Българска бойна слава.

Минало, Настояще, Бъдеще, Политика
Съобщение
Автор
Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 274
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#61 Мнение от Тайко » вт мар 17, 2020 6:42 pm

На 97-годишна възраст почина една от последните легенди на комунистическия строй - генерал Кирил Косев, съобщиха от семейството му. След демократичните промени той бе разжалван до звание редник от генерал полковник - единствен случай в историята на българската армия. Указът е издаден от президента Желю Желев. Въпреки обжалването и липсата на каквито и да е законови мотиви той така и не бе реабилитиран, включително и от червения президент Георги Първанов, пише
Ето какво пише в Уикипедия за него:
Кирил Косев е роден е на 27 май 1919 година в град Сибиу, Румъния. Семейството му се преселва в България и живее в с. Долна Оряховица, община Горна Оряховица.Член на РМС от 1934, а от 1937 и на БКП. От 1942 до 1943 е член на ОК на БКП в Горна Оряховица.
Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война. От юни 1943 е партизанин и командир на Горнооряховския партизански отряд, а от април 1944 е заместник-командир на Тринадесета Русенска въстаническа оперативна зона[1]. Осъден на смърт по ЗЗД от Плевенския областен военен съд на 17 септември 1943 г. в името на Симеон Втори “заради създаването на поделения на забранената от закона Българска комунистическа партия (БКП)”.
След 9 септември 1944 г. е в Българската армия. Участник е в Отечествената война (1944-1945 г.) като помощник-командир на тридесет и трети пехотен свищовски полк[2]. След завръщане от войната по настояване на военния министър Георги Дамянов остава в армията. Иска да завърши висше образование по някои обществени науки, но му е предложена служба в Разузнавателния отдел (РО) на Щаба на войската от неговия началник полк. Александър Починков. Така не по свое желание подполковник Кирил Косев служи в отделението за вътрешно разузнаване РО-2 като началник на секция Б-4 от 1944 до септември 1947 г.
На 27 юли 1946г. е арестуван подполковник Стоян Златев, адютанта на министъра на войната Дамян Велчев, по подозрение в участие във военна конспирация. Няколко дни по-късно подп. Златев е открит мъртъв в ареста на РО-2, където разпитите води Кирил Косев. Смъртта на подполковник Стоян Златев е разследвана лично от министър Дамян Велчев, който прави изненадващо посещение в следствения арест на РО-2 придружен от лекар.
Дейността на Кирил Косев в Разузнавателния отдел (РО) на армията е най-спорният и неясен период в кариерата му. Времето, в което РО-2 съществува и функциите, които той изпълнява в него, са причина за поляризирани и крайни оценки на личността му.
През 1947 г. РО-2 е закрито и началникът на Генералния щаб (ГЩ) на БНА ген.-полк. Иван Бъчваров изпраща Кирил Косев да учи във Военна академия "Фрунзе" в Москва. След 2 г. когато се връща, началникът на разузнаването на БНА ген. Петър Вранчев е задържан и обявен за "враг с партиен билет". В края на 1949 г. е арестуван и Кирил Косев. Обявен е не само за "враг с партиен билет", но и за агент на Никола Гешев и шпионин на Югославия и Англия. Задържан е в МНО и там го разпитват служители на ДС към МВР. Ген. Бъчваров не разрешава да го пратят в ДС. Изключен е от БКП и е отстранен от работа. След смъртта на Сталин през 1953 г. Георги Дамянов, Председател на Президиума на Народното събрание на НРБ (по-късно - Държавен съвет) и на комисията по разследване на "врага с партиен билет", през лятото на 1953 г. обявява, че всички обвинения против Кирил Косев са неверни и злонамерени и той е възстановен за член на БКП, а през 1954 г. е върнат на работа в армията.
През 1955 година става началник-щаб, а между 1960 и 1966 г. командващ Трета армия. В периода 1966-1971 година е заместник-министър на отбраната по бойната подготовка. Като такъв през 1969 г. предлага на тогавъшния министър на народната отбрана генерал Добри Джуров да се извърши пуск у нас на оперативно-тактически ракети (ОТР) СС Скъд (Skud). Той разрешава. Ген. Косев организира и ръководи пуска от бойно учение. В него освен бригадата ОТР, участват и поделения на Трета армия, ВМС и ВВС. Пускът се осъществява от района на Ясна поляна в Странджа планина, северно от с. Звездец. Целите са северно от Балчик. Полетът на ракетата е дълъг 185 км и минава изцяло над морето. Пускът минава успешно. Съветската военна делегация, която наблюдава учението, дава висока оценка.
Това е единственият пуск на ОТР във Варшавския договор извън СССР. Скоро обаче министърът на отбраната на СССР издава заповед, с която забранява пускове на ракети извън СССР. От тогава за всички стрелби трябва да се пътува до полигона "Капустин Яр" в Казахстан.
По-късно ген.-полк. Кирил Косев е назначен за Началник на Главно политическо управление на народната армия.
Известен е с критичното си отношение към режима на Тодор Живков. Затова опитите да го уволнят не престават. Във втората половина на 60-те години началникът на управление "Кадри" към МНО ген. Михаил Цонев внася писмо в Колегиума на МНО, че "Ген. Косев е здравословно негоден за служба в БНА". Писмото е подписано от лекари, които не са го преглеждали и дори не го познават. Кирил Косев представя писмото на Централната лекарска комисия, която отсъжда, че то е невярно и не е уважено.
Генeрал Стоян Гърков, заместник на ген. Кирил Косев, написва писмо до Политбюро на ЦК на БКП "за антипартийната дейност на началника на Гл ПУНА ген.-полк. Кирил Косев". Политбюро чрез нарочна комисия разследва обвинението и доказва, че то е невярно. Ген. Гърков е уволнен от БНА, но ген. Велко Палин, завеждащ Военно-административния отдел на ЦК, го възстановява и праща за военен аташе в Чехословакия.
Подобни случаи има поне 8. И всеки път е викан от Тодор Живков, защото се оплакват на него. Той го предупреждава да внимава, че вече му се натрупва.
Народен представител е в периода 1966-1986 година
Със съдействието на Института по военна история към Министерството на отбраната (МНО) издава военно-исторически трудове, посветени на Балканската и Междусъюзническата война: „Подбудите“, С., 1980 и „Подвигът. 1912-1913“, С. 1986. Преиздаването на трудовете преди да бъде изчерпано първото издание е причина за отрицателна оценка на служебното му положение от министъра на отбраната.
На 5 януари 1984 г. е уволнен от Българската народна армия по един запомнящ се начин, по предложение на министъра армейски генерал Добри Джуров, със звание генерал-полковник. Повод за това е връщане от командировка в Мозамбик през Париж. Приема предложението на Тодор Живков за Началник на сектор в ЦК на БКП. След това Джуров му дава срок от 30 минути да напусне Министерството, иначе ще бъде арестуван.
През 1992 г. по време на управлението на СДС за трети път е обвинен по политически причини и президентът Желю Желев подписва Указ № 109, с който му отнема генералското звание (но не го лишава от него) и го разжалва във военно звание "редник". В указа, за който Кирил Косев научава от вестниците, е посочено, че "за деяния, граничещи с престъпления в МО и МВР, се отнемат генералските звания на ген. Косев от МО и на генералите Кумбилиев и Тончев от МВР".
Указът се оказва незаконен поради доказателства. Парадоксалното е, че посочените членове и алинеи на Конституцията и закона не дават право на президента да отнема военно звание. Защото по действащия тогава Наказателен кодекс "наказанието «лишаване от военно звание» може да бъде наложено само при осъдени за тежки престъпления". Същият закон определя: "Тежко престъпление е това, за което по закон е предвидено наказанието «лишаване от свобода за повече от 5 г.» или «смърт»." А ген. Косев не е, нито съм съден, нито разследван. Освен това наказание "отнемане на военно звание" няма, има "лишаване от военно звание". Сбъркан е и терминът. Тогава в защита на Кирил Косев се изказва Петър Велинов, първият правен съветник на тогавашния премиер Филип Димитров. Въпреки това Ф. Димитров предава на президента проектоуказа и уволнява Велинов.
Кирил Косев обжалва указа неведнъж, но без резултат. По времето на кабинета Виденов вътрешният министър Любомир Начев в доклад до премиера прави отрицателна оценка на Указ № 109 като незаконосъобразен и предлага президентът да го отмени.
Военният министър Николай Свинаров от кабинета Сакскобургготски, който е и известен адвокат, също се изказва отрицателно за указа. Но както Петър Стоянов, така и Георги Първанов не поправят грешката.
На 18.09.2012 г. е награден с плакет и грамота като най-дълго командващ Трета армия по случай 100-годишнината от създаването и? на тържество в Сливен от кмета на града Кольо Милев, който също е генерал от резерва. Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 2 клас през Втората световна война.

