Българска бойна слава.

[Тайко]

ЕДИН САМУРАЙ В БИТКАТА ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ПЛЕВЕН
На 10 декември 1877 г. руските войски превземат Плевен след три неуспешни щурма и тримесечна обсада. Поклон пред храбростта на онези, които са се сражавали за свободата на България - публикувам откъс от историческия ми роман
"КОМИТАТА ОТ ДРЯНОВСКИЯ МАНАСТИР"
Павлина Павлова
* * * * * *
Запомнил съм една картина от това лято. Колоната от бежанци беше потискаща гледка: преобладаваха жените, повели за ръце деца, някои от тях бяха в напреднала бременност, куцукащи старци и приведени под тежестта на годините бабички. Върху бохчи с багаж в каруците се виждаха настанени тежко ранени, някои умиращи. Колоната се виеше като гигантска змия по прашния път и отдалече приличаше на призрачно движещи се сенки зад плътна жълтеникава завеса.
Беше време за жетва, ала никой сега не мислеше за реколтата. И как да мислиш, когато не знаеш дали ще доживееш до утрото.
Ясно си спомням възторга... радостта... но си спомням и скръбта, когато край Плевен руснаците бяха разгромени, а загубите им се изчислявали на около 16 хиляди бойци. Щом научили, че към 60 хилядната армия на Осман паша в Плевен срещу руската армия настъпва от юг и 40 хилядната армия на Сюлейман паша, петима руски генерали се уплашили, че погромът им едва сега започва, престорили се на болни и бързо заминали за Румъния, уж да се лекуват... След година се разбра, че тяхното малодушие толкова разгневило руския император, та той заповядал да бъдат арестувани, разжалвани и изпратени на заточение в Сибир.
*************
ФРАГМЕНТИ ОТ ЕДНА ЕПОПЕЯ:
Каквото да се пише и разказва за онези кървави денонощия от Руско-турската война, все ще бъде твърде бледо, в сравнение с мащаба на битките. Няма да крия, че се просълзих, когато научих как при превземането на Плевен един японски самурай се е бил храбро за нашата свобода. Майор Сейго Ямадзава, изпратен като наблюдател в Руската императорска армия, скоро започнал да настоява пред командващия генерал-лейтенант Павел Зотов да се включи с оръжие в ръка в сраженията. Това било рисковано и генерал Зотов си давал сметка, че ако майор Сейго Ямадзава падне убит, ще се разрази огромен дипломатически скандал с Япония. Накрая отстъпил, но накарал японеца да напише собственоръчно: "Желая от душа и сърце да участвам в третата атака на Плевенската крепост, в дивизията на белия генерал Скобелев." Назначили го командир на взвод и преди да поведе своите подчинени, майор Ямадзава с помощта на преводач, дал наставленията си: "Следвайте ме и правете това, което аз правя. Бъдете бързи като светкавици! Разчитайте повече на своите щикове и приклади, отколкото на куршумите..." И като извадил своя самурайски меч, той ги повел напред. Тактиката му била успешна - отначало пълзели до хребета на втория зелен хълм, а после се изправил и ги повел в атака. Прекосили устремно Мъртвата долина и след това на щурм се изкачили до преградния окоп на турската армия. В започналия бой с щикове и приклади, момчетата му се биели като своя командир - дръзко и резултатно. И макар враговете им да ги превъзхождали числено, скоро отстъпили с викове: "Бягайте! Това не е човек, а жълт дявол!"...
Мога само да благодаря на провидението, а може би - на храбростта и неговия военен опит затова, че майор Сейго Ямадзава, барон Сейго Ямадзава дочаква жив края на войната. И е награден с почетен орден от самия руски император.

[Тайко]

Коледа на фронта преди 100 години.
Наближава Коледа и няма как да пропуснем да си припомним тази, която нашите деди посрещнаха в условията на война - трета в рамките на 4-5 години! - ние днес може да вземем пример. Докато гледаме лицата на снимката, нека си направим равносметка за нашите трудности и да си пожелаем воля, борбеност и да прегърнем близките си за светлия празник, както мечтаеха да го направят нашите предци от 1-ви пехотен Софийски полк и всички останали мобилизирани българи преди повече от 100 години.

