (майстор-шивач), и е най-възрастният син на възрожденския самобитен архитект Колю Фичето. Има двама братя Коста и Георги.Учи в родния си град, първоначално при известния тогава учител и изтъкнат педагог даскал Георги, след което продължава в подготвителния клас на даскал Петър, след това в класно училище, в което преподаватели са Цани Гинчев, Ангел Границки и др. След това Иван Фичев напуска Търново и продължава обучението си в Априловската гимназия в Габрово. Две години по-късно заминава за Цариград, където постъпва в Робърт колеж. Не завършва колежа, тъй като през март 1877 г. почива баща му и се налага да прекъсне образованието си и да се завърне в Търново.По-късно същата година в България се формират новите 6 дружини от българското опълчение (т.н. Второ опълчение) и 17-годишният Иван Фичев постъпва като доброволец в 8-а опълченска дружина. Благодарение на доброто си обучение бива забелязан от руското командване, изтеглен от частта и назначен последователно за преводач на габровския окръжен управител, преводач на търновския губернатор и секретар на търновския окръжен началник, като на последната длъжност е до април 1880 г.На 26 май 1880 г. постъпва като юнкер във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София, на 30 август 1882 г. завършва (девети по успех от 62 випускници), произведен е в чин подпоручик и зачислен във Двадесета пеша варненска дружина. На 2 октомври се явява в частта си и е назначен за младши офицер в 3-та рота, а през 1883 г. е назначен за и.д. адютант на дружината. Подпоручик Фичев служи в дружината до август 1884 г., когато е изпратен на служба в Седемнадесета пеша търновска дружина.На 30 август 1885 г. Фичев е произведен в чин поручик. Няколко дена по-късно, поради обявяването на Съединението и изтеглянето на руските войски от България, Фичев е назначен за търновски воински началник, но веднага във връзка с избухналата Сръбско-българска война (1885) е командирован в Северния отряд, където поручик Фичев е назначен за командир на 2-ра рота от 5-а запасна дружина на Пети пехотен дунавски полк, с който участва в защитата на Видинската крепост (12 – 16 ноември).След сключването на мирния договор Фичев е върнат на предишната си служба като търновски воински началник, на която длъжност остава до 1 април 1886 г., когато е назначен за командир на рота от Девети пехотен пловдивски полк.През същата година поручик Фичев е редактор на първия български военен вестник „Народна защита“, чийто първи брой излиза на 30 май 1886 в Търново.През 1898 завършва Военната академия в Торино, Италия, а след завръщането си, през 1899 е произведен в чин подполковник и назначен на служба в Оперативното отделение на армията, а през 1900 г. е привлечен в Генералния щаб. По-късно в продължение на една година подполковник Фичев командва Шести пехотен търновски полк, след което е началник на Оперативното отделение в щаба на войската, където служи цели 3 години.През 1903 г. е произведен в чин полковник и като такъв е началник-щаб на Първа пехотна софийска дивизия, на която служба е една година. На 9 януари 1905 г. полковник Иван Фичев е назначен за помощник на началник-щаба на армията, на която служба е до началото на 1907 г., когато е назначен за командир на Втора пехотна тракийска дивизия с щаб в Пловдив, на която служба е до 1910 г.На 23 март 1910 е назначен за началник на генералния щаб на Българската армия, като съгласно Указ № 1 от 22 септември 1912 г. е назначен за началник-щаб на Действащата армия, която длъжност заема по време на двете Балкански войни. Неговият най-крупен принос като началник-щаб на армията е разработването на новия военно-оперативен план за война с Турция.През Балканската война (1912 – 1913) ръководи военните операции на Тракийския боен театър, белязали победоносното настъпление на българските армии до Чаталджанската укрепена линия, когато изпада в немилост и остава на заден план в ръководството на войната. В знак на протест на 13 май 1913 г. подава оставката си (макар фактически и неприета) от поста началник на Щаба на действащата армия.След Междусъюзническата война той продължава да е началник на Щаба на армията. На 14 януари 1914 г. е повишен в чин генерал-лейтенант и назначен за началник на Трета военноинспекционна област със седалище в Русе.С указ № 5 на Министерския съвет от 14 септември 1914 г. е назначен за министър на войната, на който пост встъпва на следвашия ден.На 17 август 1915 г. по собствено желание и съгласно височайша заповед № 29 генерал Фичев преминава в запаса.Умира на 18 ноември 1931Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
-
Тайко
- Мнения: 645
- Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm
Re: Българска бойна слава.
ГАЛЕРИЯ: ПЪРВОСТРОИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ
На 10 април 1859 година в Етрополе е роден генералът от пехотата Павел Христов
доц.д-р Петър Ненков
В края на 1878 г. той постъпва във Военното училище и го завършва с първия му випуск през 1879 г. На 10 май 1879 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 5-та пехотна орханийска дружина=
През 1883 г. постъпва във Военноюридическата академия в Санкт-Петербург, Русия, но на следващата година е откомандирован в България.
През Сръбско-българската война (1885) е командир на 3-та дружина в 3-ти пехотен бдински полк.Сражава се при височината Три уши на Сливнишката позиция и в Пирот.
След войната командва 13-ти пехотен рилски полк, а след това служи във военното училище и Военното министерство. През 1888 г. командва 10-ти пехотен рилски полк. На 2 август 1891 е повишен в чин подполковник и през същата година е назначен за командир на 3-ти пехотен бдински полк. На 2 август 1895 е произведен в чин полковник, от 1899 г., командва 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия. През 1904 г. е произведен в чин генерал-майор, след което е назначен за командир на 9-та пехотна плевенска дивизия.