ГОСПОДИ СЪЖИВИ СЪВЕСТТА МИ ОТ КОЯТО НЯМА ПО-НУЖНО НА СВЕТА

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 274
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#62 Мнение от Тайко » ср мар 18, 2020 4:35 pm

На 18 март 922г. Българската армия водена от легендарния български цар Симеон Велики разбива окончателно византийската армия в Битката при Пиги, а само 2г. по-късно България отнема почти всички земи на Византия на Балканите.

Битката при Пиги е голямо сражение между българи и византийци, състояло се между 11 и 18 март 922г. в покрайнините на Константинопол. Завършва с голяма българска победа.

Причини :

След големите си победи през 917 г., българският цар Симеон I се опитва да седне на византийския трон, виждайки междуособичните проблеми във Византия. Първата стъпка в плана на българския владетел е да стане регент и съвладетел (василеопатор) на малолетния император Константин VII, но през 919 г. младият и амбицизен военначалник Роман Лакапин, който се опитва да ограничи българското влияние над Византия, заменя Зоя (майката на императора и става регент. През 920 г. той се сомопровъзгласява и за съимператор. По този начин открадва замислената програма от Симеон и проваля стремежите му да седне на трона в Константинопол по дипломатически път. През същата 920 г. българският цар започва война и до 924 г. отнема почти всички земи на Византия на Балканите.

Битката:

През 922 г. голяма българска армия, под командването на кавкан Теодор Сигрица, преминава бързо през Странджа и достига покрайнините на византийската столица - Константинопол. Роман Лакапин изпраща войска начело с Пот Аргир. Атаката на българите е неудържима и византийците обръщат в бяг в опити да се доберат до корабите. По-голямата част от ромейската армия е унищожена или пленена.

Следствие:

Българите изгарят дворците в Пиги, плячкосват Златния рог и се завръщат триумфално в Преслав.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 274
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#63 Мнение от Тайко » чет мар 19, 2020 4:06 pm

Никола Странджата (1834 - 25 март 1876)

Никола Тодоров Странджата е български борец за освобождение на България, знаменосец в четата на илип Тотю.
Вазовият хъш от „Немили недраги” в действителност от плът и кръв е патриотът-родолюбец и борец за освобождението на България Никола Тодоров Странджата. Никой в България днес не се пита дали той е реална историческа фигура, защото образът му отдавна е част от националната идентичност.
Никола или Нено Странджата е роден в Търново през 1834 г. Кръстник му е Кръстю Момчев - член на мезлиша и градската търновска община. От малък се изявява като смел, пъргав и ловък. Градската легенда разказва, че един ден бащата на Нено купува дърва, натоварени на волска кола от един турчин. Когато почват да ги разговарват, 10- годишното момче извиква “ Мога да прескоча колата натоварена с дърва.” “ Ако можеш, дървата с колата и воловете, ще ви ги дам безплатно”, казал турчинът с насмешка. Нено се отдалечава десетина крачки от колата, запретва си късите панталонки, втурва се и със силен скок прескача колата. Нено се потупва по гърдите и се обръща към турчина с думите: “Беним странджа”( aз съм юнак).От тогава му остава името Странджа. Турчинът верен на думите си, трябва да остави колата и воловете и почва да плаче. Бащата на Нено го успокоява, като му казва да остави само дървата и да си вземе колата и воловете.
Неможейки да понася робството, вече порастналият Никола напуска Търново и става революционер. С материалната подкрепа на Добродетелната дружина през 1867 г. в България навлизат две чети, за да установят настроенията и готовността на българското население за въстание - четата на Панайот Хитов, през април-август и четата на Филип Тотю - през май-август, а Никола Странджата вее знамето на войводата.
Връщайки се от България в Румъния, той отваря кръчма-кафене в Браила. Много хъшове намират подслон и храна при него. Самият Вазов прекарва 2-3 месеца в кръчмата на Странджата. Впечатлен от своя благодетел, той го описва в своите произведения като най-уважавания хъш. Вторият знаменосец на Ботевата чета Димитър Стефанов Казака също посещавал кръчмата на Странджата, приел нерадостния живот на хъш. Умира от туберколоза в Браила в ръцете на Вазов (Бръчков) с мечтата да дойде в България и да умре за нея. Денят, в който издъхва страстния родолюбец, камбаните на Браила бият за Благовещение, 25 март.
— с Никола Тодоров Странджата.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 274
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#64 Мнение от Тайко » пет мар 20, 2020 5:36 pm

