Човечеството, трябва да знае.

Минало, Настояще, Бъдеще, Политика
Съобщение
Автор
borislav min4ev
Мнения: 661
Регистриран на: ср апр 08, 2015 9:30 pm

Re: Човечеството, трябва да знае.

#181 Мнение от borislav min4ev » вт юни 19, 2018 4:29 pm

Българите в легендата за Ной

Първото споменаване на българите е в Анонимния римски хронограф от 354 г., където е записано : "Зиези , от който са българите". Смята се че Зиези е името на легендарния родоначалник на българите. Той е син на Сим , първородния син на Ной. Някой ще кажат , че това е легенда и не може да се взима на сериозно. Нека все пак разгледаме каква е библейската легенда за Ной
Ной има 3-ма сина - Сим , Хам и Яфет . Сим е родоначалник на семитите. Народите , които се причисляват към тази група са жители на Арам , Асирия , Вавилон , Древна Сирия , Кипър , Ханаан / включително еврейте / и Финикия. За втория син на Ной - Хам , се смята че е родоначалник на хамитите , от които произлизат древните египтяни. За него има интересна легенда - една вечер Ной се напил и синът му Хам му се присмивал . Тогава Ной го проклел , народът му да бъдат роби на народите на братята му. Ако погледнем в историята , египетските земи са били завладявани от империята на Александър Македонски , Римската империя , Арабския халифат и Османската империя.Най - малкия син - Яфет е родоначалник на яфетитите в който влизат кимерийците , скитите ,мидийците ,гърците , фригите и траките.
В предните две статии показах доказателства , че преди да се разселят индоевропейските народи , са били на едно място - западния бряг на Черно море. Това не е хипотеза , а е факт. Сравнявайки този факт със легендата за Ной , виждаме изключително много сходства . По същия начин всички древни цивилизации , се разделят след потопа.
Това което е интересно е , че се споменава името на българите , като един от тези народи. Много често може да видите , че българите сме по произход тюрки , хуни , скити , иранци , славяни , траки и т.н. Ако приемем , че легендата за Ной представя разселването на индоевропейските народите , можем да изкажем хипотезата , че българския народ , е много по древен от колкото си мислим. Можем да заключим , че българите са с индоевропейски произход и тяхната прародина е именно там където по-късно са се установили до наши дни
Сега следва въпросът , накъде са тръгнали българите след потопа и какво се е случвало с тях до идването на Кубрат и създаването на Стара Велика България? Може би китайските летописи ще ни дадат отговори....

borislav min4ev
Мнения: 661
Регистриран на: ср апр 08, 2015 9:30 pm

Re: Човечеството, трябва да знае.

#182 Мнение от borislav min4ev » вт юни 19, 2018 4:31 pm

Дулоба - страна на Дуло

След напразни усилия за възстановяване на Империята на Атила , българите започнали да създават собствени държави. Основателите им били представители на владетелския род Дуло.
Така в началото на 7-ми век по-младия брат на Кубрат - Шамбат Кий - основал върху териториите на Чехия , Словакия , Унгария , Полша , Прусия , Закарпатска Украйна и част от южнославянските австрийски и немски земи огромната държава Дулоба, т.е. страна на Дуло.
Къде бихме могли да видим границите на тази държава? На нашите исторически карти , копирани от византийски и съветски източници , върху тези територии пише "Славяни".
Според българския историк Кул-Гали/около 1205г-/ от Шамбат водят родословието си владетелите на Полша , Чехия , Моравия , а по-късно и Литовската държава.
Шамбат Кий управлявал 33 години. Според "Джагфар тарихъ" той загубил битка срещу франките и се обединил с брат си Кубрат , който през това време създавал Стара Велика България. На византийските и съветски карти тя е изобразена като малко петънце между Черно и Азовско море - поредната византийска фалшификация. Защото Киев е строен като българска крепост/ от Шамбат Кий - 620г. и е именуван на него/ в западните покрайнини на България , а цяла Волга и Украйна са били населени с български племена обединени от хан Кубрат. Тези факти са потвърдени от редица украински учени като проф. Баранов , проф. Михеев и пр.
През 1993г. проф. Халиков от А.Н. на Татарстан обяви , че Велика България се е простирала от устието на Кама , около Волга , през Украйна между Черно и Каспийско море и Бесарабия. Няколко месеца по-късно г-н Халиков "внезапно почина". Явно някой е против това да се разчуват истинските граници на Велика България.

borislav min4ev
Мнения: 661
Регистриран на: ср апр 08, 2015 9:30 pm

Re: Човечеството, трябва да знае.