По време на Балканската война 1912-1913 г. той е командир на 5-та пехотна дунавска дивизия . В Лозенградската настъпателна операция, тя е разположена на левия български фланг, като осъществява настъплението срещу Лозенград от село Ериклер .
На 15 октомври 1912 г. с атаката на 5-та дунавска дивизия започва Люлебургазко-Бунархисарската операция, завършила с победа на българските войски. Генерал Павел Христов участва с дивизията си в неуспешната Чаталджанска настъпателна операция на 1-ва и 3-та армии.
През Междусъюзническа война 1913 г. генерал Христов с дивизията си се сражава срещу сърбите. След войната е повишен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса.
В Първата световна война 1915 - 1918г. е мобилизиран. През септември 1915 е назначен за инспектор на пограничната стража. След това последователно е началник на Софийския укрепен пункт и генерал-губернатор на Моравската област. В началото на 1916 г. е назначен в Главната квартира, като офицер за особени поръчки. На 25 март 1917 г. е произведен в чин генерал от пехотата.
След войната, на 23 октомври 1918 г. преминава в запаса. През 1920 г. за кратко време е градоначалник на столицата. Генерал от пехотата Павел Христов умира на 7 юли 1921 г. в София
На 10 април 1859 година в Етрополе е роден генералът от пехотата Павел Христов
доц.д-р Петър Ненков
В края на 1878 г. той постъпва във Военното училище и го завършва с първия му випуск през 1879 г. На 10 май 1879 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 5-та пехотна орханийска дружина=
През 1883 г. постъпва във Военноюридическата академия в Санкт-Петербург, Русия, но на следващата година е откомандирован в България.
През Сръбско-българската война (1885) е командир на 3-та дружина в 3-ти пехотен бдински полк.Сражава се при височината Три уши на Сливнишката позиция и в Пирот.
След войната командва 13-ти пехотен рилски полк, а след това служи във военното училище и Военното министерство. През 1888 г. командва 10-ти пехотен рилски полк. На 2 август 1891 е повишен в чин подполковник и през същата година е назначен за командир на 3-ти пехотен бдински полк. На 2 август 1895 е произведен в чин полковник, от 1899 г., командва 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия. През 1904 г. е произведен в чин генерал-майор, след което е назначен за командир на 9-та пехотна плевенска дивизия.
По време на Балканската война 1912-1913 г. той е командир на 5-та пехотна дунавска дивизия . В Лозенградската настъпателна операция, тя е разположена на левия български фланг, като осъществява настъплението срещу Лозенград от село Ериклер .
На 15 октомври 1912 г. с атаката на 5-та дунавска дивизия започва Люлебургазко-Бунархисарската операция, завършила с победа на българските войски. Генерал Павел Христов участва с дивизията си в неуспешната Чаталджанска настъпателна операция на 1-ва и 3-та армии.
През Междусъюзническа война 1913 г. генерал Христов с дивизията си се сражава срещу сърбите. След войната е повишен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса.
В Първата световна война 1915 - 1918г. е мобилизиран. През септември 1915 е назначен за инспектор на пограничната стража. След това последователно е началник на Софийския укрепен пункт и генерал-губернатор на Моравската област. В началото на 1916 г. е назначен в Главната квартира, като офицер за особени поръчки. На 25 март 1917 г. е произведен в чин генерал от пехотата.
След войната, на 23 октомври 1918 г. преминава в запаса. През 1920 г. за кратко време е градоначалник на столицата. Генерал от пехотата Павел Христов умира на 7 юли 1921 г. в София
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
-
Тайко
- Мнения: 645
- Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm
Re: Българска бойна слава.
На 19 април 1934г. в София умира Александър Василев Морфов. Български композитор, поет, публицист и офицер. Остава в нашата история като авторът на легендарния марш на българските революционери от Македония „Изгрей зора на свободата“.
Участва в Балканските войни (1912-1913) и Първата световна война (1915-1918). Един от пионерите на българската хорова музика и баща на българската войнишка хорова песен.
Той е роден на 13 януари 1880 година в Стара Загора. Той е брат е на певицата Христина Морфова.
Завършва униатската българска католическа гимназия в Одрин, където учи флейта. През 1902 завършва Военното училище в София. В него работи като възпитател (1904-22). Служи в 1-ви пехотен и в 25-и пехотен полк. По-късно е командир на рота в ШЗО и във Военното училище. Командва и 7-а пехотна дружина.
На 20 август 1919г. е произведен в чин подполковник, а с Царска заповед №18 от 1922 г. преминава в запаса.
Изобретател е на нов вид флейта, която се произвежда от италианската фирма „Рампони“ и на нов инструмент „Орфеин“ с тембър на виола и виолончело.
Участва в създаването на Съюза на народните хорове в България. Автор е на: 2 песни за мъжки хор; около 10 за смесен хор, между които известните репертоари „Дамнян танец води“, „Баба Минковица“ и баладата „Сеймени“; около 30 военни марша; 4 солови песни е 2 със съпровод на пиано.
Автор е на текстовете на голяма част от своите творби, както и на либретото на операта на Маестро Георги Атанасов „Запустялата воденица“.
Асен Виденов
Участва в Балканските войни (1912-1913) и Първата световна война (1915-1918). Един от пионерите на българската хорова музика и баща на българската войнишка хорова песен.