ДЯКОН ЕВСТАТИЙ С ДАМЕ ГРУЕВ НА ОБИКОЛКА В ЕНИДЖЕВАРДАРСКО
На 20.03.1935 г. в София умира легендарният войвода на ВМОРО Дякон Евстатий, чието презиме Шкорнов(Георги), дори близките му научават чак след кончината му. Извършил безброй подвизи със слово и олово срещу турци, гърци и сърби, Черният войвод, както още е известен, живее скромно, почти аскетично. Но личната му радост и гордост от участието си в борбите за освобождението на българите в Македония, му създава романтичния ореол и уважение сред по-младите до смъртта му. Дякон Евстатий участва в Илинденско-Преображенското въстание, като след потушаването му остава в Македония и заедно с Даме Груев обикалят окръзите. След Великден на 1904 г. посещават Ениджевардарско. Да се потопим в революционното ежедневие, чрез малък къс от спомените му, записани от Хр. Шалдев: „От Воденско заминахме за Енидже – Вардарско, в района на войводата Апостол Петков. С куриери минахме моста на р. Колудей и стигнахме в с. Св. Илия, разположен в полите на Паяк планина. Даме изпрати куриер да съобщят на Апостол, че му отиваме на гости. Още същия ден пристигнаха двама четници и един куриер, които ни заведоха в Корнишор, като над селото стана срещата ни.Тук стояхме цяла седмица. Даме разговаряше насаме с Апостол, а аз проверявах сметките и ги приподписах. Каза му се, че досега що е пиено, платено е. От сега нататък, здраве да е – наново. Апостол не беше разпуснал четниците си, които бяха над 100 души. Даме му обясни, че новото положение налага, пък и да не бъдат товар на населението, четата трябва да се намали до минимум. Преди да заминем за Гевгелийско, на събралите се при него четници каза(Апостол), че тия, които желаят и могат да се върнат по домовете си, да заминат направо за в къщи или пък за България. Част от четниците се завърнаха по домовете си, а две групи, едната от които под ръковоството на Д. П.Христов от около 10-ина души замина за България, като в Гевгелийско се отдели от нас. Апостол беше разделил околията на райони и бе определил районни войводи, та не стана нужда с тоя въпрос да се занимаваме. От Корнишор заминахме за Гандач, стратегически връх на Паяк. Тук стояхме 3 дни. Селяните от с. Баровица ни донесоха в дисаги прясна риба и гумендженско вино. Разделихме се с Апостол и с 5-ма негови четници минахме с. Ливада и спряхме в с. Хума, Гевгелийско”. Вечна да е паметта на войводата!
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 274
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#65 Мнение от Тайко » съб мар 21, 2020 6:57 pm

Д-р Константин Робев - български лекар и офицер с чин полковник, родом от Maкедония. 🇧🇬 На снимката е като студент по медицина в Монпелие, Франция.📷
Константин (Костадин) Николов Робев е роден в град Битоля, Македония на 5.02.1871г. Той е представител на голямата българска възрожденска фамилия Робеви.
Д-р Константин Робев е син на Никола Робев (1831-1906) и внук на Анастас Стефанов Робев (1789-1869). Има трима братя - Антон (1875-1947, български офицер), Петър (1877-1961) и Владимир (1879-1965) и четири сестри - Пенелопа (по съпруг Хаджиилиева,1860-1927), Василка, Виктория (по съпруг Христич) и Христина (1880-1964). Около 1900 г. се оженва за Недялка Дагорова-Робева.
Завършва IV випуск на Солунската българска мъжка гимназия през 1889г. Негов съвипускник е Георги Баласчев - български историк и археолог от Охрид. После заминава да следва във Франция и завършва медицина в университета в град Монпелие.
През 1898 г. завършва Военното на Негово Величество училище в София. На 30.06.1898г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик. Участва в трите войни на България за национално обединение от 1912-1918г. - Балканските с чин санитарен майор и Първата световна с чинове подполковник и полковник.
Служи в Силистренския гарнизон и в 27-и пехотен Чепински полк. През войните е началник на 3-та дивизионна болница, 3-ти дивизионен лазарет и дивизионен лекар на Беломорската отбрана. През Първата световна война служи на фронтовете в Македония и Беломорието. Уволнен е през 1919г. За ''отличия и заслуги'' през Първата световна война е награден с народен орден ''За военна заслуга“, V ст., на военна лента. Умира през 1946г. в София.
Офицерски звания:
Подпоручик (30.06.1898)
Поручик (16.10.1900)
Капитан (1904)
Майор (15.10.1908)
Подполковник (14.02.1914)
Полковник (1918)
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 274
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#66 Мнение от Тайко » нед мар 22, 2020 7:10 pm

На 22 март 1918 година умира Панайот Иванов Хитов - български хайдутин и четнически войвода, деец на национално-революционното движение.

Роден е в Сливен през 1830 г. Но 28 годишна възраст влиза в четата на сливенския войвода Георги Трънкин, а след неговата смърт я оглавява.
През април 1864 г. се отправя за Белград, за да събере четници. Поради забраната на сръбското правителство за формиране на българските чети на негова територия, Хитов се прехвърля тайно със свои четници в български земи и се установява в Западна Стара планина.
През пролетта на 1866 г. се прехвърля във Влашко и влиза във връзка с Г. С. Раковски.