#183 Мнение от borislav min4ev » вт юни 19, 2018 4:32 pm

Саможертвата на Волжка България

Руско-славянския княз Светослав нападал два пъти Болгар със 70000 армия , разрушил гордия град /968г./ и си заминал с голяма плячка.
В 965-966г. той разсипвал градовете на Хазарската държава , подлагайки я на нечувани кланета. Паднали Кан , Хин , столицата Итил... Пред ужасната заплаха , хазарите се прехвърляли в българските градове , тъй като те били българи и говорели същия език / на древнобълг.език "хазар" означава "живеещ в покрайнините"/.
Светослав превзел и гр. Самара , като го опожарил и сринал до основи , както още 6 нещастни града. Най-после , край град Хорасдан той бил разбит и едва успял да избяга в Киев , изоставяйки на бойното поле загиващата армия и огромната си плячка. Не можейки да плати заетото от Византия и подстрекаван от нея , той се втурнал да расипва Дунавска България.
През това време България се разделя с Талиб Мумин , чрез мъдрите закони на който страната благоденствала и разширявала границите си , без да се пролее кръв.
Новите наследници дълги години се разправяли с езика на оръжията със сина на княз Светослав - Булимер. Последният приел вярата на Мохамед заради политическа женитба , а няколко години по-късно - и Христовата вяра , за да получи от Василевса град Тму-Тархан. Булимер нападал българите , но пълководецът Сал-Сал разбил армията му. Василий 2-ри го насъсквал срещу Самуил , но Сал-Сал го освободил от тази вредна мисъл като край град Васил наново разбил алмията пред очите му / Булимер наблюдавал скрит под един мост/.Булимер опитал да се бие чрез наемни армии , но и тях ги застигнала същата участ. Накрая руския княз приел хазарската земя да бъде призната за българска и руски войник да не стъпва вече там и да плаща троен данък само и само да запази трона и главата си. След неговата смърт , манипулирани от Византия , децата му ще се избиват за трона.
През 1024г. българско жито спасило руснаците от гладна смърт. По времето на кан Адам в страната били издигнати 500 джамии, като централната била в Биляр . Поради вътрешни интриги българския кан Ахад / по прякор Мосха/ напуснал поста си и основал резиденция , която после се разширила в град. Днес той се нарича Москва . Годината на основаването и е 1088г. Летописите говорят че мужду 1088г. и 1240г. българи и руси са в непрекъснати сблъсъци , което изтощава техния жизнен потенциал. Пред лицето на настъпващата татарска опасност , българската дипломация убедила руснаците да сключат мирен договор. Уви , доста късно...
Враждуващите помежду си монголи живеели в североизточна Азия. в12-ти век Чингиз Хан се наложил със своята жестокост и ги покорил. Завладял Азия , през 1223г. той тръгнал към страната на българите , за която се носели легенди. Преди това била наказана руската самонадеяност: татарите се юрнали в Европа , избили хиляди и изпепелили земите от Киев до Чернигов.
Българите лъжливо отстъпвали до днешното с. Самарской Луки , където нанесли първата си победа. Поредната война станала след 6 години , като българите дали добър урок на най-страшния пълководец Батий. Той бил от малцината , които успели да се завърнат при своите , за да им разказват за силните българи. След още 3 години те пак нападали за трети път , но резултатът бил все същият: не успели дори да зърнат бленуваната столица.
Чингиз Хан губел позиции. В тила на неговата империя един народ не само отказвал да се подчини , но му нанасял поражение след поражение. Тогава , в 1235г. узурпаторът обявил общомонголски поход за превземане на българската столица. Била мобилизирана цялата армия: 140 хил- татари и 160 хил наемници. "Земята стенеше от стъпките на тези пълчища и зверовете замръзваха по местата си" - свидетелства монголският летописец Джувайни.
Биляр е разполагал едва с 50000войни...
Археологията показва как дворците били сринати , храмовете и библиотеките - изгорени. Загивала една велика култура...След Биляр паднали още 40 града. Българите не познавали робството , не се предавали и се биели докрай. Те се борили в продължение на едно цяло поколение , като през няколко години възставали срещу нашествениците.
Така Волжка България обезсилила и спряла монголските походи към Европа.




