Адам и Ева
Книгата Библия е написана по един много интересен начин. Много отделни книги, понякога описващи едни и същи събития, са събрани в едно. После някои нейни редактори са направили така, че подредили уж хронологически цялата книга. По този начин събитията от няколко стотин години са мултиплицирани и разтегнати във времето. Според еврейските учени, само събитията от Стария Завет продължили 4004 г. Още 2009 г. са легализирани по този начин и чрез Новия Завет. Сега ще видите как могат да се съкратят тези измислени хилядолетия. Първа книга на Стария завет Битие също е съставена от някалко отделни книги, събрани в една. Първата е поместена в 1, 2 и 3 глава. В нея е космогенезисът на човечеството, записан и предаван на поколенията в този вид. Втората е изкуственно прикрепена към първата така, че все едно е нейно продължение. Тази книга е летопис за царуването на иудейските царе в Едем, който (като видяхме) се е намирал на територията на България. В историята на Римската империя има един период, в който императорите са от Илирия. Не само това. Те са царували на територията на Балканите, като столиците им са били в Сирмиум (Сремска Митровица в Сърбия), Сердика (София, столицата на България) Адрианопол (Одрин) и Бизантион, превърнат от Константин І Велики в Константинопол.
Щом като веднъж локализирах библейския Едем, после ми беше лесто да открия кой се крие зад героите на 4 глава на Книга Битие. Не само това. В процес на изследванията излязоха допълнителни данни за живота на римските императори, които се потвърждават и в историята на египетските фараони. Открих и къде са гробовете на тези императори, но това ще го видите по-нататък.
Първият ориентир в търсенето ми се оказа един град построен „на изток от Едем” за синът на Кайн, Енох. Но ето и самият библейски текст:
„И отдалечи се Каин от лицето Господне и се засели в земята Нод, на изток от Едем.
И позна Каин жена си, и тя зачена и роди Еноха. И съгради той град, и нарече града по името на сина си Енох.
Битие: 4(16-17)
Щом като Едем е в границите на Стара България, то кой град на изток от нея е бил построен и носи в себе името Енох? Тук много ми помогна познанието на първия сричков език, анаграмирането и обратното четене на личните имена и топонимите. Зад името Енох се крие нашето Хан, или Кан, което е познато на всеки българин, само че обратно написано. Кой град носи в името си Кан (КН) и се намира на изток от нашата страна? Разбира се, че това е Константинопол. В името Константинопол се крият следните думи-срички:
Кон+стан+т+ин +о+пол, което се чете като: „Кон (Кан) + стан (живее) + твърдо + на земята + (като) Христос
В Римската империя императорите са били обожествявани, а след Константин Велики са били наместници на Христос на земята.
От това разкритие можем да си направим логичното заключение, че щом Константин І Велики е бил първия Енох от родословието на Адам и Ева, то Кайн е неговият баща Констанций І Хлор. Сега ми беше много лесно да подредя императорите преди и след Константин І Велики. С римска нумизматика се занимавам повече от 30 години и не срещнах никакви трудности в тази подредба. Ето как заприлича цялото родословие на Адам и Ева нанесено на историята на римските императори от края на ІІІ и целия ІV век.
[4:1] Адам (dominus, цар – Максимиан Херкулий, съуправител на Диоклетиан (dominus et dues, Господ и Бог) позна Ева (Евтропия – сирийка, била съпруга на Максимилиан Херкулий и майка на Максенций и Фауста, по Авр. Виктор. Извл. ХL), жена си; и тя зачена и роди Каина (Констанций І Хлор), и рече: придобих човек от Господа.
[4:2] Роди още и брата му Авеля (Галерий Валерий Максимиан Август). И Авел (Валерий) стана пастир на овци (Аврелий Виктор пише: “Въпреки своята грубоватост, Галерий бил справедлив и заслужавал похвала; имал прекрасна фигура, бил отличен войник и щастието го следвало; родителите му били селяни и той самият навремето пасял добитък, откъдето и приякора му Арментарий (скотовъдец); родил се на брега на Дунав в Дакия (днешна Румъния) там е и погребан” Авр. Викт. Извл. Хl.), а Каин беше земеделец (илириец, или далматинец. Евтропий пише, че бил човек с мек нрав, учтив и живеел толкова скромно, че в празнични дни дори вземал назаем от други сребърни прибори; галите го обичали и се радвали, че са се избавили както от престореното благоразумие на Диоклециан, така и от кръвожадното безразсъдство на Максимиан Херкулий (Евтроп. Х. 1).
[4:3] След няколко време Каин (Констанций І Хлор) принесе Господу дар от земните плодове;
[4:4] и Авел (Валерий) също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината им. И Господ погледна благосклонно на Авеля (Валерий) и на дара му;
[4:5] а на Каина (Констанций) и на дара му не погледна благосклонно. Каин (Констанций І Хлор) се много огорчи, и лицето му се помрачи.
[4:6] И каза Господ (Бог) на Каина (Констанций І Хлор): защо се ти огорчи? и защо се помрачи лицето ти?
[4:7] Ако правиш добро, не подигаш ли лице? ако пък не правиш добро, то грехът стои при вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него.
[4:8] И рече Каин (Констанций І Хлор) на брата си Авеля (Валерий): (да идем на полето). И когато бяха на полето, Каин (Констанций І Хлор) нападна брата си Авеля (Валерий) и го уби.
[4:9] И рече Господ (Бог) на Каина Констанций І Хлор): где е брат ти Авел (Валерий)? Той отговори: не зная; нима съм пазач на брата си?
[4:10] И рече (Господ); какво стори? Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене;
[4:11] и сега проклет да си от земята, която е отворила устата си да приеме братовата ти кръв от твоята ръка;
[4:12] когато работиш земята, тя не ще ти дава вече силата си; ти ще бъдеш изгнаник и скитник по земята.
[4:13] И рече Каин (Констанций ) Хлор) Господу (Богу): наказанието ми е по-голямо, отколкото може да се понесе:
[4:14] ето, Ти сега ме пропъждаш от лицето на земята, и аз ще се скрия от лицето Ти и ще бъда изгнаник и скитник по земята; и всеки, който ме срещне, ще ме убие.
[4:15] И Господ (Бог) му каза: затова именно всекиму, който убие Каина (Констанций І Хлор), седмократно ще се отмъсти. Тогава Господ (Бог) тури на Каина (Констанций І Хлор) знак, за да го не убие никой, който го срещне.
[4:16] И отдалечи се Каин (Констанций І Хлор) от лицето Господне и се засели в земята Нод, на изток от Едем (Никомедия)
[4:17] И позна Каин (Констанций І Хлор) жена си (Елена І), и тя зачена и роди Еноха (Константин І Велики). И съгради той град, и нарече града по името на сина си Енох (Константин І Велики – Константинопол).
[4:18] На Еноха (Константин І Велики) се роди Ирад (Гаидад (Констанций І)); Ирад (Констанций І) роди Мехиаеля (Малелеила (Валентиниан І)); Мехиаел (Валентиниан І) роди Матусала (Теодосий І); Матусал (Теодосий І) роди Ламеха (Хонорий).
[4:19] Ламех (Хонорий) си взема две жени; името на едната беше Ада (Евдокия, Aelia Eudocia, истинското и име е било Athenias), а името на втората Цила (Села – Галла Плацида).
[4:20] Ада (Евдокия – умира в Сердика – Иерусалим, където вдига много църкви и манастири) роди Иавала (Флавий Констанций ІІІ); той беше баща на скотовъдци, които живеят в шатри.
[4:21] Брат му (на Ламех - Хонорий) се казваше Иувал Ivbal (Флавий Blavi Аркадий), Валия: той беше баща на всички, които свирят на гусли и пищялки.
[4:22] Цила (Галла Плацидия) също роди Тувалкаина (Товела, Атаулв кан, Валентиниан ІІІ), ковач на всякакви медни и железни сечива. А сестра на Тувалкаина (Валентиниян ІІІ) беше Ноема (Хонория).
[4:23] И рече Ламех на жените си: Ада и Цила! чуйте гласа ми; жени Ламехови! послушайте думите ми: аз ще убия мъж, който би ме уязвил, и момче, което би ме наранило;
[4:24] ако за Каина (Констанций Хлор) се отмъстява седмократно, то за Ламеха (Хонорий) - седемдесет пъти по седем.
[4:25] Адам (Диоклетиан) пак позна жена си (Ева), и тя роди син, и му даде име Сит (Флавий Валерий Север); понеже (казваше тя,) Бог ми даде друго чедо, вместо Авеля, когото Каин уби.
[4:26] На Сита тъй също се роди син, и той му даде име Енос (Лициний); тогава наченаха да призовават името на Господа (Бога).
Сега ще разгледаме по-подробно този новопоявил се исторически извор, който се е запазил непроменен няколко стотин години. Император Диоклетион по произход е далматинец, или илириец и неговото истинско име е Диокъл. Дио + Кала = Божествен и Красив на гръцки. По време на царуването му в историятя на Римската империя настъпил нов период на доминанта (от латинската дума dominus – „господар”).