На 28 април 1867 г. Хитов преминава Дунав с чета от около 30 души при Тутракан, между селата Пожарево и Дунавец. Знаменосец на четата е Васил Левски. При преминаване на Дунав са му доставени оръжия чрез стария и уважаван от българи и турци патриот Дядо Мощ Никола от село Малък Преславец. С четата си Хитов се отправя към Стара планина и прекарва известно време в района на Котел и Сливен. Четата му няма за цел да вдига въстание, а да осъществи революционен марш, за да агитира българското население.
През август 1867 г. заедно с четата на Филип Тотю се отправят към Сърбия по билото на Стара планина.
След оттеглянето си в Сърбия Хитов живее в Белград като пенсионер на сръбското правителство. Става привърженик на идеята, че българското освободително движение трябва да се съюзи със сръбските действия срещу турците. В периода 1869 – 1871 г. Хитов излага своите възгледи пред Васил Левски, с когото води кореспонденция. Без да се вслушва в съветите на Апостола, през лятото на 1871 г. Хитов подписва договор с черногорския войвода Матанович за едновременно въстание в България, Босна, Херцеговина и Албания. През април 1872 г. Хитов става член на БРЦК в Букурещ.
След смъртта на Левски играе важна роля в комитета, макар и да продължава да живее в Белград. През август 1875 г. председателства събранието на БРЦК, взело решение за обявяването на Старозагорското въстание. Според плана Хитов трябва да предвожда чета, но това не се осъществява поради внушение на сръбското правителство. Поради същите причини не повежда чета и по време на Априлското въстание.
През Сръбско-турската война от 1876 година Панайот Хитов е войвода на една от четите на българските доброволци. През юли командващият Моравската армия генерал Михаил Черняев го назначава за главен войвода на четите на Филип Тотю, Ильо войвода, Желю Христов и Христо Македонски. Получава и правомощието да въведе ред в новоосвободените земи. Доброволците, командвани от Панайот Хитов, извършват общи, съгласувани действия със сръбската войска. За това свидетелстват множеството писма между него и сръбски офицери като Йевта Йованович – командир на 2-ри батальон, подполковник Малиновски – комендант на позицията при Св. Стефан и др.
Войвода е на българска доброволческа чета по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
След Освобождението Хитов живее в Русе. Взема участие в политическия живот. През 1885 г. е начело на Съединението в Сливен. Заради борбата му срещу режима на Стефан Стамболов е хвърлен в затвора.
Към 1900 г. е член на местното македонско дружество. През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Куртбунарското дружество.
Панайот Хитов умира на 22 март 1918 г. на 87 години в град Русе и е погребан в градските гробища. През 1978 г., тленните му останки са преместени в Пантеона на възрожденците. Там са пренесени и тленните останки на много известни български националреволюционери, сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и др.


На 22.03.1905 г. край с. Лесково, Мъгленско в геройско сражение с четата си загива ениджевардарският войвода Иван Орджанов - Карасулията. Роден е през 1876 г. в с. Петрево, Енидже Вардар, като трети син в семейството на арабаджията Христо Орджанов.След смърта на родителите си, заедно с братята си се премества в с. Кара Суле(Ругуновец). Останал без образование, става хайдутин. За кратко е в четата на Мицо Гяваталията. Арестуван е през 1896 и прекарва 7 месеца в затвора Еди Куле в Солун. Влиза във ВМОРО, покръстен от свещеник Стамат Танчев, като изпълнява терористични поръчения от ЦК. Заедно с Митре Дудуларски по нареждане на Даме Груев убиват ренегата Илия Пейчиновски (Пейчинович), сръбски учител. След няколко убийства над шпиони, преследвани от властите на 15.09.1897 г. Карасулията, Апостол Петков, Спиро Карасулски и Христо Узунов от Куфалово стават нелегални. Войвода е Карасулията с подвойвода Апостол Петков, а малката чета е въоръжена от Аргир Манасиев в Смоквица. Към четата им се присъединяват Гоно Балабанов от Сехово, Павел Граматиков от Кониково, Стойко от Карасуле, Лазар Делев от Ореоовица, Гого Киров и Мито Яков Хаджията от Мутулово, Кольо Мъжкото от Богородица и Коста Мусевски от Костурино. За кратко време четата, която действа в Гевгелийско и Ениджевардарско, всява страх у гъркоманите и турците в района. В края на 1898 г. Иванчо Карасулията и Апостол Петков ликвидират един от най-големите шпиони в Гевгелийско, околийския лекар грък Димитриос Кивернидис. Карасулията заминава за България, където се сближава с генерал Иван Цончев и се присъединява към ВМОК. През пролетта на 1902 г. се връща в Гевгелийско и Ениджевардарско като върховистки войвода, заради което влиза в конфликт с Апостол Петков и Аргир Манасиев, които се опитват да го върнат към ВМОРО. През Общобългарското въстание 1903 г. в село Корнишор четите на Кръстю Асенов от Кукушкия край и ениджевардарските чети на Апостол войвода и Иван Карасулията се обединяват. Тук пред 250 четници става освещаването на знамето. По време на въстанието води ред сражения в Гевгелийско и Ениджевардарско. На 12.09. четите на Апостол, Иванчо Карасулията и кукушката чета на Гоце Нисторов, общо 103 души, се сражават на връх Гъндач в Паяк с 1200 турски войници. На 13.10.1903 г. четите на Апостол, Иванчо Карасулията и Трайко Гьотов в голямо сражение разбиват изпратените срещу тях пехота и кавалерия, събрани от Гевгели, Енидже Вардар и Гумендже. В края на въстанието Иванчо Карасулийски с цялата си чета участва в заснемането на филмите на британския кинооператор Чарлс Нобълѝ: „С македонските въстанически чети“. „Въстаническа чета в прикритие“/AN INSURGENT BAND IN COVER; „Македонска въстаническа чета в поход (Под командването на Иванчо Гевгелийски)“/A MACEDONIAN INSURGENT BAND ON THE MARCH (Under the leadership of Tvantcho Quevgueliisky и „Македонски въстаници в битка с турците“/MACEDONIAN INSURGENTS’ FIGHT WITH THE TURKS.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 274
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#67 Мнение от Тайко » пон мар 23, 2020 6:32 pm