borislav min4ev
Мнения: 661
Регистриран на: ср апр 08, 2015 9:30 pm

Re: Човечеството, трябва да знае.

#187 Мнение от borislav min4ev » нед сеп 30, 2018 10:02 am

Пореден извор от Франция. За 4-ти път пиша за Франция. Накрая да не се окажат наши братя :)

Първо да видим как се казва България на изток. Индия: Балхара, Персите: Бурдзян. От Персите идват следващите имена на Волжска Бурджан. Китай: Боцзялия. Съвременен Китай днес ни нарича Баоцзялия.

В една старинна хроника, открита в манастира "Сент Петри Сеноненсис" във Франция се съобщава, че през 1234 г. двамата най-силни владетели на Балканите Ватаци и Иван Асен II прекратили враждата помежду си и внезапно нападнали Цариград, където управлявал малолетния император Балдуин II под регентството на Бриен. В бележките за това двамата съюзили се владетели са наречени с израза duobis maioribus satrapis Vastachio et Auxanus ("двамата най-големи управници Ватаци и Асен"), но името на Асен е предадено като Auxanus вероятно поради това, че византийските летописци често са преобръщали неговото име на Асанос. Според техните думи Цариград бил обкръжен от трима големи неприятели и най-опасен от тях бил Иван Асен II, който застрашавал латинските рицари откъм север. Най-интересното в това описание обаче е не самото отдавна отминало събитие, а това че по повод на него българският цар е наречен с израза "Auxanus Rex Bachtrorum ab Equilone", който в превод означава "Асен - цар на Бактрия откъм север". Как и защо е станало така, че българският цар е бил наречен от латинските монаси ЦАР НА БАКТРИЯ, не е посочено в самия документ. Но това, че в случая става дума за царя на България, а не за някой друг владетел, е вън от всякакво съмнение по две причини: първо, защото по онова време Бактрия вече отдавна не е съществувала, и второ, защото в текста, където стои пасаж, се описват подробно владетелите на балканските държави, които се изреждат в следния ред: "Auxanus Rex Bachtrorum ab Equilone, Vatacies, Manuel", "Асен - цар на Бактрия откъм север, Ватаци, Мануил(Комнин)".

Тука Златарски пропуска важна част от историята ни. Българите са наречени не както в другите източници "bulgarorum"(латинският начин за споменаване на българите), нито пък дори "vulgares", но "Bachtrorum!"

През далечният I век, Римският хронист Квинт Курций Руф, написва история за походите на Александър Македонски...

Bactrianos Tanais ab Scythis, quos Europaeos vocant, dividit. Idem Asiam et Europam finis interfluit.

"Река Танаис отделя бактрианите от скитите, които се наричат европейски. Тя служи и като граница между Азия и Европа."

Извора ни дава сведения за преселение от района на Бактрия към Кавказ. С този извор, Курций доказва че някъде около I век, вече е имало една първа вълна българи заселена в земите източно от Танаис, които българите преминават, според легендарното известие на Прокопий, едва век по-късно. Не може да има никакво съмнение че в случая се говори за българска миграция към Европа, и въпросните Бактриани са не други а българите. Разбира се, този извор никога не се вземаше в предвид у родната история, поради схващането, че Бактриици и българи нямат нищо общо, което очевидно е пагубно.