„На 1 април 285 г. Диоклетиан обявил официално, че взема за съоправител Максимиан и му дава титлата цезар; точно след една година Диоклетиан го възвеличил в сан август и разделил империята на две части като му дал Запада, а за себе си взел Изтока. Отначало резиденцията на Максимиан се намирала в Медиолан (дн. Милано), а след това в Равена; Диоклетиан си избрал за резиденция град Никомедия, разположен на източното крайбрежие на Мраморно море.
Диоклетиан поел управлението на Изтока, защото това била най-богатата част от империята и се установил до морето между Европа и Азия, за да държи под контрол колкото се може по-голяма територия и да има възможност да защитава римските владения от европейските и азиатските варвари. Когато в ІІІ в. настъпило раздвижване във варварския свят, римската столица се оказала неудобна в стратегическо отношение, тъй като при нововъзникналите условия императорите трябвало да намират по-близко до външните врагове на държавата. Затова от последната четвърт на ІІІ в. Рим завинаги престанал да бъде императорска резиденция (въпреки, че продължил да е столица на империята), а римският сенат преминал на ниво градски съвет.
От този момент бавно, но безвъзвратно римската столица започнала да клони към упадък и забвение; стигнало се дотам, че през ХV в. в градините на папската резиденция се появили вълци.
Диоклетиан заявил, че след двадесет години двамата с Максимиан ще се откажат доброволно от властта и ще я предадат в ръцете на други избраници.
В 293 г. били обявени кандидатите за бъдещите августи – това били двамата цезари Констанций Хлор с резиденция град Августа Тревири (дн. Трир) и Галерий с резиденция в панонския град Сирмий (дн. Сремска Митровица в Сърбия).
Тази система на управление получила названието тетрархия („четиривластие”). Историкът Аврелий Виктор казва следното за тетрарсите: „Били слабообразовани хора, познавали добре мизерията на селския живот и несгодите на военната служба” (Авр. Викт. Цез. ХХХІХ).”
Е. Фьодоровна „Императорите на Рим”
Нарочно приложих този текст, който е написан съобразна Традиционата хронология. Сега като го сравним с този от Битие на Библията, можем да видим приликите и разликите в тях.
Диоклетиан е бил като Бог на Максимиан, защото той го прави август (ДОМинус), или Адам, както е записан в Библията. Латинските и гръцки биографи пишат, че Максимиан е бил прост човек, но това не е било така. Както можем да прочетем по-нататък в Книга Царства ІІІ, той е бил син на Соломон. В процес на изследването установих имената на библейските герои Саул, Давид, Соломон и всички останали израилски и юдейски царе. Римският император Аврелиан е бил баща на Максимиан Херкулий. Той е бил и библейския цар Соломон. Нека днешните историци от рода на Зеев Херцог да твърдят, че тези царе не са съществували. Аз имам друго мнение и ще видите как го отстоявам.
Но да продължим. Жената на Максимиан е Евтропия (Ева) е и майка на Максенций и Фауста (жената на Енох, който е син на Кайн). Масимиан е познат с гоненията си срещу християните.
„Ако Диоклетиан проявявал търпимост и преследвал християните единствено от политически съображения, то Максимиан, груб и чудовищно жесток, изпитвал към тял люта ненавист и ги подлагал на изтънчени мъчения.”
Император Максимиан е погребан в Сердика (Иерусалим), както ще видим пак в ІІІ Книга Царства. Това е много важно, защото там, където е погребан Адам (император Максимиан Херкулий), то там е и Голгота. Средновековните художници и иконописци винаги са рисували черепа на Адам в подножието на Христовия кръст на Голгота. Затова е много важно да установим кой е Адам и къде в действителност е погребан. Така веднага виждаме къде е бил библейския Иерусалим и къде са се състояли евангелските събития. В Сердика (Иерусалим) е бил този прословут Давидов град, където са били погребвани всички илирически римски императори. Ще се убедите сами, че това е така.
На 1 май 305 г. Диоклетиан (Бог) и Максимиан (Адам) се отричат от властта в полза на следващите августи – Констанций Хлор (Кайн) и Галерий Валерий (Авел). В библията тези двама римски императора са дадени като синове на Максимиан Херкулий (Адам).
В ІІІ Книга царства пише нещо, което е спестено от биографите на Диоклетин и Максимиан Херкулий:
„Между Ровоама (Максимиан) и Иеровоама (Диоклетиан) имаше война през всичките дни на живота им.”
14:30
Тази война се пренася и след абдикацията на тези императори. Техните цезари Галерий Валерий и Констанций Хлор продължават войната и след като стават августи през 305 г.
„След оттеглянето на Диоклетиан и Максимиан Херкулий Галерий вършел каквото си иска и се смятал за единствен повелител на целия свят. Презирал другия август – Констанций Хлор, защото бил мекушав и болнав. Галерий се надявал, че онзи скоро ще умре. А в случай, че не умре, изглеждало лесно да се свали пурпура, от омразния съперник; и какво ли може да направи, ако трима души го принудят да се откаже от властта?!”
(Лактанций За см. Гон. ХХ).
Библията (в частта си Стар Завет) е написана в духа на почит към Израилския бог. Ето затова всеки, който го е почитал е бил „добрия” герой, а защитниците на християнството – „лошите”. Галерий Валерий (Авел) е бил един от най-върлите гонители на християнството и затова неговата жертва към Бога на Израил е била приемана добре. Констанций (Каин) от своя страна е е бил снисходителен към християните и много от неговите приближени са изповядвали тази религия. Ета защо в Битие пише, че „лошият” Каин убива „добрия” Авел. А и да не забравяме нещо друго. Всичките тези биографи са гръцки или западни християни, които умишлено са изопачили делата на римските императори.
„Констанций Хлор също бил далматинец, или илириец, роднина на Клавдий ІІ Готски (библейският Давид, по майчина линия).
Той бил провъзгласен за цезар в 293 г. и след оттеглянето на Диоклетиан и Максимиан в 305 г. станал август заедно с Галерий: официалното му име било Цезар Марк (или Гай) Флавий Валерий Констанций Август. Получил управлението на Галия, Италия и Африка.
Евтропий пише, че това бил човек с мек нрав, учтив и живеел толкова скромно, че в празнични дни дори вземал назаем от други сребърни прибори; галите го обичали и се радвали, че се избавили както от престореното благоразумие на Диоклетиан, така и от кръвожадното безразсъддтво на Максимиан Херкулий (Евтропий Х, 1).
Констанций Хлор се отнасял с голямо снизхождение към християните, чийто брой сред неговите приближени не бил малък.
По-голяма част от управлението си той прекарал в Британия, която отвоювал от узупатора Алект в 296 г.
За управлението на Констанций Хлор и Галерий Аврелий Виктор казва следното:
„Дотолкова удивителни били тези двамата с природните си дарования, че ако се опирали на просвещението и не поразявали със своята неорганизираност, щели да бъдат несъмнено най-изтъкнатите владетели. Оттук следва, че императорите трябва да са образовани, услужливи и най-вече любезни; без тези качества на природата изглеждат някак си незавършени” (Авр. Викт. Цез. ХL).
Констанций Хлор умрял на 25 юли 306 г. в Еборак (дн. Йорк).”
Пак оттам.
Това е накратко биографията на Кайн, за когото в библията не е написано много. Според нея, той бил земеделец и често е принасял дарове на Господа от плодовете на своя труд.А ето какво пише за брат му Авел в Трад. Хронология:
„След оттеглянето на Диоклетиан и Максимин Херкулий в 305 г. Галерий, наричан официално Цезар Галерий Валерий Максимиан Август, бил провъзгласен за август заедно с Констанций Хлор и получил управлението на Илирия или Далмация (дн. Албания), Азия и Изтока; негова резиденция станала Никомедия.
(Аврелий Виктор пише: “Въпреки своята грубоватост, Галерий бил справедлив и заслужавал похвала; имал прекрасна фигура, бил отличен войник и щастието го следвало; родителите му били селяни и той самият навремето пасял добитък, откъдето и приякора му Арментарий (скотовъдец); родил се на брега на Дунав в Дакия (днешна Румъния) там е и погребан” Авр. Викт. Извл. Хl.), а Каин беше земеделец (илириец, или далматинец. Евтропий пише, че бил човек с мек нрав, учтив и живеел толкова скромно, че в празнични дни дори вземал назаем от други сребърни прибори; галите го обичали и се радвали, че са се избавили както от престореното благоразумие на Диоклециан, така и от кръвожадното безразсъдство на Максимиан Херкулий (Евтроп. Х. 1).»
Приликите между Галерий Валерий и библейския Авел са две.
Първата е в това, че той е бил син на Максимиан Херкулий. Другата прилика е приякора му Арментарий, което ще рече «скотовъдец». Роден е в Сердика, където е царувал, a по-късно и погребан. Това може да го прочетем във Валенсианския Аноним:
«Deinde illo in Pannonia relicto, ipse ad Serdicam regressus, mordo ingenti occipatus sic distabuit, ut aperto et putrescenti tus sic distabuit, ut aperto esupplicium persecutionis iniq uissimae ad auctorem scelerati praecepti viscere moreretur, in supplicium persecutionis iniquissimae ad auctorem scelerati praecepti iusstisima poena redeunte. Imperavit annos ХVІІІІ.”