23 ФЕВРУАРИ
На днешен ден :

1864 г. Роден е генерал-лейтенант Кръстю Златарев - командир на 11-та пехотна македонска дивизия в Първата световна война. Златарев завършва Софийското военно училище. В Сръбско-българската война (1885 г.) участва като юнкер. През Балканската война (1912-1913 г.) командва ХХIХ пехотен Ямболски полк, който на 4 ноември 1912 г. заема форта Иллери табия от Чаталджанската позиция, а на 13 март 1913 г. - форта Илдъз табия от крепостта Одрин. По-късно командваният от него полк се бие при Кукуш (20-21 юни 1913 г. ) и в боевете до Горна Джумая. При формирането на 11. пехотна Македонска дивизия през 1915 г. му е поверено командването й. Златарев участва във военните действия около Криволак, Бистренци и Богданци през 1915 г., както и по Беласица планина през 1918 г. Два пъти е раняван - при Чаталджа и Горна Джумая. Убит при Атентата в църквата “Св. Неделя".

Български войник върху картата на България с откъснатите според Ньойския диктат от 27.11.1919г. български земи. Илюстрация на корицата на списание ''Подофицерски журнал'' от декември 1934г.


Цар Борис III връчва ордени на генералитета по повод откриването на паметника на Свободата на връх "Свети Никола" - 26 август 1934 год.
Вляво от Царя е министърът на войната - генерал-лейтенант Пенчо Златев.


''За нея тѣ умрѣха'' - надпис на паметника на загиналите българи във войните на България за обединение от 1912 до 1918г. на войнишкия паметник в село Чупрене, Видинска област.
Под надписа има карта на обединена България 🇧🇬, за да е ясно на поколенията тези чупренци от великата 6-та Бдинска дивизия за кого и за какво са се сражавали и загинали по фронтовете на целия Балканския полуостров.


https://www.facebook.com/32882799416799 ... 535243963/
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Последна промяна от Тайко на чет мар 26, 2020 12:01 pm, променено общо 2 пъти.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 274
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#68 Мнение от Тайко » вт мар 24, 2020 11:19 am

На тази дата: 24.3.1201 г. Цар Калоян превзема Варна от византийците.

През 1201 година България, под управлението на цар Калоян, е във възход. По това време силната крепост Варна е владение на Византия. Тя е на важно стратегическо място и представлява заплаха за българската държава. Крепостта е защитена от морето от една страна, и от ров от другите три страни.
Цар Калоян обсажда Варна от 3 страни. Гарнизонът оказва силна съпротива. Тогава българите построяват висока обсадна кула колкото стените и я преобръщат в рова. Така тя се закрепя на стената на крепостта и по нея българите нахлуват в крепостта, като я превземат за 3 дни.
След тридневни обсадни действия на 24 март 1201 г. войските на Калоян овладяват крепостта Варна и тя окончателно е присъединена към България. За овладяването на Варна (важна византийска крепост с гарнизон, съставен от подбрани войски, в това число и рицарски дружини) Калоян използва многоцелева бойна техника.
Калоян заповядва пленените ромеи да бъдат хвърлени в рова и да бъдат затрупани живи с пръст. Георги Акрополит пише: "Той отмъщавал прочее, както казва, за злините, които император Василий извършил спрямо българите. И като казвал, че Василий се нарекъл Българоубиец, себе си назовавал Ромеоубиец".
През 1201 г. цар Калоян с изненадващи удари успява да превземе последователно крепостите Констанция (при днешния Симеоновград) и Варна - последния византийски бастион в Северна България.
Войските на цар Калоян построяват обсадна машина, която на широчина била колкото външния ров, а на височина стигала крепостните стени. С нея българските войски постигат две цели – те я използват едновременно като мост над рова и като стълба до зъберите на стената. На третия ден от обсадата войските на цар Калоян нахлуват в града и над Варна се развява знамето на българския владетел.
За обсадата на Варна пише византийският историк Никита Хониат: „Без да се уплаши от светостта на деня (било Великден) и без да се засрами от името Христово, което той (т.е. цар Калоян) произнасяше само с уста, подтикван от кръвожадни демони, блъскаше в рова всички, които беше заловил живи, и хвърляше пръст, докато изпълни рова. Така мястото стана общ гроб. След като разруши крепостните стени, той се завърна в Мизия, като отпразнува деня с такива жертви и кървави помени." В края на 1201 г. между България и Византия започват преговори за мир. Мирът е сключен в началото на 1202 г.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 274
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#69 Мнение от Тайко » ср мар 25, 2020 11:50 am