Той е роден на 13 януари 1880 година в Стара Загора. Той е брат е на певицата Христина Морфова.
Завършва униатската българска католическа гимназия в Одрин, където учи флейта. През 1902 завършва Военното училище в София. В него работи като възпитател (1904-22). Служи в 1-ви пехотен и в 25-и пехотен полк. По-късно е командир на рота в ШЗО и във Военното училище. Командва и 7-а пехотна дружина.
На 20 август 1919г. е произведен в чин подполковник, а с Царска заповед №18 от 1922 г. преминава в запаса.
Изобретател е на нов вид флейта, която се произвежда от италианската фирма „Рампони“ и на нов инструмент „Орфеин“ с тембър на виола и виолончело.
Участва в създаването на Съюза на народните хорове в България. Автор е на: 2 песни за мъжки хор; около 10 за смесен хор, между които известните репертоари „Дамнян танец води“, „Баба Минковица“ и баладата „Сеймени“; около 30 военни марша; 4 солови песни е 2 със съпровод на пиано.
Автор е на текстовете на голяма част от своите творби, както и на либретото на операта на Маестро Георги Атанасов „Запустялата воденица“.
Асен Виденов
-
Тайко
- Мнения: 645
- Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm
Re: Българска бойна слава.
"Женитѣ работѣха по цѣлъ день вкѫщи и на полето. Орѣха, сѣеха, сега жънатъ, а трѣбва и да мелятъ. Господъ е далъ на България не само мѫже - войници, но и работни жени и тѣ никога нѣма да забравятъ тази година (1913-та). До смърть сѫ уморени. Но добрѣ че имаме реколта. Поне отъ глада нѣма да се страхуваме.
Азъ бѣхъ видѣлъ български жени, прѣгърбени слѣдъ плуга, какъ вмѣсто мѫже обработваха полето, тъй като имаше кѫщи, въ които не бѣше останалъ нито единъ работоспособенъ мѫжъ. По-кѫсно ги виждахъ да жънатъ, да връзватъ и да мелятъ. И по този начинъ женитѣ съ своята поть, съ своитѣ мазоли прогониха отъ страната постоянния, съпровождащъ всѣка война гладъ.
Въ градовѣтѣ азъ ги виждахъ въ различни благотворителни дружества, грижещи се за бѣдни, сираци, вдовици и ранени (сега къмъ тѣзи дѣйности се прибавя и грижата за македонскитѣ бежанци). Други пъкъ, като доброволни самарянки, постѫпваха на работа въ болницитѣ, за да облѣкчатъ съ своитѣ нѣжни грижи болката на жертвитѣ отъ войната. День слѣдъ день тѣ се връщаха уморени и изчерпани отъ безсъннитѣ нощи въ болницитѣ, за да си починатъ и отново да могатъ да изпълнятъ своето доброволно задължение. Голѣмъ е броятъ на тези, които сѫ на такава работа вече десети мѣсецъ. Между тѣхъ ще намѣрите ученички отъ гимназията, студентки, учителки и дами отъ най-висшитѣ крѫгове. Всички съ еднаква отдаденость работятъ и служатъ на болнитѣ, като приематъ и най-тежката работа.
А колко страшенъ е сѣмейниятъ животъ на българската жена прѣзъ тази година! Едва ли ще се намѣри сѣмейство, въ което поне единъ неговъ членъ да не е на бойното поле. Точно обратното, има сѣмейства, които по срѣдата на войната бѣха останали безъ бащата и порасналитѣ синове. Има домове, азъ мога да посоча нѣколко, въ които бѣха останали само женитѣ, чакайки съ страхъ да дойде сѫдбовното извѣстие, че нѣкой вече нѣма да се върне.
Който е виждалъ въ мразовититѣ зимни нощи на гаритѣ момичета въ бѣли прѣстилки да прибѣгватъ отъ вагонъ до вагонъ, да раздаватъ чай и храна на раненитѣ, да хранятъ тѣзи, които не можеха да се движатъ, който е виждалъ какъ тѣ търпеливо чакатъ да дойде новиятъ транспортъ съ раненитѣ или който ги е виждалъ да работятъ въ болници или комитети, то той не може да не признае, че българкитѣ сѫ дали не по-малко жертви и сѫ проявили не по-малко храбрость, отколкото войницитѣ при борбата съ полумесеца."
Изъ книгата "Критичнитѣ дни на България" на чешкия воененъ кореспондентъ Владимиръ Сисъ, издадена отъ Българска история
Азъ бѣхъ видѣлъ български жени, прѣгърбени слѣдъ плуга, какъ вмѣсто мѫже обработваха полето, тъй като имаше кѫщи, въ които не бѣше останалъ нито единъ работоспособенъ мѫжъ. По-кѫсно ги виждахъ да жънатъ, да връзватъ и да мелятъ. И по този начинъ женитѣ съ своята поть, съ своитѣ мазоли прогониха отъ страната постоянния, съпровождащъ всѣка война гладъ.