„В същия извор неколкократно повтореният израз „Serdicam regressus”, т. е. „върнал се”, „върнал се отново” в Сердика, е съвършено еднозначен. Той хвърля светлина върху смътното Лактанциево „обичайно място за пребиваване” на Галерий, като ясно фиксира основната императорска резиденция. Тази императорска резиденция за източния император Галерий е била Сердика.”
Веселина Вачкова „Забравената София”
По-нататък римските императори следват своя хронологически ред в родословието на Адам и Ева. Констанций Хлор (Кайн) построява град на сина си Константин І Велики (Енох) град (Константинопол) на изток от Едем (Тракия, Румелия, Иудея). Това родословие се отнася само за императорите на Източната Римска империя. След Константин е синът му Констанций І (Ирад), следван от Валентиниан І (Мехиаела, Маеелила), Теодосий І (Мутасала), Хонорий (Ламеха). Тук се повтаря информацията за двете жени на Хонорий (Ламех) – Аелия Евдокия (Ада) и Галла Плацида (Цило, Села, Хебшепснут в Древен Египет). Евдокия (Ада) ражда Флавий Констанций ІІІ и т. н.
Още един извор дава потвърждение на това, че Бог, Адам и тяхното поколение са били царе. Това е книгата „Кебра Нагаст” – Слава ва царете.
Там в родословието на Адам и Ева можем да прочетем следното:
„3. За царството Адамово
И въздигам се аз към Адам, и говоря аз, че Бог е истинският цар, възхвалата Нему подобава.И постави Той под себе си Адам, за да бъде цар на всичко, което Той създаде. И Той го прокуди от Градината, заради измяната му след греха на(от) Змията
по замисъла на Дявола. И в това прискръбно време се роди Каин, и видя Адам злобното му лице и външност, и се натъжи. После се роди Авел, и видя Адам благата му външност и лице, и каза: „Ето моя син, наследника на царството ми”.
4. За ревността
И ето, израснали те заедно, и почувствал Сатаната ревност към него (Адам), и посял своята ревност в сърцето на Каин, който вече ревнувал Авел, първо заради Адам, неговия баща, който казал: „ Той(Авел), имащия добро лице, ще наследи царството ми”,
И второ , заради сестра си, образ прекрасен, родена заедно с него, и дадена за жена на Авел, понеже тогава Бог им заповядал да се плодят и населят земята- сестрата, която се родила заедно с Авел, по лице приличала на Каин, и разменил местата им (на сестрите на Каин и на Авел) Адам……-
и трето, заради това, че когато и двамата поднесли дарове, Бог приел дара на Авел, а отхвърлил дара на Каин. И заради тази ревност, Каин убил Авел.
Така станало първото братоубийство, заради ревността на Сатаната към синовете Адамови. И след като убил брат си, Каин изпаднал в ужасен страх и се разтреперал, и бил отхвърлен от баща си и от Бог. След това се родил Сит, и Адам поглеждайки го, казал: „ днес Бог прояви състрадание към мен, и върна светлината на лицето ми. И с него (Сит), аз ще утеша скръбния си спомен. А името на този, който уби наследника ми, да се заличи до девето коляно”.
5.За царството на Сит.
И умря Адам, и Сит царува в праведност, и умря Сит, и царува Хенос (Hênôs - Enos - Енос) и умря Хенос, и царува Кайнан (Kâynân - Каинан).И умря Кайнан, и царува Малелеил (Malâl'êl - Mahalaleel - Малелеил). И умря Малелеил, и царува Иарод (Yârôd - Jared - Иаред). И умря Иарод, и Хенох (Hênôkh - Enoch - Енох) царства праведно, и служеше на Бог, и скри го (Бог), за да не види смърт. Стана той цар преживе в Страната на Живите. След като изчезна Хенох, царува Матусала (Mâtûsâlâ - Methuselah - Матусаил). И умря Матусала, и царства Ламех (Lâmêkh - Lamech - Ламех). И умря Ламех, и Ной (Nôh - Noah - Ной) царства в праведност, и всичките му дела бяха приятни Богу.
6. За греха на Каин.
И този проклет човек Каин, убиеца на брат си, преумножил злото, и семето му се умножило, и злобата им предизвикала гнева Божи. Нямали страх пред Бога, и никога не споменали, че Той ги е сътворил, и никога не Му се молили, и никога не Го почитали, и никога не Го призовавали, и не извършвали служби в Негово име.Не, яли и пили те, танцували и свирили на струните, и същевременно пеели непристойни песни, и зло вършели те без закон, без мяра и без умора. И пораснало злонравието на Каиновите деца до там, че накрая в голямата си мерзост те вкарали семе от магаре в кобила, и се появило муле, нещо забранено от Бога- точно както тези, които дават своите вярващи деца на тези, които се противят на Бог, и от потомството им се правят семената на мерзките Гомороити, наполовина от добро семе, наполовина- от зло. А за тези, които правят (този) грях, и присъдата им е готова и голяма е тяхната заблуда.”
Сестрата на Авел, за която се споменава в този извор е Галерия Валерия, неговата съпруга. Тя е била дъщеря на Диоклетиан и жена му Приска.
-----------------------------------------------------------------------------------------
Римски (византийски) императори, почти всичките от български произход:
• Максимин Тракиец ...-238г., роден в Силистренско село, Мизия
• Деций (Gaius Messius Quintus Trajanus Decius) 240-251г., роден 201г. до Срем, Панония (Долна Илирия)
• Гал (Vibius Trebonianus Gallus) 251-254г., роден в Мизия (библейският цар Саул)
• Клавдий II Готски (Marcus Aurelius Claudius) 269-270г., роден 215г. в Далмация (Горна Илирия) (Библейският цар Давид)
• Аврелиан (Lucius Dominitius Aurelianus) 270-275г., роден 212г. в Серм, Панония (Долна Илирия) (Библейският цар Соломон)
• Проб (Marcus Aurelius Probus) 276-282г., роден 232г. в Серм, Панония (Долна Илирия)
• Диоклетиан (Gaius Aurelius Diocletianus) 284-305г., от 286-305г. август на Тракия, Азия и Египет, роден 245г. в Диоклеа, Далмация (Горна Илирия)
• Максимиан Херкула (Marcus Aurelius Valerius Maximianus) 285г. цезар, 286-305г. август на Италия, Сицилия, Африка, роден 240г. до Серм, Панония (Долна Илирия)
• Галер (Gaius Galerius Valerius Maximianus) 293-305г. цезар на Илирия и Гърция, 305-311г. август на Ориента и Италия, роден 242г. в Дакия
• Констанций Хлор (Flavius Valerius Constantius Chlorus) 293-305г. цезар на Галия, Испания и Британия, 305-306г. август, роден 264г. в Илирия
• Елена, съпруга на Констанций Хлор и майка на Константин Велики, родена и погребана в гр Сердика.
• Св. Константин I Велики (Flavius Valerius Constantius Magnus) 306-337г., роден 285г. в Ниш, Дардания, наложил християнството като държавна религия по българските земи, пренесъл Рим в гр.Бизантин вместо в Сердика, както го съветвала майка му - българката св.Елена
• Константин II (Flavius Claudius Constantius) 317-326г. цезар, 337-340г. август на Галия, Испания и Британия, роден 317г. в Арелат
• Костант 337-350г. август на Италия и Африка
• Констанций II (Flavius Julius Constantius) 324-337г. цезар, 337-339г. август на Азия и Египет, от 339г. и на Балканите, от 340г. и на Галия, Испания и Британия, от 350-360г. и на Италия и Африка, роден 317г. в Серм, Панония (Долна Илирия)
• Юлиан Отстъпник (Flavius Claudius Julianus Apostata) 355г. цезар на Галия, 360/361-363г. август
• Йовиан 363-364г.
• Валентиниан I (Flavius Valentinianus) 364-375г. август на Западната римска империя, роден 321г. в Илирия
• Валент (Flavius Valens) 364-378г. август на Източнната римска империя, роден 328г. в Илирия
• Грациан (Flavius Gratianus) 367-375г. съуправител, 375-383г. август на Западната римска империя, роден 359г. в в Серм, Панония (Долна Илирия)
• Теодосий (Flavius Theodosius) 379-395г., роден 346г.
• Аркадий 395-408г.
• Евдокия, съпруга на Хонорий
• Теодосий II 408-450г., роден в Тракия
• Марциан 450-457г., роден 391г. в Тракия
• Лъв 457-474г., роден в Тракия
• Анастасий 491-518г.
• Юстин I 518-527г., роден 450г. в Бедериа, Дардания/Тракия
• Юстиниан I Велики (Управда) (Iustinianus I) 527-565г., роден 482г. в Таурезиум, Кюстендилско, Македония/Дардания/Тракия
И още много други.
С това мое изследване падна още едно було от стотиците, с които е покрита най-четената книга на света – Библията. Днес българите бягат от Едем, без да знаят, че са законните наследници на тези велики мъже и жени и част от избрания народ на Бога. Но, дошло времето истината отново да възтържествува и всички ние да намерим изгубеното си достойнство.
Книга Битие І
Щом като веднъж открихме кои са Адам и Ева и техните наследници, не можем да не си зададем и въпроса: „Имало ли е потоп и кой се крие зад Ной?”