На 25 март (7 април нов стил) 1905 година, на църковния празник Благовещение, андартските чети първо обкръжават, а след това нахлуват рано сутринта в Загоричани, кординирани от Ставрос Цамис. Нападението е съпроводено със звуци на военни тръби, които използва турската армия за сигнализация. Това е част от тактиката на андартите, които знаят, че българите ще скрият оръжието си, за да не бъде намерено при претърсване от страна на турската власт. В селото пламват пожари от всички страни и андартите събират 20 души видни възрастни граждани в центъра на Загоричани. След два часа се оттеглят с тях в планината Върбица, когато пристига и турката армия начело с Ниязи бей и селяни, избягали още при нападението в съседните села. В селото са убити 39 момчета и мъже, и 7 момичета и жени. На Върбица са застреляни 14 мъже, сред които селският поп Стефан на 60 години. С кмета на селото и дъщеря му общият брой убити е 62 души, а други шестима са ранени. От всички заловени един човек се завръща в селото.
Още по време на нападението от селото са изпратени двама куриери, които да информират властта в Битоля за случилото се, които обаче са задържани от турски аскери преди да стигнат консулския град. Наместо тях Атанас Коков от Бобища информира австро-унгарския и руския консули за случилото се. Привечер в Загоричани пристига лично жандармерийския офицер Козма Елилио Манера, който не позволява убитите да бъдат погребани, за да може международна комисия да разследва случилото се. Костурският каймакамин нарежда труповете да бъдат погребани, но селяните не изпълняват заповедта. След четири дни в Загоричани пристига комисия, съставена от австро-унгарският консул Оскар Прохаска, руският консул Виктор Кал, двама италиански, трима турски офицери и загоричанеца, живеещ в Битоля, Наум Темчев. На тях селяните от Загоричани предават писмено изложение-протест, а селяните от близките села също протестират.
Битолският главен жандармерист полковник Албера казва:
„ Като офицер от италианската армия вземал съм участие в много сражения с дивите африкански племена. Често пъти се е случвало да бъдат пленени у африканците и избивани наши войници. Но избиване с такава префинена жестокост не съм видял досега и не намирам думи, с които да квалифицирам авторите на злодеянието. “
Английският консул Мак Грегър пише до английския посланик в Цариград:
„ Общият брой на незакопаните тела намерени от полковника и двамата консули е 68, включително 6 жени и две деца, като последните са прободени с щикове, и разпорени, а в един случай е открито, че цяло семейство е взривено с динамитени бомби от примитивен тип, хвърлени през дупките направени в стените на тяхната къща. Освен изгарянето на 13 къщи и също толкова плевни, гърците съзнателно са изклали много добитък, а малкият брой на ранени, около половин дузина, свидетелства за съвършеният метод по който е извършена касапската работа за това кратко време от час и половина... Трябва също да изразя очевидната разлика между клането в Загоричани и убийствата извършени от екзархистите против патриаршистите, защото докато първите почти безпогрешно избираха своите жертви между лицата, за които се знае или има съмнение, че са виновни за предателство, то гърците изглежда, не са били заинтересовани от друг мотив, освен да убият колкото може повече екзархисти.
Главатарите и въоръжените водачи определиха цената
„в този център българите трябва да се пребият“.
Страшно решение се взе една вечер,
да изпратят 92-ма българи в ада!
Всички решиха да отмъстят с бяс
и за пръв път такова клане пожелаха.
И влязоха в манастира „Св. Анаргиро“
и насядаха по килиите наоколо.
Българите бяха изгорили църквата,
преди два месеца я бяха ограбили!
И които от отмъстителите бяха новодошли,
виждайки църквата така изпепелена
завикаха за отмъщение, за да всеят страх
и да ги накарат да уважава светата ни вяра!
Бурната идея ги подтикваше да вървят,
искаха да видят Загоричани в пламъци,
Вардас идваше от запад,
Малиос ги обсади от изток.
Всички се приближиха и тръбача даде сигнал,
влязоха в прехваленото Загоричани.
Пулакас и Макрис откриха стрелбата
и се нахвърлиха на българите като
като огън и гръм от ясно небе.
Вървяха всички, за да влязат в битката
и Каравитис и други българоборци,
Вардас като мълния в битката се хвърли
и думите му стоплиха всички отмъстители,
орлите летяха край него и лъвовете бяха наблизо.
И Вардас записа името си с меч,
a Каудис от върха пазеше страните му.
Кукулакис навлезе навътре в панаира,
стреляха на Каравити от един прозорец,
Клейтос и Пихеон с мечове в ръце,
а Гутас беше неподражаем,
никой не можеше да ги удържи.
Кръвта на българите течеше като от чешма
Отмъстителите убиваха които се мяркаха пред тях,
стига само да бяха българи,
защото ги болеше душата и лудост обхвана отмъстителите.
В този час, крещяха за отмъщение,
ангелите се превърнаха в демони,
защото отрязаха главите на много българи.
А цяло Загоричани беше постлано с трупове,
И наистина чудно беше как още българи бяха оцелели
и стреляха от прозорците на къщите си,
но отмъстителите нахлуха в тях и ги избиха,
комити, старейшини и лъжовни свещеници.
Главатарите и въоръжените водачи се превърнаха в турски паши
и където срещнаха съпротива подпалиха къщите
Защото отмъстителите чувстваха болка в гърдите си
Всичко това беше една ужасна картина
Ще я помнят българите цял век!
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Последна промяна от Тайко на чет мар 26, 2020 6:53 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Тайко
Мнения: 274
Регистриран на: чет мар 07, 2019 1:49 pm

Re: Българска бойна слава.