Въ градовѣтѣ азъ ги виждахъ въ различни благотворителни дружества, грижещи се за бѣдни, сираци, вдовици и ранени (сега къмъ тѣзи дѣйности се прибавя и грижата за македонскитѣ бежанци). Други пъкъ, като доброволни самарянки, постѫпваха на работа въ болницитѣ, за да облѣкчатъ съ своитѣ нѣжни грижи болката на жертвитѣ отъ войната. День слѣдъ день тѣ се връщаха уморени и изчерпани отъ безсъннитѣ нощи въ болницитѣ, за да си починатъ и отново да могатъ да изпълнятъ своето доброволно задължение. Голѣмъ е броятъ на тези, които сѫ на такава работа вече десети мѣсецъ. Между тѣхъ ще намѣрите ученички отъ гимназията, студентки, учителки и дами отъ най-висшитѣ крѫгове. Всички съ еднаква отдаденость работятъ и служатъ на болнитѣ, като приематъ и най-тежката работа.
А колко страшенъ е сѣмейниятъ животъ на българската жена прѣзъ тази година! Едва ли ще се намѣри сѣмейство, въ което поне единъ неговъ членъ да не е на бойното поле. Точно обратното, има сѣмейства, които по срѣдата на войната бѣха останали безъ бащата и порасналитѣ синове. Има домове, азъ мога да посоча нѣколко, въ които бѣха останали само женитѣ, чакайки съ страхъ да дойде сѫдбовното извѣстие, че нѣкой вече нѣма да се върне.
Който е виждалъ въ мразовититѣ зимни нощи на гаритѣ момичета въ бѣли прѣстилки да прибѣгватъ отъ вагонъ до вагонъ, да раздаватъ чай и храна на раненитѣ, да хранятъ тѣзи, които не можеха да се движатъ, който е виждалъ какъ тѣ търпеливо чакатъ да дойде новиятъ транспортъ съ раненитѣ или който ги е виждалъ да работятъ въ болници или комитети, то той не може да не признае, че българкитѣ сѫ дали не по-малко жертви и сѫ проявили не по-малко храбрость, отколкото войницитѣ при борбата съ полумесеца."
Изъ книгата "Критичнитѣ дни на България" на чешкия воененъ кореспондентъ Владимиръ Сисъ, издадена отъ Българска история
-
Тайко
- Мнения: 645
- Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm
Re: Българска бойна слава.
доц.д-р Петър Ненков/ Petar Nenkov
На 19 април 1863 година е роден Цветан Радославов, чиято песен "Мила Родино ", написана в навечерието на Сръбско-българската война - 1885 г., става по-късно български държавен химн
Първият български химн «Шуми Марица» е създаден през 1876 г. от учителят, книжовник и революционер от Търново Никола Живков.
През Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. той за кратко време се превръща в боен марш на българските опълченци, които с песента на уста се хвърлят в епичните боеве с турските войски при Стара Загора през юли 1877 г., при отблъскването през август същата година на бесните юруши на Сюлеймановите пълчища на връх Шипка и при неудържимата атака на турския укрепен лагер Шипка-Шейново през януари 1878 г.
В Сръбско-българската война през ноември 1885 г. песента се пее масово от младите български воини в сражениата със сръбските агресори при Сливница, Гургулят, Видин, Драгоман и Пирот . След като получава популярност и се запява от целия български народ, тя е избрана през 1886 г. за държавен химн на Княжество България. Иван Вазов прави обработка на текста на песента и изглажда някои нейни несъвършенства.
През войните за национално обединение 1912-1918 год. песента се пее от българските воини в окопите и при шеметните атаки "на нож". Тя се изпълнява от полковите духови музики застанали в първа бойна линия и така наелекризира българските пехотници, че те политат, като лъвове, презрели смъртта, срещу дъжда от куршуми и превъзхождащия ги враг и го карат да побегне панически от бойното поле. След паметните победи при Лозенград, Люлебургас, Бунархисар и връх Средногорец в Родопите често пъти по медните си духови инструменти, военните музиканти откривали множество дупки от вражески куршуми и осколки от снаряди . Тази велика песен, свързана органически с борбите на българския народ за национално освобождение и обединение, остава държавен химн на Царство България до 1944 г.
След победата на ОФ на 9 септември 1944г. във връзка с новите идеали, цели и условия партийното и държавно ръководство на страната решава да смени държавния химн „Шуми Марица” с нов. Новата комунистическа власт избира партийния марш
„Републико наша здравей”, който се изпълнява през периода 1947-1950 г.
Освен него, през периода 1947-1948г. се изпълнява и химнът „Хей славяни” - във връзка с модерната по това време идея на Сталин, Г. Димитров и Тито за създаване на голяма балканска социалистическа федерация между България и югославските републики .В публичното пространство също така се налага и песента „ България мила - страна на герои”.И трите песни обаче не са възприети от българския народ, като масови, патриотични и любими .
Това налага през 1964 г. да се сформира комисия, която провежда всенароден конкурс за избор на нов държавен химн. За такъв е избрана масовата патриотична песен написана от свищовския студент, доброволец в Сръбско-българската война 1885г. Цветан Радославов - „Мила Родино“. На това решение на комисията се противопоставя изтъкнатия композитор, академик Петко Стайнов, който твърди, че мелодията на песента не е оригинална, а е стара еврейска мелодия . Гласът му обаче е игнориран и комисията предлага с пълно единодушие песента „Мила Родино” за ново държавен химн.