Първо ще се спрем на дълголетния Адамов род. Еврейските учени са пресмятали, кой колко години е живял и кога са се родили наследниците му и така са съставили древният еврейски календар, по който от Адам до Христос са минали 4004 години. Не знам дали някой трезвен човек ще повярва на хилядолетният живот на библейските патриарси, особенно след като се видя, че зад тях се крият римски императори. Много от календарите по онова време са били лунни и един лунен месец, който се състои от приблизително 28 дни тук е даден като година. По този начин 930-те години на Адам се равняват на толкова лунни месеца. Като ги разделим на 13 (защото толкова лунни месеци влизат в една слънчева година), то ще видим, че годините на Адам са приблизително 71. Това е напълно приемливо и така се изчисляват реалните години на тези библейски герои.
Това е родословието на Адама (Максимиан Херкулий). Когато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие,
2. мъж и жена ги сътвори и ги благослови, и им даде име "човек" в деня на тяхното сътворение.
3. Адам (Максимилиан Херкулий) живя сто и трийсет (230) години и роди (син) по свое подобие (и) по свой образ, и даде му име Сит (Maxentius -306-312 г.)
4. Дните на Адама (Максимиан Херкулий), след като роди Сита (Maxentius), бидоха още осемстотин (700) години, и той роди синове и дъщери.
5. А всички дни на Адамовия (Максимиан Херкулий) живот бяха деветстотин и трийсет години; и той умря.
6. Сит (Максентий) живя сто и пет (205) години и роди Еноса (Валенс, Бал Енос).
7. След рождението на Еноса (Валенс) Сит (Максентий) живя осемстотин и седем (707) години и роди синове и дъщери.
8. А всички дни Ситови (Максентий) бяха деветстотин и дванайсет години; и той умря.
9. Енос (Валенс) живя деветдесет (190) години и роди Каинана Констанций Гал).
10. След рождението на Каинана (Констанций Гал) Енос (Валенс) живя осемстотин и петнайсет (715) години и роди синове и дъщери.
11. А всички дни Еносови (Валенс) бяха деветстотин и пет години; и той умря.
12. Каинан (Констанций Гал) живя седемдесет (170) години и роди Малелеила (Валентиниан І).
13. След рождението на Малелеила (Валентиниан І) Каинан (Констанций Гал) живя осемстотин и четирийсет (740) години и роди синове и дъщери.
14. А всички дни Каинанови (Констанций Гал) бяха деветстотин и десет години; и той умря.
15. Малелеил Валентиниан І)живя шестдесет и пет (165) години и роди Иареда (Грациан).
16. След Иаредовото рождение Малелеил живя осемстотин и трийсет (730) години и роди синове и дъщери.
17. А всички дни на Малелеила бяха осемстотин деветдесет и пет години; и той умря.
18. Иаред (Грациан) живя сто шестдесет и две години и роди Еноха (Валенс).
19. След Еноховото рождение Иаред живя осемстотин години и роди синове и дъщери.
20. А всички дни Иаредови бяха деветстотин шестдесет и две години; и той умря.
21. Енох живя шестдесет и пет (165) години и роди Матусала (Теодосий І).
22. И откак роди Матусала Теодосий І) , Енох (Валенс) ходи по Бога триста (200) години и роди синове и дъщери.
23. А всички дни Енохови (Валенс) бяха триста шестдесет и пет години.
24. И ходи Енох (Валенс) по Бога, и изчезна, понеже Бог го взе.
25. Матусал (Теодосий І) живя сто осемдесет и седем години и роди Ламеха (Хонорий).
26. След Ламеховото (Хонорий) рождение Матусал (Теодосий) живя седемстотин осемдесет и две години и роди синове и дъщери.
27. А всички дни Матусалови (Теодосий І) бяха деветстотин шестдесет и девет години; и той умря.
28. Ламех (Хонорий) живя сто осемдесет и две (188) години, роди син
29. и му даде име Ной (Лъв І), като каза: той ще ни утеши в работата ни и в труда на ръцете ни при обработване земята, която Господ (Бог) прокле.
30. И живя Ламех след Ноевото рождение петстотин деветдесет и пет (565) години и роди синове и дъщери.
31. А всички дни Ламехови бяха седемстотин седемдесет и седем (753) години; и той умря.
32. Ной беше на петстотин години; и роди Ной (трима синове Сима (Зенон), Хама (Анастасий І Дикор) и Иафета (Юстин І).
Ето как разбрахме кои римски императори се крият зад Ной и неговите синове. Дали е имало потоп не мога да кажа. Нека това го направят другите след мен, като използват за трамплин това изследване.
След синовете на Ной следват доста дълга редица от наследници, докато стигнем до първият библейски патриарх Аврам. Те не ни интересуват, защото нямат пряко отношение към темата и затова няма да се спирам на тях.
Нека сега да видим какъв е бил Аврам и къде е живял. В случая нас ни интересува идването му на Балканския полуостров от север:
[12:1] И рече Господ на Аврама: излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа;
[12:2] и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен.
[12:3] Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена.
[12:4] И тръгна Аврам, както му каза Господ, а с него заедно тръгна и Лот. Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.
[12:5] И взе Аврам със себе си жена си Сара, братанеца си Лота и всичкия имот, що бяха спечелили, и колкото души бяха придобили в Харан; и излязоха, за да идат в Ханаанската земя; и стигнаха в Ханаанската земя.
[12:6] Аврам премина (надлъж) тая земя до мястото Сихем, до дъбравата Море': в тая земя тогава (живееха) хананейци.
[12:7] И яви се Господ на Аврама и (му) рече: тая земя ще дам на потомството ти. И съгради там (Аврам) жертвеник на Господа, Който му се яви.
[12:8] Оттам той тръгна към планината, на изток от Ветил; и постави шатрата си тъй, че Ветил оставаше на запад, а Гай - на изток; и съгради там жертвеник Господу и призова името на Господа (Който бе му се явил).
[12:9] И дигна се Аврам, та продължи пътя си към юг.
Ще видите, че по същия този път преминават и Моисей и народът му до идването им на територията на днешна България. От този текст на Синодалната библия виждаве, че Аврам стига до Търново (Ветил) и там построява жертвеник на Бога. Ето как е написана последната част на този текст в Острожската бибиля:
„И въступи от туду в гору на въстокъ (лице прямо) Ветил и постави храм свой въ Ветил к морю, к востоком, и созда ту требник господу и помолився во имя господа.”
В църквно-славянската (Елизабетинската) библия текстът е следния:
„8 И отступи оттуду в гору на восток (лицем) прямо вефилю, и постави тамо кущу свою в вефили при мори, и агге к востоком: и созда тамо жертвенник Господу, и призва во имя Господа (явльшася ему).”
Погледнете сега на картата на Светите земи къде се намира град Ветил и вижте на изток от него има ли море. А при истинският библейски Ветил (Велико Търново) всичко е така. Морето си е на изток от него, защото това събитие се е случило в България. Жертвенникът, който е построил Аврам би трябвало да се намира на изток от Търново и на запад от Царевец. Точно там е Трапезица, или манастирът „Великата лавра” с църквата „Св. 40 мъченици”.
Но нека да продължим с анахронизмите в библейската археология, свързани с пътуването на Аврам:
„[13:1] И дигна се Аврам от Египет, той и жена му, и всичко, що имаше, и Лот с него, към юг.
[13:2] Аврам беше много богат с добитък, със сребро и със злато.
[13:3] И продължи пътуванията си от юг до Ветил, до мястото, гдето по-преди беше шатрата му, - между Ветил и Гай.
[13:4] до мястото на жертвеника, който бе там най-напред съградил; и там призова Аврам името Господне.”
Ако човек тръгне днес от Египет на юг, дали ще стигне до град Ветил, който се намира на север от Иерусалим на библейската карта? Защо професорите по библейска археология не осветлят този въпрос?
Но нека да продължим по-нататък. Аврам и неговият племеник Лот се разделят и Лот отива да живее в Содом. Къе се намира град Содом спрямо Ветил?
[13:10] Лот дигна очи и видя цялата околност Иорданска, която, преди Господ да съсипе Содом и Гомора, цяла до Сигор се напояваше с вода, като рая Божи, като Египетската земя;
[13:11] и Лот си избра цялата Иорданска околност; и потегли Лот към изток. И тъй те се отделиха един от друг.
Според Синодалната библия Лот е тръгнал „към изток”, но дали това е така според по-старите библии?
„10 И возвед лот очи свои, виде всю окрестную страну иорданскую, яко вся напаяема бяше водою, прежде неже низвратити Богу содом и гоморр, яко рай Божий, и яко земля египетска, даже приити до зогора:
11 и избра себе лот всю окрестную страну иорданскую, и отиде лот от востока: и разлучистася кийждо от брата своего.”
„Към изток” тук е „от восток”, значи е тръгнал от изток в друга посока, навярно на запад. Както ще видим по-късно той е отишъм в земите на днешна Македония, които не са на изток от Търново, а на юго-запад. Виждате и как нашето Загора се е превърнало в неизвестното Сигор.
След обещанието на Господ към Аврам за даването на всичките български земи на наследниците му, той (Аврам) тръгва и отива да живее в град Хеброн (Одрин).