Светли празници Българи
И ПОМНЕТЕ,ЧЕ БОГ И БЪЛГАРИЯ СА НАД ВСИЧКО



Почивайтѣ подъ тѣзъ могили ледни:
не ще да чуйтѣ вечъ трѫба, ни вождъ,
ни славний гръмъ на биткитѣ побѣдни,
къмъ вечностьта е маршътъ ви послѣдни.
Юнаци, лека нощь!

[Тайко]

На днешния 25 декември 1864 г. е роден Генерал-лейтенант Никола Жеков .
Главнокомандващ на действащата армия по време на участието на България в Първата световна война (1915 – 1918), прекратил съществуването на Сърбия като държава, посветил целия си живот за Обединението на Родината.
Поклон!

[Тайко]

НЯКОГА И ДНЕС
В днешно време, когато се правим на много умни, велики, знаещи, неповторими и т.н. само-превъзнасяния е добре да знаем че нашите деди не бяха такива. Днес хленчим, капризничим, лигавим се и вършим мърсотии и зло без :смисъл , за щяло и не щяло, е добре да си припомним за нашите дядовци и прадядовци. Те воюваха 8 години за: България да освободят и обединят всички българи. Не ги плашеше дъжда, студа, лишенията и вихрените атаки на нож. Имаха дух да премерят сили с армии докарани от цял свят - от джунглите на Индокитай и пустините на Сенегал до мъгливият Албион и да ги победят.

[Тайко]

ИСТИНАТА ЗА БЪЛГАРИЯ И
АНГЛИЧАНИТЕ ЗА БЪЛГАРСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

В Британската библиотека в Лондон има един безценен старобългарски ръкопис – четириевангелието на цар Иван Александър. Под него има надпис „Bulgarian Empire“ или с други думи англичаните казват, че България е била Империя!
Нещо повече в английската „Историята на народите“ на Арнолд Тойнби се казва, че в света има общо 21 цивилизации, една от които е българската.
Българите са били най-многобройния народ, който благодарение на привлекателната си култура е увеличавал границите си от Крим до Белград и от Карпатите до Бяло Море в древността наричано Тракийско!“

Във Византииски Тропарх от края на първото хилядолетие пише следното: „Те, българите, някога бяха най-справедливи от всички народи и от всичко на света най-много почитат добродетелите и сами достигнаха голяма слава, а градовете и народите се присъединяваха към тях доброволно.“

По-късно големия английски историк проф. Норман Дейсви потвърждава и доказва с редица факти, че българите са най-старата нация в Европа и създатели на цивилизацията на Стария континент. Негови са думите: „Когато България е била държава, Европа е ходила права под масата“!

Фрeнски политици и учени за българите

Президента на Франция генерал де Гол благодари на българите затова, че „Българската държава е люлката на европейската култура и цивилизация” .

Дори това се потвърждава от друг френски президент Франсоа Митеран, който по-късно казва: “Българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета. Богомилите създават Европейското възраждане!”

Известният френски историк Алфред Рамбо казва: „Цар Симеон бе за българите е това, което е Карл Велики за нас, но по-образован и много по-щастлив, защото е успял да създаде една национална литература.“

Магнус Енодий в своето Похвално слово за крал Теодорих пише „Българите — това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал. Те вярваха, че светът е открит за тях. те никога не се съмняваха в победата си, това е народът, който учудваше света“.

Италианските учени за Българския народ

Подобни са думите и на Италианският президент Карло Чампи: „Българите са едни от първите творци на нашата цивилизация“.
А италианския професор Санте Грачоти казва: „Една от основните заслуги на българите е, че задържаха няколко века турците далеч от сърцето на Европа. Те платиха прескъпо с кръвта си, с вярата си, свободата си и упадъка на брилянтната им култура от онова време“ .

Световно известния византолог професор Геза Фехер казва: “Българите бяха оня народ,който допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа.
Другите световни учени и общественици за България

Посланикът на Украйна в България Вячеслав Похвалски произнася следните думи „Украинците, белорусите и руснаците си спомняме, че писмеността, културата ни и православната вяра произхождат от България. Искам да припомня на всички факта, че двамата първи украински патриарси са етнически българи – Григорий Цамблак и Киприан“
Японският професор Шигеоши Мацуяма твърди, че “Българската държава е между седемте световни цивилизации”.