С указ на Президиума на Народното събрание от 7 септември 1964 г. песента на Цветан Радославов е избрана за държавен химн на Народна Република България. Впоследствие отделни пасажи от текста на песента са преработени от видните поети Димитър Методиев и Георги Джагаров. Направена е допълнителна хармонизация на музикалното звучение от композиторите Филип Кутев и Александър Райчев. Тази песен не е изкуствено творение, нито пък е рожба на предварително задание. Тя е любима патриотична песен на българския народ. Тя превъплъщава в себе си синовното ни преклонение пред Родината, тя носи в себе си барутния дъх и тревожната романтика на една бурна епоха, в която страната ни възкръсна от забравата, като Жар птицата Феникс, след пет века на робство и зае достойно място всред семейството на европейските държави, тя е нашата клетва пред дедите ни, загинали за свободата на Отечеството, които ни завещаха да я пазим зорко, като зениците н очите си !...
Авторът на настоящия ни държавен химн е роден в Свищов на 19 април 1863г. в семейството на Пауника и Георги Хаджиденкови. Майка му е дъщеря на възрожденския просветен деец и книгоиздател Христаки Павлович, който пръв въвежда в дунавския град съвременни методи в учебното дело. Радославов е племенник на първия български художник с академично образование Николай Павлович, на радетеля за независима българска просвета Димитър Павлович и на Николай Катранов - прототипът на Дмитрий Инсаров, главния герой от романа на Тургенев ”В навечерието”. Той израства в семейството на богатия търговец Цвятко Радославов, който го осиновява. Близък е с Иван Шишманов и Алеко Константинов . Първоначално учи при Емануил Васкидович. След завършване на Априловската гимназия в Габрово записва история и славистика във Виенския университет.
Условията при създаването на песента „Мила родино” удивително прилича на създадената от Роже дьо Лил легендарна песен на френските революционери „ Марсилезата”, с която те отблъсват настъплението на вражеските войски на Стара Европа към техните граници. И двете песни са създадени в мигове на върховно изпитание за френския и българския народ, когато са заплашени правото им на свобода и независимост, когато са заплашени завоеванията на Великата френска буржоазна революция от 1789 г. и Акта на Съединението на България от 1885г.
През септември 1885 г., той потегля с други студенти и гурбетчии от Виена за България, с параход по Дунава , за да се запише като доброволец в българската войска в предстоящата война със сръбските нашественици. При навлизането на кораба в българския участък на реката, обхванат от патриотични чувства и огнен патос, набързо нахвърля на белия лист текста и музиката на песента "Горда Стара планина". Всъщност той няма да има възможност да се сражава с войските на сръбския крал Милан, защото военната комисия го отхвърля, заради късогледство, но песента му много бързо става любима на българските воини и воюва вместо него . През 1895 г. тя е отпечатана в учебника по музика на Карел Махан, а през 1905 г. е обработена от композитора Добри Христов .
Песента „ Мила Родино” се пее в ледените окопи и землянки от българските войни при Одрин, Шаркьой и Булаир през Балканската война при епопеята на Калиманци през Междусъюзническата война, в жестоките отбранителни боеве през Първата световна война при Дойранското езеро, Завоя на река Черна, Червената стена, Каймакчалан и Кенали. Тази песен е носталгичен зов, тя стопля сърцето на всеки българин, без значение, къде се намира по света. Тя става любима за прокудените в чужбина от финансовия недоимък и политическите репресии български емигранти. Тя ражда горещи сълзи в очите и на най-коравите мъже и поражда спомена за бащиния край, за скъпата татковина , за свидните образи на техните майки и бащи.
Освен създател на държания ни химн, Цветан Радославов е блестящ учен. През 1897 защитава докторска титла по философия в Лайпциг, Германия при бащата на съвременната научна психология Вилхелм Вунт. Впоследствие отхвърля всички покани за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си. През периода 1888 и 1893 г. е гимназиален учител и библиотекар в Априловската гимназия в Габрово, след 1897 г. е преподавател в Мъжката гимназия в Русе, а по-късно в Трета мъжка гимназия в София, където учи своите ученици на етика и философия, естетика и психология. Занимава се с дърворезба и църковна иконопис, пише стихове и събира нумизматични, археологически и етнографски предмети. Умира в столицата през 1931г. на 68 годишна възраст.
На 19 април 1863 година е роден Цветан Радославов, чиято песен "Мила Родино ", написана в навечерието на Сръбско-българската война - 1885 г., става по-късно български държавен химн
Първият български химн «Шуми Марица» е създаден през 1876 г. от учителят, книжовник и революционер от Търново Никола Живков.
През Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. той за кратко време се превръща в боен марш на българските опълченци, които с песента на уста се хвърлят в епичните боеве с турските войски при Стара Загора през юли 1877 г., при отблъскването през август същата година на бесните юруши на Сюлеймановите пълчища на връх Шипка и при неудържимата атака на турския укрепен лагер Шипка-Шейново през януари 1878 г.
В Сръбско-българската война през ноември 1885 г. песента се пее масово от младите български воини в сражениата със сръбските агресори при Сливница, Гургулят, Видин, Драгоман и Пирот . След като получава популярност и се запява от целия български народ, тя е избрана през 1886 г. за държавен химн на Княжество България. Иван Вазов прави обработка на текста на песента и изглажда някои нейни несъвършенства.
През войните за национално обединение 1912-1918 год. песента се пее от българските воини в окопите и при шеметните атаки "на нож". Тя се изпълнява от полковите духови музики застанали в първа бойна линия и така наелекризира българските пехотници, че те политат, като лъвове, презрели смъртта, срещу дъжда от куршуми и превъзхождащия ги враг и го карат да побегне панически от бойното поле. След паметните победи при Лозенград, Люлебургас, Бунархисар и връх Средногорец в Родопите често пъти по медните си духови инструменти, военните музиканти откривали множество дупки от вражески куршуми и осколки от снаряди . Тази велика песен, свързана органически с борбите на българския народ за национално освобождение и обединение, остава държавен химн на Царство България до 1944 г.