Книга Битие ІІ
[13:14] И рече Господ на Аврама, след като Лот се отдели от него: дигни очи и от мястото, дето си сега, погледни към север и юг, към изток и запад;
[13:15] защото цялата земя, която виждаш, на тебе ще я дам и на потомството ти довека:
[13:16] и ще направя потомството ти като земния пясък: ако някой може да изброи земния пясък, ще бъде изброено и твоето потомство;
[13:17] стани, изходи тая земя надлъж и нашир, защото Аз на тебе ще я дам (и на потомството ти завинаги).
[13:18] И вдигна Аврам шатрата си, и отиде да се засели в дъбравата Мамре', що е в Хеврон; и там съгради жертвеник Господу.
В ц. сл. Б-я:
14 Бог же рече авраму, повнегда разлучитися лоту от него: воззри очима твоима и виждь от места, идеже ты ныне еси, к северу, и ливе, и к востоку, и морю:
15 яко всю землю, юже ты видиши, тебе дам ю и семени твоему во веки,
16 и сотворю семя твое, яко песок земный: аще кто может исчести песок земный, то и семя твое изочтет:
17 востав проиди землю в долготу ея и в широту: яко тебе дам ю и семени твоему во век.
18 И отселився аврам, пришед вселися у дуба мамврийскаго, иже бяше в хевроне: и созда ту жертвенник Господу.
На територията на днешен Ираел няма нито едно селище, окончаващо на -брия, -диза, -пара, -дава и -дина. Това са типично тракийски окочания за селища, едно от които срещаме в „дуба мамврийскаго” като Месембрия, Силимбрия и т. н.
Ето и първата война, в която е участвал Аврам след пристигането си:
[14:1] И в ония дни сенаарският цар Амрафел, еласарският цар Ариох, еламският цар Кедорлаомер и гоимският цар Тидал, -
[14:2] всички тия царе тръгнаха на война против Бера, цар содомски, против Бирша, цар гоморски, Шинава, цар на Адма. Шемевера, цар севоимски, и против царя на Бела, сиреч на Сигор.
[14:3] Всички тия се съединиха в долина Сидим, гдето е сега Солено море.
[14:4] Дванайсет години бяха те подчинени на Кедорлаомера, а в тринайсетата година въстанаха.
[14:5] В четиринайсетата година дойде Кедорлаомер, и царете, които бяха с него, и поразиха рефаимци в Ащерот-Карнаим, зузимци в Хам, емимци в Шаве-Кириатаим,
[14:6] и хорейци в планината им Сеир, до Ел-Фаран, що е при пустинята.
[14:7] И като се върнаха оттам, дойдоха при извора Мишпат, сиреч Кадес, и съсипаха цялата земя Амаликитска, също и аморейците, които живееха в Хацацон-Тамар.
[14:8] Тогава царят содомски, царят гоморски, царят на Адма, царят севоимски и царят на Бела, сиреч на Сигор, потеглиха и влязоха в бой с тях в долина Сидим,
[14:9] с Кедорлаомера, цар еламски, Тидала, цар гоимски, Амрафела, цар сенаарски, Ариоха, цар еласарски: четирма царе против петима.
Според Син. б-я, това е един вид въстание на петтима царе, или по-малки владетели, срещу коалиция на четирима други царе. Дванадесет години петтимата царе са били васали на някой си Кедорлаомер и навярно са спрели да му плащат налога. На следващата година те се съюзяват срещу неговото господство, а след още една година същият този Кедорлаомер идва да възстанови реда в покорените от него територии. Ако още един път повярваме на еврейските историци, то ще си кажем, че и тази история е една измислица, както и историите на Моисей, Самуил, Давид, Соломон и др., защото на територията на днешен Израел няма никакви доказателства за тяхната дейност. Аз съм вече доста голям и правя разлика между детската приказка и историческия разказ, затова реших да проверя дали има в българската история подобна война. В този случай много ми помогна църковно-славянската библия, защото там имената на царете и топонимите са написани по различен начин. В това можете да се убедите и сами:
1 Бысть же в царство амарфала царя сеннаарска, и ариох царь елласарск, и ходоллогомор царь еламск, и фаргал царь языческий
2 сотвориша рать с ъ царем содомским и с варсою царем гоморрским, и с сеннааром царем адамы и с симовором царем севоимским, и с царем валаки: сия есть сигор.
3 Вси сии совещашася на юдоль сланую: сие есть море сланое.
4 Дванадесять лет тии работаша ходоллогомору: третияго же надесять лета отступиша.
5 И в четвертое надесять лето, прииде ходоллогомор, и цари иже с ним, и изсекоша исполинов сущих во астарофе и в карнаине, и языки крепки вкупе с ними, и омеов, иже в сави граде,
6 и хорреов, иже в горах сиирских, даже до теревинфа фарана, иже есть в пустыни.
7 И возвратившеся приидоша ко источнику судному, иже есть кадис: и ссекоша вся князи амаликовы, и аморреов живущих во асасанфамаре.
8 Изыде же царь содомский и царь гоморрский, и царь адаманский и царь севоимский, и царь валаки, сия есть сигор: и ополчишася противу их на брань во юдоли сланой,
9 на ходоллогомора царя еламска и фаргала царя языческа, и амарфала царя сеннаарска и ариоха царя елласарска: четыри цари на пять.
Вижте как един от четиримата насилници „Кедорлаомер” се превръща в „Ходоллогомора”. Тук ясно се вижда преминаването от „х” на „к” и от „л” на „р”. Освен това „фаргал царь языческий” се превръща през по-късният еврейски превод, (от който е преведена син. б-я) в „гоимският цар Тидал”.
Сами можете да проследите и разликите и в другите имена. Като гледах условията за възникване на войната и развоя на действие на самата война, започнах да търся паралелни събития в нашата история. За правилния паралелизъм трябваше в тази война да са намерили смъртта си двама от въстаналите царе – содомския и гоморския. Нека започнем първо от имената на насилниците.
Сенаарският цар Амрафел (амарфала) МРФ(Т) е Амурат І (МРТ), а Кедорлаомер (Ходоллогомора) е неговият приякор Худавендигяр.
„Султан Мурад I е османски владетел (емир), известен като Худавендигяр (Богоподобни), управлява Османската империя от 1359 до смъртта си на 15/28 юни 1389 г. Роден е през 1319 или 1326 г., син на Орхан I и византийската принцеса Елена (Нилюфер). Убит от Милош Обилич по време на битката на Косово поле със сръбския княз Лазар Хребелянович.”
(Това е от Википедия, защото много от вас я ползват за справка.)
Сега, като знаем това, много лесно може да подредим и останалите герои в нашата история. Въстаналите царе са коалиция от български, македонски, унгарски, гръцки и сръбски царе, които се опитват на дванадесетата година от покоряването си да се опълчат на покорителя Амурат І. При описаната битка, както видяхме, са убити двама от въстаналите царе. Това са „Бера, цар содомски” и „Бирша, цар гоморски” от син. б-я. С тази подробност отиваме направо на Битката при Черномен, състояла се на 26.09.1371г. При нея наистина загиват двама от противо-турската коалиция, това са Вълкашин, жупан на Прилеп и деспот Углеша.
Историята,забравена или изопачена.
-
borislav min4ev
- Мнения: 661
- Регистриран на: ср апр 08, 2015 9:30 pm
-
borislav min4ev
- Мнения: 661
- Регистриран на: ср апр 08, 2015 9:30 pm
Re: Историята,забравена или изопачена.
„КОМАНДВАНЕТО НА ХРИСТИЯНСКАТА ВОЙСКА
Въпросът за командването на християнската войска е спорен в източниците. Една част твърдят, че войската се е командвала от цар Урош, а според други от крал Вълкашин и деспот Углеша. Не е ясно също дали в похода се е бил включил сина на Вълкашин - Марко. Легендите разказват, че той е прекарал известно време затворен в Одрин, а Иеракос в “Хроника за царството на турците” сочи, че Мурад е победил “ също и Марко Крамувики, най-пръв и най-велик, и вожд на пеонците”10. Последица от това е и противоречивата оценка на изворите за ролята на тези лица в битката. Дори Константин Михайлович, обвинява двамата братя, че още преди битката са изоставили своя господар и са се били предали на турците. Подобно обвинение, само че вече в легендите се хвърля и върху Марко – той бил строшил костите на баща си.
Възможно е действително Урош формално да е предвождал войската, но несъмнено фактическото ръководство е било в ръцете на Вълкашин и Углеша. Причина за тези противоречия е възможно да се дължат също на близостта на имената на деспот Углеш и цар Урош, както и че двамата умират в една и съща година.
Цар Урош управлявал Сърбия почти до края на 1371г., но авторитетът му сериозно бил пострадал поради неуспеха му да отрази унгарското нашествие и властта му била чисто формална. След унгарската агресия нарастнало влиянието на крал Вълкашин и деспот Углеша, чийто земи останали незасегнати. Те и двамата до битката при Черномен не са се отличавали като военачалници в някое важно сражение и може да се каже, че не са имали сериозен боен опит.