През 11 век, един персииски поет - Насир Кхосров Кубадиани, пише в един от стиховете си:

Doshvar shavad bange to az khaneh be dehliz
Va asan shavad avaze vey az Balkh be Bulgar

"Гласа ти трудно достига коридора от стаята

Но тази песен лесно стига от Балх до Болгар"

borislav min4ev
Мнения: 661
Регистриран на: ср апр 08, 2015 9:30 pm

Re: Човечеството, трябва да знае.

#188 Мнение от borislav min4ev » нед сеп 30, 2018 10:04 am

Българинът д-р Булгаро бил светилото на първия университет в света

До ден днешен неговите трудове се изучават в университетите и са юридическата матрица за решенията на поколения прависти..
„Четиримата доктори“ при папата
„Четиримата доктори“ при папата
„Четиримата доктори“ при папата
29 SEP 2018

Светослав Пинтев

Един от първите преподаватели в най-стария Университет в света - този в италианския град Болоня, е българин, носил като фамилия народностното си име -докторът по римско право д-р Булгаро, смятат изследователите на живота му. Неговият учител-знаменитият по онова време, а и до днес, корифей в дисциплината Ирнерио, който е основател на майката на всяка друга Алма матер, го нарича на смъртния си одър:

"os aureum" - Златната уста или Златоуст

Едно прозвище, което му остава завинаги, като най-високата възможна възхвала за красноречието му. Заедно с него българинът наследява от професора, след кончината му, старшинството над юристите на Болонския университет или Lo Studio / Студиото/, както бил известен в началото.

Булгаро е един от четиримата най-изявени и талантливи ученици на наричания „lucerna iuris” или „светлина на правото” Ирнерио, всеки феноменален и гениален посвоему, ако се съди по свидетелствата на летописците за тях.

„Четиримата доктори“, като ги наричат са останали в историята като най-добрите юристи и специалисти по римско право по онова време. Това са Булгаро, Мартино Гозиа, Якопо и Уго от Порта Равеняна, като създадените от тях закони и обществени норми за поведение в продължение на векове определят облика на средновековна Италия..

Императорът на Свещената римска империя Фридрих I Барбароса назначава д-р Булгаро през 1158 г за свой главен юридически съветник за конференцията в Ронкалската долина край град Пиаченца , където Великото събрание на италианските феодали и представители на градоветe разисква правата на монарха, между които това да се разпорежда със съдилищата, оспорвано от папа Адриан IV.

Знае се, че д-р Булгаро е авторът на формулировката, развързала ръцете на императора

Събранието е принудено да приеме т. нар. „Ронкалски разпоредби", които дават на Фридрих I Барбароса почти неограничена власт в Италия – в наказателно съдопроизводство, в сеченето на монети и назначаването на консули.

Известният италиански писател и професор по семиотика Умберто Еко пише на няколко места в романите си за д-р Булгаро, именно по повод на аргументацията му пред Великото събрание. Джовани Фантуцо говори за него в книгата „Писателите от Болоня“ г. от 1782 г.. Там обяснява, че по-късно Булгаро е бил е назначен и за императорски наместник в същата област. До ден днешен неговите трудове се изучават в Университетите и са юридическата матрица за решенията на поколения прависти..

Мраморният саркофаг с тленните останки на д-р Булгаро, на който върху табела е гравирано името му и датата на смъртта 1 януари 1166 може да се видят и днес в църквата „Свети Прокъл” в град Болоня. Там са погребани и други „Glossatori”, както са наричали университетските преподаватели по право през Средновековието.

В комплекса на Болонския университет се издига църква, построена от неговото семейство, която се казва „Санта Мария деи Булгари”. В тази част е било първото седалище на Университета. В рамките на Алма матер има и други сгради, които са принадлежели на фамилията му. В продължение на дълги векове един от централните площади в университетския квартал на града пък е носел името „Корте деи Булгари.” За неговия личен живот и семейство е известно много малко, главно написаното от средновековния хронист Отоне Морена. Няма документи ,удостоверяващи категорично българския произход на д-р Булгаро, но са запазени свидетелства, че съвременниците му са го наричали българина, а

дома на фамилията му - Къщата на българите.