След победата на ОФ на 9 септември 1944г. във връзка с новите идеали, цели и условия партийното и държавно ръководство на страната решава да смени държавния химн „Шуми Марица” с нов. Новата комунистическа власт избира партийния марш
„Републико наша здравей”, който се изпълнява през периода 1947-1950 г.
Освен него, през периода 1947-1948г. се изпълнява и химнът „Хей славяни” - във връзка с модерната по това време идея на Сталин, Г. Димитров и Тито за създаване на голяма балканска социалистическа федерация между България и югославските републики .В публичното пространство също така се налага и песента „ България мила - страна на герои”.И трите песни обаче не са възприети от българския народ, като масови, патриотични и любими .
Това налага през 1964 г. да се сформира комисия, която провежда всенароден конкурс за избор на нов държавен химн. За такъв е избрана масовата патриотична песен написана от свищовския студент, доброволец в Сръбско-българската война 1885г. Цветан Радославов - „Мила Родино“. На това решение на комисията се противопоставя изтъкнатия композитор, академик Петко Стайнов, който твърди, че мелодията на песента не е оригинална, а е стара еврейска мелодия . Гласът му обаче е игнориран и комисията предлага с пълно единодушие песента „Мила Родино” за ново държавен химн.
С указ на Президиума на Народното събрание от 7 септември 1964 г. песента на Цветан Радославов е избрана за държавен химн на Народна Република България. Впоследствие отделни пасажи от текста на песента са преработени от видните поети Димитър Методиев и Георги Джагаров. Направена е допълнителна хармонизация на музикалното звучение от композиторите Филип Кутев и Александър Райчев. Тази песен не е изкуствено творение, нито пък е рожба на предварително задание. Тя е любима патриотична песен на българския народ. Тя превъплъщава в себе си синовното ни преклонение пред Родината, тя носи в себе си барутния дъх и тревожната романтика на една бурна епоха, в която страната ни възкръсна от забравата, като Жар птицата Феникс, след пет века на робство и зае достойно място всред семейството на европейските държави, тя е нашата клетва пред дедите ни, загинали за свободата на Отечеството, които ни завещаха да я пазим зорко, като зениците н очите си !...
Авторът на настоящия ни държавен химн е роден в Свищов на 19 април 1863г. в семейството на Пауника и Георги Хаджиденкови. Майка му е дъщеря на възрожденския просветен деец и книгоиздател Христаки Павлович, който пръв въвежда в дунавския град съвременни методи в учебното дело. Радославов е племенник на първия български художник с академично образование Николай Павлович, на радетеля за независима българска просвета Димитър Павлович и на Николай Катранов - прототипът на Дмитрий Инсаров, главния герой от романа на Тургенев ”В навечерието”. Той израства в семейството на богатия търговец Цвятко Радославов, който го осиновява. Близък е с Иван Шишманов и Алеко Константинов . Първоначално учи при Емануил Васкидович. След завършване на Априловската гимназия в Габрово записва история и славистика във Виенския университет.
Условията при създаването на песента „Мила родино” удивително прилича на създадената от Роже дьо Лил легендарна песен на френските революционери „ Марсилезата”, с която те отблъсват настъплението на вражеските войски на Стара Европа към техните граници. И двете песни са създадени в мигове на върховно изпитание за френския и българския народ, когато са заплашени правото им на свобода и независимост, когато са заплашени завоеванията на Великата френска буржоазна революция от 1789 г. и Акта на Съединението на България от 1885г.
През септември 1885 г., той потегля с други студенти и гурбетчии от Виена за България, с параход по Дунава , за да се запише като доброволец в българската войска в предстоящата война със сръбските нашественици. При навлизането на кораба в българския участък на реката, обхванат от патриотични чувства и огнен патос, набързо нахвърля на белия лист текста и музиката на песента "Горда Стара планина". Всъщност той няма да има възможност да се сражава с войските на сръбския крал Милан, защото военната комисия го отхвърля, заради късогледство, но песента му много бързо става любима на българските воини и воюва вместо него . През 1895 г. тя е отпечатана в учебника по музика на Карел Махан, а през 1905 г. е обработена от композитора Добри Христов .
Песента „ Мила Родино” се пее в ледените окопи и землянки от българските войни при Одрин, Шаркьой и Булаир през Балканската война при епопеята на Калиманци през Междусъюзническата война, в жестоките отбранителни боеве през Първата световна война при Дойранското езеро, Завоя на река Черна, Червената стена, Каймакчалан и Кенали. Тази песен е носталгичен зов, тя стопля сърцето на всеки българин, без значение, къде се намира по света. Тя става любима за прокудените в чужбина от финансовия недоимък и политическите репресии български емигранти. Тя ражда горещи сълзи в очите и на най-коравите мъже и поражда спомена за бащиния край, за скъпата татковина , за свидните образи на техните майки и бащи.
Освен създател на държания ни химн, Цветан Радославов е блестящ учен. През 1897 защитава докторска титла по философия в Лайпциг, Германия при бащата на съвременната научна психология Вилхелм Вунт. Впоследствие отхвърля всички покани за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си. През периода 1888 и 1893 г. е гимназиален учител и библиотекар в Априловската гимназия в Габрово, след 1897 г. е преподавател в Мъжката гимназия в Русе, а по-късно в Трета мъжка гимназия в София, където учи своите ученици на етика и философия, естетика и психология. Занимава се с дърворезба и църковна иконопис, пише стихове и събира нумизматични, археологически и етнографски предмети. Умира в столицата през 1931г. на 68 годишна възраст.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
-
Тайко
- Мнения: 645
- Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm
Re: Българска бойна слава.