Друга спорна фигура е братът на Вълкашин и Углеша – Гойко, когото Орбини сочи като командващ войската. Името на Гойко се среща във фолклора, но в писмените източници за битката не е известен.”
http://ald-bg.narod.ru/materiali/1371_C ... Batlle.htm
Ето, че днес разполагаме и с още един източник за участниците в тази битка, където е упоменат този Гойко. Това е книгата Библия.
8 Изыде же царь содомский и царь гоморрский, и царь адаманский и царь севоимский, и царь валаки, сия есть сигор: и ополчишася противу их на брань во юдоли сланой,
8 Изыде же царь содомский и царь гоморрский, и царь адаманский и царь севоимский, и царь валаки, сия есть сигор: и ополчишася противу их на брань во юдоли сланой,
Ще се опитам да направя подредбата на царете, според този нов извор.
1. Содомският цар Валаком (Остр.), Валлою (Елиз.), Бера (Син.)
2. Гоморският цар Варсавою (О), Варсою (Е) и Бирша (С).
3. Царят на Адама Сенааром (О), Сеннааром (Е) и Шинава (С).
4. Царят Севоимски – Симовором (О), Шемевера (С).
5. Царят на Валаком (О), Валаки (Е) и Бела (С), която е и Сигор (Загора).
Първият владетел е Валак (ВЛК), или Вълка (син), Вълкашин, убит пре Черномен.
Вторият е Варсавю, Вар (Бар, обратно на нашето Раб, означава и Син) + савю, сою, ша, това е Углеш, деспот на Сяр.
В библията е описана смъртта на двамата владетели:
[14:10] А в долина Сидим имаше много смо'лени ями. И царете содомский и гоморский, като удариха на бяг, паднаха в тях: а останалите побягнаха в планините.
„долина же алукия, (имаше) кладези веверны побеже царъ содомский и царъ гоморский и въпадоша в на”
Остр. б-я
Думата „веверны” е преведена в църковно-славянския речник като „смолени”, „нефтени” заради географията, наложена от църквата. Ако приемем, че това е българската дума „варници”, така кладенците стават за гасене на вар, а не са нефтени, или асфалтни (смолени), както ни убеждават днес. Според библията двамата царе са се удавили в подобни ями. Мауро Орбини споменава нещо подобно:
„В сражението загинали и двамата предвадители на похода – братята Вълкашин и Углеша. Обстоятелствата около смъртта им не са особено ясни и също са станали предмет на легенди. Според Халкондил това не било ясно дори за приближените на предводителите и те известно време дори мислели, че са живи. Орбини обаче разказва подробно за края на предводителите на християнската армия. Според него деспот Углеш и брат му Гойко по време на бягството се удавили докато се опитвали да преминат река Марица. Вълкашин успял да я премине, но докато пиел вода край Харманли бил удушен с огърлицата, която висяла на врата му от неговия оръженосец Никола Хрсойевич. По-късно тленните му останки били пренесени в манастира „Свети Димитър” край Сушица. В една късна и доста неточна интерпретация на събитията описана от пътешественика Пиер Лескалопие през 1574г. например се разказва, че крал Вълкашин Мрняевчевич бил убит от своя щитоносец Версонич17. Според сръбския патриарх Паисий гроба на Углеша бил край Харманли, като по-късно тленните му останки били пренесени в един манастир край Сяр, а един от приемниците му - Арсений Черноевич разказва, че е видял гроба на деспота край Узунджово18.”
Това са първите двама царе. Третият е Урош, а четвъртият е унгарският крал Матиаш Корвин.
Френският пътешественик Пиер Лескалопие (1547 г.) минавайки през България пише следното за Вълкашин:
„На юг преминахме реката Карманли, т. е. „царска река”. Малко след това – пред чешмата на крал Вукасим-Мрезич, за когото се разказва, че по време на бунта на Сърбия срещу Матиаш Корвин, унгарски крал, Сърбия се предала на турчина посредством деспот Георги, който бе неин управител. Вукасим, молдовския крал, водел войски в помощ на Матиаш и уморен от дългите си преходи, поискал да пие и да си почине при тази чешма. Там бил убит от Версонич, негов щитоносец, който той задържал единствен при себе си, докато войските му продължавали пътя си. В миг (дори елементите възненавидели това предателство) сладката вода станала горчива. Всички местни хора, които минават оттам, остават няколко монети от себе си, вярвайки суеверно, че като са пили (водата), (тя) лекува треските и им пречи да се явяват. Нашият чауш, хората му и някои от нашите пиха от нея.”
Най-интересен за нас е петият крал, този на Влахия (така е наричана и България по това време), още и Загора. Това е третият от братята Гойко, който е бил кесар над българите и е царувал във Филипопол.
Още три топонима смущават привържениците на трад. история. Това са „солено море”, „Содом и Гомор”:
„[14:3] Всички тия се съединиха в долина Сидим, гдето е сега Солено море.”
Син.
3 Вси сии совещашася на юдоль сланую: сие есть море сланое.
Елиз.
3. „…и вси совещашася на дебрь (лукию) се есть море солиное.”
Остр.
Албанците наричат Преспанското езеро Liqeni i Prespës. То е най-голямото на Балканския полуостров и прилича на море. Солино море, може да е източно, а може и да е посветено на бог Сол.
„В западният край на Македония, граничеща с част от Албания, се разтила интересната в много отношения област на Преспанските езера. Тази област се нарича Дасаретска по името на илирийското племе дасарети, което е живяло покрай бреговете на езерата Преспанско, Маличко и Охридско.”
МАКЕДОНСКА БИБЛИОТЕКА
№ 4
Преспанското езеро от Георги Трайчев, учител в ІV Софийска прогимназия
София, 1924 г.
http://macedonia-history.blogspot.com/2 ... ichev.html
Дасаретска област се е превърнала в Содомска. Точно тук, при някакъв природен катаклизъм по онова време се е образувало Преспанското Езеро. От тази област са и воините, предвождани от Вълкашин. Тук някъде, може и в Охрид да се е състояла и срещата между петимата царе, които вземат решение да започнат войната.
Деспот Углеш е резидирал в Сяр (Серес), който се намира от южната страна на Пирин. Там трябва да търсим и изчезналият град Гомор. От другата страна на Пирин е българският град Петрич. Местността Рупите до гр. Петрич крие много тайни. Една от тях е изчезналият античен град, потрупан уж от избухването на вулкана на Кожух планина. Доскоро споменаваха и името на града – Петра. Преди няколко години археолозите локализираха там античния град Хераклея Синтика. От областта на река Струма са били воините на цар Углеш. Гомор (Гором), Хераклеа, Петра, според мен всичко е едно. Само дето с това изследване се разбра, кога точно е бил унищожен града.
Сега, след като свалихме още едно от булото, с което е покрита Библията, можем да продължим нататък
------------------------------------------------------------------------------------------------
„Произхода на крал Вълкашин и деспот Углеш обикновено се свързва с разказа на Мавро Орбини. Според Маврубир:
Цитат
Да почнем първо с крал Вълкашин и неговия брат Углеш. Те се родили в Ливно, от баща Мрнява, който по почест е бил дребен болярин, но по-късно, с неговите синове, цар Стефан издигнал много. Когато цар Стефан една вечер касно опишъл край Благай и не е искал са иде в града, Мрнява любезно го приел в своята къща. Царя, виждайки това негово отлично посрещане, взе го, заедно са жена му, тримата му сина и две дъщери в своя двор.
Според Маврубир издигането им се дължало на успехите им във военни действия срещу Солун и срещу турците. В историята си, Маврубир лазказва, че са били трима братя Вълкашин, Углеш и Гойко.
Св. Паисий Хилендарски в своята история обаче тук съществено се отклонява от своя основен източвик Маврубир и разказва, че Вълкашин и Углеша били потомци на цар Смилец:
Цитат
При смъртта си Стефан поставил [начело] на своя дом и престол Вукашин. Тоя Вукашин не искал Стефановата царска титла и се подписвал "цар на гърците и българите". За това имало несъгласие и Вукашин жалел за своето българско кралство и царство. И той бил от рода на българските царе, бил сродник на Елена, Стефановата царица. Елена била дъщеря на българския цар Смилец. Този Вукашин убил Стефановия син Урош и станал сръбски и охридски крал. Върнал се в Охрид и Прилеп, заповядвал над сърбите и владял много места. Княз Лазар останал край Дунав и Шумадия и Морава и се съпротивлявал на Вукашин. Така сръбската земя се разделила на две за няколко години. И султан Мурад отишъл срещу княз Лазара с войска. Вукашин не отишъл на помощ на княз Лазар. Мурад убил княз Лазара на Косово поле и превзел най-напред неговата държава. След това крал Вукашин нападнал с войска турците и ги преследвал от Сърбия до Едрене, но турците пак се засилили срещу Вукашина и го подгонили назад. Бил убит от своя слуга при Марица при Пазарджик. Марко сгрешил срещу своя баща Вукашин и баща му искал да го убие. Той избягал при турския цар в Едрене.
След убийството на на Вукашин цар Баязид поставил Марко за малък паша в Прилеп и Охрид.