#70 Мнение от Тайко » чет мар 26, 2020 11:52 am

26 МАРТ – ДЕНЯТ НА ТРАКИЯ И 107 ГОДИНИ ОТ ОДРИНСКАТА ЕПОПЕЯ

Днес е годишнината от 26 март 1913 г. – деня, в който е превзета Одринската крепост от Българската армия през Балканската война. Всяка година на 26 март отбелязваме Деня на Тракия... В чест на подвига на българските воини, паднали край Одрин и по бойните полета на Одринска Тракия (1912 - 1913). И почитаме паметта на хилядите българи - тракийски бежанци, намерили подслон в пределите на България🇧🇬 и съхранили родовата си памет.
За Одринската операция (11 – 13 март 1913 г. – стар стил) - накратко:
Подготвяна в продължение на около 3 месеца, тя е смятана за венеца на Балканската война и голямо постижение за българското военно изкуство;
В инженерно отношение Одринската крепост включва: Предна позиция (на 9 – 11 км от града); главна позиция и втора позиция (на 1 – 3 км от главната). Позициите включват 24 форта каменно-земен тип, артилерийски батареи (огневи позиции), окопи, площадки за картечници, ходове за съобщения и складове за боеприпаси. На 30 – 50 м пред позициите минава телена мрежа (широчина 6 – 9 метра), изкопани са вълчи ями, поставени са фугаси.
Планът предвижда нощно настъпление като главният удар е в източния сектор на крепостта, а пробивът се извършва между фортовете Айвазбаба и Айджиолу.
Гарнизонът на Одринската крепост: 5 дивизии и 2 отделни полка с 92 батареи (около 65 000 души, 524 оръдия, 20 крепостни картечници).
Атакуващата Втора българска армия: 6 дивизии (от тях 2 сръбски) и 102 батареи: всичко 83 754 души и 4300 оръдия. В направлението на главния удар действат 2 дивизии и 228 оръдия; в участъка на пробива – 3,5 бригади.
Операцията: Започва на 11 март около 13,30 ч с мощен артилерийски обстрел до към 19.00 ч. През нощта войските тръгват в атака и към 04.00 ч достигат телената мрежа. Напред излизат телорезачите от щурмовите колони, а артилерията открива огън. Въпреки ожесточения огън на турските части, българите настъпват и до сутринта предната позиция е овладяна.
На 12 март артилерията отново извършва обстрел на главната фортова линия (през това време са уточнени сигналът за атака, взаимодействието между щурмовите колони и придружаващата артилерия, артилерийската подготовка и други важни въпроси).
На 13 март, в 01.50 ч, през нощта с устремна атака „На нож“ 10-и пехотен Родопски полк овладял форта Айджиолу. Част от силите веднага се насочват вдясно в подкрепа на 23-и пехотен Шипченски полк, подложен на унищожителен турски огън. Получил помощ от енергичните действия на поддържащото артилерийско отделение, около 04.30 ч 23-и пехотен Шипченски полк атакува и овладява форта Айвазбаба. Извършен е пробив на крепостта. Втора бригада на 3-а пехотна балканска дивизия (29-и и 32-и пехотен полк) атакуват и до сутринта овладяват фортовете Йълдъзтабия, Топиолу, Кавказ.
Кандидат-подофицер Михо Георгиев издига българския флаг над прочутата „Султанселимова джамия“.
При падането на Одринската крепост са пленени над 33 500 души, начело с коменданта Шукри паша, 413 оръдия, 12 240 пушки, 46 тежки картечници...
Одринската операция дава редица новости във военното изкуство.


26.03. - България – Ден на Тракия
Важен ден в българския културно-исторически календар в който почитаме:
- подвига на българските войни, паднали край Одрин и из тракийските полета. Отбелязва се годишнината от денят в който е превзета Одринската крепост на 26 март 1913 г., /нов стил/ от Българската армия през Балканската война (1912-1913). Пленени са 14 турски генерали, 2000 офицери, 50 000 войници, 413 оръдия, 46 тежки картечници, 90 000 снаряда, 12 000 000 патрона и друго имущество. Българите губят в атаката 1316 убити и 6329 ранени. Победата донася свободата на тракийските българи;
- паметта към хилядите българи от Тракия - измъчени, ранени и загинали за България, както и бежанците, намерили подслон в пределите на България и запазили родовата си памет.




На 26 март 1917 г. при Червената стена, водейки контраатаката на своите юнаци, загива полковник Стефан Илиев, легендарният командир на 15-ти Ломски полк.

Поклон и вечна слава на героя!



В памет на героя на България артилерийският офицер капитан Георги Радков, защитил от руската морска агресия Балчик през 1916г., но убит от комунистите по заповед на Москва в нейния ''Народен съд'' на 23.03.1945г.
Истинските български герои са различни от тези, които са пробутани и натрапени от Москва във фалшифицираната след 9.09.1944г. и досега в нейна полза българска история.
ОРЪДИЕТО ''ШНАЙДЕР'' НА ПЛОЩАД ''КАПИТАН ГЕОРГИ РАДКОВ'' В БАЛЧИК, поставено в памет на българските артилеристи защитници на града от 1916г.
С това 100 мм. Д-50 оръдие система ''Шнайдер'' на 13.12.1916г. храбрите български артилеристи от бреговата батарея на капитан Георги Радков влизат в неравен бой за защита на града и България от руската военноморска агресия. През 1916г. Балчик е три пъти атакуван и бомбардиран от силния руски Черноморски флот.
При третата бомбардировка на 13.12.1916г. (на правосласния празник "Андреевден") той е почти изравнен със земята. Противодействие оказват само българските и германските водосамолети и българската брегова батарея, командвана от капитан Георги Радков, която води ефективен огън срещу руските бойни кораби крайцерът "Памятъ Меркурия" и ескадрените миноносци "Громкий" и "Счастливый''.
Надписи на паметника:
''СЛАВА НА ХРАБРИТЕ ВОЙНИ - ЗАЩИТНИЦИ НА БАЛЧИК!
НА 13 ДЕКЕМВРИ 1916 г. ДВУОРЪДЕЙНА БРЕГОВА БАТЕРИЯ, КОМАНДВАНА ОТ КАПИТАН ГЕОРГИ РАДКОВ, В НЕРАВЕН БОЙ ОТБЛЪСКВА РУСКИЯ КРАЙЦЕР "ПАМЯТЪ МЕРКУРИЯ" И ЕСКАДРЕНИТЕ МИНОНОСЦИ "ГРОМКИЙ" И "СЧАСТЛИВЬIЙ" И СПАСЯВА ГРАДА ОТ РАЗРУШАВАНЕ. ОТ ПРИЗНАТЕЛНИ ПОТОМЦИ!
БАЛЧИК 2001 г.''

Героят от морския бой при Балчик срещу руския военноморски флот капитан Георги Радков е разстрелян без вина, напълно невинен от комунистическия ''Народен съд'' през 1945г.
Да убиеш героите на България, като ги обявиш за "врагове на народа" е основен закон на комунистическата власт. Така загиват потомците на Райна княгиня, Баба Тонка, Бачо Киро, Борис Дрангов и много други видни български фамилии (Вазови, родственици на Левски и др.) с безспорен принос към България, с корени далече назад във Възраждането, затрити от комунистическата власт по заповед на Москва. По примера на своите учители руските болшевики комунистите в България въвеждат колективната наказателна отговорност спрямо членовете на тези български фамилии, преследвани и жестоко репресирани десетилетия наред до гроб като потомци на ''врагове на народа''.

ДОКУМЕНТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО НА КОМУНИСТИТЕ от 1945г :

ПРОТОКОЛ на Четвърти състав на Народния съд за Врачанска област - гр. Орехово, по дело № 901/45, осъдил на смърт подсъдимите по същото дело, който се съхранява в Държавния архив. ф. 88, оп. 2, а. е. 140, л. 22

ПРОТОКОЛ

Четвъртият състав на Народния съд за Врачанска област - гр. Орехово, с присъдата си от 23 март 1945 година, постановена по наказателното му дело № 90145 година, е осъдил на смърт подсъдимите по същото дело:

1. Иван Ст. Опров от с. Бутан, Ореховско, на 45 год.

2. Димитър Тодоров Бакъов от с. Бутан, Ореховско, на 51 год.

3. Крум Петров Кузманов от с. Бутан, Ореховско, на 44 год.

4. Борис Ценов Христов от с. Бутан, Ореховско, на 32 год.

5. Русин Петков Лихарски от с. Бутан, Ореховско, на 32 год.

6. Трифон Христов Трифонов от с. Бутан, Ореховско, па 48 год.

7. Андрей Христов Вълковски от с. Манастирище, на 43 год., и

8. ГЕОРГИ РУСЕВ РАДКОВ от гр. Разград, на 55 год.

Осъдените на смърт са доведени от гр. Орехово на 23 март в 6.20 часа след обед в Врачанския местен затвор и настанени в единични килии по двама на първия етаж - килии № 5, 6, 7 и 9.
На основание чл. чл. 605, 610 п. п. 1, 2 и 3; 6Л и 613 от закона за наказателното съдопроизводство, съгласно предвидените в чл. чл. 556-576, без чл. чл. 572, 573 и 576 от правилника за затворите и чл. 10 от Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, в присъствието на д. зам. прокурора при Врачанския областен съд - БОРИСЛАВ Г. НАЙДЕНОВ, свещениците ПЕТКО П. СТАНЕВ и ГЕОРГИ П. МАРИНОВ, директора на Врачанския местен затвор - ЛАЗАЦ МОНОВ, д-р ПАСТАРМАДЖИЕВ, полит. лекар е 6-а Дивизионна болница, с чин МАЙОР, и секретаря на Врачанския областен съд - ЕМИЛ П. АНДРЕЕВ, на 23 март 1945 година в ДЕВЕТ ЧАСА ВЕЧЕРТА всички осъдени на смърт се изведоха от килиите от главния надзирател ВЛАДИН ИГНАТОВ и надзирателя ЙОРДАН ИВАНОВ. Извеждането започна от килия М 5 и свърши с последната килия № 9. Осъдените се построиха по двама в коридора на първия етаж на затвора извън решетката, в присъствието на горе поменатите служебни лица, дежурните надзиратели и милиционери, след като се направи проверка на самоличността на осъдените, д. з. прокурорът заповеди на секретаря на областния съд да прочете гласно присъдата, предмет на изпълнението. Прочете се присъдата, след което двамата свещеници, прочетоха съответните молитви и поканиха осъдените, които желаят, да приемат светото причастие. В стаята на домакина всички осъдени по собствено техно желание по двама приеха светото причастие.
Осъдените се разделиха на две групи по четири души и изведоха в двора на затвора, от там се довеждаше всека група поотделно и последователно на определеното за разстрелване место - 200 крачки югозападно от изходните врата на същия затвор.
Групите осъдени се придружаваха от затвора до поменатото за разстрелване место, както следва:
1. Първата група от четири осъдени от главния надзирател ВЛАДИН ИГНАТОВ и надзирателя ЙОРДАН ИВАНОВ и четири души милиционери, и
2. Втората група от четири осъдени от надзирателите НИНО ЦВ. ДЖАНАБЕТСКИ и ХРИСТО АНГЕЛОВ.
В 9 часа и 30 минути вечерта се разстреляха от назначените за това лица всички осъдени. Телата на разстреляните след 20 минути се прегледаха обстойно от д-р ПАСТАРМАДЖИЕВ, полит. лекар при 6-а Дивизионна болница, с чин майор, който установи, че всички разстреляни са престанали да живеят.
Свещениците прочетоха съответните молитви и прокурорът даде нареждание труповете да бъдат погребани.
За така изпълнените смъртни наказания върху осъдените, поменати по-горе, се състави настоящият протокол, препис от който, заедно с препис от присъдата, да се представи в Министерството на правосъдието за сведение. Да се съобщи и на Четвъртия състав на Народния съд за Врачанска област, гр. Орехово, за изпълнението на смъртната присъда, на който съд да се изпрати и препис от тоя протокол.

гр. Враца, 23 март 1945 година
На Врачанския областен съд д. з. ПРОКУРОР:
Б. Г. Найденов

На същия съд СЕКРЕТАР:
Ем. П. Андреев

Комунистите не само убиват героя от 1916г., но правят всичко възможно да УКРИЯТ ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО СИ. Издават смъртен акт, в който пише, че Георги Радков е ''ИЗЧЕЗНАЛ'' през 1943 г., когато е бил околийски управител на град Оряхово.
Този фалшив документ е изпратен на семейството му, след като е бил убит на 23 март 1945 г. Това е един абсолютно фалшив парадоксален документ. Така години наред дълбоко покрусената му майка, както и цялото семейство, напразно се надяват, че може би е бил откаран в съветски концлагер, както по онова време се е случило с много български патриоти, уви.
В писмата на сестра му Пенка Радкова и майка му Руцка Радкова се разкрива целия ужас на събитията от този период, на страшните тревоги, които преживява семейството и особено майка му. С много усилия те и дъщеря му Лилияна Станилова разбират истината - о.з. капитан Г. Радков е бил разстрелян и остава с неизвестен гроб, понеже същият е бил старателно заличаван от убийците и техните слуги.
След 1945г. МОРСКИЯТ БОЙ ПРИ БАЛЧИК И ПОДВИГЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ АРТИЛЕРИСТИ НАЧЕЛО С КАПИТАН ГЕОРГИ РАДКОВ, ДРЪЗНАЛИ ДА СЕ БИЯТ СРЕЩУ РУСКИТЕ АГРЕСОРИ Е НАПЪЛНО ЗАЛИЧЕН ОТ КОМУНИСТИТЕ от официалната българска история, фалшифицирана от тях в услуга на Москва за десетилетия напред. Затова няколко поколения българи и до днес нищо не знаят за тези събития.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.

Отговори