Румънецът Деншиану казва, че румънците са живели толкова дълго в контакт с българите, които са простирали своята власт отвъд дунавските земи, че на този съвместен живот дължат своята цивилизация през Средните векове.

Руския академик Дмитрий Лихачов пише:
„…И чуждите завоеватели не са могли да победят тази ДЪРЖАВА НА ДУХА, защото в защита на Българската нация в плътен строй стоят българският език, писменост и култура!…
Тази държава на Духа се простира от Балтийско море до Тихия океан и от Северния ледовит океан до Индийския, защото старобългарският език е станал културен език на всички православни славяни. Това е първият държавен литературен език в Европа използван още преди да възникнат литературния немски, френски, италиански, английски и руски език“.
„…Българската нация е най-древната от съществуващите културни нации не само в Европа, а и в целия свят. Миналото погълна античността, древния Рим, Елада и прочие, но България остана като жива отломка от древната Европейска култура.“

P.S. И за това трябва да спасим България, да я съхраним да не бъде само последна отломка от миналото, а цивилизационна култура, която ще прекрачи третото хилядолетие и ще я понесе към бъдещето…“

[Тайко]

Ефрейтор Тодор Иванов Петков от 16-ти пехотен Ловчански полк по време на Първата световна война. Един истински български герой. Безстрашен непобедим боец. Страшилище за враговете на България.
Ефрейтор Тодор Иванов Петков е отличен с три кръста ''За храброст'' през 1915-1917г. от боеве на три фронта срещу сърбите в Поморавието и Косово и срещу румънци и руснаци в Добруджа и на река Серет.
Той е един от ловчанските герои от Първата световна война. Служи в 4-ра рота на 16-ти пехотен Ловчански полк. Роден е в село Новачене, Ботевградска околия. Отличава се във войната срещу Сърбия през 1915г. и в боевете за освобождение на Добруджа срещу руско-румънските войски през 1916г.
През 1915г. се сражава с полка си срещу сърбите в състава на 1-ва Софийска дивизия, с която преминава през Пирот, Власотинци, Лесковац и достига чак до Косово поле.
Първият си кръст ''За храброст'' IV степен получава през 1915г. Мотиви за награждаване: за героични прояви във войната срещу сърбите през 1915 г.
Другите му два кръста ''За храброст'' са от войната в Добруджа и на река Серет.
В Добруджа на 2.10.1916г. руско-румънските войски настъпват, за да прекъснат нашия десен приморски фланг, където е 1-ва конна дивизия на генерал Иван Колев.
Атакуват линията Топрахисар - Кобадин - Кокарджа. За състава на противника българското командване няма сведения. Тогава от щаба на полка е изпратен на разузнаване ефрейтор Т. Иванов Петков с още двама доброволци. Целта им е да заловят пленници. В мъгливата нощ тримата тръгват към позицията на противника. Доближават румънски секретен пост от трима души. Тогава ефрейтор Т. Иванов Петков се хвърля в атака. Убива един от румънските войници, а другите двама пленява и то без да им даде възможност да стрелят и да известят за ненадейната атака своите части. Така чрез храбрата си постъпка той осигурява сведения за противника, което изиграва роля за по-късния му разгром. За подвига си ефрейтор Т. Иванов Петков е награден с кръст "За храброст" III степен.
И в следващите боеве Т. Иванов Петков е много добър охотник на пленници. Често налита с ръчни бомби в разположението на противника. Разпръсква защитниците в неприятелските окопи. Винаги се връща с всевъзможни трофеи и разбира се с пленници.
На 25.11.1916г. при Каракуюн ефрейтор Т. Иванов Пеков сам разпръсква един неприятелски пост от спешени конници, като пленява и донася техните пушки. За подвига си получава нов кръст "За храброст", II степен.
На 20.12.1916г. при поредната си акция в района на Бабадаг в Северна Добруджа влиза в лична борба с един руснак с чин прапоршчик. Побеждава го и му отнема личната войнишка книжка. Донася я в своя щаб. От нея щабът на полка извлича ценни сведения за руските войски пред фронта.
На 16.08.1917г. при едно нощно нападение този храбрец загива при село Максисени. Войниците от полка оплакват неговата смърт. Чувстват, че са изгубили свой другар и голям смелчага. Събират чрез подписка средства за семейството му. Неговата рота успява да събере 940 лв., които изпраща на осиротялото семейство. Погребан е бил във войнишкото гробище при село Питулаци.