Чували ли сте името Александър Ценович?
Ротмистър Александър Ценович е български кавалерист - герой от ,,Войните за национално обединение"! Проявява се през Балканските войни, където първо получава орден за храброст, а по-късно през 1913 г. е тежко ранен! След оздравяването си, отново се връща в редиците на конницата.
През Първата световна война, е в редиците на 9-ти конен полк. На 5.09.1916г. Александър Ценович повежда българската атака при село Попина срещу румънците. Сражение е изключително тежко! Румънците устояват на първите две атаки, но в последната са пометени от Ценович и неговите конници! В атаката българският герой е ранен два пъти в гърдите, а кобилата му Милка цели шест пъти! Милка оцелява, но ротмистър Александър Ценович издъхва! Малко след сражението, войниците вземат тялото му , за да го пренесат. Винаги вярната кобила, вижда мъртвото тяло на своят стопанин, и макар ранена, макар изплашена, тя отива до него и започнала да плаче със сълзи!!! Всички войници се смаяли! Изпитали истинска трудност да издърпат кобилата от мъртвият герой!
Помнете войната! Помнете героите ни, защото благодарение на тях, днес нас ни има!
Ротмистър Александър Ценович е български кавалерист - герой от ,,Войните за национално обединение"! Проявява се през Балканските войни, където първо получава орден за храброст, а по-късно през 1913 г. е тежко ранен! След оздравяването си, отново се връща в редиците на конницата.
През Първата световна война, е в редиците на 9-ти конен полк. На 5.09.1916г. Александър Ценович повежда българската атака при село Попина срещу румънците. Сражение е изключително тежко! Румънците устояват на първите две атаки, но в последната са пометени от Ценович и неговите конници! В атаката българският герой е ранен два пъти в гърдите, а кобилата му Милка цели шест пъти! Милка оцелява, но ротмистър Александър Ценович издъхва! Малко след сражението, войниците вземат тялото му , за да го пренесат. Винаги вярната кобила, вижда мъртвото тяло на своят стопанин, и макар ранена, макар изплашена, тя отива до него и започнала да плаче със сълзи!!! Всички войници се смаяли! Изпитали истинска трудност да издърпат кобилата от мъртвият герой!
Помнете войната! Помнете героите ни, защото благодарение на тях, днес нас ни има!
-
Тайко
- Мнения: 645
- Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm
Re: Българска бойна слава.
На днешна дата преди 105 години, под командването на полковник Владимир Вазов, записваме едни от най-блестящите страници в българската военна история. Водят се едни от най-решителните боеве от ПСВ от така наречената втора битка от Дойранската епопея!
След като командването на англичаните открива, че българските позиции са добре укрепени, то нарежда да се обстрелват периодично с артилерия българските укрепления.
Битката за пробива в българските позиции започва на 22 април и продължава с малки прекъсвания до 9 май 1917 г. Атаката започва с тежък четиридневен артилерийски обстрел, в който британците изстрелват 100 000 снаряда. В резултат на това насипите и някои дървени структури на предните позиции са унищожени. Българската армия също отвръща с огън от батареите между Вардар и Дойран. Владимир Вазов нарежда денонощен огън по позициите на британците. След първоначалната няколко часова битка между британските и български батареи, последните продължават още 1 час да обстрелват британските позиции, при което са изстреляни около 10 000 снаряда.
Английската пехота започва атаката си в нощта на 24 срещу 25 април като 12 роти атакуват позициите на втора бригада и след кървава битка успяват да завземат точките „Нерезов“, „Княз Борис“ и „Пазарджик“. След контраатака на българите, британците са отблъснати с тежки жертви и към 8 вечерта се оттеглят. Британските атаки на десния и централния фронт също са отблъснати с помощта на артилерията.
В следващите дни британските атаки не са много чести и силни и са отблъснати без проблем от българите. Обаче, поради силния български огън, англичаните отстъпват към първоначалните си позиции от 27 април.
Поради критиките на висшето командване британците правят нови опити за пробив. На 8 май след дълъг артилерийски обстрел започват нова атака. Главното нападение започва в 9 часа с британски войски на 5 вълни към българските позиции. След четири атаки през нощта на 8 срещу 9 май британците са победени и търпят тежки загуби. Кореспондент на Таймс пише, че британските войници наричат точката „Борис“ „долината на смъртта“.
Артилерийският дуел продължава на 9 май, но поради тежки загуби англичаните изоставят всички атаки. Те изгубват 12 000 убити, ранените и пленените, от които повече от 2250 са погребани от българите. Загубите на девета плевенска дивизия възлизат на 2000, от които 900 умират от болести и рани. След битката полковник Вазов е произведен в чин генерал-майор.
След войната по времето когато е кмет на столицата София, генерал Вазов посещава Лондон през 1936 г. Английските ветерани канят своя най-достоен противник на бойното поле. Вазов е поканен в Англия да присъства на конгрес на организацията Британски легион, честващ победата на имперската армия през Първата световна война.