Споменатият вече Джовани Фантуцо казва, че „курия булгари“е била там, където по негово време, а и сега се намират общинските училища.

Булгаро е роден през 1085 г. в Болоня, като най-вероятно не принадлежи на благородническо семейство. Поне няма данни за това. Независимо от това, историците го описват като човек с аристократични маниери, умеещ да долавя разлика между право и морал. Като дете учел в бенедиктинския манастир, който се намира на мястото на църквата, приютила по-късно гроба му. Там се събужда интереса му към правото и той решава да се посвети на юридическите науки. Женил се два пъти, като имал две деца от първия си брак и нито едно от втория. Умирайки оставя вдовица на име Имелда. Това е почти всичко, което се знае около неговия частен живот. Слава Богу, за работата му данните са доста по-обилни, нещо повече той и досега е голям авторитет в правния свят, а теоретиците на италианската юридическа мисъл го изучават внимателто. В изследванията си за въвеждането на понятието „справедливост” в юридически и граждански смисъл изследователят и учен Енрико Панталоне например го нарежда сред пионерите в дефинирането и употребата на този термин. Най-известният юридически труд на д-р Булгаро De regolis juris е запазен в повече от 40 преписа. Той е бил настолно четиво професори-глосатори в продължение на векове. И досега се изучава от специалистите, а преписите се пазят в най-големите библиотеки на Виена, Лондон, Рим,.Париж, Мюнхен, Лайпциг...

Д-р Булгаро оставя и немалко прочути ученици, които формират в италианското и европейското право традиция, започнала именно от него. Най-известен от тях е може би професор по каноническо право Джовани Басиано, както и Пиачентино, който е сред създателите на университета в Монпелие, Франция.

Много малко вероятно е семейството на д-р Булгаро е да се е преселило в Италия от Дунавска България, която по онова време се управлява от Асеневци. По скоро е

от българите „кореняци” в Италия

Ако можем така да наречем онези конници, пристигнали през ранното Средновековие и останали на Апенините, като са дали името си на стотици селища, местности, а фамилните имена и до днес издават кои са потомците им. Става въпрос за прабългарите, които на няколко вълни се заселват в Италия още от VI век. Те никак не са били малко, даже има свидетелство, че са петия по численост народ в Свещената римска империя. В архивата на италианския град Касино се пази указ , издаден от император Фридрих II през 1249 г., в който се изреждат народите й: „лангобарди, франки, сарацини, унгарци, българи, англичани, фламандци, гърци, сполетани, маркиджани, тоскани ....”

Още през 535 г. прабългари нахлуват на Апенините като наемници на прочутия византийския пълководец Велизарий, както сме разказвали. Италианският историк Паоло Варнефридо цитира летописи според, които по-големи техни части са дошли през 568 г. в съюз и под личното командване на лангобардския крал Албоин. Оттогава предците ни доста добре се погаждат с лангобардите и често организират съвместни походи с тях.

Около 667 г. с хората си в Италия пристига Алцек, който според хрониста Теофан Изповедник е петият син на кан Кубрат, следователно брат на Аспарух. Той се представя на краля на лангобардите Гримуалд, който му разрешава да се засели около град Беневент , в земите на собствения му син Ромуалд, на когото заповядва да му даде територия, където Алцек да живее със своя народ. Приет е с радост и му дават обезлюдени и пустеещи след войниоте области- Зепино, Бояно, Изерния, редица други градове с техните земи. Единственото условие е водачът на българите да промени достойнството си от dux, което може да се преведе и като херцог на gastaldius-управител, губернатор. Неговите хора обаче очевидно са продължавали да го таричат кан. Затова свидетелства историкът Винченцо д'Амико, който смята, че днешното градче Канталупо ди Бояно се е казвало някога с българскотио име "Кхан-телепед" т.е. резиденция на кхана “Българите обитаваха тези земи и говореха латински, като не забравяха да употребяват и собствения си език“, пише Павел Дякон.

Има сведения, че са били отлични земеделци, затова са приети с такава готовност. Според д'Амико те за първи път донесли и започнали да отглеждат ориз в Италия.



Отговори