[Тайко]

Данаил Цонев Николаев е български офицер, генерал от пехотата.

Първият офицер, получил най-високото звание в Българската армия – генерал от пехотата. Известен като „патриархът на българската войска“.

Данаил Николаев е роден на 18 / 30 декември 1852 г. в Болград, Руска империя (днес в Украйна) в българско семейство, бежанци от Търново.

През 1871 г. завършва Болградската българска гимназия.

По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е командир на рота от V-а Опълченска дружина в Българското опълчение. Отличава се в боевете Шипка и Шейново.

На 8 юли 1877 г. е произведен в първо офицерско звание подпоручик от Руската армия, а на 10 август 1877 г. повишен в поручик.

През Сръбско-българската война командва Източния корпус, а при контранастъплението на българската армия, след боевете при Сливница (5 – 7 ноември 1885 г.) – Западния корпус.

Командва настъпление към Цариброд и Пирот. След края на войната е награден с Орден „За храброст“ II ст. и повишен в звание полковник. Така Данаил Николаев става първият полковник от българската армия.

След детронирането на княз Александър I Батенберг е военен министър и участва в потушаването на бунтовете на проруските офицери през 1887 г. По негова заповед военните формирования, участвали в преврата, са разформировани, а бойните им знамена – изгорени.

След избора на Фердинанд I за български княз, Данаил Николаев напуска поста военен министър и е назначен за негов военен съветник (1887 – 1893).

На 14 февруари 1891 г. е повишен в звание генерал-майор.

Участва в специалната делегация по време на бракосъчетанието между княз Фердинанд I и принцеса Мария Луиза. На самия прием, за да се задоволи нечие „суетно желание“, не е спазено висшестоянието на чиновете, поради което е накърнена честта на генерал Николаев. Напуска двореца и в знак на протест подава оставка.

Между 1893 и 1897 е в запаса, като през това време е председател на Върховния македонски комитет (1895 – 1897). След връщането си в армията, княз Фердинанд I го назначава за генерал-адютант (1897 – 1907).

На 15 ноември 1900 г. е повишен в звание генерал-лейтенант.

От 1907 до 1911 г. генерал-лейтенант Николаев е военен министър и ръководи подготовката на армията за предстоящите войни.

През 1907 г. лично княз Фердинанд го награждава с Орден „Св. Александър“ I ст. с брилянти.

Като министър на войната, на 22 септември 1908 г. генерал-лейтенант Данаил Николаев приподписва манифеста на цар Фердинанд I за обявяване на Независимостта на България.

На 18 май 1909 г. става първият български офицер, получил званието генерал от пехотата (инфантерията).

През 1911 г. напуска армията и минава в запаса.По време на Балканската война командва гарнизона на Ямбол.

На 16 април 1925 г., при атентата в църквата „Света Неделя“ загива единственият му син – подполковник Никола Николаев.

На 6 май (Гергьовден) 1936 г. ген. Николаев е награден лично от цар Борис III с най-високото българско отличие – Орден „Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий“.,

Като старши генерал в Българската армия, на 12 юли 1937 Данаил Николаев става кръстник на престолонаследника княз Симеон Търновски.

Генерал от пехотата Данаил Николаев умира на 29 август 1942 г. в Банкя.

[Тайко]