Най-вероятно св. Паисий е ползвал един ръкопис, който ни е познат в късната Трошанската редакция от кр. на ХVІІІв. (Гласник, Х/1858г, стр. 17-113). В гл. 6 §26 се казва, че Стефан Милутин воювал със Смилец, победил го и за да се заздрави мирът взел дъщерля му за съпруга на сина си Урош. По-надолу става дума и за брака на Ана Неда с бъдещия цар Михаил Шишман, сина на деспот Симеон Шишман, като се казва, че сестраи й била дадена на Прибац Хреблянович и от този брак се родил княз Лазар. В § 30 във връзка с битката при Велбъжд ръкописа неточно съобщава, че за "крал" на българите бил поставен сина на Смилец - всъщност на трона е поставен сина на Ана-Неда Иван Стефан, но грешката е обяснима, защото първото име и на двамата царе е Иван. Най-интересното обаче е в §32 (стр. 55). Там вече се говори направо за произхода на Вълкашин, Углеш и Гойко:
Цитат
И направил Вълкашин, брата на втората си жена, архимашил, него поставил в Прилеп да владее Дакия и Македония, Гойко нарекъл кесар - него поставил във Филипопол над българите, Углеша, третия им брат, краля - него поставил в Янина, новопридобитата Гърциа...
По "Янинската хроника" на Прокъл и Комнин (Гласник, ХІV/1862, стр. 223-282) наистина брата на цар Иван Александър и царица Елена - деспот Йоан Комнин е бил поставен да управлява Янина. Грешката е ясна на пръв поглед - сгрешен е деспот Йоан Углеш и Йоан Комнин. Но вече стана дума, че има още един Йоан Комнин - сина на Смилец, вуйчото на цар Стефан Душан. Той разбира се няма как да е Углеш, защото починал преди 1330г. Но е известно, че негови роднини се установяват в Сърбия - там е бил деспот Йоан Драгутин, син на сестра му и деспот Алдимир (Елитимир), когото Душан нарича свой истински брат. Подобно родство би обяснило защо тримата братя се добират до най-високите титли - крал, деспот и кесар.
За разлика от Маврубировия разказ за Мрнява, който звучи доста наивно, в сведенията на Паисий и Троношкия ръкопис има обилна фактология. Макар да има сериозни неточности в родословните връзки, данните показват че е ползвана доста обилна информация за генеологията, като поради сходствата в имена и родствени връзки е допуснато смесване.
Въпросът за командването на християнската войска е спорен в източниците. Една част твърдят, че войската се е командвала от цар Урош, а според други от крал Вълкашин и деспот Углеша. Не е ясно също дали в похода се е бил включил сина на Вълкашин - Марко. Легендите разказват, че той е прекарал известно време затворен в Одрин, а Иеракос в “Хроника за царството на турците” сочи, че Мурад е победил “ също и Марко Крамувики, най-пръв и най-велик, и вожд на пеонците”10. Последица от това е и противоречивата оценка на изворите за ролята на тези лица в битката. Дори Константин Михайлович, обвинява двамата братя, че още преди битката са изоставили своя господар и са се били предали на турците. Подобно обвинение, само че вече в легендите се хвърля и върху Марко – той бил строшил костите на баща си.
Възможно е действително Урош формално да е предвождал войската, но несъмнено фактическото ръководство е било в ръцете на Вълкашин и Углеша. Причина за тези противоречия е възможно да се дължат също на близостта на имената на деспот Углеш и цар Урош, както и че двамата умират в една и съща година.
Цар Урош управлявал Сърбия почти до края на 1371г., но авторитетът му сериозно бил пострадал поради неуспеха му да отрази унгарското нашествие и властта му била чисто формална. След унгарската агресия нарастнало влиянието на крал Вълкашин и деспот Углеша, чийто земи останали незасегнати. Те и двамата до битката при Черномен не са се отличавали като военачалници в някое важно сражение и може да се каже, че не са имали сериозен боен опит.
Друга спорна фигура е братът на Вълкашин и Углеша – Гойко, когото Орбини сочи като командващ войската. Името на Гойко се среща във фолклора, но в писмените източници за битката не е известен.”
http://ald-bg.narod.ru/materiali/1371_C ... Batlle.htm
Ето, че днес разполагаме и с още един източник за участниците в тази битка, където е упоменат този Гойко. Това е книгата Библия.
8 Изыде же царь содомский и царь гоморрский, и царь адаманский и царь севоимский, и царь валаки, сия есть сигор: и ополчишася противу их на брань во юдоли сланой,
8 Изыде же царь содомский и царь гоморрский, и царь адаманский и царь севоимский, и царь валаки, сия есть сигор: и ополчишася противу их на брань во юдоли сланой,
Ще се опитам да направя подредбата на царете, според този нов извор.
1. Содомският цар Валаком (Остр.), Валлою (Елиз.), Бера (Син.)
2. Гоморският цар Варсавою (О), Варсою (Е) и Бирша (С).
3. Царят на Адама Сенааром (О), Сеннааром (Е) и Шинава (С).
4. Царят Севоимски – Симовором (О), Шемевера (С).
5. Царят на Валаком (О), Валаки (Е) и Бела (С), която е и Сигор (Загора).
Първият владетел е Валак (ВЛК), или Вълка (син), Вълкашин, убит пре Черномен.
Вторият е Варсавю, Вар (Бар, обратно на нашето Раб, означава и Син) + савю, сою, ша, това е Углеш, деспот на Сяр.
В библията е описана смъртта на двамата владетели:
[14:10] А в долина Сидим имаше много смо'лени ями. И царете содомский и гоморский, като удариха на бяг, паднаха в тях: а останалите побягнаха в планините.
„долина же алукия, (имаше) кладези веверны побеже царъ содомский и царъ гоморский и въпадоша в на”
Остр. б-я
Думата „веверны” е преведена в църковно-славянския речник като „смолени”, „нефтени” заради географията, наложена от църквата. Ако приемем, че това е българската дума „варници”, така кладенците стават за гасене на вар, а не са нефтени, или асфалтни (смолени), както ни убеждават днес. Според библията двамата царе са се удавили в подобни ями. Мауро Орбини споменава нещо подобно:
„В сражението загинали и двамата предвадители на похода – братята Вълкашин и Углеша. Обстоятелствата около смъртта им не са особено ясни и също са станали предмет на легенди. Според Халкондил това не било ясно дори за приближените на предводителите и те известно време дори мислели, че са живи. Орбини обаче разказва подробно за края на предводителите на християнската армия. Според него деспот Углеш и брат му Гойко по време на бягството се удавили докато се опитвали да преминат река Марица. Вълкашин успял да я премине, но докато пиел вода край Харманли бил удушен с огърлицата, която висяла на врата му от неговия оръженосец Никола Хрсойевич. По-късно тленните му останки били пренесени в манастира „Свети Димитър” край Сушица. В една късна и доста неточна интерпретация на събитията описана от пътешественика Пиер Лескалопие през 1574г. например се разказва, че крал Вълкашин Мрняевчевич бил убит от своя щитоносец Версонич17. Според сръбския патриарх Паисий гроба на Углеша бил край Харманли, като по-късно тленните му останки били пренесени в един манастир край Сяр, а един от приемниците му - Арсений Черноевич разказва, че е видял гроба на деспота край Узунджово18.”
Това са първите двама царе. Третият е Урош, а четвъртият е унгарският крал Матиаш Корвин.
Френският пътешественик Пиер Лескалопие (1547 г.) минавайки през България пише следното за Вълкашин:
„На юг преминахме реката Карманли, т. е. „царска река”. Малко след това – пред чешмата на крал Вукасим-Мрезич, за когото се разказва, че по време на бунта на Сърбия срещу Матиаш Корвин, унгарски крал, Сърбия се предала на турчина посредством деспот Георги, който бе неин управител. Вукасим, молдовския крал, водел войски в помощ на Матиаш и уморен от дългите си преходи, поискал да пие и да си почине при тази чешма. Там бил убит от Версонич, негов щитоносец, който той задържал единствен при себе си, докато войските му продължавали пътя си. В миг (дори елементите възненавидели това предателство) сладката вода станала горчива. Всички местни хора, които минават оттам, остават няколко монети от себе си, вярвайки суеверно, че като са пили (водата), (тя) лекува треските и им пречи да се явяват. Нашият чауш, хората му и някои от нашите пиха от нея.”
Най-интересен за нас е петият крал, този на Влахия (така е наричана и България по това време), още и Загора. Това е третият от братята Гойко, който е бил кесар над българите и е царувал във Филипопол.
Още три топонима смущават привържениците на трад. история. Това са „солено море”, „Содом и Гомор”:
„[14:3] Всички тия се съединиха в долина Сидим, гдето е сега Солено море.”
Син.
3 Вси сии совещашася на юдоль сланую: сие есть море сланое.
Елиз.
3. „…и вси совещашася на дебрь (лукию) се есть море солиное.”
Остр.
Албанците наричат Преспанското езеро Liqeni i Prespës. То е най-голямото на Балканския полуостров и прилича на море. Солино море, може да е източно, а може и да е посветено на бог Сол.
„В западният край на Македония, граничеща с част от Албания, се разтила интересната в много отношения област на Преспанските езера. Тази област се нарича Дасаретска по името на илирийското племе дасарети, което е живяло покрай бреговете на езерата Преспанско, Маличко и Охридско.”