Посрещнат е с уважение и най-големи почести. На гара „Виктория“ в Лондон българинът е посрещнат от кмета на столичния град на империята. Настанен е в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон. Гостите са посрещани от почетен легион със знамена, когато преминава нашата делегация генерал Хамилтън, който го придружава, командва: „За почест, мирно!“
На парада участват 3000 военни и 200 бойни знамена. Когато се явява делегацията с българина, лорд Милн заповядва:
„ Свалете знамената! Минава ген. Вазов – победителят от Дойран! “
Председателят на Британския легион Майор Готлей го представя с думите:
„ Ще дам думата на българския генерал Вазов. Той е от малцината чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история. “
Поклон!
След като командването на англичаните открива, че българските позиции са добре укрепени, то нарежда да се обстрелват периодично с артилерия българските укрепления.
Битката за пробива в българските позиции започва на 22 април и продължава с малки прекъсвания до 9 май 1917 г. Атаката започва с тежък четиридневен артилерийски обстрел, в който британците изстрелват 100 000 снаряда. В резултат на това насипите и някои дървени структури на предните позиции са унищожени. Българската армия също отвръща с огън от батареите между Вардар и Дойран. Владимир Вазов нарежда денонощен огън по позициите на британците. След първоначалната няколко часова битка между британските и български батареи, последните продължават още 1 час да обстрелват британските позиции, при което са изстреляни около 10 000 снаряда.
Английската пехота започва атаката си в нощта на 24 срещу 25 април като 12 роти атакуват позициите на втора бригада и след кървава битка успяват да завземат точките „Нерезов“, „Княз Борис“ и „Пазарджик“. След контраатака на българите, британците са отблъснати с тежки жертви и към 8 вечерта се оттеглят. Британските атаки на десния и централния фронт също са отблъснати с помощта на артилерията.
В следващите дни британските атаки не са много чести и силни и са отблъснати без проблем от българите. Обаче, поради силния български огън, англичаните отстъпват към първоначалните си позиции от 27 април.
Поради критиките на висшето командване британците правят нови опити за пробив. На 8 май след дълъг артилерийски обстрел започват нова атака. Главното нападение започва в 9 часа с британски войски на 5 вълни към българските позиции. След четири атаки през нощта на 8 срещу 9 май британците са победени и търпят тежки загуби. Кореспондент на Таймс пише, че британските войници наричат точката „Борис“ „долината на смъртта“.
Артилерийският дуел продължава на 9 май, но поради тежки загуби англичаните изоставят всички атаки. Те изгубват 12 000 убити, ранените и пленените, от които повече от 2250 са погребани от българите. Загубите на девета плевенска дивизия възлизат на 2000, от които 900 умират от болести и рани. След битката полковник Вазов е произведен в чин генерал-майор.
След войната по времето когато е кмет на столицата София, генерал Вазов посещава Лондон през 1936 г. Английските ветерани канят своя най-достоен противник на бойното поле. Вазов е поканен в Англия да присъства на конгрес на организацията Британски легион, честващ победата на имперската армия през Първата световна война.
Посрещнат е с уважение и най-големи почести. На гара „Виктория“ в Лондон българинът е посрещнат от кмета на столичния град на империята. Настанен е в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон. Гостите са посрещани от почетен легион със знамена, когато преминава нашата делегация генерал Хамилтън, който го придружава, командва: „За почест, мирно!“
На парада участват 3000 военни и 200 бойни знамена. Когато се явява делегацията с българина, лорд Милн заповядва:
„ Свалете знамената! Минава ген. Вазов – победителят от Дойран! “
Председателят на Британския легион Майор Готлей го представя с думите:
„ Ще дам думата на българския генерал Вазов. Той е от малцината чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история. “
Поклон!
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
-
Тайко
- Мнения: 645
- Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm
Re: Българска бойна слава.
Полковник Димитър Порков е български офицер, герой от войните за обединение, началник на Трета секция (военно контраразузнаване), на 6-ти конен полк, патриот и антикомунист.
Той е роден на 6 септември 1890 г. в Трявна.
Произхожда от семейство на индустриалци. Заради голямото му влияние в Трета секция тя се нарича още „Поркова команда“. През 1923 – 1925 г. е в постоянен контакт с бившия началник на Обществена безопасност Пане Бичев.
След уволнението си от войската става чиновник в дружество „Атлантика“, което се занимава с търговия с дини и грозде, главно за Германия.
Репресиран е от комунистите след 9 септември 1944 г. Прекарва 9 години в ТВО и 11 месеца в арестите на “Държавна сигурност“. Съден е през 1954 г. по процеса срещу членове и сътрудници на Трета секция – дело № 634. Осъждат го на смърт. С указ от 29 септември 1954 г. присъдата му е заменена с 20 години затвор.
Той е роден на 6 септември 1890 г. в Трявна.
Произхожда от семейство на индустриалци. Заради голямото му влияние в Трета секция тя се нарича още „Поркова команда“. През 1923 – 1925 г. е в постоянен контакт с бившия началник на Обществена безопасност Пане Бичев.
След уволнението си от войската става чиновник в дружество „Атлантика“, което се занимава с търговия с дини и грозде, главно за Германия.
Репресиран е от комунистите след 9 септември 1944 г. Прекарва 9 години в ТВО и 11 месеца в арестите на “Държавна сигурност“. Съден е през 1954 г. по процеса срещу членове и сътрудници на Трета секция – дело № 634. Осъждат го на смърт. С указ от 29 септември 1954 г. присъдата му е заменена с 20 години затвор.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.