Братя Михови като подпоручици след балканските войни.От ляво на дясно Никола, Димитър и Паскал. Никола и Димитър са с униформи на униформи на 5ти артилерийски полк а Паскал на 18ти пехотен Етърски полк. Сниката е предоставена от наследниците на ген.Михов и оцветена от Royal Bulgaria in Colour / Царство България въ цвѣтъ !
Най-голям от братята е Димитър, който е роден през август 1884 г. Завършва Търновската гимназия с отличие. Със стипендия за талантилви младежи, учредена от търновския търговец Петър Кермекчиев, завършва френска филология в Гренобъл и немска филология в Лайпциг. На 24-годишна възраст защитава докторска степен към университета в Лайпциг, Германия. Завършва и школата за запасни офицери в Княжево.
По време на Балканската война е мобилизиран като артилерийски офицер в V-и артилерийски полк – Шумен. По време на Първата световна война е секретар на българския военен аташе в Берлин и Берн. Преподавател е по чужди езици във Военната академия.
По това време Цар Борис III е слушател там и му прави впечатление високата образованост и култура на търновеца. Взема го като секретар в канцеларията на двореца. След кратко прекъсване, Димитър отново постъпва като съветник в гражданската свита на царя. Почива от инфаркт през 1935 година. Димитър Михов е женен за Божанка Москова, дъщеря на видния търновец, учител и общественик Моско Москов, който е сред създателите и секретар на Търновското археологическо дружество. Димитър и Божанка имат две деца - Людмила и Паскал. Людмила е учителка по немски език, а Паскал – юрист. Паскал също е завършил с отличие Военното на Н. В. училище.
Вторият брат от семейство Михови - Паскал Михов е учител и филолог. Роден е на 5 април 1887 г. Завършва Търновската гимназия и Софийския университет, специалност филология и литература в 1915 г. Учител в Търновската мъжка гимназия. Издава различни наръчници по граматика. Води записки по време на войната, в които разказва за бойните действия. Негов е разказът „Втора дружина мина Тимок”. Има подготвена докторска дисертация.
По време на Балканските войни 1912-1913 г. е командир на рота в 18-ти пехотен Етърски полк. Самоубива се, след като е тежко ранен, за да не попадне в плен. Избира героичната смърт, за да не бави и да не изложи на опасност другарите си в боевете при село Горничево /под Чеган/ на 19 септември 1916 г. След двудневни боеве поручик Михов повежда контраатака на ротата си, но е ранен в двата крака. Сърбите застигат коня, на който е натоварен от верните му войници. Последните му думи, преди да се застреля, са: „Жив – никога! Но България е загубена вече за мен!” Няма съпруга и деца.
Третият брат - Никола Михов, е роден на 29.11.1891 година. Завършва Военното на Негово Величество училище. През 1911 г. е прозведен в чин подпоручик с 31-ви випуск на училището, с ротен командир подполковник Борис Дрангов. По време на Първата световна война отново е в центъра на тежки битки за превземането на една от най-добре укрепените крепости в Европа – Тутраканската. Назначен е за командир на конно артилерийско отделение. След войната заема различни длъжности. Инструктор по артилерийската част във Военното училище, адютант на Артилерийския отдел на Министерството на войната, инспектор на артилерията. На 2 май 1933 е назначен за командир на 7-ми дивизионен артилерийски полк, а на 17 октомври за командир на 3-ти пехотен полк.
И той, подобно на братята си, има и книжовна дейност. Бил е редактор на списание „Артилерийски преглед”. От 17 февруари 1937 г. до 19 април 1941 г. полковник Михов е началник на Военно на Негово Величество училище. На 19 април 1941 г. генерал-майор, Никола Михов поема командването на 5-та армия, която влиза в освободения Охрид, където на 24 ти май 1941 г. командва издигането на българския флаг. От края на 1941 г. до 1942 г. е началник на Първа армия, а после е военен министър във второто правителство на проф. Богдан Филов. На 01.01.1942 г. е повишен в чин генерал-лейтенант. След кончината на цар Борис III е избран за регент. Екзекутиран от „народната” власт на 1 февруари1945 година. Ген. Михов е женен е за Екатерина Цанкова от София. Имат две деца Михаил и Мария.
Снимката е предоставена от наследниците и оцветена от Royal Bulgaria in Colour / Царство България въ цвѣтъ.

[Тайко]

Английски майор споделя с войниците си :
"Научете се да умирате, като БЪЛГАРИТЕ и тогава, ще ги победите"

ЕДИНСТВЕНИЯТ НАРОД , ПРИ КОЙТО МЪЖЕТЕ СЕ РАЖДАТ ЗА ВОЙНИЦИ ...
СА БЪЛГАРИТЕ ..........