МАКЕДОНСКА БИБЛИОТЕКА
№ 4
Преспанското езеро от Георги Трайчев, учител в ІV Софийска прогимназия
София, 1924 г.
http://macedonia-history.blogspot.com/2 ... ichev.html
Дасаретска област се е превърнала в Содомска. Точно тук, при някакъв природен катаклизъм по онова време се е образувало Преспанското Езеро. От тази област са и воините, предвождани от Вълкашин. Тук някъде, може и в Охрид да се е състояла и срещата между петимата царе, които вземат решение да започнат войната.
Деспот Углеш е резидирал в Сяр (Серес), който се намира от южната страна на Пирин. Там трябва да търсим и изчезналият град Гомор. От другата страна на Пирин е българският град Петрич. Местността Рупите до гр. Петрич крие много тайни. Една от тях е изчезналият античен град, потрупан уж от избухването на вулкана на Кожух планина. Доскоро споменаваха и името на града – Петра. Преди няколко години археолозите локализираха там античния град Хераклея Синтика. От областта на река Струма са били воините на цар Углеш. Гомор (Гором), Хераклеа, Петра, според мен всичко е едно. Само дето с това изследване се разбра, кога точно е бил унищожен града.
Сега, след като свалихме още едно от булото, с което е покрита Библията, можем да продължим нататък
------------------------------------------------------------------------------------------------
„Произхода на крал Вълкашин и деспот Углеш обикновено се свързва с разказа на Мавро Орбини. Според Маврубир:
Цитат
Да почнем първо с крал Вълкашин и неговия брат Углеш. Те се родили в Ливно, от баща Мрнява, който по почест е бил дребен болярин, но по-късно, с неговите синове, цар Стефан издигнал много. Когато цар Стефан една вечер касно опишъл край Благай и не е искал са иде в града, Мрнява любезно го приел в своята къща. Царя, виждайки това негово отлично посрещане, взе го, заедно са жена му, тримата му сина и две дъщери в своя двор.
Според Маврубир издигането им се дължало на успехите им във военни действия срещу Солун и срещу турците. В историята си, Маврубир лазказва, че са били трима братя Вълкашин, Углеш и Гойко.
Св. Паисий Хилендарски в своята история обаче тук съществено се отклонява от своя основен източвик Маврубир и разказва, че Вълкашин и Углеша били потомци на цар Смилец:
Цитат
При смъртта си Стефан поставил [начело] на своя дом и престол Вукашин. Тоя Вукашин не искал Стефановата царска титла и се подписвал "цар на гърците и българите". За това имало несъгласие и Вукашин жалел за своето българско кралство и царство. И той бил от рода на българските царе, бил сродник на Елена, Стефановата царица. Елена била дъщеря на българския цар Смилец. Този Вукашин убил Стефановия син Урош и станал сръбски и охридски крал. Върнал се в Охрид и Прилеп, заповядвал над сърбите и владял много места. Княз Лазар останал край Дунав и Шумадия и Морава и се съпротивлявал на Вукашин. Така сръбската земя се разделила на две за няколко години. И султан Мурад отишъл срещу княз Лазара с войска. Вукашин не отишъл на помощ на княз Лазар. Мурад убил княз Лазара на Косово поле и превзел най-напред неговата държава. След това крал Вукашин нападнал с войска турците и ги преследвал от Сърбия до Едрене, но турците пак се засилили срещу Вукашина и го подгонили назад. Бил убит от своя слуга при Марица при Пазарджик. Марко сгрешил срещу своя баща Вукашин и баща му искал да го убие. Той избягал при турския цар в Едрене.
След убийството на на Вукашин цар Баязид поставил Марко за малък паша в Прилеп и Охрид.
Най-вероятно св. Паисий е ползвал един ръкопис, който ни е познат в късната Трошанската редакция от кр. на ХVІІІв. (Гласник, Х/1858г, стр. 17-113). В гл. 6 §26 се казва, че Стефан Милутин воювал със Смилец, победил го и за да се заздрави мирът взел дъщерля му за съпруга на сина си Урош. По-надолу става дума и за брака на Ана Неда с бъдещия цар Михаил Шишман, сина на деспот Симеон Шишман, като се казва, че сестраи й била дадена на Прибац Хреблянович и от този брак се родил княз Лазар. В § 30 във връзка с битката при Велбъжд ръкописа неточно съобщава, че за "крал" на българите бил поставен сина на Смилец - всъщност на трона е поставен сина на Ана-Неда Иван Стефан, но грешката е обяснима, защото първото име и на двамата царе е Иван. Най-интересното обаче е в §32 (стр. 55). Там вече се говори направо за произхода на Вълкашин, Углеш и Гойко:
Цитат
И направил Вълкашин, брата на втората си жена, архимашил, него поставил в Прилеп да владее Дакия и Македония, Гойко нарекъл кесар - него поставил във Филипопол над българите, Углеша, третия им брат, краля - него поставил в Янина, новопридобитата Гърциа...
По "Янинската хроника" на Прокъл и Комнин (Гласник, ХІV/1862, стр. 223-282) наистина брата на цар Иван Александър и царица Елена - деспот Йоан Комнин е бил поставен да управлява Янина. Грешката е ясна на пръв поглед - сгрешен е деспот Йоан Углеш и Йоан Комнин. Но вече стана дума, че има още един Йоан Комнин - сина на Смилец, вуйчото на цар Стефан Душан. Той разбира се няма как да е Углеш, защото починал преди 1330г. Но е известно, че негови роднини се установяват в Сърбия - там е бил деспот Йоан Драгутин, син на сестра му и деспот Алдимир (Елитимир), когото Душан нарича свой истински брат. Подобно родство би обяснило защо тримата братя се добират до най-високите титли - крал, деспот и кесар.
За разлика от Маврубировия разказ за Мрнява, който звучи доста наивно, в сведенията на Паисий и Троношкия ръкопис има обилна фактология. Макар да има сериозни неточности в родословните връзки, данните показват че е ползвана доста обилна информация за генеологията, като поради сходствата в имена и родствени връзки е допуснато смесване.
-
borislav min4ev
- Мнения: 661
- Регистриран на: ср апр 08, 2015 9:30 pm
-
******
- Мнения: 1086
- Регистриран на: нед апр 05, 2015 8:40 am
Re: Историята,забравена или изопачена.
Всяко едно събитие си има време и място.За да намериш мястото трябва да опознаеш историята на времето......!borislav min4ev написа:Да това е добро,но се сещам друго.всички разкопки които са правени по информация от Библията са напразни.Племена и хора са истина,но местоположението не отговаря .къде тогава се развило всичко това?
-
borislav min4ev
- Мнения: 661
- Регистриран на: ср апр 08, 2015 9:30 pm
-
borislav min4ev
- Мнения: 661
- Регистриран на: ср апр 08, 2015 9:30 pm
-
borislav min4ev
- Мнения: 661
- Регистриран на: ср апр 08, 2015 9:30 pm
-
borislav min4ev
- Мнения: 661
- Регистриран на: ср апр 08, 2015 9:30 pm
-
borislav min4ev
- Мнения: 661
- Регистриран на: ср апр 08, 2015 9:30 pm
-
******
- Мнения: 1086
- Регистриран на: нед апр 05, 2015 8:40 am
Re: Историята,забравена или изопачена.
Някога аз пожелах да ти бъда защитник пред него,
грабна ме той за крака и захвърли през прага небесен,
цял ден се носих в простора и заедно с бавния залез
паднах във Лемнос, и само искрица живот ми остана.
Там бях веднага прибран и спасен от мъжете синтийски.
Според Омир Хефест е бил хвърлен от Зевс и спасен от синтийците ,а според гръцката митология....... ,че е хвърлен от майка си Хера и паднал в океана...........,там бил спасен от едни богове........
Не трябва да се забравя ,че и в по-стари времена е имало демагогия и демагози("древна Гърция" е била демократична страна и най вероятно охлокрацията е набирала скорост)
[17] Синтийци — древни жители на остров Лесбос.- А дали е така?
-Или ........? Останките на античния град Хераклея Синтика (известен още под имената Синтия, Хераклея Синтике или Хераклея Стримонска)се намират в Югозападна България в землището на село Рупите, община Петрич, върху южния склон на вулканичното възвишение Кожух.
В древността градът е бил център на областта Синтика, населявана от тракийското племе синти.
грабна ме той за крака и захвърли през прага небесен,
цял ден се носих в простора и заедно с бавния залез
паднах във Лемнос, и само искрица живот ми остана.
Там бях веднага прибран и спасен от мъжете синтийски.
Според Омир Хефест е бил хвърлен от Зевс и спасен от синтийците ,а според гръцката митология....... ,че е хвърлен от майка си Хера и паднал в океана...........,там бил спасен от едни богове........
Не трябва да се забравя ,че и в по-стари времена е имало демагогия и демагози("древна Гърция" е била демократична страна и най вероятно охлокрацията е набирала скорост)
[17] Синтийци — древни жители на остров Лесбос.- А дали е така?
-Или ........? Останките на античния град Хераклея Синтика (известен още под имената Синтия, Хераклея Синтике или Хераклея Стримонска)се намират в Югозападна България в землището на село Рупите, община Петрич, върху южния склон на вулканичното възвишение Кожух.
В древността градът е бил център на областта Синтика, населявана от тракийското племе синти.