" Бил съм и в други боеве и при Сома, и при Вердюн, но такава страхотия и такъв бесен Народ не съм виждал ????
- Ребюфа, горкият Ребюфа !!!!
- Жив го уловиха !!!
-Тежко му! Той от тия канибали най-много се боеше !!!
- И Кампло, и него уловиха жив !!!
- Каква съдба ги чака… ???
- Боже, Боже, къде ни изпрати ???
- Аз си знаех , че няма да успеем,
но дружинният като викне : “Атакувай!“ !!!
- Я ти ела да те видя , я ти излез срещу БЪЛГАРИТЕ , като били толкова прости и не разбирали от модерен бой…

Борбата е за всеки метър, а най-често чуваната заповед е " Тýри ножа " ! , защото се редуват щикови атаки и свирепи ръкопашни схватки .
Смаян , един английски майор споделя с войниците си: " Научете се да умирате като БЪЛГАРИТЕ , тогава ще ги победите" !!!
И ако англичаните успяват да преодолеят Предната и Междинната линия , то е само защото смазващото числено превъзходство си казва думата.. "

Фелдмаршал Милн " Свалете знамената " !!!
Минава ГЕНЕРАЛ ВАЗОВ - победителят от Дойран !!!

Българската ПОБЕДА при Дойран - най-голямата в цялата ни N - вековна история и се изучава във всички Военни Академии!!!
Тя е записала една невероятна статистика: близо 70 хиляди убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали БЪЛГАРИ!!!
Седем дивизии - напълно унищожени от една !!!

ПОКЛОН ПРЕД БЪЛГАРСКИЯ ВОЙН

[Тайко]

На 30 декември (нов стил) 1877 година по време на Руско-турската освободителна война избухва Трънското въстание, известно още като Шопското въстание и Знеполско-Краищенското въстание, водено от капитан Симо Соколов.

Кой е Симо Соколов?

Офицер на две държави – поручик от Сръбската армия и капитан в Българската. Симо Соколов е роден през 1848 година в село Грознатовци, тогава в пределите на Османската империя, по-късно в състава на Княжество България, а днес в Западните покрайнини – Сърбия. Внук е на войводата Христо Плаката. Десетгодишен напуска родното си село и заминава за Сърбия.

Учи в град Топола, където баща му и чичовците му работят като зидари, а от 1865 в гимназия в Белград.

През 1870–1871 постъпва в богословско училище.

През 1875 година продължава обучението си в Историко-филологическия факултет на Белградската велика школа. Повлиян от революционните идеи на Любен Каравелов, в навечерието на Априлското въстание, Соколов влиза във връзка с българските революционни среди в Румъния, както и с революционни дейци в Трънско и Пиротско.

Подготвя въстание на българите в тези земи, но не го осъществява, след като сръбското правителство му отказва за момента материална подкрепа.

През 1871 година в Трън е създаден Трънският (Власинският) революционен комитет, който развива трескава дейност в подготовката на въстанието.

През 1876 година в Белград под ръководството на воеводата капитан Симо Соколов се създава “Привременен революционен комитет”, който чрез Симо Соколов държи връзка с Трънския революционен комитет и направлява подготовката на въстанието в Западните български земи.

След Освобождението Симо Соколов се установява в София и става офицер от българската армия. След излизането си в запаса е предприемач и адвокат.

През 1880 година е избран за народен представител в Първото Обикновено народно събрание. По време на Сръбско-българската война от 1885 година Соколов набира доброволци в София, след което е начело на доброволчески отряд.

Със словенската си съпруга – Цецилия, която е католичка но след годежа приема православното име София.
Имат шест деца: Александър, Надежда, Люба, Вера, Ана и Владимир.


..... „Сега, който е българин и българско име носи, днеска да помогне с што може, на издайници и изроди не требе да обръщаме глави“.... – пише Симо Соколов в писмото си до Букурещкия централен комитет на 30 януари 1876 г.

След като сърбите превземат Пирот, Соколов, който е офицер в сръбската армия, се отправя към Трън, за да вдигне въстание.
С капитан Соколов, който е офицер от сръбската армия, се движат и няколко черногорци.

Пристигат в града на 31 декември. Към края на декември 1877 г. въстаниците освобождават района на Брезник – Трън – Кюстендил. Четата е с около 1000 бойци. Въстаниците са слабо въоръжени, преди всичко с хладно оръжие.

Соколов се отправя за Кюстендил. Заедно с Тако Пеев и Ильо войвода води сражения с османските части, докато накрая градът е освободен с помощта на пристигналите руски отряди.
Тако Пеев действа и в района на Враня,
Гиго Масаловички – в Радомир,
Иван Грънчаров – към Босилеград.

Поклон пред паметта на кап. Соколов и героите от Знеполско-Краищенското въстание!